Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.03.2010
г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ На 09.03.2010 година
В публично заседание, в следния състав: Председател: Георги Иванов
Секретар:З.А.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Г.Иванов НАХД № 4503
по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 296 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/,
вр. с чл. 59-чл.63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Анеска Тодорова Сарафова
в качеството си на ЕТ”К-М-А С”, Булстат:, седалище и адрес на управление гр.Б против
НП № 03.2-1417/29.10.2009г. на Директора на РИОКОЗ – гр.Бургас, с което за извършено
нарушение на чл. 238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ЗЛПХМ, на осн. чл. 287,ал.1 вр с
чл.291,ал.1 от ЗЛПХМ на едноличният търговец е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 15000 лв. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно или алтернативно да намали
размера на наказанието, като не ангажира доказателства. В жалбата се излагат съображения
за допуснати нарушения на чл.57 от ЗАНН при издаването на НП.В съдебно
заседание жалбоподателката – редовно уведомена, чрез своя процесуален представител
адв.Вълков, поддържа жалбата. Последният счита, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди, че липсват доказателства, че обектът е бил „дрогерия” и
въобще, че е търговски обект, както и че липсва пълно описание в АУАН и НП на
нарушението и посочване на доказателставта, които го потвърждават.На следващо
място се излага, че няма установена и
доказана конкретна покупко-продажба на лекарствени продукти и това означава, че
не е доказано извършването на търговия на дребно на лекарствени продукти в
обекта. Моли съда да отмени изцяло НП.
Процесуалният представител
на АНО счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, като ангажира допълнителни
писмени доказателства.Счита нарушението за доказано по безспорен начин,а
наложената санкция за правилно определена и законосъобразна.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е
подадена от лице, имащо право на жалба, в законоустановения за това срок и съдържа
необходимите реквизити.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 01.09.2009г. свидетелите
М.П.К. – началник отдел КНОС Д”ЗК” към РИОКОЗ – Бургас, заедно със своята
колежка Недка И. Генова след постъпил устен сигнал за извършване на продажба на лекарствени
продукти в обект, който се намира в с. Банево, извършили проверка на този обект, находящ се в с. Банево, ул.”Странджа
“№2а. В хода на тази проверка служителите на РИОКОЗ – Бургас констатирали, че по
стелажите и шкафовете в обекта наред с храни
за деца, детски дрешки, консумативи за бебета, с обявени цени са изложени и лекарствени продукти от различни
фармакологични групи-Еналаприл, Ренаприл, Пропранол, Атенолол, Вазопрен,
Мидокалм, Кавинтон форте, Сермион, Фурантрил, Дехидратин Нео, Оспамокс,
Тетрациклин, Софтензиф, Антистенокардин и други. При проверката на К. не било представено удостоверение за
регистрация за дрогерия,издадено от изпълнителният директор на ИАЛ.В присъствието
на АС, св.К. на място съставила АУАН № 1608/01.09.2009г., в който като
констатация вписала, че ЕТ е открил дрогерия и извършва търговия на дребно с
лекарствени продукти без да е получил разрешение/удостоверение/ от ИАЛ. В АУАН
като нарушени законови разпоредби са визирани чл. 238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ЗЛПХМ. След съставянето му актът бил надлежно
предявен на Сарафова за запознаване и подписан от нея без възражения. Въз
основа на така съставения акт впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем
НП № 03.2-1417/29.10.2009г. на Директора на РИОКОЗ – гр.Бургас, в което е възпроизведено съдържанието на АУАН
във връзка с описанието и правната квалификация на констатираното нарушение и с
което за последното, на осн. чл. 287,ал.1 вр с чл.291,ал.1 от ЗЛПХМ, на едноличният търговец
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 15000 лв. Така издаденото наказателно постановление е връчено
по пощата с обратна разписка на 15.12.2009 г.
Така установената
фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката К. като
обективни и безпротиворечиви, освен това те не бяха опровергани по никакъв
начин от жалбоподателя и съответстват на писмените доказателства по делото.
БРС, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в
жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна
инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на
чл.84,ал.1 ЗАНН вр. с чл.314,ал.1 НПК, намира жалбата за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на закона, водещи до незаконосъобразност на
тези актове. Същите са съставени от компетентните за това органи, както и са
надлежно връчени на адресата им при спазване на процедурите по чл.43 и чл.58 от ЗАНН. БРС намира за неоснователни въведените с жалбата възражения за допуснати
процесуални нарушения в хода на производството по установяване на нарушението и
по налагане на административното наказание. Неоснователни са възраженията за
допуснато нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Описанието на нарушението и
обстоятелствата свързани с него в АУАН и НП е достатъчно ясно, отразена е
цялостната фактическа обстановка от момента на проверката и в двата акта и
жалбоподателката от самото начало е била в състояние да разбере какво нарушение
се вменява на представлявания от нея ЕТ. Ясно е описано, че то се състои в
откриване на обект-дрогерия и извършване на търговия на дребно с лекарствени
продукти, без ЕТ да притежава удостоверение за регистрация в ИАЛ. Както в АУАН,
така и в НП са посочени нарушените законови разпоредби от ЗЛПХМ. Непосочването
в НП на доказателствата, които потвърждават нарушението не представлява
пропуск, които съществено е ограничил правото на защита на нарушителя. Съдът не откри съществени нарушения в
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП,които да са довели до ограничаване
на правото на защита на нарушителя.
С оглед възприетата по-горе за установена
фактическа обстановка, съдът намира за безспорно доказано описаното в
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение. В случая в хода на съдебното следствие безспорно се установи, че в момента
на проверката по стелажите и
шкафовете в обекта имало храни за деца, детски дрешки, консумативи за бебета, като
наред с тях с обявени цени били
изложени лекарствени продукти от различни фармакологични групи, подробно
описани в АУАН и НП. Видно от показанията на св.К. стоките и лекарствата са
били поставени с обявени цени в проверявания обект на видно за клиентите място,
поради което съдът приема, че е налице
отправено публично предложение за продажба към неопределен кръг лица. В
тази връзка са неоснователни възраженията на жалбоподателя,че липсата на
конкретна покупко-продажба на лекарствен продукт обосновава и липса на
нарушение. Поставянето на продуктите на видно за клиентите място с обявени цени
според съда е напълно достатъчно основание за да се приеме, че в този обект се е
осъществявала продажба на лекарствени продукти. Тези факти водят до извода, че
търговският обект, който видно от служебния бон е стопанисван от ЕТ”К-М-А С”, е
предлагал за продажба лекарствени продукти, медицински изделия, продукти и
стоки със значение за здравето на човека, които съгласно чл.2 от НАРЕДБА № 29 от 9.12.2008 г. за условията и
реда за организация на работата в дрогерията се предлагат в дрогериите. Търговията
на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда
на ЗЛПХМ, а съгласно чл. 239, ал.1
от ЗЛПХМ дрогерии се откриват след регистрация в ИАЛ. Безспорно е, че търговският
обект, стопанисван от ЕТ”К-М-А С” не е имал такава към момента на проверката,
както и към настоящия момент. По делото не беше представено удостоверение за
регистрация на дрогерия, издадено от изпълнителният директор на ИАЛ, което от
своя страна означава, че търговският обект е фактически функционирал като
дрогерия без да е бил регистриран в ИАЛ и е извършвал търговия на дребно с
лекарствени продукти, без да е имал удостоверение за това. За така извършеното
нарушение нормата чл.287, ал.1 от ЗЛПХМ предвижда административно наказание глоба,
съответно имуществена санкция от 5000 до
10 000 лв., а съгласно чл.291 от същия закон когато нарушенията по чл.287 са
извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налагат имуществени
санкции в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените минимални
размери на съответните глоби и не по-голям от тройния размер на предвидените
максимални размери на съответните глоби. В случая съдът намира, че наложеното
на ЕТ с обжалваното НП наказание имуществена санкция от 15000лв. е определено от
административно-наказващият орган в съответствие с предвидения в чл.291 вр. с
чл.287,ал.1 от ЗЛПХМ вид и в минимален размер, равняващ се на тройния минимален
размер на предвидената в чл.287,ал.1 ЗЛПХМ глоба от 5000лв., поради което и не
може да бъде намалено придвид забраната на чл.27,ал.5 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че обжалваното понастоящем НП е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, поради което и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03.2-1417/29.10.2009г. на Директора на РИОКОЗ
– гр.Бургас, с което за извършено от ЕТ”К-М-А
С”, Булстат: седалище и адрес на управление гр.Б нарушение
на чл. 238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ЗЛПХМ , на осн. чл. 287, ал.1 и чл.291,ал.1 от ЗЛПХМ на едноличният търговец
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 15000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Бургас по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала : Д.К.
чл. 218. Търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и
дрогерии по реда на този закон, с изключение на случаите по чл. 232, ал. 2 .
Решение от 5.06.2008 г. на АдмС - Кърджали по к.
н. а. х. д. № 41/2008 г.
чл. 218 ЗЛПХМ (отм.)
чл. 287, ал. 1 ЗЛПХМ (отм.)
чл. 291, ал. 1 и 3 ЗЛПХМ (отм.)
§ 16, ал. 2 от ПЗР на ЗЛПХМ
чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН
чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК
чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК
За да е аптека, по смисъла на ЗЛПХМ, лицето, осъществяващо тази дейност -
търговия на дребно с лекарствени продукти, следва да е имало получено
разрешение за откриване на аптека по реда на отменения Закон за лекарствата и
аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ), като условията и изискванията за това са
били регламентирани в Глава VII от този закон.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
следв. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Н. Т. от град П. - управител на "О.
А." ООД, град П., ул. "Д. е. "№ х, против Решение №
12/29.02.2008 г., постановено по НАХД № 295/2007 г. по описа на М. районен съд,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 401 от 27.11.2007 г., издадено
от Директора на РИОКОЗ - К., с което, на основание чл. 287, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), на М. Н. Т. от град П., в
качеството му на управител на "О. А." ООД, град П., ул. "Д. е.
"№ х, е наложено административно наказание "глоба", в размер на
6 000 (шест хиляди) лева, за извършено нарушение на чл. 218 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ).
В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като се
твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В
жалбата са изложени доводи, че било налице несъответствие между фактическата
обстановка и правната квалификация в издаденото от директора на РИОКОЗ - К.
наказателно постановление, като според жалбоподателя, собственик на аптеката
било представляваното от него дружество, а не той самият като физическо лице и
в конкретния случай следвало да се състави наказателно постановление на лицето,
работещо в аптеката. В обжалваното Наказателното постановление, според
касатора, липсвало описание на нарушението и обстоятелствата, при които било
извършено, не била посочена правилно и законовата разпоредба, която била
нарушена, като са изложени подробни доводи и съображения в тази насока. Според
изложеното в жалбата, също така, били противоречиви изводите на районния съд
досежно субекта на административно-наказателната отговорност, като се твърди,
че в случая не можело да бъде ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност като физическо лице - управител на търговското дружество, а
следвало да бъде наложена имуществена санкция на представляваното от него
дружество. Твърди, също така, че обжалваното Наказателно постановление не му е
връчено, като и че съгл. § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗЛПХМ, заварените към влизането
в сила на този закон аптеки привеждали дейността си в съответствие с него в
срок до 1 година от влизането му в сила. В касационната жалба моли да се отмени
изцяло обжалваното решение на РС - М. и да се отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление или алтернативно, се иска да се постанови решение, с
което да се намали наложеното наказание до предвидения в закона минимум, размер
на 5 000 лева, с оглед на обстоятелството, че нарушението било извършено за
първи път.
Ответникът по касация, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
юрисконсулт, които счита касационната жалба за неоснователна. Изложил е доводи
в тази насока, като е заявил, че и на лицето, което е извършвало търговия на
дребно с лекарства по време на проверката, а именно - С. Х. Ю., също е съставен
АУАН, както и че същото е предадено на етичната комисия към МЗ, с цел да й се
отнемат правата за работа като правоспособна медицинска сестра. В изложението
си твърди също така, че нарушението не било извършено от жалбоподателя за първи
път, тъй като с НП № 7/2003 г. му била наложена глоба в размер на 1 000 лева за
същото нарушение, такава му била наложена и през 2006 г., в размер на 1 100
лева, пак за същото нарушение по отменения ЗЛАХМ. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде оставено в сила решението на М. районен съд, като
правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура - К. дава заключение, че касационната
жалба е неоснователна, като счита, че районният съд е преценил правилно
събраните доказателства, въз основа на които е изградил и обоснован извод за
това, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение,
заради което е бил и санкциониран по административен ред. Счита решението на
Районен съд - М. за правилно и законосъобразно, поради което и според
представителя на Окръжна прокуратура - К., същото следва да бъде оставено в
сила.
К. административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по
делото, за която то е неблагоприятно и като такава, е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона -
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното Решение № 12/29.02.2008 г., постановено по НАХД № 295/2007 г., М.
районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 401 от 27.11.2007 г.,
издадено от Директора на РИОКОЗ - К., с което на М. Н. Т. от град П., ул.
"А. К." № хх, ЕГН ...., в качеството му на управител на "О.
А." ООД, град П., ул. "Д. е." № х, на основание чл. 287, ал. 1
от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), е наложено
административно наказание "глоба", в размер на 6 000 (шест хиляди)
лева, за извършено нарушение на чл. 218 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина (ЗЛПХМ).
За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 23.07.2007 г., свидетелите Т. Р. - гл. инспектор в РИОКОЗ - К.,
Н. Г. - служител в РИОКОЗ - К. и И. Ш. - член на Българския фармацевтичен съюз
(БФС), извършили проверка на търговски обект - аптека, находяща се на адрес
град М., ул. "К." № х, като проверката била планова - за всички
аптеки на територията на К. област. При влизането си в аптеката свидетелите се
легитимирали и поискали да им бъде предоставено разрешението за откриване на
аптеката, както и дипломата за завършено образование на лицето, работещо в
момента в аптеката, т. е., продаващо лекарствени продукти. Представен им бил
трудов договор, от които проверяващите установили, че лицето, което продава
лекарствени продукти в момента в тази аптека, се казва С. Х. Ю., както и че
същата е медицинска сестра, като в присъствие на свидетелите, същата продала
известно количество лекарства на клиенти. Проверяващите преценили, че лекарствените
продукти не могат да бъдат продавани от това лице, а само от лице с образование
магистър - фармацевт, като съставили протокол за извършената проверка, в който
отразили констатациите. При проверката били изискани и иззети два касови бона
за продадените в момента на проверката лекарствени продукти, две фактури, както
и копие от трудовия договор на лицето, продаващо лекарствата в аптеката по
време на проверката. Така, на 9.08.2007 г. свидетелката Т. Р., в присъствието
на свидетелите К. Г. и И. Ш., съставила АУАН № 401/9.08.2007 г. на М. Н. Т., в
качеството му на управител на "О. А." ООД, град П., за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 218 от ЗЛПХМ, като така съставеният АУАН бил
връчен на нарушителя на 9.10.2007 г. чрез РПУ - П. Въз основа на така съставения
и връчен АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно постановление №
401/27.11.2007 г. на Директора на РИОКОЗ - К., с което на жалбоподателя Т, в
качеството му на изпълнителен директор на "О. А." ООД, град П., на
основание чл. 287, ал. 1 от ЗЛПХМ, е наложено административно наказание
"глоба", в размер на 6 000 лева, за извършено нарушение на чл. 218 от
ЗЛПХМ.
Горната фактическа обстановка, която между впрочем не се оспорва, е установена
от въззивния съд, както въз основа на приложените по административно-наказателната
преписка писмени доказателства, така и въз основа на показанията на свидетелите
Т. Р. - актосъставител, Н. Г. и И. Ш. - свидетели по акта, които показания
съдът правилно е възприел и кредитирал изцяло, тъй като същите са
последователни и непротиворечиви и кореспондират напълно с останалия
доказателствен материал, приобщен по делото. При това положение и при така
установената безспорна фактическа обстановка, съдът е направил правилния и
обоснован извод, че е доказано по несъмнен начин описаното в наказателното
постановление нарушение, а именно, че в проверявания обект, носещ
наименованието "аптека", с обявено работно време като такава, се е
извършвала търговия на дребно с лекарствени продукти, без да има издадено по
съответния ред разрешение за това. Първоинстанционният съд е приел, също така,
че е правилно приложена и съответната санкционна норма от
административно-наказващия орган, поради което и е стигнал до правилния и
обоснован краен извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно, тъй
като същото е издадено за нарушение, което е безспорно установено от обективна
и субективна страна, с правилна правна квалификация на деянието, с оглед
събраните доказателства и е наложено административно наказание, което е
предвидено в закона и е в установените от него граници. Съдът не е установил и
нарушения на административно-производствените правила, свързани с издаването и
връчването на АУАН и съответно на издаденото въз основа на него наказателно
постановление, които да доведат до незаконосъобразност на последното, който
извод също се споделя от настоящата инстанция.
Така, при извършената касационна проверка на обжалваното решение настоящият
съдебен състав счита, че не са налице сочените в касационната жалба основания
за отмяната му. Не се установяват, най-напред, допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на обжалваното
решение. По отношение твърдението, изложено в касационната жалба, че
обжалваното НП не било връчено на касатора, съдът намира, че същото е
несъстоятелно, доколкото към доказателствата, приложени по
административно-наказателната преписка и представени в районния съд, е
представено и заверен препис от известие за доставяне № ...7662000033701, от
което е видно, че обжалваното НП № 401/27.11.2007 г. е получено на 1.12.2007
г., като жалбодателят своевременно е депозирал жалба чрез наказващия орган до
компетентния районен съд, от съдържанието на която става пределно ясно, че
жалбоподателят е бил добре запознат и със съдържанието на обжалваното НП, т.
е., както правилно е приел и въззивният съд, в случая по никакъв начин не е
било нарушено правото му на защита. Настоящата инстанция не споделя и твърдението,
наведено в касационната жалба, че липсвало описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. В обжалваното НП е посочената датата,
мястото, включително и точният адрес на обекта, в който е извършена проверката,
посочено е лицето (с трите му имена и ЕГН), което е продавало лекарствените
продукти, посочени са дори и конкретните лекарствени продукти, които са били
продадени от това лице в присъствието на проверяващите, издаването на касов бон
за продажбата и стойността на тази продажба, както е посочено и
обстоятелството, че този търговски обект, обозначен с надпис на витрините като
"аптека"с обявено работно време, е зареден по цялата номенклатура
лекарствени продукти. Оттук следва изводът, че това твърдение, наведено в касационната
жалба, е голословно и не съответства на действителното положение, още повече,
че в жалбата не се сочи кои обстоятелства не са описани или посочени в
обжалваното НП или по-скоро е трябвало да бъдат описани - може би температурата
и влажността на въздуха по време на проверката или атмосферното налягане по
същото това време.
Не се споделя от настоящия съдебен състав и доводът, че не била посочена
правилно и законовата разпоредба, която е нарушена, а именно - чл. 218 от
ЗЛПХМ, която предвижда, че "търговия на дребно с лекарствени продукти се
извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този закон ...". Безспорно е,
както бе посочено и по-горе, че при извършената проверка в обекта е установено
извършването на търговия на дребно с лекарствени продукти, но този обект,
независимо че е бил обозначен с трайни надписи "аптека", с обявено
работно време, всъщност не е аптека по смисъла на чл. 219 от с. з., който дава
легална дефиниция на това понятие, най-малкото защото не отговаря на няколко
основни изисквания, посочени в този раздел на ЗЛПХМ, и най-вече това е липсата
на издадено разрешително за търговия на дребно с лекарствени продукти от
Министъра на здравеопазването, както и фактът, че лекарствата се продават от
лице, което не е магистър-фармацевт, а медицинска сестра. Иначе казано,
независимо от обстоятелствата, че търговският обект е бил обозначен с трайни
надписи "аптека", с обявено работно време, той всъщност не е аптека
по смисъла на закона, а в същото време в него се е извършвала търговия на
дребно с лекарствени продукти в нарушение именно на посочения чл. 218 от ЗЛПХМ.
Настоящата инстанция намира за несъстоятелен също така и довода, изложен от
касатора в подадената касационна жалба против решението, в смисъл, че
неправилно бил определен субектът на административно-наказателната отговорност,
като в случая не можело да бъде ангажирана административно-наказателна
отговорност на касатора като физическо лице - управител на търговското
дружество, а следвало да бъде санкционирано представляваното от него дружество,
което било собственик на т. нар. "аптека", като му бъде наложена
имуществена санкция. Разпоредбата на чл. 287, ал. 1 от ЗЛПХМ гласи, че
"който (т. е. всяко лице и то без значение дали е собственик или не)
извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, без да има разрешение за
това, ... се наказва с глоба от 5 000 до 10 000 лева", или като се има
предвид видът на предвиденото в разпоредбата наказание, а именно
"глоба", е ясно, че тази разпоредба се отнася само и единствено за
физически лица, които могат да бъдат субект на това административно наказание.
Ако този текст - чл. 287, ал. 1 от ЗЛПХМ следваше да се отнася, т. е. да
предвижда санкция и за юридически лица, то в него изрично щеше да е посочена
възможността за налагане и на имуществена санкция в определени граници (по арг.
на чл. 83 от ЗАНН) на съответното юридическо лице, а не само глоба. Съществува
обаче друга разпоредба - чл. 291, ал. 1 от с. з., която предвижда това, а
именно "когато нарушенията по чл. 281 - 287 (какъвто е настоящият случай),
са извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налагат имуществени
санкции в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените минимални
размери на съответните глоби), т. е. минималният размер на тази имуществена
санкция в случая би бил
15 000 лева) и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери
на съответни глоби"или в случая този максимален размер би бил 30 000 лева.
Същевременно, чл. 291, ал. 3 от ЗЛПХМ обаче изрично предвижда, че
"налагането на имуществена санкция не изключва налагането на глоба на
виновните длъжностни лица" или казано по друг начин - независимо от това
дали ще бъде санкционирано или не съответното ЮЛ, на виновното длъжностно лице
във всички случаи отделно може да бъде търсена административно-наказателна
отговорност и съответно да му бъде наложено административното наказание
"глоба". В настоящия случай, от страна на административно-наказващия
орган е сторено именно това - ангажирана е административно-наказателната
отговорност на касатора като виновно длъжностно лице, каквото той безспорно се
явява като управител на "О. а." ООД, град П. Отделно от това, може и
следва да се потърси административно-наказателна отговорност и от лицето, което
е продавало в т. нар. "аптека", т. е. осъществявало е търговия на
дребно с лекарствени продукти в този обект към момента на извършване на
проверката - С. Х. Ю., по силата на сключения с касатора Т. като управител на
"О. а." ООД, град П. трудов договор № 91/2.03.2005 г. Според
показанията на свидетелите, извършили проверката в обекта, това лице - С. Ю. им
е обяснила, че й е наредено да работи в аптеката и да изпълнява рецепти, като
според изявлението на процесуалния представител на ответника по касационната
жалба, направено в хода по същество, и на С. Х. Ю. е бил съставен акт за административно
нарушение, като същевременно случаят е бил отнесен и до етичната комисия към
МЗ, с цел да й се отнемат правата да работи като медицинска сестра. Предвид
изложеното, съдът намира оплакванията, направени в касационната жалба в тази
насока, за неоснователни.
Настоящият състав не споделя и доводите на касатора за приложение в случая на
разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗЛПХМ, която в редакцията си към момента
на извършване на проверката, т. е. на установяване на нарушението - 23.07.2007
г., е предвиждала извън случаите по ал. 1 на същия текст заварените към
влизането в сила на този закон (ЗЛПХМ) аптеки да приведат дейността си в
съответствие с изискванията му в срок до една година от влизането в сила на
закона, т. е. до 13.04.2008 г. Тази разпоредба визира дейността на заварени към
влизането в сила на закона - 13.04.2007 г., аптеки, а не въобще някакви
търговски обекти, в които по един или друг начин се търгува на дребно с
лекарствени продукти. За да е аптека обаче, по смисъла на закона, лицето,
осъществяващо тази дейност - търговия на дребно с лекарствени продукти, следва
да е имало получено разрешение за откриване на аптека по реда на отменения
Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ), като условията и
изискванията за това са били регламентирани в Глава VII от този закон. В настоящия казус, от страна на
касатора не са представени каквито и да е доказателства, нито пред
административно-наказващия орган, нито пред въззивния съд, нито пред настоящата
касационна инстанция, които по някакъв начин да дават индиция за това, че за
посочения търговски обект, носещ наименованието "аптека", в който са
се продавали на дребно лекарствени продукти, касаторът да е имал издадено
разрешение за функционирането му като аптека по реда на отменения ЗЛАХМ или
иначе казано - няма каквито и да е доказателства за този обект въобще някога да
е било издавано разрешение за осъществяване на дейност като аптека. От
изложеното се налага изводът, че този търговски обект всъщност никога не е бил
аптека - нито по смисъла на отменения ЗЛАХМ, нито по смисъла на действащия
ЗЛПХМ, независимо че в нарушение на закона в него е била осъществявана търговия
на дребно с лекарствени продукти, в т. ч. и антибиотици и други. След като не е
бил аптека, то в конкретния случай за този обект не е приложима разпоредбата на
§ 16, ал. 2 от ПЗР на ЗЛПХМ, защото, както бе посочено и по-горе, тази
разпоредба касае и визира само заварени към влизането в сила на ЗЛПХМ аптеки.
С оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция намира жалбата на М. Н.
Т. от град П. с изложените в нея оплаквания и доводи - за неоснователна, като
всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в
настоящото производство решение на първоинстанционния съд не е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, каквито са възведените касационни основания, т.
е. такива не са налице, поради което и същото, като законосъобразно и правилно,
следва да бъде оставено в сила. С оглед тежестта на извършеното нарушение,
настоящата инстанция намира, че не са налице и основания за изменяне на размера
на така наложената глоба, която така или иначе, междувпрочем, е под средния
размер, предвиден в разпоредбата на чл. 287, ал. 1 от ЗЛПХМ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 12/29.02.2008 г., постановено по НАХД № 295/2007 г. по
описа на Районен съд - М.
Решението е окончателно.
Решение от 14.07.2008 г. на АдмС - Добрич по к. а.
д. № 360/2008 г., докладчик съдията Нели Каменска
чл. 238, ал. 1 ЗЛПХМ
чл. 287, ал. 3 ЗЛПХМ
чл. 294 ЗЛПХМ
чл. 2, ал. 1 Наредба № 6/2000 г. за условията и реда за откриване на
дрогерия и начина на водене на публичен регистър
чл. 3 Наредба № 6/2000 г. за условията и реда за откриване на дрогерия и
начина на водене на публичен регистър
чл. 63, ал. 1 ЗАНН
чл. 221, ал. 2 АПК
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК
Смисълът на разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
6/2000 г. е информацията, съдържаща се в тези списъци, да бъде достъпна за
клиентите на дрогерията веднага при влизането им в нея, а не същите да полагат
допълнителни усилия, за да получат достъп до нея.
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс.
С решение № 61 от 07.05.2008 г., постановено по НАХД № 120/2007 г., Балчишкият
районен съд е потвърдил наказателно постановление № 95/04.07.2007 г. на
директора на РИОКОЗ, гр. Д., с което за административни нарушения на чл. 2, ал.
1 и чл. 3 от Наредба № 6 за условията и реда за откриване на дрогерия и начина
на водене на публичен регистър /обн. ДВ, бр. 54/2000 г. /, на основание чл.
287, ал. 3 и чл. 294 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина
/ЗЛПХМ/, на Е. Г.
П., ЕГН хх, от гр хххх, са наложени административни наказания "глоба"
от 5 000 лв. за първото и "глоба" от 1 000 лв. за второто
нарушение.Недоволна от постановеното решение е останала административно-
наказаната и го оспорва. В касационната жалба са изложени оплаквания за
неправилно приложение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 6/2000 г., във вр. с чл.
287, ал. 1 от ЗЛПХМ - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във
връзка с чл. 63 от ЗАНН. По отношение на нарушението, изразяващо се в продажба
на лекарствени продукти, извън посочените в Приложение № 1 от Наредба № 6, се
излагат твърдения, че не е налице довършено изпълнително деяние по см. чл. 287,
ал. 1 от ЗЛПХМ, понеже не е установена конкретна продажба. По отношение на нарушението
по чл. 3 от Наредба № 6/2000 г., твърди, че няма нарушение, защото изискването
за поставяне на приложенията на видно място било спазено с тяхното наличие в
папки до касовия апарат. Жалбоподателката пледира отмяна на обжалваното
решение, съответно и на наказателното постановление на директора на РИОКОЗ, гр.
Д.
Ответникът по жалбата - РИОКОЗ, гр. Д., чрез процесуалния си представител
старши юрисконсулт Д. В., счита жалбата за неоснователна, а решението за
правилно и законосъобразно и пледира оставянето му в сила.
Становището на окръжния прокурор е за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение с искане за оставянето му в сила.
Добричкият административен съд, съобразявайки се с касационното основание,
изразените становища на страните, мотивите на атакувания съдебен акт, събраните
по делото доказателства и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.
208 и сл. от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна
страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд
е приел от фактическа страна, че при проверка, извършена на 14.06.2007 г., в
обект-дрогерия, находящ се в КК х., търговски център "х. ", са
констатирани две нарушения - извършване на търговия с лекарствени средства,
извън посочените в Приложение № 1 към Наредба № 6/2000 г. и непоставяне на
видно място на списъците по Приложение № 1 и Приложение № 2 от същата наредба.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че
нарушенията са безспорно установени, административно-наказаната е осъществила
състава на нарушенията по чл. 2, ал. 1 и чл. 3 от Наредба № 6/2000 г.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Жалбоподателката не оспорва, че на рафтовете в дрогерията е имало лекарства,
невключени в Приложение № 1 към Наредба № 6/2000 г. и описани от проверяващите
органи. Не се оспорва и обстоятелството, че списъците по Приложение № 1 и № 2
от Наредбата се намирали в папка до касовия апарат. Съдът е обсъдил подробно
възраженията на жалбоподателката и е приел, че за нарушението по чл. 2, ал. 1
от Наредба № 6/2000 г. е достатъчен фактът, че стоките/лекарствата са били
поставени в дрогерията на видно за клиентите място, т. е. налице е отправено
публично предложение за продажба. По отношение на нарушението по чл. 3 от
Наредба № 6/2000 г. съдът е счел за неоснователни възраженията на
жалбоподателката, понеже безспорен е бил факта, че списъците по Приложение № 1
и № 2 се намирали в папка до касовия апарат, т. е. не е изпълнено изискването
да са поставени на "видно място".
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд. Според чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 6/2000 г. в дрогериите могат да се продават само лекарствени
продукти, които се отпускат без лекарско предписание и са посочени в приложение
№ 1, а според чл. 287, ал. 3 от ЗЛПХМ, който продава в дрогерия лекарствени
продукти извън списъците по чл. 238, ал. 1, се наказва с глобата по ал. 1.
Съдът счита, че за осъществяване състава на нарушението, е достатъчно да се
установи, че невключени в приложение № 1 лекарства са били изложени на
рафтовете на обекта за продажба. По отношение на второто нарушение е безспорно,
че поставянето на списъците по Приложение № 1 и № 2 в папка до касовия апарат
не е "видно място". Смисълът на разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
6/2000 г. е информацията, съдържаща се в тези списъци, да бъде достъпна за
клиентите на дрогерията веднага при влизането им в нея, а не същите да полагат
допълнителни усилия, за да получат достъп до нея.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление на жалбоподателката са
наложени административни наказания "глоба " в размер на 5 000 лв. за
нарушението по чл. 2, ал. 1 от Наредбата и "глоба" в размер на 1 000
лв. за нарушението по чл. 3 от Наредбата. Предвидените в чл. 287, ал. 3 и чл.
294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина административни
наказания глоба са определени от административно-наказващия орган в минимума,
предвиден за извършените нарушения, поради което правилно съдът е преценил
тяхната законосъобразност.
При служебна проверка на материалите по НАХД № 120/2007 г. по описа на РС, гр.
Б., Административен съд, гр. Д. не намери допуснато от съда съществено
процесуално нарушение.
По изложените съображения, настоящият състав счита решението на Балчишки
районен съд за валидно, допустимо и законосъобразно по същество, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от
процесуалния представител на ответника по касационната жалба, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати разноските по делото - 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд, гр. Добрич
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 61 от 07.05.2008 г., постановено по НАХД № 120/2007 г.
по описа на Балчишкия районен съд.
Осъжда Е. Г. П., ЕГН хххх, от гр хххх., да заплати в полза на РИОКОЗ, гр. Д.
сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.