№ 8074
гр. С., 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110144778 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че ответникът К. С. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК „Л. З.
*“, УЛ. „Л." ***, дължи на ищеца „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес:
гр.С., БУЛ. „Б." **, бл. ***, вх. *, сумата 884,16 лева, представляваща
главница по Договор за кредит Номер: **********/20.10.2015, ведно със
законна лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
503,89 лева, представляваща лихва за забава за период от 05.11.2017 г. до
28.09.2023 г., както и сумата от 352,24 лева, представляваща възнаградителна
лихва за период от 05.04.2016 г. до 05.11.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.04.2024 г. по ч. гр. д. №
53551/2023 г. на СРС, 178 състав.
Предявени са и осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за осъждане на К.
С. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК „Л. З. *“, УЛ. „Л." ***, да заплати
на ищеца „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр.С., БУЛ. „Б." **, бл.
***, вх. *, сумата от 832,72 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г., както и
сумата от 812,10 лева – лихва за забава върху главницата от 832,72 лева за
периода 05.11.2017 г. – 28.09.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за потребителски
кредит № **********/20.10.2015 г., като по силата на същия кредиторът е
предоставил на длъжника сумата 1000 лева, за срок на кредита: 24 месеца;
размер на вноската: 61,82 лв.; ГПР: 49,34 %; ГЛП: 41.17 %; общо задължение
по кредита: 1480,25 лв. Поддържа, че по искане на потребителя е предоставил
1
и пакет допълнителни услуги, за които последният се е съгласил да заплати
възнаграждение в размер на 995,67 лева; размер на вноската по закупена
допълнителна услуга: 41,66 лева; като така общото задължение по кредита
възлизало на 2475,92 лева, а размерът на месечната вноска по договора:
103,48 лева. Твърди да е изправна страна по договора. Сочи, че на длъжника е
бил предоставен погасителен план, заедно с Договора за кредит, Стандартен
европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация.
Ответникът от своя страна не е изпълнил задълженията, които е поел по
договора, като преустановил плащанията на погасителните вноски. Излага
подробни съображения относно закупения от потребителя допълнителен пакет
услуги и действителността на клаузите от договора и ОУ, с които тези
вземания са регламентирани. Потребителят е имал възможност да се откаже от
договора, от която не се е възползвал. В обобщение на подробните доводи,
съдържащи се в исковата молба, счита исковете за основателни и доказани и
иска от съда да бъдат уважени.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК. С възражение по чл. 414 ГПК, депозирано на 08.05.2024 г. по ч.гр.д.
53551/2023, е навел възражение за изтекла погасителна давност, което
настоящият състав намира, че следва да се цени и в исковото производство,
следващо заповедното, в което е направено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск предпоставя установяването на
следните обстоятелства: реалното предоставяне на договорената кредитна
сума, уговорения падеж на плащане; наличието на постигната между страните
договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/; сключването на
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, наличието в
договора на валидни клаузи за възнаградителна лихва, ГПР и такси,
настъпването на условията за начисления по тези клаузи, размер на
претендираните вземания, изискуемостта на претендираните вземания.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже положителният факт на плащане на вземанията.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Ответникът не оспорва, а и от представения по делото препис от договор
за потребителски кредит П. К. С. № **********/20.10.2015 г. се установява, че
страните в настоящия процес са се намирали в облигационно отношение, по
силата на което ищецът е предоставил заемна сума в размер на 1000,00 лева.
Усвояването на сумата на 20.10.2015 г. се установява от заключението по
2
ССчЕ.
Видно от договора заемателят е поел задължение да върне сумата ведно
с договорна лихва в размер на 480,25 лева при срок на договора 24 месеца и
при погасяване на равни месечни вноски като падежа на първата вноска е
05.12.2015 г., а на последната – 05.11.2017 г. Договорен е годишен лихвен
процент в размер на 41,17 % и ГПР 49,34 %.
При подписване на договора ответникът се е съгласил и е закупил пакет
от допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване а допълнителни парични средства, за който дължи
възнаграждение в размер на 41,66 лева месечно, платимо заедно с
погасителната вноска, чиито размер възлиза на общо на 995,67 лева.
Общият размер на задължението на кредитополучателя по договора е
2475,92 лева. Страните са договорили, че изплащането на кредита ще се
извършва чрез банкови преводи. Общият размер на месечната вноска е 103,48
лева.
Установява се от заключението по ССчЕ, че посредством плащания на
07.12.2015 г. /100,00 лева/, 30.01.2016 г. /105,00 лева/, 29.02.2016 г. /110,00
лева/ и 29.04.2016 г. /414,68 лева/ ответникът е заплатил по договора сума в
общ размер 414,68 лева, което се признава и от ищеца.
Договорът е с настъпил на 05.11.2017 г. краен падеж, поради което и
всички вземания по него са станали изискуеми.
Правоотношението между страните по спора се урежда от норми от
императивен порядък, които са установени в публичен (обществен) интерес,
поради което съдът следва служебно да следи валидността на включените в
договора клаузи, независимо от наведените от страна на ответника
възражения.
Представеният по делото договор за кредит, сключен между ищеца и
ответника е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието
на този вид договори, уредени в глава трета на закона. Предвид това е
необходимо съдът да извърши самостоятелна преценка за валидност на
потребителския договор в съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК, която
вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в
хипотеза, каквато несъмнено е настоящата, когато следва да намери
приложение установена в публичен интерес материалноправна норма.
Установената съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на
II т. о. на ВКС и др.). приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
3
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като на още по
– силно основание служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР
№ 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни
норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно както за
противоречие с добрите нрави на договорните клаузи, така и за наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП – (решение № 23 от 07.07.2016 г. по
т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.).
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия.
В случая при преценка на събраните по делото доказателства не може да
се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на
изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит.
Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 49,34 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият
размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – възнаграждението по закупения пакет от
допълнителни услуги, предоствени от ищеца, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1
4
от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
управлението и погасяването на кредита. Разходът за възнаграждение, чиито
размер е отнапред определен е известен на заемодателя, което се потвърждава
и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Задължението за заплащане на възнаграждение по закупения пакет от
допълнителни услуги е определено като месечно през целия срок на договора
с падеж съответен на падежните дати на вноските по договора за кредит, но
същевременно това плащане в размер на 41,66 лева месечно не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР – 49,34 %, въпреки че се дължи
заедно с месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на
възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги като несъмнен
разход, чиито размер надвишава отпусната по договора сума, действителният
ГПР е значително завишен.
Видно от заключението по ССчЕ ГПР, изчислен при вземане предвид и
на възнаграждението за закупен пакат от допълнителни услуги от 995,67 лева,
е в размер на 164,31 %
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките съдът счита, че макар формално договорът за паричен заем да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са
5
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. №
7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Отделно от горното следва да се посочи, че претендираната сума за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, представлява по своята
същност допълнителна такса за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, което изрично е забранено от законодателя с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, поради което на самостоятелно основание уговорката се явява
нищожна. Поради това следва да се приеме, че така уговореното
възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет
допълнителни услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата
по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи
единствено чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК.
Приемайки в настоящия случай, че сключения на 20.10.2015 г договор за
потребителски кредит е недействителен /нищожен/ настоящият състав счита,
че потребителят дължи връщане на чистата сума по кредита в размер на
1000,00 лева на основание чл. 23 от ГПК.
От тази сума следва да се приспаднат платените от ответника суми по
кредита /414,68 лева/, т.е. ответникът дължи сумата от 585,32 лева главница по
договор за потребителски кредит от 20.10.2015 г., което се установява и от
заключението по ССчЕ.
С оглед извода за дължимост на посоченото вземане, следва да се
разгледа своевременно заявеното от ответника, с възражението по чл. 414
ГПК възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.
Съгласно приетото Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълк. дело №
3/2023 г. на ОСГТК на ВКС "При уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният
срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на
съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент
падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост".
В случая е уговорено погасяване на задължението на отделни вноски с
различни падежи, поради което давностният срок за главницата е започнал да
тече за съответната част от тях, считано от изискуемостта на съответната
вноска.
6
Вземането за главница се погасява с изтичане на 5 годишна давност – чл.
110 ЗЗД.
В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Падежът на последната вноска съгласно погасителния план по договора
е настъпил на 05.11.2017 г.
Давността за тази главница е изтекла на 13.12.2022 г. /с прибавяне на 69
дни, в който давност не е текла/, т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /29.09.2023 г./.
От ищеца се твърди, че погасителната давност е прекъсната с подаването
на 01.08.2017 г. на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК до СРС, по което е образувано ч.гр.д. № 55779/2017 г. по описа на СРС,
123 състав.
От извършена справка и представени преписи от 123 състав на СРС се
установява, че от „П. К. Б.“ ЕООД е подадено заявление по чл. 410 ГПК
против К. Ч. на 11.08.2017 г. за вземания, произтичащи от процесния договор
за потребителски кредит № **********/20.10.2015 г. По това заявление е
образувано ч.гр.д. № 55779/2017 г. по описа на СРС, 123 състав. На 01.09.2017
г. СРС, 123 състав, е издал исканата заповед за изпълнение. С разпореждане №
202467/27.08.2019 г. СРС, 123 състав, е дал указания на заявителя за
предявяване на установителен иск за вземанията по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. С определение от 20.09.2023 г. СРС, 123 състав, е
констатирал, че указанията, дадени с разпореждането от 27.08.2019 г., не са
изпълнени от заявителя, поради което е обезсилил заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 01.09.2017 г. и е прекратил производството по ч.гр.д. №
55779/2017 г. Определението е влязло в сила на 05.10.2023 г.
При това положение настоящият състав намира, че погасителната
давност за процесните задължения не е прекъсната с подаването на 01.08.2017
г. на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до СРС,
по което е образувано ч.гр.д. № 55779/2017 г. по описа на СРС, 123 състав, тъй
като с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която
е обезсилена впоследствие, не се прекъсва давността, на основание чл. 116, б.
"б" ЗЗД, доколкото липсва постановен стабилен съдебен акт, с който
претенцията на ищцовото дружество да е уважена /така Решение № 801 от
12.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 6686/2021 г./.
Не се сочат и не се доказват други основания за прекъсване или спиране
на давността.
При това положение настоящият състав намира, че вземането в размер
на 585,32 лева - главница по договор за потребителски кредит от 20.10.2015 г.,
е погасено по давност, поради което исковете следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските
7
При този изход на делото разноски се следват на ответника, но той не
претендира такива, поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК 1 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК от „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр.С., БУЛ. „Б." **, бл.
***, вх. *, против К. С. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК „Л. З. *“,
УЛ. „Л." ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че К. С. Ч. дължи на „П. К. Б.“ ЕООД сумата 884,16 лева,
представляваща главница по Договор за кредит Номер:
**********/20.10.2015, ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 503,89 лева, представляваща лихва за забава
за период от 05.11.2017 г. до 28.09.2023 г., както и сумата от 352,24 лева,
представляваща възнаградителна лихва за период от 05.04.2016 г. до
05.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 19.04.2024 г. по ч. гр. д. № 53551/2023 г. на СРС, 178 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК: ********* и
адрес: гр.С., БУЛ. „Б." **, бл. ***, вх. *, против К. С. Ч. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., ЖК „Л. З. *“, УЛ. „Л." ***, искове с правно основание79, ал. 1 от
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за осъждане на К. С.
Ч. да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр.С., БУЛ. „Б."
**, бл. ***, вх. *, сумата от 832,72 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по Договор за кредит Номер: **********/20.10.2015,
както и сумата от 812,10 лева – лихва за забава върху главницата от 832,72
лева за периода 05.11.2017 г. – 28.09.2023 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8