№ 1081
гр. Варна, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110106054 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
М. А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., с която против „Стик-
Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, пл. „Оборище“ №13Б. С определение №8556/01.08.2024 г. и
определение №8608/02.08.2024 г., съдът е съединил за общо разглеждане в
едно производство гр.д. №6054/2024 г. на ВРС, 43 с-в, гр.д. №6057/2024 г. на
ВРС, 7 с-в и гр. д. №6058/2024 г. на ВРС, 17 с-в, на основание чл.213 ГПК.
Предявени са следните искове:
- за прогласяване, в отношенията между страните, че клаузата,
уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение - чл.
27, ал.1 вр. чл.17 от Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 969316/05.07.2023 г. е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави;
- за прогласяване, в отношенията между страните, че неустоечната
клауза по чл.28 от Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 969316/05.07.2023 г. е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.2 и
пр.3 ЗЗД и като неравноправна;
1
- за прогласяване, в отношенията между страните, че клаузата на чл.10
от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
969316/05.07.2023 г., с която е уговорено заплащане на такси за събиране на
просрочени задължения, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД
вр. чл. 10а, ал.1 ЗПК и чл.33, ал.1, и ал.2 ЗПК и като неравноправна.
Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.
Между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 991163/10.09.2023 г., чрез онлайн платформата
на ответника - https://stikcredit.bg, при следните условия: главница: 1000 лв.;
лихвен процент по кредита: 36%; ГПР – 42,58%; срок за погасяване: 24
месеца; обща сума, дължима от потребителя: 1537,36 лв.
Съгласно клаузата на чл.17 от договора и чл.17-22 от относимите Общи
условия, той е задължен, в тридневен срок от сключване на договора, да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: поръчителството на
едно физическо лице, което да отговаря за изпълнението на всички
задължения на потребителя, включително за погасяване на главница, лихви,
неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за
кредит (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други), в
срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила
писмено искане от страна на кредитора за заплащането на тези задължения.
Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30
(тридесет) дни след падежа на последната вноска.
Съгласно чл.27, ал.1 от договора за кредит и чл.46, ал.1 ОУ, при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят
дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума
за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение.
Неустойката е включена в погасителния план към договора и дължима заедно
с погасителната вноска за главница и лихва. Общата сума, която ищецът е
следвало да изплати на кредитора, не е посочената в договора – 1537,36 лв, а
значително по-голяма – 3490,80 лв.
Тъй като ищецът не успял да предостави исканото обезпечение,
2
кредиторът начислява неустойка, в размер на 1953,44 лв. С исковата молба
неустоечната клауза се оспорва като нищожна. Навеждат се твърдения, че
начислената неустойка няма характер на такава, тъй като не притежава
присъщите на неустойката, функции. Според ищеца, кредиторът именува
вземането неустойка, за да заобиколи забраната по чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото
разходите за обезщетения не се съобразяват при формиране на ГПР. Намира,
че като е поставил неизпълними условия за изпълнение на задължението за
предоставяване на обезпечение, кредиторът си е осигурил допълнителна и
гарантирана икономическа облага, представляващ печалба, скрити под
формата на неустойка. Същата не изпълнява обезщетителна функция, защото
нейното начисляване не зависи от вредите вследствие неизпълнение на
основното договорно задължение. Тя се начислява като добавка към
погасителните вноски, като същата е дължима дори при редовно и в срок
изпълнение на главното задължение. Намира неустоечната клауза за
неравноправна. Същата накърнява добрите нрави. Сочи, че в добросъвестните
отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди
сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или
частично неизпълнение от страна на кредитополучателя, поради което няма
житейска и правна логика кредиторът да престира без наличие на
обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение, и да изисква
едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на
дълга. В случая, кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение в явно противоречие с чл. 143, т. 3 ЗЗП. Неустойката
няма и санкционна функция, тъй като задължението на кредитополучателя,
отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи
получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в
предвидения 3-дневен срок от подписване на договора за кредит, като по този
начин се нарушава и принципът за добросъвестност, и равнопоставеност на
страните.
Съгласно чл.28 от договора, потребителят дължи неустойка за
неизпълнение на което и да е от поетите договорни задължения. Същата е в
3
размер на 1%/ден върху просрочената сума или 30 % месечно. Намира
оспорената неустоечна клауза за нищожна. Сочи, че макар ответникът да не
претендира заплащане на тази неустойка, за него не съществува пречка да
стори това в по-късен момент, поради което изпитва несигурност в правното
си положение. Твърди, че чрез начисляване на оспорената неустойка,
ответникът би получил двойно обезщетение за допусната забава. Намира, че
по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК. Заявява, че
кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Отделно, тази клауза накърнява добрите нрави. Тя е и неравноправна, поради
което е нищожна.
С клаузата на чл.10 от процесния договор ответникът е предвидил
заплащането на такси за разходите, които ще извърши с оглед събиране на
евентуално просрочени задължения. Съгласно посочения текст от договора,
потребителят дължи такса, в размер на 10 лева, в случай, че забави плащането
на погасителна вноска. Предвидено е разходите да се начисляват за всеки
отделен погасителен период, т.е. времето между две отделни вноски. Общият
размер на всички начислени такси е ограничен до 120 лева.
Според ищеца, с оспорената клауза ответникът е допуснал противоречие
с чл.33 ГПК, като сочи, че за периода на забава, кредиторът има право на
законната лихва. Тъй като се цели получаване на още едно обезщетение за
забава, то ответникът се опитва да заобиколи посочената разпоредба. Намира,
че евентуалните дейности, които би извършил кредиторът не могат да бъдат
характеризирани като допълнителни услуги в полза на потребителя, а са
разходи свързани с извънсъдебното събиране на задълженията, поради което
не попадат в приложното поле на чл.10а, ал.1 ЗПК.
В срока по чл.131 ГПК, преди съединяване на гр.д. №6054/2024 г., гр.д.
№6057/2024 г. и гр.д. №6058/2024 г. – всички по описа на ВРС, ответникът
представя писмен отговор на исковите молби, образувани в горепосочените
съдебни дела. Писмените становища на ответника са с напълно идентично
съдържание, като и трите отговора касаят единствено оспорената
компенсаторна неустойка, начислена поради непредставяне на обезпечение.
По отношение исковете, касаещи клаузите на чл.10 от договора и чл.28 от
договора, не са заявени възражения.
Ответникът не оспорва, че по сключения между страните договор, е
4
предоставил в заем на ищеца, сумата от 1000 лева, дължима ведно с
възнаградителна лихва. Договорът е сключен от разстояние, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата
ответникът е погасил служебно задълженията на ищеца по предходен договор
за кредит и остатъкът е предоставен на разположение на ищеца, съгласно
изразеното от него желание, по посочена банкова сметка. Съгласно чл.20 и сл.
от договора, неизпълнението на договорни задължения влече начисляване на
неустойка, която кредиторът не е длъжен да претендира. Процесният договор
е склочен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е
посочен в относимите ОУ, които се намират и са общодостьпни на уебсайта на
www.stikcredit.bg. Комуникацията между страните се извършва по инициатива
на ищеца, чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на
кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини:
1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за
отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на дружеството или 2) по
телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора
своите телефон (т.нар. идентификационен номер) и електронна поща (имейл).
Сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на
електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на ответното дружество,
подадена на 10.09.2023 г. След попълване на заявлението за кандидатстване и
в съответствие с чл. 6 ал. 2 ОУ, на ищеца е изпратена необходимата
преддоговорна информация, вклочваща СЕФ. С натискане на бутона „Вземи
парите“ на потребителя е предоставена възможност да изтегли проект за
договор за потребителски кредит, като при съгласие, потребителят натиска
бутона „Подпис”, с което действие последният дава своето съгласие със
съдържанието на договора и неговото сключване. Сочи, че след одобряване на
заявката, на електронната поща на ищеца са изпратени автоматично проект на
Договор за потребителски кредит - кредитна линия склочен от разстояние №
991163 от 10.09.2023 г. с приложение № 2 Погасителен план към него,
Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Твърди, че
тези документи съдържат предвидената в законите преддоговорна
5
информация за желания кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на
български език, и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.
След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 10.09.2023 г.,
ищецът е натиснал бутона „Подпис”, с което е изразил и своето съгласие за
сключване на договора.
Твърди, че оспорената компенсаторна неустойка не е начислявана и не е
събирана от ответника. Намира, че клаузата е валидна, като същата отговаря
на изискванията на действащото законодателство. Заявява, че съгласно
правната теория и съдебната практика, неустойката представлява
самостоятелен договор по смисъла на чл. 8 ал.1 ЗЗД, като същата може да се
материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. В
процесния случай неустойката представлява самостоятелно съглашение, което
е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит.
Счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат
разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Намира,
че за да възникне задължение за неустойка е необходимо наличието на
няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните,
кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни;
да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение
неустойката обезпечава и обезщетява, като сочи, че всички тези обстоятелства
са налице. Неустойката се дължи за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. Сочи съдебна практика на ВКС, според която
при извършване на преценка дали неустойката накърнява добрите нрави,
съдът следва да вземе предвид и възможността неизправният длъжник сам да
ограничи размера на неизпълнението, за де не се превърне неустойката в
средство за неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполага и
заемателят по Договора. Причина за евентуално начисляване на неустойката
би била единствено виновното поведение на ищеца. Намира, че определената
неустойка не излиза извън присъщите функции, като кредиторът не е
длъжен да доказва вредите. Оспорва неустойката да накърнява добрите нрави.
Намира за правилно включване на неустойката в погасителните вноски.
Оспорва твърдението на ищеца, че изискванията за предоставяне на
обезпечение са неизпълними. Сочи, че потребителят е бил запознат с
условията на договора, имал е възможност да намери лице, което да отговаря
на поставените изисквания и едва след това да пристъпи към сключването му.
6
Като е знаел, че не може да предостави исканото обезпечение, потребителят е
действал недобросъвестно.
Ответникът предявява против ищеца по главните искове, насрещни
искове за заплащане на следните суми: 993,60 лв. - дължима главница по
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 991163 от
10.09.2023 г., ведно с законната лихва от датата на подаване на насрещната
искова молба до окончателното плащане, както сумата от 507,24 лв. -
договорна лихва, начислена за периода от 10.09.2023 г. до 12.07.2024 г.
Претендират се сторените разноски. Твърди се, че ответникът по насрещните
искове не е изпълнил в срок задълженията си за заплащане на погасителни
вноски, като е извършил следните плащания: на 09.10.2023 г. е заплатил
сумата от 145,40 лв.; на 08.12.2023 г. - сумата от 40 лв. и на 25.03.2024 г. -
сумата от 50 лв. Ответникът по насрещните искове не е изпълнил в срок
задълженията си, като са останали непогасени повече от две вноски, поради
което кредиторът се възползва от правото, което клаузата на чл.24 от
процесния договор му предоставя, а именно – да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът по насрещните искове, представя
писмен отговор на насрещната искова молба, с която оспорва основателността
. Намира, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на лихвата,
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,
поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК същият следва да се
приеме за нищожен. Сочи, че са нарушени норми на закона по отношение на
елементите на ГПР и начина на изчисляването му. Намира, че посоченият
размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от действителния, което
представлява заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 ЗЗД и договорът за кредит
следва да бъде прогласен за недействителен на основание чл.22 ЗПК. Настоява
за отхвърляне на насрещните искове.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.26,
ал.1 ЗЗД и чл.143, ал.1 вр. чл.146, ал.1 ЗПП. Насрещните искове са с правно
7
основание чл.79, ал.1 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД. Главните и насрещните искове са
допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на
ищеца е да установи, че между страните е сключен сочения договор; че е
начислена неустойка за неизпълнение; неустойка за забава; такси че
оспорените клаузи са недействителни на сочените основания. В тежест на
ответника е да установи, че клаузите на сключения между страните договор
съответстват на изискванията на закона; че на потребителя е предоставена
необходимата писмена информация относно съдържанието и условията, при
които се отпуска кредита; че всички клаузи по процесния договор са
индивидуално уговорени с ищеца. В тежест на ищеца по насрещните искове е
да докаже, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните,
елемент от съдържание на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична суми по договор за заем, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. Доказването на
сключен договор за паричен заем изисква установяване, пълно и пряко от
ищеца, на първо място, постигнато съгласие заемодателят да предаде в
собственост на заемателя пари и задължение на последния да ги върне в
уговорените срок и условия; предаване на заетата сума, доколкото договорът е
реален, както и настъпил падеж.
С доклада по делото, съдът е указал на страните, че е длъжен служебно
и без да е налице възражение от страна на ответника /потребител в процесния
случай/, да извърши проверка за наличие на нищожна клауза, на която ищецът
основава вземането си, като при установяване на такава, претенцията следва
да бъде отхвърлена, както и че следи служебно за наличие на обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза от потребителски договор, като не се
произнася ако потребителят се противопостави.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени следните
обстоятелства, а именно: между страните е сключен договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 991163/10.09.2023 г., по силата, на който
ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1000 лева; заемната сума
е получена от ищеца; за погасяване задълженията си по договора, заемателят е
8
изплатил на заемодателя, следните суми: на 09.10.2023 г. - 145,40 лв.; на
08.12.2023 г. - 40 лв. и на 25.03.2024 г. - 50 лв. Поради неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, с погасителните вноски по
кредита е начислено заплащането на неустойка, в общ размер на 1953,44 лв.
Съдът намира за безспорно установено, че страните по спора са
обвързани в облигационно правоотношение възникнало въз основа на договор
за заем, сключен между тях по реда на чл.6 ЗПФУР. Последната разпоредба
определя, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението, до сключването на договора,
страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние. Инициативата за встъпване в облигационното отношение е на
ищеца, който чрез попълване на електронна форма за регистрация на интернет
платформата на ответника – https://stikcredit.bg, е заявил искането си да му
бъде предоставена в заем парична сума. Ищецът не спори, че ответникът му е
предоставил договор за потребителски кредит и относимите Общи
условия. Процесният договор е изготвен на разбираем език и съдържа
изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е
индивидуализация относно страните, размера на сумата, дължимата договорна
лихва. Уточнен е размерът на погасителната вноска с включване на главница и
договорна лихва, както и с включване на неустойка в хипотезата на чл.46
ОУ Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР, който
поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя
необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на
последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На
основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр.
85/24.10.2017 г./.С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3,
т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
9
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено
определение на електронен документ – всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис.
Процесният договор е реален, като същият се счита за сключен с
предаване на заемателя, на предмета му – пари или други заместими вещи
/чл.240, ал.1 ЗЗД/, като ищецът не оспорва получаването на заемната сума.
Видно от текста на съглашението, предоставената в заем сума е в размер
на 1000 лева, като същата е дължима, ведно с договорна възнаградителна
лихва, на 24 бр. месечни погасителни вноски. Договорът е сключен при ГПР –
42,58 % и ГЛП – 36 %. От приобщения погасителен план се установява, че
общият размер на сумата, дължима от потребителя, е в размер на 1537,36 лева,
а в случай, че не бъде предоставена неустойка – 3490,80 лева.
Съгласно чл.17 от договора за заем, заемателят се задължава, в 3-дневен
срок от подписване на договора, да предостави на заемодателя, обезпечение -
поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на множество
изисквания ИЛИ безусловна банкова гаранция. От приобщените по делото
Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от
разстояние, уреждащи отношенията между „Стик-кредит“ АД и
потребителите, се установяват изискванията на които следва да отговаря
предоставеното обезпечение – дееспособно физическо лице, което да е
навършило 21 г., притежаващо българско гражданство, с постоянно
местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и
здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди подаване на
заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение
по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на
трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за
кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12
м. преди датата на подаване на заявката за кредит, като същото може да бъде
поръчител само на един потребител. Отделно поръчителят следва да има
минимален осигурителен брутен доход от 1500 лв./месец; да се намира във
валидно трудово или служебно правоотношение при последния работодател
от минимум 6 месеца; поръчителят не следва да е регистриран в ЦКР относно
просрочия, под наблюдение, загуба и т.н; да не е поръчител, да не е
10
потребител на кредитора и пр. Независимо от посочените многобройни
изисквания към поръчителя, кредиторът може да откаже одобряването му,
като не са посочени в каква хипотеза ответникът може да откаже одобряване
на поръчител, в случай, че същият, все пак, отговаря на тези изисквания. По
отношение на банковата гаранция кредиторът отново е поставил редица
изисквания, с които е поставил под съмнение нуждата на потребителя от
усвояване на кредита – чл.22 ОУ.
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл.17 от договора, е
определена с чл.27 от същия. Предвидено е при непредставяне на исканото
обезпечение, на заемателя да бъде начислена неустойка в размер на 0,9% от
стойността на усвоената по кредита сума, за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. Посочено е, че страните се
съгласяват, че неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение причинява на кредитора вреди, в размера на договорената
неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и
одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще
предостави в срок договореното обезпечение /в този смисъл и чл.46, ал.1 ОУ/.
С чл.28 от процесния договор е предвидено заплащане на неустойка при
неизпълнение на което и да е договорно задължение включително и при
неизпълнение на плащане, на дължима сума в срок, освен другите договорни
неустойки. Определен е размер на тази неустойка - 1% дневно, изчислен върху
размера на просрочената сума.
Съдът намира, че неустоечната клауза, с която е уговорена
компенсаторната неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, е нищожна като накърняваща добрите нрави. Единствената
причина за включване на неустойката в дължимите от потребителя суми е
обстоятелството, че последният не е предоставил на кредитора исканото
обезпечение, в срок, който е изключително кратък – само 3 дни, при
категорично неизпълними условия. Неустойката е дължима на датите на
погасителните вноски, което доказва, че кредиторът изначално е имал
намерение да събере същата, независимо, че исканото обезпечение следва да
се представи след, а не преди сключване на договора. Неустойката няма нито
обезпечителна, нито обезщетителна, нито санкционна функция, а размерът й е
необосновано висок. Тя е уговорена извън присъщите обезпечителна,
11
обезщетителна и санкционна функции /т.3 от ТР №1/2009 от 15.06.2010 на
ОСТК, ВКС/, поради което е недействителна. Налице е накърняване на
добрите нрави, доколкото плащане на тази допълнителна сума би довело до
неоснователно обогатяване на кредитора, поради което и на осн. чл.143, ал.2,
т.5 ЗЗП клаузата за нейното уговаряне е и неравноправна, а неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално
/чл.146, ал.1 ЗЗП/. Макар да се твърди, че неустоечната клауза е уговорена
индивидуално с потребителя, доказателства в подкрепа на това твърдение не
се представят. Обстоятелството, че същата е включена в погасителния план, не
обосновава извод за наличие на такава индивидуална уговорка.
Категорично не може да бъде прието за основателно възражението на
ответника, че неустойката е начислена с оглед извършената преценка за
кредитоспособността на кредитополучателя, в какъвто смисъл е и текстът на
чл.46 изр. последно ОУ. До начисляване на неустойка се стига след сключване
на договора, усвояване на предоставения кредит /заем/ и изтичане на
определения от потребителя тридневен срок за изпълнение. Горното сочи, че
кредиторът е предоставил в заем парична сума без да извърши оценка на
риска и е поставил в тежест на кредитополучателя отговорността за
извършване оценка на собствената му кредитоспособност. Кредиторът следва
да оцени кредитоспособността на потребителя преди, а не след сключване на
договора и ако тази оценка е лоша да откаже предоставяне на искания кредит,
вместо да сключи процесния договор, и да вмени на потребителя задължение
да осигури обезпечение, едва след като заемната сума вече е усвоена, под
заплаха, че ако не изпълни това задължение, дългът му ще нарасне. При
данни, че предоставената в заем сума е в размер на 1000 лева, да се иска
предоставяне на обезпечение при видимо невъзможни условия, в срок от 3
дни, сочи, че крайната цел на заемодателя е да принуди кредитополучателя да
се съгласи с начисляването на допълнителна сума по договора, в размер на
1953,44 лева, представляваща 195,34 % от усвоения кредит. При предоставена
в заем сума в размер на 1000 лева, потребителя дължи на кредитора сума в
общ размер на 3490,80 лева или 349,08 % от усвоената сума, съгласно
погасителния план, като компенсаторната неустойка не само не е включена в
сумата за връщане, но потребителят не би могъл да влияе по какъвто и да е
начин върху начисляването на същата. Следва да се посочи, че начисляване на
неустойката не може да се оправдае с договорната свобода, защитавана с
12
разпоредбата на чл.9 ЗЗД, доколкото при определяне съдържанието на
договора, страните по него следва да се съобразяват с нормите на закона и
добрите нрави.
При горните доводи, съдът намира, че неустоечната клауза по чл.27 вр.
чл.17, ал.1 от сключения между страните договор за потребителски кредит, е
нищожна като накърняваща добрите нрави.
Клаузата на чл.28 от процесния договор, касаеща начисляване на
неустойка за неизпълнение на договорно задължение и допусната забава,
също е недействителна. Съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума, за времето на забавата, като обезщетението не може да надвишава
законната лихва. Кредиторът недопустимо се домогва да санкционира
потребителя два пъти за едно и също неизпълнение. При забава в изплащане
на дължими суми по договора, кредитополучателят дължи лихва за забава,
поради което ангажиране на отговорността му със заплащане и на неустойка
за забава се явява неоснователно. Претендираната неустойка за забава е в
размер, който надвишава този на законната лихва, поради което с начисляване
на мораторна неустойка, в посочения размер, кредиторът заобикаля забраната
на чл. 33, ал.2 ЗПК, поради което клаузата на чл.28 от процесния договор е
недействителна, на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Съгласно чл.10 от процесния договор потребителят дължи заплащането
на такси за разходите, които кредиторът ще извърши за събиране на
евентуално просрочени задължения. Съгласно посочения текст от договора,
кредитополучателят дължи такса, в размер на 10 лева, в случай, че забави
плащането на погасителна вноска. Съдът намира, че клаузата на чл.10 от
процесния договор, с която е допуснато начисляване на сума за заплащане на
разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, противоречи на
чл. 10а, ал.2 ЗПК, която въвежда забрана да се изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По
делото не се представят доказателства, чрез които да се установи, че
действително са извършени каквито и да е разходи за конкретни дейности и те
са в претендирания от ответника размер. От приобщените по делото договор и
Общи условия не може да се установи дали потребителят е бил
предварително уведомен за характера на събираните такси и условията, при
13
които те се начисляват, както и за каква точно дейност се събират тези такси.
Съдът не споделя възражението на ответника, че са касае за допълнителни
услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. С начисляване на тези разходи
единствено се цели увеличаване задължението на потребителя, като с
включване на клаузата на чл.10 от процесния договор е допуснато
противоречие както с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, така и с чл.33, ал.1
ЗПК, с които на кредитора е забранено да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както
и при забава в изпълнението да санкционира тази забава с начисляване на
други суми, освен лихвата за забава върху неплатената в срок сума.
По насрещните искове.
Правоотношението, от което произтича правото на ищеца по
насрещните искове, е по договор за потребителски кредит /заем/. Съгласно
разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Доказването на сключен договор за паричен заем изисква
установяване пълно и пряко от ищеца, на първо място, постигнато съгласие
заемодателят да предаде в собственост на заемателя пари, а заемодателят да се
задължи да ги върне в уговорените срок и условия, предаване на заетата сума,
доколкото договорът е реален, както и настъпил падеж. В тежест на ищеца е
да установи основание и размер на всяка от претендираните суми, както и
настъпил падеж. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение
от страна на ответника, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който
го изключва – точно изпълнение или наличие на обстоятелства, които го
освобождават от задължението за изпълнение. Страните не спорят относно
факта на сключване на процесния договор, както и че в изпълнение на същия,
кредиторът – ищец по насрещния иск, е предоставил в заем на ответника по
насрещния иск, сумата от 1000 лева, която е усвоена изцяло. Договорът е
реален, поради което същият се приема за сключен с предаване на сумата –
предмет на договора. Кредитополучателят не представя доказателства, а и не
твърди, че извършил погашения по процесния договор, извън сочените от
кредитора, поради което и не оспорва предявените искове по размер.
14
Видно от приобщения погасителен план към договора за кредит,
крайният падеж е 10.09.2025 г., като с предявяване на насрещните искове,
ищецът по същите обявява задължението за изцяло предсрочно изискуемо.
В отговора на насрещната искова молба е въведено възражение
недействителност на договора, поради недействителност на клаузите, с които
са уговорени ГЛП и ГПР по същия. Възражението е основателно.
Установената практика на ВКС, обективирана в съдебни актове като:
решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, 2 г.о.; решение
№378/18.05.2006 г. по гр. д. №315/2005 г. на ВКС, 2 г.о.; решение
№1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; определение
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., приема, че клаузи, с
които се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва при обезпечени заеми и двукратния размер при необезпечени
заеми, са недействителни като противоречащи на добрите нрави. В процесния
случай, клаузата, с която се определя ГЛП накърнява добрите нрави,
доколкото е нарушен принципът на еквивалентност на насрещните престации.
Съгласно изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит
следва да съдържа информация относно ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Начисляването на - обстоятелство, което се
установява от относимите Общи условия и от приобщения по делото СЕФ.
Съгласно т.2, част III, от СЕФ, ГПР, в размер на 42,58 е изчислен при
допускане, че договорът е валиден за целия договорен период, като не бъдат
начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на което и да е от задълженията по договора за кредит.
Компенсаторната неустойка безусловно представлява разход по договора,
който, както се установи от доказателствата по делото, се изплаща от
кредитополучателя с всички погасителни вноски, а този извод следва от
обстоятелството, че начисляването на същата се извършва непосредствено
след сключване на договора, още с първата погасителна вноска, предвид
неизпълнение на кредиторовото изискване за предоставяне на обезпечение в
двудневен срок от възникване на облигационното правоотношение.
Неустойката за забава и начислените такси за извънсъдебно събиране на
15
просрочените задължения също представляват разход по кредита, който не е
съобразен при формиране на ГПР. Тези допълнителните разходи не са
включени в общия размер на разходите по кредита, поради което, като е
вписал в договора ГПР по-нисък от действителния, кредиторът е представил
на потребителя невярна информация - в този смисъл определение
№531/10.06.2022 г. по гр. дело №2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о. В същия съдебен
акт е посочено, че договорът следва да съдържа вярно и коректно посочване
на ГПР, а то ще е вярно и коректно, ако съответства на параметрите на
договореното, във връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и
косвени разходи, оскъпяващи кредита. Начисляването на неустойките и
разходите за извънсъдебно събиране, имат за цел единствено увеличаване на
главното вземане на кредитора, като размерът на същите не се отчита при
формиране на ГПР. С разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е въведена забрана за
кредитора да формира ГПР по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения, поради което съдът намира, че с изискването за
заплащане на неустойки и таксите по усвояване и управление на кредита, се
цели заобикаляне на законовата забрана, респективно, клаузата е
недействителна.
След като клаузите, с които са уговорени ГЛП и ГРП са нищожни, то
същите не пораждат правно действие, като недействителността им влече
недействителност на целия договор. В процесния случай е невъзможно
прилагане на разпоредбата, на чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като тази клауза не може да
бъде заместена по право от повелителните правила на закона, нито може да се
предположи, че сделката би била сключена и без тази недействителна част,
доколкото включването на клаузата, с която се определя ГРП е въведено като
изрично изискване по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12,
ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. На
основание чл. 23 ЗПК, при установена недействителност на договора за
потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. При този извод, на
погасяване подлежи само главницата, но не и договорната възнаградителна
лихва.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване,
обстоятелството, че заемателят е изплатил на заемодателя, следните суми: на
16
09.10.2023 г. - 145,40 лв.; на 08.12.2023 г. - 40 лв. и на 25.03.2024 г. - 50 лв. или
235,40 лева, като платените суми следва да се отнесат за погасяване на
задължението за главница. Поради това, дължима остава неплатената част от
главницата, в размер на 764,60 лева. Наведените от ответника по насрещния
иск, възражения, нямат отношение към дължимостта на неплатената част от
главницата, доколкото не се твърди, че кредитополучателят е погасил това
задължение или съществува основание, което го освобождава от задължението
за плащане.
При горните доводи, предявеният насрещен иск за заплащане на сумата
от 764,60 лева - главница по договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 991163 от 10.09.2023 г., се явява основателен и до този размер
следва да бъде уважен, като за разликата над 764,60 лева до претендираните
993,60 лв., искът подлежи на отхвърляне. Претенцията за заплащане на сумата
от 507,24 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 10.09.2023 г. до
12.07.2024 г., подлежи на отхвърляне изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът по
главните искове има право на сторените разноски по делото в общ размер на
178,14 лева (за заплатена държавна такса), като същите следва да бъдат
възложени за плащане в тежест на ответника.
Ищецът по насрещните искове има право на разноски, в размер на
458,50 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
В полза на пълномощника на ответника по насрещните искове се следва
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, ако в производството насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го
заплати. С оглед това правило, съдът намира, че в полза на процесуалния
представител на ищеца – адв. Д. Г. – от АК – Ловеч, се дължи адвокатско
възнаграждение в общ размер на 450 лева по предявените главни искове и
220,75 лева по насрещните искове, съразмерно на отхвърлената част от
същите или общо 670,75 лева. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
17
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между М. А. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. В., с която против „Стик-Кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“
№13Б, че клаузата, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне
на обезпечение - чл. 27, ал.1 вр. чл.17 от Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 969316/05.07.2023 г. е нищожна на основание
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между М. А. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. В., с която против „Стик-Кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“
№13Б, че неустоечната клауза по чл.28 от Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 969316/05.07.2023 г., е нищожна на основание
чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между М. А. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. В., с която против „Стик-Кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“
№13Б, че клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние № 969316/05.07.2023 г., с която е уговорено заплащане на такси
за събиране на просрочени задължения, е нищожна на основание чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал.1 ЗПК и чл.33, ал.1 ЗПК, поради противоречие на
закона.
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., да заплати
на „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б, сумата от 764,60 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
969316/05.07.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 764,60
лева до пълния претендиран размер от 993,60 лева, на основание чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, със
18
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б против М.
А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., иск за заплащане на сумата от
507,24 лв. - договорна лихва по Договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние № 969316/05.07.2023 г., начислена за периода от 10.09.2023 г. до
12.07.2024 г.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б, ДА ЗАПЛАТИ на М. А. С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., сторените разноски по делото, в
размер на 178,14 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В. ДА
ЗАПЛАТИ на „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б, сторените разноски по делото,
в размер на 458,50 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г. – от
АК – Ловеч, с адрес: гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ №4, офис №30,
адвокатско възнаграждение в общ размер на 670,75 лева, на основание чл.38,
ал.2 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19