№ 884
гр. Пазарджик, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220100120 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба на АН. П. Ч., ЕГН-**********, от гр. С., обл.
****, бул. **** № ****, вх.А, ет.1,ап.1, действаща лично и като майка и
законен представител на малолетните деца М.К. Ч. и В.К. Ч. от същия
адрес,за упражнено спрямо нея и спрямо общите им деца домашно насилие
от К. К. Ч., ЕГН- ********** от гр. Б., кв. *****, ул. **** № **.
В молбата се твърди, че молителят АН. П. Ч. и ответника К.Ч. имали
сключен граждански брак. Към датата на подаване на молбата за защита,
бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на взаимоотношенията им. Твърди, че от брака им
имат две деца - М. Ч., роден на ****г., на 10 години и В. Ч., родена на *****г.,
на 6 години, които са родени в град А., Г.. Твърди, че преди да се разведат,
живеели трайно в Република Г.. Като отношенията им силно се влошили и
през 2019 година се разделили, като молителката напуснала с децата
семейното жилище, поради системен физически и психически тормоз от
негова страна. К.Ч. не могъл да приеме този факт и на ***** година,
1
неправомерно отвлякъл М. от училището му в град А. и го прехвърлил в
България, без нейно съгласие. Подала молба за връщане на детето М. Ч. и с
Решение №261501/01.12.2020 година, постановено по гражданско дело
№3606/20г. по описа на Софийски градски съд, съдът приел, че е налице
отвличане от страна на бащата и разпоредил връщане на детето в държавата
по обичайното му местопребиваване. Докато течало съдебното производство,
повече от година, Ч. не й позволявал да вижда детето. Междувременно от
пролетта на 2021 година молителката се установила да живее в България.
Понастоящем молителката живеела заедно с децата в град С.,
общ.Пазарджик. За учебната 2021/2022 година детето М. Ч. е записан като
редовен ученик в *** „б“ клас в училище СУ „Х.Б.“ в гр.С.. В. Ч. е записана и
посещава детска градина „*****“ в гр.С.. Твърди, че след като се установили
в град С., Ч. започнал системно да ги тормози и заплашва, че ще отвлече
децата. И двете деца изпитвали страх от баща си, предвид на това, че същият
на ***** година отвлякъл М. от училището в град А., което е установено с
влязло в сила съдебно решение, постановено по Хагската конвенция. Когато
разберяли, че баща им отново е дошъл в града, за да ги види и вземе, те
започвали да треперят и да плачат. Молели я да не ги дава на баща им.
Твърди, че през последния месец преди подаване на молбата, К.Ч.
упражнявал системен физически и психически тормоз върху нея и децата.
Твърди, че психическо насилие - изразено в обидни думи, заплахи и опит за
насаждането на омраза спрямо нея в децата им и емоционално -
предизвикване на отрицателни емоции в децата, присъствали на скандалите,
предизвиквани от К.Ч. и отправените към нея обиди и заплахи, както и опит
за ограничаване на нейните и техните лични права и свободи, като всяко едно
от тези деяния е извършено пред децата им. Ответникът осъществявал и акт
на домашно насилие, като ограничавал
принудително личната свобода на двете деца; принудително ограничаване на
личните права, включително право да общуват с майка си и право на
образование.
Сочи, че К.Ч. упражнил физическо насилие спрямо детето В. на
*****г., като я дърпал на улицата в град С. и искал насилствено да я отведе от
молителката.
На същата дата /*****г./ упражнил и психически тормоз спрямо В., като
й крещял, че не е дъщеря на молителката, както и като е отправял обиди и
2
заплахи към молителката в присъствието на В. Ч.. Твърди, че на ***** година
К.Ч. упражнил спрямо нея психически тормоз като я заплашил с думите „ще
те пребия някой ден“, преследвал я с колата си, дърпал дъщеря й от нея,
крещял, че В. не е нейна дъщеря.
Твърди, че на 23.12.2021 г., /вечерта/ около 19:30 часа, К.Ч. упражнил
спрямо нея психически и физически тормоз, като удрял по прозорците на
жилището й с обидните думи „излез бе боклук, ако ти стиска“. Когато излязла
да провери за какво е дошъл, ответникът започнал да я дърпа и на висок тон й
казвал да изведе децата, за да ги види. Когато тръгнала да се прибира, той я
дръпнал отново и крещял „Страх ли те е?“. С тези си действия, на 23.12.2021
г.. /вечерта/ около 19:30 часа, К.Ч. причинил на децата, които били в
апартамента, психически тормоз, понеже те чували виковете, заплахите и
обидите и това много ги изплашило.
Твърди, че на 08.01.2022 година К. упражнил физически и психически
тормоз спрямо децата, като ги отвел принудително от жилището им в град С.,
без връхни дрехи или други вещи, разбивайки входната врата, като от тогава
до настоящия момент ги държи заключени в къщата си в град Б., без
възможност да контактуват с околните и с молителката, тяхната майка, без
възможност да посещават учебни заведения.
На 08.01.2022 година К. упражнил психически тормоз спрямо
молителката А.Ч., като я заплашил, че няма да види повече децата си и като
ги отвел от жилището им принудително. Този тормоз продължавал и към
момента на подаване на молбата, тъй като Ч. държал децата заключени в
дома си и не й позволявал да ги види. Молителката заявява, че е силно
притеснена за тяхната сигурност и найвече за сигурността на децата. Твърди,
че поведението на К.Ч. е много агресивно, като агресията му ескалирала.
Изключително е уплашена за физическото, емоционално и психическо здраве
на децата й и счита, че той е опасен за тяхното физическо и психическо
здраве.
С оглед на гореизложеното, моли съда да приеме, че по отношение на
нея и децата е упражнено домашно насилие, изразяващо се в актове на
психическо и физическо насилие по смисъла на чл.2 от Закона за защита от
домашното насилие.
Моли съда, на основание чл.15 ал.1 от ЗЗДН, да постанови решение, с
3
което: Да забрани на К. К. Ч. да приближава нея АН. П. Ч., с ЕГН **********
и децата М.К. Ч., с ЕГН **********, и В.К. Ч., с ЕГН **********, всичките с
настоящ адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1, жилището, в
което живеят на адрес: град С., бул. „Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1, училище
СУ „Х.Б.“ в гр.С., ЦДГ „*****“ в гр.С., както и местата за социални контакти,
които посещават, за срок от 18 месеца; Да задължи извършителя да се
въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо тях; Да
определи временно местоживеенето на децата при нея - молителката на адрес:
град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, aп.1.
Моли съда да приеме, че в молбата й се съдържат данни за пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето на нея и децата, и на
основание чл.18 от ЗЗДН в закрито заседание да издаде Заповед за незабавна
защита със същите мерки на защита, идентични с тези по чл.15 от ЗЗДН, а
именно: Да забрани на К. К. Ч. да приближава нея АН. П. Ч., с ЕГН
********** и децата М.К. Ч., с ЕГН **********, и В.К. Ч., с ЕГН
**********, всичките с настоящ адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А,
ет.1, aп.1, жилището, в което живеят на адрес: град С., бул. „Б., ул. *** № **
вх.А, ет.1, ап.1, училище СУ „Х.Б.“ в гр.С., ЦДГ „*****“ в гр.С., както и
местата за социални контакти, които посещават, за срок от 18 месеца; Да
задължи извършителя да се въздържа от извършване на актове на домашно
насилие спрямо тях; Да определи временно местоживеенето на децата при
нея на адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1. ап.1.
Представя писмени доказателства, подробно описани. Представя и
Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
С Определение №61 от 14.01.2022г. съдът на основание чл.18,ал.1 от
ЗЗДН е задължил К. К. Ч., с ЕГН **********, с адрес: град Б., кв. С., ул.
***** № *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ на бившата си съпруга АН. П. Ч., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 и на
малолетните си деца М.К. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С.,
бул.„Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 и В.К. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1. ЗАБРАНЯВА на К. К. Ч., с ЕГН
**********, с адрес: град Б., кв. С., ул. ***** № *** ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА
до бившата си съпруга АН. П. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С.,
4
бул.„Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 и до малолетните си деца М.К. Ч., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 и В.К.
Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А,
ет.1, ап.1 , до жилището, в което те живеят, находящо се на адрес: град С.,
бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1, до местата им за социални контакти и
отдих, както и до местоработата на АН. П. Ч., с ЕГН ********** , до
училището на детето М.К. Ч., с ЕГН ********** – СУ“Х.Б.“ в гр.С., до
детската градина на детето В.К. Ч., с ЕГН ********** - ЦДГ „*****“ в гр.С.
до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. ОПРЕДЕЛЯ
временно местоживеене на малолетните деца М.К. Ч., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: град С., бул. „Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 и В.К. Ч., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, при
тяхната майка АН. П. Ч., с ЕГН **********, на адрес: град С., бул.„Б. , №
***, вх.А, ет.1, ап.1 до издаването на заповедта за защита или на отказа на
съда.
Въз основа на определението е била издадена Заповед за незабавна
защита №1, която не подлежи на обжалване и има действие до издаването на
заповедта за защита или на отказа на съда.
С Определение №290 от 04.02.2020г. РС- Пазарджик е изменил
Определение №61 от 14.01.2022г. в частта, с която е било определено
временно местоживеене на малолетните деца, като е била изменено и
издадената въз основа на определението Заповед за незабавна защита.
С Определение №1125 от 31.05.2022г. съдът ИЗМЕНЯ постановените по
делото Определение №61 от 14.01.2022г. и Заповед за незабавна защита №1
/14.01.2022г., като ОТМЕНЯ наложените по чл.5,ал.1, т.3 от ЗЗДН мерки за
защита от домашно насилие, с които е било забранено на К. К. Ч., ЕГН-
********** от гр. Б., кв. С., ул. **** № **, обл.Б. , ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до
малолетните си деца М.К. Ч., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 и В.К.
Ч., с ЕГН-**********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А,
ет.1, ап.1 , до жилището, в което те живеят, находящо се на адрес: град С.,
бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1, до местата им за социални контакти и
отдих, както и до училището на детето М.К. Ч., с ЕГН ********** – СУ“Х.Б.“
в гр.С. и до детската градина на детето В.К. Ч., с ЕГН-********** - ЦДГ
„*****“ в гр.С., до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.
5
В съдебно заседание молителката се явява лично и с адв.Б.и адв. Б.,
като поддържа молбата си за защита от домашно насилие. Сочи
доказателства.
Ответникът Ч. се явява лично и чрез адв.Г. , като оспорва изложените
твърдения. Сочат се доказателства.
Като се запозна с изложените в молбата твърдения, както и с
представените писмени доказателства и събраните гласни такива в с.з.,
съдът приема от фактическа и правна страна следното:
В производството по издаване на заповед за незабавна защита, отпочнало по
жалба на А.Ч., съдът при наличие на предпоставките по чл.18 от ЗЗДН е издал
такава.
Към подадената молба за защита от домашно насили са приложени писмени
доказателства,от които се установява, че страните са бивши съпрузи, като от
брака си имат две родени деца - М.К. Ч. и В.К. Ч. /видно от приложените
удостоверения за раждане и удостоверение за семейно положение/.
С Решение №261501 от 01.12.2020г. /приложено по делото/, постановено по
гр.дело №3606/2020г. по описа на СГС, съдът е констатирал, че детето М. Ч. е
имало обичайно местопребиваване в Г. до *****г. , след което детето с баща
си е дошло в България и е заживяло с него в гр. Б.. Тъй като по делото
липсвало писмено съгласие на майката Ч. детето да установи обичайно
местопребиваване на територията на Р.България, съдът е разпоредил
връщането на детето М. Ч. в държавата по обичайното му местопребиваване –
Р.Г.. С Решение №546 от 26.05.2021г. на САС, постановено по в.гр.д.
№482/2021г. посоченият съдебен акт е бил потвърден и е влязъл в законна
сила.
Сключеният между страните граждански брак е бил прекратен с решение на
РС- Б. от 13.11.2020г., постановено по гр. дело №3001/2019г. ,но със същото
решение съдът не се е произнесъл по въпроса за упражняване на
родителските права върху родените от брака деца.
В хода на производството по делото са били изискани и приложени
изготвените социални доклади във връзка със случаите от ДСП- Пазарджик и
ДСП- Б., от които се установява, че през периода от месец октомври,2019г.
до месец април,2021г. детето М. Ч. е било отглеждано от своя баща в гр. Б., а
6
впоследствие от своята майка в гр. С..
По отношение упражняването на родителските права върху родените от брака
деца, се установява от приложения препис от искова молба, че Ч. е завела
дело срещу ответника Ч. пред РС- Пазарджик с правно основание чл.127,ал.2
от СК. Дори в подадената до съда искова молба, ищцата не отрича
обстоятелството, че този въпрос не е бил разглеждан до този момент от съда
поради липса на международна компетентност към датата на образуване на
бракоразводното дело. Налице са данни, съгласно които към настоящият
момент с влязъл в съдебен акт не е било предоставено упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца на никой от
родителите- обстоятелство, което не се оспорва от която и да е от страните. В
тази връзка е било образувано и водено и гр.дело №3600/2021г. по описа на
РС- Пазарджик, производството по което е било спряно до установяване на
компетентността на съда, който пръв е бил сезиран с искане с иск за
определяне на местоживеене , упражняване на родителски права , личните
отношения и издръжката на малолетните деца, доколкото пред
Първоинстанционния съд на гр. А., Г. е висящо дело с предмет предоставяне
на родителски права по отношение на децата. Същевременно, по делото са
налице данни ,че привременни мерки са били определени от съд на друга
държава- членка, в т.ч. относно упражняването на родителски права и
издръжката на децата.
Към настоящият момент, производството по гр. дело №3600/2021г. по описа
на РС- Пазарджик е спряно, тъй като и налице хипотезата на чл. 19, § 2 от
Регламент /ЕО/ № 2201/2003, предвиждащ, че когато производството,
отнасящо се до родителската отговорност по отношение на същото дете и
включващо същото основание, е внесено пред съдилищата на различни
държави-членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира
съдебното производство до установяване на компетентността на съда, който
първи е сезиран. Доколкото по делото липсват категорични доказателства за
наличието на висящ спор между страните, който да е с идентичен предмет,
воден пред съд в друга държава-членка, и неговият изход и с оглед
служебното задължение на съда да следи за допустимостта на производството
и за своята компетентност съгласно чл. 17 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003,
производството е било спряно. По гр.дело №3600/2021г. не са били
определени и привременни мерки по реда на чл. 127, ал. 3 от СК, въпреки
7
искането на страните, доколкото по делото има данни, че такива вече са били
определени от съд на друга държава-членка, в т.ч. относно упражняването на
родителските права и издръжката на децата.
В хода на производството по делото е било изслушано детето М. Ч. в
присъствието на социален работник. Съгласно изложеното от детето, в края
на 2021г. ответникът е ходил в гр. С. при жилището, което обитавали Ч. и
децата, като почукал по прозорците,искал да се видят с децата. След като
разбрала, че ответникът е дошъл в гр. С., Ч. се обадила на телефон 112, а
ответникът си тръгнал. По време не посещението на ответника, не били
разменени обидни думи или закани между родителите на децата.
От показанията на детето се установява, че през месец януари,2022г.
ответникът отново посетил гр. С., като децата били сами вкъщи, а молителят
Ч. била излязла. Децата решили доброволно да отидат с баща си в гр. Б., като
излезли от жилището и са качили в колата му, за което впоследствие
уведомили майка си по телефона.
Разпитани са в с.з. в качеството си на свидетели – В. БЛ. П., Б.С.Б., К.К. Ч. и
В. С. Д.
Били са приобщени по надлежният ред относимите доказателства, изслушан е
1 бр. компактдиск , предоставен от Национална система 112, РЦ- Кърджали.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от молителката Ч.
по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона, кредитирана по реда на
чл. 13, ал. 4, възпроизвежда фактическите твърдения, заложени в
обстоятелствената част на молбата за упражнения спрямо деклараторката и
спрямо малолетните деца актове на домашно насилие на *****г.,
23.12.2021г. и на 08.01.2022г. от страна на ответника Ч., изразяващо се в
отправяне на словесни заплахи, обиди и отвличане на децата чрез
принудителното им отвеждане от жилището им в гр. С., разбивайки входната
врата.
8
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По отношение твърденията на молителят за осъществени актове
на домашно насилие на *****г. -
Съгласно чл.10 от ЗЗДН, молбата или искането за защита се подава в
срок от един месец от извършването на акта на домашно насилие. Срокът е
преклузивен и пропускането му води до недопустимост на иска. Преценката
за спазване на срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН се извършва въз основа на
данните за постъпване на молбата в съда или в съответното РУ”Полиция”.
Изложените в подадените молби факти и обстоятелства касаят упражняван
системен психически и физически тормоз от ответника върху молителката.
Молителят би могъл да се обърне за защита и при наличие на проява на
продължителни и/или чести такива действия, всяко от които поотделно или в
съвкупност покрива един или повече от случаите, за които се счита, че е
налице домашно насилие, но началния момент на тези действия трябва да
предхожда с не повече от един месец датата на подаване на молбата до съда.
Срещу всяко действие/действия съставляващи акт на домашно насилие може
да бъде подадена молба за защита до съда по ЗЗДН, но в установения за това
срок. В конкретния случай така описаните действия, за които се твърди,че са
били осъществени от ответника на *****г. са извън срока по чл.10, ал.1 от
ЗЗДН (Определение№474/27.04.2010г. по гр.дело№583/2010г. - IVг.о./, тъй
като молбата за защита от домашно насилие е постъпила в съда на
14.01.2022г.,поради което съдът не следва да разглежда молбата в тази й част.
По отношение твърденията на молителят за осъществени актове на
домашно насилие на 23.12.2021г. - в подадената молба за защита от
домашно насилие и в приложената към нея декларация по ЗЗДН, се излагат
твърдения за извършено от Ч. домашно насилие на 23.12.2021г. /вечерта
около 19.30 часа/, когато ответникът е удрял по прозорците на жилището, в
което живеят майката и двете деца в гр. С., обл. Пазарджик, като е отправял
обиди към Ч. с думите „излез бе, боклук, ако ти стиска…“, като дърпал Ч. и й
казвал да изведе децата , за да ги види. С тези си действия Ч. осъществил и
домашно насилие спрямо малолетните деца, които възприели пряко и
непосредствено отправените обиди и закани към майката и се изплашили ,
започнали да плачат.
9
Изложената от молителят в молбата за защита от домашно насилие
фактическа обстановка не се установява от приетите по делото доказателства,
като се опровергава от тях по категоричен начин. От изслушването на детето
М. Ч. пред съда се установява ,че малолетното дете е пряк свидетел-очевидец
на извършените от своя баща действия на 23.12.2021г. непосредствено пред
дома на молителите в гр. С., и лично и непосредствено е възприело същите.
Съгласно заявеното от М. Ч., в края на 2021г. ответникът е ходил в гр. С. при
жилището, което обитавали Ч. и децата, като почукал по прозорците,искал да
се видят с децата. След като разбрала, че ответникът е дошъл в гр. С., Ч. се
обадила на телефон 112, а ответникът си тръгнал. По време не посещението
на ответника, не били разменени обидни думи или закани между родителите
на децата.
От изложеното от детето, което съдът няма основание да не кредитира, се
установява, че на процесната дата не е имало каквото и да е физическо
стълкновение между родителите му, не са били отправяни обидни думи или
закани за саморазправа от страна на ответника Ч. към майката на децата.
Установява се единствено, че на посочената дата Ч. е искал да види децата
си, поради което е отишъл пред жилището им в гр. С., като е почукал на
прозорците, за да ги извика. Когато Ч. е разбрала за присъствието на бившия
си съпруг в непосредствена близост до дома й, същата е подала сигнал до
органите на МВР. Не са налице данни родителите на децата да се влезли в
словесни или физически пререкания на тази дата, още повече Ч. да е обиждал
или дърпал молителката Ч.. Не се установяват и родените от брака деца да са
били в такава степен ужасени и изплашени от поведението на своя баща,
поради което да са заплакали. М. Ч. е изложил спокойно пред съда
възприетата от него фактическа обстановка на посочената дата /23.12.2021г./ ,
която контрастно се разминава с изложената в молбата за защита от Ч..
Изложената в молбата за защита фактическа обстановка касателно
датата 23.12.2021г. не се установява и от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Съгласно показанията на св. Б. / живущ на съпружески
начала с Ч./, на посочената дата ответникът действително е идвал в гр. С., за
да се види с децата и да ми донесе подаръци. Св. Б. споделя, че Ч. е тропал по
прозорците и за възникнал между Ч. и съсед /св.П./ конфликт поради това, но
не и за отправени към Ч. конкретни обиди и закани. Св. Б. не е присъствал на
10
мястото на инцидента, а в показанията си възпроизвежда това, което е разбрал
от Ч. и от намиращия се на мястото на инцидента св. П..
Съгласно показанията на св. П., е имало разправия между ответника и
Ч., като свидетелят посочва, че това се е случило през месец януари,2022г., а
не през декември, както се твърди в молбата.Св. П. посочва ,че тогава за пръв
път е видял ответника, който тропал по входната врата на кооперацията, в
която живеят молителите и викал „Отвори,ма!“.Св. П. не е възприел
отправени обиди или закани за саморазправа от страна на ответника, които да
са били отправени към Ч., не е видял и изобщо двамата да имат физически
контакт помежду си. Ч. носил чанти със себе си, които не успял да предаде на
Ч.. Въпреки високия тон, използван от ответника, св. П. не посочва конкретни
обиди или заплахи, които да са били изречени по адрес на Ч..
Горното се установява и от разпита на св. К. Ч. /баща на А. Ч.,
придружавал ответника в гр. С. на 23.12.2021г./. Съгласно показанията на св.
Ч., на посочената дата ответникът и синът му А. са отишли да занесат
подаръци на децата за Коледа в гр. С., но след като ги е видяла Ч., същата се е
разкрещяла и ги е изгонила.
Анализът на гореописаните гласни доказателства не позволява да се
направи категоричен извод за осъществено от ответника домашно насилие на
23.12.2021г. спрямо малолетните деца и/или спрямо тяхната майка. Следва да
се има предвид, че Законът за защита от домашното насилие има за цел да
даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и
срещу лица, които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си -
съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо
съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те
биват извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели,
които ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради
тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна
доказателствена сила / чл.13, ал.3 ЗЗДН/.
Тази норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на
ответниците, нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не
съдържа специални норми, поради което и на основание чл. § 1 от ЗР на ЗЗДН
11
следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да
установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от
ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци – време,
място и начин на извършване на деянието.
В случая фактическите твърдения, заявени в молбата не се установяват
от събрания по делото доказателствен материал. Те се подкрепят единствено
от депозираната декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и донякъде от показанията на
св.Б., с когото Ч. е в близки отношения . Съгласно изричната разпоредба на
чл.13, ал.3 ЗЗДН обаче, особената доказателствена сила на декларацията ще е
налице само когато по делото няма други доказателства. При наличието на
други такива, съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка като
посочи на кои от тях дава вяра и на кои не.
Повечето разпитани по делото свидетели са заинтересовани от изхода
на делото, било в полза на едната, било в полза на другата страна. Това е така
с оглед близката роднинска връзка между разпитаните свидетели и страните.
В конкретния случай те могат да се кредитират единствено в частта за
влошените отношения между страните, където съвпадат, но не и за
твърдените случаи на домашно насилие.
В конкретния случай, съвкупната оценка на установеното по делото от
фактическа страна налага извод за неустановеност на наведените фактически
твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита касателно датата
23.12.2021г. . Събраните за целта доказателства /декларация, свидетелски
показания и др./, установяват по категоричен начин конфликтни отношения
между молителката Ч. и ответника. По делото липсват обаче доказателства ,
успешно обосноваващи изводите на решаващия състав за реализиран спрямо
молителката акт на домашно насилие имащо характеристиките на деяние по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Конфликтните отношения между страните, по
съществото си не могат да се квалифицират като актове на домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Предназначението на последния е
осигуряване на закрила на пострадали от домашно насилие лица, като е
недопустимо по пътя на регламентирания в чл. 4 от специалния закон ред,
страните да уреждат отношенията си във връзка с упражняването на
родителските права спрямо общите им деца.
Съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съпоставени
12
със сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите на
решаващия състав, че в конкретния случай акт на домашно насилие, имащ
характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 ЗЗДН спрямо молителката от
страна на ответника не е извършен на 23.12.2021г. не са били възприети и
такива действия, които да са били в такава степен агресивни, че малолетните
деца да са се изплашили от поведението на своя баща. Ето защо приема, че е
сезиран с неоснователна молба, която подлежи на отхвърляне.
Дори да се приеме от доказателствата по делото, за проявена словесна
агресия от страна на Ч. към молителя Ч., която действително засяга
човешкото достойнство, но не рефлектира върху психическата сфера или
телесния интегритет в степен, която да оправдава ограничаване правото на
ответника на свободно придвижване в пространството, каквото ограничение
несъмнено се съдържа в мерките по чл.5 ЗЗДН. Мерките по реда на ЗЗДН
имат административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез
съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с
дадени от закона права. Предвидените в закона възможности не следва да
бъдат използвани самоцелно. Такова ограничаване би било оправдано, само
при наличие на категорични и безспорни данни за сериозна опасност за
живота и здравето на молителя, какъвто не е настоящият случай.
По отношение твърденията на молителят за осъществени актове
на домашно насилие на 08.01.2022г. –
Съгласно изложеното в молбата за защита от домашно насилие, на
посочената дата, ответникът Ч. е разбил входната врата на жилището, в което
децата са били останали за кратко време сами, неправомерно е влязло в него,
взел е децата със себе си и противно на волята им ги е завел в гр. Б.. Тези
твърдения на молителят Ч. се опровергават от изложеното от детето М. Ч.,
съгласно показанията на което, техният баща им е предложил по телефона да
тръгнат с него, а те /децата/ доброволно/ са се съгласили. Ответникът Ч. не е
идвал или влизал в апартамента, където семейството живее и не е разбивал
входната му врата, а е чакал децата отвън, през кооперацията в която живеят.
М. Ч. споделя пред съда, че в този ден е искал да тръгне по свое желание за
гр. Б. с баща си, защото „повече му харесвало там“. След като пристигнали в
гр. Б., ответникът се е обадил на майка им, за да я уведоми за
местонахождението на децата. В последващите дни, детето М. Ч. посещавало
13
учебни занятия в училище, намиращо се в с. Грамада, обл. Б..
Твърдяното от молителят Ч. „отвличане“ на децата не се установява и
от показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Съгласно
показанията на св. Б. /не присъствал на инцидента/, ответникът Ч. взел децата
без съгласието на майката. Св. Б. не излага обстоятелства, свързани с
отвеждането на децата и начинът, по който това е станало, а единствено
установява липсата на децата вечерта на 08.01.2022г.
Твърдяното от Ч. насилствено отвеждане на децата не се установява и от
показанията на св.П., който свидетелства за предхождащи тръгването от гр. С.
разговори между детето М. и неговия баща по телефона.
В заключение не би могло да се приеме, че ответникът Ч. е принудил
чрез използването на сила или заплахи децата да тръгнат с него за гр. Б., а
последните са сторили това по свое собствено желание.Както бе посочено,
съгласно чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие такова „е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство“. В конкретният случай не е
налице такъв акт, извършен против волята на малолетните деца. Становището
на ищцовата страна, съгласно което, при последната среща между бащата и
децата, Ч. е отвлякъл насилствено децата и ги е завел против волята им в гр.
Б., с което е повлиял изключително негативно върху психиката им, не намира
опора и се опровергава от споделеното от детето М. Ч. при неговото
изслушване пред съда. Съгласно изложеното от детето, в този ден
/08.01.2022г./ М. е искал да тръгне с баща си за Б. и е сторил това доброволно,
защото там му харесвало. Гореизложеното налага извода, че при
осъществяването на контактите между бащата и малолетните деца ,
действията на ответника не са повлияли в такава негативна степен върху
психическото, физическото или емоционално състояние на децата, което да
обосновава ограничаването на всякакви контакти между тях.
Следва да се има предвид, че отношенията между родителите на
децата са предмет на няколко заведени и неприключили съдебни дела
помежду им, като до този момент, с влязъл в сила съдебен акт, не е присъдено
14
упражняването на родителските права спрямо децата на който и да е от
двамата родители, поради което не би могло да се приеме, че ответникът Ч., в
нарушение на определен режим на лични отношения и извън него, е отвел
децата със себе си. Съдът намира, че установените по делото действия на
ответника /дори да се приеме, че същите представляват неизпълнение на
определен режим на лични отношения между него и децата/ не съставляват
актове на домашно насилие спрямо молителката по смисъла на легалното
определение чл. 2 от ЗЗДН. Тези действия не се характеризират с каквато и да
е насоченост, обективна или субективна, спрямо молителката Ч., а са
продиктувани единствено от желанието на ответника да осъществява
контакти с децата. Неизпълнението на други задължения, включени в
съвкупността от семейно-правните отношения между родители и деца, са по
закон ирелевантни в производствата за защита от домашно насилие. Ето
защо, при направения извод за несъставомерност като домашно насилие,
макар установени по делото, същите не могат да служат за направа на изводи
за наличието на предпоставките за налагане на мерките за защита по ЗЗДН.
Следва да се отбележи също, че по делото не бе доказано, че това
неизпълнение на съдебно решение, се отразява отрицателно в емоционален
план на малолетните деца Напротив, безспорно се установи /най-вече от
изложеното от детето М. Ч. на страните/, че децата са тръгнали доброволно с
баща си, тъй като са искали да му гостуват в дома му, а майката е била
уведомена за това своевременно.
Раздялата между родителите е едно от най-силно стресогенните събития
в живота на децата, като емоционалната им реакция е строго специфична
според възрастта. Доколко раздялата им ще се отрази на детето зависи от
отношенията между родителите. Непримиримостта им в спорове за
родителски права и режима на лични отношения, може да има жестоки
последствия върху психиката на детето, тъй като то е принудено да прави
избор между двама души, които обича. Неговият живот прави тотален обрат,
свързан с това, че трябва да живее при нови условия и по различен начин.
Що се касае до интересът на децата, той не е безусловно обусловен от
уважаване на претенцията в процесната хипотеза, доколкото липсват
доказателства за осъществени спрямо тях актове на домашно насилие.
Несъмнено в техен интерес е да получат съдебна защита, когато спрямо тях е
осъществено домашно насилие, която хипотеза е различна от процесната.
15
Детето М. Ч. е на възраст, в която към създаването на навици се
включва изграждане на ценностна система, способност да разпознава и зачита
авторитети, способност за оценка и самооценка. При анализ на събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че между родителите на
малолетното дете има междуличностен конфликт. Детето е в такава възраст,
която му позволява да осъзнава негативните отношения между тях и да се
възползва, и приспособява към реалната действителност, като извлича
положителни за себе си последици от отношенията между родителите си. На
което сочи проведеното му пред съда изслушване.
Настоящият съдебен състав не следва да приеме твърденията на
молителя Ч. за доказани, при наличие на декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Настоящият състав счита, че по отношение на последната не е приложима
хипотезата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Действително, допустимо е по силата на
законов регламент заповед за защита да се издаде само въз основа на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но единствено тогава, когато няма други
доказателства за сочения акт на насилие. В противен случай ответната страна
по молбата ще бъде лишена от възможността за защита в това състезателно
производство, чрез ангажиране на доказателства, които да оборят
съдържанието на посочената в закона декларация. Още повече, че в
конкретния случай в хода на съдебното дирене е събрана доказателствена
съвкупност, която изключва приложението на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Макар
производството по ЗЗДН да има за основна цел защитата на пострадалите
лица, последиците от установяването на извършено насилие имат и съответни
санкционни последици. Поради това следва по правилата на ГПК и ЗЗДН да
бъде безспорно и категорично установено наличието на извършено домашно
насилие със съответните доказателства. Макар и с известни особености, в
процеса по ЗЗДН важат общите принципи на доказване в гражданския процес,
като молителят следва да докаже пълно и главно основателността на
подадената до съда молба и обуславящите това факти от обективната
действителност. Невъзможността да се установят по описания начин
безпротиворечиво релевантните по спора факти обосновава и отказ за
издаване на исканата заповед за защита. Следователно, анализът на
доказателствената съвкупност по делото не позволява да се обоснове извода
за извършени от страна на ответника актове на домашно насилие спрямо
16
децата, по времето и начина, съобщени от Ч. в молбата й до съда. Същата
се явява недоказана, поради което и неоснователна.
По отношение твърденията за осъществено домашно насилие на
08.01.2022 г.съдът взе предвид следното: Твърди се, че ответникът е
осъществил домашно насилие по отношение на майката и на децата , като без
разрешение и съгласие на майката, е взел децата със себе си в гр. Б.. Към този
момент по отношение на децата не са били взети мерки за това кой от двамата
родители ще осъществява родителските права. Двамата родители са
можели по своя преценка да осъществяват родителските права спрямо децата
в пълнота, включително всеки от тях разполагал с правото да вземе децата със
себе си. Не може да се приеме, че е проява на акт на домашно насилие
обстоятелството, че бащата е взел децата със себе си с намерение лично и
непосредствено да полага грижи за тях. Децата не са били заплашени нито по
отношение на физическото им им здраве, нито по отношение на психичното
им такова , нито емоционалното им развитие. Съдът не може да приеме, че е
осъществено домашно насилие и по отношение на майката, тъй като тя почти
веднага е била уведомена, че децата са живи и здрави, и че същите са с баща
си.
Не би могло да се приеме за доказано и твърдението на молителят Ч.,
съгласно което на 08.01.2022г. Ч. е осъществил психически тормоз спрямо
нея, като й е казал у че „нямало да види повече децата си“ в проведен
помежду им телефонен разговор. От приетите по делото доказателства се
установява, че между родителите на децата на посочената дата са били
водени телефонни разговори, но не би могло да се установи съдържанието
им.
По отношение на дължимата такса: Съобразно изхода от спора и на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, молителката Ч. следва да бъде осъдена да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 25 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд -
Пазарджик
РЕШИ:
17
По молбата на АН. П. Ч., ЕГН-**********, от гр. С., обл. ****, бул.
**** № ****, вх.А, ет.1,ап.1,обл. Пазарджик, за упражнено спрямо нея и
спрямо малолетните деца М.К. Ч., ЕГН-********** и В.К. Ч.,ЕГН-**********
домашно насилие от К. К. Ч., ЕГН- ********** от гр. Б., кв. *****, ул. ****
№ **, ОТКАЗВА да издаде заповед за защита срещу домашно насилие.
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№3/14.01.2022г. за издаване на заповед за защита от
АН. П. Ч., ЕГН-**********, от гр. С., обл. ****, бул. **** № ****, вх.А, ет.1,ап.1,
действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца М.К. Ч., ЕГН-
********** и В.К. Ч., ЕГН-********** от същия адрес, с искане за налагане на мерки за
защита от актове за домашно насилие, упражнено от К. К. Ч., ЕГН- ********** от гр. Б., кв.
*****, ул. **** № ** на 23.12.2021г. и 08.01.2022г., като неоснователна и недоказана
ОТМЕНЯ Заповед за незабавна защита №1 от 14.01.2022г.,
постановена по гр.д.№120/2022г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА АН. П. Ч., ЕГН-**********, от гр. С., обл. ****, бул. ****
№ ****, вх.А, ет.1,ап.1, обл. Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 25
/двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните пред ОС-Пазарджик.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати
служебно на РУ на МВР- гр. С. и РУ- на МВР- гр. Б.- за сведение и
изпълнение
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
18