Решение по дело №1021/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ Варна, подадена чрез мл. експерт В. К. срещу решение № 362 от 18.03.2025г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110203967/2024г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 23 - 0002983 от 04.06.2024 г., издадено от „Автомобилна администрация“ Варна с което на „ТЕМПО 2“ ООД, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за това, че на 09.02.2024 г. в обл. Варна, с. Орешак, ул. „3 - та“ № 22 - седалище и адрес на управление на дружеството - превозвач „Темпо 2“ ЕООД, притежаващо Лиценз на Общността № 20085 за извършване на международен превоз на товари, валиден до 14.11.2018 г., при извършване на обществен превоз на товари е МПС марка „Мерцедес Акрос“ е per. № [рег. номер], от кат. N3 е монтиран в него дигитален тахограф марка Continental aut, type 1381.201 cep. № **********, номер el - 84, попадащ в обхвата на Регламент 561/ 2006 на ЕП и Съвета, не е организирал работата на водача Д. М., по такъв начин, че да е в състояние да спазва Регламент ЕО 561/ 2006 г. на ЕП и Съвета относно ползването на почивка от водача, като след 4, 5 часа управление, като след период на управление 4, 5 часа започващ в 05:56 часа (UTC) време на 09.02.2024 г. водачът не е ползвал непрекъсната почивка по време на работа от 45 минути, която може да бъде заменена е почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, управлявайки до 11:07 часа (UTC) на 09.02.2024 г. - 5 часа и 11 минути, като увеличението е е 41 минути, като нарушението е видно от информация, записана в картата на водача №0000000003QE2001, валидна до 10.01.2029 г. - нарушение на чл. 10, § 2 от Регламент 561/ 06 във вр. е чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

С решението са присъдени разноски в полза на „ТЕМПО 2“ ООД, представляващи адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Излагат се конкретни доводи за това. Прави се искане за неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касатора не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител. С отговор на касационна жалба „ТЕМПО 2“ ООД, чрез адв. И. Г. поддържа, че жалбата е неоснователна, а твърденията в нея необосновани и недоказани. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноските по делото, за което представя доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение за потвърждаване на обжалваното решението.

Административен съд – Варна, при преценка за допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е приел от фактическа страна, че На 19.04.2024 г. св. Ю. Н. Р. – инспектор към ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна извършил проверка на транспортната дейност на дружеството – превозвач „Темпо 2“ ЕООД, с ЕИК: *********, което дружество притежавало Лиценз на Общността № 20085 за извършване на международен превоз на товари. В хода на проверката инспектор Р. установил след проверка на дигиталната карта №0000000003QE2001 на водача Д.П.М., че водачът Д.П.М. не е ползвал непрекъсната почивка по време на работа в размер на 45 минути, която може да бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, управлявайки МПС марка „Мерцедес Акрос“ с рег. № [рег. номер] за времето от 05:56 часа (UTC) на 09.02.2024 г. до 11:07 часа (UTC) на същата тази дата 09.02.2024 г. Приемайки, че дружеството – превозвач „Темпо 2“ ЕООД не е организирало работата на водача Д.П.М. конкретно на датата 09.02.2024 г. по начин, по който водачът да е в състояние да спазва разпоредбите на Регламент 3 ЕО 561/ 2006 на Европейския парламент и Съвета относно ползването на почивките на водача, на 19.04.2024 г. св. Р. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на разпоредбата на чл. 10, § 2 от Регламент 561/ 06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 04.06.2024 г. Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози наложил на дружеството „Темпо 2“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 10, § 2 от Регламент 561/ 06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

Районен съд – Варна е приел от правна страна, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Счел е, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН тъй като, нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочено в какво точно се изразява деянието, вменено на дружеството като административно нарушение. Приел е, че в случая наказателното постановление е издадено и при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се прави извода, че последният не е организирал работата на водача. В тази насока е констатирал, че липсват както фактически твърдения, така и доказателства за противоправно поведение от страна на превозвача.

Касационният състав преценява оспореното решение като валидно, допустимо и правилно.

Приетата от РС-Варна фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения.

Правилни са изводите на Районен съд-Варна, че неизпълнението на задълженията по глава II от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и Съвета следва да е резултат от създадената от работодателя организация на работа или респ. от липсата на такава. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че горните изисквания не са изследвани от административнонаказващия орган, което е довело до нарушава на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН, и тази на наказателното постановление не е посочено в какво се изразява деянието, вменено на дружеството като административно нарушение. ВРС в съответствие с материалния закон е направил изводи, че нарушението на правилата по глава II от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и Съвета може да се дължи, както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно поведение на водача, който въпреки създадената от работодателя организация, не е спазил правилата за почивките. При установената липса на яснота и доказателства от кои конкретни действия или бездействия на превозвача е направен извода, че не е организирал работата на водача, които пряко са рефлектирали и ограничили правото на защита на дружеството, правилно ВРС е отменил процесното наказателно постановление, поради допуснато при издаването му съществено процесуално нарушение.

Допуснатото в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение представлява самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно за неговата отмяна. Достигайки до същия извод, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 440 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 29.04.2025г.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 362 от 18.03.2025г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110203967/2024г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „ТЕМПО 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Орешак, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „3 – та“ № 22 сумата в размер на 440 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.