№ 155
гр. Перник, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720201872 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, №7404126/2023г на ОД на
МВР Перник, с който на А. С. А., с адрес: гр.*****, ЕГН ********** адрес за
призоваване:гр.*****;, като на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лв (осемстотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. във връзка с чл.182, ал.4, вр..ал.1, т.4. от ЗДвП-от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.21, ал.1 от същия
закон.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от А. С. А., в която
се излагат възражения, че е издаден при неспазване на процесуалните правила
и в нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на издадения
електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован. Изложени са
подробни аргументи, като по делото са постъпили и допълнително писмени
бележки от неговия процесуален представител, в които доразвива доводите си
и прави възражение и по чл.34 ЗАНН, като в съдебно заседание- послесното
такова, се явява процесуалният представител на жалбопотаделя- адв. Н. Г.-
АК-Перник, с пълномощно по делото, който в пледоарията си по същество,
моли съда да отмени атакувания ЕФ, като претендира и разноски по
представен списък.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по
жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал. В
придружителното писмо към преписката моли съда да потвърди ЕФ, като
прави възражение и за адвокатското възражение на другата страна.
По допустимостта:
1
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е частично основателна.
От фактическа страна:
На 01.05.2023 г. в 10:23 часа в Общ. Перник с. Драгичево път I-1 (Е-
79) км.286+300 паркинг Бостваст при ограничение от 50 км /ч валидно за
населено място и отчетен толеранс от - 3 км /ч в полза на водача. СПУКС
ARH CAM S1 е насочено към гр. Перник е извършил заснемане на нарушение
на скорост, което е посочено, че е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5203803 на 31.10.2022Г., като в
ЕФ е посочено, че с МПС ВОЛВО ХЦ 60 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ
регистрационен номер *****, е извършено нарушение за скорост, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство № 120сс88 разрешена
стойност на скоростта- 50 km/h, установена стойност на скоростта била-
84km/h или превишена стойност на скоростта била -34 km/h, като
собственик, на когото е регистрирано МПС-А. С. А..
След преустановяване на извършвания в периода от 09:45 часа до
12:00 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на
посочената дата и място полицейският служител изготвил протокол съгласно
чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, който бил регистриран на 2.5.2023 г. с рег. № 1158р-
3445. В протокола, представен по преписката, като място на контрол- графата
е посочено- общ. Перник път I-1(Е79) км.286+300 паркинг Бостваст
/Драгичево/ в посока Перник към гр.София.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на жалбоподателя, като справката е приложена по
делото.
В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който отчетената скорост била
редуцирана на 84 км/ч /при отчетен толеранст от 3 км в час, тоест видно от
снимката се е движел със скорост 87 км в час/ при разрешена такава от 50
км/ч /към момента на заснемането/, за населено място, или превишението
било с 34 км в час., поради което и за нарушаване на чл чл.21, ал. 1 от ЗДвП
му е било наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.4
от същия закон административно наказание глоба в размер на 800 лв./като
удвоеният размер на глобата е тъй-като е вменено нарушение при условията
на повторност/. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.189,
ал.6 от ЗДвП да предостави в ОД на МВР Перник писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство, а обжалвал ЕФ с процесната жалба
пред съда. Електронният фиш, видно от представена разписка по делото е бил
връчен на жалбоподателя, като на разписката е приложена допълнително по
делото, с дата-5.10.2023 г, видно от писмо с рег. № 3909/21.02.2024 г. от
ОДМВР-Перник, подписано от гл. инспектор С.Г. - Началник сектор „Пътна
полиция“, с което приложено изпращат за прилагане към материалите по
2
делото заверено копие на разписка за връчване на Електронен фиш серия К №
7404126/01.05.2023 г. срещу и следователно съдът приема, че е депозирана
жалбата в срок и същият не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката по регистрацията на моторни превозни средства доказва,
че МПС ВОЛВО ХЦ 60 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер
*****, е собственост на жалбоподателя.
Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-
снимка № 120сс88/ 00066255, установява, че на 1.05.2023 г. в 10:23 часа в
Общ. Перник с. Драгичево път I-1 (Е-79) км.286+300 паркинг Бостваст при
ограничение от 50 км /ч валидно за населено място и отчетен толеранс от - 3
км /ч в полза на водача. СПУКС ARH CAM S1 е насочено към гр. Перник е
извършил заснемане на нарушение на скорост, което е посочено, че е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила
на ЕФ К/5203803 на 31.10.2022Г., като в ЕФ е посочено, че с МПС ВОЛВО
ХЦ 60 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер *****, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 120сс88 разрешена стойност на скоростта- 50 km/h,
установена стойност на скоростта била-84km/h или превишена стойност на
скоростта била -34 km/h, като собственик, на когото е регистрирано
МПС-А. С. А.. При определяне на стойностите е посочено, след са
определени след като е бил приспаднат толеранс от минус 3 км/ч, който е
релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта,
посочен както в приложението към удостоверението за одобрен тип на
преносимата система за контрол на скоростта, така и в протокол № 026-СГ-
ИСИС/23.03.2023 г.за проверка И УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ОДОБРЕН ТИП
СРЕДСТВО ЗА ИЗМЕРВАНЕ № 17.09.5126, поради което и възраженията в
тази насока в жалбата и писмените бележки съдът намира за неоснователни.
Към доказателствения материал са приобщени протокола за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяващо,
че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване
под № 5126 приложение, издадено от производителя за техническите и
метрологични характеристика на процесната система за преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1.
Видно от писмо, рег.№ 2187/31.01.2024г. от Областно пътно
управление - Перник, подписано от инж. Е.В., Директор ОПУ Перник, същите
информират съда, че към 01.05.2023г.: местоположението на път I-1, км
286+300, паркинг Бостваст, посока към гр. Перник се намира в рамките на
населеното място на с.Драгичево, Община Перник; ПЗ Д11 се намира на км
3
286+744 (на 444 м преди горецитирания километър в посока към гр. София),
П3 Д11 се намира на км 285+203 (на 1097 м преди горецитирания километър
в посока към гр. Перник); ПЗ Д12 се намира на км 286+753 (на 453 м след
горецитирания километър в посока към гр. Перник), ПЗ Д12 се намира на км
285+363 (на 937 м след горецитирания километър в посока към гр. София); за
посока от гр. Перник към гр. София няма въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В26, а важи общо установеното за населено място ограничение
от 50 км/ч.; за посока от гр. София към гр. Перник има въведено ограничение
с пътен знак В26 с ограничение 40 км/ч., на разстояние 593 м. преди км
286+300. Към писмото е приложена извадка от схема за организация на
движението-3 /три/ броя.
СЪДЪТ е докладвал в последното по делото с.з. и постъпило по
делото към доказателствения материал по делото писмо с рег. №
6302/22.03.2024 г. от ОДМВР-Перник, подписано от Началник на СПП при
ОДМВР- Перник С.Г., с което уведомяват съда, че компетентен да предостави
разписка /доказателства относно връчването на електронен фиш /ЕФ/ серия К,
№ 5203803, е структурата на МВР, където е било извършено нарушението -
СДВР, отдел „Пътна полиция“. Сочи се, че от справка/проверка в АИС АНД
се установява, че ЕФ серия К, № 5203803 е бил връчен на 16.10.2022 г. и е
влязъл в сила на 31.10.2022 г. - след изтичане на 14-дневният срок от
връчването му. Към писмото е приложена справка АИС АНД на ЕФ серия К,
№ 5203803 - 1 лист, както и писмо, получено чрез ССЕВ, с рег. №
6704/28.03.2024 г. от СДВР, отдел „Пътна полиция“, подписано от
гр.инспектор Д.Д. - Началник 03 Сектор ОПП-СДВР, с което уведомяват
съда, че в информационните системи на МВР-АИС-АНД има отразена дата на
връчване 16.10.2022 г. на електронен фиш серия К, № 5203803/05.08.2021 г.,
но в отдел „Пътна полиция“ - СДВР няма получено доказателство /разписка/
за връчване на същия. Към писмото е приложена Справка от АИС АНД - 1
лист.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил МПС ВОЛВО ХЦ 60 вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ регистрационен номер *****, е собственост на
жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се
навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не
са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен
срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 120сс88 като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Същата е одобрен до 07.09.2027 г. за
което е издаден протокол от проверка с №026-СГ-
ИСИС/23.03.2023г..Системата е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, срокът
на валидност на одобряването на типа е до 07.09.2027 г. Тя е тип средство за
4
измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение №
17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като
същевременно е отговаряла на съответните технически изисквания.
Процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на
служител, който само разполага техническото средство, въвежда
необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на
работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили,
като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично
разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В
приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип
като средство за измерване на процесната система подробно е описана
процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния
модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки
фактор. Поради дотук изложеното възраженията в писмените бележки на
жалбоподателя, съдът намира за неоснователни.
На снетия от паметта на системата снимков материал, който е
веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобилът,
посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са
видими по ясен и категоричен начин, поради което и няма спор, че
измерената скорост е именно на заснетия автомобил.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: заверено
копие на електронен фиш (ЕФ) серия К, №7404126/2023г на ОД на МВР
Перник, с който на А. С. А., с адрес: гр.*****, ЕГН ********** адрес за
призоваване:гр.*****;, като на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лв (осемстотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. във връзка с чл.182, ал.4, вр..ал.1, т.4. от ЗДвП- от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.21, ал.1 от същия,
закон, заверено копие от ЕФ К/5203803/2022 г на СДВР, с отбелязване, че е
влязъл в сила на 31.10.2022Г, разпечатка, Копие на протокол № 1158р-3445/
2023г. (Приложение към чл.10 ал.1 от Наредба № 8121 з- 532/12.05.2015 г.) и
снимка на разположението на АТСС 2 л., разпечатка на справка за
собственост, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
приложение към него, Копие на протокол за метрологична проверка , Препис
на заповед №313з-310/2020г. на министъра на МВР, справка от централна
база данни – КАТ, справка за нарушител/водач, разпечатка от показанията на
техническото средство – снимка,, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. за вписване на преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване, с приложение към удостоверението, писмо, протокол
№ 026-СГ-ИСИС/23.03.2023 г., писмо с разписка и подписана жалба,
изискани и приети от съда писмо, рег.№ 2187/31.01.2024г. от Областно пътно
управление - Перник, подписано от инж. Е.В., Директор ОПУ Перник, същите
информират съда, че към 01.05.2023г.: местоположението на път I-1, км
286+300, паркинг Бостваст, посока към гр. Перник се намира в рамките на
населеното място на с.Драгичево, Община Перник; ПЗ Д11 се намира на км
5
286+744 (на 444 м преди горецитирания километър в посока към гр. София),
П3 Д11 се намира на км 285+203 (на 1097 м преди горецитирания километър
в посока към гр. Перник); ПЗ Д12 се намира на км 286+753 (на 453 м след
горецитирания километър в посока към гр. Перник), ПЗ Д12 се намира на км
285+363 (на 937 м след горецитирания километър в посока към гр. София); за
посока от гр. Перник към гр. София няма въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В26, а важи общо установеното за населено място ограничение
от 50 км/ч.; за посока от гр. София към гр. Перник има въведено ограничение
с пътен знак В26 с ограничение 40 км/ч., на разстояние 593 м. преди км
286+300. Към писмото е приложена извадка от схема за организация на
движението-3 /три/ броя.
СЪДЪТ е докладвал в последното по делото с.з. и постъпило по
делото към доказателствения материал по делото писмо с рег. №
6302/22.03.2024 г. от ОДМВР-Перник, подписано от Началник на СПП при
ОДМВР- Перник С.Г., с което уведомяват съда, че компетентен да предостави
разписка /доказателства относно връчването на електронен фиш /ЕФ/ серия К,
№ 5203803, е структурата на МВР, където е било извършено нарушението -
СДВР, отдел „Пътна полиция“. Сочи се, че от справка/проверка в АИС АНД
се установява, че ЕФ серия К, № 5203803 е бил връчен на 16.10.2022 г. и е
влязъл в сила на 31.10.2022 г. - след изтичане на 14-дневният срок от
връчването му. Към писмото е приложена справка АИС АНД на ЕФ серия К,
№ 5203803 - 1 лист, както и писмо, получено чрез ССЕВ, с рег. №
6704/28.03.2024 г. от СДВР, отдел „Пътна полиция“, подписано от
гр.инспектор Д.Д. - Началник 03 Сектор ОПП-СДВР, с което уведомяват
съда, че в информационните системи на МВР-АИС-АНД има отразена дата на
връчване 16.10.2022 г. на електронен фиш серия К, № 5203803/05.08.2021 г.,
но в отдел „Пътна полиция“ - СДВР няма получено доказателство /разписка/
за връчване на същия. Към писмото е приложена Справка от АИС АНД - 1
лист.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
частично основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120сс88 с каквито съгласно
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
6
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес".
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027 г. Документът удостоверява, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът
приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на
датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да
бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол
е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/,
съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който
изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен
номер на използваното АТСС, точното място на контрол, посока на движение
на контролираните МПС, въведения в участъка скоростен режим, като не е
поставен ПЗ В26 и за участъка видно от писмо, рег.№ 2187/31.01.2024г. от
Областно пътно управление - Перник, подписано от инж. Е.В., Директор
ОПУ Перник, с което информират съда, че към 01.05.2023г.:
местоположението на път 1-1, км 286+300, паркинг Бостваст, посока към гр.
Перник се намира в рамките на населеното място на с.Драгичево, Община
Перник; ПЗ Д11 се намира на км 286+744 (на 444 м преди горецитирания
километър в посока към гр. София), П3 Д11 се намира на км 285+203 (на 1097
м преди горецитирания километър в посока към гр. Перник); ПЗ Д12 се
намира на км 286+753 (на 453 м след горецитирания километър в посока към
гр. Перник), ПЗ Д12 се намира на км 285+363 (на 937 м след горецитирания
километър в посока към гр. София); за посока от гр. Перник към гр. София
няма въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26, а важи общо
установеното за населено място ограничение от 50 км/ч.; за посока от гр.
София към гр. Перник има въведено ограничение с пътен знак В26 с
ограничение 40 км/ч., на разстояние 593 м. преди км 286+300. Към писмото е
приложена извадка от схема за организация на движението-3 /три/
броя.Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване
на техническото средство –в периода от 09:45 часа до 12:00 часа на
посочената дата, видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС
7
на посочената дата и място полицейският служител изготвил протокол
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 2.5.2023 г. с
рег. №1158р-3445 от 2.5.2023 г.. В протокола, представен по преписката, като
място на контрол- графата е попълнена като е посочено- общ. Перник път
I-1(Е79) км.286+300 паркинг Бостваст /Драгичево/ в посока Перник към
гр.София, като възраженията в тази насока съдът намира за неоснователни,
като видно от протокола е посочено и че същият заснема приближаващи се
автомобили и е посочено въведеното ограничение на скростта към момента на
заснемането, а именно 50 км в час. При липса на поставени пътни знаци,
въвеждащи различна скорост на движение от валидната за населено място,
съгласно възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП, именно с въведените с тях
ограничения на скоростта водачите следва да съобразяват поведението си при
управление на МПС с общото ограничение за населено място, описано и в
горецитираното писмено доказателство. Събраните доказателства за
скоростния режим не са в противоречие с приложените по преписката
писмени доказателства. В случая важи общото ограничение на скоростта от
50 км в час. От снимковия материал се установява, че в момента на
заснемането, автомобилът е превишил разрешената скорост с 34 км в час, при
забраната за движение със скорост по-висока от 50 км/ч., за участъка към
момента на нарушението при точете толеранс от 3 км в час се е движел със 87
км в час при толеранска иначе е било 84 км в час. В този смисъл, твърдяната
от жалбоподателя незаконосъобразност при квалифицирането на
нарушението и административното наказване не е допусната.
На следващо място, приетата по делото заповед № 313з-310/14.02.2020
г., издадена от директор ОДМВР – Перник доказва и компетентността на
полицейския служител, изготвил протокола за използване на АТСС да
осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение
по пътищата със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС "АНД", доколкото е сред определените с
административния акт длъжностни лица. Протоколът е съставен съгласно
изискванията в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и е подписан от същия
полицейски служител, който с полагането на подписа си е и декларирал, че
автоматизираното техническо средство е разположено, настроено и
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в
инструкцията за неговата експлоатация, че е преминало метрологична
проверка и е годно за експлоатация. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата
е официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй
като е съставен и подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а
впоследствие е надлежно проверен от ръководителя на съответното
структурно звено, удостоверено с негов подпис. Същият се цени като годно
доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му фактически
обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от записа на
нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
8
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка, в която са означени
дата и час, точна локация, посока на движение, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на
заснетото превозно средство и разстоянието на измерване. Направения запис
на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство
по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобила,
визиран в електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип №
17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал лазерния
лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от
пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая,
пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в електронния
фиш.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно.
Установените факти реализират състава на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h:от 50 км в час за населено място кат. В., като в случая не е
поставен различен знак за скорост, който да обосновава приложениета на ал.2
на същия член, поради което и нарушената разпоредба е била определена
правилно от АНО. В този аспект квалификацията на нарушението е правилна.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него,
съгласно чл. 188, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с
който е извършеното нарушението Парлапански не е упражнил възможността
в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
9
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което и
възраженията в жалбата и в писмените бележки в този смисъл съдът намира
за неоснователни.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място жалбоподателят е управлявал описаното превозно
средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно
АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, № 120сс88, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение административното наказване:
Съдът констатира, че АНО незаконосъобразно е приложил
административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, но при
конкретните обстоятелства нарушението не може да има за последица отмяна
на издадения електронен фиш на това основание.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП за това, че при управление
на МПС в населено място е превишил скоростта на движение от 50 км/ч. и се
е движил със 84 км/ч. За превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл. 182 от с. з., вида и размера на
които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване
на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед
обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено
място /ал. 1 или извън населено място /ал. 2/, като са предвидени и по-тежко
наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението /ал.
3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4 и системно такова /ал. 5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено
нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на с. р., а именно глоба в двоен размер спрямо
предвидения за съответното нарушение, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6
и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок три месеца. Приложената
администартивнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП е обвързана
със съответната хипотеза по ал. 1-3, а именно ал.1 т.3 на същия член, съгласно
която Чл. 182. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр.
51 от 2007 г.) (1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място, се наказва, както следва: т.4- за превишаване от 31 до 40
km/h - с глоба 400 лв.;но описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, намерили отражение в съдържанието на електронния фиш
/превишаване на скоростта в населено място и стойността на конкретното
10
превишение, изчислено коректно на база измерената скорост, намалена с
допустимата грешка при измерването/, ясно сочат, че водачът е наказан за
повторно извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказуемо с
глоба, чийто двоен размер съответства на наложения с ЕФ.
Следва да се отбележи, че макар и да е вписано твърдение за
повторност, един от съставомерните признаци от обективна страна, тъй като
при описание на нарушението и да са изложени обстоятелства в насока
повторно извършване на установеното с АТСС нарушение, то същото не
остава доказано в пълнота, дори и от допълнително събраните доказателства
по делото, а именно към доказателствения материал по делото с писмо,
получено чрез ССЕВ, съдът е приобщил писмо, с рег. № 6704/28.03.2024 г. от
СДВР, отдел „Пътна полиция“, подписано от гр.инспектор Д.Д. - Началник 03
Сектор ОПП-СДВР, с което уведомяват съда, че в информационните системи
на МВР-АИС-АНД има отразена дата на връчване 16.10.2022 г. на електронен
фиш серия К, № 5203803/05.08.2021 г., но в отдел „Пътна полиция“ - СДВР
няма получено доказателство /разписка/ за връчване на същия. Към писмото е
приложена Справка от АИС АНД - 1 лист, тоест АНО в чиято
доказателствена тежест е да докаже и този по-тежък съставомерен признак на
деянието, не го е сторил, като макар и на приложения в преписката
обосноваващ според твърденията на АНО ЕФ № 5203803. Съгласно § 5, т. ЗЗ
от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двугодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. Следователно, законосъобразното подвеждане
на установените факти под нормата на чл. 182, ал. 4, вр ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
изисквало отразяване на налично по-ранно наказване на жалбоподателя за
същото по вид нарушение, ясно означаване на акта, от който то произтича и
датата на влизането му в сила. Такива данни макар и да са отбелязани в ЕФ,
като е описано а и посочено на същия, че е влязъл в сила на 31.10.2022Г, то не
са представени валидни доказателства за това, като видно от писмото такива
не се и съхраняват в СДВР, и няма как да се определи как ано е посочил тази
дата на връчване и оттам влизане в сила, поради което за този съставомерен
признак, нарушението остава недоказано в пълнота, а оттам и в тази част
обвинението не е доказано, а същото с явява доказано само по основония
състав, описан по -горе за вмененото нарушение. При това положение, съдът
намира, че следва да преквалифицира нарушението по основания състав.
Независимо от този извод, допуснатото нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието не мотивира отмяна на издадения
електронен фиш като незаконосъобразен, а предпоставя упражняване на
правомощието съдът да измени административнонаказателния акт като
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние и приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при отсъствие на
каквото и да е изменение на обстоятелствата на нарушението, в съответствие
с намиращата субсидиарно приложение разпоредба на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН. В същия смисъл са задължителните указания в т. 1 от
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. дело № 1/2020 г. на ВАС,
ОСС от I и II колегия.
11
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат на
осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по чл.
182, ал. 1, т. 4, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същото е безспорно доказано, поради
което жалбоподателят следва да понесе наказание за него. В този смисъл,
изцяло в правомощията на съда като въззивна инстанция е да измени
електронния фиш, като в съответствие с материалния закон наложи наказание
по горепосочения по-лек състав.. Правото за защита на жалбоподателя не се
нарушава, тъй като се е защитавал срещу идентични факти и положението му
се смекчава с налагане на глоба в по-нисък размер, а именно вместо
наложенато глоба от 800 лева, същата следва да бъде редуцирана по основния
състав на сумата от 400 лева.По съображенията, които се изложиха именно
такова наказание следва да понесе жалбоподателя.
Следва само в допълнение да се посочи, че са спазени и сроковете по
чл.34 ЗАНН, видно от изложените данни по-горе за дата на нарушението,
връчване на фиша и т.н.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28а
от ЗАНН, тъй като отсъстват наведени от страната и установени от съда
обстоятелства, които да мотивират извод, че представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид.
Разноски
По делото са направени надложни искания в тази насока само от страна
на жалбоподателя, като на стр. 70 /гръб/ от делото е приложен списък за
разноски като макар и на едно място да е описана сума 1200 лева / като
очевидно се касае за техн грешка/, то на следващия ред за делото с номер на
делото е посочено заплатено възнагражедние от 300 лева, поради което и
именно тази сума съдът намира, че следва да присъди, като същата е и в
минимума в Наредбата / преди измененията/.
В случая съобразно материалния интерес на спора, приложила от
Наредбата е разпоредбата и хипотезата на чл.7 , ал.2 от Наредбата (Изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение №
13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от
2022 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните:1. при интерес до 1000 лв. -
300 лв.; / наст.редакция -400 лв/.
Приложеният по-леко наказуем състав на административно нарушение и
следващата от това редукция на наказанието от 800 лв. на 400 лв. обосновава
присъждане и на разноски в негова полза, тъй като своевременно е направил
искане за това /в жалбата и е представил и последстващи доказателства за
реално сторени разноски/. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалвания акт, но не и по отношение на изменение на същия, то на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно приложение намира ГПК. В нормата
на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат
право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на
уважената част от иска. Приложена към конкретния казус нормата дава
12
основание за уважаване претенцията на страната по съразмерност,
пропорционално съобразно изменения размер на административното
наказание.
Жалбоподателят е доказал направени разноски за възнаграждение на
адвокат в производството в размер 300 лева и е поискал присъждането им,
като е посочено, че са заплатени в брой и следователно реално сторени
разноски-стр.70 от делото.
Жалбоподателят е доказал направени разноски за възнаграждение на адвокат
в производството в размер 300 лева и е поискал присъждането им. От
приложения договор за правна защита и съдействие, се установява, че
страните са договорили възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото а. н. дело в посочения размер, като е отразено заплащането му в
брой при подписване на договора. Същото е в минималния размер предвиден
в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН няма възможност за намаляването му.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат
следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал наказателното
постановление, но по съразмерност, намалено с пропорцията, с която е
намален и размера на наложеното наказание, а именно 150 лв.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2,
т. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС- серия К, №7404126/2023г на ОД на МВР Перник, с
който на А. С. А., с адрес: *****, ЕГН ********** адрес за
призоваване:гр.*****;, е наложено административно наказание глоба в
размер на 800 лв (осемстотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. във
връзка с чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.4. от ЗДвП-от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, като за
същото нарушение на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП налага глоба в
размер 400 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. "Самоков"
№ 1, да заплати на А. С. А., с адрес: гр.*****, ЕГН ********** адрес за
призоваване:гр.*****; сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
направени от него разноски в производството за заплатено възнаграждение на
един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
14