Определение по дело №863/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1818
Дата: 10 май 2024 г. (в сила от 10 май 2024 г.)
Съдия: Мл.С. Виляна Николаева Михалева
Дело: 20243100500863
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1818
гр. Варна, 10.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова

мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20243100500863 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Г. Г. К. и С. Д.
Х., двамата чрез адв. Ф., срещу Решение №296/05.11.2023 г., поправено с
Решение №63/22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 506/2023 г. по описа на
РС - Провадия, в частите, с които:
- са уважени искове с правно осн. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
С. Д. Х. е осъдена да заплати на М. Г. И. сума в размер на 760 лв., дължим
наем за търговски обект, находящ с в гр. Провадия, ............. общ. Провадия,
обл. Варна, състоящ се от два магазина – за хранителни стоки и ел.
материали, коридор и санитарни помещения, за периода от м. 01.2022 г. до м.
12.2022 г., както и лихва за забава в размер на 24,35 лв. за периода от
31.01.2023 г. до 11.05.2023 г., и
- са уважени искове с правно основание чл. 59 и 86, ал. 1 ЗЗД, като Г. Г.
К. е осъден да заплати на М. Г. И. сума в размер на 6250 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на търговски обект, находящ с в гр.
Провадия, ............. състоящ се от два магазина – за хранителни стоки и ел.
материали, коридор и санитарни помещения, за периода от м. 02.2018 г. до м.
01.2023 г., както и лихва за забава в размер на 177,09 лв. за периода от
31.01.2023 г. до 11.05.2023 г.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части.
Жалбоподателите Г. Г. К. и С. Д. Х. считат решението за недопустимо, защото
1
съдът се произнесъл по непредявени искове. В условията на евентуалност,
посочват, че същото било постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, след като били изменени правните
квалификация на предявените главни искове. Сочат, че насрещната страна
никога не била твърдяла да е лишена от правото на ползване или да е била
възпрепятствана да ползва вещта. Считат, че на страните били дадени
неточни указания относно подлежащите на доказване факти и
доказателствената тежест била неправилно разпределена. Посочват, че
първоинстанционният съд не е съобразил справка от НАП за 2022 г. и
твърденията на управителя на третото лице – помагач относно сумата,
плащана от наемателя като наемна цена през 2022 г. Считат, че използвания
от вещото лице по СОЕ метод за амортизираната възстановителна стойност
не отразявал действителното състояние на пазара. Твърдят, че преди
унищожаването на договорите С. Х. била собственик на 7/12 ид. ч., затова по
отношение на нея било налице свръх произнасяне. По изложените
съображения отправят искане за обезсилване на първоинстанционното
решение в обжалваните му части и постановяване на друго, с което
производството по предявените искове да бъде прекратено като недопустимо.
В условията на евентуалност отправят искане за отмяна на
първоинстанционното решение в осъдителните му части и постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират
разноски. Не релевират доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия М. Г. И.,
чрез адв. Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи,
с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски. Не релевира доказателствени искания.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При запознаване с материалите по делото, настоящият въззивен състав
констатира наличието на нередовности на исковата молба, тъй като са налице
неясноти относно начина, по който са формирани исковите претенции, и
противоречие между фактическите твърдения на страната и формулирания от
нея петитум. От наведените в исковата молба твърдения не става ясно дали
целият търговски обект е отдаван под наем в периода от м. 02.2018 г. до м.
01.2023 г. или само намиращият се в него магазин за хранителни стоки.
2
Излага се, че магазинът за хранителни стоки е отдаден под наем срещу 250 лв.
месечно и затова на ищцата й се дължала сума в размер на 10/12 от 250 за 5 г.
или общо 12500 лв., но същевременно е отправено искане за възстановяване
на имущественото равновесие между страните по делото по отношение на
целия търговски обект със заплащане на сума в размер на 12500 лв. В о. с. з.
от процесуалния представител на ищеца е посочено, че наемът за всяко едно
помещение е 6250 лв., но как са формирани претенциите отново остава
неуточнено. На следващо място, в исковата молба не са посочени
конкретните факти, от които според ищеца произтича солидарната
отговорност на ответниците.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че не са
наведени твърдения от ищеца, от които да може да бъде изведен начина, по
който са формирани претенциите, както и че в исковата молба е налице
противоречие между фактическите твърдения на страната и формулирания от
нея петитум, което води до нередовности на исковата молба. Последните
следва да бъде отстранени чрез ясно и точно посочване кои обекти, на кого и
за какъв период са отдадени под наем, като съобразно уточненията се отправи
и надлежно искане до съда.
По посочените съображения и с оглед т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т.д.
№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС исковата молба следва да бъде оставена без
движение, като на ищеца се предостави възможност да отстрани
констатираните нередовности.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 131 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №3086/12.05.2023 г.,
подадена от М. Г. И. срещу Г. Г. К. и С. Д. Х..
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
с писмена молба с препис за насрещната страна, да отстрани констатираните
нередовности в исковата молба, както следва:
- Да посочи дали е била лишена от ползването на търговския обект (двата
магазина) от ответниците, като в случай, че е била, да уточни конкретно по
какъв начин всеки един от тях е ползвал обекта – лично, отдавал го е под наем
или друго;
- Да уточни дали през периода от м. 02.2018 г. до м. 01.2023 г. е отдаван
под наем целият търговски обект или само някои от намиращите се в него
магазини (евентуално заедно с други помещения – коридор, санитарни
помещения и др.), като в последния случай посочи кой точно магазин и с кои
3
прилежащи помещения към него;
- В случай че твърди, че някой от магазините е отдаван под наем, да
конкретизира ясно и точно кой магазин на кого е отдаван под наем и за какъв
период и за каква месечна цена;
- Да наведе конкретни твърдения относно фактите, от които произтича
солидарната отговорност на ответниците, като съобрази, че последната
произтича само по силата на закон или договор;
- Да посочи начина, по който са формирани исковите претенции по
отношение на всеки един от ответниците и за всеки един обект по отделно,
като съобрази горните уточнения;
- Да формулира ясен и точен петитум на всяка една от претенциите си
съобразно горните уточнения.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в цялост и в срок на
указанията исковата молба ще бъде върната, производството по делото –
прекратено, а първоинстанционното решение - обезсилено.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4