№ 38
гр. Търговище, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20233530100755 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на
вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед №
128/27.02.2023г. г. по Ч.гр.д. № 215/2023г. по описа на РСТ е разпредено на
длъжника: И. М. С. от с. Б., общ. Търговище, да заплати на кредитора – „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД-София сумата от 1849.43 лв., представляваща регресно
вземане – за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
10018100100293, ведно със законната лихва , считано от 13.02.2023г. до
окончателното изплащане и разноските по делото.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Кредиторът е предявил положителен установителен иск – да бъде признато
съществуването на вземането, посочено по-горе, както и да му заплати
ответника направените по делото разноски в настоящото гр.дело.
На 01.01.2018 г., в Холандия, в гр. Ротердам е настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф’’, с peг. № ******, който при движение блъска четири спрели
автомобила, а именно: лек автомобил марка „Форд“ модел „Фиеста“ с peг.
№*****; лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. №
******; лек автомобил марка „Фиат“, модел „Чинкуеченто“ с per. № *****;
лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“ с peг. №******.
ПТП-то е документирано с полицейски протокол, съставен и подписан
на местопроизшествието от контролните органи. В протокола е отразено, че
И. М. С., управлява МПС под въздействието на алкохол, установено по
1
надлежния ред, като същият е задържан в полицейско управление.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие е предявена
претенция от лек автомобил марка „Фиат“, модел „Чинкуеченто“ с per. №
***** за определяне на размер и изплащане на обезщетение пред „Интерюръп
Холандия“- международния посредник на застрахователното дружество ЗАД
„Армеец“, в качеството му на представител на ищцовото дружество за
уреждане на щети по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за настъпили застрахователни събития на територията на
Холандия.
ЗАД „Армеец“ образува щета №10018100100293 и размерът на
застрахователното обезщетение е определен въз основа на издадена фактура
№002306-1807/01.05.2018г. за сумата от 745.00 евро, като претенцията
включва застрахователното обезщетение, разходи за експерт и разходи за
адвокат. Посредническа такса за обработване на случая, дължима по чл. 5,
ал.1 от Вътрешните правила е в размер на 200.00 евро.
Претенциите за имуществени вреди са разгледани от експерти-вещи
лица на застрахователното дружество въз основа на експертна оценка е
установено, че нанесените щети отговарят на изложения механизъм в
полицейския протокол и подменените детайли съответстват на издадената
фактура за ремонт и снимките от огледа.
Във връзка със застрахователното събитие, ЗАД „Армеец“ на
22.03.2018г. с платежно нареждане за масово плащане изплаща по щета №
10018100100293 застрахователно обезщетение в общ размер от 200.00 евро. С
платежно нареждане, ЗАД „Армеец“ изплаща на 26.09.2018г.,
застрахователно обезщетение, в размер на 745.60 евро, т.е. общо 945.60 евро.,
или 1849.43 лв. - изчислено по официалния курс на БНБ за страната.
Ищецът като застраховател изплащайки застрахователното обезщетение
е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането му
против ответника за сумата от 1849.43 лв. –регресна претенция по изплатено
застрахователно обезщетение, на осн. чл.410 ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.02.2023г., както и да
му бъдат присъдени на правените в заповедното и в исковото производство
разноски. Редовно призован, ищецът няма упълномощен процесуален
представител в открито заседание. Подадено е писмено становище, с което
поддържа иска.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-
5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен
отговор от назначения на осн. чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален
представител на ответника. Счита иска за допустим, но неоснователен и моли
да бъде отхвърлен. Няма доказателствени искания. Възраженията на
ответника са следните:
2
-В приложения протокол никъде не е отбелязан факта, че ответникът е
употребил алкохол. Няма доказателства за начинът, по който е установен
този факт- нито медицински документи и др.;
- Приложен е документ , че ответникът е бил задържан в полицейско
управление в гр. Ротердам, Нидерландия. Но в този документ не е отбелязана
причината за задържането му.;
-Не е ясно как, по каква методика е формиран размера на
застрахователното обезщетение.;
-Оспорва размера на застрахователното обезщетение, завишен е.;
-Оспорва, че ответникът е получил регресна покана.; Няма писмени
доказателства, приложени към исковата молба, че ответникът е получил
покана за доброволно плащане
В открито заседание ответникът се представлява от назначения особен
процесуален представител – адв. М. П. от АК-Търговище, която поддържа
писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 128/27.02.2023г. г. по Ч.гр.д. № 215/2023г. по описа на
РСТ е разпоредено на длъжника: И. М. С. от с. Б., общ. Търговище, да
заплати на кредитора – „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД-София сумата от 1849.43 лв.,
представляваща регресно вземане – за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 10018100100293, ведно със законната лихва, считано
от 13.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението и разноските по
делото-25 лв. за държавна такса и 150 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Заповедният съд е указал на кредитора , че следва да предяви иск за
установяване на вземането си по реда на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, което
обуславя допустимост на предявения иск. Кредиторът е предявил
положителен установителен иск – да бъде признато съществуването на
вземането, посочено по-горе, както и да му заплати ответника направените по
делото разноски в настоящото гр.дело.
Видно от представената от ищеца комбинирана застрахователна полица
№ BG/11/117002182404 от 08.08.2017г. за застраховка „ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ на АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ и „ЗЛОПОЛУКА“ и добавък
№ 1/08.08.2018г. към същата застрахователна полица, застрахованият
собственик И. М. С., ЕГН **********, от с. Б., общ. Търговище, ул. „Юрий
Гагарин“ № 9, чрез представител на застрахователя-застрахователен
агент/брокер „Юнайтед Брокер“ ООД гр. Варна , е сключил застраховка
„ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ на АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ със
застраховател – „ЗАД АРМЕЕЦ“-София, за следния обект на застраховка:
Лек автомобил - марка „VOLKSWAGEN“, модел „GOLF“, цвят-черен, рег.№
******, със срок на застраховката от 08.08.2017 г. до 07.07.2018г.
3
Определената застрахователна премия в размер на общо 164.66 лв. е платена
навъднъж от застрахования на 08.08.2017г.
От представените от ищеца писмени доказателства, издадени от
фондация Протоколи /л.15-20/ в превод от нидерландски на български език
/л.20-24/ се установи следното: Полиция Ротердам-Рейнмонд, Нидерландия, е
регистрирала Пътнотранспортно произшествие само с материални щети,
настъпило на 01.01.2018г. в 03.36 ч. на път: Стревелсвех, Ротердам, като
участник Р2604675, а именно - И. М. С., български гражданин, с лек
автомобил марка „VOLKSWAGEN“, модел „GOLF“, цвят-черен, рег.№
******, е причинил инцидент – удар на паркирано превозно средство, като
засегнатите са четири спрели леки автомобила, със страна на регистрация
Нидерландия: 1. марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег.№ ****; 2.марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, рег.№ *****; 3. марка „Фиат“, модел
„Чинкуиченто“, рег. № ******; 4. Марка „Нисан“, модел „Нисан Микра“, с
рег.№ *****. В края на досието, издадено от фондация Протоколи, въз
основа на полицейския протокол /л.19/ и в превод на български език /л.25/ се
сочат обстоятелства: причинителят на щетата е водачът на черния автомобил
с марка „Голф“ се рег.№ ***** от България, като същият е арестуван по чл.8 и
заведен в полицейското управление „Дулватер“.
От разменената кореспонденция /л.13/ между „ЗАД АРМЕЕЦ“-София
и международния застрахователен посредник - „ИнтерЮръп“ /InterEurope
AG/ се изяснява, че съгласно чл.8 Wegenverkeerswet (Закон за движение по
пътищата) на Нидерландия: 8.1.Забранено е на всеки да управлява превозно
средство или да го управлява като водач, докато е под въздействието на
вещество, за което знае или би трябвало да знае, че употребата му -
независимо дали е в комбинация с употребата на друго вещество или не -
може да увреди шофирането способност, че той не трябва да се счита за
способен да шофира правилно.; 8.2. Забранява се на всеки да управлява
превозно средство или да го управлява като водач след консумация на
алкохолни напитки по начин, който: а. съдържанието на алкохол в дъха му по
време на преглед изглежда по-високо от 220 микрограма алкохол на литър
издишан въздух, или b. съдържанието на алкохол в кръвта му при тест се
оказва по-високо от 0,5 милиграма алкохол на милилитър кръв.
При застрахователя на И. М. С. по комбинираната застрахователна
полица - „ЗАД АРМЕЕЦ“-София е образувана щета № 10018100100293. От
доклада на експерта в Нидерландия от 30.04.2018 г. се установи, че
пострадалият собственик е М. Е. М., а увреденият автомобил - марка „Фиат“,
модел „Чинкуиченто“, рег. № ****** е ударен от ляво и причинената щета е
на преден ляв калник и предна лява врата. Докладът на експерта, извършил
непосредствен оглед е за тотална щета на преден ляв калник и предна лява
врата на стойност 550 евро. Представен е снимков материал. Съгласно
доклад по щета № 10018100100293 от 11.07.2018г. застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ следва да
заплати обезщетение за вреди на имущество в размер на 745.60 евро, а
4
съгласно доклад по щета № 10018100100293 от 06.02.2018г. застрахователят
следва да заплати на осн. чл.6 т.1 от Вътрешните правила, минимална такса за
обработване на случая – посредническа такса в размер на 200 евро. Първата
сума от 745.60 евро е изплатена на 26.09.2018г., втората сума от 200 евро е
изплатена на 22.03.2018г. /л.35-40/. Левовата равностойност на изплатеното
общо обезщетение от 945.60 евро е в размер на 1849.43 лв., колкото е и
претенцията.
В исковата молба не се твърди, че на ответника е изпратена регресна
покана. Като приложение от писмените доказателство под № 11. се сочи
регресна покана за доброволно плащане, на реално такава не е представяне
по делото като писмено доказателство. В т.12 от заявлението по приложеното
Ч.гр.д. № 215/2023г. по описа на РСТ е записано, че с писмо на 26.10.2018г.
застрахователят е предявил регресна претенция към длъжника И. М. С. в
качеството му на извършител на ПТП, но такова реално не е прилагано, нито
по Ч.гр.д., нито по настоящото Гр.д.
От писменото заключение по съдебна автотехническа експертиза, се
установи следното: 1. Като се анализират от инженерно-техническа гледна
точка данните приложени по делото - Полицейски протокол от гр. Ротердам,
включително и снимков материал — лист № от 41 до лист № 45 от делото се
очертава следният механизъм на ПТП: На 01.01.2018 г., около 03:36 часа, на
път „Стревелсвех” в гр. Ротердам, държава Нидерландия, на прав участък от
пътя се движи лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с per. №
******, управляван от водач И. М. С.. В даден момент водач С. отклонява
автомобила и удря паркираните леки автомобили - лек автомобил „Форд
Фиеста” с per. № *****, лек автомобил „Фолксваген Поло” с per. № *****,
лек автомобил „Фиат Чинкуеченто” с per. № ***** и лек автомобил „Нисан
Микра” с per. № ******. Вследствие на произшествието са причинени
материални щети по леките автомобили. Произшествието настъпва в тъмната
част от денонощието, включено улично осветление, мокра пътна настилка в
условията на дъжд.; 2. От техническа гледна точка имуществените вреди,
нанесени на застрахования лек автомобил „Фиат Чинкуеченто” с per. № *****
се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП; 3. Стойността
на щетите, нанесени на лек автомобил „Фиат Чинкуеченто” с per. № *****,
определена към датата на застрахователното събитие по средни пазарни цени,
предвид годината му на производство възлизат на сумата 670,00 лева, а
обичайните разноски по ликвидационната дейност възлизат на сумата от
порядъка на 10,00 лева.
В открито заседание вещото лице инж. М. Х. разясни допълнително, че
разликата между претендираната сума /1849.43 лв./ и тази, която той посочва
/680 лв./ е свързана с това, в коя страна настъпва ПТП. Той е изчислил
щетите на база методиката в България, по която се определят стойността на
щетите, както и на база снимковия материал, приложен по делото. Не е
запознат с методиката в Нидерландия, но логично е там да са по-високи
цените на труда в сервиз за възстановяване на щетите. Предполага, че
5
стойността на труда в Нидерландия е доста по-висока и допуска, че е
възможно на това да се дължи разликата. Според вещото лице, изплатеното
обезщетение от застрахователя е прекалено завишено – на база щетите, които
са настъпили по процесния автомобил, а именно увредени са само предна
лява врата и преден ляв калник. Да, има увреждане на тези два детайла, но те
не са сериозно увредени и категорично подлежат на възстановяване. От
снимковия материал се вижда, че е налице първа степен на увреждане, тоест
това е най-леката степен на увреждане, която включва труд за възстановяване
плюс труд за услуги за боядисване. Включил е при изчисленията и сума,
която е за боя, бояджийски, помощни, крепежни материали, консумативи и
други необходими за възстановяването на щетите. В никакъв случай, не става
дума за тотална щета, тъй като уврежданията не са тежки.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 предлож.1-во от КЗ
/в сила от 01.01.2016 г./ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 от КЗ /“Право на регрес“/ от
Глава 47 „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите“ от КЗ: Освен в случаите по чл. 433, т. 1, застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:
т.1 при настъпването на ПТП е извършил нарушение по Закона за движение
по пътищата, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества.
Ищецът е подчертал в исковата си молба и поддържа становището, че в
полицейския протокол е отразено, че И. М. С., управлява МПС под
въздействието на алкохол, установено по надлежния ред, като същият е
задържан в полицейско управление. Но категорично е, че никъде в досието,
издадено от фондация Протоколи, въз основа на полицейския протокол в
Нидерландия не е посочено, че водачът е управлявал МПС под въздействие
точно на алкохол. Няма нито твърдения, нито доказателства за това - каква е
установената концентрация на алкохол в кръвта на водача на процесното
МПС т.е. няма никакво цифрово изражение в съответните мерни единици,
както и по какъв ред е установена. В документа, издаден от фондация
Протоколи на Нидерландия е записано само и единствено, че водачът е
„арестуван по чл. 8…“. Даже не е записано за чл.8 – по кой закон е. Едва от
кореспонденцията между застрахователя „ЗАД АРМЕЕЦ“-София и
международния посредник „ИнтерЮръп“ се уточнява, че става дума за чл.8
Wegenverkeerswet (Закон за движение по пътищата) на Нидерландия. Но в
тази законова разпоредба по чл.8 има няколко хипотези: по т.8.1. – „докато е
6
под въздействието на вещество“ /вероятно упойващо или др./ ; по т.8.2. –
„след консумацията на алкохолни напитки“ и тук има два варианта – а/. и b/.
според цифровите стойности, мерните единици и конкретен начин за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, а именно:
8.1.Забранено е на всеки да управлява превозно средство или да го
управлява като водач, докато е под въздействието на вещество, за което знае
или би трябвало да знае, че употребата му - независимо дали е в комбинация с
употребата на друго вещество или не - може да увреди шофирането
способност, че той не трябва да се счита за способен да шофира правилно.;
8.2. Забранява се на всеки да управлява превозно средство или да го
управлява като водач след консумация на алкохолни напитки по начин, който:
а. съдържанието на алкохол в дъха му по време на преглед изглежда по-
високо от 220 микрограма алкохол на литър издишан въздух, или
b. съдържанието на алкохол в кръвта му при тест се оказва по-високо от
0,5 милиграма алкохол на милилитър кръв.
По делото няма доказателства, че ответникът е управлявал МПС под
въздействие на алкохол и че то е установено по надлежния ред.
За пръв и единствен път е записано в съставения от самия ищец - „ЗАД
АРМЕЕЦ“-София, доклад по щета № 10018100100293 от 11.07.2018г., че
застрахованият /ответникът в случая/ е „бил под влияние на алкохол /над
допустимото/“. Това обаче не кореспондира с другите писмени доказателства
по делото.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ
представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното
на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е
осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско
застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден
в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква
по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата
правна уредба основания. В предвидените в действащия Кодекс на
застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от
задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава,
когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона /напр. употреба
на алкохол, употреба на наркотици, напускане на местопроизшествието,
умишлено предизвикване на ПТП и др./ То възниква спрямо застрахования
от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на
основанията по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ /умисъл, алкохол, липса на
правоспособност за управление и др./ именно с този момент. При всеки
случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с
7
действащите към него момент правила за движение по пътищата, предвидени
в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални
разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на
застрахованото МПС. Регресното право се урежда от закона, действал към
момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите
към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Наличието на предвидените
в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава
обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност"
към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на
вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на обезщетението на
увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното
притезание. В този смисъл и съвременната съдебна практика -Решение № 20
от 02.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.
За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на осн. чл.500
ал.1 т.1 от КЗ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1/ настъпването на описаното в исковата молба ПТП;
2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на
ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица; 3/
отговорност на ответната страна като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за
което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност,
причинна връзка между поведението му и вредите; 4/ ответникът да е
управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма; или е отказал да се подложи на
проверка за алкохол; или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
съответно наркотици или други упойващи вещества; 5/ изплащане на
застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице.
От обсъдените по-горе, писмени доказателства, заключението по
съдебната автотехническа, преценени поотделно и в тяхната съвкупност са
установени извършеното деяние от водача на МПС, неговата
противоправност и вина. Допуснатите нарушения при движението по
пътищата от водача на л. а., са в пряка причинна връзка с настъпИ.
вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумпцията на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД не е оборена. Налице е валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
към датата на ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица. От изискуемите предпоставки по чл.500 ал.1 т.1 предолж.1 от КЗ е
доказано само, че застрахователят е изплатил обезщетение на пострадалото
лице, но категорично не е доказано, че виновният водач е управлявал МПС
под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
8
допустимата по закон норма с оглед разпоредбата на чл.8 от ЗДв.П на
Нидерландия. Освен това от заключението и допълнително дадените
разяснения на експерта по настоящото дело се установи безспорно по
отношение размера на вредите, че изобщо не се касае за тотална щета респ.
подмяна на увредените части, тъй като е налице най-леката степен на
увреждане, поради което те същите могат да бъдат ремонтирани.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита предявеният иск не е
доказан по основание и размер, поради което и следва да бъде изцяло
отхвърлен.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2,
представлявано заедно от изпълнителните директори – М.П.И. и К.С.В., чрез
упълномощен процесуален представител – юрк. М. В.Ж., против ответника –
И. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б., общ. Търговище,
***********************, иск за установяване съществуване на вземане за
сумата в размер на 1849.43 лв. – регресна претенция по изплатено
застрахователно обезщетение, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 128/27.02.2023г. по Ч.гр.д. № 215/2023г. , на осн.чл. 422
ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 и чл.410 ГПК във вр. с чл.500 ал.1 т.1 КЗ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9