РЕШЕНИЕ
№ 5015/19.11.2019 г.
гр. В.В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 18633 по
описа на съда за 2018
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявените от
И.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** лично и в качество ѝ на родител и
законен представител на детето Р.К.К., ЕГН *** АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, субективно, обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на всяка
от ищците сумата от по 7000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди настъпили в резултат на ПТП реализирано на
21.01.2017 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Тр. м.“ и бул.“К. и Фр.“,
причинено по вина на водача на лек автомобил „С.", модел „Ц-4“, с ДК № *,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество по застрахователна полица № *, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на увреждането – 21.01.2017
г. до окончателното им изплащане.
В
исковата молба ищците, чрез процесуалния си представител – адв. Д. Й., сочат, че на *
г. около 15:00 часа в гр. В.на кръстовището на бул. „Тр. м.“ и бул. „К. и Фр.“,
при управление на лек автомобил марка „С.", модел „Ц-4“,
с ДК № *, водачът Д.А.Р., ЕГН **********, нарушава правилата за движение по
пътищата като поради непредпазливост не успява да спре на пешеходна пътека и
блъска двете ищци, които пресичали пътното платно от дясно на ляво. За ПТП компетентните
органи съставили Констативен протокол и АУАН на виновният водач, въз основа на
който в последствие било издадено НП, влязло в сила на * г. Ищците сочат, че образуваното във връзка с произшествието ДП № * г.
по описа на Сектор „П. П." при ОД на МВР-В.е прекратено с постановление от
31.10.2017 г. с оглед наложеното административно наказание и при спазване
принципа „nоn bis in idem”. Поддържа се, че към датата на ПТП ответникът
осигурявал покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност"
спрямо увреждащия автомобил, въз основа на полица № *. Твърди се, че в
следствие на ПТП детето Р.К. претърпяло охлузвания и контузии по лицето и
глава, гърба, гърдите, корема, горните и долните крайници, които увреждания
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочи се, че
детето е прегледано в спешно отделение към МБАЛ „Св. А. – В.а“. В следствие на
ПТП и обстоятелството, че детето попаднало под автомобила, от където било
издърпано от свидетели, момичето е преживяло и психически травми. В тази връзка
се сочи, че за продължителен период детето изпитвало силен страх да пресича
пътното платно и да пътува в автомобил. Излага се също, че детето преживявало
наново инцидента докато сънува, получило нощно напикаване, загубило тегло и
апетит и започнало да заеква. Момичето станало притеснително и тревожно. Изброеното
се сочи да се е отразило негативно и върху нормалното общуване на детето с
неговите връстници. Твърди се, че и към момента детето се бори със стреса от
инцидента с помощта на родителите си. Поддържа се, че вследствие на ПТП другата
ищца И.К. била хоспитализирана за три дни в МБАЛ „Св. А. – В.“ с контузии по
главата, горните и долните крайници, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Излага се, че ищцата претърпяла мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма, загуба на съзнание за десет минути,
главоболие, гадене, повръщане, трудност в концентрацията, нарушения в
координацията, смушения в зрението. В следствие на ПТП ищцата започнала да изпитва страх от шофиране и пътуване
в автомобил и пресичане. Сънят ѝ станал неспокоен, загубила тегло и
апетит. Поддържа се, че непрестанно изживява инцидента, както и травмата която
получила дъщеря ѝ. Изброеното се сочи да се е отразило негативно на
професионалния и личния живот на ищцата, която и към момента се бори със стреса
от инцидента. Ищците уведомили застрахователя за ПТП с писмо получено на
21.02.2018 г., като последният платил по банковата сметка на И.К. обезщетение в
размер от 500,00 лв., което било недостатъчно
без да се сочи кои точно щети покрива.По изложените съображения моли за
увжаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника срещу ЗК „Бул Инс” АД, чрез процесуалния му
представител – адв. М.Г., с който исковете се оспорват по основание и
размер. Не оспорва, че е към датата на ПТП е обезпечавал застрахователното покритие
по „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил
марка „С.", модел „Ц-4", с ДК № *. Оспорва маханизма на
настъпване на ПТП, както и вината на водача Д.А.Р. и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и травмите на ищците.
В евентуалност се твърди съпричиняване от минимум 90 %, доколкото ищците не са
пресичали на пешеходна пътека и са навлезли внезапно на платното за движение, в
нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗДвП и чл. 114 от ЗДвП. Поддържа се, че евентуално
е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Сочи, че изплатеното
обезщетение от 500,00 лв. изцяло репарира претърпените от ищците неимуществени
вреди, доколкото се касае за леко ПТП, от което са последвали единствено
контузии и охлузвания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, т.е. лека телесна повреда. Поддържа, че заявените от ищците
увреждания, съответно претърпените болки и страдания се дължат единствено на
предходни заболявания. Оспорва оздравителния процес да е бил продължителен, а в
евентуалност твърди, че по-голямата продължителност на оздравителния процес е
следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на
ищците, както и на несвързани с ПТП предходни заболявания. Оспорва ищците да са
изживели стрес и душевни страдания от ПТП,
като в евентуалност сочи, че същите са резултат от лабилната психика и
предходна обремененост на ищците. По изложените съображения моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски по компенсация.
В проведените по делото открити съдебни заседания страните поддържат
изразените позиции по спора - ищецът, чрез процесуалния си представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното
удостоверение за раждане на л. 27 ищцата Р.К.К. е дъщеря на другата ищца И.И.К..
От приложеното за послужване ДП № * г. по описа на Сектор
ПП-ОД-МВР-В.се установява, че на 27.02.2017 г. по сигнал на И.К. от * г. прокурор при ВРП е образувал наказателно производство срещу виновно
лице за това, че на 21.01.2017 г., на кръстовището на бул. „Тр. м.“ и бул. „К.
и Фр.“, при управление на лек автомобил е нарушило правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинило телесна повреда на И.К., като
деянието е причинено на пешеходна пътека. В постановлението за образуване
деянието е квалифицирано като такова по чл. 343, ал.3, пр. последно, б. „а“,
пр.2 вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Видно от приложения към ДП препис от Констативен протокол за ПТП № 227, съдържащ
и графична схема, на
21.01.2017 г., около 15:00 ч. дежурен ПТП при ОД на МВР –
В.е посетил местопроизшествие на кръстовището на бул. „Тр. м.“ и бул. „К. и Фр.“.
В протокола длъжностното лице е отразило, че поради непредпазливост при
управление на лек
автомобил марка „С.“, модел „Ц-4“, с ДК № * водачът
Д.А.Р., ЕГН ********** e блъснал преминаващите от дясно на ляво по бул. „К. и Фр.“ пешеходци, като
така нарушил чл. 116 от ЗДвП, за което му бил издаден АУАН по бланка № *. Според схематичното изобразяване на местопроизшествието, при пристигане
на място служителят е заварил двете пострадали от ПТП ищци след пешеходната
пътека на бул. „К. и Фр.“ посока бул. „Ц. О.“, като схематично те са отразени пред автомобила, така че по-малката
фигура, кореспондираща на детето, се застъпва с
разположението на МПС-во. Според протокола по момичето са констатирани контузии
на лицето, лявата подбедрица и коленете, а относно майката е посочено „контузия
глава и рана“. В официалният документ е отразено, че тестът за алкохол на
водача е отрицателен, както и че предницата на автомобила му е деформирана.
За горното нарушение на водача Д.А.Р. е съставен АУАН
Серия * от * г., въз основа на който на основание чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП е издадено Наказателно постановление № * г., влязло в законна сила на 02.03.2017 г., с което му е наложена глоба от
200,00 лв. за нарушението на чл. 116 ЗДвП, изразяващо се в това че поради
непредпазливост не е успял да спре при извършване на ляв завой и блъска
пресичащите отдясно на ляво пътното платно пешеходци Ирена К. и Р.
Константинова, които са освободени след преглед с контузия на глава и крака.
Видно от приложеното на л. 20 от ДП платежно нареждане водачът е заплатил
наложената глоба на 06.04.2017 г.
ДП съдържа и протоколи за разпит на свидетели на процесното ПТП (л.27-37), включително
на водача на увреждащия автомобил.
Видно от приложения препис от постановление на прокурор при ВРП от
31.10.2017 г. наказателното производство по ДП № * г. срещу Д.А.Р. за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342,
ал.1 от НК е прекратено на основание чл. 199 от НПК и чл. 243, ал.1, т.1 вр.
чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, поради обстоятелството, че за същото деяние водачът е
наказан по административен ред с влязло в сила наказателно постановление.
Като доказателство по делото е приложена епикриза издадена от Клиника по
неврохирургия към МБАЛ „Св. А. – В.“ АД гр. В., от която се установява, че ищцата И.К. е приета за лечение на
21.01.2017 г. с диагноза „Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма“,
като на 23.01.2017 г. е изписана с подобрение.
С исковата молба е приложена медицинска документация (л. 10 - 18) отразяваща
хода на проведените прегледи и назначените изследвания на двете ищци в МБАЛ „Св. А. – В.“ АД гр. В.на процесната
дата 21.01.2017 г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпитите на
свидетелите Ст.В. С. (фактически съжител на ищцата И.К.), Л.И. К. (майка на
ищцата К. и баба на ищцата К.) и А.Г.Г. (очевидец).
Свидетелят С. сочи, че на процесната дата ищците тръгнали да ходят на
гости, но след десетина минути някой му се обадил по телефона да му каже, че
двете са блъснати от кола. Пристигнал на
местопроизшествието след около три-четири минути. Излага, че момичето
цялото било охлузено, в кръв и плачело, а дрехите му били скъсани. Жена му
лежала на самото платно и не мърдала, на около метър-два от пешеходната пътека,
на която била разположена задната част на автомобила. Ищцата била с обърнати
очи за две-три минути. Дошла линейка, която закарала ищците в болница.
Свидетелят останал с И. в болницата, защото първите две вечери не можела да се
придвижва и той ѝ помагал при къпане. Сочи, че К. повръщала два-три пъти
първата вечер. През времето на болничното лечение на майката за детето се
грижила баба му по майчина линия. Свидетелят излага, че жена му изобщо не
шофира вече, както и че се страхува да пресича улиците и изпитва угризения за
това, че детето е пострадало. Поддържа, че двете с детето започват да плачат
само при споменаването на настоящото дело. След инцидента момичето
станало по-затворено, искало позволение да се отдалечава дори на близко
разстояние. Страхувало се да пътува с автомобил. Детето започнало да бълнува и
да става на сън, около седмица след инцидента започнало да се напишва два-три
пъти през нощта, което продължава и понастоящем. Личният лекар ги посъветвал да
пробват да успокоят детето с билки и соли.
Майката на ищцата К. сочи, че след ПТП последната била хоспитализирана за
около седмица, през което време свидетелката се грижила за детето Р.. То било
много уплашено, охлузено, включително лицето, тялото му било в синини, а
дрехите изпокъсани. Трудно се придвижвало и казвало, че навсякъде я боли, като
белезите се заличили след около месец с прием на медикаменти. Свидетелката
сочи, че след инцидента детето често се буди, бълнува и започнало да се напикава
нощем, а предписаното от личния лекар лечение с билки и соли не дало резултат. Започнало
да се страхува да се вози в автомобил и да пресича, като последното вършела с
усилия и уговорки. По отношение на дъщеря си свидетелката сочи, че била със
сътресение и няколко шева на главата, където имала белег. В болницата я
придружавал мъжът ѝ защото не можела да се обслужва сама заради
световъртеж, силно главоболие и повръщане. Повече от месец ѝ трябвало да
се възстанови, като след болницата трябвало да стои в по-тъмни помещения, да не
се натоварват очите ѝ и да бъде на спокойствие. След инцидента И. изрично
отказва да шофира, страхува се да пресича и се чувства виновна, че дъщеря
ѝ Р. също е потърпевша.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че е управлявал колата зад
увреждащия автомобил когато видял как ищцата К. изхвърчала на една страна. В
началото жената не била контактна, не станала веднага, имало и кръв по снега, а
свидетелят ѝ подложил дреха под главата, като не посмял да я мръдне.
Сочи, че тогава жената започнала да вика „детето ми, детето ми“, а същевременно
момичето ревяло под колата. Наложило се да вдигнат автомобила за да изкарат
детето, чиито дрехи били скъсани. Свидетелят сочи, че поддържа показанията си
дадени в протокол за разпит от 28.09.2017г., находящ се на лист 36 от ДП № *г.
по описа на Сектор ПП при ОД на МВР – Варна.
Като доказателството по делото е прието заключението на СМЕ изготвена от
вещото лице д-р Д.Д., съгласно която в резултат на процесното ПТП от 21.01.2017
г. И.К. е получила мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана по окосмената
част на главата, които травми са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. По отношение на другата ищца Р.К. е установено, че тя
получила контузия на главата, охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето,
контузия на лявата колянна става и лявата подбедрица, ожулвания в областта на
двете коленни стави и контузия на дясното стъпало. Установените увреждания се
сочи да са причинили на малолетната временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Сочи се, че лечението на К. в Клиника по неврохирургия към МБАЛ „Св.
А.“ АД е било консервативно, с обезболяващи, витамини, вливания и лекарства
против повръщане. На детето е извършена терапия с обезболяващи в Противошокова
зала на Спешен център към МБАЛ „Св. А.“ АД. Заключението сочи, че
оздравителният процес и при двете ищци е приключил. При изслушването си в
о.с.з. експертът сочи, че травматични увреждания и при двете са
отшумяли за две до три седмици,
както и че предписаното лечение е спазено.
Съдът, с оглед установеното от
фактическа страна, от правна страна приема следното:
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В случая не е спорно твърдението на ищците, а и от приложената по
делото покана и известие за доставяне се установява, че на 21.02.2018 г. пострадалите
са сезирали дружеството с искане за заплащане на обезщетения. Страните не
спорят също и че по претенцията застрахователят е изплатил по банковата сметка
на майката И.К. сумата от 500,00 лв. представляваща само част от дължимите обезщетения.
Тези безспорни обстоятелства преценени в съвкупност с предприетото от ответника
с отговора на исковата молба оспорване основателността на заведените искове
ангажират съда да приеме, че специалното рекламационно производство е отпочнато
и до предявяването на иска са изминали три месеца, в които застрахователят не е
платил пълния размер на претендираното от ищците обезщетение. Респективно
налице са кумулативно необходимите условия въведени с чл. 380 вр. чл.498, ал.3,
предл. първо от КЗ и предявената по съдебен ред претенция се явява допустима.
За успешното провеждане на преките искове срещу застрахователя с правно
основание чл.432,
ал.1 от КЗ, в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно
доказване, 1) че на посочената дата 21.01.2017 г. е настъпило ПТП по вина на
водача Д.А.Р., 2) в резултат на което са претърпели твърдените неимуществени
вреди по вид и размер, 3) наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; 4) че автомобилът на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество,
действаща към датата на настъпване на ПТП, 5) че са уведомили
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие,
съответно че са поискали заплащането на обезщетение за претърпените от него
щети.
Страните по делото не спорят, а и от приложената справка от Гаранционен
фонд се установява, че към датата на процесното ПТП по отношение на лек
автомобил марка „С.", модел „Ц-4“, с ДК № * е имало действаща застраховка
„Гражданска отговорност” сключена с ответника. Не е спорно също, че по
претенцията на ищците застрахователят извънсъдебно е изплатил обезщетение
в размер на 500,00 лв., без да е посочил за кои щети се отнася то. Следователно по делото са доказани
като безспорни разпределените в тежест на доказване на ищеца факти, условно
обособени в т.4 и 5.
Страните спорят на първо място по механизма на настъпване на ПТП,
включително че вината за реализирането му се носи от водача на застрахованото
при ответника МПС, както и за наличието на причинно-следствена връзка с травмите на ищците К. и К..
В случая съдът кредитира
съдържанието на Констативния протокол за ПТП № * г. като пряко доказателство за мястото,
времето и участниците в ПТП, а именно: кръстовището на бул. „Тр.
м.“ и бул. „К. и Фр.“ в гр. В.; около 15:00 часа на 21.01.2017 г.; между МПС-во с ДК № * застраховано при
ответника и двете ищци-пешеходки. В тези части протоколът представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща
материална доказателствена сила досежно лично възприетите факти и обстоятелства
от съставителя - длъжностното лице от МВР, включително в частта в която съдържа
схематично отразяване на завареното местопроизшествие и положението на
автомобила и пешеходките. Досежно посочените обстоятелства протоколът за ПТП си
кореспондира и с останалите писмени доказателства, включително тези от
приобщената преписка по ДП № 116/2017 г. по описа на Сектор ПП, както и с показанията на свидетелите Семков и Г. събрани в настоящия процес.
На следващо място
механизмът на възникване на процесното ПТП съдът намира за доказан и от протоколите
за разпити на свидетелите-очевидци съдържащи се в материалите по ДП № *г.
Същите са годни доказателства за установяване на обстоятелствата около
реализирането на ПТП доколкото са изготвени от разследващ полицай в кръга на
службата му по установения ред и форма, подписани са от съответния свидетел и
съставляват доказателство за изявленията му пред длъжностното лице . Наред с
това подавляващата част от показанията на свидетелите дадени в ДП си
кореспондират. Така от протоколите за разпити на свидетелите А.Г. (водачът движещ
се зад увреждащото МПС-во) и Александрина И. (спътник на деликвента) се
установява по безпротиворечив начин по отношение на механизма на настъпване на
ПТП, че процесният автомобил е започнал извършването на маневра – ляв завой от бул. „Тр.
м.“ към бул. „К. и Фр.“ на зелен сигнал на светофарната уредба и при нормална скорост на движение
от приблизително 20,00 км/ч. На следващо място протоколите по ДП за разпитите
на свидетелите А.Г.
и Ст.Г., Д. Х., А.И. и водачa на застрахованото МПС Р. си кореспондират помежду си по отношение на
обстоятелството, че след извършване на левия завой и преминаване на пешеходната
пътека е последвал сблъсъка с ищците, вследствие на което автомобилът е спрял
по средата на платното, като задната му част е останала на около шест метра от
края на пешеходната пътека на бул. „К. и Фр.“ в посока бул. „Ц.О.“, което сочи, че пешеходките са пресичали
участък от пътното платно находящ се на няколко метра след обозначената пътека
в посоката на движение на автомобилите. В тази връзка съдът не гради изводите
си на събраните както в ДП, така и настоящия процес показания на свидетеля С.
съжителстващ с ищцата К., в частта им че е заварил същата само на около
метър-два от пешеходната пътека, защото това твърдение противоречи на дадените
в ДП показания от случайно озовалите се на мястото свидетели А.Г., С. Гл. и Д.Хр., както и на схемата в КП за
ПТП, съгласно която тялото на ищцата е било пред преминалия пътеката автомобил,
т.е. със сигурност на повече от два метра от пешеходната пътека, поради което и
няма вероятност ударът с ниска скорост да е настъпил върху нея, но да.
На следващо място от протокола
с показанията на Христов се установява, че ПТП е реализирано при зелен знак за пешеходците
на пътеката на бул. „К. и Фр.“, доколкото свидетелят сочи, че е пресичал същата на разрешен сигнал, но се
обърнал назад когато чул шума от удара на пътното платно между автомобила и К..
Също така въз основа на събраните доказателства, в частност заключението на
СМЕ и протоколите за проведените разпити по ДП и събраните в настоящото дело
показания на свидетелите водени от ищците съдът приема, че в резултат от
инцидента ищцата К. е претърпяла мозъчно сътресение и
разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, а К. е получила контузия
на главата, охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето, контузия на
лявата колянна става и лявата подбедрица, ожулвания в областта на двете коленни
стави и контузия на дясното стъпало. Неоспореното и кредитирано като пълно и компетентно заключение на вещото
лице сочи, че и при двете ищци получените наранявания заедно и поотделно са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
По отношение противоправността на поведението на водача на
застрахования автомобил съдът не може да гради изводите си единствено въз
основа на отразеното в протокола за ПТП № * г., тъй като произшествието не е
реализирано в присъствието на длъжностното лице – съставител, респективно
документът не се ползва с обвързваща доказателствена сила в частта сочеща, че
сблъсъкът с пешеходците е възникнал поради непредпазливост на водача Д.А.Р., в
нарушение на чл. 116 от ЗДвП. Доколкото обаче тази императивна норма изрично
сочи, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците и особено към децата, то пешеходците винаги се
ползват с предимство като участници в движението дори да се намират на пътното платно,
а не на пешеходна пътека какъвто е и процесния казус. Още повече, че в случая
зрителната зона на водача към ищците пресичащи само няколко метра след пътеката
на бул. „К. и Фр.“, в посока бул. „Ц. О.“ (с ширина 4,00 м. видно от скицата по
ДП) ищци е съвпадала напълно с тази към пешеходците пресичащи пътеката на зелен
сигнал и водачът Р. е следвало да прояви още по-голямо внимание за навлизане на
пешеходци на платното от двете му страни не само в очертанията на пътеката, но
и в периметър от няколко десетки метра преди и след нея, с оглед добрата
видимост, която е имал в процесния участък (данни за каквато дават протоколите
за разпит на свидетелите от ДП). По делото липсват и доказателства преди
сблъсъка пешеходците да са навлезли внезапно на пътното платно. Освен това срещу
Р. е издадено Наказателно постановление № * г., на основание чл. 179, ал.2 вр.
чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, сочещо че лицето е причинило ПТП именно
поради несъобразяване с имащите предимство пешеходци. Наистина административният
акт няма силата на присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е
извършено описаното в него деяние съставляващо противоправно нарушение на чл.
116 от ЗДвП и виновността на дееца. Същевременно по делото е безспорно
установено, че НП е влязло в сила като необжалвано от санкционираното лице,
което обстоятелство в съвкупност с последвалото доброволно плащане на глобата от 200,00 лв. на
06.04.2017 г. следва да се тълкува като недвусмислено признание на водача посочен
като виновен в постановлението, че същият поради непредпазливост е отговорен за
реализирането на процесното ПТП, от което са пострадали ищците.
В обобщение съдът намира
за пълно и главно установено, че на процесната дата 21.01.2017 г. при
управление на застрахования при ответника лек автомобил „С.“ с
ДК № * водачът Д.А.Р. виновно е нарушил разпоредбата на
чл. 116, предл. първо и второ от ЗДвП като не е проявил
нужното внимание и предпазливост към пресичащите пътното платно ищци, сред
които и дете, ударил ги е като им е причинил леки телесни повреди и така е причинил
ПТП непосредствено след излизането от кръстовището на бул. „Тр. м.“ и бул. „К.
и Фр.“ в посока бул. „Ц.О.“ поради. До извод за обратното не води и нито едно доказателство събрано в хода на делото. Нещо повече. С
извънсъдебното плащане на застрахователно обезщетение от 500,00 лв. по
претенцията на ищците заведена на 21.02.2018 г. ответникът с конлудентни действия извънсъдебно е признал всички материални
предпоставки, обуславящи предявяването на спорното материално право,
включително механизма на настъпване на ПТП.
По изложените съображения съдът намира, че в случая не става въпрос
случайно деяние противно на поддържаното от ответника възражение, а са налице елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на лицето ползващо се от клаузите на застраховка „Гражданска
отговорност”, в качеството си на ползвател на увреждащото МПС (чл. 477, ал.1 от КЗ), с което е извършено виновно противоправно деяние, в причинна връзка с вредоносния резултат. Ето защо се налага изводът, че
искът за заплащане на обезщетение е доказан по основание.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид
обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и
състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и
начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или
има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата
травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на
увредения и общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност и
др.
По несъмнен начин от заключението на вещото лице по назначената СМЕ и
показанията на свидетелите Семков и Лиляна К., които се кредитират от съдът при условията на чл.172 от ГПК, но и като
изградени в резултат на лични непосредствени възприятия и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, се установи, че ищците
са претърпяли неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни психически изживявания, вследствие на получените при процесното
ПТП травми и преживяната уплаха. Този извод на съда пряко следва и от вида на
получените физически травми установени от доказателствената съвкупност, която
сочи, че след удара ищцата К. е лежала на платното, като до главата ѝ е
имало кръв, както и полученото мозъчно сътресение, а малолетната К. била с
охлузвания и разкъсни рани по цялата предната част от тялото. Наред с това за
индикатор относно действителната степен на преживяната от ищците уплаха следва
да бъде прието обстоятелството, че при удара детето е попаднало под автомобила
и за да го изкарат от там се е наложило минувачите да вдигнат ППС-во, като през
това време детето е плачело и викало под колата. Тази драматична сцена е
възприета непосредствено от майката и представлява силно негативно натоварен
травматичен спомен и за двете ищци, който извод на съда не подлежи на разумно
съмнение. Установи се и, че физическите травми, макар и да не са били
животозастрашаващи и с трайни последици, а времето, през което са търпени
(около две до три седмици) да не е било особено продължително, то тези травми
са довели до влошаване качеството на живот на ищците и занапред. Показанията на
свидетелите Семков и Лилия установяват, че пострадалите и понастоящем се боят
да пресичат. Доказват също, че след инцидента детето е започнало да се бои от
автомобили, а ищцата К. да шофира, което сочи, че появата на тези проблеми във
вътрешния мир на пострадалите е пряко свързана с ПТП, както и появата на нощно
напикаване при детето. От друга страна недоказани по делото останаха твърденията
за загуба на тегло и апетит от ищците, но и възраженията на ответника, че претърпените от тях болки и страдания се дължат единствено на предходни заболявания, че
по-голямата продължителност на оздравителния процес е следствие на поведението им и неспазване на лекарските предписания (противно на установеното от
СМЕ), както и на несвързани с
ПТП предходни заболявания, че стресът и душевните страдания, които ищците са
преживели от ПТП са резултат от лабилната психика и предходна тяхна обремененост. Ето защо и
като съобрази броя и вида на уврежданията, периода, през който същите са
предизвиквали негативни психически и физически преживявания у пострадалите К. и
К., както и общоизвестната икономическа конюнктура в страната съдът счита, че
за репариране на претърпените от ищците неимуществени вреди е необходима сумата
от по 9000,00 лв.
В случая основателно се явява възражението на ответника за съпричиняване от
ищците на вредоносния резултат доколкото по делото безспорно се установи, че в
нарушение на правилата по чл.113, ал.1 ,т.1 от ЗДвП пешеходката К., отговаряйки
като законен представител и за действията на малолетната си дъщеря Р.К., не е осъществила
пресичането на пешеходна пътека, нито се е съобразила с разстоянието към
приближаващото се пътно превозно средство и скоростта му на движение. Приносът
на пострадалите в случая следва да се определи при съпоставяне тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпването на вредоносния резултат,
като извършените от водача на автомобила нарушения на правилата за движение по
пътищата са повече (чл. 116, предл. първо и второ от ЗДвП) и по-тежки от нарушението на ищците,
а и относителното им значение като причина за настъпването на произшествието е
по-високо по степен. Предвид, че отговорността на водачите на МПС за
осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма и съпоставяйки
действията на участниците в процесния пътен инцидент – тези на водача на лекия
автомобил и тези на пострадалите следва да се приеме, че допуснатото от
пострадалите ищци нарушение обосновава съпричиняване на вредоносния резултат в
размер от 15 %. Съответното на основание чл. 52 от ЗЗД обезщетенията от 9000,00
лв. следва да се редуцират съответно с по 1350,00 лв., както и чрез приспадане
на вече заплатеното от застрахователя обезщетение от общо 500,00 лв. за двете
пострадали или по 250,00 за всяка (при липсата на уточнение от страна на
заплатилия го застраховател за съответната част от двете претенции, която е погасил).
Или крайният размер на обезщетението дължимо на всяка от ищците възлиза на
7400,00 лв., като отчитайки диспозитивното начало в процеса с решението си
съдът следва да им присъди сумите от по 7000,00 лв. и така исковете да се
уважат изцяло в предявените размери.
С оглед основателността на главните претенции следва да бъдат уважени и
акцесорните за лихва за забава в размер на законната лихва върху тях от датата
на увреждането до окончателното им изплащане. В тази връзка относимата към
застраховката „Гражданска отговорност“ императивна разпоредба на чл. 497, ал.1 от КЗ (явяваща се специална по отношение общите норми за забавата при деликт) повелява,
че застрахователят дължи лихва върху главното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3.
В случая не се спори, че претенцията на ищците е получена от застрахователя
на 21.02.2018 г., нито че впоследствие последният не е изисквал от увредените
лица да представят допълнителни доказателства за нея извън вече приложените.
Респективно датата на изпадане на ответника в забава следва да се изчисли по
реда на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, а не по т.2, като 15 дневния срок се брои
считано от 21.02.2018 г. Или ответното дружество е изпаднало в забава считано
от 09.03.2018 г. и от тогава дължи заплащане на законната лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди до датата на окончателното им изплащане, а
за периода от датата на увреждането 21.01.2017
г. до първата посочена дата акцесорните претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните, на всяка от тях следва да се присъдят разноски съобразно уважената, респективно
отхвърлената част от исковите претенции. С представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие ищцата К. е доказала действително направени разноски от общо 2495,60 лв., от които 556,60
лв. за държавна такса, 400,00 лв. депозит за СМЕ,
30,00 лв. за свидетел и 1500,00 лв. за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното от
ответника в евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от К.. Същото е дължимо за осъщественото от адв.
Йорданов проц. представителство и по двата субективно съединени иска, доколкото
ищцата К. е действала по делото не само лично, но и в качеството си на законен
представител на детето Р.К. и обхвата на договора за правна защита и съдействие
(л. 86) включва и двата субективно съединени иска, минималното възнаграждение
за всеки, от които определен по реда на чл. 7, ал.2, т. 2 вр. § 2а от ДР от
Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 680,00 лв., или общо 1360,00 лв.
Последното, преценено в съвкупност с фактическата и правна сложност на делото
сочи, че на същата напълно адекватно кореспондира платеният от ищцата хонорар
от 1500,00 лв. Или съобразно уважената част от
претенциите на ищеца следва да се
присъдят разноски от общо 2272,74 лв., на основание чл.
78, ал.1 от ГПК. Съответно на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника се полагат разноски в размер отговарящ на отхвърлената част от иска
за законна лихва върху главницата или 87,15 лв. от общо доказаните 830,00 лв. – 30,00 лв. депозит за свидетел и 800,00
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът следва да уважи и искането на
ответника за съдебно компенсиране на насрещните задължения за разноски, чрез
прихващане на вземането му от ищцата К. възлизащо на 73,28 лв. от задължението му към нея в размер на 2272,74 лв. и по този начин присъдените на последната разноски се фиксират на 2199,46 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.К.К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 7000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди настъпили в резултат на ПТП
реализирано на 21.01.2017 г. в гр. В., на
кръстовището на бул. „Тр. м.“ и бул.“К. и Фр.“, причинено по вина на водача на
лек автомобил „С.", модел „Ц-4“, с ДК № *,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество по застрахователна полица № *,
ведно със законната лихва върху
главницата от 09.03.2018
г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 432
от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
законната лихва върху главницата за периода от датата на увреждането
21.01.2017 г. до 08.03.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Б. И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 7000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди настъпили в резултат на ПТП
реализирано на 21.01.2017 г. в гр. В., на
кръстовището на бул. „Тр. м.“ и бул.“К. и Фр.“, причинено по вина на водача на
лек автомобил „С.", модел „Ц-4“, с ДК № *,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество по застрахователна полица № *,ведно със законната лихва върху главницата
от 09.03.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 432
от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
законната лихва върху главницата за периода от датата на увреждането
21.01.2017 г. до 08.03.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Б. И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на И.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 2199,46 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: