Р Е
Ш Е Н
И E № 349
гр. Хасково, 10.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, първи въззивен граждански състав,
на
единадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
в
открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар
Г.К.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията СЕРАФИМОВА
в.гр.дело № 348 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно и
е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение № 239/26.04.2018 г., постановено по гр.д. № 1567
по описа за 2016 година, Районен съд - Хасково е отхвърлил предявените от Т.Х.Д. срещу С.Д.Д., И.П.И. и К.П.Я. искове
с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД да се прогласи нищожността на пълномощно с
рег. № 3758 от 22.12.2006 г. на нотариус Александър Димов, с рег. № 404 по
регистъра на НК и с район на действие - Софийски районен съд, поради липса на
съгласие и на основание; с правно основание чл. 29 и 31 ЗЗД да се унищожи упълномощителната сделка на пълномощно с
рег. № *** от 22.12.2006 г. на нотариус Александър Димов поради извършването й
при измама и от лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си;
исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД да се прогласи нищожността на
договори за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт № 5, том 1, peг. №
155, дело № 005 от 2007 г. и нотариален акт № 6, том 1, peг. № 158, дело № 6 от
2007 г. на нотариус Владилена Сиртова, с peг. № 079 по регистъра на НК и с
район на действие - Хасковски районен съд, поради противоречието им на закона и
поради липса на основание; искът с правно основание чл. 42 ал.2 ЗЗД да се
обявят за относително недействителни посочените договори за покупко – продажба
поради сключването им без представителна власт; както и искът с правно
основание чл. 108 ЗС да се признае за установено спрямо ответниците, че ищцата
като наследник на С.И.М., починала на 04.10.2007 г., е собственик на 1/6
идеална част от имоти, посочени в Решение № 21-21 от 03.12.1996 г. на Общинската
поземлена комисия – Хасково, с което на наследниците на И.К. е била
възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху следните земеделски земи,
находящи се в землището на с.****, ЕКНМ 46293, а именно: 1. нива в местността
***, с площ от 7,767 дка, представляваща имот с пл. № 202028 по плана за
земеразделяне на землището на с. ***, при граници и съседи: имот № 202019, имот
№ 202034, имот № 202041, имот № 202021, имот № 202020, имот № 202037, имот № 202029;
2. нива в местността ***, с площ от 27,183 дка, представляваща имот с пл. №
020014 по плана за земеразделяне на землището на с.***, при граници и съседи:
имот № 020013, имот № 000704, имот № 000727, имот № 200030, имот № 020016, имот
№ 020015; 3. нива в местността ***, с площ от 29,7 дка, представляваща имот с
пл. № 115001 по плана за земеразделяне на землището на с.***, при граници и
съседи: имот № 115031, имот № 000546, имот № 115005, имот № 115021, имот №
115022, имот № 115025, имот № 115032, имот № 115004; 4. нива в местността ***,
с площ от 1,6 дка, представляваща имот с пл. № 145032 по плана за земеразделяне
на землището на с.***, при граници и съседи: имот № 006048, имот № 145033, имот
№ 000522, имот № 145031; 5. нива в местността ***, с площ от 12.101 дка,
представляваща имот с пл. № 150003 по плана за земеразделяне на землището на с.***,
при граници и съседи: имот № 000669, имот № 150001, имот № 000674, имот №
150007; 6. нива в местността ***, с площ от 11,6 дка, представляваща имот с пл.
№ 1810002 по плана за земеразделяне на землището на с. ***, при граници и
съседи: имот № 181001, имот № 000790, имот № 181003, имот № 181005, имот №
181006, имот № 181007, имот № 181009; 7. нива в местността ***, с площ от 2,0
дка, представляваща имот с пл. № 202029 по плана за земеразделяне на землището
на с.***, при граници и съседи: имот № 202030, имот № 202019, имот № 202028,
имот № 202037, имот № 202039, имот № 202035; 8. нива в местността ***, с площ
от 1,835 дка, представляваща имот с пл. № 202034 по плана за земеразделяне на
землището на с.***, при граници и съседи: имот № 202048, имот № 202050, имот №
202041, имот № 202028, имот № 202033; 9. нива в местността ***, с площ от 4,502
дка, представляваща имот с пл. № 202037 по плана за земеразделяне на землището
на с.***, при граници и съседи: имот № 202039, имот № 202029, имот № 202028,
имот № 202020, имот № 000847, имот № 202040; 10. нива в местността ***, с площ
1,2 дка, представляваща имот с пл. № 200020 по плана за земеразделяне на
землището на с.***, при граници и съседи: имот № 200005, имот № 004023, имот №
200006, имот № 000256, и 11. Мера с площ 21 дка, представляваща имот с пл. №
000324 по плана за земеразделяне на землището на с.***, при граници и съседи:
имот № 000325, имот № 000323, имот № 000078, както и да предоставят владението
на тази 1/6 идеална част от имотите, като неоснователни и недоказани. С
решението ищцата е осъдена да заплати на ответниците и направените по делото
разноски.
Недоволна от така
постановеното решение е останала въззивницата Т.Д., която чрез пълномощника си
адв. К. го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за
недопустимост, неправилност и необоснованост на решението. Изложени са твърдения
за предубеденост на съдията-докладчик по делото, който същевременно с това се
явявал докладчик и по гр.д. № 725/2016 г. на Районен съд – Хасково, с предмет
съдебна делба между ответниците по делото в качеството им на съсобственици.
Също така производството по делото било прекратено по отношение на другата ищца
И.М., след което в доклада неправилно била разпределена доказателствената
тежест, тъй като на ответниците не било възложено да докажат по какъв начин И.М.
била упълномощена да получава суми от страна на С.М. или нейната наследница Т.Д..
Имало допуснати процесуални нарушения във връзка с възможностите за доказване.
Изводите на съдебно-графологичната експертиза били необосновани и неправилни,
като в тази насока се изтъкват редица съображения за разлики в изписването на
отделни думи и букви, а исканията за назначаване на повторна
съдебно-графологична и химическа експертиза били оставени без уважение. По отношение на съдебно-психиатричната експертиза в
последното съдебно заседание са направени конкретни възражения, както и искане
за тройна съдебно-медицинска експертиза, което също не било уважено. На
следващо място, по иска с правно основание чл. 31 ЗЗД съдът не обсъдил
основателността му в мотивите на решението, а само били направени изводи за
недопустимост на иска. По аналогичен начин съдът не се произнесъл и по
отношение на искането за обявяване на относително недействителни на
разпоредителните сделки по нотариален акт № 5 и № 6 от 2007 г. С исковата молба
се отправяло искане съдът да признае за установено собствеността на ищцата
върху 1/3 идеална част от процесните имоти на основание наследяване от С.М. и
да се осъдят ответниците да предоставят владението на тази 1/3 идеална част, а
съдът с решението се произнесъл по въпросите за собствеността и владението на
1/6 идеална част от имотите. Като неправилни са окачествени изводите на съда
относно липсата на съгласие от страна на починалата С.М. и изготвеното от нейно
име пълномощно, което имало неясно съдържание относно действията на
упълномощения, липсвало описание и идентификация на имотите, както и на
основните параметри на разпоредителните сделки. Документите, изследвани от
съдебно-графологичната експертиза, не доказвали плащане с отчетен характер по
сделките, тъй като били насочени само към единия наследник (И.М.), която
получавала парични суми, но за други цели, различни от плащане на продажна
цена. Починалата С.М. не е могла да разбира и ръководи действията си по време
на сделката предвид мозъчно-съдовата болест. Пълномощното не отговаряло на
изискванията, въведени с ТР № 5/2014 г. на ВКС, тъй като то се ограничавало
само да събиране на документи за делба и продажба, но не и за тяхното
осъществяване. Липсвал отказ на останалите съсобственици И.Г. и Е.Д. да закупят
съответните идеални части на предложената цена, а самата цена не била
заплатена. Представените разписки между И.М. и други лица, предоставили парични
средства, не доказвали основанието за упълномощаване за продажба и получаване
на парите от нея. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и връщане
на делото за ново разглеждане от друг безпристрастен съдебен състав.
Алтернативно се иска да бъдат уважени обективно съединените искове във вида, в
който са предявени. Отправени са доказателствени искания за назначаване на
повторна съдебно-графологична и химическа експертиза на представените 4 бр.
разписки за платени суми на И.М., както и за назначаване на тройна
съдебно-медицинска експертиза. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемите С.Д., И.И. и К.Я.. Въззивната жалба се явявала
неоснователна и необоснована, поради което следвало да се остави без уважение.
Назначените по делото експертизи дали достатъчно ясни отговори на поставените
им въпроси и нямало необходимост от назначаването на повторни експертизи. За
всяка една от атакуваните правни сделки не се установявали твърдените в
исковата молба и въззивната жалба пороци на волята. Съдебният състав, разгледал
и решил правния спор, не бил предубеден. Отправя се искане за потвърждаване на
решението.
Във въззивното производство е допусната до разпит
свидетелката И.М., приети са като писмени доказателства два броя декларации по
чл. 264 ДОПК и по чл. 25 ЗННД, и са оставени без уважение исканията за
назначаване на повторна съдебно-графологична и съдебно-психиатрична експертиза.
Предмет на настоящата въззивна проверка е решението, с което са отхвърлени обективно
съединените при условията на евентуалност искове с правни основания чл. 26, 29,
31 и 42 ЗЗД вр. чл. 108 ЗС.
Въззивната жалба е
подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо
на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Т. И.Г., С.И.М. и Е.И.Д.
се явявали дъщери и наследници по закон на общия наследодател И.В.К., починал
на 01.11.1975 г., собственик на земеделски земи в землището на село ***, преди
колективизацията им. Впоследствие, Т. Г. също починала на 27.03.1989 г. и оставила
за наследници синовете си Т. и И.Г. Е.Д. имала дъщеря С.Д., сключила брак с П.И.
Д., от който двамата имали деца И.П.И. (син) и К.П.Д. (дъщеря), ответници по
настоящото дело.
С нотариален акт № 100
от 09.07.1997 г., том 6, дело № 2345/1997 г. и нотариален акт № 28 от
19.08.1997 г., том 10, дело № 3591/1997 г. на нотариус при Районен съд –
Хасково е призната в полза на И.А.Г., Т.А.Г., С.И.М. и Е.И.Д. като наследници
на И.В.К. на основание влязло в сила решение на ПК собствеността върху
недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на
село ***.
Съгласно ЕР на ТЕЛК №
836 от 20.02.2003 г. С.М. била освидетелствана с признаване на 97 % загубена
работоспособност с чужда помощ. Основание за това заключение са констатираните
от медицинския орган множество заболявания на М., с водеща диагноза – болест на
Паркинсон, и допълнителни оплаквания генерализирана атеросклероза; ХББН;
Паркинсонов синдром, ригидно треморна форма, тежка степен; артериална
хипертония 2 степен; хипертонично сърце; ИБС; абсолютна брадикардия, при
предсърдно мъждене; деформираща спондилоартроза; двустранна начална
коксартроза; остеопороза. За установяване на здравословното състояние на
починалата М. са изискани допълнителни документи от личния лекар д-р Д.Г. от
гр. София, в които се потвърждава поставената от ТЕЛК диагноза.
На 22.12.2006 г. С.М.
упълномощила П.Д. (съпруг на нейната племенница С.Д.), от нейно име да извършва
следните действия: „…Подаде молби и предприема необходимите действия за
изготвяне на съответните документи и тяхното получаване относно извършването на
доброволна делба и продажба на полагащия ми се дял, както намери за добре, на
когото намери за добре, включително и на себе си, на имотите, описани в
Нотариален акт № 28/1997 г., том 10, дело № 3591, в Нотариален акт № 100/1997
г., том 6, дело № 2345…“ Пълномощното било изготвено под формата на печатен
текст, под който упълномощителката М. положила подписа си в присъствието на
нотариус Александър Димов, рег. № 404, район на действие – Районен съд гр.
София, като самото пълномощно било заведено под регистърен номер 3758 по описа
на нотариуса. Около 1 година след подписване на пълномощното С.М. починала на
05.10.2007 г. както поради напредналата си възраст (88 години), така и поради
влошеното си здравословно състояние в резултат на по-горе описаните
заболявания.
Дълго време С.М. живеела
при дъщеря си – ищцата Т.Д.. Другата й дъщеря, свидетелката И.М., я навестявала
сравнително по-рядко, само от време на време, когато имала възможност. Ищцата Д.
действала в качеството си на пълномощник на своята майка приживе пред редица
държавни и общински органи. Така с пълномощно рег. № *** от 18.04.2003 г. на
нотариус с № 399 на Нотариалната камара М. упълномощила Д. да я представлява
пред БТК, НОИ, ДСК, Столична община, Пенсионен отдел, пощенски и телефонни
станции, Мтел, Глобул, Здравноосигурителна каса, Данъчна служба, социални
грижи, и др. Впоследствие било съставено и пълномощно рег. № 1457 от 10.05.2007
г. на нотариус с № 404, което имало аналогично съдържание и с което М.
упълномощила Д. да я представлява пред същите органи.
Впоследствие на
19.01.2007 г. П.Д. се явил в качеството си на пълномощник на С.М. пред нотариус
Владилена Сиртова, и съвместно с останалите наследници Е. Д. и И.Г. продал на
себе си, този път в качеството на купувач, недвижим имот – пасище, мера от 21
дка, с № 000324 в землището на село ***. Сделката била оформена с нотариален
акт № 5, том 1, рег. № 155, дело № 5 от 2007 г. На същата дата била изповядана
и втора нотариална сделка, с която С. М. чрез пълномощника си П.Д. продава
отново на самия П. Д. като купувач собствената си 1/3 идеални части от
наследствените недвижими имоти в землището на село ***. Сделката била оформена
с нотариален акт № 6, том 1, рег. № 158, дело № 6 от 2007 г. на нотариус
Владилена Сиртова. След сключване на двете сделки П.Д.
починал на 10.01.2009 г. и оставил за наследници тримата ответници по делото.
Свидетелката И.М.
подписала разписки, че: на 08.05.2008 г. е получила от П.И. сумата от 500 лв.;
на 21.07.2008 г. е получила сумата от 250 лв. от П. И.; на 22.07.2008 г. е
получила сумата от 90 лв. от Е.Д; (без дата) е получила от майка си С.М. сумата
от 6000 лв., представляваща „…цена за земеделски земи, находящи се в землището
на село *** – 33 дка, продадени на П.И. ***…“ Всички тези разписки са били
обект на назначената от районния съд комплексна съдебна експертиза на
документи, изготвена от вещото лице инж. В.М. Според представеното заключение
свидетелката М. е положила подписа си за получател под всеки един от
изследваните документи. Посочено е, че експертизата не може да определи кога са
съставени процесните документи чрез изследване на химикалната паста, с която е
нанесен ръкописния текст.
Ответницата С.Д. превела
чрез пощенски записи на свидетелката И.М. последователно следните парични суми:
на 07.04.2009 г. – сума от 500 лв; на 07.05.2009 г. – сумата от 350 лв.; на
22.05.2009 г. – сумата от 433 лв.; на 17.08.2009 г. – сумата от 350 лв.; на
29.06.2009 г. – сумата от 320 лв.; на 23.09.2009 г. – сумата от 308 лв.; на
16.10.2009 г. – сумата от 320 лв.; на 19.11.2009 г. – сумата от 500 лв.; на
15.12.2009 г. – сумата на 260 лв.; на 02.02.2010 г. – сумата от 500 лв. и на
17.03.2010 г. – сумата от 130 лв.
Съгласно съдебно-психиатрична експертиза,
изготвена от вещо лице д-р Л.М. въз основа на медицинските документи и
показанията на разпитаните по делото свидетели, поради липсата на убедителни и
категорични медицински доказателства, следвало да се приеме, че към датата на
изготвяне на пълномощното от 22.12.2006 г. починалата С.М. е била в състояние –
психично и интелектуално, позволяващо й да формира адекватна и ориентирана за
време и ситуация воля за упълномощаване и разпореждане с всички наследствени
имоти в село ***.
При
така установената фактическа обстановка и с оглед на въведените в жалбата
оплаквания на основание чл. 269 ГПК съдът приема от правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно,
допустимо.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. Приети са доказателства, които са били посочени от
страните и които имат значение за неговото правилно изясняване. Във въззивната жалба са изложени
няколко отделни основания за отмяна на обжалваното решение, касаещи както
неговата допустимост, така и неговата основателност, поради което съдът следва
да се произнесе по всяко от тях.
На първо място,
въззивният съд не установи наличието на достатъчно данни за предубеденост на
съдебния състав, разгледал делото и постановил обжалваното решение. Основният аргумент
на жалбоподателката е, че същият съдия бил докладчик и по гр.д. № 725/2016 г.
на Районен съд – Хасково с предмет съдебна делба между ответниците по делото в
качеството им на съсобственици на процесните земи. Фактът, че съдията е
докладчик и по двете дела не е достатъчен, за да се приеме, че е налице
предубеденост. Единствената връзка между двете производства е идентичността на
ответниците. Но докато другото производство е с предмет съдебна делба, то
настоящото производство е образувано по искове за прогласяване нищожността,
респ. унищожаемостта, на определени правни сделки. По този начин не се
установява наличието на такава връзка, която да е от естество да обоснове
заинтересованост на съдебния състав от постановяване на съдебни актове с точно
определено съдържание. Напротив, при постановяване на обжалваното съдебно
решение съдът е разгледал повдигнатия пред него спор и се е произнесъл по него
в рамките на предоставените му правомощия. Следва да се подчертае, че
първоначално по гр.д. № 1567/2016 г. на Районен съд – Хасково е имало определен
друг съдия-докладчик, който също се е отвел от разглеждането на делото поради
доводи, наведени от страна на процесуалния представител на ответниците.
Впоследствие следващият съдия-докладчик е определен на принципа на случайното
разпределение чрез въведения програмен продукт. Наведените в жалбата доводи, че
ответната страна многократно настоявала за прекратяване на производството не
обуславят каквато и да било заинтересованост при разглеждането и решаването на
делото, тъй като именно същият съдия-докладчик е оставил без уважение всички
искания за прекратяване на производството. Очевидно е, че жалбоподателят
изразява несъгласието си с крайния изход на делото, но само по себе си това
несъгласие е само субективна преценка на страната и не води автоматично до
извода за наличието на съмнение в безпристрастността и обективността на
съдебния състав. Когато в чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК се говори за обстоятелства,
които могат да породят такова обосновано съмнение се имат предвид реално
съществуващи факти, а не само субективното съмнение на една от страните по
делото.
На следващо място, не
се установяват процесуални нарушения свързани с разпределяне на
доказателствената тежест в доклада по делото относно обстоятелството по какъв
начин И.М. била упълномощена да получава суми от страна на С.М. или нейната
наследница Т.Д.. Прекратяване на производството по отношение на И.М. (която
първоначално е заявила, че е ищца по делото) не води до отпадане на
задължението да се установи факта на изплащането на посочените в нотариалния
акт суми. Освен това в хода на производството не е поставян въпроса за
„упълномощаване“ на И.М. да получава суми от името на други лица, а в проекта
за доклад изрично е посочено, че в тежест на ответниците е да докажат
направените от тях с отговора на исковата молба възражения срещу
основателността на исковете, в т.ч. и че посочените в нотариалния акт суми са
били изплатени на И.М.. Това разпределение на доказателствената тежест се явява
изцяло в съответствие с възраженията на ответниците, поради което при
докладването на делото не са допуснати процесуални нарушения.
Възможностите на
страните в първоинстанционното производство да отправят доказателствени искания
и да представят доказателства не са били ограничени, нито пък е допуснат
необоснован превес по отношение на една от страните за сметка на другата в
упражняването на процесуалните им права (чл. 9 вр. чл. 8, ал. 3 ГПК). Напротив,
видно от протоколите на съдебните заседания от 29.09.2017 г., 01.02.1017 г.,
26.01.2018 г., 14.03.2018 г. и 04.04.2018 г. съдът е предоставил достатъчно
възможности на всяка една от страните да отправят доказателствени искания, като понякога тази възможност е
предоставяна дори два или повече пъти. По отношение на съдебно-графологичната
експертиза следва да се подчертае, че исканията за ползване на сравнителни
образци от заявления за издаване на документи правилно не са били уважени от
районния съд. Цитираните заявления не представляват официални документи, както
неправилно е посочено във въззивната жалба, тъй като изхождат лично от самата
свидетелка И.М.. Липсват основания да се приеме, че при събирането на подобни
образци би имало по-голяма вероятност изследването на подписа да доведе до резултати,
различни от получените в приетата по делото експертиза. Решаващият критерий за
достоверността на подобна експертиза не е в чисто количественото събиране на
многобройни образци от подписи, а в използваните от вещото лице научни методи
за изследване и тяхната ефективност при установяване на фактите и
обстоятелствата от значение за предмета на доказване. В настоящия случай вещото
лице е приложило микроскопски методи, с последващо използване на сканирани и
софтуерно изследване на положения подпис (параф), каквито методи се използват
традиционно при подобни експертизи. С оглед на това основание не може да се
приеме, че експертизата страда от недостатъци, изразяващи се в неправилно
приложени методи за изследване или в непълен отговор на зададените въпроси,
поради което съвсем основателно съдът е отказал назначаването на повторна
експертиза.
Аналогични разсъждения
важат и по отношение на съдебно-психиатричната експертиза. От съществено
значение е специфичния предмет на тази експертиза – тя се изготвя, за даде
отговор за психичното състояние не на живо лице, а на лице, което е починало
преди 11 години. Ето защо експертизата е изготвена само по писмени данни и въз
основа на свидетелските показания, събрани в първоинстанционното производство.
Самият факт, че се прави опит за преценка на психичното състояние на лице,
което е починало преди толкова много години, сам по себе си е достатъчен, за да
се приеме, че обективно не съществува друга възможност за събиране на
допълнителна информация, която би спомогнала да се отговори по-пълно или
по-подробно на зададените въпроси. При евентуалното назначаване на тройна
експертиза само би се увеличил броя на вещите лица, но това не би увеличило
материалите, необходими за изготвянето й – дори и тройната експертиза ще се
наложи да работи със същите материали, които предоставят информация най-вече за
физическото състояние на починалото лице, но в същото време са крайно оскъдни и
недостатъчни, за да се приеме, че С.М. наистина е имала нарушения във
възприятията и разбиранията. Още повече, че се търси не доказване на
недееспособност в онзи принципен смисъл, който е вложен в чл. 5 ЗЛС, а
доказване на временно, краткотрайно състояние на неспособност за разбиране и
ръководене на действията, което трябва да е било налично именно към момента на
сключване на едностранната сделка – упълномощаването от 22.12.2006 г. Само при
наличието на такава неспособност би бил изпълнен състава на чл. 31 ЗЗД и искът
за унищожаването на сделката би се явявал основателен. Доколкото от наличието
на това обстоятелство зависи основателността на исковата претенция, то за
неговото установяване трябва да се проведе главно и пълно доказване от страна
на ищеца. В настоящия случай обаче правилно вещото лице е посочило, че липсват
категорични и убедителни доказателства, с помощта на които да се даде
медицински обоснован отговор, че починалата С.М. в действителност е била
неспособна да разбира и ръководи действията си. А при липсата на подобни
категорични и убедителни данни е очевидно, че не може да се проведе и
посоченото главно и пълно доказване на подлежащите на установяване факти. Липсата
на подобни данни не е в резултат на субективна интерпретация от страна на
вещото лице, а обективно е невъзможно да се съберат повече данни от приложените
по делото материали.
Във връзка с наведеното възражение
във въззивната жалба, че съдът не се произнесъл по основателността на иска с
правно основание чл. 31 ЗЗД, а само по допустимостта му, следва да се отбележи,
че същото съдържа вътрешно противоречие. Ноторно известно правило е, че съдът
първо следва да реши въпроса за допустимостта на исковата претенция, и едва
след това да се произнася по нейната основателност. Именно това е направено и в
случая – районният съд, че искът по чл. 31 ЗЗД се явява процесуално недопустим,
поради което не е необходимо да се разглежда по същество, т.е. по неговата
основателност. В тази насока заслужава да се отбележи, че настоящият съдебен
състав не споделя доводите на районния съд. Неправилно е прието, че въведените
с ал. 2 на чл. 31 ЗЗД изисквания имат процесуалноправен характер и се явяват
процесуална предпоставка за предявяването на иска за унищожаване на
едностранната сделка. Всъщност, така въведените изисквания са материалноправни
по своя характер, тъй като подлежат на изследване и доказване в рамките на
исковия процес, като съдът следва да се произнесе по тях едва с решението,
когато решава въпросите по съществото на спора. Още повече, че в конкретния
случай няма и как да бъде въведено изискване да се установява поставянето под
запрещение, тъй като от медицинска гледна точка става дума не за душевна болест
или слабоумие, а за неврологично заболяване. В тази насока е и константната
съдебна практика (решение № 556 от 13.06.2006 г. по гр. д. № 472/2005 г. на
ВКС; определение № 136 от 10.03.2010 г. по ч. гр. д. № 94/2010 г. ВКС;
определение № 218 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 5308/2015 г. ВКС; определение №
1225 от 5.12.2013 г. по гр. д. № 4475/2013 г. ВКС). При извършване на тази
преценка по същество въззивният съд има предвид събраните по делото
доказателства. В показанията на свидетелката Д.П. се споменава, че починалата С.
М. имала перде на очите и в определени моменти не винаги можела да познава
хората около нея, като бъркала имената им, но не става ясно, дали тази
неспособност се е дължала на психично увреждане или единствено на физическия
недъг (перде на очите). Отбелязването в показанията, че М. не можела да познае
свидетелката и понякога забравяла, се опровергава от следващото отбелязване, че
починалата винаги питала Д.П. за нейния син, за работата й. Очевидно е налице
противоречие – няма как от една страна М. да не е в състояние да познае Д.П., а
от друга страна да я разпитва за сина й и за работата й (което показва, че тя
си спомня за това лице и за отделни житейски подробности от неговото ежедневие).
Едното твърдение изключва достоверността на другото. По думи на самата
свидетелка тя присъствала в деня, в който процесното пълномощно е било
заверено, но само до идването на нотариуса в жилището на ищцата Т.Д. –
впоследствие при самото заверяване на пълномощното П.не е присъствала. А за
уважаването на иска по чл. 31 ЗЗД следва да се установи, че неспособността за
разбиране и ръководене на действията е съществувала именно в точно определен
времеви отрязък – по време на сключване на сделката. Тъй като липсват преки
впечатления у свидетелката в какво състояние се е намирала М. по време на
заверяване на пълномощното, то в тази част нейните показания не са достатъчни,
за да се приеме, че упълномощителката се е намирала в състоянието, изискуемо
съгласно правната норма, за да се унищожи една правна сделка. Свидетелят Д.Д.
няма преки впечатления от състоянието на С.М. и не е поддържал близки или лични
отношения с нея. Разпитаната във въззивното производство свидетелка И.М.
(дъщеря на починалата) потвърждава, че майка й отговаряла много бавно на
нейните въпроси, но разбирала всичко, което й се говори, макар това да отнемало
известно време. Подобни показания също не индикират С.М. да се е намирала в
такова състояние на психиката, което би могло да й попречи при заверяването на
пълномощното от 22.12.2006 г. Определено най-съществено значение от всички
останали доказателства има заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
което отчасти вече бе обсъдено по-горе. Вещото лице по достатъчно ясен и
недвусмислен начин е посочило, че липсват категорични или убедителни
доказателства, от които може да се направи извод, че С. М. не е можела да
разбира значението на сделката, нейното съдържание и нейните правни последици. В
този смисъл, след съвкупен анализ на доказателствата, проведен от страна на
настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че крайният извод на районния
съд за отхвърляне на исковата претенция по чл. 31 ЗЗД е правилен, макар и по
други съображения от изложените в мотивите на обжалваното съдебно решение.
По отношение на двете нотариални
сделки (по нотариални актове № 5 и № 6 от 2007 г. на нотариус Владилена
Сиртова), районният съд се е произнесъл с решението относно искането за
обявяване на тяхната недействителност на основание чл. 42 ЗЗД. Това е
отбелязано и в мотивите, където изводът за неоснователност на иска е обвързан с
разгледаните преди това въпроси относно валидността на упълномощителната сделка
(тъй като тя предхожда двете нотариални сделки и този въпрос се явява
преюдициален в случая), а след това има изрично произнасяне и в диспозитива на
решението.
По отношение на отбелязването, че
се установявало различие в цифровото изписване на идеалните части от недвижимите
имоти (по петитума на исковата молба и в диспозитива на решението), въззивният
съд приема, че с исковата молба е поискано съдът да признае за установено
правото на собственост върху 1/3 идеална част от наследството на починалата С.М.,
т.е. поискано е да се признае за установено в полза на ищците Т.Д. и И.М., че
те двете са получили по наследство общо 1/3
идеална част. От аритметична гледна точка е ясно, че всяка една от двете
наследнички притежава по 1/6 идеална част. Тъй като първоначално искът по чл.
108 ЗС е предявен от името на Т.Д. и И.М., а впоследствие производството по
делото е било прекратено по отношение на втората от тях, то закономерно съдът в
диспозитива на обжалваното решение се е произнесъл по отношение на 1/6 идеална
част, тъй като предмет на спора са обективно съединените искови претенции само
от името на Т.Д. и в този смисъл тя може да търси искова защита само на своите
1/6 идеални части, като само по отношение на тях може да се формира и сила на
пресъдено нещо, чиито граници се определят от предмета на делото, който е и предмет
на окончателното решение по спора.
Наведени
са и възражения относно неправилност на решението в частта, в която е
разглеждано съдържанието на пълномощното, както и съдържанието на произтичащите
от него нотариални актове № 5 и № 6 от 2007 г. В тази насока се поддържа
тезата, че упълномощителката С.М. изобщо не била изразявала воля за извършване
на разпореждане с посочените имоти, тъй като пълномощникът Д. трябвало само да
събере необходимите документи за извършване на делба и евентуално последваща
продажба, но не и да участва в самите сделки. Тези доводи са обосновани и с
позоваване на ТР № 5/2016 г., ОСГТК на ВКС – макар и да била достатъчна само
„обща воля“, тя трябвало да бъде „ясно и еднозначно“ изразена, като
недвусмислено се формулират с думи конкретни действия. Въззивният съд намира,
че при тълкуване съдържанието на процесното пълномощно и с оглед на дадените
указания в ТР № 5/2016 г. районният съд не е допуснал нарушение на материалния
закон, водещо до необоснованост или неправилност на решението. При анализ на
текста на пълномощното следва да се отбележи, че в т. 1 от същото е посочено:
„…Подаде молби и предприема необходимите действия за изготвяне на съответните
документи и тяхното получаване, относно извършването на доброволна делба и
продажба на полагащия ми се дял…“ Граматическото и семантичното тълкуване на
текста показва, че действията за изготвяне на документи и тяхното получаване е
отделено в рамките на сложно съставно изречение със запетая от останалите две
действия – извършване на доброволна делба и продажба на полагащия се дял. Това
означава, че е налице последователното изреждане на отделни по своето
съдържание фактически и правни действия, които пълномощникът е имал право да
извърши от името на упълномощителя. Подобна формулировка в никакъв случай не
води до противоречие с указанията в ТР № 5/2016 г., с които е прието, че „не е
необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено
имущество, цена и др.“ С други думи, процесното пълномощно не само покрива тези
изисквания, но в известна степен дори и ги надхвърля. Пълномощникът Д. не само
е бил оправомощен да извършва разпоредителни действия, но изрично е било
конкретизирано, че тези действия се отнасят само до два вида правни сделки –
доброволна делба и продажба на получения след делбата дял. Освен това, след
като ВКС приема, че не е необходимо да се посочва определено имущество, напълно
достатъчно е било описанието, съгласно което предмет на пълномощното са
имотите, посочени в Нотариален акт № 28 от 1997 г. и Нотариален акт № 100 от
1997 г., като допълнително те са били конкретизирани и с посочване на
планоснимачните им номера. Подобна индивидуализация е достатъчно конкретна, при
спазване указанията, дадени от касационния съд в цитираното тълкувателно
решение. Доколкото в пълномощното е налице валидно изразена воля, то такава е
налице и при изповядване на двете нотариални сделки от 19.01.2007 г. с оглед на
общото правило, че действията, извършени от представителя, се смятат за
действия, извършени от името и за сметка на представлявания. Що се отнася до
твърдението, че към момента на сключването на сделките липсвали изискуемите по
закон декларации за липса на данъчни задължения и за семейно положение, то се опровергава
от представянето им пред въззивната инстанция и приемането им като
доказателства, от които е видно, че тези декларации са саморъчно попълнени от
починалата С. М. на същата дата, на която е извършено упълномощаването
(22.12.2006 г.), и са нотариално заверени – следователно, декларациите са били
налични към момента на изповядване на двете нотариални сделки. Ето защо и това
възражение се явява неоснователно с оглед на гореизложените съображения.
Като отделно основание
за неправилност на решението е посочено, че районният
съд не е взел предвид противоречието на двете нотариални сделки от 19.01.2007
г. с нормата на чл. 33 ЗС. Дори и да се приеме, че процедурата по отправяне на
предложение до останалите съсобственици да изкупят дела на С.М. не е била
спазена, това не води автоматично до извода за недействителност на двете
нотариални сделки. Правото на изкупуване е създадено с цел защита на
съсобствениците, които могат да придобият частта на продаващия при действително
уговорените условия с купувача. Правото на изкупуване обаче е възможно само при
съществуваща действителна, валидна правна сделка, което означава, че същата не
следва да страда от пороци, водещи до нейната недействителност. По този начин
жалбоподателката допуска вътрешно противоречие в собствените си доводи, тъй
като от една страна твърди, че трябвало да се спази процедурата по чл. 33 ЗС, а
от друга страна самото й неспазване водело до недействителност на двете
нотариални сделки. В допълнение следва да се подчертае, че защитата по чл. 33
ЗС се упражнява чрез иск, предявен от останалите съсобственици, чиито
правни интереси са накърнени, а по делото няма данни Е.Д. и И.Г. (другите двама
съсобственици) да са предявявали подобен иск в изискуемия 2-месечен срок. В
този смисъл, наведеното възражение по-скоро може да се разгледа на плоскостта
за липсата на правен интерес у наследника на съсобственика – продавач да
възразява срещу неспазването на чл. 33 ЗС, доколкото тази норма цели защита на
съсобствениците, които не са купувачи по сделката.
Последните доводи за
отмяна на атакуваното решение касаят получаването на парични суми от страна на
свидетелката И.М. и твърдението, че тя не била упълномощена да ги получава след
смъртта на С.М.. Отново са наведени аргументи, касаещи документите, изследвани
от съдебно-графологичната експертиза. Предмет на делото обаче е установяването
на факти и обстоятелства, доказващи наличието на предпоставките за нищожност,
респ. унищожаемост, на пълномощното от 22.12.2006 г. и на нотариалните сделки
от 19.01.2007 г. Получаването на парични суми от продажбата на земите няма
самостоятелно значение, а е само индиция за установяване на един от твърдените
пороци на упълномощителната и двете нотариални сделки – липсата на основание,
доколкото последните две представляват възмездни сделки, свързани с
двустранната размяна на насрещни престации. Тезата на жалбоподателката е, че
паричните суми следвало да се платят не само на свидетелката И.М., а и на двете
наследници на починалото лице. Тъй като плащане имало само към единия
наследник, тогава не можело да се приеме, че то е свързано с продажбата на
земите, следователно, тези плащания имали „…други цели, различни от
предоставяне на продажната цена“. В тази връзка свидетелката И.М. е разпитана
във въззивното производство. Част от показанията й обаче не се отличават с
последователност и пълнота, поради което следва да бъде внимателно ценени като
доказателствен източник. От една страна, при предявяване в с.з. от 11.09.2019
г. на декларацията за получаване на сумата от 6000 лв., свидетелката
потвърждава, че подписът е неин, но твърди, че всъщност не е получила сумата, а
само е подписала документа. От друга страна, М. не отрича, че впоследствие,
след подписването на декларацията, тя първо е получила сума от 300 лв., платена
й от пълномощника П.Д. и ответницата С.Д., а след това на няколко пъти е
получавала различни суми от тях под формата на пощенски записи. Дори е
подчертано, че тя първо се е обаждала, че има нужда от пари и тогава те й
изпращали пощенски запис. При така изложените показания на свидетелката не може
да се приеме, че е налице убедително опровергаване на тезата за получаване на
суми от продажбата на недвижимите имоти. Дори и да се приеме, че в деня на
подписване на декларацията за получаване на сума от 6000 лв., М. не е получила
фактически сумата, то впоследствие са й плащани други суми, за които тя не
отрича, че са от продажбата на недвижимите имоти. Собствените й показания в
с.з. гласят: „…Освен от П. и С. не съм получавала пари от друг за продадените
земи“. Следователно, тя самата свързва получаването на тези суми с продажбата
на земите. На следващо място, в жалбата се изтъква, че М. трябвало да бъде
упълномощена за получаването на тези суми и само тогава можело да се приеме, че
те имали характера на насрещна престация в изпълнение на сключените сделки.
Изясняването на това обстоятелство обаче не е от естество да обоснове
твърдените основания за недействителност на процесните сделки, по-точно липсата
на основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. При наличието на наследствено правоприемство
фактът дали само един или всички наследници са получили плащането от сключена
преди това сделка не води до извода за нищожност, респ. унищожаемост на същата
тази сделка. След като купувачите са изпълнили задължението си за плащане на
цената и има данни за двустранна размяна на престации, ако само един от
наследниците е получил плащане, а останалите не са, това по-скоро обуславя
възникването на облигационни отношения между тях, при което ощетените имат
право да потърсят дължимото, но по друг ред.
В заключение и за
пълнота на изложението въззивният съд намира за необходимо да разгледа и
възражение, което е било повдигнато от страна на ответниците в хода на
първоинстанционното производство, но не е намерило достатъчно пълен отговор в
обжалваното решение. Това е възражението за погасяване по давност на исковете
за обявяване на нищожност на упълномощителната сделка от 22.12.2006 г. и двете
нотариални сделки от 19.01.2007 г. Още в отговора на исковата молба (л. 140 от
първоинстанционното дело) ответниците са направили възражение, че за ищцата е
настъпил ефекта на погасителната давност по отношение исканията й за
прогласяване нищожността на сделките с оглед на факта, че тя атакувала тези
сделки още от 2009 г. и до настоящия момент е изтекъл 5-годишния давностен
срок. Впоследствие, това възражение е отбелязано и в доклада по делото (л. 148
и л. 215, гръб), а в мотивите към решението районният съд само е маркирал
наличието на това възражение (л. 360), но без да го разгледа по същество.
Разгледано конкретно, съдържанието му показва, че то има предвид само
погасяването по давност на исковете за нищожност, но не и исковете за обявяване
на унищожаемост на сделките, доколкото предмет на делото са обективно съединени
искове при условията на евентуалност. В тази насока следва да се има предвид,
че за разлика от исковете за унищожаемост, за които е приложим института на
погасителната давност (чл. 32, ал. 2 ЗЗД), то исковете за нищожност на правните
сделки не се погасяват по давност. Това е така, тъй като нищожността настъпва
по право и от момента на извършване на сделката, която страда от предвидените в
закона пороци, същата не може да породи правно действие. Ето защо всеки може да
се позовава на нищожността й, като това може да се извърши с различни
процесуални способи – чрез иск или чрез насрещно възражение в хода на вече
образувано дело. Именно поради тази причина подобен иск не се погасява по
давност. В конкретния случай, когато ответниците са отбелязали, че ищцата
атакувала процесните сделки още от 2009 г., то вероятно са имали предвид
приложените към настоящото производство съдебни дела, образувани по искове на
ищцата Т.Д. – преписка по нередовна искова молба с вх. №6894 от 15.04.2010 г.
(необразувана като дело); гр.д. № 877/2011; гр.д. № 4167/2011 г.; гр.д. №
2551/2012 г.; гр.д. № 2219/2013 г.; гр.д. № 1426/2014 г., всички по описа на
Районен съд – Хасково. Прегледът на тези дела показва, че исковите молби имат
едно и също съдържание и винаги с петитума се отправя искане съдът да обяви за
недействителна (без да се посочва вида на недействителността) сделката по
нотариален акт № 6 от 19.01.2007 г. на нотариус Владилена Сиртова. Очевидно е,
че извън предмета на тези искови претенции остават упълномощителната сделка от
22.12.2006 г. и другата сделка, инкорпорирана в нотариален акт № 5 от
19.01.2007 г. Дори и това обстоятелство обаче не променя горните изводи –
правото на ищцата да претендира обявяване на нищожността на определени сделки
не се погасява по давност и тя може да го заяви във всеки един момент. Именно
поради това възражението на ответниците се явява неоснователно и като такова
следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите имат право на съдебни и деловодни разноски за въззивната инстанция, каквото искане е отправено още с отговора на въззивната жалба. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 37) и договор за правна защита и съдействие (л. 27), въззиваемите са направили разноски в общ размер от 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като въззивницата Т.Д. следва да бъде осъдена да заплати посочената сума.
Мотивиран така и на основание чл. 272 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 239/26.04.2018 г., постановено по гр.д. № 1567/2016
г. по описа на Районен съд – Хасково
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.3 ГПК Т.Х.Д., ЕГН: **********,***,
да заплати общо на С.Д.Д., ЕГН: **********,***, И.П.И., ЕГН: **********,*** и
на К.П.Я., ЕГН: **********,*** сумата в
размер на 200 лева, представляваща
направени съдебни и деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.