Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16
гр.Русе, 14.І.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 26 октомври през две хиляди и осемнадесета
година,в състав:
Председател:АНЕТА Г.
Членове:Т. ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Г. ВГД № 621 по описа за 2018 год.,за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Р.К.К. и М.Д.К.
чрез пълномощника си адвокат Х. са обжалвали решението на Русенския районен съд
постановено по гр.д.№ 6457/2016 год.,с което е признато по
отношение на ответниците правото на собственост на Х.С.Г. върху 340
кв.м,намиращи се в северната част на парцел ХІ-199 в кв.35,заключена между
буквите Б,В,Г,Ж,Е,Д,И по скицата на вещото лице,съставляваща неразделна част от
решението,и същите са осъдени да му предадат владението върху тази част,като
заплатят и направените от ищеца разноски в съдебното производство.Развиват
оплаквания за неправилност на решението и искат отмяната му и отхвърляне на
иска по чл.109 ЗС по подробно развити в жалбата и поддържани в съдебно
заседание съображения.
Жалба срещу същото решение е
постъпила и от И.Т.Р. и Д.Т.Р. ,които са останали недоволни от уважаването на
главния иск за ревандикация и отхвърляне на
предявения от тях насрещен иск за собственост по отношение на спорната част от
имота срещу ищеца Х.Г..Считат решението за неправилно и искат отмяната му и
постановяване на решение по съществото на спора с отхвърляне на иска за ревандикация и уважаване на насрещния иск за собственост по
съображения,подробно изложени във въззивната жалба и защитата пред РОС.
Ответникът по жалбите Х.С.Г. счита
същите за неоснователни и иска потвърждаване на обжалваното решение,доводи в
подкрепа на правилността на което развива подробно в писмен отговор и защита
пред РОС.
Ответниците Р. С.Т.,С.Т.Т.,Д.Т.Д. и М.Д.Т. не вземат становище.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане,но разгледани по същество,са неоснователни.
Х.С.Г. е предявил против ответниците
осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС за дворно място от
340 км.,представляващо част от парцел ХІ-199 в кв.35 по регулационния план на
с.Табачка,област Русе,която последните държат без основание.
По делото е установено,че Х.С.Г. придобил
по договор за продажба,сключен с нот.акт № **т.***от ***год.
год.на РН парцел ХІ-199 в кв.35 по плана на с.Табачка,област Русе-дворно място
урегулирано от 2430 кв.м с построените в него полумасивна
жилищна сграда от ** кв.м,лятна кухня,стопанска постройка и други подобрения.Неговият
праводател,продавач по сделката Р.П.П.придобил
правото на собственост с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане,сключен с нот.акт № **,т.***от ***год.
Ответниците заявяват самостоятелни
права върху спорния имот,които произтичат от общия праводател Т.Д.Т.,признат за
собственик по давностно владение на дворно място от 1 дка с построена върху него къща съгласно нот.акт № **т.******год.С нот.акт
№ ***/***год.той
продал на Д.Т.Д. срещу задължение за гледане и издръжка имота,описан като дворно
място от 1 дка с построена в него къща,за който са отредени парцел ІV-202 в
кв.34 и парцел ХІІІ-201 в кв.35 по плана на с.Табачка.Д.Т.Д. починал на
24.ІІІ.1971 год. и оставил за свои наследници Т.Д.Т./починал на 2.І.2003 год. и
оставил за наследници ответниците Р. С.Т.,Д.Т.Д. и С.Т.Т./,М.Д.К.
, В.Д.Р. /починала на 15.VІІІ.1986 год. и оставила за свои наследници жалбоподателките И.Т.Р. и Д.Т.Р./и М.Д.Т.,негови деца,и
преживяла съпруга И. Ц.Д..Последната и жалбоподателката М.Д.К. дарили на
жалбоподателката Р.К. с нот.акт № **/8***год.на РН общо 5/8 ид.части от имота като
си запазили пожизнено правото на ползване.
От заключението на вещото лице Ф.се
установява,че за с.Табачка е изготвен кадастрален и регулационен план ,одобрен
със заповед № 3179/5.Х.1926 год.,който действа и понастоящем.През 1**9 год. и
1984 год.са изготвени копия на плана от 1926 год.,съответно в М 1:2000 и в М 1:1000.Процесните имоти 199 и 200 са разположени в кв.35 и кв.34
,като за имот 199 е отреден парцел ХІ-199 в кв.35,а за имот 200- парцел ХІІ-200
в кв.35 и парцел ІІІ-200 в кв.34.Площта на поземлен имот ПИ 200 е 2254 кв.м,а
на отредените за него парцели съответно 1448 кв.м за парцел ІІІ-200 в кв.34 и
806 кв.м за парцел ХІІ-200 в кв.35.Вещото лице сочи също,че планът от 1926
год.не е изменян,не предвижда придаване на площи от и към имот 199 за
образуване на парцел ХІ-199,няма промяна в границата между парцел ХІ-199 и
парцел ХІІ-200.
Основното възражение на жалбоподателите
е,че са придобили спорната част от 340 кв.м чрез давностно владение.Поддържа
се,че техните наследодатели са осъществявали спокойно и непрекъснато владение и
ефектът на придобивната давност е настъпил до влизане
в сила на ЗТСУ/1.VІ.1973 год./,който в чл.59 създава забрана за придобиване на
реално определени части от парцели чрез правни сделки или по давност.Според
жалбоподателите били налице условията по чл.181,ал.1 ЗТСУ/отм./изтеклата до
влизане в сила на закона давност да запази действието си,тъй като
частта,предмет на владението и останалата част от парцела могат да се обособят
в самостоятелни парцели по действащите до този момент разпоредби или по
създадените със закона и правилника за приложението му правила.Възражението е
неоснователно.По делото не са събрани доказателства за установено непрекъснато
и спокойно владение на наследодателите на ответниците по иска,от които да се
направи извод за изтекла към 1.VІ.1073 год.придобивна давност.В нот.акт № **/***год.имотът на общия наследодател на
ответниците по иска е описан като дворно място от 1 дка,без други
индивидуализиращи белези,въпреки че към този момент,както се посочи по-горе,за
с.Табачка е имало действащ регулационен план.Последващата
сделка по нотариален акт № ***/***год.,с
която Д.Т.Д. придобил имота срещу задължение за гледане,има за предмет 1 дка
дворно място,за който са отредени парцели ІV-202 в кв.34 и ХІІІ-201 в кв.35,които
са съседни на парцел ХІІ-200.Едва в нот.акт № **/1994
год.се сочи,че жалбоподателката Р.К. е придобила чрез дарение идеални части от
парцел ХІІ-200 в кв.35 и парцел ІІІ-200 в кв.34.
Жалбоподателите поддържат също,че са
придобили спорната част от имота на основание непрекъснато давностно владение
повече от 10 години ,изтекли преди предявяване на иска за собственост.С
изменението на чл.59 ЗТСУ/отм./в редакцията му към 1.І.2001 год.законът допуска
придобиване чрез правни сделки или по давност на реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места,в случай,че тези части
отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице по правилника за
приложение на закона.Вещото лице е посочило,че формално процесната част от
имота отговаря на изискванията за образуване на парцел,но е необхоД.тази
площ да има лице от поне 14 м.Именно това условие не е налице,тъй като в тази
част уличната регулация /очертана в червен цвят по изготвената от експерта
комбинирана скица/не е приложена.ЗУТ в чл.200 / в сила от 31.ІІІ.2001 год./също
позволява придобиване на реално определени части от урегулирани поземлени имоти
при спазване изискванията по ал.1 и ал.3,които по отношение на спорния имот не
са налице.
По отношение на възможността за
придобиване на спорната площ по давност от ответниците по иска при действието
на ЗТСУ и ЗУТ в мотивите на обжалваното решение са развити подробни
съображения,които настоящият състав изцяло споделя и към които препраща
съгласно чл.272 ГПК.Следва да се посочи също,че наред с нормативните пречки за
обособяване на самостоятелен парцел,възражението за придобиване на имота по
давност не е доказано.Не се спори,че жалбоподателката М.К. обработва мястото,но
осъществяването на фактическа власт не е достатъчно,защото наред с нея
жалбоподателите следва да установят намерение да се свои вещта,да се държи като
своя,което да бъде демонстрирано по отношение на всички.По делото липсват
доказателства,които да обосноват изводи в този смисъл.
С представения по делото нотариален
акт № **/***год.ищецът доказва собствеността си върху недвижим имот в
с.Табачка,област Русе с площ от 2430
кв.м с построени в него жилищна сграда и други подобрения,представляващо парцел
ХІ-199 в кв.35 по плана на селото.Спорната площ от 300 кв.м е част от този
парцел,който жалбоподателите и другите ответници държат без основание,което
прави предявения иск за собственост по чл.108 ЗС основателен.като е стигнал до
същия извод,районният съд е постановил правилно решение,което следва да бъде
потвърдено.
В тежест на жалбоподателите съдът
възлага разноските на ответника Х.Г. в размер на 1200 лева за адвокатска защита
пред тази инстанция.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 310 от 28.ІІ.2018 година на Русенския районен съд,постановено по
гр.д.№ 6457/2016 год.
ОСЪЖДА
Р.К.К.,М.Д.К.,И.Т.Р. и Д.Т.Р. ,всички със съдебен
адрес *** да заплатят на Х.С.Г. *** сумата 1200 лева разноски в производството
пред окръжния съд за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: