Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 14.07.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 02.06. 2021
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
Антонина Николова
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 39 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
По така
предявените искове е образувано гр. д. № 1467/2020 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора.
В съдебно
заседание 11.01.2021 г. съдът е допуснал
изменение на размера на предявения иск за неимуществени вреди, като същият- се счита за предявен в размер на
60 000 лева, частичен иск от 70 000 лева, за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на получени телесни увреждания при
ПТП, настъпило на 25.04.2018 г. Поради това съдът е прекратил производство и на
основание чл. 104 от ГПК е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Стара
Загора.
Пред
Окръжен съд – Стара Загора е образувано настоящото производството по т. д. № 39/2021
г.
Ищецът К.Д.К. твърди, че на 25.04.2018г. като пешеходец
пострадал при ПТП по вина на водача П.П.П..
За причиненото ПТП водачът бил осъден с присъда по НОХД
264/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
За увреждащия л. а. „***“ с рег. № ***, управляван от П.П.П.
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ з. п. BG/30/117002652066/04.10.2017
г. със „З.Д.Б.Ж.З." АД със срок на валидност една година, считано от
05.10.2017 г. до 04.10.2018 г.
При ПТП ищецът получил травматични увреждания: многофрагментно
счупване на шийката на лявата раменна кост; счупване на големия туберкул на
раменната кост; кръвонасядания на лявата мишница и подмишница; кръвонасядане на
лявото бедро и лявата тазобедрена област; охлузване на дясното коляно;
болезненост в гръдния кош вдясно; съществени артрозни промени след многофрагментно
фрактура IV ст.; увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде;
синдром на ротаторния маншон на рамото. След увреждането ищецът многократно
посещавал лекари-специалисти, като са му правени редица изследвания, проведено
е лечение и рехабилитация. В резултат на уврежданията, получени от процесното
ПТП ищецът претърпял силни болки и много страдания. Получените травми били
довели до изключително интензивни болки, неудобства и стрес. Възстановяването
на ищеца продължавало и към настоящия момент, същият не се чувствал добре
физически и емоционално. Бил с нарушена походка и болезненост при натоварване
на травмираните участъци, която болка била придружена с изтръпване на пръстите.
Преди катастрофата ищецът бил в добро здравословно състояние, активен и деен
мъж, напълно самостоятелен. След инцидента живота му напълно се променил,
защото му се е наложило дълго време да бъде с имобилизация на травмирания
крайник, по време на който се нуждаел постоянно от чужда помощ и подкрепа на
близките си, лишен от възможността да води обичайния си начин на живот.
Получените тежки наранявания, както и преминатото продължително лечение оказали
силно отрицателно влияние върху психиката му, като вследствие на получените
телесни увреждания ищецът започнал да изпитва затруднение при обслужването си.
Освен болките ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който
се е отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното му
състояние и щял да остане за цял живот в неговото съзнание.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищецът предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответника като представил
всички документи, с които разполага. По случая била заведена щета с
№0801-001655/ 2018-01, по която застрахователят е отказал да изплати обезщетение.
Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите искове.
Предвид гореизложеното ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
367,40лв. и за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като частичен
иск от общо претендираните 70 000 лв. за причинени болки и страдания,
които вреди са пряка и непосредствена последица от причиненото от П.П.П. ПТП на
25.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2018г. - датата на която
изтича срока по чл.429, ал.3, във връзка с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното
изплащане на сумите. При условията на евентуалност претендира законната лихва
от 18.07.2018г. - датата, на която е уведомен застрахователят за настъпилото
събитие, до окончателното -изплащане на сумите. Претендира и направените по делото
разноски.
В срока за писмен отговор ответникът изразява становище,
че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Счита, че размерът на
претенцията е неоснователно завишен.
Ответникът признава застрахователното правоотношение с
причинителя на ПТП, като счита това обстоятелство за ненуждаещо се от
доказване.
Ответникът оспорва всички изложени в исковата молба
обстоятелства относно настъпилото ПТП, телесните увреждания на ищеца,
причинната връзка между ПТП и уврежданията, както и размера на причинените
вреди. Твърди, че от представените от ищеца документи се вижда разлика в
диагнозите, поставени в различно време, когато ищецът е ходил на преглед. Този
факт обосновавал липсата на причинно-следствена връзка между ПТП и твърдяните
увреждания. Ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП,
като не е спазил правилата за движение, сам е поставил живота и здравето си в
опасност, поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат.
Четири месеца преди инцидента ищецът е претърпял мозъчен инфаркт, поради което
е получил световъртеж и сам е паднал върху автомобила. Част от твърдяните
увреждания са били налице и преди ПТП. Описаните от ищеца съществени артрозни
промени, хипертонична болест на сърцето и увреждане на шийните коренчета били в
следствие на възрастта на пострадалия и доказаните предхождащи заболявания, а
не резултат от настъпилото ПТП. Ищецът имал заболявания отпреди инцидента,
които водели до описаните в исковата молба затруднения в придвижването. Освен
това ищецът отказал извършването на операция, което довело до по-бавното му
възстановяване. Ответникът счита, че претенцията на ищеца за неимуществени
вреди е прекомерна. Възразява и срещу претенцията за мораторна лихва. Твърди,
че на 18.07.2018г. е бил представен ведно с уведомлението единствено Протокол
за ПТП с пострадали лица и договор за правна защита, без никакви медицински
документи, удостоверяващи наличието на телесни увреждания. В законоустановения срок
от 15 работни дни, застрахователят изискал допълнителни документи, като такива
не били представени в 3- месечния срок от датата на уведомлението и на ищеца
бил постановен отказ за изплащане на обезщетение на 18.10.2018г. Ищецът не бил
представил б. сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение,
поради което не можело да се счита, че застрахователят е изпаднал в забава.
Счита, че забавата следва да се изчислява от момента на представяне на б.
сметка от страна на ищеца. Освен това част от медицинските разходи били
извършени след 18.07.2018г. и лихва върху тях следва да се дължи от датата на
тяхното извършване.
Моли съда, да отхвърли предявените искове като
неоснователни или алтернативно, да намали техния размер, като му присъди направените
по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 25.04.2018г. е настъпило ПТП, при което водачът на л. а. „***“ с рег. №
***, П.П.П., блъснал пешеходеца К.Д.К..
Не е спорно, че за л. а. „***“ с рег. № ***, управляван
от П.П.П. има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ з. п. BG/30/117002652066/04.10.2017 г. с ответното дружество със срок на валидност една година, считано от
05.10.2017 г. до 04.10.2018 г.
Видно от приложеното НОХД № 264/2019 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, съдът е признал за виновен П.П.П. за виновен в това че на 25.04.2018 г. в гр. Стара Загора при
управление на л. а. „***“ с рег. № *** нарушил правилата за движение визирани в
ЗДвП- 40, ал. 1 от ЗДвП – „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, но не е сторил
това, чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“,
но не е сторил това и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К.Д.К.,
като на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му
налага административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищецът предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответника като представил
всички документи, с които разполага на 18.07.2018 г. По случая била заведена
щета с №0801-001655/ 2018-01, по която застрахователят е отказал да изплати
обезщетение.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява следното:
В резултат на процесното ПТП ищецът К.Д.К. е получил
многофрагментно счупване на шийката на лявата раменна кост съчетано със
счупване на големия туберкулум на раменната кост, което е причинило трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни по смисъла
на чл.129 от НК, т.е. се касае за средна телесна увреда, Възстановяването до
степен - годен за физически труд настъпва най-рано за около 3-4
месеца.Останалите увреждания са причинили краткотрайно страдание без
разстройство на здравето.
Лечението на ищеца по отношение на травмата на раменната
кост е включвала имобилизация за около 45 дни, последвана от физиотерапия,
кинезитерапия, балнеолечение.Всички тези процедури са в рамките на 8 месеца от
датата на ПТП-то. Предвид възрастта на ищеца към датата на травмата/74г./ може
да се обясни по-продължителния период на срастване на фрактурата и
възстановяване движенията на раменната става.
Към момента на прегледа на ищеца от експерта движенията
в лявата раменна става -най-близка и директно засегната от фрактурата при ПТП от
25.04.2018г. е напълно възстановена и в нормален функционален обем. Абдукцията
на лявата раменна става е възможно в пълния нормален обем до 170гр, но леко
болезнена в крайните 20 гр.; аддукцията е възможна до 60гр/норма/; външната и
вътрешна ротация са по 75-80гр/норма/.Лакътната става на лявата ръка не е имала
органни увреди при процесното ПТП, но тя е търпяла обездвижване за същия период
както и раменната става . По тази причина за нея също е била нужна
рехабилитация. Към момента на прегледа
движенията в нея също са напълно възстановени : екстензия- пълна;флексия
145гр/норма/;ротации в лакътя-пълни. Брахиалната мускулатура е мека , нормално
отпусната за възрастта, без данни за хипотрофия.Неврологичните увреди ,които а
представени от прегледа при невролог осъществен на 25.10.2018г. и извършеното
ЕМГ показват,че са резултат от шийна артроза -коренчев тип и са съпроводени и с
частична аксонална дегенерация,което е установено и за двете ръце,т.е. неврологичната
симптоматика не е вследствие от травмата
при ПТП ,а е резултат от възрастови дегенеративни процеси.
След случилото се ПТП на 25.04.2018г ищецът е претърпял
като основна травма-счупването на раменната кост в областта на раменната става.
Костното срастване е настъпило в рамките на нормалния срок за неговата възраст,
но рехабилитационното възстановяване на движенията на раменната става след
продължителната имобилизация е било чувствително по-бавно, което също се
обяснява с възрастта му. В този смисъл дългия период на възстановяване на
движенията не може да се отчита като усложнение. Установените при
неврологичното изследване -ЕМГ коренчеви увреждания на ниво С5-С6-С7 придружени
с проводни нарушения-хипестезия и изтръпване по горните крайници са причинени
от шийна артроза. Те не са усложнения от претърпяната травма. Отбелязаните в
няколко амбулаторни листа артрозни, дегенеративни изменения по коленните и
тазобедрените стави също не са вследствие на обсъжданата травма.
Направените/декларирани/разходи от пострадалия/ищеца/са
във връзка с проведеното лечение и са правомерно направени.
Най-вероятно задната броня или задния капак на ЛА са
осъществили контакт с тазовобедрената дясна част на ищеца.
В медицинската документация прибавена към гр.д. №
1467/2020г се обсъждат травматичните поражения в следствие на процесното ПТП от
25.04.2018г. Това е счупването на лявата раменна шийка съчетано със счупване на
големия туберкулум на същата кост.В амбулаторните листи документиращи
периодичните прегледи при физиотерапевт, ортопед, невролог, личен лекар, освен
оценка на състоянието на фрактурата и напредването на възстановяването са
добавени и дегенеративни изменения по скелета,които не са свързани с процесното
ПТП. Артрозата на коленните и тазобедрените стави, а също и коренчевите
неврологични увреждания са изброявани като налични, но вероятно с цел
разширяване на провежданите процедури, особено в балнеолечебния център.
В непосредствена връзка с процесното ПТП и пряк резултат
от него е падането на терена на ищеца и получаването на счупването на лявата
раменна шийка и големия туберкулум на раменната кост.Описаните кръвонасядания
на лявата мишница и подмишница,на лявото бедро и лявата тазобедрена област,
охлузването на дясното коляно и болката в гръдния кош в дясно са причинили
краткотрайно страдание без разстройство на здравето.
Фрактурата в областта на лявата раменна става ,лекувана
консервативно е наложила имобилизация за повече от 45 дни .В резултат на такъв
дълъг период на спазване на режим на покой на рамото на лакътната става, китката
и пръстите е нормално тези стави да се обездвижват и да налагат рехабилитация
след това.Самото обездвижване предизвиква и отпускане и неподвижност на
мускулатурата.Това води до умерена степен на затормозяване на кръвоснабдяването
на всички структури на ръката, на доставянето на витамини и полезни хранителни
вещества.Това води до удебеляване на ставните капсули, намаляне на тяхната
еластичност.Оттук произтича и принципния извод, че след всяка фрактура и след
всяка имобилизация е необходимо да се проведе качествена рехабилитационна и
кинезитерапевтична програма.Тя изисква доста дълъг период. През него е нормално
да има отоци на засегнатите области/крайници, парестезии, намалена мускулна
мощ, хипотрофия на мускулите,нарушаване на захвата на ръката.Тези отоци и
намалената мускулна активност водят до временни парестезии по лявата ръка,но
неврологичния преглед и направената ЕМГ на 25.10.2018 г. доказват, че се касае за коренчева увреда на
ниво С5-С6-С7 с частичен проводен блок. Това говори за дегенеративни изменения
на ставичките между шийните прешлени, които са довели до стеснявани на
междупрешленните неврофорамени/отвори/, а оттам и намалено кръвоснабдяване на
обвивката на коренчетата, исхемия, което води до получените неврологични
симптоми.
Според вещото лице средно статистически възстановяването
на този тип счупвания в раменната област е около 3-4 месеца.Имайки предвид
възрастта на ищеца нормално е да се приеме, че неговото възстановяване би
настъпило до 6 месец.
Счупването на горната част на раменната кост-шийката
съчетано със счупване на големия туберкулум с налична дислокация е силно
болезнена травма. Такава е от мига на счупването до няколко часа след поставяне
на имобилизационна ортеза. След това болката чувствително отслабва,като след
третата седмица е много малка. При сваляне на имобилизиращата ортеза и
започване на раздвижващите процедури отново се засилва много ,но вече не от
самата фрактура, а от ставната капсула и двигателните структури около нея. В
последващите седмици тя е със затихващ характер. Нормално е след 4 месец да
няма болка, освен в крайните фази на движение.
От направено рентгенологично изследване на лявата
раменна става на 02.08.2018г е видно,че освен фрактурата резултат от процесното
ПТП е отбелязана и фрактура с инфракция на скапуларния процесус както и
фрактура с инфракция на лявата ключица във външната и трета. При осъществения
клиничен преглед на ищеца и разговора с него се уточни,че тези 2 травматични
увреждания оставили следи по лопатката и ключицата са с многогодишна давност.Те
не са следствие от ПТП-то от 25.04.2018г.
Счупването на лявата хумерална шийка съчетано със
счупване на големия туберкулум диагностицирано на 25.04.2018 г. е било с
умерена степен на деформация. При това условие според най-съвременните
тенденции на ортопедичната и травматологична практика се цели анатомично
наместване на фрактурата, което може да стане само по оперативен път и с пряк
визуален контрол. При това лечение фрактурата се фиксира/синтезира с метална
плака и винтове. След така проведено оперативно лечение не се налага дълга
имобилизация-плаката държи фрактурата в неподвижно състояние и осигурява
костното срастване. В този смисъл рехабилитационния период би бил много по-
къс, по-безболезнен и лесен за пациента.Това е имал в предвид и травматолога,
който е установил фрактурата и е предложил оперативно лечение.
Консервативното лечение , което е приложено при ищеца е
изисквало 45 дневна имобилизация, а оттам и по-дълъг период на рехабилитация.
От извадките от НЗОК за извършените прегледи на К.Д.К.
за периода от м.август 2013 г. до м.април 2018 г. е видно, че само еднократно
на 18.12.2017 г. е установен световъртеж от централен произход. На същата дата
е бил прегледан от личния си общопрактикуващ лекар и от специалист невролог. От
това не може да се извади заключение за прекаран инсулт.Той може да бъде
предизвика от спазъм на шийни или мозъчни кръвоносни съдове. Инсултът се
доказва с КАТ, който в случая няма данни да е провеждан.Симптома - световъртеж
на тази възраст-74г е често срещано явление.От наличната документация няма
данни за болнично проведено лечение.
При прегледи през м.април 2018 г. при специалист по физикална и
рехабилитационна медицина е установена първична двустранна гонартроза. При
преглед при специалист по физикална медицина от м.септември 2017 г. също се
обсъжда диагноза-вторични гонартрози. При преглед при ортопед от м.ноември
2018г. се съобщава за придружаващо заболяване-друга първична коксартроза. Тези
артрозни- дегенеративни заболявания са на няколко стави от опорно двигателния
апарат на ищеца и нямат пряка връзка с процесното ПТП и датират от преди това
произшествие.
Според вещото лице здравословното състояние на ищеца
след претърпените при ПТП на 25.04.2018г. травматични увреждания е възстановено
напълно.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява следното:
Изготвена е мащабна скица на основание извършените
измервания и материалите приложение към настоящото съдебно дело.
Трафопостът е
разположен на зелената площ северно от сервизното хале. Разположението е
посочено на мащабната скица - Приложение 1
Ищецът К.К. се е намирал в непосредствена близост отзад
до паркирания лек автомобил *** южно от трафопоста - според данните по делата и
разговора с собственика на автосервиз „***" . Позицията на пешеходеца К.К.
е посочена на мащабната скица - поз. 2
Ищецът е осъществил контакт с процесния лек автомобил с
дясната си страна, след което е паднал на земята на ляво и се е контузил. Той е
контактувал с задните състави на лек автомобил ***, който се е движил на заден
ход.
Механизмът на пътно-транспортно произшествие е
възникнало на 25. 04.2018 г около 15,30 ч на паркинга на автосервиз „***“ в
гр.Стара Загора с участници: Лек автомобил *** с рег.№ СТ 8983 АХ ВР с водач П.П.П.
и Пешеходеца К. Димав К. е следния:
При движение на заден ход лекия автомобил е блъснал
пешеходеца К.Д.К., който се е намирал в непосредствена близост зад него.
Автомобилът е контактувал със задните си състави, а пешеходеца с дясната си
страна, след което е паднал на земята върху лявата си страна. В резултат на
удара ищецът К. е получил средна телесна повреда.
Водачът на МПС е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като за целта преди започване на маневрата
„движение на заден ход“ е трябвало да се увери, че транспортния коридор зад
автомобила му е свободен проверявайки това с помощта на двете странични
огледала и огледалото в купето на автомобила. При самото извършване на
маневрата от техническа гледна точка е трябвало непрекъснато да следи пътната
обстановка в транспортния коридор на автомобила си наблюдавайки го с помощта на
двете странични и огледалото в купето на автомобила. При невъзможност за
цялостно и непрекъснато наблюдение на този коридор е бил длъжен да ангажира
друго лице-помагач , което да му подава предварително съгласувани с водача
сигнали с оглед безопасното извършване на маневрата движение на заден ход.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза, извършена от Р.Б. се установява, че от представените документи по делото и извършения личен
преглед, вещото лице е установило, че ищецът не е преглеждан от невролог след
инцидента. Няма уточнена неврологична симптоматика. Преди датата на ПТП - то
специално за лявото рамо няма диагностицирани дегенеративни страдания.
Неврологичната диагноза- увреждане на шийните коренчета е поставена
първоначално от физиотерапевт. Счита, че
в този период не се касае за увреждане само на шийните коренчета, а е увреден
плексус брахиалис в ляво (който обхваща коренчетата С5, С6, С7 -С8 и ТН1). Това
е трункус супериор и медиус на рами вентралис. Плексус брахиалис има
подключична и надключична част. От представените на подкдючичната част на осем
нерва имаме категорични ЕМГ данни за увреждане на нерво супраклавикуарис С5 -
С6 и нерво торакудорзалис С6- С7-С8. От подключичната част нервос аксиларис
С5-С6, който отговаря за силата на ръката нервос мускулокутанеус С5- С7
частично нервис медианус С5- ТН1 чиято функция е проиация на ръката, свиване на
пръстите, отвеждане па палеца, нервос сулнарис и нервос радналис, който
отговаря за инервацията на кожата по задната страна на мишницата, предмишницата
и гърба па ръката. Това е довело до ограничени и болезнени движения в раменната
става, изтръпване на пръсни е и изпитване па затруднение при обслужването си.
Не може да се изключи травматична увреда на бранхиалния
плексус след ПТП – то и последяващо подобрение в симптоматиката и неврологичния
статус. Направените ЕМГ изследвания показват, че коренчевия тип с увреда на две
е ръце касаят С7 -С8 и ТН1 двустранно, но не и С6 -С7 в ляво, което най- вероятно
е вследствие на претърпяното ПТП.
Изтръпването на пръстите нарушава нормалните функции в
ежедневните дейности, тъй като създава се значителен дискомфорт, но не пречи на
захвата на ръката и движението и обема, които би могъл да извърши.
Вещото лице не е може да направи категоричен извод дали
има връзка между изтръпване на пръстите на лявата ръка с травмата, получена
преди ПТП, а именно счупването на скапулата през 2017 г., тъй като липсват
медицински прегледи за периода преди ПТП - то.
В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че след
изготвяне на заключението й е представена епикриза от 25.12.2017 г. от Болница
„Тракия", с окончателна диагноза „Световъртеж от централен произход".
Според вещото лице няма клинични данни за мозъчен инфаркт. Действително има една рентгенова находка,
която говори, че в дясната голямомозъчна хемисфера темпорално има ликвор
еквивалентна зона, която може да бъде с различна етиология, може да е свързана
с микротравма на някой етап от живота, на базата на аневризми и т.н, но в
никакъв случай не може да се говори, че това е прекаран инсулт, който свързва
със състоянието на пациента. Това е така, тъй като темпоралната кора, където е
тази зона, е свързана само със слуховата перцепция, дали се чува, и тъй като това
е свързано с лявото и дясното ухо, неговата зона е в дясна голямомозъчна
хемисфера, влакната се прекръстосват и две трети от слуховите влакна се
кръстосват, при увреда ще пострада лявото ухо, примерно ще чува по-слабо, но
няма никакво отношение към другите симптоми. Според вещото лице, пациентът няма
очни нарушения и говори и разсъждава прекрасно и това няма отношение към този
инцидент.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката М.Т.К., която е съпруга на ищеца посочва,
че през месец април 2018 г., съпругът й претърпял инцидент - някакъв младеж го блъснал отзад, паднал на земята и си счупил
ръката няколко парчета, /свидетелят посочва лявата ръка/. Този, който го е
блъснал, го е закарал до спешния център на болницата и го е оставил там. Мъжът й
се върнал вечерта, ръката му била много болезнена. Лекар ортопед му предложил два
варианта на лечение - чрез операция и чрез обездвижване, но съпругът й отказал
да приеме операция, тъй като лекарите му казали, че има голямо кръвонасядане и
при операцията може да получи инфекция. Съпругът й предпочел да му обездвижат ръката. Това продължило 45 дена,
превръзката била на рамото, но цялата ръка била обездвижена и привързана към
тялото, не трябвало да я изважда ръката, да я мие. Съпругът не можел да се
грижи сам за себе си, свидетелката го миела само от кръста надолу, събувала го
в тоалетната. След 45 дни, когато свалили превръзката, не можел да си движи
дори лакътя и пръстите, така била схваната ръката му, но постепенно се раздвижил
и след 45 дена ходил при доктор Б. на раздвижване. От юни до октомври бил на
раздвижване при нея. След това декември 2018г. ходил и в Павел Баня за седем
дена на раздвижване. През 2019г., но това вече било извън ПТП-то, получи един
херпес зостер и не можел да си движи ръката и да я лекува, понеже херпесът бил
на цялата мишница отдолу, по корема и продължи цяла година. Според свидетелката
към настоящия момент не е напълно възстановен, защото лекуваната ръка можел да
я вдига нагоре, но не можел да си пипа, например, ухото, много било болезнено,
а назад не можел да я дърпа. Не можел да изпълнява в пълен обем всички
движения. Все още изпитвал болка като движел ръката си. Можел да стои седнал на
стола, не го боли, но като вземе да си движи ръката, го боли. Съпругът й бил
пчелар, но сега не можел да вдига и да си обслужва пчелите, имал 17 кошера, а
сега имал един кошер. Според свидетелката всяка сутрин лекуваната ръка му била изтръпнала,
също и пръстите. Преди това не е имал оплакване от изтръпване на пръстите, а сега
след ПТП имал оплакване. Не е имал и оплакване от шийна артроза преди ПТП-то. Според
свидетелката преди ПТП-то не се спирал вкъщи, гледал си пчелите, ходел на работа
в понеделник и четвъртък в Комисия за защита на потребителите.
Свидетелят Теньо Койчев Георгиев посочва, че познава
ищецът отдавна, заедно служели, спортували, били парашутисти. Знае, че К. е
претърпял ПТП, при което били счупени лявата ръка и раменната кост. След
инцидента К. правел раздвижване и други работи, но бил много зле. Сега К. не можел
да си раздвижи ръката, да посегне настрана, да я вдигне много. Но бил много
упорит. След катастрофата се променил напълно, напълнял, стана бавноподвижен, според
свидетеля малко се отчаял, станал непълноценен човек. Преди ПТП – то не е имал проблеми
с коленете или с изтръпване на ръцете, а сега не можел да си движи лявата ръка
и да изпълнява с рамото всички движения.
Свидетелят П.П.П. посочва, че ходил на сервиз, който се намирал
в кв."К.Г.", бил паркирал, от дясната му страна имало трафопост. Когато
си тръгнал от сервиза, давал назад, огледал се, нямало никой, чул, че нещо
тупна и спрял, слязъл и видял ищеца, паднал зад автомобила му, помогнал му да
се изправи. Ищецът казал, че много го боли ръката, качил го в колата и го закарал
в Бърза помощ. Направили му снимка, имало нещо счупено, свидетелят отишъл да му
купи шина. След това дошли полицаите, взели му проба за алкохол. Свидетелят
посочва, че преди ПТП – то не е забелязал ищеца на паркинга. Преди да направи
маневра, фаровете му били включени, погледнал в огледалото назад, но не видял
никого, когато чул тупването, веднага задействал спирачната система и слязъл.
Свидетелят посочва, че когато паркирал колата си, не е
забелязал дали е обозначено като паркинг и дали е забранено за пешеходци, нямало
обозначение като паркинг, нямало пешеходни пътеки или знаци, било свободно
пространство. Имало хора, които вървели там, удобно било за паркиране до
сервиза.
В производството пред Окръжен съд – Стара Загора е
разпитана свидетелката Й.Г.И..
Свидетелката посочва, че след ПТП - то от 25.04.2018 г.,
тя е прегледала ищеца, който съобщил, че го е блъснала кола. Посочва, че на
ищеца е препоръчала консервативно лечение с оглед възрастта му.
От заключението на съдебномедицинската експертиза,
назначена от Окръжен съд – Стара Загора се установява следното:
От новопредставените медицински документи в частност
направената рентгенография на лява лопатка/скапула/ е видно, че няма установена
фрактура на същата кост през м.август 2017г.
Според вещото лице в конкретния случай няма предходни
данни за счупване на раменната кост през минал период. Фрактурата на
хумералната шийка и големия туберкулум на същата кост са резултат от падането
при процесното ПТП. Инфракцията на ключицата е резултат от травма през м.август
2017г. Дегенеративните артрозни промени съчетани със стеснена ставна междина и
субхондрална остеосклероза и периартикуларни псевдокисти са рентгенологични
белези, които потвърждават артрозните изменения на раменната става. Тези белези
са резултат от няколко годишно напредване на дегенеративния процес. Тези
артрози видяни на рентгеновото изследване на 02.08.2018г. не могат категорично
да бъдат свързани с травмата при ПТП на 25.04.2018г. Периодът между процесното
събитие и рентгеновото изследване е 3 месеца и една седмица, което е прекалено
къс период за изява на артрозни промени.
Според вещото лице от прецизното проследяване на
диагностичните и лечебни мероприятия извършени по травмата на ищеца К.Д.К. във
връзка със случилото се ПТП на 25.04.2018г. може да се заключи, че
травматичните увреди по лявата раменна област са в резултат на падането му на
земята след блъскане от маневриращ лек автомобил. Старите травми от м.август
2017г. са отзвучали, а новодиагностицираните са пряко свързани с процесното
ПТП. Двете обсъждани травми нямат причинно следствена връзка. Не може да се
счита, че първата травма от 2017г. е предразполагаща към увредите получени при
втората травма от 2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 25.04.2018 г., по силата на което „З.Д.Б.Ж.З." АД по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на л. а. „***“ с рег. № ***
трети лица, се установява от справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е
налице застрахователна полица BG/30/117002652066/04.10.2017 г. със срок на валидност, считано от
05.10.2017 г. до 04.10.2018 г.
Съдът намира,
че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал.
3 КЗ, която обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок
от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия
КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията си за изплащане на
застрахователно обезщетение пред „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, която е получена от ответното дружество на 18.07.2018 г.
Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото
безспорно се установи, че травматичните увреждания на К.Д.К. се намират в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача
на застрахования автомобил П.П.П., което е установено с влязла в сила присъда по НОХД 264/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера
на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера
на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания
и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил многофрагментно счупване на шийката на лявата раменна кост
съчетано със счупване на големия туберкулум на раменната кост, което е
причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за повече от
30 дни по Възстановяването до степен - годен за физически труд настъпва
най-рано за около 3-4 месеца. Лечението на ищеца по отношение на травмата на
раменната кост е включвала имобилизация за около 45 дни, последвана от
физиотерапия, кинезитерапия, балнеолечение, които са били в рамките на 8 месеца
от датата на ПТП-то.
Лечебният и
възстановителен период на ищеца е бил продължителен, лявата ръка на ищеца била
обездвижена за 45 дена, като превръзката била на цялата ръка. През този период,
ищецът се нуждаел от чужди грижи непосредствено след произшествието, което се
установява и от свидетелските показания/ свидетелката М.Т.К., която е съпруга
на ищеца,помагала му да се обслужва, тъй като съпругът й не можел да се грижи
сам за себе си, налагало се да го събува в тоалетната, миела само от кръста
надолу/. Преди ПТП-то, ищецът се занимавал с пчеларство, което му било хоби,
ходел и на работа в понеделник и четвъртък в Комисия за защита на
потребителите. Съдът изцяло кредитира свидетелските показания, като убедителни,
последователни и непротиворечиви. При
определяне на обезщетението следва да вземе предвид, че към момента на ПТП –
то, ищецът е бил на 74 години, което обуславя значително по-висок стрес,
по-тежко преживяване на претърпените травми и по-трудно възстановяване на
телесното здраве. Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 74
години, неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер,
които е претърпяла, но и предвид факта, че към момента е напълно възстановен,
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от К.Д.К. неимуществени
вреди би била сумата от 35 000 лв.
Ответното
дружество е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
излага доводи, че ищецът е минал внезапно през обособен пакинг за автомобили и не е изчакал
извършването на маневра от автомобил, указал посоката си за движение.
В тежест на
ответника е да установи, че поведението на пострадалия е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. Изводът за съпричиняване не може да бъде
изграден върху предположения. В разглеждания случай по делото липсват
доказателства за извършено от ищеца нарушение на правилата на движението. От
свидетелските показания на водача, причинил ПТП – то П.П.П. се установява, че
мястото на което е настъпило ПТП – то не е обособено като паркинг, не било забранено
за преминаване на пешеходци, не е имал пешеходни пътеки. Дори да се приеме,
тезата на ответника, че мястото е било предназначено за паркинг, няма
нормативно установена забрана за пешеходци да преминават през паркинг. Липсват
данни за предприето от ищеца внезапно навлизане в траекторията на движение на
автомобила. Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства за
изграден към момента на ПТП тротоар за движение на пешеходци, за да бъде
обоснован извод, че ищеца се е движил на необозначено за целта място. Отделно
следва да бъде отбелязано, че задължение на водача е да се съобразява във всеки
един момент от движението на автомобила с пътната обстановка. Вещото лице,
изготвило автотехническата експертиза е категорично, че причината за ПТП - то е
фактът, че водачът на автомобила не е упражнил необходимия зрителен контрол
чрез огледалата за обратно виждане и огледалото в купето на автомобила. При
отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между
поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат, обезщетението не подлежи на редуциране и се
дължи в горепосоченият размер.
Другото възражение
на ответното дружество е, че вследствие на претърпян мозъчен инфаркт, ищецът е
получил световъртеж и разстройство на равновесието от периферен и централен
тип, вследствие на което сам е паднал върху л. а. „***“ с
рег. № ***.
Това възражение,
категорично се опровергава от обясненията на вещото лице Р.Б. в съдебно
заседание от 11.01.2021 г., която посочва, че няма клинични данни за мозъчен
инфаркт и в никакъв случай не може да се говори, че ищецът е прекарал инсулт. Поради това съдът намира, че това възражение също е
неоснователно.
Ответното
дружество прави възражение, че твърдените увреждания на лопатката /скапулата/
са предхождащи настъпилото ПТП, видно от извършената рентгенография от
25.08.2017 г.
От заключението на съдебномедицинската експертиза от
26.04.2021 г. категорично се установява, че от рентгенография на лява
лопатка/скапула/ е видно, че няма установена фрактура на същата кост през
м.август 2017г. Травматичните увреди по лявата раменна област са получени при
ПТП – то на 25.04.2018 г. и са в резултат на падането му на земята след
блъскане от маневриращ лек автомобил. Старите травми от м.август 2017г. са
отзвучали, а новодиагностицираните са пряко свързани с процесното ПТП, като
двете травми нямат причинно следствена връзка и
не може да се счита, че първата травма от 2017г. е предразполагаща към
увредите получени при втората травма, получена при ПТП – на 25.04. 2018г.
Поради това съдът намира и това възражение за неоснователно.
По
иска за имуществени вреди.
От представените по делото фактури и
приложените към тях фискални бонове се установява, че ищеца е
извършил разходи в размер на 367, 40 лв., които са във връзка с
претърпените увреждания вследствие на процесното ПТП.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 02.05.2018 г. - датата
на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до
окончателното изплащане на сумите и евентуално законна лихва от 18.07.2018 г. –
датата на която е уведомен застрахователя. По делото е представено
доказателство, че ищеца е предявил застрахователната си претенция на 18.07.2018
г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на
други данни следва да приеме, че 18.07.2018 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца, поради това от този момент,
ответникът дължи законна лихва.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „З.Д.Б.Ж.З." АД следва
да заплати на К.Д.К. сума в
размер на 35 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при
настъпилото ПТП на 25.04.2018 г. и сума
в размер на 367, 40 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди ведно със законна лихва от 18.07.2018 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за неимуществени вреди над сумата от
35 000 лв. до претендирания размер в от 60 000 лева, частичен иск от 70 000 лв. като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените
по делото доказателства се установява, че ищецът е материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата
на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1
от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно чл. 2
ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дело възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Ищецът е
предявил иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 60 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3
% за горницата над 10 000 лв . При спазване на посочените правила в настоящия
случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в
размер на 2 330 лева. Съгласно разпоредбата н а § 2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на
Закона за данъка върху добавената стойност.
В настоящия
случай адвокат П.К. е регистрирана по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца по предявения иск за неимуществени вреди е в размер на 2 796 лв.
с ДДС /2 330 х20% = 2 796лв./
С оглед изхода на делото ответникът „З.Д.Б.Ж.З." АД
следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на
1 631 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска за заплащане на
неимуществени вреди.
Ищцата е предявила иск за заплащане на имуществени вреди
в размер на 367, 40 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. – 300
лева. Следователно в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ е в размер на 300 лева. Съгласно разпоредбата на §
2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се
дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
В настоящия
случай адвокат П.К. е регистрирана по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищцата по предявения иск за имуществени вреди е в размер на 360 лв. с
ДДС /300 х20% = 360лв./ Ответникът „З.Д.Б.Ж.З." АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС по иска за заплащане на неимуществени
вреди.
С оглед изхода на делото ответникът „З.Д.Б.Ж.З." АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1 991 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответното дружество е направило разноски в настоящото
производство в общ размер на 913 лв., както следва: възнаграждение за
автотехническа експертиза в общ размер на 396 лв., възнаграждение за
съдебномедицинска експертиза от
26.04.2021 г. в общ размер на 412
лв. и държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лв. На основание
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
С оглед изхода на делото К.Д.К. следва да заплати
на „З.Д.Б.Ж.З."
АД направените разноски в
размер на 378, 10 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З.Д.Б.Ж.З." АД следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата
от 1 414, 69 лв. за държавна такса, както и сумата от 548, 37 лв., представляваща възнаграждение за вещи лица
по съдебномедицинска експертиза изготвена от д - С. и съдебномедицинската експертиза,
изготвена от д – р Б., платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер
на исковете.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА„Застрахователно акционерно
дружество „З.Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
да заплати на К.Д.К. с ЕГН ********** с адрес: *** сума
в размер на 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на
получените телесни увреждания при настъпилото ПТП на 25.04.2018 г. и сума в размер на 367, 40 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди ведно със законна
лихва от 18.07.2018 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди над сумата от 35 000 лв. до претендирания размер в от 60 000 лева, частичен иск от 70 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА„Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
да заплати на адв. П.К.
от САК, със съдебен адрес:***, офис 10 адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца в общ размер на 1 991 лв. с ДДС, съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.Д.К. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***направените разноски в размер на 378, 10 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, сумата от 1 414, 69 лв. за
държавна такса, както и сумата от 548,
37 лв., представляваща възнаграждение за вещи лица по съдебномедицинска
експертиза изготвена от д –р С. и
съдебномедицинската експертиза, изготвена от д – р Б., платени от бюджета на
съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :