Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.03.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

18.02.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

АД

дело номер

1

по описа за

2021

година.

Производството е реда на чл. 13, ал. 6 от ЗСП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Ф.Я.Х. от ***, действащ чрез адв.Р.Х., против Заповед № ЗСП/Д-К-КК/2356/10.11.2020 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково, с която на жалбоподателя е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари), за отоплителен сезон 2020/2021 г. (от 01 ноември 2020 г. до 31 март 2021 г.). Счита, че цитираната заповед, потвърдена с Решение № 09-РД04-0607/10.12.2020 г., издадено от директора на РДСП-Кърджали, е незаконосъобразна, немотивирана и издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и процесуалните правила.

В тази връзка са изложени съображения, че при постановяването на отказа за предоставяне на целева помощ компетентните органи не са установили релевантни за случая факти и по-конкретно наличието на възможности за самоиздръжка на заявилото подпомагане лице. Счита, че административният орган е следвало да изясни имал ли е жалбоподателят, доход, в какъв размер е бил същият и дали доходите на лицето за шестмесечен период формират средно месечен доход, който е в по-висок размер от диференцирания месечен доход на заявителя.

Сочи, че съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот по документи № **, т. **, рег. № **/** г. на нотариус Г. Г., жалбоподателят притежавал 1/2 идеална част от масивни сгради, представляващи сеновал и склад за фуражи, както и земя, а не както са приели органите на ДСП – производствен обект и гараж в ***, като административният орган изобщо не бил изследвал въпроса, дали притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти са източник на доходи.

Релевира доводи за допуснати нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № ЗСП/Д-К-КК/2356/10.11.2020 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково, с която на Ф.Я.Х. от *** е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари), за отоплителен сезон 2020/2021 г. (от 01 ноември 2020 г. до 31 март 2021 г.).

В съдебно заседание се представлява от пълномощника адв. Х., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита оспорената заповед за незаконосъобразна като противоречаща на материалния закон и административнопроцесуалните правила. В тази връзка сочи, че заповедта била бланкетно издадена, като липсвали доказателства, от които да било видно, че процесните имоти, посочени в нотариалния акт, в действителност били отдавани под наем от жалбоподателя и евентуално те биха били някакъв източник на доходи. Въвежда доводи, че е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСП, тъй като следвало административният орган да е извършил беседи, посещения и всякакъв вид служебни изследвания, с оглед изследване на описаните обстоятелства, които били посочени в процесната заповед. Твърди, че в случая били нарушени и разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Ответникът по жалбата, директорът на дирекция “Социално подпомагане” - Кирково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е Становище с вх. № **/*** г., в което оспорва изцяло постъпилата жалба от Ф.Я.Х. и счита същата за неоснователна. Излага подробни съображения относно законосъобразността и обосноваността на оспорената заповед, аргументирани с обстоятелството, че жалбоподателят Ф.Я.Х. притежавал производствен обект и гараж, респ. същият не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1 т. 4 от ППЗСП, а именно, притежавал недвижима собственост или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди Заповед № ЗСП/Д-К-КК/2356 от 10.11.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кирково. Моли за присъждане на минимален размер на претендираното адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.10.2020 г. Ф.Я.Х. е депозирал Заявление – декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво вх. № ЗСП/Д-К-КК-2356/27.10.2020 г. на дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково/л. 22 – л. 25/. В заявлението е посочил, че е женен, че притежава един жилищен имот, състоящ се от 4 стаи и не съжителства с други лица;

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗСП са предприети действия по извършване на социална анкета от служител на Д„СП“ – Кирково. Видно от съдържанието на съставената анкетна карта/неразделна част от социалния доклад/ от 10.11.2019 г. на Ф.Я.Х. от *** (Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1)/л. 26/, е прието, че: семейното положение на заявителя отговаря на описаното в декларацията; жилището на заявителя се състои от 4 стаи, респ. отговаря на условието по чл. 10, ал. 2 от ППЗСП; общия доход на семейството за предходните 6 месеца е *** лв. С оглед представената информация от отдел „Местни данъци и такси“ при Община Кирково, че заявителят и съпругата му притежават производствен обект и гараж, е преценено, че семейството притежава собственост, която може да бъде източник на допълнителни доходи. Предвид тези данни социалният работник е изготвил предложение за отказ на отпускане на исканата помощ, аргументирано с довода, че не са налице изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП;

На 10.11.2020 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково е издал Заповед № ЗСП/Д-К-КК/2356 /л. 21/, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД 07-5/2008 г. и изготвения социален доклад, е отказал отпускането целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2020/2021 г. на Ф.Я.Х., излагайки следните мотиви: „Не е изпълнено условието на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП – семейството притежава недвижимо собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Г-н Х. притежава по 1/2 производствен обект и търговски гараж в ***.“;

Цитираната заповед е обжалвана от адресата й в законоустановения срок пред директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали. При разглеждането й жалбата е преценена като неоснователна, поради което с Решение № 09-РД04-0607/10.12.2020 г./л. 32 – л. 33/ е потвърдената атакуваната Заповед № ЗСП/Д-К-КК/2356 от 10.11.2020 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След извършване на проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК относно законосъобразността на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата за неоснователна, п следните съображения:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяването на акта в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, респ. не са налице отменителни основания по смисъла на по чл. 146, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от АПК.

Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон е регламентиран с Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от посочения подзаконов нормативен акт, в действащата  към датата на депозиране на заявлението от жалбоподателя редакция (ДВ. бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г.), сочи, че лицата и семействата подават заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в дирекции „Социално подпомагане“ по настоящ адрес и при спазване на изискванията по чл. 26, ал. 2, 4, 5, 6, 7 и 8 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

Текстът на чл. 4, ал. 3 от Наредбата изрично изисква извършването на социална анкета и изготвянето на социален доклад по чл. 27 ППЗСП.

Съгласно чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 1,  2 ППЗСП, въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада по ал. 1 социалният работник прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер, както и препоръка за насочване към ползване на социални услуги, ако това е необходимо.

Легалната дефиниция за социална анкета е дадена в § 1, т. 11 ДР на ЗСП, а именно, социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация.

Съдът приема, че в конкретния случай, по депозираното заявление-декларация от жалбоподателя, е извършено надлежно и пълно анкетно проучване, по смисъла на  § 1, т. 11 от ДР на ЗСП, обективирано в приложеният социален доклад. Видно от съдържанието на същия, изготвилият го социален работник е извършил преценка на всички релевантни обстоятелства, имащи значение при преценката за наличието на отрицателните предпоставки по чл. 10 от ППЗСП. Безспорно е, че не е извършена проверка в дома на заявителя, което обаче, според настоящия съдебен състав не представлява съществено нарушение на административнопроизводственти правила. Проверката в дома на лицето е само един от способите за събиране на информацията, която е относима за преценката по направеното искане за отпускане на социална помощ. Несъмнено, без социална анкета, извършена в дома на кандидатстващото за целева помощ за отопление лице, не би могло да се извърши преценка ползва ли същото именно такава енергия за отопление и с колко лица реално съжителства. Последното се явява от значение за определяне на диференцирания минимален доход за отопление по нормативно регламентираните критерии на чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., както и за наличието на критериите по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП. В конкретния случай обаче, постановеният отказ за подпомагане е мотивиран не с липса на нормативно установения диференциран доход за отопление или с неспазване на условията по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, а с наличието на отрицателната предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, т.е. данните, които биха били събрани при посещение в дома на заявителя, не биха се отразили по никакъв начин на изводите на административния орган при произнасяне относно заявлението, респ. не биха променили решението му за отказ за отпускане на целева помощ за отопление. Следва да се отбележи, че в  социалния доклад изрично е отбелязано, че заявителят отговаря на условията на чл. 10, ал. 2 от ППЗПС, отчитайки обстоятелството, че Х. е с определена ***% трайно намалена нетрудоспособност без чужда помощ, т.е. неприложими са изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП.

С оглед основанието, въз основа на което е отказана целевата помощ за отопление, релевантно за настоящия спор е обстоятелство, налице ли са по отношение на Ф.Я.Х. и семейството му отрицателните предпоставки по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, а именно: да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството.

Предвид представените и приети по делото доказателства - Нотариален акт за собственост на недвижим имот по документи № **, т. **, рег. № **/** г. на нотариус Г. Г. и  Писмо с изх. № 23-00-508/30.10.2020 г. на отдел „Местни данъци и такси” към Общинска администрация – Кирково, ведно с Извлечение от данни за притежавани недвижими имоти от Ф.Я.Х. и З.С.Х., съдът приема за установено, че Ф. Х. и съпругата му З. Х. притежават в режим на съсобственост следните недвижими имоти: 1. Неурегулиран поземлен имот - парцел *** по парцеларния план на стопанския двор на ***, ведно с построената в него масивна сграда (сеновал), със застроена площ 217 кв.м; 2. Неурегулиран поземлен имот - парцел ** по парцеларния план на стопанския двор на ***, с площ 558 кв.м., ведно с построената в него масивна сграда (склад за фуражи), със застроена площ 156 кв.м.; 3. Неурегулиран поземлен имот - парцел *** по парцеларния план на стопанския двор на ***, с площ 1415 кв.м. Изложеното не се оспорва и от жалбоподателя, видно от съдържанието на депозираната в съда жалба и представения със същата НА № ***/*** г.

Предвид горното, съдът намира, че по делото се установява неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, мотивирало административния орган да откаже предоставянето на целева помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД – 07-5/16.05.2008 г. Посоченото условие за предоставяне на целева помощ е императивно и наличието му представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните, възпрепятстваща възникването на субективното право на целева помощ за отопление. Законодателят не е предвидил преценката за отказ за отпускане на помощ да се основава на доказателства за реални доходи, реализирани от собствеността на заявителя по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. Релевантно за преценката е единствено наличието на обективна възможност за реализирането на такива. Според съда такава обективна възможност в случая е налице, който извод следва, както от характеристиките на притежаваните недвижими вещи, така и от тяхното местоположение – собственост върху горепосочените селскостопански сгради със значителна площ и земя, с местонахождение в стопански двор на населено място, което е достатъчно основание да се аргументира извода за наличието на възможност за реализиране на доходи. В тази връзка, правилни и законосъобразни се явяват изводите на административния орган, като преценката за наличието на релевантната отрицателна материалноправна предпоставка е изцяло в съответствие с наличните данни за притежаваната от Ф.Х. и съпругата му недвижима собственост. Следва да се отбележи, че в Община Кирково, част от горните вещи са  декларирани и съответно регистрирани на името на жалбоподателя и съпругата му като производствен обект и гараж, което е допълнително основание за наличието на предпоставките за обективна реализация на доходи от тях. Отново следва да се отбележи, че причините, поради които недвижимите имоти не носят доходи на заявителя, са ирелевантни към предмета на спора. От съществено значение е, че тези имоти обективно могат да носят доходи, което по гореизложените съображения, е налице в случая.

Предвид горното, съдът намира, че оспорената заповед се явява материално законосъобразна и постановена в съответствие с релевантните за спора факти и обстоятелства, респ. налице е изпълнение на изискванията по чл. 35 от АПК и постановеният отказ е изцяло в съответствие с нормите на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД – 07-5/16.05.2008 г. във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП.

С оглед изложеното, обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 3 от ЗСП и се явява изцяло в съответствие с целта на закона - чл. 1, ал. 2 от ЗСП.

За прецизност следва да се отбележи, че представеното по делото Експертно решение № *** от зас. № *** от *** г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” АД ***, удостоверяващо тежкото здравословно състояние на жалбоподателя е ирелевантно за настоящия спор. Определената ***% т.н.р. без чужда помощ е взета предвид при изготвянето на социалния доклад и както по-горе вече бе посочено, е от значение за наличието на хипотезата на чл. 10, ал. 2 от ППЗСП.

 По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ЗСП/Д-К-КК/2356/10.11.2020 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане" - Кирково, с която на Ф.Я.Х. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари), за отоплителен сезон 2020/2021 г. (от 01 ноември 2020 г. до 31 март 2021 г.) е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ф.Я.Х. от ***, с ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, срещу  Заповед № ЗСП/Д-К-КК/2356/10.11.2020 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане" - Кирково, с която е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари), за отоплителен сезон 2020/2021 год. (от 01 ноември 2020 г. до 31 март 2021 г.).

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (чл. 13, ал. 6 от ЗСП).

                                                                              Председател: