РЕШЕНИЕ
Номер ІV-3
24.02.2021г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти въззивен граждански състав
На осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
секретар
Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
гражданско дело
номер 2467 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по повод въззивната жалба на А.В.Г.,
гражданка на ***, родена на ***г. в ***, с
адрес: ***, действаща
чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Кремена Стоянова, със
съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Съборни” № 27, с електронен адрес: ****************@*****.***,
против решение № 244 от 31.12.2019 г. по
гр. д. № 1148/2018 г. на Районен съд – Несебър, поправено с решение № 260040 от 24.07.2020 г. по гр. д.
№ 1148/2018 г. на Районен съд – Несебър, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивницата- ищца против ответника О.Б.Г., гражданин на ***, роден
на ***г. в *** с адрес: ***, иск с правно основание чл. 34 от ЗС за съдебна делба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ 6, с административен адрес: ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***,
находящ се на втори етаж, блок 3, в жилищна сграда - № 3 с идентификатор ***, със
застроена площ от 53, 42 кв. м, състоящ се от: дневна с кухненски бокс, спалня,
санитарен възел с баня, тераса, при граници: на същия етаж: СО с идентификатор ***, СО с
идентификатор ***, под обекта: СО с идентификатор ***, над
обекта: СО с идентификатор ***, ведно с 2,58 кв. м. идеални части от общите
части на сградата, както и съответното право на строеж върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № *** на площ от 3755 кв. м., с административен адрес: ***, при
граници на поземления имот: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***.
Въз въззивната жалба са изложени оплаквания, че съдът
неправилно е възприел като доказано възражението на ответника за наличие на
пълна трансформация на лично имущество. Счита за недоказано обстоятелството, че
именно средствата от продажбата на личното имущество на ответника в *** са
били използвани за заплащане на цената по придобиване на имота в България.
Отбелязва се, че ответникът не е представил абсолютно никакви доказателства
за нареден банков превод от сметката по влога в руската банка, в която
сметка според неговите твърдения са били депозирани парите от продажбата на личното му имущество към сметката на
продавача на апартамента в България ,,Венид“ ЕООД. Поддържа се, че попълнената
от ответника декларация за произхода на средствата не може да се кредитира за
безспорно доказателство досежно декларираните от него в негова полза факти, тъй
като той е заинтересована страна. Оспорва се изводът на съда, че разпитаният по
делото свидетел на ответника е установил наличието на трансформация на лично
имущество чрез преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата,
свързани с покупката на процесния апартамент. Посочва се, че съдът не е
преценил правилно обясненията на двете страни, обективирани в съдебния протокол
по делото за развод. Твърди се, че съдът е достигнал до погрешни изводи, които
са резултат на неправилно разменена доказателствена тежест – ответникът е
следвало да ангажира доказателства за произхода на средствата по банковите
преводи, извършени за плащане на цената за покупка на имота в България, а не
ищцата да доказва за какво са похарчени парите от продажбата на личното
имущество на бившия й съпруг. Оспорва се като неправилен изводът на съда, че
ищцата не е оборила доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ
досежно цената на имота с доводи, че се касае до въвеждане на твърдение за факт
с правно значение. Излагат се
съображения, че по повод опитите на ищцата да
докаже симулативната цена на имота, съдът е допуснал процесуални
нарушения, като не е допуснал относими писмени доказателства и не е уважил
искането за неприемане на експертизата и за назначаване на тройна съдебно -
икономическа експертиза. Навеждат се оплаквания, че съдът изобщо не е
коментирал наличието на частична трансформация предвид липсата на пълно
припокриване между стойностите на получената от продажбата на апартамента в гр.
Орша цена /в размер на 472 000 000 белоруски рубли с
равностойност 47 200 USD или с равностойност в лева 68 290.37 лева по курса на
БНБ към дата 21.07.2014 г./ с платената за апартамента в България /в размер
на 65 194.43 лева без ДДС или 78 233.32 лева с ДДС/. Поддържа се, че
разликата над 68 290.37 лева до 78 233.32 лева не може да бъде възприета като
незначителна и предполага наличието на съсобственост върху процесния
апартамент.
Въззивницата
моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
допусне извършването на делба. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни
разноски и адвокатски хонорар. Ангажира доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
въззиваемия О.Б.Г., подаден чрез упълномощените му процесуалени представители адвокат
Антон Желев и адвокат Женета Иванова, в който се оспорва жалбата като неоснователна
и се излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Счита се за
доказано обстоятелството, че паричните средства от продажбата на личното
имущество на ответника в *** са били използвани за заплащане
на цената по придобиване на имота в България с оглед наличните по делото преки
и косвени доказателства. Намира за преклудирани на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК наведените във въззивната жалба твърдения,
че ответникът е депозирал парите от продажбата на наследствения си имот на
влог, но не е представил доказателства за това, както и относно плащането на
цената за апартамента в България по банков път, което не е било оспорено от
ищцата. Посочва, че декларацията по ЗМИП за произхода на средствата е
добросъвестно попълнена от ответника, тъй като към този момент страните все още
са били съпрузи, не са били в развод и не са имали спорове по между си.
Отбелязва, че ищцата не сочи конкретно с кои свои неправилни изводи съдът е
разменил доказателствената тежест в процеса. Излага доводи, че преценката на
съда дали нотариалният акт е официален документ в частта си досежно цената на
имота не се е отразила върху правилността на решението, тъй като ищцата не е
доказала с всички допустими доказателства, че договорената и заплатена цена по
нотариалния акт е симулативна. Счита, че съдът правилно не е допуснал
представените по делото оферти за продажба на апартаменти, тъй като от тях не
биха могли да се установят действителни пазарни цени към момента на сключване
на сделката за процесния имот. Намира, че съдът правилно е приел изготвената по
делото експертиза като пълна, ясна и обоснована и не е допуснал искането на
ищцовата страна за изготвяне на тройна съдебно-икономическа експертиза с оглед
липсата на обосновани доводи за необоснованост. Поддържа се, че не нот. актове
трябва да опровергаят твърдението на ищцата за симулативност на продажната
цена, а в тежест на ищцата е да опровергае посочената цена в нот. акт като
симулативна. Посочва, че въведените във въззивната жалба обстоятелства относно
наличие на офертни цени в агенции за недвижими имоти и в сайт на Диневи Естейтс
са недопустими поради настъпила преклузия съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК и
неотносими, тъй като от тях биха се установили офертни цени към настоящия
момент, а не действителни пазарни цени към момента на сключване на сделката за
процесния имот – 21.07.2014 г. Оспорва се наличието на частична трансформация
на лично имущество на ответника с доводи, че продажната цена на апартамента в
България е 65 194.43 лв. без ДДС, която сума е заплатена по банков път на
дружеството-продавач, като никъде в нотариалния акт не е договорено, че
купувачът дължи и ДДС върху продажната цена, и не се установява купувачът да е
заплащал и ДДС. Твърди се, че ако ищцата твърди, че ответникът е заплатил и ДДС
върху така договорената цена, то нейна е била тежестта да докаже този факт.
Позовава се на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС с доводи, че дори и да се
приеме, че данъкът се дължи отделно от договорената цена, то платец на данъка
ще бъде доставчикът на стоката и данъкът ще бъде за негова сметка. Навежда
съображения, че ищцата не е доказала да е договорена различна продажна цена от
тази, установена в нотариалния акт, а чрез установяване на средна пазарна цена
чрез допуснатата по делото съдебно техническа експертиза не се установява какво
е договорено между страните по нотариалния акт и какъв е размерът на
действителната престация, за който се твърди, че е различен от договорения.
Противопоставя се на направеното с въззивната жалба доказателствено искане поради
настъпила на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК преклузия и поради липса на
условията по чл. 201 от ГПК. Въззиваемият моли съда да потвърди
първоинстанционното решение и да му присъди разноските, направени във
въззивната инстанция.
В съдебно заседание всяка от страните чрез процесуалния си представител поддържа съответно жалбата си и писмения си отговор и молят съдът да постанови решение съобразно изложените от тях искания. Представят писмени бележки.
След извършена
служебна проверка по чл. 269 от ГПК съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, като с оглед изложените във въззивната жалба доводи,
становищата на страните и след самостоятелна преценка на доказателствата по
делото и при съобразяване на приложимия материален закон, Бургаският окръжен
съд намира следното:
В първоинстанционното
производство е предявен иск за съдебна делба на закупен по време на брака на
страните – бивши съпрузи недвижим имот, представляващ апартамент на
горепосочения адрес в ***. Ищцата твърди, че имотът е придобит
в режим на съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака на
страните с развод се е трансформирала в обикновена съсобственост помежду им в
равни дялове, поради което иска допускане на делбата при равни квоти.
Ответникът е възразил, че не е налице твърдяната от ищцата съсобственост на
имота, като е направил възражение за наличие на пълна трансформация на негово
лично имущество в придобиването на процесния имот, по съображения същият е
закупен със средства, получени от продажбата на негов наследствен имот в ***.
С обжалваното решение районният
съд, като е приложил българското материално право /чл. 23, ал. 1 от СК/ досежно
имуществените отношения на страните е приел, че
ответникът е доказал възражението си за пълна трансформация на негови
парични средства, получени от продажбата на наследствен имот в закупуването на
процесното жилище, поради което е отхвърли иска за делба поради липса на
съсобственост между страните.
По делото е безспорно установено, че страните са
бивши съпрузи, граждани на ***, които нямат постоянно пребиваване
на територията на Р. България, като предмет на иска за съдебна делба е недвижим
имот- апартамент, находящ се в Р.
България, закупен от ответника- въззиваем по време на брака му с
ищцата-въззивница.
Тъй като се касае предявен иск за делба на
недвижим имот, находящ се в Р. България, независимо, че страните са чужди
граждани съгласно чл. 12, ал. 1 КМЧП вр. чл. 109 от ГПК, същото попада
в изключителната компетентност на българския съд. Затова съдът приема, че за разглеждане на предявеният
иск за делба са приложими процесуалните норми на българския закон – в случая по
реда на чл. 341 и сл. от ГПК, като производството по делото е в първата фаза
–по допускане на делбата.
С протоколно определение от 18.01.2021г.
настоящата съдебна инстанция е обявила на страните, че на основание чл. 79, ал.
3 вр. с ал. 1 от КМЧП приема за приложимото по делото материално право относно
имуществените отношения между страните – бивши съпрузи досежно процесния имот тяхното
отечествено право т.е. това на Република Беларус. За целта по делото са изискани
и представени приложимите по делото норми на чл. 21 и сл. от Брачния семеен
кодекс на Република Беларус /БСКРБ/ и чл. 259 и сл. от Гражданския кодекс на
Република Беларус /ГКРБ/.
С оглед
твърденията на ищцата, че придобития по време на брака на страните е тяхна обща
съвместна собственост и насрещното възражение на ответника, че имотът е негова
лична собственост, тъй като е закупен с негови лични средства от продажба на
негов наследствен имот, съдът следва да изследва действащото в Република
Беларус законодателство, уреждащо имуществените отношения между съпрузи,
включително придобиването на недвижими имоти по време на брака в режим на
общност, дали е налице сочената от ответника хипотеза на трансформация на лично
имущество, както и какви са правата на съпрузите след прекратяването на
общността при прекратяване на брака с развод.
Съгласно
чл. 23 от БСКРБ имуществото, придобито по време на брака, независимо от кой от
съпрузите е придобито или кой от
съпрузите е внесъл пари, е тяхна обща съвместна собственост. Съпрузите имат право да
притежават, използват и да се разпореждат с това имущество, освен ако в брачния
договор е предвидено друго. Предвидено е, че съпрузите са ползват с равни права върху съвместно придобитото
имущество, дори ако единия от тях по време на брака се е занимавал с
домакинство, грижи за деца или по други уважителни причини не е имал независими
доходи от работа, освен ако в брачния договор не е предвидено друго.
В чл.
24 от БСКРБ е посочено, че в случай на разделяне
на имуществото, което се явява обща съвместна
собственост на съпрузите, техните дялове се признават за равни, освен ако в брачния договор не е предвидено друго.
Предвидена е възможност за отклоняване от принципа на равенство на дяловете,
като се вземе предвид интересите на непълнолетните им деца или интересите на
един от съпрузите, които заслужават внимание, като в този случай делът на
единия съпруг може да бъде увеличен, ако другия съпруг избягва да упражнява
трудова дейност или изразходва общото имущество в ущърб на интересите на
семейството.
В чл.
26 от БСКРБ е посочено кои имущества се считат за лична собственост на всеки от съпрузите, като е посочено, че това
са имуществата, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по
дарение и наследство.
Аналогична
е уредбата на имуществените отношения на съпрузите в чл.259, ал. 1 и ал. 2 от
ГКРБ, като в ал. 1 е прогласено, че
имуществото, придобито от съпрузите по време на брака е тяхна съвместна собственост, освен ако със споразумението между
тях не е установен различен режим на това имущество, а ал. 2 сочи, че лична
собственост на всеки от съпрузите е придобитото преди брака, както и полученото
от всеки от съпрузите по време на брака като дарение или по наследство.
Предвидена е възможност имуществото на всеки от съпрузите да бъде признато за тяхно общо имущество, ако се установи, че по
време на брака за сметка на общото имущество на съпрузите или личното имущество
на другия съпруг са направени инвестиции
/основен ремонт, реконструкция, преоборудване и др./, които значително
увеличават стойността му.
От гореизложената материално-правна
уредба следва извода, че съгласно беларуското законодателство всяко имущество,
придобито по време на брака, без значение на името на кого от съпрузите и без
значение кой от тях е внесъл средствата за придобиването му, се счита за обща
съвместна собственост и на двамата съпрузи. Изключение правят случаите, при
които е налице брачен договор, за какъвто по делото няма данни, както и
наличието на лична собственост на съпруга, като за такава се считат придобитите от него преди брака имущества,
както и дарените и наследените по време
на брака имущества.
От
анализа на приложените по делото извадки от Брачния семеен кодекс на Република
Беларус и от Гражданския кодекс на Република Беларус /ГКРБ/ обаче не се
установи в беларуското законодателство да е налице аналогична на предвидената в
нормата на чл. 23 от българския Семеен кодекс възможност /на която се е позовал
ответника/, при която съпругът да може да предяви претенция за еднолична собственост
на вещните права, придобити от него по време на брака с негово лично имущество.
Това означава, че в случая следва, че процесното закупено по време на брака им,
макар и на името на ответника недвижимо имущество се счита за обща съвместна собственост
на двамата съпрузи. В тази връзка настоящата съдебна инстанция не споделя доводите
на ответника, че такава възможност е предвидена в чл. 259, т. 2, изр. 3 от
ГКРБ, тъй като нормата касае съвсем друг случай, свързан с подобрения на личен
имот. По настоящото дело възражението на ответника касае обстоятелства, относими
към неприложимата обаче в случая норма
на чл. 23, ал. 1 от българския СК, каквато възможност беларуското
законодателство не предвижда. Както бе отбелязано по-горе за обща
съвместна собственост и на двамата
съпрузи се счита всеки имот, придобит по време на брака /извън хипотезата на
чл. 26 от БСКРБ/, независимо на името на кой от съпрузите и с какви средства е
закупено. С оглед гореизложеното се налага извода, че процесния имот представлява
обща съвместна собственост и на двамата съпрузи, при която след прекратяване на
брака им с развод съгласно чл. 24 от Брачния семеен кодекс на Република Беларус
страните- бивши съпрузи имат равни дялове в нея.
Като е
отхвърлил иска за делба, приемайки, че ответникът е доказал възражението си по
чл. 23, ал. 1 от българския СК, която правна норма е неприложима в случая,
районният съд е постановил решение при неправилно приложение на материалния
закон. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
което съобразно беларуското законодателство, изразено в
горепосочените нормативни актове делбата на процесния недвижим имот следва да
се допусне между страните при равни квоти за всеки от тях, а именно – за ищеца
½ ид.ч., и за ответницата ½ ид.ч.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 244 от 31.12.2019 г. по гр. д. № 1148/2018 г. на Районен съд –
Несебър, поправено с решение № 260040 от 24.07.2020 г. по гр. д. № 1148/2018 г.
на Районен съд – Несебър, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба между съделителите А.В.Г., гражданка на ****, родена на ***г. в ***, с
адрес: ***, със
съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Съборни” № 27, с електронен адрес: ****************@*****.*** и О.Б.Г., гражданин на ***, роден
на ***г. в *** с адрес: ***, на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, с
административен адрес: ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***,
находящ се на втори етаж, блок 3, в жилищна сграда - № 3 с идентификатор ***, със
застроена площ от 53, 42 кв. м, състоящ се от: дневна с кухненски бокс, спалня,
санитарен възел с баня, тераса, при граници: на същия етаж: СО с идентификатор ***, СО с
идентификатор ***, под обекта: СО с идентификатор ***, над
обекта: СО с идентификатор ***, ведно с 2,58 кв. м. идеални части от общите
части на сградата, както и съответното право на строеж върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № *** на площ от 3755 кв. м., с административен адрес: ***, при
граници на поземления имот: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** при равни квоти, както следва:
за А.В.Г. -1/2 /една втора/ идеална част, и за О.Б.Г. -1/2 /една втора/ идеална
част.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.