Р Е Ш Е Н И Е
№
260016 / 05.01.2021 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря Ст.Добрева, като
разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 18 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД против Ц.С.К. и З.С.Л., за осъждането им да заплатят на ищцовото дружество
сумата от 737.21 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги -
доставена, отведена и пречистена вода в периода от 27.09.2017 год. до
25.09.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 71.56 лв., начислена за
периода от 28.12.2017 год. до 19.12.2019 год. и законната лихва, начиная от
03.01.2020 год. до окончателното плащане.
Така предявените искове черпят правното си основание от чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
Ответницата К., редовно призована по реда на чл.41, ал.2 от ГПК, не е депозирала отговор, не се явява и не се представлява.
Особеният представител на ответницата Л. оспорва претенциите като неоснователни, по съображения, подробно развити в отговора на исковата молба.
След като се запозна със събраните по делото доказателства и ги обсъди поотделно и в тяхната съвокупност, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Двете ответници са наследници на А.Р.Й., б.ж. на гр.Бургас, поч. на 23.10.2016 год.
Съгласно удостоверение от Община Бургас, Д“МПДТР“, на 17.08.2017 год. ответницата З.Л. е декларирала собствеността си върху 3/8 ид.ч. от водоснабдения имот, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Л.“, бл.27, вх.1, ет.2, ап.4. Като съсобственици, освен другата ответница - ЦК. със същата квота, са посочени още две лица, притежаващи различни квоти от правото на собственост върху имота. В удостоверението изрично е упоменато, че имотът е деклариран „на основание покупка с нот.акт № 20, т.7, д.№ 4776/1998 год. и № 148, т.4, д.№ 1660/1964 год. и наследство след смъртта на А.Р.Й.“.
От заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза се установява, че във водоснабдения имот - апартамент на горепосочения адрес, е монтиран един водомер за студена вода. Експертът е изчислил, че общото количество потребена вода е 264.55 куб.м., от които 234 куб.м. - отчетено и 30.55 куб.м. - от разпределение, описал е в табличен вид начислените количества, като е остойностил същите на 737.21 лв., съпоставяйки ги със съставените 24 бр. фактури.
Тези фактури са описани в заключението на съдебно – счетоводната експертиза, като надлежно включени в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. Изчислен е и размерът на мораторната лихва върху неплатените задължения, за периода от съответния падеж до 19.12.2019 год.
Разпитана по делото, св. В. – отчетник в ищцовото дружество заявява, че познава имота, тъй като го отчита от 2015 год., както и че същият се обитава от жена с име Ц. и нейното семейство.
Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които показанията към началната и крайна дата на периода са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за неоснователни.
Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от успешно проведено от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и ответниците, по която да е изпълнил задълженията си точно. Понеже се твърди такава връзка между водния оператор-ищец и потребителите-ответници да е възникнала по силата на чл.3 от Наредба № 4 / 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, това по необходимост включва и положително установяване, при условията на пълно и главно доказване, че правото на собственост, респ. правото на строеж/ползване върху водоснабдения имот през процесния период е принадлежало на ответниците, а също и обема на притежаваните от всяка от тях права.
Въпреки изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не ангажира доказателства, от които да се установява, че в периода от 27.09.2017 год. до 25.09.2019 год. ответниците са били носители на правото на собственост или вещното право на строеж/ползване върху имота. Тук за пълнота следва да се каже, че декларацията, депозирана от едната ответница пред Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, не е годна да преодолее горния извод на съда. Както вече се спомена, главното и пълно доказване на това обстоятелство е възложено на ищеца, което налага, при твърдение за наследено право на собственост, носещата доказателствената тежест страна, освен удостоверението за наследници да ангажира и титул за собственост на наследодателя или друг документ, легитимиращ еднозначно ответниците. Отделен е въпросът, че от самата декларация, от която се ползва ищецът, е видно, че двете ответници не са единствени собственици, но в нея изрично е вписан титула за собственост. Същият е на разположение в Агенция по вписванията - Имотен регистър, който е публичен и при проявена активност, налагаща се от възложената й доказателствена тежест, ищцовата страна е могла да се снабди с него, като по този начин да проведе пълното си и главно доказване.
Следва отново и дебело да се подчертае, че косвените доказателства - декларации, свидетелски показания за това кой обитавал имота и прочее, не са достатъчни за провеждане на такова доказване, без оглед на субекта, стоящ на страната на ищеца или ответника. Още повече, че ищецът е икономически по-силния в правоотношението субект - монополист, което в никакъв случай не дава основание на съда да кредитира безкритично твърденията му, респ. изходящите само от него доказателства или по друг начин да приема поставеното в негова тежест непроведено доказване за проведено, а напротив.
Ето защо, главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява недоказан, а оттам - неоснователен, което от своя страна има за своя закономерна последица неоснователност на акцесорния – по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за дължимост на законната лихва.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Г.В.В.” № 3, сграда “Метални панели и конструкции”, представлявано от Г.Т., предявени против Ц.С. ***, ж/к „Л.“, бл. 27, вх.1, ет.2, ап.4, ЕГН - ********** и З.С.Л. ***, ЕГН - **********, за осъждането им да заплатят на ищцовото дружество сумата от 737.21 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 27.09.2017 год. до 25.09.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 71.56 лв., начислена за периода от 28.12.2017 год. до 19.12.2019 год. и законната лихва, начиная от 03.01.2020 год. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: А. Радев
Вярно с оригинала!
С. Добрева