№ 190
гр. Шумен, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ф. Д. А.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630200173 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 21 – 0869 - 002777/29.09.2021г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183
ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на С. К. К., ЕГН ********** от
гр.Бургас са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 30 лева, за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва по същество
вменените нарушения. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител – адв. Т.Ч. от АК - Бургас. Моли за присъждане на направените
по делото разноски.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като
правилно и законосъобразно като излага доводите си за това, както и зда бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 05.09.2021г. свидетелите Р. Н. Н. и ЦВ. ЕМ. ЦВ. – мл. атоконтрольори в сектор
ПП при ОДМВР – Шумен, работили в екип Около 14.50 часа се движели с патрулен
автомобил в гр.Шумен по ул. „Цар Иван Александър“, в посока кръстовището с ул. „Алеко
Константинов“. Преди кръстовището с ул.“Хан Кормисош“ забелязали лек автомобил, който
се движел по ул. „Цар Иван Александър“ срещу тях, в посока кръстовището с ул.“Климент
Охридски“. След кръстовището на ул.“Цар Иван Александър“ с ул.“Хан Кормисош“
автомобилът продължил движението си на право по ул.“Цар Иван Александър“, въпреки
наличието на пътен знак В1, въвеждащ забрана за навлизане на ППС.
Автомобилът марка „Хюндай Туксон“ с рег. №А 7492 МХ бил спрян от свидетелите
Р. Н. Н. и ЦВ. ЕМ. ЦВ.. Била установена самоличността на водача, а именно –
жалбоподателя С. К. К., ЕГН ********** от гр.Бургас. В хода на извършената проверка
жалб. К. представил СУМПС №********* валидно от 08.06.2017г. до 08.06.2022г. и
контролен талон №3119376, издаден към СУМПС №********* валидно до 04.06.2017г.
Св.Р.Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA №524903 от 05.09.2021г. за
извършени нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че на
кръстовището на ул. „Цар Иван Александър“ и ул. „Хан Кормисош“ навлиза след знак В1 и
1
не носи контролния талон към СУМПС. В акта е отразено, че жалб. К. няма възражения. От
показанията на св. Ц.Ц. е видно, че при съставяне на акта, жалбоподателят обяснил, че
поставеният знак не се виждал. По повод тези твърдения, след съставяне на акта
свидетелите Р. Н. Н. и ЦВ. ЕМ. ЦВ. направили със служебен таблет снимки и клип на
процесния участък от пътя.
Жалбоподателят се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени
възражения в законоустановения срок, които са били разгледани от св.И.С. Г. – ПИ в група
ОДПДПК в сектор ПП при ОДМВР – Шумен. След като се запознал с възраженията и
материалите по преписката, св. Г. не установил обстоятелства или доказателства
съставеният срещу жалбоподателя АУАН да бъде анулиран или преписката прекратена.
Счел подаденото възражение за неоснователно.
Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като
е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.3 т.5 пр.1
от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на С. К. К., ЕГН ********** от гр.Бургас са
наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 30 лева, за нарушение на чл.6
т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. НП е
връчено лично на жалб. К. на 07.01.2022г.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. Н. Н. и ЦВ. ЕМ. ЦВ., както
и от приобщеното веществено доказателство - диск предоставен от ОДМВР – Шумен със
запис.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененитеото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
лично и дали това лице го е извършило виновно.
По делото не е спорно, че на посочените в АУАН и в НП дата и час жалб. С.К.
управлявал лек автомобил “марка „Хюндай Туксон“ с рег. №А 7492 МХ, по ул. „Цар Иван
Александров“ като на кръстовището с ул. „Хан Кормисош“ е продължил движението си
направо по ул. „Цар Иван Александър“, въпреки наличието на пътен знак В1. Не е спорно и
обстоятелството , че при извършената проверка жалбоподателят не представил на
контролните органи контролен талон издаден към валидното му СУМПС №*********, а
контролен талон №3119376, издаден към предходното му СУМПС №********* валидно до
04.06.2017г.
Показанията на свидетелите Р. Н. Н. и ЦВ. ЕМ. ЦВ. подкрепят изложената в АУАН и
в НП фактическа обстановка, и не са противоречиви. Същите са очевидци на действията на
водача. Съдът кредитира напълно показанията на Н. и Ц., тъй като техните показания са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетите от тях действия на водача. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да
сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
Показанията им изцяло кореспондират и с приобщения запис изготвен със служебния
таблет, относно обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението по чл.6 т.1
2
от ЗДвП е имало поставен знак В1, въвеждащ забрана за навлизане на ППС по ул.“Цар Иван
Александър“, след кръстовището с ул.“Хан Кормисош“ в посока ул.“Климент Охридски“.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение чл.6 т.1 от ЗДвП.
От събраните по делото гласни доказателства и приобщеното веществено
доказателство – запис направен със служебен таблет безспорно се установява, че е имало
поставен знак В1 на кръстовището на ул. „Цар Иван Александър“ и ул. „Хан Кормисош“
забраняващ навлизането на ППС по ул. „Цар Иван Александър“, след кръстовището в
посока ул. „Климент Охридски“. Съдът намира, че от доказателствата по делото –
показанията на свидетелите се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като е навлязъл след знака В1, поради което от
обективна страна е осъществил състава на нарушението.
Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, задължава участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, светлинните сигнали, с
пътните знаци и пътната маркировката. Пътните знаци от група В касаят въвеждане на
забрана и отменяне на въведена забрана. Съгласно чл. 64.ал.1 от Наредба №18/23.07.2021г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак В1 "Забранено е влизането на
пътни превозни средства" се използва за сигнализиране на пътен участък, забранен за
движение на пътни превозни средства в едната посока. Пътният знак се поставя в началото
на пътния участък. Наредба №18 урежда и изисквания при поставянето на пътни знаци.
Съгласно чл. 14 ал.1 пътните знаци и другите средства за сигнализиране трябва да са видими
от разстояние, което позволява на водача своевременно да предприеме действия за
осигуряване безопасността на движението. В ал.2 на същата разпоредба е регламентирано и
минималното разстояние за видимост на пътния знак в метри, в зависимост от скоростта на
движение , а именно: при скорост до 30 km/h - 50 m; при скорост до 50 km/h - 100 m; при
скорост до 90 km/h - 150 m и при скорост над 90 km/h - 250 m. Когато разстоянието за
видимост по ал. 2 не може да се осигури: 1. пътният знак се дублира над или отляво на
платното за движение; 2. пътният знак се поставя предварително, като с допълнителна
табела Т1 се указва разстоянието, след което пътният знак е валиден, съгласно ал.3 на чл.14
от същата наредба.
Според показанията на свидетелите Р.Н., Ц.Ц. и Ил. Г. поставеният пътен знак е
видим, не е закрит от растителност или други предмети, които да не позволяват на водачите
да го възприемат.
Съгласно цитираните по-горе разпоредби от Наредба №18 не е достатъчно знака да е
видим, а има нормативно регламентирано изискване за минималното разстояние за видимост
на пътния знак. Същото е въведено с цел да позволи на водача своевременно да предприеме
действия за осигуряване безопасността на движението. Доколкото в конкретният случай се
касае за нарушение извършено в населено място, където разрешената максимална скорост
на движение е 50 km/h и в конкретният пътен участък, не въведена с пътен знак В26
скорост на движение различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП, минималното разстояние
за видимост на пътния знак е 100 m.
От показанията на св. Ц.Ц. и св. Р.Н. се установява, че още при съставяне на акта,
жалбоподателят обяснил, че поставеният знак не се виждал. Именно по повод тези
твърдения, след съставяне на акта свидетелите направили със служебен таблет снимки и
клип на процесния участък от пътя.На база приобщеното по делото веществено
доказателство – запис, направен от контролните органи в дена на проверката, съдът намира,
че в конкретната ситуация пътният знак В1 не е бил видим за жалбоподателя, съобразно
регламентираното минималното разстояние за видимост на пътния знак– 100 метра при
скорост 50 km/h. Не е видим и при скорост до 30 km/h, където минималното разстояние за
видимост е 50 m. На мястото, където е разположен знака по права линия има дървета, чиито
стволове и клони закриват знака и видно от записа, същият може да бъде възприет от
разстояние много по – малко от регламентираното. Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че жалбоподателят е от гр.Бургас, поради което е логично да не е запознат
с организацията на движението по конкретни улица в гр.Шумен и при невъзможност да
възприеме знака своевременно, това възпрепятства възможността на водача като участник в
движението да съобрази своето поведение с пътния знак. Съдът намира, че в случая липсва
субективната страна на нарушението.
3
С оглед изложеното настоящият състав намира, че не може да се приеме по
безспорен начин извършването на съставомерно от субективна страна деяние по чл.6 т.1 от
ЗДвП поради което незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и в тази част НП следва да бъде отменено.
По отношение нарушението на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 – 5 от ЗДвП задължава водачите да носят конкретно
изброени документи, между които и контролния талон към СУМПС - чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от
ЗДвП. В обстоятелствената част на АУАН и на НП при описание на нарушението е
посочено, че водачът не носи контролен талон към СУМПС. От събраните гласни
доказателства се установява, че при проверка на документите на жалбоподателя, същият е
представил контролен талон №3119376, издаден към предходно СУМПС №*********
валидно до 04.06.2017г., а не към притежаваното към момента на проверката СУМПС
№*********, валидно от 08.06.2017г. до 08.06.2022г. Според информацията предоставена от
сектор ПП при ОДМВР – Бургас, контролен талон №3119376, който е бил издаден към
СУМПС №********* е бил отнет във връзка с извършено нарушение, за което е било
издадено НП№16-1030-009039/01.12.2016г., влязло в законна сила на 21.06.2017г. Поради
изтичане срока на валидност на СУМПС №********* на жалбоподателя било издадено ново
СУМПС №*********, валидно от 08.06.2017г., връчено на жалбоподателя на 12.06.2017г.
Към него бил издаден контролен талон №6072433, който не бил връчен на жалб.К. заедно с
новото СУМПС, тъй като не била заплатена наложената глоба. Според сектор ПП при
ОДМВР – Бургас след заплащане на глобата на 10.07.2017г., жалбоподателят не се явил в
сектор ПП, за да си получи контролният талон.
От приложената справка за нарушител/водач също се установява, че контролен
талон №3119376 е бил отнет на 16.11.2016г. още със съставяне на АУАН№607459, въз
основа на който е било издадено НП№16-1030-009039/01.12.2016г. от ОДМВР – Пловдив.
Следователно безспорно установено е, че контролният талон фактически не се е намирал в
жалбоподателя. В същото време при извършената проверка на 05.09.2021г. в гр.Шумен,
жалбоподателят е представил на контролните органи именно контролен талон №3119376.
Същият контролен талон продължава да е вписан в справката за нарушител/водач със статус
иззет, докато издадения според сектор ПП при ОДМВР – Бургас нов контролен талон
№6072433 към новото СУМПС №*********, валидно от 08.06.2017г. не е отразен в
справката.
Предвид тези констатации съдът намира, че след като контролният талон, който се е
намирал в сектор ПП при ОДМВР – Бургас, тъй като е бил отнет, а при извършената на
05.09.2021г. в гр.Шумен е бил в жалбоподателя, същият по грешка е бил върнат на жалб. К.
от служителите на сектор ПП при ОДМВР - Бургас, вместо издаденият нов контролен талон.
Друго логично обяснения на създалата се ситуация няма. По делото не са събрани
доказателства, че жалбоподателят е съзнавал това обстоятелство. По скоро от показанията
на свидетелите Ц. и Н. се установява, че е разбрал това при самата проверка.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че не може да се приеме по безспорен
начин извършването на съставомерно от субективна страна деяние по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, поради което незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и в тази част НП също следва да бъде отменено.
Предвид изходът на производството основателно се явява искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски. Същият е направил разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение, поради което ОДМВР - Шумен следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направени по делото разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 – 0869 - 003386/07.01.2019г. на ВПД
Началник сектор ПП при ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183
ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на С. К. К., ЕГН ********** от
4
гр.Бургас са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 30 лева, за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да заплати на С. К. К., ЕГН ********** сумата от 300
лева /триста лева/ представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5