РЕШЕНИЕ
№ 624
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502317 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Х. Д., депозирана
чрез адв. Е.М., против решение № 260218 от 08.06.2021 г., постановено по
гр.дело № 1025/2020 г. на РС -Асеновград, ІІІ гр. състав, с което е обявен за
недействителен по отношение на Г. М. Д., ЕГН **********, нотариален акт №
******** г.; с вх.рег.№ 3895/21.09.2017 г., акт № ****, том 13 на Служба по
вписвания при РС - Асеновград, на основание чл.76 от Закона за
наследството, с който В. Х. Д., ЕГН **********, е продала на „Асеница-96“
ООД, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Иван Вазов №94,
ЕИК *********, следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 00702.3.192 по
КК и КР на А, одобрен със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с
адрес на имота ******** с площ 3 409 кв.м, трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на
земята при неполивни условия – 4 , с № на предходен план 003192, при
съседи: ПИ № 00702.3.191, ПИ № 00702.3.169, ПИ № 00702.3.166 и ПИ №
00702.3.193.
С решението е отменен на осн.чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт
№ *********** на Служба по вписвания при РС-А, с който В. Х. Д. е
призната за собственик по давностно владение на следните имоти: ПИ с
1
идентификатор № 00702.3.192 по КК и КР на А, одобрени със заповед № 300-
5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота град**********, с площ
3409 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, номер на предходен план 003192, 4-та категория, и
ПИ с идентификатор № 00702.8.222 по КК и КР на А, одобрени със заповед №
300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота град ***********“ с
площ 18500 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, номер на предходен план 008222, 5-та
категория, и е допусната съдебна делба между: Г. М. Д., В. Х. Д. и С. Г. Х. на
следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 00702.3.192 по КК и КР на
гр. А, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на
поземления имот град ***********, с площ 3409 кв.м, трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, номер на
предходен план 003192, 4 категория, при съседи: 00702.3.191; 00702.3.169;
00702.3.166 и 00702.3.193; ПИ с идентификатор 00702.8.222 по КК и КР на
гр. А., одобрени със заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на
поземления имот град ***********, с площ 18500 кв.м, трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, номер на предходен план 008222, 5 категория, при съседи: 00702.8.215;
00702.8.223; 00702.8.217; 00702.8.221; 00702.8.276; 00702.8.269; 00702.8.270 и
00702.8.195; ПИ с идентификатор 00702.24.268 по КК и КР на гр. А.,
одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, последно
изменение на КК и КР, засягащо имота е със заповед № КД-14-1-
11064/09.08.2011 г. на Н-ка на СГКК Пловдив, с адрес на поземления имот
град *******“, с площ 1 051 кв.м, трайно предназначение на територията –
горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, при
съседи: 00702.24.267; 00702.24.720; 00702.24.270; 00702.24.269 и
00702.24.921, при следните квоти: 2/4 идеална част за Г. М. Д. и по 1/4 ид.ч. за
В. Х. Д. и С. Г. Х., и са осъдени В. Х. Д., С. Г. Х. и „Асеница-96“ ООД да
заплатят на Г. М. Д. сумата 585 лева - разноски по производството.
Решението се обжалва от В. Х. Д. частично - относно два от
имотите – тези с идентификатор 00702.3.192 и с идентификатор 00702.8.222
по КК и КР на гр. А, произнасянето по отношение на нотариалните актове и в
частта относно разноските. Навеждат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт в тази му част. Неправилно е прието, че
не е изтекла 10-годишната давност по чл. 79, ал.1 от ЗС за двете ниви, като се
излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че не е направено и
искане от ищцовата страна за присъждане на разноските, като неправилно
съдът се е произнесъл. Иска се отмяна на решението в обжалваните части, да
се отхвърлят исковете за делба на тези два имота, както и в частта относно
разноските.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г.
М. Д. чрез адв. Л.П., като се излагат подробни съображения, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба
2
следва да бъде оставена без уважение.
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С.Х. и
„Асеница – 96“ ООД.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е
дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Производството, в което е постановено обжалваното решение, е
образувано по предявени от Г.Д. против В.Д., С. Х. и „Асеница – 96“ ООД
обективно съединени искове с правно основание чл.34 ЗС - за делба на три
недвижими имота, по чл.76 от ЗН и по чл.537 от ГПК.
Ищецът Г. М. Д. моли да бъдат допуснати до делба съсобствени с
ответниците В. Х. Д. и С. Г. Х. недвижими имоти, а именно: ПИ с
идентификатор 00702.3.192, в гр. ***********“ - нива с площ 3409 кв.м; ПИ с
идентификатор 00702.8.222, в гр. А****** - нива с площ 18500 кв.м и ПИ с
идентификатор 00702.24.268, в ****** - друг вид дървопроизводителна гора с
площ 3409 кв.м, при квоти: 2/4 за ищеца, като наследник на М. Г. Д. и по 1/4
за ответниците Д. и Х., като наследници на Г. Г. Д. Твърди, че
съсобствеността е възникнала по наследство от С. Г. Д. и Г. А. Д. Ответникът
В.Д. се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка за два от
имотите - ПИ с идентификатор 00702.3.192 в гр. А******** - нива с площ
3409 кв.м, и ПИ с идентификатор 00702.8.222, в гр. *********“ - нива с площ
18500 кв.м, като оспорва същия и моли да бъде отменен, на осн. чл. 537 от
ГПК. Моли да бъде обявен, на осн. чл. 76 от ЗН, за недействителен спрямо
3
него, договорът за покупко-продажбата на един от имотите, сключен между
ответниците В.Д. и „Асеница – 96“ ООД, гр. Асеновград, а именно на ПИ с
идентификатор 00702.3.192, в ******
Постъпил е отговор в срока по чл. 131 от ГПК от ответницата В.Д.
чрез адв. М., като оспорва допустимостта на иска по отношение на първите
два имота, описани в исковата молба, тъй като те са нейна индивидуална
собственост. Счита иска за допускане на делба при посочените квоти за имота
в местността „Б.“ за основателен. Твърди, че е придобила по давност първите
два имота, описани в исковата молба, като ги е владяла заедно със съпруга си
от датата на възстановяване на имотите – 15.01.1999 г. до смъртта на съпруга
- 28.10.2015 г., а след това и сама, със съгласието на праводателя на ищеца и
знанието на самия ищец, както и на А. и Л. Д. Твърди, че решението да
останат на нея и съпруга нивите е било взето от всички наследници на
наследодателите на страните С. и Г., тъй като само ответницата и съпругът
са се грижили за родителите, както и за наследниците А. и Л. Още през 2000
г. на ищеца е съобщено, че волята на баща му е била тези ниви да останат на
брат му и ответника В.Д., като той не се е противопоставил и фактическото
положение е останало непроменено. Същото се е повторило и след смъртта на
Л. Д. през 2003 г. и на А.Д. през 2009 г. Счита, че исковете по отношение на
тези имоти следва да бъдат отхвърлени, като не са налице и основанията за
прогласяване на относителна недействителност на извършената от нея
продажба на един от имотите.
Ответникът С.Х. също оспорва допустимостта на исковете по
отношение на първите два имота, описани в исковата молба, тъй като те са
индивидуална собственост на нейната майка В.Д.. Искът за допускане на
делба при посочените квоти за имота в местността „Б.“ е основателен.
Твърди, че имотът в местността „Ч.“ и имотът в местността „К.“ са придобити
от нейната майка по давност, тъй като заедно с баща са ги владели от датата
на възстановяване на имотите – 15.01.1999 г. до смъртта на баща -
28.10.2015 г., а след това и сама, защото баща е казал, че тези имоти остават
на майка и тя да няма претенции спрямо тях. Твърди, че са владени така със
съгласието на праводателя на ищеца и знанието на самия ищец, както и на
чичо А. и леля Л.Д. Собствеността на нивите да остане на нейните
родители е било решено от всички наследници на наследодателите на
страните С. и Г.Д, тъй като само те са се грижили за баба и дядо , общите
наследодатели, както и за леля Л. и чичо А. Д. Още през 2000 г. на ищеца
е съобщено, че волята на баща му е била тези ниви да останат на брат му и
ответника В.Д., като той не се е противопоставил и фактическото положение
е останало непроменено. Същото се е повторило и след смъртта на Л. Д. през
2003 г. и на А. Д. през 2009 г. Счита, че исковете по отношение на тези имоти
следва да бъдат отхвърлени, като не са налице и основанията за прогласяване
на относителна недействителност на извършената от майка В.Д. продажба
на един от имотите.
В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба
4
от ответника „Асеница – 96“ ООД Асеновград.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Страните са наследници по закон на С. Г. Д., починала на
*******г., на Г. А. Д., починал на ******* г.; на Л. Г. Д., починала на ******
г.; на А. Г. Д., починал на ***** г., като ищецът е наследник на М. Г. Д.,
починал на ****** г., а В.Д. и С.Х. – на Г. Г. Д., починал на ***** г.
С решение №2598 от 09.09.1993 г. на ПК Асеновград на
наследниците на Г. и С. Д. е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 1.000 дка,
седма категория, находяща се в терен по §4 на град **********, и нива от
7.900 дка, трета категория, находящ се в землището на град *******.
С решение № 00702 от 15.01.1999 г. на ПК Асеновград на
наследниците на Г. и С.Д.и са възстановени правата на собственост върху
следните имоти: нива от 3.409 дка, ІV-та категория, местност Ч., имот №
003192 по плана за земеразделяне, и нива от 18.500 дка, V-та категория,
местност К., имот № 008222 по плана за земеразделяне.
С нотариален акт № ********на Служба по вписвания при РС
Асеновград, В.Д. е призната за собственик по давностно владение на следните
имоти: ПИ с идентификатор № 00702.3.192 по КК и КР на А., одобрени със
заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота град А.,
местност Ч., с площ 3409 кв.м, с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, номер на предходен план
003192, 4-та категория, и ПИ с идентификатор № 00702.8.222 по КК и КР на
А., одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на
имота град А., местност К., с площ 18500 кв.м, с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, номер на
предходен план 008222, 5-та категория.
С нотариален акт №********, вх.рег.№ 3895/21.09.2017 г., акт №
139, том 13 на Служба по вписвания при РС Асеновград, В.Д. продала на
„Асеница-96“ ООД град Пловдив следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор № 00702.3.192 по КК и КР на А., одобрени със заповед №
300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота град А., местност Ч., с
площ 3409 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин
на трайно ползване – нива, номер на предходен план 003192, 4-та категория.
Представени са договори за наем за имот № 00702.8.222 – 18.500
дка, от 16.08.2006 г., от 19.09.2011 г. и от 16.10.2016 г., сключен между В.Д. и
ЕТ “Телец 22 - *******“, както и договор за аренда на земеделска земя от
2013 г., сключен между: В. и Г. Д. от една страна и „Асеница-96“ ООД от
друга, за имот с идентификатор № 00702.3.192.
От показанията на свидетелката Н. М. – майка на ищеца, се
установява, че има останали в наследство земи от родителите на бащата на
ищеца, които се намират около града. Свидетелката не знае В. или С. да
5
обработват тези земи, нито, че Г. е взел и ползвал тези земи за себе си.
От показанията на свидетелката К. Г. – близка на страните, се
установява, че земите са върнати през 1990 г., имали и те земя в същата
местност - “Ч.“. Тази нива е била наследство от родителите на Г. Д., около 3
дка. Още от връщането В. и Г. са я обработвали 4-5 години – друг от
наследниците не е ходил на нивата. В. и Г.са споделяли, че Л., А. и М. са
казали, че тази нива ще остане за нея. В. е дала на кооперацията тази нива в
местността “Ч.“, като тя е взимала рента за нея - жито, ечемик или пари.
Другите наследници са били съгласни нивата да се даде под аренда, но
свидетелката не знае дали са делили парите от рентата. За родителите на
Г., брата и сестра му приживе са се грижили само В. и Г.
От показанията на свидетеля Н. А. Т. – познат на страните, се
установява, че В. и Г. са имали възстановена земя в местността “К.“ близо до
село Б., на около 500 м преди селото, с площ около 15-16 дка. Г. го наел да
изчисти нивата, да я изравни и изоре. Споделил със свидетеля, че имал брат и
сестра, които не били добре здравословно, те се грижили за тях и се разбрали
тези земи да останат на тях. Свидетелят е обработвал, торил тази нива заедно
с Г., помагал е за обработване на фъстъци, за което Г. лично му е плащал. По-
късно са дали тази земя под аренда, никои от братята и сестрите му не е искал
да обработва земята, и са се разбрали земята да остане за тях.
Така установената фактическа обстановка е правилно възприета и
съответства на събраните по делото доказателства. Възражения по
възприетите факти не са наведени. Спорният момент в делото е придобила ли
е В.Д. правото на собственост върху два от недвижимите имоти, а именно ПИ
с идентификатор 00702.3.192 и ПИ с идентификатор № 00702.8.222.
Съдът е приел, че не е изтекла 10-годишна придобивна давност
върху имотите, тъй като при спор за придобиване по давност на съсобствен
имот от някои от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали
те владеят изключително за себе си целия имот и от кога /ТР №1/06.08.2012
г. по тълк.д. №1/2012 г. на ВКС, ОСГК/. Упражняването на фактическата
власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде
променено. В настоящия случай наследодателят на ответниците Г. Д. е
упражнявал фактическа власт върху имота до смъртта си през 2015 година, а
след това наследниците му – ответницата В.Д. - е упражнявала фактическа
власт върху имота. За да придобият по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава
на придобивна давност, съсобственика трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си
с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
6
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната
по начало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна
в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата
власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия
имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите. За
да се признае на едно физическо лице правото на собственост по отношение
на идеална част от съсобствен недвижим имот, разпоредбата на закона
установява, че съсобственика следва да е упражнявал в период, по-дълъг от
10 години, фактическа власт върху конкретната вещ, без противопоставяне от
страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по
отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен
собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само
доколкото елементите на фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице, и са установени при
пълно и пряко доказване, възражението за придобивна давност може да се
приеме за установено. Тези изводи са правилни и законосъобразни.
Не е установено по несъмнен начин по делото жалбоподателката
В.Д. да е установила самостоятелно владение върху имота.
Показанията на св. К. Г. и Н. Т. са категорични, че нивата в
местността Ч. и нивата в местността К. са обработвани само от В. и съпругът
Г. С. Г. твърди, че още приживе на наследодателите Л. и А. Д. и на
наследодателя на въззиваемата страна М. Д., В. е казвала, че тримата „са
казали на В. тази земя да остане на нея“. Същото – че нивата е дадена от
двамата му братя и сестра му на него – е споделял и починалия Г. Д. С. Т.
също е научил от Г. как е станал собственик на имота – гледал е двамата си
братя и сестра си. Св. Д. е категорична, че нивите са били на Г., „семейно са
се събрали и са решили тези земи да останат за В. и Г., защото полагат грижи
за всички тях“. Такова изявление – за нивите - е чула и от брата А. М- е знаел
за даването на нивите. Никой от свидетелите обаче не твърди, че изявленията,
че е собственик на двете ниви, са станали достояние на Г.Д., че той по
някакъв начин е изявил претенции към нивите и тези негови искания са
отблъснати – било от чичо му Г- Д., било от В.Д.. Не се установяват и
изявленията, които са споделени със свидетелите за нивите – че Г.- и В. са
собственици, да са станали достояние на Г.Д..
Вярно е, че според представените документи само В.Д. е отдавала
7
имотите под наем (според приложените към делото договори за наем на земя
- л.77- л.79 от първоинстанционното дело), а според договора за аренда на
земеделска земя – в качеството на пълномощник на съпруга си Г.Д. (л.80 и
сл.). Никой от свидетелите обаче не е категоричен, че добивите са получавани
само от нея. Напротив – св. Г. твърди, че не знае дали са делили парите от
рентата.
Според изложеното в решение №60123/16.11.2021 г. по гр.д.
№50/2021 г. на ВКС, II г.о., в практиката на ВКС по решение № 32 от
8.02.2016 г. по гр.д. № 4591/2015 г., I гр.о., решение № 60 от 7.06.2018 г. по
гр.д. № 2420/2017 г., I гр.о. и решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. №
3973/2015 г., 1 гр.о. е дадено тълкуване, че ако приживе едно лице е предало
владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че
последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с
намерението да придобие собствеността от този момент и ако до смъртта на
лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1
ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в
предходен момент един от сънаследниците е установил
самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя, като
не е необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се доведе до
знанието на останалите лица, които биха могли да имат качеството
„наследници по закон“ след неговата смърт. Случаят обаче не е такъв, тъй
като Г.Д. е единствен наследник по закон на своя баща М. Д. Не се
установяват и твърдените разпоредителни действия от А. и Л. Д. Установява
се, че те не са желаели да работят нивите, но не и, че са се разпоредили с тях.
Ето защо в конкретния случай от страна на В.Д. е било необходимо да се
демонстрира промяна в намерението – че държането на наследствената
идеална част на Г.Д. преминава във владение. Ето защо правилно е прието, че
е налице съсобственост върху имотите – предмет на въззивното обжалване.
По тези съображения исковете за делба са основателни. Касае се
за наследствени имоти, като правилно са определени и правата на страните в
съсобствеността. Изводите на първостепенния съд в тази част са правилни,
като въззивния съд препраща в тази част към мотивите на
първоинстанционния акт.
Тъй като В.Д. не е станала единствен собственик на имотите,
8
неправилно се е снабдила с нотариален акт, с което е призната изцяло за
носител на правото на собственост върху тях, а не само за собствената си
идеална част от 1/4. Именно до този размер - ¼ идеална част, не следва да се
отменя атакувания акт за обстоятелствена проверка. Решението в частта, в
която е отменен на осн.чл.537 ал.2 от ГПК изцяло нотариален акт ******* г.;
с вх.рег.№ 1359/19.04.2017 г., акт № 12, том 5, дело № 755/2017 г. на Служба
по вписвания при РС-А., с който В. Х. Д. е призната за собственик по
давностно владение на следните имоти: ПИ с идентификатор № 00702.3.192
по КК и КР на А., одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на
АК, с адрес на имота град **********“, с площ 3409 кв.м, с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, номер на предходен план 003192, 4-та категория, и ПИ с идентификатор
№ 00702.8.222 по КК и КР на А., одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004
г. на ИД на АК, с адрес на имота град *********“, с площ 18500 кв.м, с
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, номер на предходен план 008222, 5-та категория, е
неправилно в частта до ¼ идеална част, като следва да се отмени до тази
част. В останалата част нотариалният акт правилно е отменен за разликата
над ¼ идеална част.
Правилно от състава на районния съд е обявен за недействителен
по отношение на Г. М. Д., ЕГН **********, нотариален акт № ******** г. с
вх.рег.№ 3895/21.09.2017 г., акт № 139, том 13 на Служба по вписвания при
РС - Асеновград, на основание чл.76 от Закона за наследството, с който В. Х.
Д., ЕГН **********, е продала на „Асеница-96“ ООД, със седалище и адрес
на управление град Пловдив, ул. Иван Вазов №94, ЕИК *********, следния
недвижим имот: ПИ с идентификатор 00702.3.192 по КК и КР на Асеновград,
одобрен със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота
********“ с площ 3 409 кв.м, трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при
неполивни условия – 4 , с № на предходен план 003192, при съседи: ПИ №
00702.3.191, ПИ № 00702.3.169, ПИ № 00702.3.166 и ПИ № 00702.3.193.
Същата, както вече се посочи, е била собственик само на ¼ идеална част от
имота. Ето защо решението и в тази част е правилно и законосъобразно, като
следва да се потвърди.
Относно искането за отмяна на присъдените разноски – същото е
9
основателно. Нито в исковата молба, нито в съдебните протоколи или молби
по делото, депозирани от адв. Л.П. е направено искане за присъждане на
разноски (включително и в писмената защита). Ето защо жалбата в тази част –
с която е осъдена жалбоподателката да заплати на Г.Д. разноски – е
основателна, като решението в тази част следва да се отмени.
Разноски са поискани от жалбоподателката, като следва да се
присъдят по съразмерност в размер на 10 лв. за държавна такса във
въззивното производство.
Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260218 от 08.06.2021 г., постановено по
гр.дело № 1025/2020 г. на РС-Асеновград, ІІІ гр. състав, В ЧАСТТА, с която е
отменен на осн.чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт № **********.; с вх.рег.№
1359/19.04.2017 г., акт № 12, том 5, дело № 755/2017 г. на Служба по
вписвания при РС-Асеновград, с който В. Х. Д., ЕГН **********, е призната
за собственик по давностно владение до размера на ¼ (една четвърт)
идеална част от следните имоти: ПИ с идентификатор № 00702.3.192 по КК
и КР на А., одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с
адрес на имота град *********“, с площ 3409 кв.м, с трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, номер на
предходен план 003192, 4-та категория, и ПИ с идентификатор № 00702.8.222
по КК и КР на А., одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на
АК, с адрес на имота град А., местност „К.“, с площ 18500 кв.м, с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, номер на предходен план 008222, 5-та категория, както и В ЧАСТТА, в
която В. Х. Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати разноски по делото
пред първата инстанция на Г. М. Д., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260218 от 08.06.2021 г.,
постановено по гр.дело № 1025/2020 г. на РС-Асеновград, ІІІ гр. състав, както
следва:
в частта, с която е отменен на осн.чл.537 ал.2 от ГПК нотариален
акт № *********** с вх.рег. № 1345/2017 г.; с вх.рег.№ 1359/19.04.2017 г., акт
№ 12, том 5, дело № 755/2017 г. на Служба по вписвания при РС-А., с който
В. Х. Д. е призната за собственик по давностно владение на следните имоти:
ПИ с идентификатор № 00702.3.192 по КК и КР на А., одобрени със заповед
№ 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота град *******“, с площ
3409 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, номер на предходен план 003192, 4-та категория, и
10
ПИ с идентификатор № 00702.8.222 по КК и КР на Асеновград, одобрени със
заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота град
********** с площ 18500 кв.м, с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, номер на предходен план
008222, 5-та категория, за разликата над ¼ (една четвърт) идеална част от
имотите;
в частта, в която е обявен за недействителен по отношение на Г.
М. Д., ЕГН **********, нотариален акт № ************с вх.рег. №3840/2017
г. с вх.рег.№ 3895/21.09.2017 г., акт № 139, том 13 на Служба по вписвания
при РС - А., на основание чл.76 от Закона за наследството, с който В. Х. Д.,
ЕГН **********, е продала на „Асеница-96“ ООД, със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул. Иван Вазов №94, ЕИК *********, следния
недвижим имот: ПИ с идентификатор 00702.3.192 по КК и КР на А., одобрен
със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота
********“ с площ 3 409 кв.м, трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при
неполивни условия – 4 , с № на предходен план 003192, при съседи: ПИ №
00702.3.191, ПИ № 00702.3.169, ПИ № 00702.3.166 и ПИ № 00702.3.193.
в частта, в която е допусната съдебна делба между: Г. М. Д., ЕГН
**********, В. Х. Д., ЕГН **********, и С. Г. Х., ЕГН **********, на
следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 00702.3.192 по КК и КР на
гр. А., одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на
поземления имот град *********, с площ 3409 кв.м, трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, номер на
предходен план 003192, 4 категория, при съседи: 00702.3.191; 00702.3.169;
00702.3.166 и 00702.3.193; и ПИ с идентификатор 00702.8.222 по КК и КР на
гр. А., одобрени със заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на
поземления имот град А, м. „К“, с площ 18500 кв.м, трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, номер на
предходен план 008222, 5 категория, при съседи: 00702.8.215; 00702.8.223;
00702.8.217; 00702.8.221; 00702.8.276; 00702.8.269; 00702.8.270 и 00702.8.195,
при следните квоти: 2/4 (две четвърти) идеални части за Г. М. Д. и по 1/4
(една четвърт) идеална част за В. Х. Д. и С. Г. Х.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА Г. М. Д. от ***********, ЕГН **********, да заплати
на В. Х. Д. от град *************, ЕГН **********, направените разноски за
въззивното производство по съразмерност в размер на 10 (десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12