№ 14386
гр. София, 07.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110153112 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Г. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, чрез адв. В.Н., със съдебен адрес гр. ****, против „М.К.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от С.И.А., с
която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати сумата от 301,10 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски
кредит, обективиран в Договор за заем № 45727 от 01.03.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба- 13.09.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 01.03.2021 г. е сключил с ответника Договор за заем № 45727,
по силата на който му бил отпуснат кредит в размер на 400 лева срещу задължението да го
върне в 11-месечен срок посредством плащане на погасителни вноски всяка в размер на
44,20 лева при ГПР от 41,08 %. Размерът на общата сума, която ищецът следвал да върне, е в
размер на 486,20 лева. Посочва, че в процесния договор била включена клауза, съгласно
която ищецът, като кредитополучател, се задължава в 3-дневен срок от сключване на
договора да осигури персонално обезпечение чрез съдействието на трето лице, което да
поеме при условията на солидарна отговорност произтичащите от процесния договор
задължения, като сключи договор за поръчителство. Поради неизпълнение на това
задължение на ищеца била начислена неустойка в размер на 339,94 лева. Твърди, че сумата
по кредита била погасена предсрочно в общ размер на 701,10 лева. Претендира нищожност
на процесния договор поради противоречие със законоустановените императивни правила,
поради неспазване на предвидената в закона форма, както и поради липса на съществен
елемент от съдържанието му- годишен процент на разходите. Твърди, че годишният лихвен
процент само е посочен без да е разписана методиката на формирането му, което, от своя
страна, представлявало противоречие с императивна правна норма по чл. 19, ал. 1 вр. с чл.
10, ал. 2 и чл. 10 „а“, ал. 2 и 4 от ЗПК. Посочва, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело
С-448/2017 г. на СЕС на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляване на
ГПР без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. Също така поддържа,
че действителният размер на ГПР за процесния договор е 116,22 %, а не 41,08 %.
Претендира нищожност на клаузата за неустойка като накърняваща добрите нрави, като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Ищецът посочва, че по този начин с
клаузата за неустойка се заобикаля закона, тъй като се уговаря едно допълнително
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Посочва, че при недадено
1
обезпечение не биха произтекли вреди за кредитора и по този начин неустойката обезпечава
всъщност вредите от евентуално неизпълнение на главния дълг, за която по принцип тече
мораторна лихва и е забранено да се кумулира неустойка за забава с лихва за забава.
Поддържа, че така уговорена неустойката е трябвало да бъде включена в ГПР на кредита,
тъй като представлява допълнително възнаграждение към главницата, уговорено като
периодично плащане. Поради това счита, че целият договор за кредит е нищожен, тъй като
кредитополучателят не е бил наясно с действителния ГПР. Твърди, че действителният ГПР
надхвърлял 50 %, което е в противоречие с императивна правна норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Поддържа, че неправилното изчисляване на ГПР е самостоятелно основание за
недействителност на договора за кредит. Посочва, че процесният договор е недействителен
поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с
добрите нрави. В условията на евентуалност твърди, че договорът е унищожаем с оглед
сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия, респективно твърди
нищожност на отделни клаузи от договора. Обосновава правен интерес за завеждане на
настоящото дело, поддържайки недействителност на целия договор за кредит, с оглед което
следва да дължи само чистата стойност на кредита, поради което се явява изплатена без
основание сумата в размер на 301,10 лева, представляваща разликата между заплатената
предсрочно от ищеца сума- 701,10 лева, и предоставената му сума по кредита- 400 лева.
Моли за уважаване на иска.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли на основание чл. 190 от ГПК
съдът да задължи ответника да представи всички налични документи, свързани с процесния
кредит по Договор за паричен заем № 45727/01.03.2021 г. Също така моли ответникът да
бъде задължен да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания от
страна на ищеца по договора за кредит. Прави доказателствено искане на основание чл. 192
от ГПК съдът да задължи „И“ АД да представи справка за всички извършени плащания от
ищеца към ответника за периода от 01.03.2021 г. до 13.09.2021 г. Моли за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба
въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните по делото е
бил сключен Договор за паричен заем № 45727/01.03.2021 г. Не оспорва, че ищецът му е
превел 701,10 лева за погасяване на кредита. Поддържа, че уговорената клауза за неустойка
при неизпълнение на акцесорно задължение има санкционен характер. Оспорва твърдeнията
на ищеца, че е била начална невъзможност да осигури поръчител по договора за кредит.
Посочва, че неустойката за неизпълнение на акцесорното задължение по дефиниция не
попадало в общите разходи, затова не следвало да бъде включена в ГПР. Поддържа, че дори
да се приеме, че е неправилно изчислен ГПР, то това не влече нищожност на целия договор,
а само на клаузата, уреждаща неустойката. Възразява срещу твърденията на ищеца за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва. Поддържа, че на ищеца е била
предоставена възможността да влияе върху съдържанието на договора преди сключването
му. Посочва, че ищецът, в качеството си на кредитополучател, е могъл да изпълни
задължението си да осигури поръчител по всяко време след сключване на договора, като
щял да дължи неустойка само за периода преди сключване на договора за поръчителство.
Оспорва твърденията на ищеца, че договорът е бил сключен при крайна нужда, поради
тяхната недоказаност. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Претендира разноски. С отговора, ответникът прави и искане за
съединяване на настоящото дело с гр. д. № 53111/2021 по описа на СРС, 85-и състав.
Обосновава искането си поради идентитет на страните по делата и сходство в предмета на
спора- прогласяване нищожност на договори за кредит, сключени между същите страни.
С отговора на исковата молба ответникът не прави доказателствени искания.
2
Противопоставя се на ищцовите искания за задължаване на ответното дружество да
представи в оригинал всички документи, свързани със сключването на процесни договор за
кредит, включително сами договор, за задължаване на третото неучастващо по делото лице
„И“ АД да представи доказателства за плащания и за допускане и назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал.
Искането по чл. 190 от ГПК съдът намира за частично основателно, а именно за
задължаването на ответното дружество да представи всички документи, свързани със
сключването на процесния договор за паричен заем. Същите са от значение за установяване
на факти, релевантни към ищцовите доводи за наличието на неравноправни клаузи,
начисляване на ГПР в противоречие с императивни законови норми и останалите доводи за
нищожност на договора. По отношение на останалите искания, основани на разпоредбите на
чл. 190 и чл. 192 от ГПК и допускането и назначаването на съдебно – счетоводна
експертиза, която да даде заключение по първите два въпроса, формулирани в исковата
молба, съдът намира за основателни възраженията на ответника. Обстоятелствата, чието
доказване се цели с тези доказателства, не се оспорват от ответното дружество –
сключването на договор за паричен заем и изпълнението на задълженията по него от страна
на ищеца, поради което е безпредметно събирането на доказателства за установяването на
тези факти. В тази връзка следва да бъде допусната и назначена съдебно – икономическа
експертиза, която да отговори само на трети въпрос, посочен в исковата молба.
Във връзка направеното искане за съединяване на настоящото дело с гр. д. №
53111/2021 по описа на СРС, 85-и състав, същото следва да се остави без уважение, тъй като
по делото има постановено Решение № 4657 от 13.05.2022 г., по описа на СРС, 85-и състав.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задача, посочена в исковата молба под въпрос №
3, при депозит в размер на 150 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю.Н., като вещото лице да се уведоми за назначената
експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
насроченото съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до приключване на първото по делото редовно
открито съдебно заседание да представи заверени преписи от всички документи, свързани
със сключването на договор за паричен заем № 45727 от 01.03.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за задължаване на ответника и на
3
третото, неучастващо по делото лице „И“ АД да представя доказателства относно
извършени от ищеца плащани по процесния договор за паричен заем.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 213 от ГПК, направено от ответника, за
сливане на настоящото дело с гр. д. № 53111/2021 по описа на СРС, 85-и състав, за първото
по делото открито съдебно заседание.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а) на
01.03.2021 г. между страните е сключен Договор за заем № 45727, по силата на който на
ищеца бил отпуснат кредит в размер на 400 лева срещу задължението да го върне на
ответника в 11-месечен срок посредством плащане на погасителни вноски всяка в размер на
44,20 лева при ГПР от 41,08 %; б) в процесния договор била включена клауза, съгласно
която ищецът, като кредитополучател, се задължава в 3-дневен срок от сключване на
договора да осигури персонално обезпечение чрез съдействието на трето лице, което да
поеме при условията на солидарна отговорност произтичащите от процесния договор
задължения, като сключи договор за поръчителство; в) на ищеца била начислена неустойка в
размер на 339,94 лева поради неизпълнение на задължението да осигури попечител в
посочения срок; г) сумата по кредита била предсрочно погасена в общ размер на 701,10
лева; д) към момента на сключването на договора за паричен заем Марин Семов не е
разполагал с достатъчно средства за задоволяване на основните си потребности и тези на
членовете на неговото семейство.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: получената
неустойка се основава на валидна и равноправна клауза на договора и същата не е част и не
следва да бъде част от ГПР по процесния договор.
3. Правната квалификация на а) главния иск - чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД,
вр. с чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК /поради неспазена форма/, вр. с чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК /не са посочени основните данни, послужили за изчисляване на годишния процент на
разходите (ГПР)/, вр. с чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК /поради недействителност на клаузата
за възнаградителна лихва/, вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 26, ал.
2, предл. първо и трето ЗЗД; б) на евентуалния иск чл. 27, предл. последно.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 19,
ал. 3 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК.
5. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за кредит с
посочените клаузи за лихви и неустойка, начина на разсрочване на кредитните задължения,
извършването на предсрочно погасяване с погашения на обща стойност от 710,10 лева; към
момента на сключването на договора ищецът се е намирал в затруднено финансово
състояние.
УКАЗВА на ищеца, че не се сочи доказателства за установяването на обстоятелството,
че към момента на сключването на договора се е намирал в затруднено финансово
състояние.
6. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че получената разлика над
чистата стойност на кредита (400 лв.) до пълния размер на погасения кредит (710,10 лева) е
получена въз основа на валидни и равноправни клаузи от договора.
7. Между страните не се спори за наличието на следните обстоятелства: а) На
01.03.2021 г. между страните е сключен Договор за заем № 45727, по силата на който на
ищеца бил отпуснат кредит в размер на 400 лева срещу задължението да го върне на
ответника в 11-месечен срок посредством плащане на погасителни вноски всяка в размер на
44,20 лева при ГПР от 41,08 %; б) В процесния договор била включена клауза, съгласно
която ищецът, като кредитополучател, се задължава в 3-дневен срок от сключване на
договора да осигури персонално обезпечение чрез съдействието на трето лице, което да
4
поеме при условията на солидарна отговорност произтичащите от процесния договор
задължения, като сключи договор за поръчителство; в) на ищеца била начислена неустойка в
размер на 339,94 лева поради неизпълнение на задължението да осигури попечител в
посочения срок; г) сумата по кредита била предсрочно погасена в общ размер на 701,10
лева.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.07.2022 г., 13.45 часа, за която дата и час
да бъдат призовани ищеца и ответника.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис
от отговора и приложенията към него – към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5