Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав
на публично заседание проведено на 15.12.2016г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6586 по описа
на съда за 2016г. и на основание закона и
данните по делото, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 266 във вр. с чл. 258 и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът ЕЛЕКТРА - 94 ООД, ЕИК *********,
е предявил срещу ответника БОЯН 82 ООД, ЕИК *********, за заплащане на сумата
от 23 128.94лв. – представляващи незаплатена сума за извършени СМР по прекратен
договор за извършване на СМР от 30.03.2015г. и сумата от 1 691.69лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода 13.12.2015г. – 30.08.2016г. Твърди,
че с ответника е имал сключен договор за извършване на СМР от 30.03.2015г., по
силата на който следвало да изпълни СМР на обект в с. С., съгласно оферта,
представляваща приложение № 1 по договора. Твърди, че в хода на изпълнение на
задължението е извършил СМР като останала дължима сума от 33 124.90лв. Поради
съмнение от страна на ответника за неправилно изчисляване на СМР е изготвена
техническа експертиза по реда на обезпечаване на доказателства, от която се
установило задължение на ответника, съгласно уговорките в приложение № 1 в
размер на 33 128.94лв. Твърди също, и че е
получил аванс по договора, от който е налице нереализиран остатък от 10
000лв. Поканил с нотариална покана ответника да му заплати сумата от 33
128.94лв., като указал в поканата, че при неплащане в срок на сумата, договорът
се прекратява. Т.к. не получил поисканата сума, ищецът претендира по делото
главница в размер на разликата от претендираната сума и нереализирания аванс,
ведно с мораторна лихва. Уточнено е, че по пера и суми се претендират СМР,
съдържащи се в протокол за установяване на СМР от 12.12.2015г. Допуснато е
изменение на иска за лихва в с.з. от 15.12.2016г., като същата се претендира в
размер на 1 686.35 лв., за периода 13.12.2015г. – 30.08.2016г. Претендират се
разноски.
Ответникът оспорва основателността на
исковете. Не оспорва, че е сключен договор между страните по силата на който
ищецът е приел да изпълни СМР на обект „Двуетажна жилищна сграда, гараж,
преустройство на съществуваща сграда и механа”. Твърди, че по силата на
договора стойността на изработката възлиза на 125 466.00 лв. без ДДС и
151 759.20 лв. с ДДС, при срок за изпълнение 3 месеца след подписване на
договора. Твърди, че е изпълнил своите задължения и е заплатил аванс в размер
на 45 600.00 лв. и всички предоставени от ищеца протоколи, като общата
сума в периода 01.04.2015г. – 15.10.2015г. е 155 940.43 лв. Заявява, че
строежът не е довършен в срок. Твърди, че на ищеца са заплатени разходи
превишаващи първоначало договорената цена. Ответникът твърди, че не е бил
съгласен с представените му дейности с
протокол от 12.12.2015г., поради което не е двустранно подписан. Твърди
че цените в офертата и в допълнително извършените СМР са в размер над средния
за региона. Твърди, че не е наясно как ищецът е определил размер на претенцията
си. Ответника твърди, че допълнително извършените дейности следва да се
заплащат по цени средни за страната, тъй като не са предмет на договора. Моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от представения по делото договор от 30.03.2015г. между „Боян – 82” ООД –
като възложител и „Електра 94” ООД - като изпълнител, е сключен договор за
извършване на СМР на Втори стопански двор в с. С., със срок за изпълнение три
календарни месеца. Договорени са видове работи и съпътстващи мероприятия, както
и цени, които са изрично изброени в Приложение № 1 към договора, именовано
Оферта за обект „Двуетажна жилищна сграда, гараж и преустройство на
съществуваща сграда и механа, УПИ 584“. В договора е уговорена обща стойност на
СМР 126 466.00лв без ДДС, като в т. 8 е посочено, че договорената цена
може да бъде променена при възникнали и
доказани непредвидени СМР. Уговорени са авансово плащане, междинни плащания – с
представяне на акт обр. 19 за извършване на етапност от СМР и приспадане
процентно на аванса и окончателно плащане – три работни дни след приключване на
работата и подписване на приемателен протокол между страните. Не се спори между
страните а и видно от принитрано писмо от електронна поща с изпращач office_electra94 и получател *********@***.** е видно, че на 13.12.2015г. е е изпратен файл
озаглавен „Акт № 6”. По делото е приложен протокол
за установяване на извършени СМР/акт 19/ към 12.12.2015г. по Обект УПИ – 584 –
строеж на офиси и складове за нуждите на дружеството“, който е с крайна
стойност 27 604.12лв без ДДС и 33 124.94лв. с ДДС. Същият е представен във неподписан вид от
ищеца на л. 16 от делото и в екземпляр с подпис на представителя на ищеца и
печат, на л. 43 от делото. Независимо от оспорването и възраженията на
ответника по този документ, следва да се има предвид, че в нито един от
представените екземпляри, той не съдържа негов подпис, т.е. може да бъде приет
само като писмено изявление на ищеца и няма материална доказателствена сила за
съда. От представена от ищеца справка – „Боян 82” ООД е видно, че след
приспадане на сумите по плащанията и аванса, е останал при него нереализиран аванс
по ф-ра 1040/01.04.2015г. в размер на 10 000.00 лв. Именно с тази сума е
заявеното в исковата молба прихващане с дължимото по извършетните СМР. След
като между страните е възникнал спор за дължимите по договора суми и
провеждането на производство по ч.гр.д.
№510/2016г. на ПлРС – производство по обезпечаване на доказателства – изтотвяне
на експертиза за извършените СМР, тяхната стойност, заплатените суми, и
установяване на средните цени на строителството, ищецът е изпратил на ответника Нотариална покана
№ 6625 от 08.07.2015г., т. II – п № 81 на
нотариус С.И. и разписка № 81, получена на 11.07.2016г., с която го е поканил до 15.07.2016г. да му заплати по посочена
сметка сума в размер на 33 128.94 лв., по договор от 30.03.2015г. В
поканата е посочено, че при неплащане на сумата в посочения срок, договорът ще
се счита за прекратен поради неплащане. Не
спорно между страните, че сумата не е заплатена в срок, и че договорът е
прекратен. Видно от изготвената комплексна строително-счетоводна експертиза,
намираща се в приетото ч.гр.д. №510/2016г. на ПлРС, са извършени СМР в обем 75%
от общия обем на стойност 146 820.66 лв./ 176184.79лв. с ДДС/ по цени в
договора и 113 514.52 лв./136217.42лв. с ДДС/ по средни цени. Строежът е
изпълняван по Наредба № 3/1983 г. на МРРБ: одобрен инвестиционен проект,
заповедна книга, протоколи обр. №, протоколи за строителна линия и основен
репер, протоколи обр. 12, ведомост, актове обр. 19. Възложителят е изплатил до
момента сума в размер на 129 950.36 лв. без ДДС и 155 940.43 с ДДС.
Необходимо време за довършване на обекта – до два месеца и средства за
довършване по предвиденото в договор по договорни цени – 27 607.45 лв. или
23 471.09 лв. по средни цени – без ДДС. Посочените цени на СМР в офертата
съответстват на тези за установяване на извършени СМР. Стойността на
изпълнените СМР по предоставени протоколи е в размер на 146 820.66 лв., а
по средни цени 113 514.52 лв. Следва да се отбележи, че в обезпечителното
производство от страна на ищеца в настоящето дело, е било дадено писмено
становище, че по време на цялото стоителство са възниквали непредвидени СМР –
подпочвени вода, предписания на проектанта, искане на инвеститора за повдигане
на височината на помещенията, за промени на разпределението, избор на друг цвят
цигли, други промени в сградите, закупуване на други два имота, което променило
идеята за проекта и дало идея за включване в ансамбъла на новия имот. От заключението
на експертизата е видно, че при проверката си вещото лице е включило и
установените от него допълнителни СМР, реално извършени, които възлизат на 41
позиции, като ги е извело и самостоятелно в отделни по вид и наименование
таблици.
Съдът
при така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи: Съгласно
приложен по делото договор за извършване на СМР от 30.03.2015г., между страните
по дело е било налице съглашение, по силата на което ищецът е следвало да
извърши действия определени в Приложението към договора, като в договора е
предвидена и промяна в договорната цена, при наличие на допълнително възникнали
и доказани непредвидени СМР. Понастоящем договорът между страните е прекратен,
считано от 15.07.2016г. т.к. не е спорно, че ответникът не е заплатил
поисканата от ищеца сума с нотариална покана № 6625 от 08.07.2016г. на нотариус
С.И.. Възникналите обаче преди прекратяване на договора вземания, и то за
конкретна част – по определен протокол, се претендират отделно, поради което
съдът следва да разгледа въпроса - дължими ли са претендираните суми от
ответника, както са описани по пера в протокола от 12.12.2015г., а не общо
дължимите суми между страните по целия договор, по каквито въпроси е работило
вещото лице, изготвяйки заключението си. При сравнение между Приложение № 1 към
договора от 30.03.2015г. и представения
протокол, който всъщност се явява и исковата претенция, се установява, че се
претендират извършени СМР, които се съдържат като позиции в уговореното между
страните като част от договора за изработка – от позиция 26 до позиция 40 от
частта „Конструкция“ на Приложение № 1. СМР по протокола от 12.12.2015г. са
по-детайлизирани от тези по договора, но съобразно заключението на вещото лице,
са действително извършени, което е констатирано още от първоначалния му оглед и
посочено на стр. 3 от заключението. Същевременно има и малка част от тях, които
са констатирани като извършени извън предвидените в договора и описани в
таблиците № 7 и 8 от заключението. Всичко това сочи, че посочените от ищеца СМР
са действително извършени, във връзка са със сключения между него и ответника
договор за изработка, представляват както договорени, така и в една част
възникнали непредвидени СМР, които обаче са доказани, както е било изрично
договорено като условие за дължимост на цена в т. 8 от договора за изработка.
Обстоятелството, че ответникът не е подписал протокола и не се е съгласил, че
работите са извършени и че това е тяхната цена, се замества от изготвеното по
делото заключение от вещо лице, което на място е установило извършеното и
неговата цена. Горното налага извода, че претенцията за заплащане на сумата по
протокола за установяване на СМР от 12.12.2015г., се явява основателна и следва
да бъде уважена в претендирания от ищеца размер - 23 124.94 лв., доколкото
и самия ищец не претендира цялата сума по протокола, признавайки прихващане с
дължимо връщане на ответника от 10 000лв.
Ответника е възразил също и че извършените
дейности е следвало да се заплатят по средни за региона стойности, а не по
по-високите, направени от ищеца. Нормата на чл. 259 от ЗЗД е диспозитивна, като
съгласно нея изпълнителят следва да изработи вещта със свои средства. Не се съдържа
начин за определяне стойността на тези средства. Съдът намира, че волята на
страните не е била да изключат действието на тази разпоредба. Съгласно
по-високо дължимата грижа от търговци, възложителя е следвало да е знаел, че
определените в Приложение № 1 стойности са над средните за региона. Въпреки
това, той подписвайки договора се е съгласил да ги заплати. В договора не се съдържа клауза уреждаща
определянето на разходите по допълнителните действия. Поради това и
изискванията за дължима грижа, следва да се приеме, че възложителят е
предоставил изцяло на изпълнителя правото да определя стойността на средствата.
Съждения в противен смисъл биха подкопали сигурността в оборота. Те биха
„възнаградили” възложителя, който възползвайки се от пасвиното поведение на
страните, (като не са уредили определянето на размера на допълнителните СМР)
може буквално по свой избор да заплаща или не допълнителни дейности,
спекулирайки с размера, като същевременно би трябвало да е знаел, че
изпълнителя борави със средства с по-висока стойност. Воден от горното съдът
намира, че стойностите претендирани от дружеството-изпълнител са меродавни и
техният размер не следва да се изменя. В подкрепа на горните изводи е и
изготвената по ч. гр.д. 510/2016г. експертиза, съгласно която обектът е 75% завършен,
което не се оспорва от страните, като извършените допълнително СМР са в размер
на 38 715.70 лв. с ДДС. Претендирания от ищеца размер от се включва в тази
сума, което също още едно основание искът за главница следва да бъде уважен
изцяло. Ответника възразява, че следва да заплати сумата без ДДС, но съдът
намира, че ДДС в случая е дължимо, т.к. задължението за заплащане на ДДС
възниква с извършването на доставка или предоставяне на услуга. Счетоводното
оформление е вторичен факт, некасаещ дължимостта на данъка. Изпълнителят следва
да заплати ДДС за месеца, в който е извършил действията и да отрази това в
СДЗДДС – за продажби. Поради това възложителят следва да бъде осъден да заплати
както данъчната основа, така и заплатения данък. Ответникът възразява също и че
относно строителните дейности по протокола от 12.12.2015г. следва да се
приложат правилата на неоснователното обогатяване, а не тези, уреждащи договора
за изработка. Съдът намира, че неоснователно обогатяване би имало ако след
прекратяване на договора се извършат СМР, но направените преди прекратяване
следва да се приложат разпоредбите за изработка.
При така изложеното от съда относно
основателността на искането за главница, съдът следва да разгледа предявения
акцесорен иск за лихва. Съдът намира, че такава се дължи от 15.07.2016г. - датата,
посочена в Нотариалната покана до ответника, като падеж на плащането на сумата
по протокола от 12.12.2015г. С получаване на поканата се счита, че е безспорно установено узнаването от ответника
на претенцията на ищеца за тези СМР, а изпращането по имейл на документ със
заглавие акт №6, не доказва получаването на протокол, обективиращ акт № 19.
Служебно изчислена от съда, лихвата
върху сумата от 23 124.94 лв. за периода 15.07. 2016г. – 30.08.2016г./датата на
и.м./ е в размер на 302.51лв. До размера на тази сума предявения иск за лихва
следва да се уважи, а за горницата до 1
686.35 лв., и за периода 13.12.2015г. – 14.07.2016г. – да се отхвърли, като
недоказан.
С оглед изхода на делото, и уважената и
отхвърлена част на претенциите, съдът следва да присъди разноски по
компенсация. По отношение на разноските на ищеца: Съгласно т. 1 от ТР 6/2012г.
по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС относно разноските за адвокатско
възнаграждение по делото следва да се представят доказателства, че същите са
заплатени в брой или по банков път. Ищецът по делото не е отбелязал плащане в
брой в адвокатското пълномощно, като към приключване на делото не е представил
документ, че сумата е внесена по банков път. Поради това съдът следва да има
предвид като доказани само разноските за държавна такса, в размер на 995.59 лв.
Разноските на ответника следва да се разглеждат само в претендирания размер в
списъка по чл. 80 от ГПК – 1600лв., за които е отбелязано, че са заплатени в
брой. След компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
на 843.08лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 266, във вр. с чл.
259 от ЗЗД „БОЯН – 82” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Сдаовец, обл. Плевен, ул. „Врабче” № 1, представлявано от Н.П., ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕЛЕКТРА – 94” с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Александър Стамболийски” № 1, представлявано от М.Н.,
сумата в размер на 23 124.94 лв.,
представляващи извършени строителни дейности по протокол за установяване на СМР
от 12.12.2015г. по Договор за извършване на СМР на Втори стопански двор с. С.
от 30.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 86 от ЗЗД „БОЯН –
82” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Сдаовец, обл. Плевен, ул. „Врабче” № 1,
представлявано от Н.П., ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРА – 94” с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Александър
Стамболийски” № 1, представлявано от М.Н., сумата в размер на 302.51лв., представляващи лихва върху
главницата от 23 124.94 лв. за периода
15.07. 2016г. – 30.08.2016г., като претенцията за горницата до 1 686.35 лв., и
за периода 13.12.2015г. – 14.07.2016г., като недоказана ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „БОЯН – 82” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Сдаовец, обл.
Плевен, ул. „Врабче” № 1, представлявано от Н.П., ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРА – 94” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Александър Стамболийски” № 1, представлявано от М.Н., сумата по компенсация в
размер на 843.08лв., разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: