Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1372

 

град Пловдив, 27.07.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на десети  юли  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3011 описа за 2019 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано  по искова молба  на  Д.П.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Държавен фонд „Земеделие” София, с която се иска да бъде осъдена  ответната страна по реда на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 от АПК да му  заплати сумата от 203 980,28лв. представляваща обезщетение за причинени вреди от отменено Уведомително писмо с Изх.№01-6500/357 от 25.04.2017г. /л.42/ на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие”, с което на ищеца  е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление “Поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места” (ВПС-4) по заявление за подпомагане с УИН 16/160616/68947 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба  до окончателното изплащане на сумата, ведно със  сумата от 16093,07 лв. - лихва за забава върху наплатеното парично обезщетение за периода 20.12.2018 г. до 29.09.2019 г., както и направените по делото разноски.

В исковата молба се сочи, че е изпълнен фактическия състав на отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Сочи се, че от незаконосъобразния акт са увредени интересите на ищеца като бенефициер, като в това му качество да получи финансиране по проекта. Поради което с настоящия иск се претендира обезщетение за  имуществени вреди в размер на стойността на проекта, които вреди се изразяват в невъзможността да реализира проекта и са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт на държавния орган.

В съдебно заседание – адв. Н.К. като пълномощник на Д.Т. поддържа исковата претенция, представя писмени бележки, претендира разноски.

Ответникът по делото – ДФЗ – София, не се представлява.

Представителят на ОП - Пловдив дава заключение за основателност на исковата претенция.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, десети състав, след като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, събраните в настоящото производство доказателства поотделно и в съвкупност и доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Т. е регистриран под уникален регистрационен номер (УРН) 237189 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Същият е подал Заявление за регистрация 2012 от 06.04.2012г. с УИН 16/250412/14678 за кампания 2012, с което са заявени различни схеми и мерки за подпомагане, между които и подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания”, направление (подмярка) “Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места” (ВПС-4).

С писмо Изх.№01-6500/357 от 20.01.2017г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ Т. е уведомен, че на основание чл.26, ал.1 от АПК, се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по АЕП, направление ВПС-4.

 Д.П.Т. е обжалал Уведомително писмо с Изх.№01-6500/357 от 25.04.2017г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие”, с което на оспорващия е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление “Поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места” (ВПС-4) по заявление за подпомагане с УИН 16/160616/68947 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016г. като е възразявал, че изводите на административния орган са направени на база на административна проверка въз основа на автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 по направление “Поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места“ (ВПС-4), с тези, които са били заявени по направлението през текущата кампания в Интегралната система на администриране и контрол (ИСАК), и че използваният програмен продукт не отчита реално обработвани земи, поради което и на база на неверните констатации на ИСАК са направени и неверни изводи.

С Решение № 165/25.01.2018 г. на Административен съд - Пловдив, влязло в сила на 20.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2083/2017 г. е било отменено Уведомително писмо с Изх.№01-6500/357 от 25.04.2017г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие”, с което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление “Поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места” (ВПС-4) по заявление за подпомагане с УИН 16/160616/68947 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016г.

В своите решаващи мотови съдът е приел, че неправилното определяне на общата площ на референтните парцели през 2012г. е резултат от грешка на органите на ДФЗ, която би могла да се избегне посредством извършването на проверка на място, съгласно чл.65, ал.1 от Наредба №11/06.04.2009г., доказателства за каквато извършена проверка на място обаче по делото не са били  ангажирани. По делото не са били ангажирани и доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че ищеца Т. би могъл да открие грешката на служителите на ДФЗ, допусната при определяне на общата площ на референтните парцели. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.77, §2, б.”в” от Регламент №1306/2013г., изключваща възможността за налагане на санкция на Д.Т..

По делото се установява, че вследствие на отменения незаконосъобразен акт, Държавен фонд ”Земеделие“ не е изплатил на Д.Т. дължимото за 2016 г. агроекологично плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. по направление ВПС-4, код АП 18.2, като по този начин на ищеца е причинена имуществена вреда изразяваща се в пропусната полза.

По делото се установява, и в тази насока няма спор, че общата площ на пресичане е в размер на 624,40 ха., съобразно Уведемително писмо изх.№ 6500/12965 от 04.12.2012 г. и тези заявени за подпомагане през 2016 година. Това обстоятелство се установява и от Уведомително писмо с Изх.№01-6500/357 от 25.04.2017г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие” и таблицата неразделна част от същото, в която изрично е посочена площта на географското припокриване между одобрените площи и тези заявени в текущата кампания 2016 г., в размер на 624,40 ха./л.44/.

За установяване размера на дължимото обезщетение в хода на настоящото съдебното производство е допуснато извършване на съдебно - счетоводна експертиза. От изслушаното експертно заключение е установено, че за процесната 2016 година агроекологичната помощ, която ищецът е следвало да получи по поетия от него агроекологичен ангажимент възлиза на 203943,78 лв. тъй като съгласно чл.13, ал.4, т.3, б“д“ от Наредба № 11, годишният размер на агроекологичните плащания за управление на земеделски земи с висока природна стойност по направление ВПС-4, АП-18.2 е в размер на 167 евро за хектар, която отнесена към 624,40 ха. дава размер на дължимо обезщетение от 104 274,80 евро или 203 943,78лв. Вещото лице е дало заключение, че законната лихва за забава дължима поради неиздължаване на определеното обезщетение за причинени вреди от отменения акт, за периода от 20.12.2018 г. до 29.09.2019 г. е в размер на 16090,19лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът е процесуално ДОПУСТИМ. Същият е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на изпълнителния директор на ДФЗ, срещу Държавен фонд "Земеделие" – юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", т. е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН. Съображенията са следните.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Налице е настъпила за ищеца вреда, изразяваща се в липса на получено финансиране, която вреда е в причинна връзка с отменения административен акт

В процесния случай е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред - Уведомително писмо с Изх.№01-6500/357 от 25.04.2017г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие”. Налице е и настъпила за ищеца вреда, изразяваща се в липса на своевременно получено финансиране, която вреда е в причинна връзка с отменения административен акт.

Отмененият отказ за плащане и прекратяване на агроекологичен ангажимент е окончателен, тъй като към настоящия момент не е налице правна възможност за оторизиране на агроекологична помощ, която да се финансира със средства от Европейския съюз, поради извършване на нарушение на чл. 75, т.1 във вр с чл.40 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 на Съвета, които предвиждат принципна забрана за извършване на плащания, които се осъществяват след най-късната възможна дата, която е предвидена в правото на европейския съюз – 30.06.2017 г. по аргумент от чл.75, т.1 от Регламент 1306/2013г.

По делото не се доказа ответникът да е възстановил висящността на процедурата по агроекологичната помощ, както и да е извършил плащане на дължимата финансова помощ. Посредством експертните заключения ищецът е този, който е доказал своите твърдения. Ответникът формално с писмена молба по делото е оспорил заключението, но не е ангажирал доказателствени искания с цел оборване доказателствената сила на експертните заключения.

Претенцията за лихви за забава се основава и на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по-висок размер, кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава – 20.12.2018 г., така както е поискана.

Нейният размер върху сумата от 203943,78 лв. възлиза на 16090,19лв., в какъвто смисъл е заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, с които съдът и страните не разполагат

Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

При дължимата му доказателствена тежест ищецът се справи с установяване на релевантните факти и обстоятелства обосноваващи извод за проявлението на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

При това положение следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски в размер на 360 лв. съгласно представен списък на разноските.

 Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, десети състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, да заплати на Д.П.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на  203 980,28лв. представляваща обезщетение за причинени вреди от отменено Уведомително писмо с Изх.№01-6500/357 от 25.04.2017г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие”, с което на ищеца  е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление “Поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места” (ВПС-4) по заявление за подпомагане с УИН 16/160616/68947 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.10.2019 г.  до окончателното изплащане на сумата, ведно със  сумата от 16093,07 лв. - лихва за забава върху неплатеното парично обезщетение за периода 20.12.2018 г. до 29.09.2019 година.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр. София да заплати на Д.П.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски в производството в размер на 360 лв.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните за неговото изготвяне по реда на АПК.

                   

 

                   

 

                       

 

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: