№ 23
гр. Варна, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Наталия П. Н.
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Н. Въззивно гражданско дело №
20223100502127 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба вх. №61192/07.09.2022г. на Н. Д. Н. срещу решение
№2555/31.07.2022г., постановено по гр. дело №14822/21г. по описа на ВРС,
17-ти състав, с което искът му за отмяна на наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ е отхвърлен. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, че не е съобразено с материалния и
процесуален закон и противоречи на установената съдебна практика, като не
са изследвани в тяхната съвкупност и събраните по делото. Твърди, че от една
страна в хода на делото не са събрани всички доказателства, поради което
делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна, а от друга-
голяма част от доказателствата не са ценени от съда в тяхната съвкупност.
Излага, че имало съществени разминавания на датите посочени от ответника
в отговора на исковата молба и тези- в представените по делото
доказателства. Всички тези разминавания и неточности не са изследвани от
съда, не е поискано от ответника уточнение и не са коментирани в мотивите
на съда. Счита, че това е съществен порок на решението, което води до
1
нарушаване правото на защита на ищеца и необоснованост на съдебното
решение. Оспорва изложеното от първ. Съд, а именно, че е налице признание
от страна на ищеца за обиди спрямо М.. Твърди наличието на предубеденост
и липса на обективност на съда, а също така и нарушение на материалния
закон. На следващо място излага, че съдът не е взел предвид направените от
него възражения нито ги е коментирал в мотивите си. Категорично заявява и
поддържа становището си и в хода на настоящото производство, че той не е
правил по никакъв повод подмятания и обиди към служителката. Това не би
могло да се случи, тъй като от 01.06.21г. до 31.06.21г. е работел отвън- на
съвсем друг вход и е нямал достъп и контакти с въпросното лице, а в
последствие от 02.07.21г. до 15.07.21г. е бил в отпуска. Излага, че неизяснен е
останал въпросът в кое отделение е работела М., и защо сигналът е бил
подаден от старшата сестра на другото отделение. Излага, че ответната страна
в хода на процеса по никакъв начин не е успяла да докаже, че ищецът виновно
е нарушил трудовата дисциплина, във връзка с което е наложено процесното
дисциплинарно наказание, включително и, че тежестта на нарушението е
съответна на наказанието. Твърди също, че са нарушени формалните
изисквания на закона и на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, както и е налице не извършване на визираните в заповедта
дисциплинарни нарушения. Счита, че в заповедта липсва пълно и точно
описание на извършеното нарушение, както и правно основание. Не е посочен
момента на извършване, обстоятелствата при които е извършено, както и
доказателства потвърждаващи фактите. Счита, че в заповедта липсват
обстоятелства, които представляват нарушение на трудовата дисциплина, в
какво се състои злоупотребата с доверието на работодателя, как е уронено
доброто му име. Счита, че процесният случай не може да се субсумира под
този фактически състав. Не е налице нелоялно отношение от страна на ищеца
спрямо работодателя, нито злепоставяне на същия, за да се приеме, че е
извършил посоченото дисциплинарно нарушение. По изложените
съображения моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата, в
противоречие с материалния и процесуален закон и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се уважите иска, както и да му бъдат присъдени
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната по
2
жалбата страна - Районен център по трансфузионна хематология, чрез който
оспорва изцяло въззивната жалба. Твърди, че решението е правилно,
законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено.
Счита, че при постановяването му съдът е обсъдил всички релевантни
доказателства в тяхната съвкупност, като е достигнал до правилен извод за
неоснователност на предявения иск. Моли доказателственото искане на
въззивника да бъде оставено без уважение, тъй като работното място на
свидетелката се определя съгласно длъжностната.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази
следното:
В исковата си молба ищецът Н. Д. Н., ЕГН **********, излага, че със
Заповед №РД-02-1/13.09.2021г. на Директора на Районен център за
трансфузионна хематология - Варна, ЕИК ********* му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, на основание чл. 357 КТ, вр. чл. 188,
т. 1 КТ. Твърди, че на 08.07.2002г. бил назначен на длъжност „шофьор“ в
Районен център за трансфузионна хематология – Варна, като със заповед №
РД-01-53/31.05.2021г. му било наредено да премине обучение за измерване на
телесна температура, след което считано от 01.06.2021г. той трябвало да
измерва температурата на кандидат – кръводарителите, влизащи в центъра.
Излага, че на 18.06.21г. непълно неочаквано за него, получил покана да даде
обяснения защо не изпълнява определеното му в дл. характеристика
задължение и да обясни ситуацията до 21.06.2021г. във връзка с възможност
за налагане на дисциплинарно наказание. На 27.08.2021г. му било поискано
обяснение за проявено неетично поведение служителката Д. М.. Категорично
твърди, че не е отправял по никакъв повод помятания и обиди към нея.
Излага, че в периода от 01.06.2021 г. до 31.06.2021г. е осъществявал
служебните си задължения на друг вход, поради което е нямал контакт с нея,
а от 02.07.2021 г. до 15.07.2021 г. е ползвал отпуск. Навежда твърдения за
несъответствие между реалната дата (16.07.2021 г.) на състояло се заседание
на етичната комисия и посочената такава (14.07.2021 г.). Излага, че заповед
№ РД-02-1/13.09.2021 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, му е била връчена на 13.09.2021г. Счита, че наложеното му от
работодателя наказание е проява на дискриминация, като излага доводи за
незаконосъобразност на заповедта, нарушаване на процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, включително неспазване на срока по чл. 194, ал. 1
3
КТ и реквизитите на изпратеното уведомление, и липса на извършени от
негова страна дисциплинарни нарушения, за които твърдения излага
подробни съображения. По изложените съображения моли за отмяната на
Заповед №РД-02-1/13.09.2021г. на Директора на Районен център за
трансфузионна хематология - Варна, ЕИК *********, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, на основание чл. 357 КТ, вр. чл. 188,
т. 1 КТ и за присъждане на разноски.
Ответникът- Районен център за трансфузионна хематология – Варна,
чрез депозирания отговор на исковата молба, излага становище за
допустимост, но неоснователност на така предявения иск. Не оспорва, че на
05.07.2021г. до директора на РЦТХ – Варна е постъпила жалба от Д. М. –
медицинска сестра в центъра. Не се оспорва и твърдението на ищеца, че
същият е ползвал отпуск от 02.07.2021г. до 15.07.2021г. Счита, че е спазена
изискуемата от КТ процедура по налагане на дисциплинарно наказание,
доколкото наказанието е наложено в законовия срок и преди даване
възможност на служителя да даде писмени обяснения в подходящ срок,
работодателят се е запознал с доклада на етичната комисия, преценил е
събраните доказателства и тежестта на извършеното нарушение. Излага, че
ищецът е изслушан пред етична комисия, заседавала в периода 14.07.2021г. –
16.07.2021г., след завръщането му от отпуск, пред която е признал, че е
отправял забележки на Д. М., но като шега, като впоследствие- при
последващо дадени обяснение, ищецът е отрекъл. Ответникът счита, че
ищецът е нарушил правилата на Етичния кодекс и изискванията на
работодателя за спазване на етичните норми в отношенията между колегите
на работното място, поради което със заповед № РД-02-1/13.09.2021 г. му е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва твърденията за
неспазен срок за налагане на наказанието, и позовавайки се разпоредбата на
чл. 194, ал. 3 КТ, счита, че на 15.09.2021г. изтича законоустановения
двумесечен срок. Твърди, че така издадената заповед удовлетворява
съдържателните изисквания на чл. 195 КТ. По изложените съображения моли
за отхвърляне на претенцията на ищеца и присъждане на разноски.
Настоящият въззивен състав на ВОС, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
4
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства, се установява, че ищецът работи в предприятието на ответника
на длъжност „шофьор“, считано от 27.01.2003г. Със Заповед № РД-01-
53/31.05.2021 г. на директора на РЦТХ Варна му е наредено да премине
обучение за измерване на телесна температура, и считано от 01.06.2021г.- да
измерва температурата на всеки кандидат-кръводарител в влизащ в центъра,
както и да изпълнява пропускателния режим.
От представената по делото Заповед № РД-01-60/19.06.2020г. на
Директора на РЦТХ-Варна, се установява, че се създава Етична комисия в
състав: председател Т.Н.-гл. счетоводител, членове: П.Г.–главна медицинска
сестра, и старша медицинска сестра или лаборант (в зависимост от кое
отделение служителят е подал жалба).
Между страните е безспорно, че на 05.07.2021г. при директора на
РЦТХ – Варна е постъпила жалба от Д. М. – медицинска сестра в центъра с
изложени оплаквания, че търпи забележки, подмятания и обиди на Н. Н..
Сочи, че в началото са били единични и епизодични, но последният месец са
станали ежедневие, като същите са насочени към възрастта, социалното й
положение и здравословното й състояние. Излага, че тези действия са
извършвани пред колегите й, пред донорите и пред охраната. Моли да се
вземе отношения по въпроса, защото се нарушава Етичния кодекс, уронва се
авторитета и достойнството й, и върху нея се упражнява психически тормоз.
От документите, находящи се в тр. досие на ищеца, се установява, че в
периода 02.07.2021- 15.07.2021. Н. Н. е бил в разрешен годишен отпуск.
Видно от представения по делото доклад на Етичната комисия на
РЦТХ-Варна от 20.07.2021г. адресиран до директора, изготвен (в състав: Т.Н.
-гл. счетоводител, П.Г. – гл.сестра и Д.Х.-ст.мед. сестра в отделение
„Преработка на кръвта“), назначена със заповед на Директора от
№2/19.06.2020г., на 14.07.2021г. е било проведено заседание. Посочва се, че
на 16.07.2021г. комисията е изслушала ищеца, който е признал, че си е
позволявал да отправя такива думи само към служителката Д. М., но било на
шега. Комисията е констатирала, че ищецът не отрича да е коментирал
възрастта и здравословното състояние на служителката и независимо, че е
под формата на шега, е недопустимо да се отнася по този начин с работещи в
центъра колеги.
5
Установява се, че на 27.08.2021 г. на ищеца е връчено искане за даване
на писмени обяснения във връзка с постъпилата от Д. М. жалба. Ищецът е дал
на 31.08.2021 г. писмени обяснения, в които излага, че от 02 до 15 юли 2021г.
е бил в платен годишен отпуск. Познава Д. М., но никога и по никакъв повод
не е отправял подмятания, забележки и обиди към нея. Посочва, че откакто е
възстановен на длъжността „шофьор“ от Инспекцията на труда непрекъснато
му се искат обяснения по различни въпроси и така му се указва принуда.
Уважава колегите си, с които работи дълги години, и досега не е имал
конфликт с никого.
Със Заповед №РД-02-1/13.09.2021г. на Директора на РЦТХ-Варна,
връчена му на същата дата, на Н. Д. Н. се налага дисциплинарно наказание
„забележка“. Според изложените мотиви, наказанието е наложено във връзка
с постъпила на 05.07.2021 г. жалба от медицинската сестра Д. Н. М. за
упражнен над нея психически тормоз и отправени забележки, подмятания и
обиди от ищеца, станали почти ежедневни в месеца преди подаването й, като
някои от тях в присъствието на колеги и външни лица-кръводарители и
служители от външната охранителна фирма. Посочено е, че комисията е
провела срещи с жалбоподателката и служителя, като последният не е
отрекъл, че е допуснал коментари спрямо медицинската сестра. Споделил е
също, че на събрание е предложил да се уволнят пенсионерите с цел
икономия на работни заплати, но това се отнасяло до всички. В заповедта е
изложено, че с поведението си служителят е нарушил чл. 36 от Етичния
кодекс, който повелява, че в отношенията си с колегите следва да проявява
коректност, да не допуска поведение, накърняващо достойнството и правата
на отделната личност. Излага се, че неспазването на етичните правила води до
проява на нелоялност към работодателя съобразно чл. 126, т. 9 КТ, както и
неизпълнение на трудови задължения, които са визирани в Етичния кодекс.
Изложената от служителя позиция е неправилна и дискриминационна. Това е
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието /т. 10/, както и
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и
нормативни актове, както и в Правилника за вътрешния ред. Сочи се, че с
дадените писмени обяснения служителят е направил опит да омаловажи
извършеното от него. С оглед извършените нарушения, на ищеца е наложено
наказание „забележка“.
6
От приетите по делото доказателства, че установява, че след
15.05.2017 г. Д. Н. М. е работила на длъжност медицинска сестра в отделение
„Преработка на кръвта“ в РЦТХ-Варна. Според т. 24 от длъжностната
характеристика от 14.05.2015 г. по отношение на тази длъжност се
установява, че при необходимост работи на график в сектор Експедиция на
отделение Клинична Трансфузиология.
В о.с.з., проведено на 26.04.2022г. са разпитани водените от страните
свидетели. От показанията свидетелката Д. Н. М. се установява, че тя е
работила в предприятието на ответника до януари 2022 г. като медицинска
сестра. Към 05.07.2021 г. е работила в „Експедиция“. Познава ищеца от както
са влезли в нова сграда. Посочва, че „Експедиция“ и „Преработка на кръвта“
са две отделения, които работят в тясна връзка. Няма заповед, с която да е
преназначена в друго отделение. През юли 2021г. ищецът е работил на
централния вход на Кръвния център и ежедневно са се виждали. В началото
се поздравявали, а от един момент той е започнал да я нарича „пенсия“ и че
вечно е недоволна. Това се случвало пред охраната, външни лица и другия
персонал. Решила е да подаде жалба, защото се е чувствала обидена.
Свидетелката П.Хр.Г. работи от две години като старша медицинска
сестра в Центъра. Познава всички служители и ищецът й е пряко подчинен. Д.
М. работила като редовна сестра в „Обработка на кръвта“. Тя й се е оплакала,
че г-н Н. отправя обиди към нея, които напоследък зачестили и са пред
свидетели. Описва, че във връзка с оплакването провели заседание на
Етичната комисия, на която е член, на което разпитали жалбоподателката и
ищеца. Към онзи момент Д. работела в „Експедиция“. Тя била назначена в
„Преработка на кръвта“, но давала дежурства и в отделение „Експедиция“,
което е обичайна практика. Според свидетелката по време на изслушването,
ищецът не отрекъл, че е отправял обидни квалификации към
жалбоподателката, но те били под формата на шега.
Свидетелката З.Й.Ив. излага, че познава ищеца, като са работили
заедно преди 2 години в Кръвния център. Тя е била медицинска сестра –
кръвовземане. Не знае ищецът да е конфликтен човек. Не работи вече в
Центъра, но поддържа добри отношения с него. В края на март, началото на
април, бившата старша сестра Зв.Ст. казала, че има заповед на Директора на
Центъра, ако някой има оплаквания срещу ищеца, да ги напише.
7
Свидетелката не видяла такава заповед. Всички служители се били събрали,
но никой не казал да има оплаквания. Не знае за конфликт между Д. и Н..
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата
на чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 от КТ.
За основателността на иска с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1
от КТ, съдът следва да констатира незаконосъобразност на издадената
заповед на формално или материалноправно основание или несъразмерност
на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение на
трудовата дисциплина.
Процесната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, в
надлежна писмена форма, с очертаване обективните признаци на
нарушението, посочен е нарушителят, наказанието и законовия текст, въз
основа на който е постановено. Доводите на ищеца, въведени в исковата
молба и поддържани във въззивната жалба, за незаконосъобразност на
заповедта на формално основание, са неоснователни. Задължението за
мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването за
еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от
КТ и възможността на наказания работник да упражни правото си на защита в
хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е в съответствие с чл. 195, ал.
8
1 КТ. Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ са постигнати, когато
нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин.
Според съдържанието заповедта „почти ежедневно в месеца преди подаване
на жалбата, ищецът е отправял забележки, подмятания и обиди“ по
отношение на Д. М..
Предвид което съдът намира, че от заповедта става ясно за какви
точно негови действия е наложено наказанието. Още повече, че видно от
връченото му на 27.08.2021 г. искане за даване на писмени обяснения във
връзка с постъпилата от Д. М. жалба, ищецът е бил уведомен за изисканите
му обяснения във връзка със забележките си към М. и съответно е дал такива
на 31.08.2021г., в които излага, че от 02 до 15 юли 2021г. е бил в платен
годишен отпуск. Изложени са съображения, че с поведението си Н. е
нарушил чл. 36 от Етичния кодекса, като според работодателя тези
нарушения са квалифицирани по т. 8, предл. I и II /злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието/ и т. 10 /неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение/, поради което
според степента на нарушението е наложено най-лекото наказание по чл. 188,
т. 1 КТ – забележка. Следователно, заповедта е мотивирана доколкото
работодателят подробно и мотивирано в две страници е описал всички
действия на служителя, причините поради които поведението нарушава
трудовата дисциплина и защо се налага определяне на наказание
На следващо място настоящият състав намира, че дисциплинарното
производство е законосъобразно проведено. От събраните по делото
доказателства се установява, че след подадена от друг служител жалба,
работодателят е започнал дисциплинарно производство, като е извършил
проверка по случая, събрал е съответните доказателства и е поискал
обяснения от служителя, поради което е спазил разпоредбата на чл. 193, ал. 1
КТ.
От представената по делото заповедта на Директора на Центъра, се
установява, че считано от 19.06.2020г. се сформира Етична комисия в
постоянен състав. Видно от представения доклад за проведеното на
9
14.07.2021г. заседание, същата е била в надлежен състав от главния
счетоводител, главната медицинска сестра и старша медицинска сестра в
отделение „Преработка на кръвта“.
Съдът намира, че Етичната комисия е заседавала в надлежно
формиран състав, доколкото от събраните по делото доказателства се
установява, че М. е работила в отделение „Преработка на кръвта“ към датата
на подадената от нея жалба, но при необходимост и по график съобразно
длъжностната характеристика е изпълнявала служебните си задължения в
сектор Експедиция на отделение Клинична Трансфузиология. Вътрешната
организация на работа, въведена от работодателя не променя нито
длъжността, нито местоработата й, като се съобрази и спецификата на
работата в двете отделения, която ги прави взаимосвързани.
Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е издадена в
законово-установения двумесечен срок от откриване на нарушението,
съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ. Тъй като жалбоподателят, видно
от представените доказателства/ за периода от 02.07.2021г. - 15.07.2021г. е
бил разрешен отпуск, то съобразно разпоредбата на ал. 3 от същия член,
сроковете по ал. 1 се спират. Предвид което, заповедта, издадена на
13.09.2021г. по жалба, подадена на 05.07.2021 г. /когато е открито
нарушението/ е издадена в срок, като се отчете времето, през което срокът е
спрял да тече поради ползвания отпуск.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице нарушение
в процедурата по налагане на дисциплинарната санкция, поради което се
налага разглеждането на спора по същество относно наличието на вмененoтo
му дисциплинарно нарушение и съразмерността на наложеното наказание при
съобразяване с критериите на чл. 189 КТ.
На първо място, следва да се изясни въпросът дали сочените
обстоятелства съставляват дисциплинарно нарушение.
За да е налице нарушение на трудовата дисциплина, е необходимо да
се установи, че служителят не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от
характера на трудовото му правоотношение или свързано непосредствено с
трудовата му функция.
Наложеното на служителя наказание "забележка " е обосновано с
твърдяно дисциплинарно нарушение, изразяващо се в допускане на
10
поведение, накърняващо достойнството и правата на неговите колеги /
нарушение на чл. 36 от Етичния кодекс на служителите на РЦТХ- Варна,
което работодателя е квалифицирал като нарушение на тр. дисциплина,
визирано в чл. 187, т.8 /злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието и по т. 10 – неизпълнение на др. трудови задължения,
предвидени в закони др. нормативни актове/. Според съдебната практика, се
касае за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно
наказание, като не е необходимо нарушението да е умишлено. Може да се
касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от
неполагане на дължимата грижа, вкл. досежно приетите етични правила и
норми в съответната професионална сфера, което засяга съществено
интересите на работодателя.
В настоящия случай, от отразените в заповедта мотиви, които
кореспондират на събраните гласни доказателства, съдът приема за
установено, че въззивникът е нарушил етични правила и норми,
инкорпорирани в приетия в предприятието Етичен кодекс, доколкото е
обиждал и репликирал друг служител периодично, и в присъствието на
колеги и външни лица. Установява се, че в процесния период Н. е работил на
входа на Центъра, като изказванията му са достигали и до посетителите и
охраната. Това нарушение попада и в правната квалификация на 187, т. 10 КТ
- като неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение тъй като са нарушени правилата на приетия в РЦТХ – Варна
Етичен кодекс, според които в отношенията с колегите следва да се проявява
коректност, да не се допуска поведение, накърняващо достойнството и
правата на отделната личност. Чрез изказванията си, ищецът е проявил
дискриминационно отношение във връзка с възрастта, здравословното
състояние и социалния статус на служителката М.. В заключение съдът
намира, че в резултат на поведението му, се е стигнало до уронване на
доброто име на работодателя.
На следващо място, спорът се концентрира върху съразмерността на
наложеното от работодателя наказание с извършеното от служителя
нарушение на трудовата дисциплина.
11
Съобразно трайната съдебна практика преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение.
В случая е наложено възможно най-лекото наказания, което
съответства на извършеното и ще подейства превантивно на ищеца с оглед
предотвратяване на последващо неуважително отношение от негова страна
към колегите му.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба:
Предмет на обжалване в настоящото производство е само Заповед
№РД- 01-1/13.09.2021г., с която на въззивника е наложена „забележка“, като
това наказание е само по отношение на нарушението, изравящо се в
неуважителното му отношение към друг служител, с което е нарушил чл. 36
от Етичния кодекс. В обжалваната заповед не е цитирана предходна заповед
поради което и разминаването в датите на цитираната от въззивника заповед
№ РД -01-60/ е ирелевантно за настоящия спор.
Допуснатата в отговора на исковата молба фактическа грешка относно
датата на заповедта, с която се създава Етичната комисия е без значение за
настоящия спор, тъй като по никакъв начин грешното посочване на датата не
се отразява върху законността на обжалваната заповед.
Останалите възражения касаещи други дисциплинарни производства
не следва да се обсъждат в настоящото, което е само досежно
законосъобразността на обжалваната заповед №РД- 01-1/13.09.2021г.
Липсва законова пречка срещу един и същ служител да се водят
дисциплинарни производства за установяване на различен по вид нарушения
на трудовата дисциплина, макар и допуснати в един и същ времеви обхват, за
което и да бъде наложено съответното наказание. Работодателят не е длъжен
в рамките на едно дисциплинарно производство да изчерпи всички факти,
обосноваващи възможността да наложи наказание за допуснато от служителя
12
нарушение. Достатъчно условие за налагане на друго наказание е спазването
на срока по чл. 194 от КТ, както и служителят да не е наказван за същото
дисциплинарно деяние, какъвто е и настоящия случай.
На следващо място, доводите на въззивника за липса на снети
обяснения по реда на чл. 193 от КТ преди налагане на дисциплинарното
наказание, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Видно от
съдържанието на приетото по делото „искане за даване на писмени обяснения
по чл. 193 КТ, от ищеца са били поискани такива във връзка с неетичното му
поведение към дългогодишната служителка Д. М., а именно „отправяни
подмятания, забележки и обиди към нея относно възрастта , здравословното
състояние и социалното положения.“ Работодателят няма задължение да
коментира същите в заповедта си, а само да ги изиска и да даде достатъчен
срок на лицето да депозира такива. Следва се отбележи, че видно от
съдържанието на доклада на Етичната комисия, Н. се е явил лично пред нея
Комисията на 16.07.2021г. и е изложил устно становището си относно
поведението и коментарите си към Д. М..
По изложените съображения, настоящият състав намира, че
наложеното най-леко наказания се явява съответно на извършените от ищеца
дисциплинарни нарушения. Заповедта за налагането му е законосъобразно
издадена, поради което искането на Н. Н. за отмяната й следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на крайните изводи на Варненския окръжен съд с
тези в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено изцяло,
включително и в частта за разноските.
С оглед изхода на спора и направеното искане на основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
адв. възнаграждение в размер на 600 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2555/31.07.2022г., постановено по гр. д.
№ 14822/2021 г. по описа на ВРС, 17-ти състав.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на Районен център за трансфузионна хематология - Варна, ЕИК
13
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 100, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща
сторените в настоящото производство от ответника съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280,
ал. 2, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14