Определение по дело №496/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал.7 НПК.

С Определение №33/23.10.2014г. по ч.н.д. №58/2014, в производство по чл.243 ал.3 и сл. от НПК, А. районен съд е отменил Постановление на РП - А. от 30.09.2014г.,за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №107/2013 г. по описа на РПУ–А. и е върнал делото на РП за изпълнение на дадените указания.

От посоченото определение е останал недоволен прокурор при Р. П.-А., който го протестира,като неправилно и незаконосъобразно, излагайки подробни съображения.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Протеста е неоснователен.

С атакуваното постановление от 30.09.2014г.,за прекратяване на наказателното проÞзводство прокурорът е приел,че:

На 20.07.2013г вечерта обвиняемите Р. Х.,Ш. Х. и Е. Ю. и св.С. Х., като колеги след работа седнали да се почерпят в беседка до фирмата, в която работели. По-късно отишли в кафе- аперитив „Н.”, Г.А., където продължили да пият. Около 23.00ч., по покана на св.С.н Х., решили да отидат до тях - в К.О., Г.А., за да изпият по още една бира. Св.С. Х. помолил св.Я. М. да ги закара с колата си до там, тъй като компанията щяла да му ходи на гости. Св.Я. М. ги закарал до т.нар. "обръщало" в К.О.. Той се върнал обратно, а всички други останали там. Изпили по една бира. Било около 23.30 часа, когато обвиняемите си тръгнали. Били във видимо нетрезво състояние и викали. Преминавайки покрай двора на св.Ш. К. изритали по вратата на бараката й. Влезли в двора на къщата на С. Х., находяща се в К.О., Г.А., ползвана от двама от наследниците му- св.св. С. Х. и С. Ф./брат и сестра на св.С. Х./. Обв.Е. Ю. останал в двора, а обв.Ш. Х. и обв. Р. Х. се отправили към къщата.Били шумни, видимо пияни и викали. Обв. Ш.Х. и обв. Р.Х. изритали,блъскали по вратата, счупили външната крушка и едно от стъклата на прозорче до вратата. Поради случващото се бил подаден сигнал на тел.112 от св.Ш. К.-съседка.Сигналът бил посетен незабавно от служители на РУП-А.. Там на място служителите били посрещнати от св.св.С. Ф. и С. Х., които им съобщили, че тримата обвиняеми ритали по вратата, блъскали я и се опитали да влязат в дома им, били пияни, крещели и ги обиждали и се заканвали. Служителите извършили визуален оглед, при който установили, че било счупено едното стъкло на прозорчето, в ляво на входната врата, крушката над вратата не светела-нямало крушка, драскотини по вратата, като нито вратата,нито бравата били разбити.Обв.Е. Ю. бил открит и задържан в близост до дома на св.С. Х., който бил във видимо нетрезво състояние, и били предприети действия по издирване на другите две посочени лица.Според свидетелските показания на св.С. Х. и св.С. Ф., същата вечер, обв.Р. Х., обв.Ш. Х. и обв.Е. Ю. блъскали по врата на къщата им, опитвайки се да влязат вътре, като отправяли обидни и заканителни, според С. Х., реплики. От блъскането вратата се била изкъртила, а бравата се счупила, но обвиняемите лица не успели да влязат вътре благодарение на това, че те пък бутали вратата от вътрешната страна и така удържали натиска отвън. Така според показанията им те не успели да отворят врата и да влязат вътре, макар, че възнамерявали точно това, според тях, но си били тръгнали, защото вероятно чули, че С. Х. извикала за помощ. С оглед показанията им,бил направен опит за нарушаване неприкосновеността на жилището им.

От гореизложеното прокурорът е направил следните изводи :

Разпоредбата на чл.170 НК защитава неприкосновеността на жилището, но не и неприкосновеността на принадлежащия двор, там където именно са се намирали обвиняемите лица. Това престъплението е завършено само ако деецът е успял да влезе в жилището по начина и със средствата посочени в тази разпоредба, сред които чрез упражняване на сила и заплашване. А досежно осъществяване на деянието „при опит” следва да се установи наличие на пряк умисъл у извършителите за нарушаване неприкосновеността на жилището.Както от обективна, така и от субективна страна по делото липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че обвиняемите лица са употребили сила и заплашване, които да са била насочени и използвани за влизане в чуждото жилище и извършени със съзнание за нарушаване неприкосновеността на жилището.

Приел е,че намерението за влизане, следва да бъде преценено с оглед показанията на пострадалите, че от страна на обвиняемите лица е упражняван натиск върху входната врата на жилището с именно такова намерение- за влизане. От доказателствата доколко и упражнен ли е такъв натиск за отваряне на врата се установявало, че обвиняемите лица блъскали по вратата, викайки живущата в тази къща да излезе навън, но не се установявало върху врата да е упражнен натиск за влизане вътре, от който вратата и бравата да са били изкъртени, така както твърдят пострадалите. Твърденията в тази насока на св.С. Х. и св.С. Ф. били силно разколебани от свидетелските показания на полицейските служители, посетили случая веднага, които не установили наличие на увреждания по вратата- разбиване на вратата и бравата на този дом, за каквито твърдяли двамата живущи. Било е установено счупване на малко пр¯зорче, на крушката до врата и драскотини по вратата ,но не разбиване,като в такава насока били и показанията и на св.Е. К./съсед/, който още на сутринта посетил къщата и видял, че са счупени малкото стъкло и електрическата крушка, но че по вратата е нямало счупвания и дръжките на бравата също били здрави.По делото липсвали каквито и да било доказателства, в подкрепа на показанията на Св.С. Х., че тези лица са били изпратени от нейния брат-С. Х., за да влязат и се саморазправят с нея, и по - конкретно съобразно твърденията й „да я сплашат, а може би и убият” поради неразбирателството си със него. От показанията на св.С. Ф., другият и брат, намирал се вътре в къща с нея се установявало, че действително обидни реплики са били отправяни, но не и заканителни, така както твърди сестра му С. Х..

При липса на доказателства в подкрепа на предположението на С. Х. за подбудителство, при липсата на друг мотив за нарушаване неприкосновеността на жилището у обвиняемите лица, при липсата на неоспорими доказателства за употребени сила и заплашване , насочени за влизане в чуждото жилище, при горните обстоятелства се обуславяла и липсата на съставомерност по чл.170 от НК.С оглед гореизложеното в случая с противоправните действия било осъществено унищожаване и повреждане на чуждо имущество, осъществяващо обективните признаци на престъпление по чл.216 от НК. Съобразно назначената по делото съдебно -стоково оценителна експертиза размера на причинената щета възлизала на 11,42лв.Деянието било умишлено, но изключително ниската стойност на засегнатото имущество, при горните обстоятелства, обуславяло съставомерност по чл.216,ал.4 от НК-маловажен случай на унищожаване и повреждане. Като такова съгласно разпоредбата на чл.218в, т.1 от НК, тъй като предмет на престъплението е частно имущество, същото представлявало деяние от частен характер и наказателно преследване се възбуждало по тъжба на пострадалия пред районния съд.Извършените действия по нарушаване на обществения ред били санкционирани, като на лицата Е. Ю. и Р. Х. са били съставени Актове за установяване на административно нарушение с № 70/21.07.2013г.и №71/21.07.2013г. по чл.3 от Наредба№1 на ОбС.

С оглед горното, прокурорът е намерил, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер.

Районният съд, в изпълнение на своите правомощия по чл.243 ал.4 от НПК по обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, е намерил, че изводът на наблюдаващият прокурор за липса на съставомерно престъпление по чл.170 ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 и чл. 18 ал. 1 от НК, е неправилен -незаконосъобразен и необоснован.Приел е следното:

От събраните по делото доказателства се установявало, че на инкриминираната дата- 20.07.2013г., около 23,30 часа, тримата обвиняеми и техен приятел- св.С. Х. /брат на жалбоподателката, с която са имали спор за наследствени имоти/, са посетили К.О. на Г.А., като преди това са употребили алкохол и затова са били във видимо нетрезво състояния. В този квартал са преминали покрай къщата на св.Ш. К. /като някой от тях е ритнал и вратата на дома й/, и влезнали в двора на обитаваната от жалбоподателкато и нейният брат С. Ф. тяхна наследствена къща. Установило се, че един от обвиняемите е останал в двора, а други двама от тях се насочили към входната врата на къщата, и започнали да я бутат и ритат, като в същото време са викали и псували. Намиращите се в къщата жалбоподателка и нейният брат- Сл.Ф., като видели това, затиснали вратата, която се отваряла навътре, от вътрешната страна, за да не могат намиращите се отвън обвиняеми лица да влезнат вътре. Последните счупили стъкло на прозорче, намиращо се до вратата, и крушката от лампата пред входната врата. Чула виковете и шума съседката -св.Ш. К. се обадила на св.Й. Х.- брат на жалбодателката и живущ в града, и обяснила за ставащото, който от своя страна се обадил на тел.112 и обяснил за случващото се, и потеглил незабавно към къщата на сестра си. По това време на тел.112 се обадила и св.Ш. К., откъдето заявили, че вече са получили сигнала и натам се насочил полицейски екип, който след няколко минути е пристигнал, като по това време там на място е бил и св.Й. Х., а обвиняемите се разбягали. Малко по- късно на местопроизшествието се върнал обв.Е. Ю., а след това били издирени и останалите.

Съдът е счел, че при наличните доказателства изводът на наблюдаващият прокурор, че липсва пряк умисъл у обвиняемите лица за извършване на престъпление по .170 ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, необоснован, т.к. за умисъла се съди по извършените действия, т.е., субективното отношение на даден деец за настъпването на желаните от него последици от деянието се определя от обективните белези на тяхното поведение- техните думи и действия. Налице били достатъчно доказателства, водещи до други извод, а именно техните действия по блъскане и ритане на вратата, счупеното стъкло на прозорец на вратата, виковете и ругатните, които са придружавали тези действия, като само активното противодействие на обитателите на къщата за недопускането им в същата, е допринесло за ненастъпване на желаният от тях резултат и по този начин да довършат деянието- а именно да влязат в чуждото жилище.В същото време при разследването бил налице пропуск, касаещ един от основните факти, относим към предмета на делото, а именно, поради каква причина е било обаждането на два пъти на тел.112 и съответно защо е бил изпратен полицейски екип на място- дали защото някой по принцип е вдигал шум или поради друга причина- напр. че се опитват да правят нещо други. Затова в тази насока следвало да се съберат нови доказателства и /ако се налага/ да се преценят събраните, в тяхната съвкупност

Предвид това съдът е приел, че са налице допуснати нарушения на процесуалните правила, относими за събиране и оценка на събраните доказателства, т.к. същите следва да бъдат преценени поотделно и в цялост, и едва тогава да се изгради съответният извод за наличието или липсата на установен факт. Изолираната преценка на определени доказателства водело до незаконосъобразни изводи за относимост към факта на доказване. При преценката на доказателствата наблюдаващият прокурор не е посочил своите мотиви защо приема едни доказателства, а отрича други. Ето защо съдът е счел обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно,като е отменил същото, и е въртанл досъдебното производство за доразследване, като е указал наблюдаващият прокурор да мотивира своя акт в частта досежно приемането и респ. отхвърлянето на наличните доказателства.И тъй като в събраните доказателства се съдържали достатъчно данни за липсата на някакви предхождащи датата на деянието отношения между жалбоподателката и обвиняемите лица, Следвало да се извършат необходимите процесуално следствени действия за установяване мотивите и подбудите на същите да извършат деянието в процесната нощ, с оглед установяване на едно евентуално подбудителство. И това се налагало тъй като въпреки връщане на делото за доразследване от по- горната прокурорска инстанция, това не е било сторено. Следвало също да се съберат доказателства за съдържанието на сигнала до тел. 112, както и за задачата, с която е бил изпратен полицейският екип на местопроизшествието на инкриминираната дата.При оценка на доказателства следва да се приложат правилата на житейската и формалната логика, а не избирателно да се сочат само част от тях, а други да се игнорират.

Тези изводи на съда се споделят напълно от тази инстанция.Проведено е незадълбочено разследване, което заедно с повърхностния анализ на събраните доказателства е довело до решението на първоинстанционният съд да отмени атакуванато постановление на РП, и да даде указания, които са логични и правилни.Умишлено настоящата инстанция цитира съображенията на съда,за да не повтарят два пъти едни и същи съображения.Към изложеното за непълнота на разследването,следва да се има предвид и следното:

В Жалбата до Началника на РУП А.,свидетелят С. Ф. изрично сочи,че ..”бяхме свалили ел.крушката над входната врата…”,както и „..не знаехме какви хора се опитват насила да влезнат в дома ни и колко човека са..”.В разпита пред разследващия полицай е заявил,че „..както счупиха и външната крушка за осветление..”,така и „…аз погледнах през проþореца и видях трима мъже и ги разпознах и тримата…” .Изключително сериозно разминаване,което е останало необсъдено.Друго необсъдено противоречие е това,колко човека са влезли в двора и колко са чукали на вратата.Свидетелят Ш.К. установява,че вратата на къщата са ритали Ш. и Р.,а св.С. Х. веднъж заявява,че не е видяла колко са, а друг път,че били трима.

Правилно,съдът е приел,че в атакувания акт, не става ясно, показанията на кои от свидетели се възприемат за обективни и кои не,както и ,че не са изпълнени указанията на по-горната П.. Без изясняване по безспорен начин всички обстоятелства, предмет на доказването, съобразно чл. 102 от НПК е налице неизпълнение на вмененото с чл. 13 от НПК задължение на прокурора и разследващите органи да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. В крайна сметка съдът правилно и обосновано е приел,че на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на атакуваното определение. Безспорно дадените указания, категорично биха допринесли за изясняване на обективната истина и спорните по делото факти и обстоятелства и биха послужили не само за събиране на нови доказателства, но и за проверка достоверността на вече събраните, което в крайна сметка би дало възможност и за по прецизен и задълбочен анализ на извършеното от обвиняемите.

Водим от изложеното и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение Определение №33/23.10.2014г. по ч.н.д. №58/2014, в производство по чл. 243 ал.3 и сл. от НПК, с което А. районен съд е отменил Постановление на РП-А. от 30.09.2014г.,за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №107/2013 г. по описа на РПУ–А. и е върнал делото на РП А. с указания за доразследване,като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/2/