№ 418
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300501626 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260133/24.03.2021г. по гр.д.№1720/2020г. по описа на РС-
Асеновград,IV гр.с-в,с което са били уважени исковите претенции по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от
КТ,вр. с чл.225,ал.1 от КТ и уволнението на ищцата е било признато за незаконно,същата е
била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и ответника е бил осъден да
заплати на ищцата сумата от 1207лв.,представляваща обезщетение за оставането й без
работа за периода 15.09.2020г.-09.10.2020г.Във въззивната жалба се сочи неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение,като недоволен от така
постановеното решение е останал ответника СУ "Св.Княз Борис I" и моли същото да се
отмени и производството по делото да се прекрати,тъй като работодателя сам си е отменил
заповедта за уволнение на ищцата,поради което липсва правен интерес от завеждане на
иска.Претендира за разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата счита решението за
правилно и законосъобразно и моли да се потвърди.Претендира за разноски.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото,а и от събраните доказателства се установява,че страните са
1
били в трудови правоотношения,като ищцата е работила при ответника на длъжност "*****"
и на същата е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на
14.07.2020г.Посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е било
чл.328,ал.1,т.2 от КТ,а именно-поради съкращаване в щата.Срокът на предизвестието е бил
двумесечен,съобразно КТД.Прекратяването на трудовото правоотношение следва да се
счита от 15.09.2020г.На същата дата ищцата е била в отпуск по болест,като за целта е бил
представен болничен лист и работодателят не е успял да й връчи заповедта за
уволнение.Видно от представените доказателства по делото,това се е случило на
29.09.2020г.,като със заповед №508 същата е била уволнена от заеманата длъжност и още на
същия ден със заповед №509 е била възстановена на заеманата длъжност,т.е. работодателя
сам е отменил заповедта за уволнение.В настоящия случай са ирелевантни обстоятелствата
относно това дали ищцата се е ползвала със синдикална защита и със защита по чл.333 от
КТ,както и основанието поради което работодателя сам е отменил заповедта си за уволнение
на същата и настоящата инстанция не смята да ги коментира в акта си.Ищцата е завела
исковата си молба на 07.10.2020г.
Единствено важно обстоятелство за спора е момента на уволнението и момента на
възстановяване на ищцата на заеманата длъжност.
Настоящата инстанция намира,че за воденето на този иск за отмяна на заповедта за
уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност,е необходим правен
интерес,а такъв очевидно липсва,тъй като трудовото правоотношение на ищцата с ответното
училище не е било прекратявано,тъй като преди да настъпи събитието-изтичане на
предизвестието,заповедта за уволнение е била отменена от самия работодател,а това е в
неговите правомощия и за това обстоятелство не се изисква съгласието на
ищеца.Волеизявлението на работодателя е достигнало до знанието на работника и същия е
останал на работа,поради което за него липсва правен интерес от воденето на иск за
незаконно уволнение,а освен това завеждането на исковата молба е станало на 07.10.2020г.,а
отмяната на заповедта за уволнение е с дата 29.09.2020г. или същата предхожда исковата
молба,поради което първоинстанционното решение следва да се обезсили,а производството
по настоящото дело следва да се прекрати.
По отношение на разноските,такива са претендирани от страна на жалбоподателя
за първата инстанция и за държавна такса във втората инстанция,поради което такива се
дължат в размер на 1285лв.,за които има представени доказателства и следва да се
присъдят.
Като взе предвид гоеизложеното,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260133/24.03.2021г. по гр.д.№1720/2020г. по описа на
2
РС-Асеновград,IV гр.с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1626/2021г. по описа
на ОС-Пловдив.
ОСЪЖДА ИЛ. Д. ИЛ. с ЕГН-********** със съдебен адрес гр.***** чрез адв.Б.П.
да заплати на СУ "Св.Княз Борис I"-гр.***** направените от него разноски пред двете
инстанции в размер на 1285лв./хиляда двеста осемдесет и пет лв./.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3