Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
06.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Димитров
при
секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 15854
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК,
предявен от „Ю.Б.“ АД против Г.Й.В., ЕГН ********** за признаване за установено
съществуването на вземане в полза на кредитора „Ю.Б.“ АД против длъжника Г.Й.В.
по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
35198/09.04.2008 г., Допълнително споразумение от 18.05.2010 г., Допълнително
споразумение от 26.10.2012 г. и Допълнително споразумение от 02.12.2013 г., за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 64661/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 35 с-в за следните суми:
33 042,30 швейцарски франка – част от главница за периода от 17.07.2014 г. до
12.09.2017 г., 169,33 швейцарски франка – част от банкови такси за периода от
19.12.2013 г. до 12.09.2017 г., 240 лева – банкови такси за периода от
11.08.2017 г. до 12.09.2017 г., ведно със законна лихва, считано от 14.09.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените съдебни
разноски по заповедното производство и по настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че
между „Ю.Б.“ АД и Г.Й.В. е сключен Договор № HL 35198 от 09.04.2008 г., по
силата на който банката предоставила на Кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 45 220
евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ И
ЕФ ДЖИ" АД в деня на усвояване на кредита, както следва:
- равностойността в швейцарски
франкове на 5,800 евро, по курс „купува" за швейцарския франк към евро на
Банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, описан в
договора, и
- равностойността в швейцарски
франкове на 39 420 евро, по курс купува за швейцарския франк към евро на
Банката в деня на усвояване на кредита, за други разплащания, а
кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора. Посочва, че съгласно чл. 3, ал.
1 от договора за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от
1,65 пункта.
Твърди, че към момента на
сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е
в размер на 4,5%. Заявя, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
Кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс
наказателна надбавка от 10 (десет) пункта. Заявява още, че в началото на всяка
следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита,
Кредитополучателят заплаща на Банката годишна такса за управление в размер на
0,5% върху размера на непогасената главница към същата дата. Крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е 300 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита - 17.04.2008г.
Излага съображения, че съгласно чл. 19, ал. 1 от договора при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
страна на Кредитополучателя на което и да е задължение по договора, Банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. По смисъла на
чл. 19, ал. 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска. Твърди, че към датата на усвояване на кредита - 17.04.2008г., приложимият
курс „купува" за швейцарски франк на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД
към евро е 1,6264110, като определеният съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен от Кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове е 73 567,00 швейцарски франка. Между
страните са подписани 4 допълнителни споразумения, както следва: на
18.05.2010г., на 26.08.2010г., на 26.10.2012г. и на 02.12.2013г.
С Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 15.07.2008г. „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"
АД е прехвърлило на „Б.Р.С." АД вземанията си по процесния договор, ведно
с прилежащите му споразумения, за
което кредитополучателят бил уведомен. С Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 23.12.2016г. „Б.Р.С." АД е прехвърлило обратно на
ищеца цедираните преди това от банката, вземания по
процесния договор, за което кредитополучателят бил уведомен. На 23.07.2017г. ответникът
е уведомен, че поради непогасяване на дължимите погасителни вноски по кредита,
ищецът обявява вземанията по процесния договор за предсрочно изискуеми.
В исковата молба се излага, че
въпреки поетите задължения по договора, кредитополучателят не е погасил дълга
по предоставения банков кредит, поради което на 14.09.2017 г. Банката е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК. Твърди, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК общото
задължение на длъжника възлиза на 98 632,67 швейцарски франка и 240 лева
съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 12.09.2017г., от
които:
- 75 015,95 швейцарски франка -
главница за периода от 17.07.2014г. до 12.09.2017г.;
- 19 384,50 швейцарски франка -
договорна възнаградителна лихва за периода от 17.12.2013г. до 23.07.2017г.;
- 2 498,15 швейцарски франка -
наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава
за просрочени плащания) за периода от 17.12.2013г. до 12.09.2017г.;
- 1 734,07 швейцарски франка -
банкови такси за периода от 19.12.2013г. до 12.09.2017г. и
- 240,00 лева - банкови такси
за периода от 11.08.2017г. до 12.09.2017г.
Пред СРС ищецът е претендирал
част от горните вземания. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 64661/2017г.
по описа на СРС, 35-ти с-в, по което в полза на заявителя „Ю.Б.” АД е издадена
заповед за изпълнение, с които кредитополучателят е осъден да заплати следните
суми: 33 042,30 швейцарски франка,
представляваща част от главницата за периода от 17.07.2014г. до 12.09.2017г., 169.33 швейцарски франка, представляваща
част от банкови такси за периода от 19.12.2013г. до 12.09.2017г. и 240 лева, представляваща част от
дължимите банкови такси за периода 11.08.2017г. до 12.09.2017г., както и
законна лихва върху главницата от 14.09.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, присъдени са и сторените по заповедното производство - разноски.
Ето защо моли
съда да постановите решение, с което
да установи съществуването на горното
парично вземане срещу ответника
в посочения размер и да му присъди разноските по делото.
Ответникът Г.Й.В.
чрез назначен особен представител адв. К.С. оспорва предявеният иск като
недопустим, поради ненадлежно уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжника
от „Б.Р.С.“ АД (цедент) за цедиране
обратно на „Ю.Б.“ АД (цесионер) на вземанията по
договора за кредит, което води до възпрепятстване на прехвърлителното
действие по чл. 99, ал.4 от ЗЗД за извършената цесия спрямо ответника и до
липса на процесуална легитимация на „Ю.Б.“ АД в заповедното производство по чл.
417 от ГПК и в исковото производство по чл. 422 от ГПК.
Излага се, че нотариалната
покана с peг. № 1611, том II, акт № 14 от 22.06.2017
г. на нотариус А.Г., с peг. № 031 на НК, с която е
изпратено и уведомлението за извършеното прехвърляне на вземанията по договора
за кредит не са изпратени на адреса на ответника, посочен в процесния Договор
за кредит HL 35198 от 09.04.2008 г. В тази връзка поддържа, че длъжникът не е
надлежно уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД от стария
кредитор (цедент), поради което заявител в
заповедното производство може да е само „Б.Р.С.“ АД, който е процесуално
легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК.
На следващо място оспорва
предявения иск по основание и размер. В тази връзка на първо място оспорва на
основание чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД твърденията на ищеца, че между него, респ. „Б.Р.С.“
АД, и ответника са сключени процесния Договор за кредит № HL 35198 от
09.04.2008 г., Приложения № 1 и № 2 към договора, както и всички Допълнителни
споразумения към него от 18.05.2010 г.; 26.08.2010 г.; 26.10.2012 г.;
02.12.2013 г. В тази връзка и на основание чл. 193 ГПК оспорва истинността на
подписите на ответника, положени върху горепосочените договори и споразумения и
приложените към тях други документи.
Оспорва валидността на договора
и споразуменията, като прави възражение за нищожност на основание чл. 26, ал.1,
пр.1 и чл. 26, ал.2, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 13 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1
ЗПК, вр. с чл. 23, ал.1 ЗКНИП.
Излага се, че предсрочната
изискуемост на кредита не е била обявена надлежно от ищеца, доколкото
нотариалната покана не е била изпратена на адреса на ответника, посочен в
договора за кредит. Подържа се, че ответникът не е изпращал до ищеца никакви
писмени уведомления за промяна на адреса си съгласно чл. 30 от договора, както
и че длъжникът не е търсен на посочения адрес и в самото заповедно
производство, поради което и заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Прави възражение за нищожност
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 10,
ал. 3 ЗЗД (забрана за анатоцизъм) на клаузите в
допълнителните споразумения към договора за кредит, както следва: на чл. 2, чл.
3, чл. 4, ал. 2, чл. 5, чл. 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10 от Допълнително
споразумение от 18.05.2010 г.; на чл. 2, чл. 3, чл. 4, ал.2, чл. 5, чл. 6, чл.
7, ал.2, чл. 10 от Допълнително споразумение от 26.08.2010 г.; чл. 2, чл. 3,
ал. 2 и ал. 3, чл. 4, ал. 2 и ал. 3, чл. 5, чл. 6, чл. 9 и чл. 10 от
Допълнително споразумение от 26.10.2012 г.; чл. 2, чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл.4,
ал.2 и ал. 3, чл. 5, чл. 6, чл. 9 и чл.10 от Допълнително споразумение от
02.12.2013 г.
На следващо място се сочи, че
претендираните вземания са формирани въз основа на клаузи неравноправни клаузи
в договора за кредит, които като такива са нищожни по см. на чл. 143 и сл. ЗЗП,
поради което прави възражение за нищожност на основание чл. 146, ал. 1, във вр. чл. 143, т. 3 и т. 10 от ЗЗП, във вр.
чл. 12 от ЗПК на клаузите на чл. 3, ал.
1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 13 от Договора за кредит.
Прави и възражение за нищожност на основание чл. 146, ал.1, във вр. с чл.143, т. 9 от ЗЗП, във вр.
с чл. 12 от ЗПК на клаузите на чл. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал.2 и ал.4
от Договора за кредит на недвижим имот HL 35198.
Твърди се, че клаузите на чл.
3, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от Договора за кредит са нищожни, освен на посоченото
основание и поради това, че водят до анатоцизъм
/респ. има начисляване на лихва върху лихва/, поради което, прави възражение за
нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр.
с чл. 10, ал. 3 ЗЗД на клаузите в чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал.1 от Договора за
кредит.
Поддържа се, че клаузата за
неустойка, която е предвидена в чл. 3, ал. 3 от Договора за кредит е нищожна
поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
поради което прави възражение за нищожност на неустойката, а евентуално, в
случай че съдът не приеме същата за нищожна, на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД
прави възражение за прекомерност на неустойката и моли съдът да намали нейния
размер.
На следващо място, на основание
чл. 111, б. „в“ ЗЗД прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност
за вземанията на ищеца (заедно с включените в главницата при „преструктурирането“
на кредита лихви, такси и т.н): за част от главницата за периода от 17.07.2014
г. до 14.09.2014 г.; за част от банковите такси за периода от 19.12.2013 г. до
14.09.2014 г.
Моли съдът да отхвърли иска.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а и
същото се установява от представения на страници
212-218 в
оригинал Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35198/09.04.2008г.,
че ищецът „Ю.Б." АД с предходно наименование „Юробанк
И Еф Джи България" АД, като кредитодател е предоставил на ответника Г.Й.В. в качеството
му на кредитополучател кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 45 220 EUR, по курс „купува“' за швейцарския франк към
евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на
усвояване на кредита, от които както следва:
- равностойността в швейцарски
франкове на 5 800 евро, по курс „купува” за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита
за покупка на следния недвижим имот, а именно: Апартамент в гр.София, р-н
Надежда, ж.к.Свобода, бл.******, заедно с мазе 17, съгласно Нотариален акт за
продажба на недвижим имот 60, том II, рег.номер 8960, дело 240/2007 год на нотариус А.Ш.вписан в службата по вписванията под
вх.рег.84273, том 214,акт 5, нот.дело
57557/08.11.2007 год.,
- равностойността в швейцарски франкове на 39
420 евро, по курс „купува” за швейцарския франк към евро на Юробанк
И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита, за други разплащания, а
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор.
Съгласно клаузата на чл.5.1. от
договора за кредит, страните уговорили срок на погасяване на кредита: 300 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита, като падежната дата на месечните анюитетни
вноски е всяко 17-то число на месеца. В чл.4, т.2 от договора е предвидена
дължима от кредитополучателя годишна такса за управление на кредита в размер на
0,5% върху остатъка от главницата.
В клаузата на чл.2, ал.1 от договор за банков
кредит е уговорено, че кредита се усвоява по блокирана сметка на
кредитополучателя Г.Й.В., след представяне на нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху имота по чл.1, т.1, удостоверение за тежести върху
имота по чл.1, нотариален акт за покпуко-продажба на
недвижим имот, писмено искане от клиента за усвояване на суми по кредит и молба
за превалутиране.Вземането на банката по
предоставения кредит е обезпечено с учредена в полза на банката договорна
ипотека върху горепосочения недвижими имот.
Съгласно уговореното в чл. 19,
ал. 2 от договора за кредит при неиздължаване на три последователни месечни
вноски изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно
и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
По делото на страници 220-231 са представени допълнителни споразумения от 18.05.2010г.,
от 26.08.2010г., от 26.10.2012г. и от 02.12.2013г., към процесния договор за
кредит.
С договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 15.07.2008г. сключен между "Б.Р.С."
АД и Юробанк И Еф Джи България АД, банката ищец е прехвърлил /цедирал/ свои вземания на "Б.Р.С." АД,
произтичащи от договори за жилищни и
банкови кредити, сред които и вземането срещу Г.Й.В., в приложението към
договора за цесия. Поради тази причина допълнителните споразумения към процесния
договор за кредит са сключвани между "Б.Р.С." АД и ответника.
С договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 23.12.2016г. между "Б.Р.С." АД и
"Ю.Б." АД, "Б.Р.С." АД е прехвърлило /извършило обратна
цесия/ на "Ю.Б." АД, на свои вземания, сред които и това срещу Г.Й.В.,
произтичащо от процесния договор за кредит.
Приета е нотариална покана
рег.№.1611/22.06.2017г. до ответника Г.Й.В., чрез нотариус А.Г.рег.№031 от НК, с
която същият е уведомен от „Б.Р.С." АД за сключените Договори за
прехвърляне на вземания от 15.07.2008 г. и от 23.12.2016г. с „Ю.Б.“ АД.
Приета е и нотариална покана
рег.№1610/22.06.2017г. до ответника Г.Й.В., чрез нотариус А.Г.рег.№031 от НК, в
която същия е уведомен от ищцовата банка, за обявяването на кредита по процесния
договор от банката кредитодател за незабавно и
предсрочно изискуем, поради допусната забава в погасяването. В поканата е
посочен общ размер на задължението към 13.06.2017г. възлизащ на 97 007.41
швейцарски франка. Връчването на нотариална покана е на 23.07.2017г., видно от
нотариалното удостоверяване на гърба на поканата, че същата е връчена на адресата при условията на чл.47, ал.1 ГПК на
адрес: гр.София, ж.к. ******, който съвпада с постоянния и настоящ адрес на
лицето.
По делото на страници 276-276 е представен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 165, том I,
рег. № 2771, дело № 152 от 11.04.2008г. на нотариус Д.Т., рег. № 264, съгласно
който вземането на банката по предоставения кредит е обезпечено с учредена в
полза на банката договорна ипотека върху Апартамент № 55, находящ се в гр.
София, ж.к. ******, на първи етаж.
Между страните не е спорно, че
на 14.09.2017 г. от заявителя „Ю.Б.“ АД е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Г.Й.В., по повод на което е
образувано ч.гр.д. № 64661/2017 г. на СРС, 35-ти състав, за вземания по
процесния договор за кредит. Няма спор също така, че на 07.11.2017 г. е била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на
заявителя „Ю.Б.“ АД срещу длъжника Г.Й.В. за претендираните
по настоящото дело суми.
Не е спорно, че е образувано изп. дело № 20188480400077 по описа на ЧСИ Р.А., като видно
от приложените по гр.д. № 64661/2017г. писмени доказателства, за издадената
заповед за незабавно изпълнение, длъжникът Г.В. е уведомен при условията на чл.
47, ал.5 ГПК, поради което с Разпореждане от 10.10.2018
г., съдът е указал на заявителя за възможността да предяви установителен иск по
чл. 422 ГПК за вземанията си по заповедта за изпълнение.
В законоустановения едномесечен
срок заявителят „Ю.Б.“ АД е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване на
вземанията си по заповедта.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че размерът
на задълженията на ответника по процесния договор към датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.09.2017г. е в размер на
98 632.67 швейцарски франка и 240 лева. Съгласно експертизата, общата платена
сума от ответника е в размер на 31 172.98 швейцарски франка по курс към
17.04.2008г. – 1.2304 платена сума в лева – 38 355.23 лева.
По искане на страните, съдът е
допуснал допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
за периода от 17.07.2014г. до 12.09.2017г. непогасените месечни вноски по
главница са в размер на 6 333.03 шв. франка, а
непогасените месечни вноски за лихва са в размер на 11 930.94 шв. франка; непогасени такси в размер на 1 061.27 шв. франка и 0.06 шв. франка –
дължима сума по застраховка.
Вещото лице е изчислило, че за
периода от 14.09.2014г. до 12.09.2017г. непогасените месечни вноски са в размер
на 6 333.03 шв. франка; непогасените месечни
вноски за лихва са в размер на 11 273.22 шв.
франка; такси в размер на 1 061.27 шв. франка и
0.06 шв. франка- дължима сума по застраховка.
Установява се още, че с
внесената сума по кредита, която е преизчислена като вноска само по главница са
погасени суми към 12.09.2017г. в размер на 15 636.39 шв.
франка. Остатъка след 12.09.2017г. след приспадане на внесените суми е
15 536.59 шв. франка.
По искане на ответната страна,
пред настоящия съдебен състав е изслушана и съдебно-графическа експертиза, от
която се установява, че подписите положени от името на Г.Й.В. в Договор за
кредит за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2008г., Приложение № 1 от
09.04.2008г. към него, както и допълнителните споразумения към него от
18.05.2010г., 26.08.2010г., 26.10.2012г. и от 02.12.2013г. са положени от Г.Й.В..
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК, предявен от
кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на вземанията
му срещу длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Искът е допустим,тъй като
възражението на ответника за липса на предсрочна изискуемост на кредита и за
изтекла погасителна давност са въпроси по съществото на спора според
константната съдебна практика,с която съдебния състав се съобразява,без да я
споделя.
По основателността на иска:
От доказателствата по делото и
заключението на СГрЕ се установява, че между „Ю.Б.“
АД, ЕИК ******и Г.Й.В. е възникнало облигационно правоотношение по силата на
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35198/09.04.2008 г.,
по силата на който е било договорено, че Банката ще отпусне на ответника кредититен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 45 220 евро по курс „купува" за швейцарския франк
към евро на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ И ЕФ ДЖИ" АД в деня на усвояване на кредита.
Съдът намира за доказано по
делото, че Кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил
на 17.04.2008г. уговорената парична сума по договора по посочената разплащателна
сметка, открита на името на кредитополучателя.
Настоящият състав приема за
неоснователно направеното оспорване от ответната страна, че ответникът не е
подписвал горния договор,а също и допълнителните споразумения към него,тъй като
е налице категорично заключение по СГрЕ,че подписите
върху тези документи са положени за кредитополучателя от Г.Й.В..
От представените доказателства
по делото, както и от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че общата
платена сума от ответника е в размер на 31 172.98 швейцарски франка по
курс към 17.04.2008г. – 1.2304 платена сума в лева – 38 355.23 лева и към
14.09.2017 год. задължението е било в размер на 98632.67 шв.фр. /от които 75 015.95 шв.фр. главница,19384.50 шв.фр. възнаградителна
лихва,2498.15 шв.фр. наказателна лихва,1737.07 шв.фр. банкови такси и
240 лева такси.
Последното плащане от ответника
за погасява на главницата по кредита е било на 29.11.2013 г. в размер на 0.28 шв.фр. и на лихвата от дата 20.12.2013 год. в размер
на 283.68 шв.фр., като след
тази дата не са извършвани плащания за погасяване на кредита и същият е отнесен
в просрочие считано от 17.07.2014 год. за главницата
и 17.12.2014 год. за лихвата.
Установено е по делото, че
Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с изплащане на нотариална
покана, рег. № 1610, том ІІ, акт № 13 от 22.06.2017 г., чрез нотариус А.Г.,
рег. № 031 на НК, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК на 23.07.2017
г. По същата процедура и дата с нотариална покана № 1611,том ІІ,акт № 14 на
същия нотариус е връчено и уведомление от „Б.Р.С." АД за извършената цесия
от 15.07.2008 г. и от 23.12.2016г. с „Ю.Б.“ АД.
От приложената по делото
нотариална покана съдът намира, че Банката е изпълнила задължението си да
уведоми кредитополучателя Г.Й.В., че поради неизпълнение на задълженията по
сключения Договор за кредит счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Поканата е връчена по
постоянния адрес на кредитополучателя, а именно – гр. София, ж.к. „******,
посочен от него в последния анекс към договора като адрес за
кореспонденция/л.72/.
По отношение на възражението на
ответника, че в процесния договор се съдържат неравноправни, въз основа на
което и нищожни клаузи по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съдът намира
следното:
В настоящия случай е налице
договор за банков кредит на физическо лице, който не е предназначен за търговска
и професионална дейност, поради което кредитополучателят – ответник в
настоящето производство има качеството на потребител по см. на §13, т.1 от ДР
на ЗЗП. Следователно ответникът, като кредитополучател в отношенията,
възникнали между него и Банката по силата на процесния договор за банков кредит
се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в
потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Съгласно чл. 143 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в тази правна норма.
Съдът намира за неоснователно направеното
от ответника оспорване на обвързаността на ОУ към договора за банков кредит,
тъй като видно от представеното копие от ОУ, приложими към процесния договор за
банков кредит, Банката е положила необходимата грижа за уведомяването на ответника
за ОУ като е представила на кредитополучателя екземпляр от тях, както и изрично
е уредила в съдържанието на процесния договор случаите на препращане към
разпоредбите на тях. С подписа си, ответникът е удостоверил запознаването с тях
и съответно съгласието си за тяхното прилагане и е декларирал, че екземпляр от
тях му е бил връчен на датата на подписване на договора за банков кредит, което
е изрично описано на последната страница на същия.
На първо място следва да се
посочи, че клаузите относно лихвените условия по предоставения кредит,
доколкото лихвата представлява интереса на Банката като страна по
правоотношението са част от основния предмет на договора, които при условие, че
тези клаузи са ясни и разбираеми съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП /съответстваща на
чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/ попадат извън предметния обхват на търсената
защита.
На следващо място, съдът
намира, че независимо от наличието на предвидена възможност в полза на Банката
за изменение на клаузите относно определянето и размера на възнаградителната
лихва и останалите разноски по кредита в случая и видно от съдържанието на
самите клаузи не са налице основания да са приеме, че в същите не са били
уговорени ясно и разбираемо за потребителя основанията, при които може да са
стигне до изменение на „цената” на банковата услуга (възнаградителната
лихва и другите разходи) или че разходите по кредита не са били определени изрично
и изчерпателно с договора за кредит. В този смисъл методологията за определяне
на лихвения процент на договора е достъпна до всеки кредитополучател, който
иска да я провери, като същата се публикува на сайта на Банката, а също така се
залепя и в салоните на Банката, поради което съдът намира, че клаузите,
уреждащи формирането на лихвата са ясни и разбираеми и детайлно описващи начинът
на формиране на лихвата и какви са основанията за нейното изменение.
Следва да се има предвид, също
така, че в настоящия случай, въпреки наличието на предвидена подобна възможност
в договора, Банката не се е възползвала от нея, тъй като лихвеният процент по
договора не е бил изменян, респ. за целият срок на действието на договора за
кредита е прилаган първоначално определения лихвен процент - БЛП плюс фиксирана
надбавка, което означава, че лихвеният процент не е бил изменян. Посоченото
обстоятелството се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата
експертиза по делото, който сочи, че при извършена проверка на начислените
договорни и наказателни лихви по договора се установява, че същите съответстват на договореното по
договора.
Следователно, заявеното от
ответника възражение за неравноправна договорна клауза, предвиждаща възможност
за банката едностранно да променя лихвения процент по кредита е правноирелевантно за крайния изход на спора, доколкото по
делото не са налице данни за извършена такава промяна на лихвения процент,
която да обоснове извод, че вземанията, които са предмет на настоящото
производство са основани на посочените в писмения отговор на ответника клаузи.
Следователно, дори и процесните клаузи да бъдат обявени за неравноправни, съответно
нищожни, това не би се отразило на крайните изводи на съда относно недължимостта на процесните вземания за лихви или липсата
на вземане на Банката срещу длъжника, доколкото по кредита е уговорен размер на
лихвите към момента на сключване на договора, изрично включен в съдържанието на
договора за банков кредит, приет и подписан от кредитополучателя и този лихвен
процент е прилаган за целия срок на договора. В този смисъл е безпредметно
изследването на евентуалната неравноправност на посочените клаузи, тъй като
същата би имала за последица недопустимост на евентуалното изменение на
лихвения процент и прилагане на първоначално уговорения такъв, което не е
налице в настоящия случай.
Съдът намира за неоснователни и
направените възражения от ответника за липса на съществени елементи от
съдържанието на извлечението от счетоводните книги на Банката по процесния
договор за кредит.
За да бъде редовен документ по
смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК е необходимо същият да е издаден от компетентен
орган и да съдържа достатъчно информация за претендираното вземане - длъжник,
основание за възникването му, размер на дължима главница, размер и период на
дължима лихва, като наред с това заявителят следва да представи данни и за
изискуемостта на вземането си - данни за настъпване на падежа на вземането и за
обявяването на вземането за предсрочно изискуемо.
Видно от представеното извлечение
от счетоводните книги на Банката, всички
тези данни се съдържат в документа, поради което настоящият състав намира, че
същото представлява редовен от външна страна документ, удостоверяващ задължението
на кредитополучателя към Банката.
В тази връзка и предвид
изложените от съда вече правни изводи за доказаност
на предпоставките за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, както и за
отправено уведомление до длъжника, че Банката упражнява правото си да обяви
същия за изцяло предсрочно изискуем, за което е изпратена нотариална покана до
него, връчена при условията на чл. 47 ГПК преди датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение следва да се приеме, че уведомлението е
породило правното си действие.Към този момент 14.09.2017 год. задължението на
ответника е било в размер на 98632.67 шв.фр. , от които 75 015.95 шв.фр. главница,
19384.50 шв.фр. възнаградителна лихва,2498.15 шв.фр. наказателна лихва,1737.07 шв.фр. банкови такси и
240 лева такси.
Предвид горното се установи,че
ответникът дължи на ищеца сумата от 33 042,30
швейцарски франка – част от главница за периода от 17.07.2014 г. до
12.09.2017 г., 169,33 швейцарски франка
– част от банкови такси за периода от 19.12.2013 г. до 12.09.2017 г., 240 лева – банкови такси за периода от
11.08.2017 г. до 12.09.2017 г.
С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр.
чл. 415 ГПК е основателен и доказан по размер поради което следва да се уважи,
ведно със ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2017 г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014
г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, съдът в исковото
производство по чл. 422 ГПК следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство. В заповедното производство са направени
разноски в общ размер на 2802 лв., които предвид изхода на спора следва да се
присъдят изцяло на ищеца.
В исковото производство ищецът има
разноски в размер на 1140 лв. – държавна такса,2000 лв. за особен представител
на ответника,450 лв. за експертиза или общо 3590 лв.,като следва да се
отбележи,че по делото няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение,каквото
се претендира.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Ю.Б.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Д.М.,***, офис 9 ,че ответникът Г.Й.В., ЕГН **********,
чрез назначения особен представител адв. К.С., със съдебен адрес:***, Търговски
дом, ет. 2, кантора 207 дължи по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 35198/09.04.2008 г., Допълнително споразумение от 18.05.2010 г.,
Допълнително споразумение от 26.10.2012 г. и Допълнително споразумение от
02.12.2013 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 64661/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 35 с-в
следните суми: 33 042,30 швейцарски франка – част от главница за периода от
17.07.2014 г. до 12.09.2017 г., 169,33 швейцарски франка – част от банкови
такси за периода от 19.12.2013 г. до 12.09.2017 г., 240 лева – банкови такси за
периода от 11.08.2017 г. до 12.09.2017 г., ведно със законна лихва, считано от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Г.Й.В., ЕГН **********да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2802 лева
– разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 64661/2017 г. по описа на
СРС, І ГО, 35 с-в, както и сумата от 3590 лв. – разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
в двуседмичен срок от съобщението
за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: