Р Е Ш Е Н И Е №40
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Видин 02.03.2021г.
Видински районен съд,
наказателна колегия, в публичното заседание на втори
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Вероника Станкова
при секретаря М.Петрова и в присъствието на прокурора
................................ като разгледа
докладваното от съдия Станкова АНД №
1375 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ ТРАСИНТ“
ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от
управителя си-К.Р.И., с адрес ***,пл.“ЙОРДАН РАДИЧКОВ“№1 против Наказателно
постановление № 18/07.12.2020г. на ДИРЕКТОР РИОСВ - гр. МОНТАНА, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.
136,ал.2,т.3, пр.първо и второ във вр. с чл.35, ал.3 от ЗУО, като му е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер
на 7000 лева.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да
отмени Наказателно постановление
Жалбоподателят – редовно призован не се явява
лично, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител.
За
административно-наказващия орган – редовно призовани – представител не се явява.
Съдът като се
запозна с доказателствата по делото приема за установено следното:
Жалбата
е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от правоимащо лице.
Разгледана по същество се явява основателна.
На 30.10.2020г.–инж.М.А. гл.експерт е съставил АУАН № УО 11 на
жалбоподателя за това, че на 07.10.20г. е осъществен внос на отпадъци от дружеството с
код 17 04 01-мед ,бронз и месинг през ГКПП-ВИДИН-ДУНАВ МОСТ, като не притежава
нужния документ за събиране и транспортиране на отпадък с горния
код.Дружеството притежава регистрационен документ за събиране и
транспортиране за отпадъци, но не и за
този код.
На 07.12.2020г. при същата фактическа обстановка ДИРЕКТОР РИОСВ - гр. МОНТАНА е съставил
Наказателно постановление № 18/07.12.2020г., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.
136,ал.2,т.3, пр.първо и второ във вр. с чл.35, ал.3 от ЗУО, като
му е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 7000 лева.
От разпитания в съд. заседание свидетел инж.М.А. се установи, че е
съставила АУАН след като е извършила проверката .Дава показания, че жалбоподателят
е извършил нарушението, тъй като няма
необходимия документ за внос на отпадъци
от с код 17 04 01-мед ,бронз и месинг.
Съдът дава вяра на показанията на този
свидетел и ги кредитира, тъй като същите отразяват непосредствените му
впечатления при извършената проверка.
В процедурата по цялостно изследване на
законосъобразността на издаденото НП съдът установи, че същото подлежи на
отмяна, поради неспазването на законово определени императивни изисквания,
относно процедурата по установяване и налагане на административно наказание.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила
обуславя неговата незаконосъобразност.
Законодателят е определил, че по съставянето на актовете за установяване на
административни нарушения по този закон се прилагат разпоредбите на ЗАНН. За да
бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо
стриктно спазване на изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление и в тежест на наказващия орган и
задължение на съда е да докаже и установи в хода на делото по безспорен начин,
че това е точно така.Не е установено и доказано по несъмнен начинизвършването
на нарушението и по-точно същото не е конкретизирано.
Подобно
на обвинителния акт в наказателното производство, наказателното постановление
слага рамките на предмета на доказване в административно-наказателното
такова.Същото следва по недвусмислен и ясен начин да описва извършеното
нарушение и съответно нормата, която задължава административно-наказателно
отговорното лице да извърши определено действие или пък запретява извършването
на такова.
В
настоящия случай е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 57,
ал.1,т.5 от ЗАНН, която разписва, :” Чл. 57. (1) Наказателното постановление
трябва да съдържа: 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават...”.
Видно от АУАН и от НП е, че на жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 136,ал.2,т.3, пр.първо и второ във вр. с чл.35, ал.3 от ЗУО.
В
същото време и в двата акта на АНО в обстоятелствената част е отразено, че
дружеството по принцип притежава документ за събиране и транспортиране на
отпадъци.
Липсва
обаче изричният документ за код-17 04 01, съгл. Чл. 35, ал.3 от ЗУО за
извършване на дейности по ал.2,т.2, където се изисква документ и регистрация по
реда на чл. на глава пета, раздел втори.
Видно
от горното е, че е налице разминаване между обстоятелствената част на актовете
на АНО и нормата, под която е подведен да отговаря жалбоподателя , а именно за
липсата на какъвто и да било документ за събиране и транспортиране на отпадъци.
Освен
това не става ясно как въз основа на какви доказателства е установено и прието от АНО, че отпадъкът е тръгжнал от
ИТАЛИЯ и то на дата 07.10.20г., като в същото време е бил на ДУНАВ МОСТ-2 на
същата дата в 14,55ч.
Законодателят
е определил, че по съставянето на актовете за установяване на административни
нарушения по този закон се прилагат разпоредбите на ЗАНН. За да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно
спазване на изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление и в тежест на наказващия орган и задължение на съда
е да докаже и установи в хода на делото по безспорен начин, че това е точно
така.
Неспазването
от страна на административно наказващия орган на изискването на цитираните
норми от ЗАНН, специалният закон/ЗЗ/, а също така НПК в наказателно
постановление да бъдат посочени всички обстоятелства и доказателства, които
потвърждават нарушението води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното НП, доколкото Съда в производството по
обжалване на НП по реда на чл. 59-63 ЗАНН следва да установява съществуването
или не съществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно
съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на
жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като
административно нарушение.
Установяването в хода на
съдебното производство на съществуването или не съществуването на описаното в
НП административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното
административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН.
Докато
законът в чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административно наказващия
орган да издаде НП, макар в акта за установяване на административно нарушение
да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то
това положение не се отнася до издаваното НП, при което административно-наказващият
орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, специалният закон и
подзаконовите нормативни актове, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП, и същото следва да бъде отменено само на това процесуално
основание, без да се разглежда спора по същество.
Ето защо Съдът намира, че не е консумиран
състава на нарушение, под който е подведен да отговоря жалбоподателя от
обективна страна.
По гореизложените
съображения Съдът намира, че Наказателно постановление следва да бъде отменено.
Водим от
горното Съдът,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18/07.12.2020г. на ДИРЕКТОР РИОСВ - гр. МОНТАНА, с което на жалбоподателя-„
ТРАСИНТ“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от
управителя си-К.Р.И., с адрес ***,пл.“ЙОРДАН РАДИЧКОВ“№1 за нарушение на чл. 136,ал.2,т.3, пр.първо и
второ във вр. с чл.35, ал.3 от ЗУО му е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер
на 7000 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВИДИН по реда на глава
дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Районен
съдия :