Номер 318929.09.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградВтори въззивен граждански състав
На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501052 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на В. К. против определение №
2481/22.6.2020 г., постановено по гр.д. № 324 по описа за 2019 г. на РС-Разлог.
Жалбоподателят сочи, че определението е незаконосъобразно. Неправилен е извода на
РС за наличие на международен елемент, който би бил налице, ако ищцата и детето,
или единият от тях, или ответникът е гражданин на Германия, каквито те не са. Според
Регламент № 2201/2003 на Съвета, компетентен е съда на държавата членка, в която
детето е имало обичайно местопребиваване, когато е бил сезиран. Това според
жалбоподателя е българският съд, като се съобрази, че исковата молба е подадена в
срок от три месеца от заминаването им за Германия и предвид чл. 15 и чл. 9 от
Регламента. Моли определението да се отмени.
Особеният представител на ответника оспорва жалбата. Намира я за
неоснователна. Сочи, че съдът не е мотивирал акта си с постоянния адрес и
регистрация на детето в България, а е обсъждал обичайното му местопребиваване в
държава членка на ЕС, различна от България към датата на предявяване на исковата
молба. От самите твърдения на ищцата и представените от нея доказателства се
опровергава застъпения факт, че иска е предявен в рамките на три месеца от
заминаването им в Германия, поради което е неприложим чл. 9, § 1 от Регламента, на
който се позовава жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че за особения
представител не съществува възможност да приеме подсъдността на иска, различна от
установената от закона. Моли акта да се потвърди.
БлОС намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения срок. За преценка на
основателността й съдът съобрази следното: Производството е образувано по
1
предявен иск от ищцата В. К. по чл. 127а СК за постановяване на съдебно разрешение,
заместващо родителското съгласие на ответника за издаване лични документи, вкл.
задграничен паспорт за детето им Я. Х. Й. и за пътуването му в чужбина с нея, като
негова майка и законен представител или с трето, упълномощено от нея лице до
Германия и страните от Европейския съюз и Великобритания без ограничения в броя
на пътуванията и тяхната продължителност до навършване пълнолетие на детето.
В исковата молба ищцата твърди, че от декември 2015 г. до септември миналата
година т.е. до м.9 на 2018 г., тъй като исковата молба е депозирана на 27.3.2019 г. са
живеели с детето в родния й град Добринище. След това са се установили в гр.
Гютерсло, Германия, където имат адресна регистрация, а детето е записано като
ученик * клас, като очакванията на класната му ръководителка и училищното
ръководство е то да продължи да учи в тяхното училище до 31.7.2021 г. Ищцата сочи,
че намерението й да се установи и работи в Германия е сериозна обмислена стъпка в
живота й и живота на детето. Сочи, че за нея е важно детето да поддържа връзка с
близките им в гр. Добринище и с приятелите си. Направено е искане за предварително
изпълнение на решението, тъй като вече са се установили в Германия и за да може
детето да се върне през ваканцията при баба си и дядо си.
В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства за адресна регистрация
в Германия от 12.12.2018 г. и настаняване в жилище на 01.12.2018 г. Видно от
представения трудов договор, че началото на трудовото правоотношение на ищцата е
с дата 14.12.2018 г. Според потвърждение за записване, изходящо от Образователен
център Гютерсло ищцата се е записала на 12.11.2018 г. на курс по немски считано от
6.12.2018 г. Издадено е на 7.1.2019 г. удостоверение от основно училище *,
удостоверяващо, че детето Я. Ю. към момента е във * клас и се очаква да посещава
училището им до 31.7.2021 г.
Ответникът, тъй като е турски гражданин, адреса на който е неизвестен - по делото се
представлява от назначен особен представител - адвокат. РС е прогласил, че
българският съд не е компетентен да разгледа на основание чл. 17 от Регламент/ЕО/ №
2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата ,свързани с родителската отговорност, с
който се отменя Регламент № 1347/2000, предявения от В. К. иск с правно основание
чл. 127а СК и е прекратил производството. Приел е предвид доказателствата, че детето
към момента на подаване на молбата не живее в РБългария и то за доста
продължителен период от време, каквито са твърденията и на ищцата, негова майка.
Затова е счел, че е приложим Регламент № 2203/2003 г. на Съвета от 27.9.2003 г., в
обхвата на който попадат и съдебните администрации по чл. 127а от СК като част от
родителската отговорност, обхващащи се от регламента, според Решение на СЕС С-
2
215/15 по запитване на ВКС. Посочил е че детето има основна и трайна връзка с
държава –членка на ЕС - Германия, като майката има същото обичайно
местопребиваване. Посочил е, че е във висш интерес на детето производството да се
разгледа по обичайното му местопребиваване, където е трайно интегрирано, какъвто е
общият принцип по българското и международното право.
Определението, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявения
иск, БлОС счита за законосъобразно, поради следното:
Както е посочил РС претенциите по чл. 127а СК за заместване липсващото съгласие на
другия родител за пътуване на детето им извън държавата члена на неговото
пребиваване и за издаване на паспорт на името на това дете - се обхващат от
родителската отговорност, според цитираното решение на СЕС по запитване на ВКС и
затова е приложим Регламент № 2201/2003 г. на съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решение по брачни дела и делата свързани с
родителската отговорност
Според чл. 8, § 1 от раздел 2, наименован „Родителска отговорност“ от Регламент
2201/2003 г. - съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с
родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази
държава-членка по времето, когато съдът е сезиран; като в § 2 е посочено че § 1 се
прилага при спазване на условията на членове 9, 10 и 12.
По време на сезирането на българският съд /РС-Разлог/ на 27.3.2019 г. детето е имало
обичайно местопребиваване в Германия. Според Решение на СЕС чл. 8, § 1 следва да
се тълкува в смисъл, че детето трябва физически да и присъствало в държавата членка,
за да може да се приеме, че обичайното му местопребиваване е в тази държава по
смисъла на посочената разпоредба/Дело С-393/18 218/С 455/26/; както и че
обичайното местопребиваване по см. на нормата означава мястото, което на практика
е център на живота на детето. Следва да се отчетат елементите, които взети заедно да
представляват обстоятелства от определящо за това значение/Дело 218/С 294/168.
Според настоящият състав това в конкретния казус са обстоятелствата, че детето е
записано да учи в Германия през учебната 2018/2019 г. без да има данни, че ще се
върне да продължи образованието си в гр. Добринище, България; че в Германия
пребивава ежедневно с майка си, на която е възложено упражняването на родителските
права и която там е сключила трудов договор за упражняване на трудова дейност от
14.12.2018 г. без да се сочи, че е прекратен; че имат адресна регистрация в Германия,
както и недвусмисления извод - от наведените в исковата молба обстоятелства - че ще
продължат да живеят в Германия.
Не са налице предпоставките на чл. 9 за запазване компетентността на предишното
3
обичайно местопребиваване на детето, тъй като не става въпрос за изменение на
решение за лични отношения с детето; нито на чл. 10 уреждащ компетентността в
случай на отвличане на дете. Нормата на чл. 12 от Регламента също е неприложима,
поради което и неправилно РС е обосновал извода си с § 3 от нея. Разпоредбата визира
в § 1 компетентността на съдилищата на държавата членка според критериите на чл. 3
да се произнесат по всички въпроси които се отнасят и до родителската отговорност,
свързани с тази молба /чл. 3 има предвид молбата за развод, законна раздяла и
унищожаване на брака/ при посочените допълнителни условия в б. „а“ и „б“ на §1 на
чл. 12. Такива допълнителни условия се съдържат и в § 3 на чл. 12, като РС е
обосновал извода си за приложимостта му само с предпоставките на б. „а“ , без да е
съобразил необходимостта от наличието и на условията в б. „б“, каквито липсват.
Съдът съобрази, че не може от поведението на назначения в отсъствието на ответника
процесуален представител да се правят изводи за волята на ответника по отношение на
волята му за приемане компетентността на българският съд, единствено поради
обстоятелството, че назначения служебно процесуален представител не е повдигнал
възражение по компетентността на съда /дело С-215/15/.
Неприложим е и чл. 15, който определя правилата за прехвърляне на съд, който е по-
подходящ за разглеждане на делото, в която хипотеза разглеждания казус не попада.
По изложеното доводите в жалбата досежно компетентността на българския съд са
несъстоятелни, поради което атакуваното определение следва да се потвърди.
На особения представител на ответника – адв. Р. К. на основание чл. 11 от Наредба
1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се
заплати възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 2481/22.6.2020 г., постановено по гр.д. № 324 по описа за
2019 г. на РС-Разлог.
Постановявава на особения представител на ответника – адв. Р. К. да се заплати от
бюджета на БлОС възнаграждение в размер на 200 лв.
Определението може да се атакува в едноседмичен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5