№ 18
гр. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Константина Христова
при участието на секретаря ПЕНКА АНГ. ЦАНКОВА
в присъствието на прокурора Радка Стоянова Иванова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100601924 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 17.06.2020 г., постановена по НОХД № 10933/2018 г. на СРС, НО, 6-ти
състав е признал подсъдимия М. М. М. за невиновен в извършването на престъпление по
чл.152, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, поради което го оправдал по повдигнатото за това обвинение.
Против присъдата в законоустановeния срок е постъпил протест от СРП, с който се
оспорва правилността на съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване
на нова осъдителна присъда по отношение на подсъдимия.
Против присъдата е постъпила жалба и от частната обвинителка и гражданска ищца.
С нея също се релевират отменителни основания и се прави искане за осъждане на
подсъдимото лице и уважаване на гражданската претенция.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение моли присъдата да
бъде отменена и делото върнато на предходната инстанция поради допуснато съществено
процесуално нарушение – нарушение на неизменността на съдебния състав. Посочва, че в
едно от съдебните заседание участие е взел съдебен заседател, който не е бил избран за
конкретното дело, като във въпросното заседание са били събирани доказателства.
Повереникът на частния обвинител се придържа към изложените в жалбата доводи,
като акцентира на допуснатото нарушение относно неизменността на съдебния състав, въз
основа на което моли присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане.
Частният обвинител Д. се придържа към изложеното от повереника си.
1
Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия пледира, че следва да се
провери, дали не е допусната техническа грешка в протокола от въпросното съдебно
заседание, като се изследват подписите. По съществото на делото счита обвинението за
недоказано, в който смисъл моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
В правото си на последна дума подсъдимият М. не добавя нищо.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията, направени в жалбата и протеста, както и тези изложени в съдебното
заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК констатира, че са налице основания за
нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:
Съгласно чл. 258, ал. 1 от НПК делото се разглежда от един и същи състав на съда от
започване до завършване на съдебното заседание. Изискването за неизменност на състава е
гаранция за реализиране на принципа за непосредственост, регламентиран в чл. 18 от НПК,
съгласно който съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху
доказателствени материали, който те събират и проверяват лично. Неизменността на състава
на състава на съда идва да гарантира персоналната идентичност на членовете /съдията и
съдебните заседатели/ от самото начало на производството, респективно от даване ход на
разпоредителното заседание, до постановяване на присъдата. Тази неизменност на състава
гарантира, че всички членове непосредствено са проверили и събрали доказателствата по
конкретното дело, въз основа на което са изградили впоследствие вътрешното си
убеждение. Неучастието на един от членовете или заменянето ми, когато не са били налице
предпоставките на резервните съдебни заседатели, дори в едно съдебно заседание, в което са
събрани доказателства, води до накърняване на вътрешното убеждение на състава и до
постановяване на присъда от незаконен състав.
Такъв е и процесният случай. Производството пред СРС в разпоредително заседание
е започнало в състав съдия Феня Стоянова и двама съдебни заседатели – М.Ц. и М.К.а. На
разпоредителното заседание съдът е обсъдил необходимостта от резервни съдебни
заседатели, като е преценил, че в случая не са налице предпоставки за тяхното назначаване.
Присъдата е постановена в същия състав. Междувременно в открито съдебно заседание от
20.05.2019 г. един от съдебните заседатели е заменен. Вместо съдебен заседател М.Ц. е
присъствал съдебен заседател К.Ц.. В действителност е налице разлика единствено в
собственото име, но дали се касае до техническа грешка, не може да бъде установено.
Протоколите от съдебно заседание се подписват единствено от председателя на състава и от
секретаря, но не и от съдебните заседатели и тъй като те са официални писмени документи,
удостоверяващи лицата, взели участие в заседанието, както и проведените съдебно-
следствени действия, така установената разлика води до извод за участие на различен
съдебен заседател. Същевременно в посоченото съдебно заседание на делото е даден ход и
са разпитани като свидетели Я.Х.К., М.М.К., Д.Г.К. и Т.Н.Т., като показания на последните
трима са залегнали в основата на оправдателната присъда и са използвани за
дискредитиране версията на частния обвинител Д. и по този начин до опровергаване на
обвинителната теза. Следователно член от съдебния състав, постановил присъдата, не е взел
участие лично и непосредствено при провеждане разпита на посочените свидетели, чиито
показания са формирали крайните изводи на решаващия състав.
Гореизложеното мотивира въззивният съд да приеме, че неизменността на съдебния
състав е накърнена, което е довело до нарушаване принципа на непосредственост и
респективно до постановяване на присъдата от незаконен състав. Допуснатото процесуално
нарушение освен че е съществено, е и абсолютно такова по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 3 от
НПК. Констатирането му автоматично води до отмяна на присъдата и връщане делото на
2
предходна инстанция, тъй като същото не може да бъде отстранено от въззивния съд.
Предвид наличието на абсолютно съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК, налагащо отмяна на атакуваната присъда и връщане делото на
предходната инстанция, безпредметно се явява обсъждането на изложените от държавното и
частното обвинение възражения по съществото на делото.
В заключение следва да се отбележи, че производството пред СГС е образувано от
съответен протест и съответна жалба, които дерогират забраната за влошаване положението
на подсъдимия, поради което за съда не съществува пречка да отмени оправдателната
присъда и да върне делото за ново разглеждане от етапа на разпоредителното заседание.
Така мотивиран и на основание чл.335, ал. 2 вр чл. 348, ал. 3, т. 3 вр. чл.334, т.1 от
НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 17.06.2020 г., постановена по НОХД № 10933/2018 г. на СРС,
НО, 6-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав от СРС .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3