РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Бургас, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120105694 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Еос Матрикс“ ЕООД срещу А. АЛД. Ш., иск за
установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, сумата от
3000 лева - частична претенция от 27158,38 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ..../..../10.01.2008 г., сключен между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД и длъжницата, ведно със законна лихва върху главницата от 3000 лева от
депозиране на заявлението в съда - 24.05.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 810,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 3000 лева за периода от 15.04.2018 г. до 24.05.2021 г., като вземането е
прехвърлено в полза на Еос Матрикс ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., за които суми е издадена Заповед №
990/27.05.2021 г. по ч. гр. д. № 3605/2021 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр.
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и ответницата е сключен
Договор за потребителски кредит № .../..../10.01.2008 г., по силата на който на ответницата е
предоставена сумата от 30000 лева, който същата се е задължила да върне на 120 броя
анюитетни месечни вноски първите шест, от които в размер на 348,33 лева, а останалите 114
вноски в размер на 161,03 лева, с падеж всяко десето число на календарния месец и краен
падеж 10.01.2018 г. Излага се, че годишният лихвен процент е формиран от сбора на базовия
лихвен процент на кредитодателя и надбавка в размер на 0,40 пункта. Твърди се, че
месечните вноски не са редовно плащани, като до крайния падеж непогасено е останало
вземане в размер от 27158,38 лева – главница и 3760,79 лева – договорна лихва,
прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г. и
приложенията към договора. Поддържа се, че договора за цесия следва да се счита за
1
съобщен на ответницата с получаване на приложеното към исковата молба уведомление.
Поддържа се, че за процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение,
срещу която длъжницата е подала възражение, вследствие което е предявена настоящата
претенция.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е приложен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците са депозирали отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Направено е възражение за погасяване на вземанията по давност, като се твърди, че
давностният срок започва да тече от настъпване изискуемостта на всяка отделна вноска.
Поддържа се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем през 2015 г., който извод се
извежда от ответника от това, че още към 30.06.2016 г., 08.11.2017 г., 16.06.2021 г.
главницата е заявявана от ищеца в претендираните с иска размери в ЦКР на БНБ. В
допълнението към отговора на исковата молба /л. 134 от делото/ се излага, че давността за
главницата от 27158 лева е започнала да тече най-късно на 31.12.2015 г. и към момента на
подаване на заявлението е окончателно изтекла.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба. Депозирани са писмени бележки от 17.12.2021 г.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът признава, че
сумата е усвоена. Депозирани са писмени бележки от 20.12.2021 г.
.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 3605/2021 г. на Районен съд - гр. Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, който в законоустановения срок е подал възражение, а заявителят в
предоставения му от съда срок е предявил иск по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за
потребителски кредит от 10.01.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД
и ответницата. С този договор страните са договорили отпускането на паричен кредит в
размер 30000 лева, който трябва да бъде погасен на 120 месечни вноски, с падеж всяко
десето число на календарния месец и краен падеж 10.01.2018 г., ГЛП е образуван от базовия
лихвен процент, който към момента на сключване на договора е 8,25 % плюс надбавка 0,40
пункта, ГПР 8,28 %. Съгласно чл. 9 от договора при забава на месечна вноска
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законна лихва. Към договора
за кредит е представен план за погасяване на задълженията с последна вноска по договора
на 10.01.2018 г.
По делото е представен договор за цесия от 18.01.2016 г. и приложение към него /л.
98/, от които се установява, че кредитодателят е прехвърлил вземането си към ответника на
ищеца.
Към исковата молба е представено пълномощно и съобщение за цесията адресирано
до ответника, редовно връчени му на 16.09.2021 г.
Представени по делото са два броя копия от справки от ЦКР на БНБ, от които се
установява, че към 2017 г. и 2021 г. като просрочената главница е заявена от ищеца в размер
от 27158 лева.
2
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че от сключването на договора, погашенията на дължимите вноски по кредита
са правени нередовно от ответницата, като считано от м.11.2009 г. са преустановени
напълно. Установява се, че към момента на изготвяне на заключението размера на
дължимата главница и мораторна лихва, след приспадане на заплатената при усвояване на
кредита сума от 300 лева, представляваща такса при управление на кредита е в размер на
27042,41 лева, съответно 843,40 лева за периода от 15.04.2018 г. до 24.05.2021 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 от ТЗ и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която ответникът е подал
възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца
от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващо
твърдяните клаузи за дължимост на главница и мораторна лихва, по силата на което сумата
по заема е усвоена от кредитополучателя и за него е възникнало задължение, да заплати
сумите, предмет на исковете, в претендираните размери, както и прехвърляне на вземането
по договора за кредит на ищеца и съобщаването за сключения договор за цесия на
отвентика. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да
заплати процесните суми, или направените правоизключващи възражения, включително
възражението за погасителна давност.
По делото не е спорно, а и от представения от ищеца договор за потребителки кредит
се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между
кредитодателя и ответницата именно с твърдените от ищеца параметри. Не е спорно и че
сумата по кредита в размер от 30000 лева е усвоена от кредитополучателя. С оглед така
формирания извод и при установеност на предоставения кредитен ресурс, за ответника е
възникнало задължение да погаси заемна сума на падежните дати.
По делото се установи, че вземанията по процесния договор за потребителски кредит
са прехвърлени на ищеца по делото, като същият е приложил към исковата молба и
съобщение за цесията адресирано до ответницата. Ефектът на съобщаването за цесията до
ответницата следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ
легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално право.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните се установи, че към момента на изготвяне на
заключението размера на дължимата главница и мораторна лихва, след приспадане на
заплатената при усвояване на кредита сума от 300 лева, представляваща такса при
управление на кредита, която е недължимо платена от ответницата, съгласно чл. 10а ал. 2 от
ЗПК е в размер на 27042,41 лева, съответно в размер на 843,40 лева за периода от 15.04.2018
г. до 24.05.2021 г. /мораторната лихва е изчислена без в нея да е включен периодът по чл. 6
от ЗМДВИППП/.
По отношение на направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на вземанията предмет на предявените искове, съдът приема
следното: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, петгодишна погасителна давност тече от настъпване на
изискуемостта на всяка отделна вноска. Като съобрази това, взе предвид датата, на която
3
давността е спряла да тече, поради депозиране на заявлението в съда – 25.05.2021 г. и
Приложение № 1 към заключението на вещото лице, изготвено съобразно представения
погасителен план към договора за кредит, настоящият състав приема, че погасени с изтичане
на пет годишна погасителна давност се явяват вноските до 10.05.2016 г. Съобразно
Приложение № 1 към заключението на вещото лице общият размер на непогасената по
давност главница възлиза на 6447,01 лева /след приспадане на таксата по управление на
кредита в размер от 300 лева/, включваща вноските с падежи от 10.06.2016 г. до 10.01.2018
г., в рамките на който размер е и предявената частична претенция в размер от 3000 лева.
Предвид изложеното, непроменен остава размерът на акцесорното вземане за мораторна
лихва върху главницата от 3000 лева.
Възражението на ответника за обявена преди сключване на договора за цесия от
18.01.2016 г. предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, основано на
твърдения, че съгласно справките от ЦКР на БНБ вземанията за главница са заявени в
размер от 27158 лева още към 2017 г., когато не е бил настъпил крайния падеж по договора е
неоснователно. Заявеното пред ЦКР не е в състояние да обоснове извод за обявяване на
предсрочна изискуемост на процесните вземания към твърдяния момент, доколкото същата
настъпва с получаване от кредитополучателя на уведомление за обявяване на вземанията по
кредита за предсрочно изискуеми, каквото уведомление не е ангажирано като писмено
доказателство по делото. Главницата е заявена пред ЦКР в размер от 27158 лева още към
2017 г. от ищеца (за когото съществува задължение за подаване на информация относно
възникналите в негова полза вземания по договори за кредит и техния размер, а не относно
вземанията, които счита за изискуеми), не поради настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по кредита, а поради това, че към момента на прехвърляне на вземанията по
процесния договор в полза на ищеца главницата е била именно в този размер, който от
м.11.2009 г. остава непроменен поради липса на плащания от кредитополучателя.
По изложените съображения, предявеният частичен иск за главница е основателен и
следва да бъде уважен. Предвид извода за основателност на иска по главното вземане,
основателен се явява и искът за акцесорното вземане за мораторна лихва, който също следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. Представени са
доказателства за заплатена държавна такса в размер от 93,78 лева и депозит за вещо лице в
размер от 350 лева. Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски в общ размер от 443,78 лева, от които за заплатена държавна
такса – 93,78 лева и депозит за вещо лице – 350 лева.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
претенцията в размер на 76,22 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. А. Ш., ЕГН
********** с адрес гр. Бургас, ......дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ....със седалище и
адрес на управление гр. София, ......, сумата от 3000 лева - частична претенция от 27158,38
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .../..../10.01.2008 г.,
сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и длъжницата, ведно със законна лихва
върху главницата от 3000 лева от депозиране на заявлението в съда - 24.05.2021 г. до
4
окончателното изплащане на задължението и сумата от 810,83 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 3000 лева за периода от 15.04.2018 г. до
24.05.2021 г., като вземането е прехвърлено в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., за които суми е
издадена Заповед № 990/27.05.2021 г. по ч. гр. д. № 3605/2021 г. на РС Бургас, на основание
чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. А. Ш., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, ..... да заплати на „Еос
Матрикс” ЕООД, ЕИК ....със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „........., сумата
от 443,78 лева /четиристотин четиридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща сторени в производството съдебно - деловодни разноски, както и сумата от
76,22 лева /седемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ за разноски по ч. гр. д. №
3605/2021 г. на РС Бургас, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5