Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 31.01.2020г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 2166 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

 

С подадена искова молба вх. № 127221 от 18.10.2019г. молителят „Х.Б.“ АД е изложил твърдения, че ответникът – длъжник „Л.К.“ АД има безспорно и изискуемо парично задължение, което произтича от търговски отношения между страните  за продажба и доставка на бетон и бетонови разтвори, както и предоставяне на услуга с бетон-помпа и транспортна услуга за превоз на бетон,   за което  за времето от 31.01.2014г. до 31.10.2014г.  от молителя са били издадени данъчни фактури, с експедиционни бележки към тях, удостоверяващи получаването от ответника на бетона и услугите.  Част от фактурите са били издадени от „Е.“ ЕООД, на което дружество молителят е универсален правоприемник.  Незаплатеният от длъжника цимент по фактурите и извършени услуги са на обща стойност от 28 760. 16 лева с ДДС. От длъжника е дължима и законна лихва за забава. За задълженията е било образувано гр.д. № 37742/2016г. по описа на Софийския районен съд, 58 състав, по което е било издадено осъдително решение и изпълнителен лист. Образувано е било изпълнително дело под № 396/2018г. на ЧСИ А.Д., но вземането и до момента не е  удовлетворено. След проучване на досието на длъжника в търговския регистър се е установило, че последният обявен годишен финансов отчет на дружеството е за 2012г. То няма недвижими имоти.

С оглед гореизложеното молителят има основание да счита, че ответникът е неплатежоспособен търговец по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, което е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност. Налице е неизпълнено от длъжника изискуемо безусловно парично вземане, произтичащо от търговска сделка, между субекти имащи качеството на търговци.

Молителят иска да бъде открито производство по несъстоятелност срещу „Л.К.“ АД и да бъде обявено дружеството в несъстоятелност като неплатежоспособно, при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, а при условията на евентуалност – на основание свръхзадълженост на дружеството. 

 

„Л.К.“ АД не е дало отговор по молбата.

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза (основно и допълнително заключение)  и  като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на ответното дружество, намира за установено от фактическа страна следното:

„Л.К.“ АД е търговско дружество със седалище в района на Софийски градски съд, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008г. Дружеството има разнообразен предмет на дейност, включително подготовка и реализация на проекти за енергийна ефективност, проектиране, изграждане и финансиране на системи за улично и интериорно осветление и др.  

 Към датата на приключване на устните състезания по делото  дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и  непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Задълженията по търговски сделки са включително  към молителя – за вземания по чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 266 от ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 от ТЗ, по издадени за времето от 31.01.2014г. до 31.10.2014г. данъчни фактури на обща стойност 28 760. 16 лева с ДДС, със законната лихва за забава от 08.07.2016г. Вземанията са били съдебно установени с влязло в сила  решение от 27.06.2018г. по гр.д. № 37742/2016г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 58 състав.  По делото е представено съдебното решение, ведно с издаден на 10.08.2018г. изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано  изпълнително дело № 20188530400396/2018г. на ЧСИ А.Д., рег. № 853 на КЧСИ.

Не се установява  в изпълнителното производство да е връчвана покана за доброволно изпълнение на длъжника. В представеното по делото удостоверение изх. № 03461/16.12.2019г. от частния съдебен изпълнител е удостоверен предявеният за събиране размер на вземанията (28 760. 16 лева главница и 10 026. 11 лева лихва за забава), наложени запори по банкови сметки на длъжника  и   липсата на постъпили плащания, но няма данни за изпращана покана за доброволно изпълнение, съответно че вземането на молителя  е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Публичните задължения на ответното дружество за данъци и осигурителни вноски към 04.11.2019г.  са били 141 932. 53 лева, от които  107 332. 40 лева главница и 34 600. 13 лева лихви.  В този смисъл е изготвената и представена по делото справка от Национална агенция за приходите.  Задълженията са със срок за доброволно плащане от 16.02.2015г. и след това. По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на ответника.

Тези задълженията са били потвърдени с постъпила нова справка от НАП, към 26.11.2019г., според която задълженията са вече  в общ размер от 142 588. 60 лева – главница и лихви. 

Върху имуществото на ответника са били наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК, също конкретно посочени в справка на НАП, съгласно писмо вх. № 139279 от 12.11.2019г. - Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0055145/06.08.2018г., изх. № С180022-022-0030009/14.05.2018г. и изх. № С180022-022-0001298/09.03.2016г. Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК.

Няма данни за частни държавни вземания на ответното дружество.

Не се установява още ответното дружество да има задължения  към персонала, които да са към най-малко 1/3 от работниците и служителите и  да не са изплатени повече от 2 месеца.

Дружеството е подавало  годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО до 2016г. включително (така заключението на вещото лице и представените по делото от НАП декларации), с които е отчетена печалба. Няма подавани декларации през следващите години.

В търговския регистър са били заявени за обявяване и обявени годишни финансови отчети до 2012г.

Заявени за обявяване със заявления образец Г2 от 30.06.2015г. и от 29.06.2016г. са годишните финансови отчети за 2014г. и 2015г., но обявяването  е отказано от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията поради това, че отчетите не са проверени и заявени от регистриран одитор. Отказите не са били обжалвани по съдебен ред.

От 2016г. годишни финансови отчети не са били заявени за обявяване от ответника.

Допълнителни документи за финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото не са били представяни. Това е и след допускане на доказателствено искане на молителя по чл. 190 от ГПК, съответно след изричното указание на съда към ответника за съдействие на вещото лице при работата му,  с предупреждение, че ако за определени години няма данни за финансово-икономическото състояние на дружеството, съдът ще приеме, че коефициентите за ликвидност на дружеството за тези години не са  в норма (съдебно заседание на 17.12.2019г.).

Вещото лице е извършило проверка и на място на заявения в търговския регистър адрес на управление на ответното дружество, но съгласно събраните данни поне две години представители на „Л.К.“ АД не са се намирали на адреса.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебна финансово-икономическа експертиза, изследвала състоянието на ответното дружество въз основа на представените от ТД на НАП документи и обявените (за 2012г.), съответно заявени за обявяване в търговския регистър ГФО (за 2014г. и 2015г.), към 31.12.2013г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил 0.50. Наличните краткотрайни активи не са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. Това е било и към 31.12. 2014г.,   когато коефициентът за обща ликвидност е бил  0. 78. Към 31.12.2015г., съгласно необявения годишен финансов отчет за годината, коефициентът на обща ликвидност е бил 1.05.  През 2012г-2016г.  ответникът е имал положителен нетен работен капитал, а финансовият резултат от обичайната дейност е бил печалба (коефициентът за рентабилност е положителна стойност). В този смисъл, както се посочи, са били и подаваните годишни данъчни декларации, включително за 2016г.  Към 31.12.2012г. коефициентът на обща ликвидност е бил 1. 67.

Съгласно заключението на вещото лице, данните от данъчните задължения на длъжника и липсата на подавани декларации по чл. 92 от ЗКПО след 2016г. сочат на липсата на осъществявана търговска дейност от длъжника  след 2016г.

За ответното дружество не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с имущество.  

Липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на ответника в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието. В този смисъл са данните по писмо вх. № 146725 от 27.11.2019г.

 Няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“, съгласно писмо вх. № 135031 от 04.11.2019г., както и липсват данни изобщо за налични активи по настоящем. 

Данни за такива активи като налични понастоящем не се съдържат и в заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза. В този смисъл са и обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание на 23.01.2020г.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 23.01.2020г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сума от 2 000 лева, необходима за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от длъжника, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 23.01.2020г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, включително към молителя, както  и публичноправни задължения към държавата.

Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при съобразяване, че липсват  подавани декларации по чл. 92 от ЗКПО след 2016г., заявени за обявяване в търговския регистър годишни финансови отчети след 2015г., както и представени по делото  счетоводни документи за финансово-икономическото състояние на ответното дружество понастоящем, за което то  е било изрично предупредено от съда по несъстоятелността. Фактически не се установява и имущество (активи) при ответника. 

При липсата на заявени за обявяване в търговския регистър годишни финансови отчети от 2016г., при установения в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч срок за това (до 30.06. на следващата година) е приложима и презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ за неплатежоспособност  – предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 от ТЗ, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години – в случая за 2016г., за 2017г. и за 2018г.

Съгласно възприетото от фактическа страна, не се установява вземанията на молителя, установени с влязло в сила съдебно решение, да са останали неудовлетворени в рамките на шест месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение - не се установява връчването на такава покана, при което да е приложима и презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ, но се установява неплатежоспособност въз основа на тези по чл. 608, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2013г.

Съгласно възприетото от фактическа страна, не по-късно от 31.12.2013г. ответникът - длъжник  не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи –  коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил  под характерната стойност 1, без да се установява съществена промяна във финансово-икономическото състояние на дружеството след това.

Без значение е дали след 31.12.2013г. от длъжника  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Коефициентът на обща ликвидност от 1.05 към 31.12.2015г., изведен въз основа на годишния финансов отчет за 2015г.,  не може да промени  извода на съда относно датата 31.12.2013г. като начална дата на неплатежоспособността. Този коефициент е близък до единица и се установява въз основа на  необявен в търговския регистър годишен финансов отчет, поради това, че не е било изпълнено  изискването на чл. 37, ал. 2 от ЗСч, в действалата редакция, за задължителен независим финансов одит на  ответника - акционерно дружество, осъществявало дейност.  Поради липсата на проверка от одитор не може да се приеме, че отчетът представя вярно и честно имущественото и финансово състояние на дружеството (чл. 24, ал. 1 от ЗСч), отделно че липсват данни, при които да се анализира цялостното икономическо състояние на длъжника, включително като се изследва реалната ликвидност на краткотрайните (текущи активи). След 2016г. няма данни за финансово-икономическото състояние на ответника и съответният коефициент за обща ликвидност следва да се приеме под 1, в какъвто смисъл е било и предупреждението  на съда към длъжника  при събиране на доказателствата.  Отчитаната до 2016г.  с годишните данъчни декларации печалба не е решаващ показател относно платежоспособността. Рентабилността е показател за финансовото състояние на дружеството, отразяващ потенциала му да генерира и реализира доходи.   

Не се установява затрудненията на длъжника  да са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Напротив, длъжникът има освен задължения по търговски сделки и  публични задължения, както и съществуват данни и за липса на търговска дейност на длъжника след 2016г.     

Установява се активна легитимация на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника – той има към молителя задължения, произтичащи от  търговска сделка (сделки) – договор за продажба, изработка и транспортни услуги,  сключени от ответника в качеството му на  търговец,  във връзка с упражняваното от него занятие (чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ). Вземанията са били установени с влязло в сила съдебно решение, обвързващо страните (чл. 298 от ГПК).

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на ответника преди 31.12.2013г. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.), коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Към 31.12.2012г. коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество, изведен въз основа на обявен в търговския регистър годишен финансов отчет,  е значително  над релевантния  показател (1. 67).

Съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ (свръхзадълженост на длъжника), тъй като те  са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от молителя при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ. 

По вече възприетото, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Тези разноски, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 23.01.2020г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на длъжника, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

Молителят не е поискал присъждане на направените по делото разноски и съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Воден от горното съдът

           

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.К.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***Лагера“, подблоков офис, бл. **,   и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2013г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Л.К.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***Лагера“, подблоков офис, бл. *.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Л.К.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***Лагера“, подблоков офис, бл. *.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Л.К.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***Лагера“, подблоков офис, бл. *.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Л.К.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***Лагера“, подблоков офис, бл. *.                  СПИРА производството по т.д.н. № 2166/2019г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

                                   

 

                                                                 СЪДИЯ: