О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………….
гр.София, 11.07.2019 г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 475 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 253 вр. чл. 130 ГПК.
Предмет на разглеждане е предявен от С.Г.П.иск за
прекратяване на „Б.2.“ ЕООД с довод дружеството да е останало без вписан
управител за повече от 3 месеца.
В хода на произнасяне по същество съдът констатира
формирана практика при условията на чл. 290 ГПК, отричаща правния интерес за
прокуратурата да предявява конститутивния иск по чл. 155 т. 3 ТЗ досежно
еднолично дружество с ограничена отговорност и специалната норма на чл. 157 ТЗ
(решение № 73/21.06.2019 г. по т.д. № 2413/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО),
отричащо предходно формираната практика. Настоящият състав споделя застъпените
доводи, а именно:
Нормата
на чл. 157 ТЗ регламентира специфична организационна форма на търговско
дружество с едноличен собственик на капитала. Законът утвърждава като правило,
че самостоятелният правен субект се прекратява със смъртта на физическото лице,
притежаващо целия капитал на дружеството. Изрично е предвидена възможност
физическото лице да изключи правилото, но това следва да стане с нарочен акт –
да е предвидено друго.
От друга страна смъртта на титуляра на права върху
капитала лишава едноличното дружество с ограничена отговорност от иманентно
присъщия му върховен орган – чл. 147 ал. 2 ТЗ. Участието в търговско дружество
е форма за осъществяване на търговска дейност. От тази гледна точка и наследеният
дружествен дял не създава членствено правоотношение, а поражда възможност за
възникване. Поради тази причина и съществуването на дружеството след смъртта на
едноличния собственик на капитала изрично е обусловено от нарочно изявление от
страна на призован към наследяване и пряко ангажиране с търговската дейност –
да поискат да продължат дейността.
Тази специфика на едноличното дружество с ограничена
отговорност логично води и до нормативно предписаното правило – дружеството се
прекратява със смъртта на физическото лице, притежаващо целия му капитал, освен
ако не е предвидено друго или наследниците не поискат продължаване на дейността.
От обявения в търговския регистър учредителен акт не се
установява да е предвидено отклонение от очертаното правило. Правомощието по
чл. 155 т. 3 ТЗ е предвидено средство за преодоляване на бездействието на
върховния орган на дружеството да персонализира управителния орган на
юридическото лице. Предвид изричната норма на чл. 157 ал. 1 ТЗ прекратяването в
случая е настъпило с факта на смъртта на едноличния собственик.
Алтернативния подход за продължаване на дейността
предполага волеизявление от страна на наследниците. По изричен текст на закона
– чл. 274 ал. 1 ТЗ прекратено дружество може да бъде продължено. Определящо се
явява формирана след прекратяването му воля за продължаване на търговската
дейност под същата правноорганизационна форма. Аналогична е и хипотезата на чл.
157 ал. 1 предл. второ ТЗ – основанието за прекратяване се е проявило, но са
очертани предпоставките за продължаване на дейността. Ето защо настоящият
състав приема нормата за утвърждаваща самостоятелно основание за продължаване на
еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено поради смъртта на
едноличния собственик на капитала.
Именно защото прекратяването настъпва по силата на закона
липсва обществен интерес, който налага намесата на съда. Както бе посочено вече
липсата на вписан управител в случая не произтича от бездействието съществуващ
върховен орган, а от липсата на такъв. С други думи, смъртта на едноличния
собственик на капитала лишава формално съществуващата правноорганизационна
форма от иманентно присъщото й съдържание – пряко ангажирано лице с
осъществяване на търговската дейност. Следователно, ако колизията между
обществения интерес от пълноценно функционираща фингирана личност и частния
интерес на собствениците на капитала налага съдебна намеса, смъртта на едноличния
собственик на капитала еднозначно я изключва. Пряко произтичащия от
наследственото правоприемство имуществен интерес – да получат имуществения дял
е обезпечен чрез осъществяване на ликвидацията – процедура, последваща
прекратяването. Гарантирана е и възможността им да преоценят този свой интерес,
ангажирайки се с продължаване на дейността.
При
положение, че липсва колизия на интереси, налагаща намеса на съд възниква
въпросът как да бъде обезпечен обществения интерес. Законът за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел прокламира принципа
на бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията – чл. 2а т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Този принцип пряко засяга и достоверността на огласената в регистъра
информация. Законът не регламентира изрично процедура за вписване на
прекратяване по силата на чл. 157 ал. 1 ТЗ, но настоящият състав споделя изцяло
огласения с решение № 73/21.06.2019 г. на ВКС, ТК, І ТО извод за наличие на
празнота в закона. Предходно утвърдената практика, опосредяваща регистърното
производство от приключило съдебно производство, неоправдано забавя процеса на
огласяване настъпилото по сила на закона прекратяване. В контекста на
прокламирания принцип и липсващата колизия на интереси логично се явява
приложение по аналогия на хипотезата на § 5а ал. 2 ПЗРЗРРЮЛНЦ. Тази норма
овластява широк кръг от лица да инициират производство по ликвидация, когато
това не е направено при бездействие на задължения управителен орган. Предпоставка
за развитието на тази процедура е прогласеното от закона прекратяване на
търговеца. Аналогична е и очертаната вече хипотеза на чл. 157 ТЗ.
Правилото на § 5а ал. 2 ПЗРЗРРЮЛНЦ регламентира подход за
преодоляване на нежелано несъответствие между действителното положение и
формално огласеното поради несработил механизъм за надлежното му обявяване. В
тази насока легитимирани са както кредиторите на дружеството или наследниците
на съдружник, така и държавен орган. Софийска градска прокуратура е със статут
на държавен орган, а предприетото действие в насока за обезпечаване на
обществения интерес ангажира регистърната администрация да обезпечи
прокламираното съответствие между огласеното и действителното положение.
По изложените съображения настоящият състав приема за
наложително да преосмисли практиката си. Отправеното искане, обусловило
образуваното производство е подведомствено на регистърната администрация. Това
е пречка да бъде постановено решение, а производството следва да бъде
прекратено и препратено по компетентност на Агенция по вписванията.
Мотивиран
от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК
определение от 03.07.2019 г., с което е даден ход по същество.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 14 ал. 2 ГПК
производството по т.д. № 475/19 г. по описа на СГС, VІ-13 състав.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в
едноседмичен срок от съобщението.
На
основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от
настоящото.
След
влизане в сила на настоящото препис ведно с препис от исковата молба да бъде
изпратен на Агенция по вписванията по компетентност.
Съдия: