Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 15.07.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На осми юни 2021 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: НЕЛИ
ГЕОРГИЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 190 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищеца В.А.Г. твърди в исковата си молба, че живее в село Дълбоки, ул.Зюмбюл
№4, общ.Стара Загора заедно със семейството си. Къщата, в което живее притежава
в съсобственост с леля си и се намира в УПИ II-131, кв. 30 по плана на село
Дълбоки, общ. Стара Загора, закупена е от дядо му В.Ж.В през 1969г. по време на
брака с баба му С.А.Ж. В.Ве починал на 21.12.2007г. През 2008г. баба му С.Ж
прехвърлила на майка му С.Г и на леля му А.Ж своите 4/6 идеални части от УПИ
II-131, кв.30 и постройките в него срещу гледане и издръжка с Нотариален акт за
прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане №159, дело 444/2008г. С Нотариален акт за прехвърляне на идеални части
от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 128, дело №316/2020г.
майка му С му прехвърлила своите 7/18 ид. ч. от УПИ II-131. С Нотариален акт за
продажба на идеални части от недвижим имот № 143, дело №329/2020г. закупил от
едноутробните си братя - Л и Д от втория съпруг на майка му 2/18 ид. ч. и
станал притежател на ½ ид. ч. от УПИ II-131, кв. 30, съсобственик заедно
с леля му А. Вторият съпруг на майка му, за който била женена, когато получила
имота срещу гледане и издръжка е Т.Д.Г, баща на братята му. Т. придобил 3/18
ид. ч. идеални части от УПИ II-131, кв. 30, тъй като баба му прехвърлила
идеалните си части срещу гледане и издръжка на майка му докато е в брак с него.
След неговата смърт наследявали по равно двамата му братя и майка му.
Заявява, че още от закупуването на УПИ II-131 няма ограда със съседния УПИ
XVI-882, кв.30 и дядо му и баба му владели и двата имота. Ищецът живеел в
имотите от 2003г. с приятелката си, децата си и баба си и дядо си. От тогава
владеел УПИ XVI-882, кв. 30 по плана на село Дълбоки. С израстването на децата
посадил райграс с тяхна помощ, лятото там имало сложен голям басейн и батут,
където да играят. Никой не е оспорвал владението му на УПИ XVI-882, кв. 30 по
плана на село Дълбоки. Входната врата на къщата му била точно пред УПИ XVI-882,
кв. 30. Двете УПИ-та били заградени с обща ограда още откакто са закупени от
дядо му и баба му. Покрива на къщата му бил общ с навеса, който се намира в
съседното УПИ. Облагороди УПИ XVI-882, кв. 30 с помощта на семейството си като
красив двор.
На 29.10.2020г. около 10ч. сутринта до имота му в село Дълбоки, ул. Зюмбюл
№ 4, общ.Стара Загора УПИ II-131, кв.30 по плана на село Дълбоки, дошла
съседката Ц.Ккато казала, че УПИ XVI-882, кв. 30 по плана на село Дълбоки бил
нейн и искала да я пусне вътре с геодезист да сложи колчета и да го загради.
Ищецът й поискал документ за собственост, но тя не представила. Не я допуснал
до имота. Около половин час по-късно дошла отново с двама униформени полицаи,
които се представили, че са Д.Д и М.Мот Първо районно управление Стара Загора.
Направило му впечатление, че те носили оригинал на нотариален акт. Ц му
показала копие от нотариален акт по покупко-продажба на недвижим имот №31, дело
№ 30 от 2020 г. на нотариус Руси Патронов. С този нотариален акт бил закупен
УПИ XVI-882, кв. 30 по плана на село Дълбоки от Й.С.М. с ЕГН **********, чрез
баща му С.М.М. с ЕГН **********. Той го е закупил от наследниците на И.С.Яс ЕГН
**********, който се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство, давностно владение и обстоятелствена проверка
№65, том IV, дело 6682/93г.
Ц.Кживеела на семейни начала със С.М.. Нито Й.М., нито С.М. били там.
Полицаите поискали негов документ за собственост, но той им казал, че не
притежавам такъв, тъй като имота го е придобил по давност, но не се е снабдил с
нотариален акт. Заявили му, че е длъжен да я пусна в имота и няма право да я
спира да го загради. Спорили дълго време. Свидетел на всичко станал М.Ж.М,
който му бил на гости.
Заградили недвижимия имот с телена ограда и му съставили протокол за
предупреждение да не я събаря, който отказал да подпише. Имал направена
площадка пред входа къщата с пътека, изградени от цимент и камъни. Разбили я,
за да поставят коловете за оградата. В заградения имот УПИ XVI-882, кв. 30 по
плана на село Дълбоки останали навеса и паянтовата му стопанска сграда, където
складирали различни вещи. Подадол сигнал за извършеното престъпление в Районна
прокуратура Стара Загора с № 5894/2020 на 30.10.2020 г.
Ищецът заявява, че от 2003г. упражнява фактическа власт върху УПИ XVI-882,
кв. 30 по плана селото като свой имот и никой не оспорвал владението в
продължение на повече от 10 години. Позовава се на ЗС и съдебна практика.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Й.С.М., малолетен, действащ чрез законния си
представител С.М.М., че е собственик на Дворно място от 1185 кв. м., от които
подлежат на отчуждаване за дере 335 кв. м., находящо се в село Дълбоки, община
Стара Загора, представляващо УПИ XVI-882, кв. 30 по ПУП на селото, заедно с
постройките и подобренията в него, при граници: улица, УПИ 1-132, УПИ 11-132,
УПИ VI-129, УПИ V-121, УПИ IV-120 и УПИ 111-120, както и да предаде владението
му. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Й.С.М., малолетен, действащ чрез законния си представител С.М.М.
представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище оспорва
изцяло предявения иск.
Сочи, че ищецът се позовава на владение на процесния имот от 2003 г.,
когато е посадил райграс, а лятото поставя басейн и батут. Съгласно ТР
№11/21.03.2013г. по т.д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС - при оспорване на
признатото с констативен нотариален акт право на собственост, тежестта на
доказване се носи от оспорващата страна, когато тя се легитимира с нотариален
акт правото си на собственост /какъвто е настоящия случай/. Владението, като
елемент на придобивната давност, на която се позовава ищеца следва да бъде явно
и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да
е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
Извършените действия по упражняването на фактическа власт следва да са разкрили
намерението за своене по начин, че то да стане достояние на заинтересованите
лица, като се отчита предназначението на имота и действията, чрез които е
осъществявана фактическата власт - дали тези действия имат постоянен или
сезонен характер. Посаждането на райграс и поставянето на басейн и батут през
лятото - единствените твърдяни в исковата молба действия на ищеца не са годни
обстоятелства, които да отрекат собственическите права на праводателите на
ответника в настоящото производство.
Имотът, който ответника притежава е съседен на процесния. Същият е закупен
през 2014 г., През 2015 г. ответникът решава да изгради гараж в своя имот, като
част от него попада в УПИ XVI-882. Поради това и ответникът решава да издири
собствениците на процесния имот и да закупи същия. Хора от селото го насочват
към наследниците, като ответника се запознава с Р.П Джамбова. Тя притежава и
ниви в с.Дълбоки, поради което всяка година посещава селото, за да получи
рентата си и да нагледа процесния имот. Всяка година са заплащани и дължимите
данъци за процесния имот именно от Р.Д. В имота има паянтова стопанска
постройка, за която има издадено удостоверение за търпимост с №
19-32-553/09.12.2019 г. на наследниците на И.С.Я, тъй като още в края на 2019г.
между ответника и Р.Д са водени преговори за продажбата на процесния имот. С
оглед на гореизложеното е налице неправомерно проникване в чужд имот от страна
на ищеца, както и възползване от обстоятелството, че собствениците не живеят
трайно в този имот.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявеният от В.А.Г. иск, като неоснователен и недоказан.
Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора представя по делото социален
доклад.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените
писмени доказателства, че ищецът В.А.Г. притежава в съсобственост с лицето А Вева
Желева недвижим имот, находящ се в с.Дълбоки, ул.Зюмбюля №4, УПИ II-131, кв.30 по плана на село Дълбоки, общ.Стара Загора, придобит по силата
на договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от
11.09.2020г., материализиран в нот.акт №143 дело №329/2020г. и договор за
прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 11.09.2020г., материализиран в нот.акт №128 дело №316/2020г.
Не се спори също, че съсобствения на ищеца недвижим имот е съседен на
спорния недвижим имот – дворно място от 1185 кв.м., от които подлежат на
отчуждаване за дере 335 кв.м., находящо се в с.Дълбоки, представляващо УПИ
XVI-882, кв. 30 по ПУП на селото, заедно с постройките и подобренията в него,
при граници: улица, УПИ I-132, УПИ II-131, дере, УПИ VI-129, УПИ V-121, УПИ IV-120 и УПИ III-120.
От представения по делото нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по наследство, давностно владение и обстоятелствена
проверка №65 от 17.12.1993г., дело №6682/1993г. е видно, че И.С.Яе признат за
собственик по наследство и давностно владение на спорния недвижим имот.
С договор за покупко-продажба от 23.10.2020г. /нотариален
акт №31/23.10.2020г. дело №30/2020г./ наследниците на И.С.Я– Р.П Джамбова и
Ивайло Илиев Джамбов са продали на ответника Й.С.М., малолетен, действащ чрез
законния си представител С.М.М. процесния недвижим имот - дворно място от 1185 кв.м., от които подлежат
на отчуждаване за дере 335 кв.м., находящо се в с.Дълбоки, представляващо УПИ
XVI-882, кв. 30 по ПУП на селото, заедно с постройките и подобренията в него,
при граници: улица, УПИ I-132, УПИ II-131, дере, УПИ VI-129, УПИ V-121, УПИ
IV-120 и УПИ III-120.
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основания
за това. За да бъде уважен искът по чл.108 ЗС е необходимо да са налице трите
кумулативно изискуеми от закона предпоставки: ищецът да е собственик на вещта,
предмет на иска, същата да се намира във владение на ответника и той да я
владее без основание.
Ищецът счита, че е собственик на процесния имот, като сочи,
че е придобил същия по давност. За
установяване на твърденията си ангажира гласни доказателства. В показанията си
свидетелката Т.К.заявява, че е в приятелски отношения със семейството на ищеца
от 2000г. и е посещавала спорния имот през уикендите. Заявява, че спорния имот /не
уточнява площта му/ бил на бабата и дядото на ищеца, които отглеждали в него
зеленчуци. По-късно, след 2003г., след като е създал семейство ищецът е ползвал
процесния имот, засадил райграс, лятото поставял басейн и батут за децата си.
Не познава съседите на ищеца. Свидетелката сочи, че не е чувала някой да е
оспорвал владението на мястото и знае по разказ на В., че това е негово владение и на съпругата му Г.
Св.Ж.И./тъща на ищеца/ заявява, че живее в селото от
раждането си, познава ищеца и семейството му, както и че от 2000 г. ищецът Вслав
Г. се е установил да живее трайно в с.Дълбоки. Сочи, че познава спорния имот,
но не може да определи площта му. Заявява, че имота ищецът има от баба си и
дядо си, състои се от двор с къща, къща с навес, ограда каменна. Бабата и
дядото на ищеца садили зеленчуци, после след като се родили децата на ищеца,
го направили с райграс, сложи басейн, батут за децата да играят. По
отношение съседите заявява, че познава единствено бай К, съсед от западната
страна на Вслав. Лично не познава семейство Я, чувала е за тях, само бай К
познава. От западния край къщата имало навес, който влиза към настоящия момент
в новозаградената част. Сочи, че не е чувала за претенции от някого преди да се
сложи оградата; не знае коя собственост е било; знае, че е на бабата и дядото на В..
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на
тези права в продължение на определен от закона период от време. Нормата на
чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68 ал.1 ЗС в
хипотезата на чл.79 ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл.79 ал.2 ЗС. В настоящия случай ищецът твърди осъществяване
на фактическия състав на оригинерния придобивен способ по отношение на
процесния недвижим имот, като посочва, че установеното от него владение датира
от 2003г. без да твърди съществуването на правно основание по смисъла на чл.70
ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.68 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Както
в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че като елемент от
придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно /да не е
установено с насилие/, явно /фактическата власт е упражнявана така, че всеки
заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит
начин/, постоянно /упражняването му няма случаен характер, а е било израз на
воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на
други лица/, непрекъснато /не е било прекъсвано изобщо, в частност за период
по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС/ и несъмнено /да няма съмнение, че ищецът е
държал вещта, както и че е я държал за себе си/.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установи при
условията на пълно и главно доказване, елементите от фактическия състав на
твърдяното от него оригинерно придобивно основание. В настоящия случай съдът
счита, че от показанията на свидетелите не се установи твърдяното от ищеца
явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическо господство върху спорния имот. Показанията
на св.Куюмджиева почиват основно на възприета от ищеца информация и на
епизодични лични впечатления, свеждащи се до наличието на райграс, батут и
басейн в спорния имот през летния период, поставени от ищеца. Показанията на
св.Иванова също не съдържат убедителни, точни, ясни и категорични данни относно релевантните за спора факти.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
не са налице предпоставките на чл.108 ЗС. Не се установи по делото, че ищецът е
собственик на процесния имот, нито, че същия се владее от ответника без
основание.
Предвид горното съдът счита, че предявения ревандикационен
иск се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 2160 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Г., ЕГН **********,*** против Й.С.М.,
ЕГН ********** малолетен, действащ чрез законния си представител С.М.М., ЕГН **********,***.Загора,
иск да се признае за установено по отношение на Й.С.М., малолетен, действащ
чрез законния си представител С.М.М., че В.А.Г. е собственик на дворно място от
1185 кв. м., от които подлежат на отчуждаване за дере 335 кв.м., находящо се в
село Дълбоки, община Стара Загора, представляващо УПИ XVI-882, кв.30 по ПУП на
селото, заедно с постройките и подобренията в него, при граници: улица, УПИ
1-132, УПИ 11-132, УПИ VI-129, УПИ V-121, УПИ IV-120 и УПИ 111-120, както и да
бъде осъден Й.С.М., малолетен, действащ чрез законния си представител С.М.М., да
предаде на В.А.Г. владението на имота, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.А.Г.,
ЕГН **********,***,
да заплати на Й.С.М.,
ЕГН **********,
малолетен, действащ чрез законния си представител С.М.М., ЕГН **********,***.Загора, направените по делото разноски в размер на 2160,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :