РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Силистра , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба С. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба С. Стоилкова Гражданско дело №
20203420101293 по описа за 2020 година
ИЩЕЦЪТ , Г. В. А. с ЕГН **********, чрез адв. И. Р. от САК, със съдебен адрес:
град Сс, ул. „Хр. Б.“ ... , офис № ..., моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че е собственик на лично основание на следния, придобит по време на брака
недвижим имот:
ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор ................... /......................./, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-66 / 02.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Сс, ул. „П.” №... /..../ с площ от ..... кв.м.
/петдесет и девет квадратни метра/, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
............................, собственост на Община Сс, при съседи на поземления имот: ...............,
........................,................... и .....................
Твърди, че сделката е обективирана в НА №132 от 30.11.2007 г., том VIII, per. №
7309, дело №1081 / 2007 г. на нотариус Д. П., като акта е вписан в служба по вписвания с вх.
per. № 11163 от 30.11.2007 г., акт № 187, том XXV, дело 5726/2007 г. , партидна книга, том
70856, стр. 70857 и 70858,
В условията на евентуалност, да признае за установено по отношение на ответника,
че приносът ѝ за придобиване на семейното имущество е по- голям- 99/100, към 1/100.
Претендира и направените по делото разноски.
Твърди, че с ответника са бивши съпрузи. Бракът им е сключен през 1991г. а е
прекратен с Решение № 382/31.07.2020г. постановено по гр.д.№ 491/2020г. по описа на СРС.
По време на брака са придобили описания по-горе имот. Тъй като към този момент не са
1
разполагали със свои средства за закупуването му, цената от 40 000 лева е заплатена от
нейната майка, която е продала свой недвижим имот в с. С.. Поради това, следва да се
приеме, че имотът е закупен изцяло с нейни лични средства- дарени от майка , поради
което е нейна лична собственост, а не част от семейната имуществена общност.
Липсва съвместен принос за придобиването на имота- нито ответникът, нито
неговите родители имат отношение към заплащането на имота. Поради това счита, че се
касае за пълна трансформация на нейно лично имущество.
Твърди, че по време на съвместния им живот, тя е била тази, която постоянно работи
и реализира доходи, за разлика от бившия съпруг, който непрекъснато сменял работа,
получавал минимално трудово възнаграждение и в последствие се е наложило да замине за
Германия. След заминаването си изобщо не е изпращал средства за издръжка на
семейството, а само такива за покриване на вноските по кредита. Като често парите са били
недостатъчни дори и за това.
Поради това, като се вземе предвид, че жилището им е закупено със средства, дарени
от нейната майка, че тя е продала и свои ниви, парите от които също са дарени на ищцата, а
така също е предоставяла и цялата си пенсия, а така също като се съобрази и трудовата
заетост на ищцата, следва да се приеме, че приносът в придобиване на семейното
имущество е по- голям, а именно в посочените по-горе квоти.
ОТВЕТНИКЪТ Г. Т. А., с ЕГН **********, живущ в град Сс, ул. „П.“ ...., чрез
процесуалния представител адв. Кр.К., е подал писмен отговор, с който оспорва
основателността на предявените претенции.
Признава факта, че с ищцата са бивши съпрузи и, че по време на брака са за купили
описания по-горе жилищен имот.
Оспорва обстоятелствата, на които се основава иска, тъй като те не отговарят на
действителната фактическа обстановка. Твърди, че цената на имота, в размер на 36 000 лева,
е заплатена на продавачите по банков път от неговата лична сметка. По-голяма част от тях
са били спестени средства за жилище на семейството му, друга част са от усвоения от него
кредит от „Експрес Банк“ и 1300 лева са заплатени от майката на ищцата- Т.С. Г.. Признава,
че тези пари са били от продажбата на неин имот в с.С.. Лично той е върнал парите, като
ги внесъл по нейна банкова сметка в Централна кооперативна банка, на 21.04.2011г.
Тъй като закупеното жилище е било в изключително лошо състояние, на 14.03.2008г.
е изтеглил кредит от Банка ДСК в размер на 15 000 лева, а в края на 2018г. още 20 000 лева.
Пак във връзка с извършваните ремонтни дейности по дома е изтеглил от Банка ДСК / на
12.12.2012г./ нов кредит, в размер на 18 000 лева. Описва подробно извършените в имота
ремонтни дейности.
2
Налага се извода, че имотът е придобит по време на брака, посредством възмезден
придобиван способ, поради което е част от семейната имуществена общност. Не е налице
твърдяната от ищцата трансформация и липса на принос
Предвид на всичко изложено, моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
Претендира разноските си по делото.
Като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 23,ал.1 от СК. В условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание чл.21,ал.4 от СК.
Страните са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с развод, с Решение
№382/31.07.2020г. постановено по гр.д.№ 491/2020г. по описа на Районен съд-Силистра. По
време на брака, на 30.11.2007г. са придобили следния недвижим имот:
ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор ................... /......................./, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-66 / 02.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Сс, ул. „П.” №.... /...../ с площ от 59 кв.м.
/петдесет и девет квадратни метра/, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
.............................., собственост на Община Сс, при съседи на поземления имот: .........................,
.................... и ............................
Този факт се установява от приложения по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 132, т.VIII, рег.№ 7309,д.№ 1081 от 2007г. по описа на
Нотариус Д.П., вписан в СВп с акт № 187,т.XXV,д.№ 5726/07г. /л.6 по делото/. Съгласно
този нотариален акт В. Р. Н. и П. Р. Н. продават на ответника Г. Т. А. собствения си
недвижим имот, идентичен с описания по-горе.
По силата на чл. 21ал.1 от СК, според който вещните права, придобити по време
на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, следва да се приеме, че имотът е станал част от
семейната имуществена общност на страните по делото. Целта на предявения от ищцата иск
е да обори тази презумпция и да установи, че е налице преобразуване на нейно лично
имущество, поради което закупеният имот е нейна лична собственост. Позовава се на
разпоредбата на чл.23, ал.1 от СК, според която лични са вещните права, придобити по
време на брака изцяло с лично имущество. А лично имущество, съгласно чл. 22,ал.1 от СК
са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по
наследство и по дарение вещи.
Събраните по делото доказателства изцяло подкрепят тезата на ищцата.
От представените НА № 169/л.15/ и 88 /л.16/ от 2007г. по описа на нотариус Р.Т., се
3
установява, че майката на ищцата – Т. С. Г.- е започнала да отчуждава свои имоти. На
21.09.2007 г. е продала своя нива, а на 29.11.2007г. своя недвижим имот, намиращ се в
с.Сребърна, обл.Силистра. Според НА№ 88/2007г. вписан в СВП с Акт № 155,т. XXV,д. №
5602/07 г. , имотът е продаден на Р. И. И. за сумата от 2800 лева. На същата дата, според
представеното извлечение от банковата сметка на ответника в ДСК АД, е постъпила сумата
от 40 000 лева. На следващия ден- 30.11.2007г. от тази сметка в полза на В. Р.Н. е преведена
сумата от 36 000 лева. Валентин Николов е лицето, от което е закупен процесният имот
/НА№ 132/30.11.2007г.- л.6/.
Този факт се установява и от свидетелските показания на И.Н. /л.132/,Т. и Н.. Същото
заявява и ответникът в съдебно заседание, проведено на 01.07.2020г. по бракоразводното
дело № 491/2020г. по описа на СРС. Неговото изявление тогава е: „Къщата е купена с парите
на тъщата, тя продаде къщата в с. Сребърна и оттам тези всичките пари ги дадохме за
имота“ /л.13 по делото/. От изявленията по брачното дело и в настоящия процес е ясно, че
той е изтеглил кредит в значителен размер и е взел заем от своя брат –свидетелят В. Т. А.,
целта на който е била да се осъществи ремонт на закупената къща, тъй като е била в лошо
състояние. Извършените от ответника подобрения в имота нямат отношение към въпроса за
собствеността над имота, който е предмет на делото.
Тезата на ответника, защитавана в настоящото производство, е в противоречие със
заявеното от него самия по гр.д.№ 491/2020г. и свидетелските показания. Дори и
показанията на водените от него свидетели-А. и Д.. Свидетелите не знаят с чии пари е
закупен имотът. От показанията им може да се направи извода, че Г.А. им е искал в заем
пари, но във връзка с ремонта на имота. С ремонтните работи и техническото състояние на
къщата свидетелите са запознати, тъй като по този повод с тях са водени разговори и им е
търсена помощ. Разглеждани от този аспект тези показания не противоречат на изявленията
на самия ответник.
В писмените си бележки процесуалният представител на Г.А. подробно коментира
показанията на свидетелите, водени от ищцата и ги намира за противоречиви. Не става ясно
защо, след като е имало неясноти в тези показания, страната не е задала уточняващи
въпроси, за да бъдат отстранени тези противоречия.
Съдът не намира такива противоречия. Като се изключи естественото притеснение и
объркване у лица, които не са свидетелствали пред съд, показанията на разпитаните
свидетелки съответстват на другите факти установени по делото чрез писмени
доказателства и обяснения на страните.
Изявленията на ответника, че имотът е закупен със средства на семейството му и
такива, които са му предоставени от негови роднини не се подкрепи от доказателствата по
делото.
От коментираното извлечение от банковата му сметка се установява, че той не е имал
4
такава сума преди продажбата на имота в с.С.. Видно е / от справките от НАП и
заключението на вещото лице/, че реализираните от семейството доходи, към този момент,
не са позволявали да бъде спестена такава сума. Това е наложило на по-късен етап
ответникът да изтегли банков кредит и да търси заем от трети лица, за да бъде осъществен
ремонтът на дома.
Всичко това налага извода, че имотът е закупен със средства, дарени от Т. С. Г..
Анализът на свидетелските показания и цялата житейска ситуация, налага извода, че
средствата са дарение на нейната дъщеря- ищцата Г.А.. Стана ясно, че преди закупуване на
процесния имот страните по делото не са разполагал със собствено жилище. Т.Г. е продала
своето единствено жилище, намиращо се в с.С., мотивирана от желанието да осигури дом за
дъщеря си и за себе си, тъй като е отчитала напредналата си възраст и евентуалната
необходимост от грижи за здравето и ежедневието . Свидетелката Н. /дъщеря на Т.Г. и
сестра на ищцата/ дори смята, че майка е закупила имота за себе си и е приютила
семейството на сестра й. Със същото впечатление е останала и свидетелката Н. след
разговор с Т.Г.. „…каза, че си е продала къщата в с.С., купила е в гр.Силистра и ми каза, че
Г. със семейството си живее при нея“. Установи се, че другите две дъщери на Т.Г. са
относително финансово обезпечени /показанията на Н. и Н./, поради което нейното желание
да подпомогна дъщеря си Г.А..
Към този момент отношенията между съпрузите са били добри. Между тях и Т.Г.
също. Ответникът Г.А. се е ползвал с доверието , поради което сумата от преведена по
неговата сметка. Но изводът от това действие не е, че надареният е той или семейството му.
Както вече беше коментирано, от изявленията на Т.Гецова пред близките и познати лица,
става ясно, че целта е била да има дом в гр.Силистра, за да живее с дъщеря си Г.. Стана
ясно, че Т.Г. е дарила на другата си дъщеря сумата от 5 000 лева, а другата дъщеря И.Н. се
е отказала от „своя дял““ в полза на сестра си Г.. Очевидна е целта да надари децата си, а
предвид факта, че ще живее при дъщеря си Г., която евентуално ще полага грижи за нея,
дарението е значително по-голям.
Всичко това налага извода, че имотът е закупен с лични средства на Г.А., дарени от
нейната майка Т.Г., поради което следва да се приеме, че е нейна лична собственост, а не
част от семейната имуществена общност с бившия ѝ съпруг- Г.А..
Поради това искът е основателен и следва да се уважи.
Поради уважаване на тази претенция не следва да се разглежда предявения в
условията на евентуалност иск за по-голям принос.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищцата направените от нея
разноски по делото. Те са в размер на 1554.68 лева- 1200 лева заплатено възнаграждение за
адвокат, 54.68 лева заплатена държавна такса и 300 лева възнаграждение за вещо лице.
5
Мотивиран от тези съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че следният недвижим имот:
ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор ..................................
/.............................................../, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-66 / 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Сс, ул.
„П.” №.... /...../ с площ от 59 кв.м. /петдесет и девет квадратни метра/, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 66425.501.705, собственост на Община Силистра, при съседи на
поземления имот: ............................., ............................,................................. и ..........................,
придобит по време на брака между Г. В. А., с ЕГН ********** и Г. Т. А., с ЕГН
**********, е лична собственост на Г. В. А. с ЕГН **********, поради преобразуване на
нейно лично имущество.
ОСЪЖДА Г. Т. А., с ЕГН ********** да заплати на Г. В. А. с ЕГН **********,
сумата от 1554.68 /хиляда петстотин петдесет и четири лв. и 60 ст./ лева – разноски по гр.д.
№ 1293/2020г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Силистра в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6