РЕШЕНИЕ
№ 19781
гр. София, 02.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110136839 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена Д. В. А. срещу ***** *****, с която е
предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване, че е погасено правото на
принудително изпълнение за вземане в размер на сумата 1203,16 лева,
представляваща непогасени разноски, за която е бил издаден изпълнителен лист на
19.02.2010 г. въз основа на решение № 876/14.01.2010 г. по гр.д. № 2959/2007 г. по
описа на ВКС, за събирането на което е образувано изп. дело № ***** г. по описа на
ЧСИ Я.Б., рег. № *****, с изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Ищецът твърди, че на 25.03.2024 г. му е била връчена покана за доброволно
изпълнение по посоченото изпълнително дело, като му е посочено, че дължи сумата
1203,16 лева. Сочи, че заедно със сестра си, имат качеството на наследници на Ц. Х З,
която е била осъдена да заплати разноски на насрещната страна в исково производство.
Твърди, че в периода 29.09.2011 г. – 25.03.2024 г. давността за процесното вземане не е
била прекъсвала, с оглед което и правото на принудително изпълнение за припадащата
му се част от вземането е било погасено. Моли за уважаване на иска и за присъждане
на разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
Твърди, че още през 2010 г. е било образувано изпълнително производство № 85/2010
г. въз основа на процесния изпълнителен лист срещу наследодателя на ищеца и още 16
лица. От присъдената в полза на кредитора сума в размер на 7512 лева заплатени са
били общо 6198 лева, като непогасено е останало задължението на наследодателя на
ищеца. Позовава се на наложена през 2017 г. възбрана върху недвижим имот на
длъжника. Твърди давността многократно да е прекъсвала в периода 29.09.2011 г. –
25.03.2024 г. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
1
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото
право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла
давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ
(неприключил) изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който
взискателят не е напълно удовлетворен.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
Страните не спорят по отношение на обстоятелствата, че въз основа на влязло в
сила решение на ВКС от 14.01.2010 г. е бил издаден процесният изпълнителен лист
срещу наследодателя на ищеца, както и че към момента на предявяване на иска е
висящо изпълнителното производство по изп.дело № ***** г. по описа на ЧСИ Б.,
***** в регистъра, воден от КЧСИ. Ето защо и съдът приема, че процесното вземане
носи характеристиките на вземане за разноски, присъдени със съдебно решение,
влязло в сила на 14.01.2010 г., следователно продължителността на погасителната
давност за същото е 5 години.
Установява се от приетите като доказателства материали по изпълнителни дела,
че след издаването на изпълнителния лист по молба на взискателя (ответник) на
01.11.2010 г. е било образувано изпълнително дело № 85/2010 г. по описа на ЧСИ Я.Б.,
*****, район на действие ОС – *****, вкл. и срещу длъжника Ц. Х З (В.а).
В изпълнение на разпореждане на съдебния изпълнител на 27.01.2011 г. е
наложен запор върху вземането на Ц. В.а за пенсия, дължимо й от НОИ (л.113 от
изпълнителното дело). Получен е отговор, че длъжникът получава пенсия в размер на
136,08 лева (по размера на минималната работна заплата за страната в периода 2011
г.).
Със запорно съобщение от 07.10.2011 г. е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор върху вземането за трудово възнаграждение на друг длъжник по
изпълнителното дело.
След посочената дата в период от повече от 5 години, а именно до 20.06.2017 г.,
когато са наложени запор върху вземането за пенсия и възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника Ц. Х В.а, по изпълнителното дело взискателят не е поискал,
а съдебният изпълнител не е предприел действия за събиране на вземанията по
изпълнителния лист. При това положение, съдът намира, че давността за вземането,
дължимо на кредитора от длъжника В.а е изтекла в периода 28.01.2013 г. насетне, като
съображенията за това са следните:
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. В случая е налице
влязло в сила съдебно решение, постановено в исково производство с предмет
вземане за разноски.
2
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение. Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия - чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да
бъде прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността
се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя
да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от
този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране
или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност,
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, ОСГТК - т. 10/.
Действително с Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. се
възприе становището, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС. Последното, както е видно не само от диспозитива на ТР, но и от мотивите на
същото, е приложимо по висящи изпълнителни производства. Изпълнителното
производство по изп. дело №85/2010 г. обаче се е прекратило по силата на закона най-
късно на 07.10.2013 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в продължение на
две години взискателят не е поискал, а съдебният изпълнител не е извършил никакви
изпълнителни действия. След посочената дата давността е започнала да тече и същата
по отношение на задължението на В.а е изтекла най-късно през 2018 г.
Извършените през 2017 г. от съдебния изпълнител действия не са валодно
извършени, тъй като същите са предприети без да е налице висящо изпълнително
производство. Дори при съобразяване на актуалната съдебна практика по
приложението на чл. 439 ГПК и конкретно разрешенията, дадени с Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК и мн.др., съгласно които
когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. В конкретния случай обаче взискателят не
е поискал от съдебния изпълнител прилагане на нов способ по отношение на никой от
длъжниците до изтичане на давността за задълженията на В.а по процесния лист. Ето
защо и извършените от съдебния изпълнител действия по прекратеното вече по право
изпълнително дело /запор на вземането за пенсия и възбрана върху невдижим имот,
наложени със съобщения от 20.06.2017 г./ не са валидно извършени, доколкото от една
страна производството по изпълнителното дело вече е било прекратено, а от друга
3
страна е липсвало искане на взискателя за предприемане на действия, което съдебният
изпълнител да е бил длъжен да извърши, за да е приеме, че действията са валидно
извършени в рамките на висящо изпълнително производство, дори същото да не е
било образувано под нов номер (съгласно актуалната съдебна практика на ВКС).
Дори да се приеме, че давността за вземанията е прекъснала през 2017 г., както
твърди ответникът с отговора на исковата молба, то и за периода до 21.03.2024 г. при
зачитане ефекта на спиране по силата на ЗМДВИП, обявено с Решение на НС от
13.03.2020 г., отново не са извършвани действия, обусловили нейното прекъсване,
съответно изтичането й преди образуване на настоящото производство.
Безспорно е на следващо място, че възражението за погасяване на правото на
принудително изпълнение е наследимо и наследниците на длъжника могат да
упражнят същото, в случай че наследодателят им не се е позовал на изтичането на
давността приживе. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК възниква само за ищеца, който претендира присъждането на заплатените в
производството държавни такси в размер на сумата от общо 56,20 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като взе предвид ниската фактическа и правна
сложност на спора, цената на предявения иск, срочното приключване на делото в едно
открито съдебно заседание, в което не се е явил процесуален представител на ищеца,
съдът определя възнаграждение на това основание в размер на сумата от 400 лева,
която следва да се възложи в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. В. А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *****, ел.адрес за връчване: *****, срещу ***** *****, ЕИК *****,
с адрес: *****, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Д. В. А. не дължи на
***** ***** сумата 1203,16 лева, представляваща припадаща се на ищеца като
наследник на Ц. Х З (В.а) част от задължение за разноски, за която сума е издаден
изпълнителен лист на 19.02.2010 г. по гр.д. № 724/1998 г. по описа на РС – *****, въз
основа на решение № 705 от 14.07.1999г. по гр. д. № 724/1998г. на РС – *****, решение
№ II-284 от 26.01.2007г. по гр. д. № 131/2006г. на ОС – ***** и решение № 876 от
14.01.2010г. по гр. д. № 2959/2007г. на ВКС, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение за вземането с изтичане петгодишен давностен срок.
ОСЪЖДА ***** *****, ЕИК *****, с адрес: *****, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на Д. В. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, ел.адрес за
връчване: *****, сумата 56,20 лева – разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ***** *****, ЕИК *****, с адрес: *****, да заплати на основание чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. на адвокат С. И. Р., АК – *****, със служебен адрес:
*****, ел.адрес за връчване:***** сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно представителство на Д. В. А. в първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5