№ 432
гр. Плевен, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря И.П.Ц.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500505 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 632 от 4.05.2022г по гр. дело № 6639/2021 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.410,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането „КЛАВДИО МОТОРС СТАР” ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град Плевен,
**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр.София, **********, сумата от 892 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№1100200250000016 от 21.09.2020г. за възникнало застрахователно събитие
на 24.09.2020г. – увреждане на застрахован товар, превозен от ответника по
Международна товарителница (CMR) №98/23.09.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
20.10.2021г. до окончателното изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска в
останалата част до пълния претендиран размер от 1 737,04лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН . Съдът се е произнесъл и по въпроса за
1
разноските.
Срещу така постановеното решение в частта, в която е уважен
предявения иск, въззивна жалба е постъпила от„КЛАВДИО МОТОРС
СТАР” ЕООД като се правят оплаквания, че решението на РС – Плевен е
незаконосъобразно. Възразява се, че ПлРС е постановил неправилно,
необосновано и незаконосъобразно решение. Възразява се ,че не е установено
по категоричен начин наличието на валидно застрахователно
правоотношение, не е бил налице сключен договор нито физически, нито по
електронен път. Приложената полица не е подписана от нито една от
страните, липсват дата и място на сключване на договора. Възразява се, че
ПлРС не е обсъдил направените възражения в този смисъл. Възразява се, че
не е установено по делото, че превозеният товар е увреден по време на
превоза и не е доказана такава причинна връзка. Налице е разминаване в
датите на доставката и датите на пътуване на превозното средство, с което е
доставен товара. Налице са редица противоречия между твърденията в ИМ и
доказателствата по делото.Претендира се отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят предявените
искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна .
Взема се становище , че възраженията в жалбата са неоснователни, договорът
е бил сключен в писмена форма, има достоверна дата. Взема се становище, че
съобразно чл. 30 т.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки следва да се приеме, че състоянието на стоката е такова,
каквото е описано в товарителницата при положение, че възражение за вреди
е направено в момента на доставянето. Претендира се потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Районен съд – Плевен е постановил решение, в което е приел,
че от приложените преписи на фактура №3170/05.08.2020г. и
№3211/23.09.2020г. (на л.106 – л.107) е било видно, че по договор с посочен
2
номер 3129 с доставчик по него Лукпласт” ЕООД – гр.София и получател Е.Р.
е била уговорена цена за доставяна дограма в размер на 3 333,87лв., с
авансово плащане от 1 668,11лв. и доплащане от 1 665,76лв. Ищецът изрично
е заявил в о.с.з. на 27.01.2022г., че няма да се ползва от представения с
исковата молба Договор №3129 от 28.07.2020г. и фактури, издадени от
„Лукпласт“ ЕООД, но документите са представени от третото лице, чрез
ответника след дадени указания по чл.192 от ГПК. Според РС същите не са
от съществено значение за решаване на спора. От представените преписи на
предложение за застраховане на товари и застрахователна полица
№1100200250000016 от 21.09.2020г. (на л.9 и л.8 и оригинал на л.135) се
установява, според РС, че на 21.09.2020г. по искане на застраховащ с имена
Е.Р. и посочено лице за контакт Н.Г., ищецът ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ е приел да застрахова товар, включващ дограма и аксесоари
с бруто тегло 500 кг., който е следвало да бъде транспортиран от България,
********** до Италия, **********. Според отбелязаното в застрахователната
полица, товарът е следвало да се транспортира с автомобил **********.
Покритият риск е бил „Счупване Institute Cargo Clauses /А/ - 1.1.09“, а
застрахователната сума в размер на 1 879,68 евро. Изрично е посочено в
полицата, че приложими са Общи условия за застраховане на товари по време
на превоз и Институт Карго клаузи, представени и приложени по делото на
л.10 – л.13. Ищецът е представил в о.с.з. на 27.01.2022г. оригинал на
застрахователната полица, съдържащ подпис и печат за застраховател и
подпис за застрахован. От приложената извадка за движение по сметка на
ищцовото дружество (на л.136) е видно, че на 23.09.2020г. е постъпила сума в
размер на 56,55лв. с наредител Н.Г. Л.. Според обективираното в раздел VІІ,
т.1 от Общите условия, застрахователното покритие започва и се прекратява
съгласно клауза „Времетраене” на приложимите клаузи. Видно е било от
отразеното в раздел „Времетраене” на Институт Карго клаузи, че в т.8 е
регламентирано, че застраховката влиза в сила от момента, в който
застрахования предмет за първи път е преместен в склада или на мястото на
съхранение с цел натоварване на съответното превозно средство за започване
на товара и продължава да бъде в сила по време на обичайния маршрут на
превоза и се прекратява в посочени случаи, в това число при приключване на
разтоварването от съответното превозно средство на местоназначението.
Представен е бил препис на екземпляр №2 на Международна товарителница
3
(ЧМР) №98 (оригинал на л.127 с превод на л.21), в която са посочени като
изпращач „Лукпласт” ЕООД - гр.София; получател Р.Е. ********** Италия,
**********; разтоварен пункт – посочения адрес на получателя; товарен
пункт- София България на 23.09.2020г.; приложени документи – обсъдените
по-горе фактури №3170/05.08.2020г. и №3211/23.09.2020г., съставени в
правоотношението между изпращача и получателя; характеристики на
стоката – 1 палет и тегло 500кг.; данни за превозвач – „Клавдио моторс стар”
ЕООД – гр.Плевен; рег.номера на превозни средства – **********; дата и
място на изготвяне – на 23.09.2020г. в гр.София; подпис и печат на изпращача
и на превозвача; дата и място на получаване на стоката – **********, на
24.09.2020г.; изписване като забележка при получаване на стоката „има
изкривяване” и подпис на получателя. От приложения Приемно-предавателен
протокол по Договор №3129/28.04.2020г. (оригинал на л.129) се установява,
че е бил съставен в правоотношението между изпращача „Лукпласт” ЕООД и
получателя на стоката Е.Р., като в документа е посочена дата на съставянето
му 23.09.2020г. и се съдържа печат на дружеството изпращач и подпис на
приел стоката. Като забележка е отразено „Изкривявания от
транспортирането и връзването за обезопасяване на товара”. Ищецът е
представил Претенция за обезщетение по застраховка Карго от 11.10.2020г.
(на л.27 – л.28 и оригинал на л.126), както и Уведомление за щета по
застраховка Карго (приложено на л.45 и оригинал на л.125), по отношение на
които в о.с.з. на 27.01.2022г. е открито производство по оспорване
автентичността им, в частта, в която съдържат подпис на лицето Е.Р.. Указано
е на ищеца, че в негова тежест е да установи, че оспорените подписи
изхождат от посоченото лице, но в тази насока не са ангажирани никакви
доказателства. Поради това, РС е приел , че оспорването е проведено
успешно и посочените документи се изключват от доказателствения материал
по делото без да се обсъждат. От представения Доклад по щета
№110020202000023 / претенция №1/28.09.2020г., съставен от застрахователя
(на л.46 и оригинал на л.128) се установява,според РС, че ищецът се е
произнесъл по заявена от застраховащия по обсъдения по-горе договор за
застраховка – Е.Р., претенция за заплащане на обезщетение за щети,
причинени при превоза и е приел да изплати застрахователно обезщетение в
размер на 886,60 евро. Видно е било , че при това е съобразил оферта №603
за производство и подмяна на профили към договор №3129/28.07.2020г.
4
поради изкривяване при транспорта, на стойност 892лв. с равностойност 456
евро; фактура от 10.10.2020г. за 350 евро за труд – монтаж, демонтаж и други
и увеличение от 10% по полица или общо 886,60евро. Представена е ценова
оферта от 10.10.2020г., изготвена от Костиера Конструциони СРЛ с
получател Е.Р. за монтаж на 2 балкона и 3 прозореца на стойност 350 евро без
ДДС (на л.39 – л.40). От приложеното копие на авизо за извършен
презграничен превоз (на л.47-л.48) се установява, че ищеца е превел сумата
от 886,60 евро по сметка на застраховащия Е.Р.. Представено е от ищеца
копие на документ, съставен от служител при „Лукпласт” ЕООД на посочена
дата 17.12.2020г. (на л.44), в който е отразено, че в база на дружеството,
намираща се в с.********** е постъпила върната стока по Договор
№3129/28.07.2020г., поради транспортна повреда, настъпила на 24.09.2020г.
по време на транспортна услуга, описана в товарителница (ЧМР) №98 от
превозвач Клавдио моторс стар. Посочено е в документа, че за поправка на
повредените прозорци са били извършени действия по разглобяване на
прозорците и вратите, подмяна с демонтаж и монтаж на горни профили,
сглобяване и остъкляване на готови изделия, опаковане и палетизиране на
дограмата. Посочено е също така, че всички негодни профили и детайли не
могат да се използват според предназначението им в системата на
предприятието и били бракувани и унищожени. Отразено е, че на базата на
извършени поправки, сменени профили, демонтаж, монтаж, сглобяване,
остъкляване, опаковане и палетизиране е била представена нова оферта с
номер 000603/13.07.2020. По отношение на същото писмено доказателство е
разпоредено по реда на чл.192 от ГПК представянето му в оригинал от
соченото трето лице, като в отговор на указанията е постъпило изявление от
04.03.2022г., че такъв документ е бил съставен, но не се съхранява към
момента в работните архиви на дружеството. Представени са регресна покана
от застрахователя, адресирана до ответника с документи за изпращането й (на
л.41-л.43 и л.49 – л.52), за които не са налице доказателства да са достигнали
и приети от адресата. Ищецът е заявил в о.с.з. на 27.01.2022г., че няма да се
ползва от приложеното към исковата молба протестно писмо, изходящо от
Е.Р. и адресирано до ответното дружество. От постъпилата справка от ГД
„Гранична полиция” с рег.№328200- 3320/22.02.2022г. (на л.169) е видно, че в
АИС „Граничен контрол” има записани данни за преминаване на автомобил с
рег.№ ********** през ГКПП Кулата шосе на 23.09.2020г. в 16.07ч. От
5
приложеното копие на потвърждение за резервация (на л.73) е видно, че за
гореописания автомобил и пътуващите с него две лица е било резервирано
пътуване с ферибот от Игуменица до ********** на 23.09.2020г., 23.30ч. С
определение от 21.12.2021г. е задължено „Лукпласт” ЕООД, по реда на чл.192
от ГПК и по искане на ответника, да представи по делото намиращ се у него
оригинален екземпляр на товарителница (ЧМР) №98 от 23.09.2020г. По
делото не е постъпил отговор от соченото трето лице, но с писмено изявление
на ответника, представено в о.с.з. на 27.01.2022г. и приложено на л.104, е
посочено, че отговора на „Лукпласт” ЕООД е постъпил при пълномощника на
ответника. Същият и приложените към него писмени доказателства са
представени по делото от ответника и приобщени към доказателствения
материал. Видно е от изявлението, че искания оригинал на товарителница не
се намира в държане на това лице, а при него се съхраняват единствено
сключения Договор №3129/28.07.2020г., спецификация към него, приемно-
предавателен протокол, съставен на 23.09.2020г. и описаните погоре фактури
№3170/05.08.2020г. и №3211/23.09.2020г. Събрани са гласни доказателства,
допуснати по искане на ищеца. Свидетелят И.И.И. излага в показанията си, че
работи като шофьор в „Клавдио моторс стар” и е управлявал автомобила с
рег.№ **********, с който е бил извършен превоз на дограма от склад на
„Лукпласт” в гр.София до Италия. Твърди, че стоката била пакетирана с
помощта на дървени летви от около 7-8см., сложени отстрани и на кръст и
обвита с найлон, като на автомобила я натоварили с мотокар.
Обезопасяването на товара било извършено от служители на изпращача, но
свидетелят предоставил текстилни колани с механизми за закопчаване, за да
бъде укрепена. Свидетелят сочи, че относно мястото на доставката му било
казано, че е след ********** и началника му И.К. му дал телефонния номер
на жена българка, която трябвало да го чака там. Твърди, че когато
пристигнал на указаното място го чакала посочената жена, която го отвела за
разтоварване на стоката на друго място на около 12км. Там ги чакали около 4-
5 човека мъже, сред които нямало друга жена. Излага се от свидетеля, че
разопаковали стоката, като свалили коланите и извадил пироните, където
била закована, а след това я свалили от автомобила и подпрели на някаква
стена, след което мъжете започнали да я носят по някаква стръмна тясна
пътека със стъпала нагоре. Св.И. твърди, че пред него не били заявявани
претенции за изкривяване на дограмата и не били правени снимки на стоката.
6
Излага още, че имало съставени три екземпляра на товарителницата, като
единия останал при изпращача, а останалите два носел със себе си. Твърди, че
поискал да му подпишат екземпляра, който трябвало да върне на
работодателя си, но италианката, която трябвало да направи това я нямало.
Поради това помолил българката, която го чакала да го предаде за подпис и
да му върне подписания документ при следващото идване в района, което се
очаквало да е след около седмица и оставил телефонния си номер.
Впоследствие тя не се обадила и той не я бил търсил. Свидетелят И. твърди
още, че в Италия пристигнал около 8.30-09.00ч. сутринта местно време, чакал
около час – час и половина на митницата, след това имал минимум пет часа
път от ********** до **********, като правил и около 45минути почивка. По
негова преценка бил пристигнал до мястото на доставката към 16.00 –
16.30часа. При предявяване на свидетеля на представени от ищеца копия на
снимки на л.29, л.30 и л.112, същият заявява, че не може да определи дали са
на превозвания от него товар. Свидетелят И.К. К. излага, че е съпруг на
управителя на ответното дружество и се занимава с 50% от дейността му,
като осигурява физическото изпълнение. Твърди, че за превоза на процесната
стока му се обадила по телефон една българка на име Н., която попитала дали
могат да извършат транспортна услуга до Италия. Свидетелят пояснява, че
бусовете, с които превозвали стоката се водели „специални”, но не били
покрити и сочената по-горе жена била уведомена при телефонния разговор
относно вида на автомобила, с който се осъществявал превоза. Тя била казала,
че това не е проблем, както и че товара щял да бъде пакетиран от изпращача в
дървен сандък и добре укрепен. Св.К. излага, че същата жена заплатила
цената за превоза на свидетеля И., който управлявал автомобила. Твърди, че
при доставката шофьора му се бил обадил, че италианката, която трябвало да
подпише товарителницата я нямало. При това свидетелят К. разговарял по
телефона със сочената по-горе жена Н., която му казала да оставят документа
при нея и след като въпросната италианка го подпише, превозвача щял да
издаде фактура за платената сума. Свидетелят твърди още, че впоследствие
екземпляра от товарителницата не им бил предоставен и ответното дружество
не било издавало фактура. От изслушаното заключение по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице А.С. се
установява, че пазарната стойност на процесната дограма, която е била
предмет на осъществения от ответника превоз възлиза на 2 787,59лв. без ДДС.
7
Това експертно заключение е възприето от съда, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните. Изслушано е и заключението по
допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от експерта инж.К.Т.. С
това доказателствено средство е изследвано от какъв IP адрес е изпратено
приложеното към исковата молба електронно съобщение от 28.09.2020г., с
което ищецът твърди, че бил уведомен за увреждания по застрахования товар,
съответно кой е титуляр на този адрес и достигнало ли е съобщението до
застрахователя. Установява се от експертното заключение, че това
електронно писмо е изпратено от подател с потребителско име „**********”
и получател „**********”. Установява се още, че съобщението е достигнало
до получателя. Вещото лице е посочило, че титуляр на електронния адрес, от
който е изпратено съобщението е лице с посоченото по-горе потребителско
име „**********”, като в системната информация не се съдържа адреса на
изпращача. В тази част експертното заключение се кредитира от РС като
обективно, компетентно и неоспорено. Експертът е изследвал и електронно
съобщение от лице със същото потребителско име от 16.03.2022г., което е
представено от ищеца с молба от 21.03.2022г., приложено на л.187- л.188, но
съдът не е обсъждал експертното заключение в тази му част, тъй като това
електронно писмо съдържа изявление с характер на свидетелски показания,
които не могат да бъдат приобщавани към доказателствения материал по
делото в писмен вид. Поради това ирелевантно за спора е от кое лице е
изпратено съобщението и от какъв адрес.
Съдът е приел от правна страна, че съгласно разпоредбата на
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Според РС в производството се
установява от обсъдената застрахователна полица №1100200250000016 от
21.09.2020г., че е налице сключен договор за имуществено застраховане
между ищцовото дружество и трето за спора лице, посочено в полицата –
Е.Р., като застрахованото имущество е било дограма и аксесоари, които е
следвало да се превозят от производствена база на „Лукпласт” в България до
Италия. Става ясно от приложените Общи условия и приложими Институтски
карго клаузи, че застраховката е покривала рискове за загуба или повреда на
товара. Според предвиденото в т.8 от приложимите клаузи застраховката е
8
влязла в сила от момента на натоварването на товара за превоз, действала е по
време на целия маршрут и е била прекратена при приключване на
разтоварването по местоназначението. Правоотношението по договора за
застраховка е възникнало по силата на обсъдената застрахователна полица и
ирелевантно за съществуването му е представеното предложение за
застраховане. Според РС договорът за застраховка е сключен в писмена
форма и подписан от страните по него, както и съдържа всички реквизити по
чл.345, ал.1 от КЗ, разгледан в съвкупност с приложимите Общи условия и
Институтски карго клаузи, които са изрично упоменати в полицата, като част
от елементите на правоотношението. Посочена е датата и място на издаване
на полицата и е ясен срока на действие на договора, като фактическото
подписване на документа от застраховащия, който е в друга държава може да
стане по различни начини, чрез форми на кореспонденция и е без значение за
възникване на правоотношението. Поради горното, РС е приел, че са
неоснователни доводите на ответника за нищожност на договора за
застраховка, наведени в писмения му отговор. Съдът е приел, че се
установява от обсъдената извадка за движение по сметка на застрахователя,
че на 23.09.2020г. по банковата сметка на ищеца е постъпила сумата за
застрахователна премия по договора, но плащането й е ирелевантно за
настоящия спор. Този факт обаче, както и установения факт, че на
28.09.2020г. на електронна поща на застрахователря е постъпила информация,
касаеща твърдения за увреждания на застрахования товар, кореспондират с
посочената дата на съставяне на застрахователната полица и съдът е приел,
че правоотношението по договор за застраховка е възникнало преди
извършването на превоза. В тази връзка неоснователни са възраженията на
ответника, според РС, относно датата на сключване на този договор.
Индивидуализацията в застрахователната полица на автомобила, с който е
следвало да се извърши превоза по никакъв начин не се отразява на
валидността на застрахователното правоотношение, в каквато насока са
релевирани възражения от ответника, но в случая се установява, според РС,
от показанията на свидетеля И. И., че е извършил превоз с автомобил с
посочения регистрационен номер **********, макар и с различни от
посочените в полицата марка и модел. Съдът е приел също така, че от
обсъдените писмени и гласни доказателства се установява, че по възлагане на
трето за спора лице, ответника „Клавдио моторс стар” ЕООД се е задължило
9
да извърши превоз на товар от склад на „Лукпласт” ЕООД в България до
населено място в Италия. Този факт не е и бил спорен по делото, а се спори
кое е лицето, по чието възлагане е извършен превоза и кой е
товарополучателя. При разглеждане на това правоотношение, касаещо
осъществения международен автомобилен превоз на товар , приложима е
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR), в сила за Република България от 18.01.1978г., наричана по-долу
Конвенцията, която урежда отношенията между изпращача, превозвача и
товарополучателя, отговорността на превозвача за вреди при загубване,
повреждане или закъснение при доставянето на товара, както и отговорността
на изпращача за вреди от непълното, неправилното или неточното посочване
на товара и неговото естество, от липсата, непълнотата или неточността на
придружаващите го митнически документи и от недостатък на опаковката.
Съгласно чл. 4 от Конвенцията договорът за превоз се установява с
товарителница, но нейната липса или нередовност не засягат съществуването
или действието на договора. Товарителницата се изготвя в три оригинални
екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача, и следва да съдържа
определени данни. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият
придружава стоката, а третият се задържа от превозвача /чл. 5 и 6 от
Конвенцията/. Договорът за международен автомобилен превоз е неформален
консенсуален договор. За неговото сключване не е необходимо спазването на
определена форма, а е достатъчно наличието на съвпадение на насрещните
волеизявления на съконтрахентите. Товарителницата е само доказателствено
средство за сключения договор, но не и условие за неговата действителност
/чл. 9 от Конвенцията /. По делото е приложен и се обсъди по-горе екземпляр
№2 от Международна товарителница (ЧМР) №98, изготвена на 23.09.2020г. в
гр.София, който е следвало да придружава стоката и е предназначен за
получателя. Същият е представен от застрахователя, на когото е бил предаден
от получателя, като придружаващ претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение. Този екземпляр съдържа подпис на
представляващия ответното дружество „Клавдио моторс стар” в графи 16 и
23 за превозвач, както се заявява изрично от управителя С. К.а в о.с.з. на
27.01.2022г. Подписът е положен за превозвача след попълване на документа
и изписване на неговите данни и тези на изпращача и получателя. С това е
обективирано съвпадението на насрещните волеизявления на съконтрахентите
10
и договорът се счита сключен, като товарителницата е доказателство за това
сама по себе си, независимо, че е представен само екземпляра на получателя.
Този договор може да страда от пороци, водещи до неговата нищожност или
унищожаемост, но съдът не е установил конкретни такива възражения в
писмения отговор на ответника. Оплакванията, че не било ясно дали лице с
такива имена съществувало не съставляват нито едно от законоустановените
основания за нищожност и унищожаемост. От показанията на свидетеля И.К.
– съпруг на представляващия ответния търговец и работещ в дружеството се
установява, според РС, че той е приел по телефон заявката за извършване на
международния превоз, разговаряйки с българка с лично име Н.. Става ясно
също така, че е разбрал, че получателя е италианска гражданка, но се е
съгласил уговорките да бъдат направени, чрез лицето, което е говорело
български език. Като следствие от постигнатите уговорки, международната
товарителница е била подписана от управителя на дружеството превозвач.
При всичко това, без значение за договора за международен превоз на стоки
са отношенията между превозвача – чужд гражданин и лицето договаряло от
негово име и за негова сметка и отношенията между св.К. и дружеството
превозвач, чийто представляващ е положил подписа си. Страни по
възникналото правоотношение са посочените в документа, който го
обективира. Установи се от обсъдените доказателства, че превозът е бил
извършен, като на 23.09.2020г. товарът е бил натоварен от производствена
база на „Лукпласт” ЕООД в Република България и на 24.09.2020г. е бил
разтоварен по местоназначението му в Италия. Става ясно, според РС, от
показанията на свидетеля И. И., че е бил посрещнат от българката, с която са
били уговаряни клаузите по договора за превоз и е бил заведен от нея до
мястото, където е трябвало да бъде оставен товара. Съдът е приел, че
ирелевантно за спора е в колко часа е била разтоварена стоката, като
несъмнено се изяснило, че това се е случило на 24.09.2020г. следобяд. Съдът
е приел, че в случая се установява от обсъдения екземпляр №2 на
Международна товарителница (ЧМР) №98, че получателят на товара е
направил възражение, че има изкривяване. По делото не се представи
екземпляр №3 на товарителницата, който е предназначен за превозвача и
последиците от липсата му са за страната по правоотношението, която е
следвало да го съхранява, а именно ответното дружество. Поради това, съдът
е приел, че представеният екземпляр на получателя е годен да установи
11
направеното възражение за повреда на превозвания товар при получаването
му, което не се опровергава от друг писмен документ, съставен в
отношенията между страните по договора за превоз. Намиращите се в
противоречие с писмения документ показания на свидетеля И. И., който
твърди, че не е било заявено подобно възражение не са кредитирани от съда в
тази част, т.к.същият е управлявал автомобила, с който е бил извършен
превоза и е заинтересован да се установи, че товара е бил доставен без
увреди. Съгласно чл.17, т.1 от Конвенцията превозвачът е отговорен за
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й. В разпоредбата на чл.17, т.2 изрично и изчерпателно са
посочени основанията, при наличието на едно от които превозвачът се
освобождава от отговорността по т.1, които в случая нито се твърдят нито се
установяват. Недоказани са възраженията на ответника, че товара е бил
увреден още към момента на изпращането му, като изпращача и получателя
са знаели за това, но са го укрили от превозвача. Възражението е основано на
отразената забележка в представения от ищеца Приемно-предавателен
протокол от 23.09.2020г. по договор №3129, че са налице изкривявания от
транспортирането и връзването за обезопасяване на товара. Очевидно е,
според РС, че се касае за документ, който няма как да бъде подписан
едновременно от изпълнителя и възложителя, доколкото те се намират в
различни държави и е използван международен превоз за доставка на стоката.
Нормално е протоколът да се състави и подпише от изпълнителя на датата, на
която товара е предаден на превозвача, а подписът на възложителя и
възраженията му да се отразят при получаване на стоката. Документът е
представен по делото от ищеца, като предоставен му от заявилия претенция
застраховащ товара, което предполага, че забележката и подписа на
възложителя са били поставени именно при получаване на стоката и
протокола е останал в негово държане. Предпоставка за уважаване регресния
иск на застрахователя е настъпване на застрахователното събитие – в тази
връзка подлежи на установяване, че е настъпило увреждане на застрахованото
имущество, кога е настъпило и в какво се е изразило, могло ли е да бъде
поправено до състояние, годно да се ползва по предназначение и ако е така,
какви средства са били необходими за тази поправка, а ако вследствие
увреждането е станало негодно за употреба, каква е пазарната цена, на която
12
би могло да бъде заместено с подобно по вид, качество и количество
имущество. На следващо място следва да се установи и заплащане на
застрахователно обезщетение в размера на сумата, необходима за поправяне
или заместване на увреденото имущество. Отговорността на причинителя на
вредата е до размера на пазарната стойност на разходите за поправка или за
закупуване на друго имущество. При съобразяване на приетото по-горе, че се
установи факта на заявено от получателя възражение при приемане на стоката
за наличие на изкривяване, отразено в международната товарителница, съдът
е приел, че е налице настъпило увреждане на товара по време на
осъществения превоз, през което е и периода на действие на договора за
имуществено застраховане. 14 Съдът е приел също така, че се установи
заявена на 28.09.2020г. чрез електронно писмо претенция от застраховащия
по процесния договор за застраховка към ищцовото дружество за заплащане
на застрахователно обезщетение, с оглед установеното посредством
заключението по обсъдената съдебно-техническа експертиза, че на
28.09.2020г. при застрахователя е постъпило по електронна поща писмо със
заявени претенции в такава насока. При това съдът не е съобразявал
представените от ищеца Претенция за обезщетение по застраховка Карго от
11.10.2020г. (на л.27 – л.28 и оригинал на л.126) и Уведомление за щета по
застраховка Карго (приложено на л.45 и оригинал на л.125). По отношение на
същите е открито производство по реда на чл.193 от ГПК и поради успешното
му провеждане, съдът ги е изключил от доказателствения материал и не ги
съобразява при решаване на спора. Оформянето на писмените документи в
отношенията между застраховащ и застраховател обаче е напълно
ирелевантно за настоящия спор. Дори пълната липса на такива документи,
според РС, не освобождава ответника от отговорността му за увреждането,
причинено по време на осъществения превоз. По отношение на вида на
увреждането и стойността на разходите за отстраняването му, съдът е
съобразил следните установени обстоятелства от обсъдените писмени
доказателства: Установява се от представената международна товарителница
екземпляр №2, че е било възразено от получателя на превозвания товар за
наличие на изкривяване по превозената дограма. При това, съдът е приел, че
е налице увреждане на товара при превоза. Не става ясно от това писмено
доказателство обаче къде и в каква степен е било изкривяването.
Допълнителни обстоятелства в тази насока се изясниха от приложеното копие
13
на протокол, съставен от служител на изпращача „Лукпласт” ЕООД на
17.12.2020г. – за връщане на стоката на изпълнителя по договора за изработка
и изпращач по договора за международен превоз, извършване на действия по
отстраняване на повреди, бракуване и унищожаване на негодни материали по
стоката, върната от получателя. Установи се от отразеното в същия документ,
че е била изготвена нова оферта към възложителя Е.Р. с №000603, но същата
не е представена по делото. В същото време от съставения от застрахователя
доклад по образуваната щета се установи, че е съобразил посочената оферта
от изпълнителя „Лукпласт” ЕООД за производство и подмяна на профили по
договора за изработка на дограма, която е била за сума в размер на 892лв. с 15
равностойност 456 евро. Въз основа на тези изяснени обстоятелства, съдът е
приел, че получените при транспорта изкривявания по дограмата са били
отстранени от изпълнителя, чрез действия по демонтаж и подмяна на детайли,
за което изпълнителят, който е и получател по международната
товарителница е следвало да заплати сума в размер на 892лв. (с
равностойност 456 евро). До този размер може да се приеме доказана вредата,
за която отговаря превозвача – за сумата, която е следвало да бъде платена от
получателя на товара за отстраняване на уврежданията по него, които са били
причинени при превоза. Съобразяваната от застрахователя сума по фактура от
10.10.2020г. в размер на 350 евро за труд – монтаж, демонтаж и други, по
никакъв начин не се установи да е свързана с увреждането на дограмата при
превоза. Очевидно е съобразявана приложената към исковата молба ценова
оферта от 10.10.2020г., изготвена от Костиера Конструциони СРЛ с
получател Е.Р. за монтаж на 2 балкона и 3 прозореца на стойност 350 евро без
ДДС, но подобни действия не могат да се приемат необходими за поправяне
на констатираните изкривявания. Превозвачът не следва да отговаря, според
РС, за съобразяваното от застрахователя увеличение от 10% по полица или
80,60 евро. Не са налице други доказателства, които да установяват
настъпило такова уреждане на превозваната дограма, водещо до негодност на
всички нейни елементи за използване по предназначение, за да се приеме, че
е било необходимо да бъде закупена изцяло нова стока със същия обем и
характеристики. Поради това, съдът не е взел предвид заключението по
съдебно-оценителната експертиза, с което е посочена цена за изцяло нова
стока от същия вид, качество и количество. Съдът е счел, че се установява от
представеното копие от авизо в потвърждение на извършен презграничен
14
превод, изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на
застраховащия Е.Р. в размер на 886,60 евро. Отговорността на ответника,
обаче се ограничава до размера на действително причинената вреда в размер
на сумата от 892 лв. С оглед изложеното, съдът е приел, че предявеният
регресен иск се явява основателен и доказан до размера на сумата от 892лв. и
като такъв следва да 16 бъде уважен. Върху главницата следва да се присъди
и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и
обосновано на събраните по делото доказателства.
РС - Плевен е изложил пространни мотиви за изводите си,
които се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят.
Следва да се отбележи, че Районният съд е изложил мотиви по
всеки от спорните въпроси, обосновал е изводите си със събраните по делото
доказателства, а пред въззивната инстанция не се представят други
доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да
мотивират изводи ,различни от тези на ПлРС. Неоснователни са възраженията
за липсата на застрахователно правоотношение и в този смисъл от първата
инстанция са обсъдени представените по делото писмени доказателства.
Неоснователни са и възраженията относно наличието на увреждания, налице
са възражения за такива от получателя на стоката и РС е изследвал вида и
стойността на уврежданията като е стигнал до изводи въз основа на събраните
и обсъдени от него в съвкупност доказателства.
Предвид горезизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение като правилно и законосъобразно. Следва при този изход на делото
да се осъди въззивника да заплати на другата страна разноски в размер на 300
лв за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 632 от 4.05.2022г по гр. дело
№ 6639/2021 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
15
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА „КЛАВДИО МОТОРС СТАР” ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: град Плевен, **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София, **********
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16