Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд
- Ловеч, наказателен състав, в открито заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Галина Аврамова и прокурор Кирил П.като разгледа
докладваното от мл. съдия Гюрчев в.н.а.х.д. № 13 по описа за 2020 г. на Окръжен съд -
Ловеч и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по глава XXI от НПК.
С
Решение № 356 от 27.11.2019 г., постановена по н.а.х.д. № 552/2019 г. по описа
на Районен съд – Ловеч, съдът признал обвиняемият А.Н. за виновен в това, че на 30.04.2019 г., на 14.05.2019 г. и на 17.05.2019 г. в гр. Ловеч,
пред входа на жилището на Н.К., находящо се в гр. *****, и пред детска градина
„*****“ гр. Ловеч, при условията на продължавано престъпление, не изпълнил Заповед
за защита от домашно насилие № 14 от 24.07.2018 г. на РС-Ловеч, постановена с
Решение № 349/24.07.2018 г. по
гражданско дело № 1148/2018 г., влязло в сила от 28.09.2018 г., със срок на
действие 18 месеца, като така нарушил мерките за защита, наложени от съда
спрямо Н.Г.К.- да се въздържа от извършване на домашно насилие, като ѝ отправил обидни думи /„боклук“ и „курва“/ и
заплахи; да не я доближава на по-малко от
Недоволен от така постановената присъда останал А.Н.,
като в депозираната пред настоящата инстанция жалба сочи, че последната е
постановена неправилно, в нарушение на материалния закон, както и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В тази насока счита, че от
събраните по делото доказателства не може да се установи, че е осъществил
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Моли така постановеното решение
да се отмени и да бъде признат за невиновен.
В съдебно заседание обвиняемият Н. се явява лично и с
процесуалния си представител адв. В.Н., като заявяват, че поддържат изложеното
в жалбата. Сочат, че обвинителната теза изцяло почива на дадените показания на
пострадалата и на свидетелката С. – нейна приятелка. Оспорват съставомерността
на извършеното, доколкото по делото не е доказано по несъмнен начин обвиняемият
Н. да е бил в непосредствена близост с К.. Молят жалбата да се уважи и съдът да
отмени постановената присъда, като го оправдае.
Представителят на окръжна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, а обжалваният съдебен акт за правилен, поради което моли съдът
да се произнесе с потвърдителен диспозитив. Сочи, че от събраната по делото
доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин, че обвиняемият е
извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна
служебна проверка на контролираната присъда, съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намери за установено следното:
За да постанови
присъдата си, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред,
като убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано въз основата на
анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на
свидетелите Н.Г.К.– пострадала и очевидец на случилото се, П.Г.В., М.Д.В., К.Т.К.,
М.Б.С., Д.П.П., С.В.В., Д.Д.Ц., Ц.Г.Г.и П.И.А.– последните петима служители на
МВР, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед
за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 г., Заповед за защита № 14 от 24.07.2018
г. и Решение № 349 от 24.07.2018 г., постановени по гр.д. № 1148/2018 г. по
описа на РС-Ловеч, Решение № 255 от 28.07.2017 г., постановено по гр.д. №
815/2017 г. по описа на РС-Ловеч, жалба от Н.К. до началника на РУ-Ловеч от
30.04.2019 г. и сведение от същата дата, жалба от Н.К. до началника на РУ-Ловеч
от 14.05.2019 г., жалба от Н.К. до Районна прокуратура – Ловеч от 30.04.2019
г., Заповед за задържане по ЗМВР на А.Н. за 24 часа от 30.04.2019 г.,
констативен протокол за извършена справка във входящия дневник за получени
сигнали и повиквания в ОДЧ при РУ МВР-Ловеч от тел. 112, подадени от
свидетелката К., справка и отговор от ДПБ-Ловеч, че обвиняемият не се води на
диспансерен отчет в ДПБ-Ловеч, характеристична справка и справка за съдимост.
В изпълнение на задълженията си да извърши
собствен анализ на събраните доказателствени източници, Окръжен съд - Ловеч
прие за установена следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият А.Б.Н. е с постоянен адрес ***,
неженен, със средно образование, работи като собственик и управител на фирма „***“
ЕООД, не е осъждан. До 2017 г. обвиняемият Н. живеел на семейни начала със
свидетелката Н.Г.К., като от общото им
съжителство имат едно дете - Д.А.Н.,
родена на *** г.
През 2017 г., след седем години съвместно
съжителство, обвиняемият Н. и свидетелката К.се разделили, тъй като последната
не можела да търпи оказвания ѝ от него психически и физически тормоз. С
Решение № 255 от 28.07.2017 г., постановено по гр. дело № 815/2017 г. по описа
на Районен съд-Ловеч, съдът определил Д.Н.да живее със свидетелката К.в
жилището й, находящо се в гр. *****, ет. 5, ап. 13; предоставил
на свидетелката К.родителските права върху Н., като определил режим на лични
контакти на обвиняемия Н. и го осъдил да заплаща месечна издръжка за отглеждане
на детето в размер на 150 лв.
Въпреки че обвиняемият Н. и свидетелката К.вече не
живеели заедно, скандалите и споровете между тях продължили. Обвиняемият Н.
продължавал да ходи в жилището на свидетелката К.в ж.к. „****“, да тропа по
вратата, да вдига скандали пред входа, да я заплашва и обижда. При поредния
такъв случай през месец юни 2018 г. тя се принудила да сезира РС-Ловеч с молба по
реда на Закона за защита от домашното насилие. В тази връзка била издадена
Заповед за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 г., с която съдът постановил
следните мерки – задължил А.Н. да се въздържа от актове на домашно насилие
спрямо К.и му забранил да приближава на по-малко от 100 метра до нея, до жилището,
в което тя живее, до местоработата ѝ в гр. *****, до нейните места за
социални контакти и отдих и до детска градина „*****“ Ловеч, като му указал, че
при неизпълнението на тези мерки ще бъде задържан и ще бъде уведомена
прокуратурата.
С Решение № 349/24.07.2018 г., постановено по
гр.дело № 1148/2018 г. по описа на РС-Ловеч, влязло в законна сила 28.09.2018
г., съдът приел за установено, че обвиняемият Н. е осъществил акт на домашно
насилие пред жилището на свидетелката К.и постановил на основание чл. 5, ал. 1
от ЗЗДН следните мерки за защита: задължил обвиняемия Н. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо свидетелката Н.К.; забранил му да се приближава
на по-малко от 100 метра до Н.К., до жилището, в което тя живее, находящо се в гр. *****, ет. 5, ап. 1З, до местоработата ѝ
в гр. *****, до нейните места за социални контакти и отдих и до детска градина
„*****“ Ловеч, както и го осъдил да плати глоба в размер на 200 лв. Тези мерки
са наложени със срок на действие в продължение на 18 месеца от влизане на
решението в сила, като действието им се ограничава само в дните на лични
контакти на бащата с детето. Въз основа на решението съдът издал и Заповед за
защита № 14 от 24.07.2018 г., в която били възпроизведени горепосочените мерки.
В заповедта съдът изрично предупредил обвиняемия Н. за последиците, уредени в чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН, при констатирано неизпълнение на така наложените мерки, а
именно да бъде задържан и подведен под
наказателна отговорност. Заповедта ведно с постановеното решение е връчена
лично на Н. на 27.07.2018 г.
На 30.04.2019 г. сутринта свидетелката Н.К.
тръгнала да води Д.Н.на детска градина, когато пред входа на блока ѝ -
бл. 201, вх. Г, се появил обвиняемият Н. и започнал да я обижда, да ѝ
вика „курва“ и „боклук“, да я псува и заплашва със саморазправа, че щял да я
убие, да я съсипе, че щял да ѝ вземе детето. При осъществяване на
посоченото обвиняемият Н. се намирал на около половин метър разстояние от пострадалата,
но не ѝ е посегнал физически. Макар изреченото от Н. да било насочено
само срещу свидетелката К., Д.Н.се уплашила и разплакала. Обвиняемият Н.
поискал да прегърне и да успокои детето, но свидетелката К.не му позволила и се
обадила от мобилния си телефон на тел. 112. Възприемайки това, обвиняемият Н.
си тръгнал. Междувременно свидетелката К.се свързвала с оператор, на която
споделила за случилото се и че обвиняемият вече си е тръгнал, като била
посъветвана да пусне жалба в най-близкото полицейско управление и прокуратура.
След като завела Д.Н.на детска градина, свидетелката К.пуснала жалби в РП-Ловеч
и РУ-Ловеч, в които описала случилото се.
На същата дата - 30.04.2019 г., около 16:00 часа
свидетелката К.получила обаждане от свидетелката П.В.- детска учителка на
групата в ДГ „*****“-Ловеч, в която се обучавала дъщеря ѝ. Свидетелката В.ѝ
съобщила, че обвиняемият Н. е дошъл в детската градина и иска да вземе Д..
Свидетелката К.не ѝ позволила да даде детето на бащата и ѝ казала, че
веднага ще дойде в градината. С оглед на казаното ѝ свидетелката В.отказала
да даде детето на обвиняемия. Когато свидетелката К.пристигнала пред детската
градина, видяла автомобила на обвиняемия Н. и за да избегне възникването на
конфликт позвънила на тел. 112 и помолила да се изпрати полицейски патрул пред
учебното заведение. Влизайки в детската градина, във фоайето, свидетелката К.заварила
обвиняемия А.Н., като между тях отново възникнал вербален конфликт. Обвиняемият
Н. започнал да я обижда с думите „боклук“ и „курва“, отправял заплахи и обиди,
казал ѝ, че иска да вземе детето и никой не може да му забрани и да го
спре да вижда дъщеря си. Като видял, че свидетелката К.няма да му позволи да
вземе детето, тръгнал да излиза от детската градината, но бил пресрещнат от пристигналите
служители на МВР и задържан за 24 часа със заповед по реда на ЗМВР. Свидетелката
К.подала отново жалба в РУ МВР Ловеч, след което се прибрала в дома си. В 19:45
на 30.04.2019 г. обвиняемият Н. бил освободен от арестното
помещение в РУ на МВР-Ловеч.
В рамките на същия ден - 30.04.2019 г., около
19:30 часа, свидетелката К.и Д.Н.посетили детски рожден ден в хотел „Ловеч“.
Около 20:17 часа пострадалата получила телефонно обаждане от скрит номер, като
вдигнала разпознала гласа на обвиняемия Н., който ѝ отправил обиди и
заплахи с думите: „Ей боклук мръсен, нали ти казах, че никой не може да ме
спре, ще те намеря, ще те убия, ще те съсипя, ще ти взема детето, никой не може
да ме спре, не разбра ли, че съм ги купил тези тъпи полицаи!“ и затворил. Силно
изплашена от случилото се, свидетелката К.отново позвънила на тел. 112, откъдето
ѝ дали директен телефон за връзка с управлението. На подадения сигнал се
отзовали свидетелите Д.Ц.и Д.П.– служители на МВР, на които свидетелката К.споделила,
че обвиняемият Н. я е притеснявал по телефона. Във връзка с това служителите на
МВР извършили проверка в района около хотел „Ловеч“, но обвиняемият не бил
локализиран.
На 14.05.2019 г. около 17:00 часа свидетелката М.С.
придружила свидетелката К.до ДГ „*****“, за да прибере дъщеря си – Д. Н..
Приближавайки към входа на детската градина, двете видели, че пред самия вход
на детската градина, до външната врата, стоял и чакал обвиняемият Н.. Минавайки покрай него, последният започнал да обижда и да
заплашва свидетелката К., като случилото се било възприето от свидетелката С..
Свидетелката К.го подминала мълчаливо, като отново се обадила на тел. 112. Виждайки
я, обвиняемият Н. напуснал района на детска градина пеш.
На 17.05.2019 г., около 08.00 часа, свидетелката
Н.К. заедно с Д.Н.отивала към ДГ„*****“, като приближавайки входа на учебното
заведение видяла, че там ги чака отново обвиняемият Н.. Последният отново
започнал да обижда свидетелката К.с думите „курва и боклук“, казал й „Ей боклук
искам да си виждам детето“ и да я заплашва, че ще я съсипе, че ще й вземе
детето и никога няма да я остави на мира. Обвиняемият Н. поискал да прегърне
детето, но пострадалата му казала да си ходи, тъй като съгласно съдебното
решение има определени дни за контакти с детето. Това го вбесило, той се обърнал
към детето и му казал, че на следващия ден няма да я вземе, защото майка ѝ
отново щяла да викне полиция и той щял да отиде в затвора. Тези му думи
разстроили детето и то се разплакало. Свидетелката К.започнала да успокоява
детето, а обвиняемият Н. се отместил от входа, като ѝ казал със
заплашителен тон, че ще я чака. Влизайки в детската градина, пострадалата се
обадила на тел. 112, като докато говорела с операторката видяла, че Н. потегля
с колата си. Във връзка случилото се свидетелката К.отново сезирала надлежните
органи, като подала поредна жалба в РУ МВР-Ловеч.
На 21.05.2019 г. свидетелката К.видяла, че
обвиняемият Н. обикаля с автомобила си около детската градина, но този път не
направил опит да се доближи до нея и детето им или до градината.
На 22.05.2019г. сутринта около 08:00 часа,
когато свидетелката К.водила детето за градина, забелязала, че обвиняемият Н.
отново ги чака пред входа на учебното заведение. Този път обвиняемият Н. не отправил
обиди или заплахи към нея, а само я помолил да прегърне и гушне детето. Свидетелката
К.му позволила и след това Н. си тръгнал. Случилото се било възприето от
директорката на градината - свидетелката М.В.. Същата видяла, че обвиняемият се
намирал на тротоара срещу градината десет минути преди пристигането на
свидетелката и детето.
Настоящата инстанция в
изпълнение на задълженията извърши собствен
анализ на събраните доказателствени източници:
От
приложените по делото писмени доказателства - Заповед за защита № 14 от
24.07.2018 г. и Решение № 349 от 24.07.2018 г., постановени по гр.д. №
1148/2018 г. по описа на РС-Ловеч, се установява, че спрямо обвиняемия Н. е
издадена заповед за защита от домашно насилие, като същата му е връчена лично
на 27.07.2018 г. В заповедта подробно и ясно са описани мерките за защита и
съответните последици при неспазването им.
От
показанията на свидетелката Н.К. се установява, че на четири пъти обвиняемият Н.
нарушил наложените му мерки със Заповедта, като на 30.04.2019 г. сутринта я
пресрещнал пред дома ѝ, на същата дата около 16:00 часа последната го
заварила в детската градина, на 14.05.2019 г. около 17:00 часа и на 17.05.2019
г. около 08:00 часа я пресрещнал пред детската градина, като и при четирите
срещи ѝ отправил обиди и заплахи.
От
показанията на свидетелите П.А.и Ц.Г.– служители на МВР и на свидетелката П.В.–
детска учителка в ДГ „*****“, се установява, че на 30.04.2019 г., около 16:00
часа, обвиняемият Н. е нарушил наложеното му ограничение да не доближава ДГ „*****“.
В тази насока следва да се отбележи, че изложеното от свидетелите намира
потвърждение и в писмените доказателства - жалба от Н.К. до началника на
РУ-Ловеч от 30.04.2019 г. и сведение от същата дата, жалба от Н.К. до Районна
прокуратура – Ловеч от 30.04.2019 г., Заповед за задържане по ЗМВР на А.Н. за
24 часа от 30.04.2019 г., констативен протокол за извършена справка във
входящия дневник за получени сигнали и повиквания в ОДЧ при РУ МВР-Ловеч от
тел. 112, подадени от свидетелката К..
От
показанията М.С., разпитана по искане на въззивника и пред настоящата
инстанция, се установява, че на 14.05.2019 г., около 17:00 часа, обвиняемият се
е намирал в непосредствена близост до ДГ „*****“, като при разминаването на
пострадалата и обвиняемият, последният започнал да я обижда и заплашва.
Настоящата
инстанция изцяло кредитира показанията на свидетелите, доколкото в изложеното
от тях не се намират противоречия, възприетото от тях почива на
непосредствените им впечатления и се потвърждава от наличните по делото писмени
доказателства. В тази насока съдът счита за неоснователно направеното от
защитата възражение, че така възприетата фактическа обстановка се изгражда само
на показанията на заинтересовани от изхода на спора лица, а именно пострадалата
и свидетелката С., нейна приятелка. Така касателно
събитията, случили се следобед на 30.04.2019 г. показания са дали и свидетелите
А., Г.и В., а за тези от сутринта на 17.05.2019 г. и свидетелката В.. Съдът се
съгласява, че случилото се на сутринта на 30.04.2019 г. се извежда само от
показанията на свидетелката К., но това е обяснимо, доколкото на
местопрестъплението са присъствали само тя, обвиняемият и детето им. Аналогично
събитията от 14.05.2019 г. са възприети само от пострадалата и свидетелката С.,
като по делото няма спор, че последната е в близки, приятелски отношения с К..
В същия момент настоящият съдебен състав не откри никакви противоречия и
празноти в изложеното от тези свидетели. Точно обратното от показанията на
свидетелите К.К., учителка на Д.Н.в детската градина, и М.В. – директор в
детската градина, се установява, че обвиняемият нееднократно е посещавал
учебното заведение, включително и сутрин, когато К.е водела детето си за учебни
занятия. Съдът извърши проверка между изложеното от свидетелката К.и наличните
по делото доказателство относно случилото се на вечерта на 30.04.2019 г., макар
да не е предмет на обвинението, с оглед преценката за достоверност на
показанията ѝ. Така от показанията на свидетелите Ц., П.и В.и приложената
по делото заповед за задържане по ЗМВР се установява възможната съпричастност
на обвиняемия към отправените към К.обиди и заплахи по телефона, доколкото към
момента на позвъняването Н. не е бил задържан. Обстоятелство, което няма как да
е било известно на свидетелката К.към момента на даване на показанията ѝ.
При изложените факти и доказателственият анализ, на който те се основават,
въззивната инстанция прие от правна
страна следното:
Въз
основа на така изяснената
фактическа обстановка, правилно първоинстанционният
съд е извел правните си изводи,
че с деянието си подсъдимият А.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК.
Така
от обективна страна А.Н. на 30.04.2019 г., 14.05.2019 г. и 17.05.2019 г. не е изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие № 14 от 24.07.2018 г. на РС-Ловеч,
постановена по гражданско дело № 1148/2018 г., със съдебно Решение № 349/24.07.2018
г., влязло в сила от 28.09.2018 г., със срок на действие от 18 месеца, като
нарушил мерките за защита наложени от съда спрямо Н.К., да се въздържа от
извършване на домашно насилие, като й отправил обидни думи /„боклук“ и „курва“/
и заплахи; да не я доближава на по-малко от 100 метра, и да не приближава
жилището й на адрес: гр.***** „*****“ Ловеч, където ходи детето им.
Въззивната
инстанция се съгласява, че доколкото на 30.04.2019 г. на два пъти /сутринта
около 08:00 часа и следобед след 16:00 часа/, на 14.05.2019 г. и на 17.05.2019
г. обвиняемият Н. е нарушил мерките за защита, наложени от съда спрямо Н.К.,
като всяко едно от деянията осъществява поотделно един и същи престъпен състав,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, обуславя квалификацията на
деянието като извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл. 26, ал.1 от НК.
От
субективна страна настоящият съдебен състав приема, че деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. В тази насока съдът се
съгласява с разсъжденията на проверяваната инстанция, че са неоснователни
възраженията на защитата за липса на субективната страна, доколкото посещенията
на детската градина от страна на обвиняемия Н. са били в изпълнение на
родителските му задължения. Безспорно наложените мерки ограничават възможността
му да посещава процесното учебно заведение, но в същия момент при едно
добросъвестно поведение обвиняемият би могъл да подържа контакт с детето си,
доколкото мерките не се прилагат в дните на лични контакти.
По
вида и размера на наказанието:
Настоящата инстанция извърши проверка на съдебния акт и по отношение на вида и размера на наложеното
наказание при което не намери основание за изменение на присъдата в тази й
част.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките за приложение на
чл. 78а от НК, а именно обвиняемият не е осъждан за престъпление от
общ характер, не е
освобождаван от наказателна отговорност по Глава VIII, Раздел IV от НК, за престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, се предвижда наказание ЛОС до 3 години, а от деянието не
са причинени имуществени вреди.
РС-Ловеч правилно е отчел
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства определил наказание в рамките на предвиденото в
съответната правна норма а именно глоба в минимален
размер
от 1000 лева. В тази
насока съдът е отчел, че обвиняемият Н. е сравнително млад и с чисто съдебно
минало, при част от деянията му е бил воден от желание да осъществи контакт с
дъщеря си. В същия момент следва да се вземе предвид и че е привлечен към
наказателна отговорност за няколко деяния, извършени през сравнително кратък
период от време, като по делото са налице и данни, че Н. е упражнявал не за
първи път агресия срещу свидетелката К..
С
оглед на посоченото въззивният съдебен състав се солидаризира със съждението на
проверяваната инстанция, че по така повдигнатото му обвинение обвиняемият Н.
следва да се освободи от наказателна отговорност и му се наложи административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв., която да заплати на държавата по сметка
на бюджета на съдебната власт.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на решението, въззивната инстанция не констатира
основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт, поради което прие, че той следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без
уважение.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 и чл. 338 от НПК, Окръжен съд-Ловеч,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 356 от
27.11.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 552/2019 г. по описа на Районен съд –
Ловеч.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
Препис от решението да
се изпрати на страните в настоящото производство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………... ЧЛЕНОВЕ:
1……………………
2……………………