Р Е
Ш Е Н И Е
№…………/……………..
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети май две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Станчева
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при участието на секретаря Светлана
Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия
Р.Станчева
въззивно
гр.д. № 1835 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на „Ян Билдинг“ ЕООД, ЕИК ********* и Д.К.Й., ЕГН **********
против решението на Варненския районен съд, постановено на 08.04.2016г. по
гр.д. № 16484/2014г., при участието на трети лица - помагачи на страната на
ответника „Ян Билдинг“ ЕООД, в частта, в
която е прието за установено, че Л.К.Р., ЕГН ********** е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кк ****, с
идентификатор 10135.2572.12, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 88/1994г.
В жалбата на „Ян
Билдинг“ ЕООД са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на направените от съда изводи, допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон при обсъждане на доказателствата.
Оспорват се изводите на съда за доказаност на претендираното от ищцата право на собственост върху процесния имот и в частност за идентичност между имота и
описания такъв в документите за предоставено право на ползване в полза на праводателите й. Счита за неправилни и изводите на съда за
неоснователност на възражението му за придобивна
давност. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на
предявения иск за собственост.
Д. Й. обжалва първоинстанционното решение в качеството му на трето-лице
помагач. Навежда оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част,
основани на доводи за неправилно приложение на материалния закон и изводи на
съда, направени в противоречие с установеното от събраните по делото
доказателства и допуснати процесуални нарушения при анализа на същите. Иска се
отмяна и отхвърляне на предявения иск.
В с.з., чрез
процесуални представители жалбите се поддържат.
В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори от ищцата Л.Р., с които жалбите се оспорват
като неоснователни. По същество се пледира за потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски.
Третите лица – помагачи на страната на
ответника А.Г. К., поч. в хода на процеса и заменена
от правоприемниците си А.К.А. и Р.К.Р., участващи и на лично основание; Д.А.Й.,
поч. в хода на процеса и заменена от М.П.Д.; К.Н.К., поч. в хода на процеса и заменен от наследниците си В.К.Р.,
М.К.Н. и Н.К.Н.; Н.А.К., К.Ц.Д.,
Р.Д.С., Ц.Д.Ц., В.Й.Д., А.Й.Ж., В.Н.М., Г.Д.Б., М.Я.Н., С.Д.Б. и Ю.К.Й.,
редовно призовани не са изразили становище.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявени са евентуално съединени
искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
В
исковата си молба въззиваемата Л.Р. е изложила
твърдения, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран
в нот.акт № 88, том ХХVІ от 1994г. е собственик на
недвижим имот – вилно място с площ от 600 кв.м., находящ
се в гр.Варна, м.“***“, /сега м.“***“, кк ****/,
съставляващо пл.№ 3318 по КП от 1990г., ведно с изградената в него постройка. Праводателите й Д. П. и съпругата му М. П.а са придобили
така описания имот по реда на §4а от ЗСПЗЗ. Макар и имотът да попада в терен по
§4 не е одобряван ПНИ. Със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. за процесната територия е одобрена кадастрална карта и
съгласно същата имотът е заснет с идентификатор № 10135.2572.12, с площ от 597
кв.м. По повод направено от нея искане за снабдяване със скица е установила, че
в регистъра към КК като собственици на имота са вписани наследници на К. А. К.,
на основание Решение № 933/26.06.2003г. на ОСЗГ – Варна. Твърди, че от
закупуването му до настоящия момент тя владее така описания имот, заплащала е
следващите се данъци и такси, границите му никога не са били променяни, нито
някой е оспорвал правото й на собственост. С оглед на това счита, че тя е негов
собственик, на основание покупко-продажбата, а в условията на евентуалност и
въз основа на давностно владение, в качеството й на
добросъвестен владелец, евентуално недобросъвестен, поради което е предявила и
исковете си за признаване така претендираното от нея
право на собственост, на заявените в условията на евентуалност придобивни основания и за отмяна на НА № 67/2009г.
Първоначално
исковата претенция е била насочена срещу наследниците на К. К., но с оглед
установено, в хода на отстраняване нередовности на
исковата молба разпореждане от същите в полза на „Ян Билдинг“ ЕООД, съгласно нот.акт № 67/2009г. искът срещу тях е оттеглен и на
основание чл.228 ГПК като ответник е конституиран приобретателят
„Ян Билдинг“ ЕООД /молба от 04.03.2015г./. Наведени са твърдения, че
дружеството не е придобило права на собственост, тъй като праводателите
му не са били собственици на прехвърления процесен
имот.
В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени от въззивника „Ян Билдинг“
ЕООД с възражения за тяхната недопустимост и неоснователност. Твърди се, че
дружеството владее имота от закупуването му до настоящия момент, поради което и
ищцата разполага с по-интензивен способ за защита /искът по чл.108 ЗС/, а
предявеният установителен иск е недопустим. Оспорва,
че праводателите на ищцата са били собственици на процесния имот, вкл. и че същият не е идентичен с имота,
закупен от Л.Р., респ. с предоставения за ползване на прехвърлителите.
Заявява самостоятелни права на собственост, основани на договора за
покупко-продажба по нот.акт № 180/2009г., а по
отношение на неговите праводатели на надлежно
реализирано реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ с решение №
340/29.01.1996г. на ПК – Варна. В условията на евентуалност е наведено
възражение за придобиване по давност в резултат на владение, продължило повече
от 5 години, респ. 10 години, с присъединяване владението на праводателите им, считано от 30.07.1999г.
По искане на
ответника и на основание чл.219 ГПК, с определение от 22.06.2015г. първоинстанционният съд е конституирал праводателите
му, съответно техни наследници по закон в качеството им на трети лица –
помагачи. В дадения им срок становище е изразено единствено от Д.К.Й.. Същият
оспорва иска, навеждайки възражения за липса на идентичност между процесния имот и описания такъв в титула за собственост на
ищцата. Твърди, че продадения от тях на „Ян Билдинг“ ЕООД ПИ 10135.2572.12 им е
възстановен с решение № 340/29.01.1996г. на ПК - Варна и Решение от
28.04.1999г. на ВРС, постановено по гр.д. № 1437/1996г., а преди
колективизацията е притежаван от наследодателя му К. К., съгласно Крепостен акт
№ 37/10.05.1896г. и НА № 1270/1919г. Сочи, че са били въведени във владение с
Протокол № 67/30.07.1999г. и Протокол № 83/15.09.1999г., от който момент упражняват
фактическа власт и което владение са предали на купувача „Ян Билдинг“ ЕООД при
сключване на договора за покупко-продажба през 2009г. В тази връзка е направено
и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност, считано от 30.07.1999г.
В частта, в която
искът за отмяна на НА № 67/2009г., обективиращ
сключения между третите лица и ответника договор за покупко-продажба е
отхвърлен, първоинстанционното решение не е обжалвано
и е влязло в сила. Същото е влязло в сила и в прекратителната
му част досежно конституирания като трето лице –
помагач Й. А.Н./определение по ч.гр.д. № 2054/2016г. на ОС – Варна/.
Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното производство, наведените във въззивните
жалби оплаквания, становищата на страните по предмета на спора, събраните по
делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззиваемата Л.Р. претендира
право на собственост върху ПИ 10135.2572.12 по КК на гр.Варна и по отношение на
който имот въззивното дружество „Ян Билдинг“ ЕООД
също заявява собствени права, основани на договор за покупко-продажба по нот.акт № 67/2009г. Това е достатъчно да обоснове правния й
интерес от предявения установителен иск за
собственост, независимо от това дали ответната страна упражнява фактическата
власт върху спорния имот и възможността в този случай да бъде предявен иск с
правно основание чл.108 ЗС. В т.см. са и задължителните разяснения по т.2 от ТР
№ 8/2012г. на ОСГК на ВКС.
Видно от нот.акт № 88, том ХХVІ, д.9479/1994г. на ВН Л.Р. е закупила
от Д.Д. П. и М. М. П.а вилно място с площ от 600
кв.м., находящо се в гр.Варна, м.“***“, при граници А.
Г., Л. И., овощна градина на Д.Д. и общинско място,
ведно с построената в него вилна сграда с площ от 26.80 кв.м. Със същата
индивидуализация е посочен и имота, предмет на КНА № 135/1993г. на ВН,
представен в нотариалното производство за установяване правото на собственост
на праводателите на въззиваемата.
Съгласно
неоспореното заключение на в.л.Баев по допуснатата СТЕ, кредитирано от съда
като обективно и компетентно, кореспондиращо на останалия доказателствен
материал, описаният в НА 88/1994г. имот се идентифицира като имот с пл.№ 3318
по КП от 1990г., записан на името на праводателя Д.Д. П.. Вписванията за съседните имоти в разписния лист към
този план изцяло кореспондират на визираните в нот.акт
граници /Л. И., общинско, А. Г./. Налице е и съвпадение на местностите, предвид
обясненията на в.л., че „****“, „***“, „****“, „***“ и к.к.
„****“ са наименования на една и съща местност.
От коментираното
заключение се установява още, че имот пл.№ 3318 по КП от 1990г. съответства на
ПИ 572.12 по помощния кадастрален план от 2008г. и на процесния
ПИ 10135.2572.12 по КК на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД –
18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК, като
първоначално в регистъра към КК за този имот не е бил вписан собственик, а
впоследствие имотът е записан като собствен на наследници на К. К., на
основание Решение № 933/24.06.2003г. на ОСЗГ – Варна. Графичната площ на имота
по КК към настоящия момент е 597 кв.м.
Следователно
възраженията на въззивниците за липса на идентичност
между закупения от въззиваемата имот и процесния са неоснователни.
От ангажираните по
делото писмени доказателства и заключението по СТЕ е видно, че с решение от
28.04.1999г. на ВРС, постановено по гр.д. № 1437/1996г. по реда на чл.14 ал.3
ЗСПЗЗ частично е отменен отказът на ПК – Варна, обективиран
в Решение № 340/29.01.1996г. за възстановяване на притежавана от К. К.
земеделска земя в м.“****“ и е постановено възстановяване на правото на
собственост върху 11 700 кв.м., съставляващи части от имоти с пл. №№ 393,
392, 394 и 395 по КП от 1956г., а по КП от 1990 включваща подробно описани
части от имоти, сред които 597 кв.м. от пл.
№ 3318. Впоследствие административният орган /ОСЗГ/ е издал Решение №
993/24.06.2003г. по чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ за възстановяване в стари реални
граници на нива с площ от 16.420 дка, съставляваща части от имоти пл. № 394 и
395 по плана от 1956г., а по КП „****“ от 1990г. части от подробно описани
пл.№№ и кореспондиращи на възстановената част с решението по гр.д. №
1437/1996г. и първоначално възстановената част от този имот, съгласно Решение №
340/29.01.1996г. на ПК - Варна.
С нот. акт № 180, том ІV, д.716/2009г. на нотариус, рег. №
194 наследниците на К. К. са продали на въззивника
„Ян Билдинг“ ЕООД ПИ 10135.2572.12 по КК на гр.Варна, идентичен на пл. № 3318
по стар кадастрален план.
Между страните не
се спори, че процесният имот, като част от
възстановения в полза на наследниците на К. К. попада в терен с имоти по §4
ЗСПЗЗ. Това е видно и от представените доказателства, установяващи правата на праводателя на въззиваемата Д. П..
С решение по
Протокол № 19/22.09.1987г. на ИК на ОбНС – Варна е
утвърден списък на лицата, на които се предоставят земи за ползване по 26-то
ПМС и в който списък под № 20 е вписан Д.Д. П. с
посочен имот в м.“****“, с площ от 0.8 и граници Л.Т. и път. Впоследствие, с
разрешение за строеж № 286/1990г. на ползвателя е разрешено да построи сезонна
постройка с площ от 35 кв.м. по одобрен проект.
Видно от
оценителен протокол № 731/20.09.1993г., издаден вр.
§4а ПЗР на ЗСПЗЗ е извършена оценка на 600 кв.м. от предоставения за ползване
имот и на сграда с площ от 26.80 кв.м. Определената цена на земята е заплатена
чрез Община Варна, съгласно приетите като доказателства вносни бележки и
удостоверение на кметство ****, община Варна /л.306/.
Следователно праводателят Д. П. е бил ползвател по см. на §4 ПЗР на
ЗСПЗЗ и същият е заплатил стойността на земята, при наличието на предпоставките
на §4а ЗСПЗЗ – предоставено право на ползване, наличие на сграда към
01.03.1991г. и заплащане стойността на земята в определения от закона срок. В
тази връзка следва да се отбележи, че пред първоинстанционния
съд липсва изрично оспорване от страна на ответната страна досежно
характера на постройката, както и че същата е била изградена към 01.03.1991г.
/протоколно определение на първоинстанционния съд от
06.11.2015г., по отношение на което и двете страни по спора не са навели
възражения, респ. оплаквания във въззивните жалби/,
поради което и нарочни доказателства в тази насока не са събирани. В същото
време, на данните за наличието на сграда по см. на §4а, съдържащи се в
оценителния протокол и издаденото строително разрешение кореспондират
показанията на св.Т. Г., която сочи, че към момента на закупуването на имота от
въззиваемата в него е имало две постройки, на бетонов
фундамент, годни за живеене през лятото, както и св.Б., сочещ, че освен двете
постройки имотът е бил електрифициран и водоснабден.
Наличието на
реализирани права по §4а ЗСПЗЗ препятсва реалната
реституция на имота в полза на бившия собственик. Поради това и постановеното
по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ позитивно съдебно решение, включващо и процесния имот не е породило своето конститутивно
действие. Следователно наследниците на К. К. не са били собственици на
продадения в полза на въззивника „Ян Билдинг“ ЕООД
имот. Като такъв се легитимира бившия ползвател, респ. приобреталката
Л.Р. на основание извършената в нейна полза покупко-продажба по нот. акт № 88/1994г.
Приетите за
доказани права на собственост на въззиваемата на това
основание обуславя разглеждането на правоизключващите
възражения на ответната страна и третото лице-помагач Д.Й. за придобиване на
имота въз основа на давностно владение, осъществявано
от дружеството от закупуването му през 2009г. до настоящия момент, вкл. и чрез
присъединяване владението наследниците на К., осъществявано от 30.07.1999г.
От показанията на
свидетелите Т. Г. и Н. Б. безпротиворечиво се
установява, че след придобиването на имота през 1994г. въззиваемата
Л.Р. е установила фактическа власт върху същия. Според св.Г. до 1997г. го е
посещавала ежегодно, като още тогава е била възложила на съпруга на
свидетелката да се грижи за имота /да почиства мястото от треви/, а
впоследствие на друго лице – съсед С., на когото е било разрешено през лятото
да живее там, както и му е било заплащано, за да го почиства и поддържа.
Св.Б. също сочи,
че за известно време С. е живял там, както и че същият е поддържал имота срещу
съответно заплащане. Парите ги давал свидетеля, който ги предавал на адв.П., а тя на С..
При така
направените изводи за установена фактическа власт от страна на въззиваемата, в качеството й на собственик на процесния имот, съдът приема, че за да почне да тече
давност в полза на друго лице на първо място е необходимо същата да бъде
прекъсната от действия на това лице. Снабдяването с титул за собственост, респ.
заплащането на дължимите данъци за имота не са достатъчни, за да се приеме
наличието на започнало и осъществявано владение от негова страна. Това следва
от същността на владението като фактическа власт върху вещ с намерение за своене. По тези съображения постановяването на позитивното
решение в полза на наследниците на К. К., респ. сключения договор за
покупко-продажба между тях и въззивника „Ян Билдинг“
ЕООД сами по себе си не поставят началото на течащ в тяхна полза давностен срок. Обективираното в нот.акт волеизявление на страните по договора, че
владението върху имота се предава в деня на подписването му няма обвързваща доказателствена сила и също не установява предаване на
фактическата власт.
Съдът намира, че
по делото не е установено третите лица – помагачи, като наследници на К. К. да
са установили фактическа власт върху процесния имот.
В приетата като доказателство реституционна преписка се съдържат два протокола
за въвод във владение с посочено основание решение по
гр.д. 1437/96г. на ВРС – от 30.07.1999г. и 15.09.1999г., но в същите не са
описани имотите, предмет на въвода. От скиците към
тях също не става ясно дали предмет на въвода са
всички имоти, посочени в решението - повдигнатите в цвят имоти /удебелен контур
на приетите преписи/ не включват имот пл. № 3318 /арг.
и от забележка върху протокола от 30.07.1999г. на л.192/.
Наред с това, към
момента на издаване и на двата протокола решението по гр.д. № 1437/96г. е било
предмет на обжалване, макар и само в частта, в която жалбата на заявителите е
била отхвърлена. Към този момент и достъпът до имота е бил ограничен, предвид
активизираните свлачищни процеси и наложената в тази
връзка забрана в района /показанията на св.Г. и св. Б., както и писмо на Община
Варна с изх. № АУ002454ВН-001ВН/20.01.2016г., л.292/, което опровергава
твърденията за реален въвод с установяване на
фактическа власт върху процесния имот.
Соченото от
ангажирания от ответното дружество св.С. С., че след подписване на нот.акт Д.Й., в качеството на представител на продавачите
му е предал ключ от катинара на имота, не се подкрепят от други доказателства.
Липсват каквито и да било доказателства, че преди това Д.Й., или друг от наследниците
на К. са извършили фактически действия по отстраняване на въззиваемата
от имота. Изводи в тази насока не могат да се направят от показанията на св.К. К.,
който сочи, че след възстановяването третите лица-помагачи са обработвали и са
се грижили за имота. Показанията на този свидетел са общи и неконкретизирани.
Същите, както и показанията на св.С. се
опровергават и от проведеното от въззиваемата
насрещно доказване. В тази връзка, настоящият състав намира, че показанията на
св.Г. и св.Б. са логически последователни, взаимно кореспондиращи си,
възпроизвеждащи непосредствени впечатления и конкретни обстоятелства досежно осъществяваното от въззиваемата
владение от закупуването на имота до предявяване на иска. Изложените във въззивната жалба на третото лице – помагач доводи за
противоречие в тези показания са неоснователни. И двамата свидетели описват
имота с граници и съседи, кореспондиращи по местоположение на отразяванията за
съседните имоти, съгласно скицата към заключението на в.л. – Л. Т. е сочен като
съсед от горната страна, т.е. над имота, погледнато от изток, а братята В. и А.
Г. от долу, С. е сочен като собственик на съседен имот, което обстоятелство
също е вярно, независимо, че между неговия имот и процесния
има нанесен път. Тези граници са сочени и от ангажирания от въззивното
дружество св.Г. А..
За разлика от
показанията на св.Г. и св.Б., показанията на св.С. и св.А. са общи и неконкретизирани. Св.А.
сочи, че имотът се стопанисва от св.С. , без обаче да пояснява в какво се
изразяват извършваните от него действия. Св.С. , пък сочи, че действията му по
стопанисване на имота се изразяват в плащане на данъци, наглеждане, орязване на
клони, възстановяване на ограда, но същите не са подкрепени от останалия доказателствен материал. Свидетелят е служител в друго
дружество, собственост на управителя на „Ян Билдинг“, поради което и предвид
представените доказателства за заплащане на местен данък по банков път не е
ясно как е осъществявал изпълнението на това му възлагане. Наред с това от
показанията на св.Г. и св.Б. се установява, че действията по поправянето на
оградата, засегната от проливните дъждове по време на Аспаруховското
наводнение /2014г./ е извършено от С., а не от свидетеля. Липсват
доказателства, подкрепящи показанията на св.С. за извършвани от него фактически действия по
поддръжката и почистването на имота, в т.ч. и поправяне на оградата.
Следователно, по
делото не е доказано, при условията на главно и пълно доказване, че
дружеството, респ. неговите праводатели са прекъснали
владението на въззиваемата, установявайки и
упражнявайки непрекъсната фактическа власт върху процесния
имот в изискеумите се по чл.79 ЗС давностни
срокове /5 год., в качеството му на добросъвестен приобретател
от несобственик, респ. 10 год., при заявено присъединяване владение на праводателите/. Ето защо наведените възражения за
придобиване правото на собственост въз основа на придобивна
давност са неоснователни.
Горното обуславя и
извода на съда, че предявеният от Л.Р. иск за собственост е основателен и
следва да бъде уважен.
Поради съвпадането
на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направеното искане въззивниците следва да
заплатят на въззиваемата направените от нея разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, като дължимата от „Ян билдинг“ ЕООД сума е 1 000 лева
/договор за правна помощ на л.81/, а от Д.Й. – 900 лева, съгласно договор за
правна помощ на л.34.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския районен съд,
постановено на 08.04.2016г. по гр.д. № 16484/2014г. в обжалваната му част, в
която е прието за установено, че Л.К.Р., ЕГН ********** е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кк ****, с
идентификатор 10135.2572.12, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 88/1994г.
Решението е
постановено при участие на трети лица -
помагачи на страната на ответника „Ян
Билдинг“ ЕООД – Д.К.Й., А.Г. К., поч. в хода на процеса и заменена от правоприемниците си А.К.А.
и Р.К.Р., участващи и на лично основание; Д.А.Й., поч.
в хода на процеса и заменена от М.П.Д.; К.Н.К., поч.
в хода на процеса и заменен от наследниците си В.К.Р., М.К.Н. и Н.К.Н.; Н.А.К., К.Ц.Д., Р.Д.С., Ц.Д.Ц., В.Й.Д.,
А.Й.Ж., В.Н.М., Г.Д.Б., М.Я.Н., С.Д.Б. и Ю.К.Й..
ОСЪЖДА „Ян Билдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стара планина“ № 6 ДА ЗАПЛАТИ на Л.К.Р., ЕГН **********
сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Д.К.Й., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.К.Р., ЕГН **********
сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на
чл.280 ГПК с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: