Р Е Ш Е Н И Е №2972
13.07.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII
– ти гр.с-в в открито съдебно
заседание на 14.06.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена
Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4453 по описа за 2018г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по иск с
правна квалификация чл. 422 ГПК.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, чрез пълномощника си ю. А. Т., е предявил против Д.К.Д., с ЕГН **********
*** иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно
гр. дело № 2098/2018 г. на РС – Пловдив, 15 - ти гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1369/08.02.2018, суми за начислена топлинна енергия, както следва:
главница в размер на 448,81 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017 г., обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в
размер на 51,19 лева за периода 02.07.2016г.- 06.02.2018г., законната лихва,
считано от 07.02.2018г.- датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на главницата и разноските по заповедното производство в размер на 75
лева както и да бъде осъден ответника да заплати разноските в настоящето производство.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Д.К.Д. оспорва твърденията
на ищеца, че е собственик на топлоснабдения имот бул. М.№ .., вх.., ет.., ап...
Не оспорва размера на претендираните суми. Ангажира доказателства.
Съдът след като се запозна с
доказателствените материали по делото поотделно и в съвкупност и на основание
чл. 12 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
По подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано частно гр. дело 2098/2018
г. на РС – Пловдив, 15 - ти гр. с-в със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК 1369/08.02.2018 е разпоредено заплащането на суми за начислена топлинна
енергия, както следва: главница в размер на 448,81 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017
г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва
върху главницата в размер на 51,19 лева за периода 02.07.2016г.- 06.02.2018г.,
законната лихва, считано от 07.02.2018г.- датата на подаване на заявлението и
разноските по заповедното производство в размер на 75 лева. Срещу така
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по
чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване
на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Като писмени доказателства са приети, препис- извлечения от сметка, общите
условия на ищеца, справка за доставена топлинна енергия по количество и
стойност за апартамент находящ се в гр. П., бул. М.№ .., вх.., ет.., ап..,
приет по делото е и нотариален акт за дарение ... на н.....с рег. № .. от НК от
който се установява, че ответник Д.К. С. запазва правото на ползване на
топлоснабдения имот – процесния апартамент, който дарява на дъщеря си.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните до колкото
ответник Д.К. С. е титуляр на ограничено вещно право на ползване за
топлоснабдения имот – арг. от чл. 153, ал.1 ЗЕ.
Доказани се явяват твърденията на ищеца за размера на разпределената
топлинна енергия за процесния период, до колкото и тези обстоятелства не се
оспорват изрично от ответника, поради което и по делото не е допусната и приета
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
Изложените възражения за прехвърлянето на партидата на името на ответник Д.
С. не касаят исковия период, до колкото процесните задължения са за
отоплителния сезон 2016-2017г., а прехвърлянето на задълженията за период
отпреди 23.12.2014г.
Ето защо предявените искове са явяват основателни и доказани по размер.
На основание чл. 78 ГПК ответник Д. С.следва да бъде осъдена да заплати
разноските в заповедното производство в размер на сумата от 75 лева и
разноските в настоящата инстанция също в размер на сумата от 75 лева.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Д.К.Д., с ЕГН ********** *** дължи в полза на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 присъдените по частно гр. дело №
2098/2018 г. на РС – Пловдив, 15 - ти гр. с-в, със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1369/08.02.2018, суми за начислена топлинна енергия, както следва:
главница в размер на 448,81 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017 г., обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в
размер на 51,19 лева за периода 02.07.2016г.- 06.02.2018г., законната лихва,
считано от 07.02.2018г.- датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на главницата;
ОСЪЖДА Д.К.Д., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумата от 150 / сто и петдесет/ лева,
които представляват разноски за заповедното производство и настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.