Решение по дело №50/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 66

гр. Видин, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

 двадесет и осми март

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

50

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от Дирекция „Инспекция по труда”, против решение № 13/11.01.2022 г., постановено по АНД № 739/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 05-0001220/09.07.2021 г., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, с което на „П* И П*” ЕООД, гр. Видин, представлявано от управителя П.Е.Г. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.61,ал.1 от КТ, във връзка с чл.1,ал.2 от КТ. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди процесното наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски за процесуално представителство по делото.

Ответникът по касация – оспорва жалбата, твърди, че решението е правилно и законосъобразно и претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за неправилност на решението на ВРС, поради това, че е налице съставомерност и доказаност на нарушението.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното от фактическа страна: при извършена проверка на място на 02.06.2021г. в цех за сглобяване на велосипеди, находящ се в гр. Дунавци, ул.”Плиска” № 1, община Видин, както и по документи на 08.06.2021г. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, относно спазване на трудовото законодателство в дружеството – ответник по касация, е констатирано следното нарушение: „П* И П*” ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа лицето Ц. С. С., което е полагало труд в проверения цех, като се е занимавало със сглобяване на велосипеди. От същия била попълнена декларация, от която се установява, че лицето е постъпило на работа в цеха на 01.06.2021г. като „центровчик”, с фиксирано работно време от 08:30 ч. до 17:00 ч. и месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, като отношенията му с дружеството – ответник по касация не са уредени като трудови и не е сключен писмен трудов договор. Като доказателство на 08.06.2021г. бил представен граждански договор № 8/01.06.2021г. между ответника и лицето Ц. С. С.. В договора е посочен следния предмет: „за посочения период /01.06.2021г. до 30.06.2021г./ лицето да участва в сглобяването на 500 бр. колелета, като спазва указанията на управителя на фирмата за извършване на процедурата по сглобяване на един велосипед. Спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд”. Било уговорено възнаграждение в размер на 500,00 лева след приемане на извършената работа /словом е написана различна сума: „триста” лева/.

Въз основа на преписката е съставен АУАН, който е връчен на представител на дружеството. Против акта не са направени възражения, след което е издадено и обжалваното пред ВРС НП, с което на ответника по касация е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.61,ал.1 от КТ, във връзка с чл.1,ал.2 от КТ.

С обжалваното решение районният съд отменил наказателното постановление. Приел, че органът е дал предписания на дружеството, че до 11.06.2021 година дружеството следва да сключи трудови договори с наетите работници. По делото е представен трудов договор сключен с лицето на 10.06.2021 год. ВРС е отменил НП, като е приел, че дружеството е изпълнило дадените от Инспекцията по труда предписания.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна. Разгледана по същество тя и е основателна.

Решението на районния съд е неправилно.

Съдът не споделя мотивите на районният съд, че извършването на административно нарушение не е установено по безспорен начин, както и че в случая дадените от наказващия орган предписания са изпълнени, поради което и не е следвало да бъде издадено НП.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че от 01.06.2021г. до датата на проверката не е сключен трудов договор между Ц.  С. и ответника, което обстоятелство не е спорно между страните.

Видно от декларацията на лицето Ц.  С., попълнена собственоръчно от него в деня на проверката, лицето е полагало труд като „центровчик” в цех за сглобяване на велосипеди от 01.06.2021г., с работно време от 08,30 ч. до 17,00 ч., с почивка от 1 час и почивни дни събота и неделя, с уговорено месечно възнаграждение от 650 лева.

Основното оплакване в касационната жалба е, че според ВРС по делото не е безспорно доказано извършването на нарушението от страна на дружеството, както и че неправилно е прието, че поради изпълнение в срок на дадените предписания, то и не е следвало да се издава НП срещу нарушителя.

Според съда неправилно е прието от ВРС, че не са налице достатъчно доказателства за извършването на нарушението. В конкретния случай не са допуснати нарушения в хода на административно-наказателното производство, като в тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че представителят на уличеното лице не е направил възражение във връзка с установената фактическа обстановка в протокола за проверка изх.№ ПР2118028/10.06.2021г., както и в АУАН, където изрично се посочва, че общо единадесет лица, сред които и Ц.  С., находящи се в проверявания цех, стопанисван от ответника по касация, са се занимавали не с ремонт на помещението, както се твърди от представителя на дружеството, а именно със сглобяване на велосипеди.

В конкретния случай фактическия състав на констатираното административно нарушение е описан достатъчно ясно, точно и конкретно, като са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По безспорен и категоричен начин е установено допускането до работа на лице, с което не е сключен трудов договор за осъществяване на трудова дейност. В този смисъл следва да се посочи, че издаденото НП не е за неизпълнение на предписания.

Съгласно чл.1,ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В процесния случай е безспорно доказано, че към датите на извършване на проверките – 02.06.2021г. и 08.06.2021г., не е имал сключен трудов договор с ответника по касация, в качеството му на работодател. Това обстоятелството не е спорно по делото. Вместо трудов договор между дружеството и работника е бил сключен граждански такъв. Спорен е въпросът дали характерът на сключения между страните договор е граждански или трудът, престиран от Ц.  С. за дружеството разкрива белезите на труд, който следва да се осъществи по трудово правоотношение.

Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл.66 от КТ. Решаващо значение за определяне на характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. Както при трудовия договор, така и при договора за изработка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявал Ц.  С.. По гражданския договор се дължи т.н. овеществен труд – постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина.

В случая безспорно са налице основните елементи на трудовото правоотношение, както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от документите, приложени към делото. По отношение на работното време, видно от приложената декларация от лицето, трудът е полаган системно и по предварително установени часове, с които същият се е съобразявал. Мястото на полагане на труда е в цех за сглобяване на велосипеди, нает от ответника по касация. Монтажниците са поставени в зависимост по отношение на избора си на работно време, нужно е да се съобразят с изискванията на управителя на дружеството – ответник по касация. Следователно центровчикът не е бил свободен в избора си на време за престиране на своя труд, както и в избора си на дни, в които да го полага. Налице е йерархическа зависимост на работника спрямо юридическото лице – работодател, с елементи на установен трудов ред и трудова дисциплина. Освен това е установена и ритмична периодичност на заплащане: „месечно”, докато при договора за изработка, регламентиран в Закона за задълженията и договорите, ако нищо не е уговорено, възнаграждението се дължи при предаване на работата на възложителя. Обикновено при този вид облигационни договори действието им се прекратява с изпълнение на възложената работа, като по принцип липсва повторяемост при осъществяването му. Така представеният по делото граждански договор - с оглед на уговореното в него, има белезите на трудов такъв и очевидно прикрива съществуващо трудово правоотношение. С договора е уговорена типична трудова функция на изпълнителя в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост при осъществяването ѝ, на едно и също работно място и заплащане на възнаграждение. Още един факт в подкрепа на този извод е заложеното в т.нар. „граждански договор” задължение за наетото лице, да „спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд”, каквото законодателно е предвидено единствено при трудово правоотношение, а не при облигационно.

Предвид анализа на всички представени по делото писмени доказателства, съдът намира, че характерът на правоотношението между Ц.  С. и „П* И П*” ЕООД е трудов. Поради това липсата на трудов договор води до нарушение на правилата на КТ. Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – ответник по касация. В този смисъл изводът на ВРС, че правоотношението между страните по договора е облигационно, а не трудово такова е неправилен.

Съгласно чл.61,ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Безспорно се установява от данните по преписката, че ответникът по касация е извършил нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. При извършената проверка на 02.06.2021г. лицето Ц.  С., наето от ответника по касация, е предоставяло работна сила без да има сключен трудов договор със своя работодател. За описаното нарушение се предвижда административно наказателна отговорност по чл.414,ал.3 от КТ, съгласно който работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. С разпоредбата на чл.415в,ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл.415в,ал.1 от КТ, така и по чл.28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната разпоредба на чл.415в от КТ.

Предвид гореизложеното решението на ВРС, с което е отменено наказателното постановление, е неправилно. Същото е постановено в противоречие с материалния закон.

Направените оплаквания в касационната жалба са основателни.

По посочените по – горе съображения решението на Районен съд Видин следва да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено.

При този изход на производството основателно е искането на касатора за присъждане на разноски, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Видин сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 13/11.01.2022 г., постановено по АНД № 739/2021г. по описа на Районен съд Видин, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 05 - 0001220/ 09.07.2021г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Видин, с което на „П* И П*” ЕООД, с адрес: гр. Видин, представлявано от управителя П.Е.Г. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА „П* И П*” ЕООД, гр.Видин, представлявано от управителя П.Е.Г., да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляващи направени пред касационната инстанция разноски за процесуално представителство по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                               2.