№ 497
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000501683 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 260004 от 04.01.2021г., постановено по гр. д. №
16761/2017 г., (изменено в частта за разноските с Определение № 266156 от
01.04.2021г.) СГС, І ГО, 11 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на А.
Т. К., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 100 000 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от
реализирано на 24.08.2015г. пътно-транспортно произшествие, вследствие на
противоправното поведение на Ц. Б. Б. - Т., като водач на л.а. „Фиат“, с рег. №
********, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили контузия в
областта на гръдния кош и корема, с хематом в областта на лява гърда,
счупване на 4-то, 5-то, 6-то, 8-мо и 9-то леви ребра, и малки плеврални
изливи, счупване на гръдна кост, счупване на 12-ти гръден прешлен, както и
остра стресова реакция – преходно разстройство със значителна тежест, ведно
с лихва за забава, считано от 24.08.2015г. (датата на деликта) до плащането,
сумата от 362 лв. – имуществени вреди за разходи за лечение, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 3 075, 60 лв. – разноски по
делото, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 126 000 лв. С решението СГС, І ГО, 11 състав е
осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер на 2 960 лв. – държавна такса и
разноски за вещи лица в размер на 402,38 лв. С решението СГС, І ГО, 11
състав е осъдил А. Т. К. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 78,
1
ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 1 196, 83 лв. – разноски по делото.
Срещу решението в осъдителната му част за разликата над 15 000 лв. до
присъдените 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, е подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД с релевирани
оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като
размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с
обществения критерий за справедливост по аргумент от чл. 52 от ЗЗД и с
многобройната практика на съдилищата. Релевира се оплакване срещу
определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди,
като се поддържа, че същото е завишено и не съответства на претърпените
травми. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да
отмени решението на първата инстанция в обжалваната част, като отхвърли
иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над сумата от
15 000 лв., ведно с лихвата и законните последици. Претендира се
присъждане на направените разноски пред двете инстанции, включително
адвокатски хонорар.
В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна /ищец/,
оспорва изцяло подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена
без уважение като неоснователна и недоказана, а решението в атакуваната
част да бъде потвърдено. Претендира сторените в производството разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. пред настоящата инстанция жалбоподателят изразява становище
в писмена молба, с която поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна,
чрез процесуалния представител, оспорва жалбата и поддържа подадения
отговор.
Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на
страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира
следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок,
предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса имаща право и интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), вр. с чл. 45
ЗЗД. Предявените искове имат за предмет - присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, търпени от ищцата, вследствие на ПТП
настъпило на 24.08.2015г., ведно със законната лихва върху обезщетенията до
окончателното им изплащане. При предявен иск с посоченото правно
основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние
от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в
2
причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І
ГО, 11 състав е приел, че са налице всички предпоставки, за да бъде
ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество и е
уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, а този за имуществени вреди - изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в
частта, в която предявеният от ищцата иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 15 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 24.08.2015г. до окончателното плащане, а този за
имуществени вреди – за сумата от 362 лв., както и в отхвърлителната част за
сумата над 100 000 лв. до пълния предявен размер на иска за обезщетение на
неимуществени вреди от 126 000 лв.
С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила
на присъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищцата, както и че
е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, спорът на
страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху въпроса относно
справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди.
Във връзка с доводите на ответника, касаещи допуснато от
първостепенния съд нарушение на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира
следното:
От приетата пред първата инстанция първоначална комплексна
съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/, изготвена от три вещи лица –
доктори със специалност: вътрешни болести и медицинска онкология,
неврохирургия и ортопедия се установява, че вследствие на процесното ПТП
ищцата е получила съчетана гръдно-коремна и гръбначна травма със следните
увреждания: контузия на гръдния кош и корема; множествени фрактури на
ребра вляво; контузия на белия дроб; плеврален излив вляво; хематом на лява
млечна жлеза; фрактура на гръдната кост; компресионна фрактура на тялото
на 12-ти гръден прешлени (Тх12) с умерен компресивен синдром. Съгласно
заключението, в резултат на травмата, ищцата е развила голям хематом,
ангажиращ почти цялата жлеза. Страданието й е причинило изразен болков
синдром, който персистирал дълго след това. Непосредствено след травмата е
било проведено 7 дневно болнично лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД –
София, в Клиниката по хирургия, където е било проведено комплексно
3
инфузионнно и медикаментозно лечение. Поради продължаващи оплаквания
от болки в гърдите и гръбначния стълб и затруднено дишане е било
проведено болнично лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, Трета хирургична
клиника, за периода от 07.09.2015г. до 10.09.2015г. След установяването на
голям посттравматичен хематом в областта на лява млечна жлеза при
пострадалата е било проведено симптоматично лечение: антибиотично
лечение, обезболяващи средства с оглед купиране на изразен болков синдром.
Назначено е било и физио-терапевтично лечение с известен ефект. В
заключението се излага, че в първите месеци след травмата, поради силни
болки и оток на жлезата, мамографии не са били възможни да се проведат, а
само ехографии. Впоследствие са били налице фибротични изменения.
Препоръчана й е била биопсия на този участък. След диагностицирането на
фрактурата на 12-ти гръден прешлен пострадалата е била прегледана от
ортопед в Горна Баня, поставен й е бил гръдно-поясен корсет (лумбостат). Не
й е било предложено оперативно лечение поради давността на травмата и
липсата на неврологична симптоматика. Към 09.05.2016г. са били установени
рентгенови данни за настъпило костно зарастване (консолидиране) на
фрактурирания прешлен. В резултат на получените травматични увреждания
ищцата е търпяла интензивни болки и страдания за срок от 2-3 месеца,
значителни до 6 месеца и умерени до 12 месеца. Към датата на извършения от
вещото лице-ортопед личен преглед се констатира, че ищцата все още се
оплаква от болки в кръста и гърба, усилващи се при движение и натоварване,
които й създават битов дискомфорт и нарушават качеството й на живот.
Медицинският експерт сочи, че при пострадалата е налице продължителен
период с болки в областта на млечната жлеза. Симптомите са били трудно
овладени от прилаганата терапия, като данните от най-новите изследвания
сочат за наличие на хроничен процес, което състояние налага задължително
динамично проследяване. Гръдната травма е отзвучала без остатъчни
последици. Фрактурата на прешленовото тяло е зараснала с незначителна
деформация на гръбначния канал, без отношение към гръбначния мозък и
неврални структури.
В о.с.з. пред първата съдебна инстанция вещите лица поддържат
заключението си. Вещото лице неврохирург излага, че в първоначалната
документация от първото лечебно заведение не е било посочено изрично
„контузия на бял дроб“, но в тази на УМБАЛ „Св. Анна – София“ и на
„Пирогов“ било отбелязано „УЗД следи от плеврален излив в ляво“.
Пояснило е, че не може да има плеврален излив без да има контузия на белия
дроб. В „Пирогов“ при рентгена също било описано „ателектази в ляво,
белодробно поле задебелено, плеврални сенки“, които били белези на
контузия на белия дроб. Такива промени не можели да настъпят без
наличието на такава. Вещото лице е уточнило, че контузията на белия дроб
води до временна опасност за живота, както и плевралния излив, които били
едно и също.
По делото е изготвена и съдебномедицинска експертиза от вещо лице –
4
пулмолог, от която се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е
получила контузия на гръдния кош, двустранни малки плеврални изливи. В
експертизата се сочи, че при ищцата не са били описани и документирани
патологични промени в белодробния паренхим. Вещото лице сочи още, че
болките при подобни травматични фрактури, предвид възрастта на ищцата,
отзвучават в рамките на 40-45 дена след травмата, тъй като липсват
рентгенови данни за дислокация на фрагментите на ребрата и гръдната кост.
Експертът не е извършил личен преглед на ищцата и не може да посочи дали
са налице трайни последици за здравословното състояние на последната от
получените травми.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице излага, че за да може да
бъде установен плеврален излив рентгенографично е необходимо той да бъде
поне 60-70 мл, а ехографско може и по-малко. Посочва също, че при здрав
човек количеството на тази течност е около 5 мл. Уточнява, че при
постъпването на ищцата в „Пирогов“ на 07.09.2015г. диагнозата е придобила
по-конкретен вид, като допълнително е било установено счупването на
гръдната кост и счупване на 8-мо и 9-то ребро в ляво, като там също е било
описано наличие на малки плеврални изливи.
По делото е изготвена и повторна КСМЕ, изготвена от вещи лица
специалност – хирургия и образна диагностика, от която се установява, че
вследствие на процесното ПТП ищцата е получила голям хематом
/кръвонасядане/ в областта на лявата гърда. Докторите сочат, че към момента
на изготвяне на заключението при ищцата се наблюдава трайна деформация
на гърдата, изразяваща се в хлътване с прекъсване на паренхима, дефект,
вървящ от горния вътрешен квадрант към долния външен квадрант, даващ
значителен козметичен дефект, с придърпване на ареолата и мамилата към
хлътването. Гърдата е дифузно по-плътна и леко болезнена при палпация.
Наличната деформация може да бъде коригирана единствено оперативно.
При отказ от оперативна интервенция е необходимо да се проследява редовно
– през 6 месеца, тъй като фиброзните промени в гърдата, които са резултат от
резорбцията на хематома, могат да провокират малигнена дегенерация.
Вещите лица сочат, че вариантите за оперативна корекция са два, чрез
пластично възстановяване на дефекта, но не се наемат да дадат прогноза за
възстановяване на гърдата в първоначалния й вид. Втората възможност е
поставяне на протеза, която наподобява дясната гърда.
В о.с.з. вещите лица поддържат заключението си, като уточняват, че
„малигнена дегенерация“ означава злокачествено израждане. Заявяват, че към
момента на изготвянето на заключението такова не е било налице, но е
необходимо да се следи през шест месеца, ако не бъде проведена операция.
Съдът кредитира заключенията в описаните части, тъй като са
изготвени от експерти, които притежават необходимите познания и опит,
отговорили са изцяло и изчерпателно на поставените въпроси, експертизите
взаимно се допълват.
5
От заключението на приетата и неоспорена съдебнопсихологична
експертиза се установява, че по време на инцидента ищцата е преживяла
остър емоционален стрес, изпитала е страх за здравето и живота си. По време
на болничния престой и на възстановителния процес е понесла силни болки и
неудобства, била е зависима от грижите на други лица, нарушен е бил
обичайният й активен начин на живот, изпитвала е постоянен страх от
инвалидизиране. В отговор на травматичното събитие е развила
продължителна адаптационна реакция с прояви на безпокойство, напрежение,
тревожност, безсъние, белези на посттравматичен стрес с оживяване на сцени
от инцидента, поради което през 2018г. е потърсила помощ от психолог, от
когото състоянието й е преценено като посттравматично стресово
разстройство. Вещото лице пояснява, че това разстройство възниква като
закъснял и/или продължителен отговор на тежко стресогенно събитие и
включва епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на
внезапно оживяване на минали сцени /flashbacks/, сънища или кошмари, на
фона на продължително чувство за „вцепененост“, емоционална притъпеност,
отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикалящата
среда, анхедония /неспособност за изпитване на удоволствие/ и избягване на
действия и ситуации, напомнящи травмата. При ищцата са установени
изострено внимание и чувствителност към здравословните й проблеми,
състояние на повишена тревожност, напрежение, импулсивност, несигурност,
колебания в настроението, загуба на увереност, усещане за заплаха,
раздразнителност, слабост и апатия, изводими от претърпения инцидент и
последиците от него. Като трайна последица при пострадалата са останали
напрежение и страх при пътуване с автомобил; тревожност от деформацията
на гърдата й и евентуалното възникване на „раково заболяване“; болки при
продължително ходене и стоене и произтичащо от това ограничаване на
общата й активност и обичайния житейски стереотип. Останал й е
травматичен спомен за инцидента, който се репродуцира при напомнящи
стимули.
По делото са събрани свидетелските показания на свидетелката К.,
която е бивша снаха на пострадалата. От показанията на свидетелката се
установява, че двете се познавали от 2001г., като все още поддържали близка
връзка. Ден след настъпването на инцидента свидетелката разбрала за
случилото се и отишла да види пострадалата и мъжа й в болничното
заведение, в което се намирали. Ищцата била в изключително тежко
състояние, изпитвала силни и интензивни болки в гърба, кръста и гърдите.
Била обездвижена. Свидетелката й помагала, тъй като не можела да се храни
сама и това ставало единствено със сламка. Пострадалата не можела да се
обслужва изобщо сама, тъй като изпитвала изключителни болки. Имала
нужда от чужда помощ през цялото време. Също не можела и да спи. След
седмица била изписана от болничното заведение, но състоянието й не се
подобрило. Продължавала да бъде на легло и да разчита изцяло на чужда
помощ. Изпитвала затруднения с дишането 2 – 3 месеца след инцидента, като
6
приемала единствено течни храни. Най-лошо било състоянието на гърдата й,
която било много по-голяма от нормалния си размер, с променен цвят и силно
болезнена. Тези изключителни болки не позволявали по-нататъшно
изследване на състоянието й. Тази неяснота непрекъснато я тревожела, тъй
като нямало подобрение. Наложило се да постъпи отново в болница.
Констатирани били счупвания на ребра и на гръдна кост. Доре след престоя
си в болницата ищцата продължавала да изпитва силни болки за период от
около 3 месеца. Изпитвала тревога и поради това, че при консултация с
хирург последният й казал, че при гърдата е налице хроничен процес и ще се
наложи оперативна интервенция. Тогава било възможно да се направи
биопсия, казали на ищцата, че имало висок шанс да има рак заради тази
травма. След този тежък период, ищцата продължавала да следи състоянието
на гърдата си на всеки 3 – 6 месеца, изпитвала и притеснения относно
външния си вид, поради деформацията, което силно влияело върху
самочувствието й. Продължавала да изпитва и болки в кръста при
продължително натоварване. Не можело да върви или стои повече от 10 – 15
минути без почивка. Животът на ищцата тотално се променил. Посещавала и
рехабилитация заради гърдата, но това имало само минимален ефект.
Изпитвала силни притеснения за здравето и живота си, поради предстоящите
операции. Много й тежало и това, че вече не можела да се грижи за внуците
си, както преди. Преди била много активен и жизнен човек, но вече се
затворила и станала много притеснителна. Ищцата изпитвала страх да пътува
с превозни средства, което не позволявало да посещава близките си.
Пострадалата дълго време се опитвала да се справи със страховете, тревогите
и притесненията си, но неуспешно. Наложило се да свърже с психолог за
помощ, за да се съвземе от преживения ужас от катастрофата и последиците
от нея.
Съдът кредитира свидетелските показания в описаната част, тъй като те
представят непосредствените впечатления и възприятия на свидетелката за
състоянието на пострадалата и не са в противоречие с останалия
доказателствен материал по делото.
При така установената фактическа обстановка, апелативният съд, в
настоящия си състав, достига до следните правни изводи:
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе
доказателства, въззивният състав намира за частично основателни
оплакванията в жалбата, че определеното от първостепенния съд обезщетение
за неимуществени вреди е в завишен размер. За да достигне до този извод,
съдът съобрази вида и характера на получените от ищцата увреди - съчетана
7
гръдно-коремна и гръбначна травма със следните увреждания: контузия на
гръдния кош и корема; множествени фрактури на ребра вляво; контузия на
белия дроб; плеврален излив вляво; хематом на лява млечна жлеза; фрактура
на гръдната кост; компресионна фрактура на тялото на 12-ти гръден
прешлени (Тх12) с умерен компресивен синдром. Взе предвид и
обстоятелството, че контузията на белия дроб е довела до състояние временно
опасно за живота. Съобрази продължителността на лечебно –
възстановителния период – от около година. Отчете и търпените от ищцата
болки и страдания, които са били интензивни през първите 3 месеца, до 6-тия
са били силни, а до 12 –тия месец – умерени. Взе предвид и дискомфорта, и
притесненията, които ищцата е изпитвала, тъй като за значителен период от
време е имала затруднение при хранене, приемала е течна храна, имала е
затруднение с предвижването и е била зависима изцяло от чужда помощ.
Отчете също, че пълно възстановяване не е настъпило, като пострадалата
продължава да търпи болки в кръста и гърба при продължително
натоварване. Съдът взе предвид и изключително тежкото състояние на лявата
млечна жлеза, която е трайно деформирана, като продължава да бъде
болезнена при палпация, налице са фиброзни промени, които крият сериозни
рискове за здравето й, което изисква извършването на редовни прегледи и е
свързано с непрестанна тревога и притеснения. Съдът взе предвид и
отражението на случилото се и последиците от него върху психиката на
ищцата, която продължава да изпитва страх, безпокойство, безсъние,
напрежение, несигурност, преживявайки случилото се наново в съзнанието
си. Взе предвид и отражението на инцидента върху ежедневния й живот,
преди е била активен човек, а към момента е затворена в себе си, вече не
може да помага за отглеждането на внуците си, което й тежи допълнително.
Като взе предвид и възрастта на пострадалата към датата на инцидента (61
години), стадия на обществено-икономическо развитие на страната,
включително в аспекта на нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и съобразявайки се с
принципа на справедливост, настоящият състав счита, че справедливият
размер на обезщетението, с оглед конкретно установените по делото факти,
възлиза на сумата от 80 000 лв.
За да уважи частично жалбата на ответното дружество, съдът прие за
основателно оплакването, че фрактурата на ребрата не е тежка по своя
медико-биологичен характер и възстановяването е било в един сравнително
кратък период от време, без да е била необходима оперативна намеса.
Съобрази и основателността на възражението, че фрактурата на 12-ти гръден
прешлен също не е тежка по своя характер, като не е изисквала оперативна
интервенция, а единствено носене на лумбостат. Взе предвид, че гръдната
травма е отзвучала без остатъчни последици и фрактурата на прешленовото
тяло също е зараснала. За да не уважи изцяло жалбата на ответното
дружество, въззивният съд взе предвид, че ищцата не е напълно възстановена
от получените травми. Тя продължава да търпи болки в областта на кръста и
8
гърба при натоварване. Освен това е налице трайна деформация на лявата й
млечна жлеза, която е болезнена при палпация. Травмата на млечната жлеза е
била тежка, носеща сериозни рискове за здравето на пострадалата,
съпроводена е била с интензивни болки, голям дискомфорт при битовото
самообслужване. Ищцата е изживяла огромни притеснения и страхове, които
продължават и към момента, тъй като това състояние крие много опасности
вкл. и възможност за злокачествени изменения. Последните не са налице и
като съобрази, че на обезщетяване подлежат единствено настъпили и
доказани вреди, а на този етап такива не са настъпили, то същите не следва да
се взимат предвид при определяне размера на настоящото обезщетение. В
случай, че в действителност е налице влошаване на здравословното състояние
на ищцата впоследствие, тя ще има възможност да потърси допълнително
обезщетение за това. Както беше посочено, не следва да бъдат обезщетени
бъдещи несигурни вреди, но със сигурност следва да бъдат обезщетени
изключителните тревоги и притеснения, които пострадалата е изпитвала за
дълъг период от време и продължава да изпитва и към настоящия момент.
Освен това деформацията на млечната жлеза съставлява значителен
козметичен дефект, който е довел до срив в самочувствието на ищцата. Не на
последно място следва да се отчете и промяната в ежедневието на
пострадалата и непрестанното чувство на несигурност за здравето, както и
страх при пътуване с автомобил.
В заключение: Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата над
80 000 лв. до присъдените 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, като искът следва да бъде отхвърлен в тази част.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на ищцата разноски в размер над
сумата от 2679.92 лв., както и в частта, в която е осъден да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата над 2124.48 лв. – държавна такса и сумата
над 380 лв. – разноски за вещи лица. Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, допълнително сумата от
805.35 лв. – разноски по делото.
По отношение на разноските пред САС, с оглед частичната
основателност на въззивната жалба на ответника, на същия се дължат
разноски в размер на 1269.65лв., включващи разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира за основателно релевираното по реда на
чл. 78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, като го намалява до предвидения в чл. 7, ал.2, т. 4 от
Наредба №1/09.07.2004г. минимален размер от 3696лв. /с ДДС/. Въззивникът-
ответник следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата-ищца разноски,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата в размер на 2370.59лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260004 от 04.01.2021г., (изменено в частта за
разноските с определение № 266156 от 01.04.2021г.), постановено по гр. д. №
16761/2017 г. от СГС, I ГО, 11 състав в частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
ет.2 е осъдено да заплати на А. Т. К., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.
София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №85, ет.2, ап.6 - адв. Д., на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, разликата над сумата от 80 000 лв. до
присъдените 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
ПТП от 24.08.2015г., ведно със законната лихва от 24.08.2015г. до
окончателното изплащане, в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да
заплати, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на А. Т. К. сумата над 2679.92 лв. –
разноски по делото, както и в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, сумата над 2124.48 лв. - държавна такса и сумата над 380 лв. – разноски
за вещи лица, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Т. К. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с
правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 20 000лв.,
представляващи разликата над 80 000лв. /присъдени от САС/ до 100 000лв.
/присъдени от СГС/, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2015г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004 от 04.01.2021г., (изменено в
частта за разноските с Определение № 266156 от 01.04.2021г.) постановено по
гр. д. № 16761/2017 г. от СГС, І ГО, 11 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, да заплати на А. Т. К.,
ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2370.59 лв. –
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, сумата от 805.35 лв. –
допълнително разноски пред СГС и сумата от 1269.65 лв. /вкл. адвокатско
възнаграждение с ДДС и държавна такса/ – разноски пред САС, съразмерно с
уважената част на жалбата.
Решение № 260004 от 04.01.2021г., (изменено в частта за разноските с
Определение № 266156 от 01.04.2021г.), постановено по гр. д. № 16761/2017
г. от СГС, І ГО, 11 състав в частта, с която предявеният от А. Т. К. против ЗД
„Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ е уважен за
сумата от 15 000 лв. и за сумата от 362 лв., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 24.08.2015г. до окончателното изплащане, както и
в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над 100 000 лв. до пълния
10
предявен размер от 126 000 лв., като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11