Р Е
Ш Е Н
И Е № 260009
гр. София, 16.02.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Цветанка Павлова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 53 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Р.З.Б. ***, с ЕГН **********, е предявила срещу „З”
АД, ЕИК .обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 35 000
лева за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания,
вследствие нанесени й телесни увреждания – прорезна рана на главата и шията,
мозъчно сътресение, екстракраниален хематом фронтално вляво, птоза на горен
клепач на лявото око и фрактура на лява ключица, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 05.09.2020 год. около 12.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 335+500 км /посока от гр. С.към гр. Бургас/, по вина
на Н. Ж. Б. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Киа”, модел
„Сиид“, с ДК № СО 1403 СК, със застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
09.09.2019 год. до 08.09.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.09.2020 год. до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в общ размер на 48 лева
за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за диагностика и
лечение на причинените й при горното ПТП телесни увреждания – за заплатена
рентгенография на раменна става и закупени лекарства, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.09.2020 год., до окончателното й заплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на
адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на
05.09.2020 год. около 12.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 335+500
км, в посока от гр. С.към гр. Б., при управление на лек автомобил марка „Киа”,
модел „Сиид“, с ДК № СО 1403 СК, водачът Н.Ж.Б. с ЕГН ********** при нарушаване
на правилата за движение, установени в ЗДвП – поради неспазване на дистанция,
причинил пътнотранспортно произшествие, като блъснал движещия се пред него лек
автомобил. При ПТП е пострадала возещата се на задна лява седалка в автомобила
„Киа” Р.З.Б., майка на водача, която пътувала с правилно поставен
обезопасителен колан.
Твърди се, че за ПТП бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като срещу виновния водач бил
съставен АУАН с бланков № 835855/05.09.2020 год. По случая било образувано и
досъдебно производство № 155/2020 год. по описа на РУ – Камено при ОДМВР –
Бургас.
Твърди се, че след катастрофата
пострадалата Р.Б. била откарана по спешност в УМБАЛ „Б.” АД, където били
обработени раните й, предприето било медикаментозно лечение и била
хоспитализирана за периода от 05.09.2020 год. до 07.09.2020 год. След проведени
изследвания били диагностицирани следните получени от нея увреждания – прорезна
рана на главата и шията, мозъчно сътресение, екстракраниален хематом фронтално
вляво, птоза на горен клепач на лявото око и фрактура на лява ключица. От
полученото мозъчно сътресение ищцата търпяла силно главоболие, а поради
фрактурата на ключицата изпитвала силни болки и били ограничени движенията на
лявата й ръка, която била обездвижена за срок от 40 дни посредством поставена
лонгета.
Твърди се, че след изписването на
ищцата от болницата и при домашния режим на лечение същата продължила да изпитва
дискомфорт, имала силно главоболие и световъртеж, не можела да се излага на
слънце, трябвало да избягва физическо и психическо натоварване, възбуждащи и
стимулиращи храни и напитки. През първите 2 месеца след катастрофата изцяло
била зависима от помощта на близките си за своите битови и ежедневни дейности
като къпане, обличане, тоалет, хранене, отвеждане до лекар за преглед.
Изпитвала страх и притеснение дали ще се оправи и дали ще може да се обслужва
нормално – без ограничени движения, без чужда помощ, без болки в главата;
сънувала кошмари, изпитвала страх да се вози в кола. След катастрофата
самочувствието й спаднало и се потиснала поради грозния белег в областта на
клепача на лявото око. И към настоящия момент все още е неработоспособна поради
причинените й при ПТП травми.
Твърди се, че за диагностика и лечение на причинените
при горното ПТП телесни увреждания ищцата направила разходи в общ размер на 48
лева – за заплатена рентгенография на раменна става и закупени лекарства –
„Рингер 500 СС“ и „Дексофен 2 СС“.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Киа”, модел
„Сиид“, с ДК № СО 1403 СК, управляван при ПТП от деликвента Н.Ж.Б., била
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица, валидна от 09.09.2019 год. до 08.09.2020 год., т.е.
към датата на ПТП, 05.09.2020 год.
Твърди се, че ищцата депозирал писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до З. “Л.и.” АД – вх. № 12210/28.09.2020 год.,
по която била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-20-7599 и по която с
допълнителна молба представила пред ответното дружество изисканите от него
документи, удостоверяващи събитието. Застрахователят определил обезщетение за
търпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 15 500 лева, с което тя не
била съгласна, поради което до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ плащане не последвало, тъй като застрахователно
дружество обвързвало изплащането на застрахователното обезщетение с
подписването на споразумение.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на
ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като
неоснователни и и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на
които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за
виновност на застрахования при ответника водач за настъпване на процесното ПТП
и вредоносните последици от него по отношение на ищцата. Твърди се, че водачът
на лекия автомобил „Киа“ не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП,
съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в исковата молба,
поради което липсва основния елемент от фактическия състав на деликта –
противоправно поведение. Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата
молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията – че ищцата е
претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, а ако
такива са настъпили, се сочи, че те далеч не са с характер, интензитет и в
размер, които да обосноват претендираните в исковата молба размери на
обезщетения. Оспорват се всички твърдения на ищцата за вида, характера и
степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното
лечение и здравния статус на ищцата след настъпване на произшествието и към
настоящия момент.
Оспорва се твърдението по и.м. за получена фрактура на
лява ключица, поради която ищцата да се е нуждаела постоянно от чужда помощ.
Сочи се, че след шиниране на травмираната област /ляво рамо/ ищцата е можела да
се справя в ежедневието си, не се е наложило оперативно лечение, а е била
поставена имобилизация. Оспорва се и твърдението, че ищцата все още страда от
главоболие. След събитието ищцата е била адекватна и контактна, както е
отразено в представената епикриза от УМБАЛ „Б.“ АД, оплаквала се е от
главоболие непосредствено след събитието, но не е документирано продължително
такова във времето, поради което се излагат доводи, че главоболието на ищцата
има различен произход.
С отговора е направено възражение за намаляване
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Навеждат се
доводи, че ищцата има принос за настъпването на травматичните увреждания, тъй
като е пътувала в МПС без обезопасителен предпазен колан в нарушение
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Основната функция на колана е да
обездвижи тялото на пътника при настъпването на внезапен удар, а според
ответника обстоятелството, че тежестта се е концентрирала върху ръката, показва
че тялото не е било фиксирано за седалката от колан при челния удар. Сочи се,
че коланът има функцията да задържи тялото към меката седалка към момента на
челния удар, а дори да има амплитуда на движение, тя е до 10-15 сантиметра;
тялото няма как да достигне до твърда част и ищцата да получи фрактура на лява
ключица и контузия на главата с хематом фронтално в ляво, тъй като няма
навлезли части и детайли в купето на автомобила.
Ответникът оспорва и размера на предявения главен иск
като несъобразен с принципа за справедливост съгл. чл.52 от ЗЗД. Сочи се, че
претенцията е изключително завишена с оглед размера на минималната работна
заплата за страната към момента на настъпване на събитието (610 лева съгласно
ПМС № 350/19.12.2019 год.) и периода на възстановяване – претенцията е за общо
57 броя минимални работни заплати за страната, които обхващат период от 4.8
години.
Оспорва се и акцесорната претенция за лихви поради
недължимостта на претенцията по главния иск. Сочи се, че ищцата е представила
данни за банковата си сметка едва на 08.03.2021 год., докато застрахователната
й претенция е от 28.09.2020 год.
С отговора се признава твърдяното застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
лекия автомобил марка „Киа”, модел
„Сиид“, с ДК № СО 1403 СК, валидно към датата на ПТП, произтичащо от застрахователна полица, валидна от 09.09.2019 год. до
08.09.2020 год.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с исковата молба констативен протокол за ПТП № 7779р-8824/05.09.2020 год. на РУ – Камено и телеграма № 7779р-8824.05.09.2020 год. до ОДЧ – ОДМВР – Бургас, в същите е отразено настъпило ПТП на 05.09.2020 год. около 12.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 335+500 км /посока от гр. С.към гр. Б./, с участието на МПС № 1 – лек автомобил марка „Киа”, модел „Сиид“, с ДК № СО 1403 СК, с водач Н.Ж.Б. с ЕГН ********** и и МПС № 2 – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с ДК № РВ 2043 ТХ, с водач Р. Д. П.. В констативния протокол и телеграмата е отразено, че поради неспазване на дистанция от водача на лекия автомобил „Киа”, същият блъска движещия се пред него лек автомобил „Тойота“. Отразено е, че при ПТП са нанесени телесни увреждания на пътника, возещ се на задна седалка в л.а. „Киа” Р. С. Б. – счупена лява ключица, контузия на главата и мозъчно сътресение, като пострадалата е отведена със специализиран транспорт на ЦСМП – Б. в УМБАЛ – Б..
Във
връзка с горното ПТП е било образувано ДП № 155/2020 год. по описа на РУ –
Камено при ОДМВР – Бургас, пр.пр. № 10392/2020 год. по описа на РП – Бургас,
спряно с постановление от 29.04.2021 год. на РП – Бургас за спиране на
наказателното производство. Видно от последното, изискано от съда по реда на чл.183,
изр.2 от ГПК заедно с находящите се по ДП протокол от 05.09.2020 год. за оглед
на местопроизшествие и скица, приета е различна фактическа обстановка от
описаната в констативния протокол – че водачът на лекия автомобил „Киа” Н.Ж.Б. се движил в лява лента на
пътното платно с около 124 км/ч, не се е съобразил с обстоятелството,
че и в двете ленти за движение на магистралата пред него има спрели автомобили,
поради което, за да избегне удар с автомобила пред себе си в лявата лента на
движение, предприел маневра и завил към дясната лента за движение, където също
имало спрял автомобил – лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с ДК № РВ 2043 ТХ, като вследствие на тази маневра настъпил удар между двата автомобила.
В
постановлението на РП – Бургас не се сочи въз основа на какви
свидетелски показания на очевидци е възприета горната фактическа обстановка,
като такива не са събирани и в настоящото производство.
Видно
от съставения по ДП № 155/2020 год. на РУ – Камено протокол от 05.09.2020
год. за оглед на местопроизшествие, от същия е видно, че
местопроизшествието не е било запазено към момента на огледа – отразено е, че лекият
автомобил „Тойота” се е намерил върху репатриращ автомобил.
В
хода на настоящото производство е назначена по искане на страните комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, която е изготвила заключение
само въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
В
заключението изрично е посочено, че по делото е представен протокол за оглед на
местопроизшествие, но от същия не може да се направят изводи за параметрите и
разположението на следите и веществените доказателства, характеристиките на
платното за движение и пътните ленти, местата на окончателното установяване на
автомобилите и траекторията на движението им преди и след удара. Сочи се, че за
да може да се определи механизма на възникване и развитие на ПТП, е необходимо
да се определи скоростта на движение на автомобила „Киа“, опасната зона за
спиране при тази скорост и конкретните пътни условия, вкл. и видимостта пред
фронта на автомобила. Вещите лица сочат, че по тази причина няма как да се
извършат точни изчисления на скоростта, поради което заключението следва да определи
механизма на възникване и развитие на ПТП, опирайки се на комплексен анализ на
данните от приетите по делото писмени доказателства, описани по-горе.
Поради
изложеното съдът не кредитира заключението на КСМАТЕ в частта му относно
определяне на механизма на ПТП, причините за възникването му и възможността
същото да бъде предотвратено от водача на лекия автомобил „Киа”. На първо място, обсъжданите
от КСМАТЕ констативен протокол за ПТП и находящите се
по ДП № 155/2020 год. на РУ – Камено телеграма № 7779р-8824.05.09.2020 год. до
ОДЧ – ОДМВР – Бургас и докладна записка, не могат да удостоверят обстоятелствата
и причините за ПТП, доколкото са съставени от лица, които не са възприели лично
обстоятелствата за настъпвано му, поради което не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно тези обстоятелствата и причини. На
следващо място, единственото приобщено по делото писмено доказателство,
обсъждано от експертизата – протоколът за оглед, също не дава основание за
категорично заключение относно параметрите и разположението на следите, местата
на окончателното установяване на автомобилите и траекторията на движението им
преди и след удара – в протокола е отразено, че местопроизшествието не е
запазено, тъй като предполагаем участник в ПТП – лекият автомобил
„Тойота”, се е намерил върху репатриращ автомобил, т.е. бил е преместен преди огледа.
Поради изложеното заключението на КСМАТЕ е изготвено само чрез
обсъждане на материали, които не обвързват съда в настоящия исков процес,
доколкото не съставляват доказателства, събрани и ценени по реда на ГПК –
експертизата възприема изцяло фактическата обстановка, описана в цитираното
постановление за прекратяване на наказателното производство, но горният акт на
прокуратурата не съставлява влязла в сила присъда на наказателен съд, който да
обвързва гражданския с последиците по чл.300 от ГПК.
С исковата молба ищцата не е направила искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на очевидци на ПТП, които да установят именно механизма на ПТП. Горният пропуск е бил указан на страната чрез пълномощника й в първото по делото заседание, в което е бил изготвен доклад по делото, разпределена доказателствената тежест и указани подлежащите на доказване факти; в това заседание, проведено на 09.11.2021 год., пълномощникът на ищцата не е направил с оглед указанията на съда искане за събиране на гласни доказателства, като горната възможност е била преклудирана.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе
в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички
доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се
произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде
мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б)
основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на
вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай
допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на Р.З.Б. – вх. № 12210/28.09.2020 год. по описа на З. „Л.и.“
АД, по която била образувана преписка по щета № 0000-1000-03-20-7599 и по която
застрахователят не се е произнесъл до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди,
обхваща следните материални предпоставки : делинквентът
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение;
травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на застраховано
по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите МПС; да са настъпили твърдените неимуществени вреди.
В настоящия случай ищцата не установи главен
факт от значение за спора – че вината за нанесените й телесни увреждания
вследствие на процесното ПТП е на Н.Ж.Б.,
водачът на лекия автомобил марка „Киа”, модел „Сиид“, с ДК № СО 1403 СК – застраховано МПС
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обсъденото
горе заключение по назначената КСМАТЕ не установява механизма на ПТП, при който
да са причинени твърдените неимуществени вреди на ищцата, а извършването на
деликта и причинната връзка между вредите от същия и противоправното поведение
на деликвента също подлежат на доказване. Доколкото по делото не бяха събрани
преки – гласни доказателства чрез разпит на очевидци на ПТП, обсъдените писмени
доказателства не установяват по несъмнен начин горния механизъм. Както бе посочено,
в констативния протокол за ПТП и докладната записка по ДП е пресъздадена
съвсем различна фактическа обстановка от възприетата в постановлението на РП за
спиране на наказателното производство – в протокола се сочи, че поради
неспазване на дистанция от водача на лекия автомобил „Киа” същият блъска
движещия се пред него лек автомобил „Тойота“; в постановлението – че и двете ленти за движение на магистралата са били блокирани от спрели
автомобили, като водачът на лекия автомобил „Киа”, за да избегне удар с автомобила пред себе си в лявата лента на движение,
предприел маневра и завил към дясната лента за движение, където се ударил в
намиращия се в покой леки
автомобил „Тойота“.
Доколкото нито
констативният протокол, нито постановлението на РП могат да удостоверят
обстоятелствата и причините за настъпването на ПТП, същите не обвързват съда. В
случая е от съществено значение дали водачът на лекия автомобил „Киа” е
извършил нарушение на конкретни разпоредби от ЗДвП, дали е управлявал
автомобила с допустимата от закона скорост на магистралата, дали е имал достатъчно
видимост, позволяваща му да реагира своевременно и да намали скоростта си при
възникнала опасност, дали и двата автомобила преди сблъсъка са били в
движение или единият е бил в покой и в крайна сметка – дали ПТП е било
предотвратимо за водача на застрахования при ответника автомобил. Нищо от
горното не бе установено по делото, а и както се сочи от КСМАТЕ, не би могло да
бъде констатирано със сигурност без гласни доказателства, доколкото от протокола
за оглед е видно, че местопроизшествието не е било запазено до идването на
органите на МВР – т.е. отразеното в констативния протокол почива на
предположения; горното се отнася и до констатациите в същия, че в участвалия в
сблъсъка лек автомобил „Киа” ищцата Р. С. Б. е била на задна
седалка. Доколкото и последното не бе установено, не може да
бъде отговорено и на въпроса как са й били причинени телесните увреждания и
дали същите са в причинна връзка с описаното в и.м. ПТП.
В обобщение съдът приема,
че доколкото ищцата не установи наличието на всички твърдени кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не установява и фактическия
състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
поради което намира за недоказани по основание и двата обективно съединени иска
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени и имуществени вреди. Исковете следва да
отхвърлят изцяло – ведно с претенциите за законни лихви върху сумите, считано
от 28.09.2020 год.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение от 15.04.2021
год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от заплащането на държавни
такси, дължими по
настоящото производство, то с оглед изхода на делото няма основание за
възлагането на ДТ върху ответника на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
С оглед изхода на делото на
пълномощника на ищцата не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение
съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото – размерът
на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на исковете, а същите с
настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в размер на 350 лева – внесен депозит за
КСМАТЕ, поради което на осн. чл.78, ал.3
от ГПК ищцата следва да се осъди да му заплати тази сума с оглед отхвърлената
част от исковете. Ответникът не е бил представляван по делото от юрисконсулт, поради което
няма основание за присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, както е претендирано
в представения от страната списък по чл.80 от ГПК /л.128 от делото/; същият е
бил представляван от адвокат, но по делото не е представен договор за правна
помощ и съответно не е удостоверено заплащане на адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.З.Б. ***, с ЕГН **********, срещу „З.”
АД, ЕИК .обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 35 000
лева /тридесет и пет хиляди лв./ за причинени й неимуществени вреди – физически
болки и страдания, вследствие нанесени й телесни увреждания – прорезна рана на
главата и шията, мозъчно сътресение, екстракраниален хематом фронтално вляво,
птоза на горен клепач на лявото око и фрактура на лява ключица, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 05.09.2020 год. около 12.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 335+500 км /посока от гр. С. към гр. Б./, по вина на Н.Ж.Б.
с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Киа”, модел „Сиид“, с ДК № СО
1403 СК, със застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 09.09.2019 год. до 08.09.2020
год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2020 год. до
окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в общ размер на 48 лева
/четиридесет и осем лв./ за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата
разходи за диагностика и лечение на причинените й при горното ПТП телесни
увреждания – за заплатена рентгенография на раменна става и закупени лекарства,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2020 год., до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Р.З.Б. ***, с ЕГН **********, да заплати на „З.” АД, ЕИК .сумата от 350 лева /триста и петдесет лв./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :