№ 84
гр. гр.Несебър, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20222150100101 по описа за 2022 година
Производството е образувано след изпращането му по подсъдност на Районен
съд – Несебър, въз основа на Определение от 08.08.2021 г. по гр.дело № 14342/2019 г.
по описа на Районен съд – София, и по искова молба вх. № 2006435/11.03.2019 г. по
описа на СРС, изправена с молба вх. № 1764/25.02.2022 г. по описа на НРС от „******“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
представлявано от управителя И.Н.И., чрез адвокат В. И. от САК, срещу „********“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. ********,
представлявано от управителя – М.Х.Г., с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 8159,78 лева, представляваща неизплатено превозно
възнаграждение по сключен договор за международен автомобилен превоз на товари,
за която сума е издадена фактура № **********/30.11.2018 г. от ищцовото към
ответното дружество; както и сумата от 129,20 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 14.01.2019 г. до 11.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 8159,78 лева, считано от датата на завеждане на
иска – 12.03.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се направените по
делото съдебни разноски, както и разноските, сторени от ищцовото дружество по гр.д.
№ 12207/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 170 състав и по изп.дело № 58/2019 г. по описа
на ЧСИ Тотко Колев, образувано въз основа на издадената от СРС обезпечителна
заповед, в размер на 768,50 лева, от които 620 лева – адвокатско възнаграждение, 40
лева – държавна такса за обезпечение на бъдещ иск и 108,50 лева – заплатени такси по
Тарифата на ЧСИ.
Излагат се твърдения, че ищцовото дружество е изправна страна по сключения
между страните договор за международен автомобилен превоз на товари по релация
България-Англия, съгласно Заявка-договор за транспорт № 46/23.11.2018 г., приета и
потвърдена по електронен път с подпис и печат от ответника, по силата на който
извършил транспорт по условията на заявката-договор. Твърди се, че ищецът, в
съответствие с договореностите, натоварил стоката /2297 кашони и 13 782 бутилки
1
грузинско вино/, след пристигането на товаро-разтоварителен пункт в гр. София,
България на 23.11.2018 г. и извършил международния транспорт до Англия, чрез
последователен превозвач „****** *****“ ЕООД. При пренатоварване на стоката в гр.
София, „****** *****“ ЕООД вписал в клетка № 18 на ЧМР товарителницата
забележки и възражения по отношение на приетата за превоз стока – „Множество
мокри кашони; Отворени кашони с липсващо съдържание; Разместена стока върху
палетата, наклонена“, в изпълнение на задълженията си по чл. 8, т. 2 от CMR
Конвенцията. Стоките по CMR международна товарителница били приети без
забележка по превоза на разтоварния пункт в Англия, от получателя, на 28.11.2018 г.
Сочи се, че след изпълнението на договора, ищецът съставил фактура №
**********/30.11.2018 г. към ответното дружество за сумата от 8159,78 лева, от които
6799,82 лева за извършения превоз и 1359,96 лева – допълнителни разходи по
претоварване и изготвяне на транзит Т1 до ДОУВЪР /DOVER/. Изготвената фактура и
ЧМР били изпратени на заявения от ответника адрес, чрез куриерска фирма и с
обратна разписка и били получени на 14.12.2018 г. Твърди се, че подписът на
представителя на ответното дружество на обратната разписка замества подписа на
представляващия ответника по самата фактура, както и че с оглед чл. 6, ал. 4 от ЗСч,
процесната фактура следва да се счита разписана от ищеца с посочения в нея цифров
идентификатор. С твърдения, че договореният между страните срок за плащане е 30
дни от получаване на фактура и заверено ЧМР, се заявява, че договорното
възнаграждение е падежирало на 14.01.2019 г. Предвид соченото неизпълнение на
задължението за заплащане на договореното превозно възнаграждение от страна на
ответното дружество, се обосновава интерес от водене на настоящото производство. В
приложение на исковата молба и с изявлението за изправянето са представени
писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25122433/23.07.2021 г. по описа на СРС, допълнен с отговор вх. № 3271/15.04.2022 г.
по описа на НРС от ответното дружество, чрез адвокат Е. Ф. от БАК, с които се
оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани по подробно изложени
съображения. Ответникът се противопоставя срещу приемането като доказателства по
делото на представени от ищеца писмени документи със съдържание на чужд език;
моли за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 от ГПК да представи оригинал от
представените в заверено копие CMR международна товарителница и заявката за
транспорт, които се оспорват. Оспорват се представените от ищеца извлечения от
електронна кореспонденция.
В проведено по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален
представител, поддържа исковата молба, ангажира доказателства и излага
допълнителни съображения за основателността на иска. В последното по делото
съдебно заседание, ищецът не изпраща представител, депозира становище по
съществото на спора от 16.02.2023 г., моли за уважаване в цялост на исковете, както и
за присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не изпраща представител в последното по делото съдебно заседание
и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че на 30.11.2018 г. ищецът е издал данъчна фактура №
********** за извършен транспорт с авт. № *******/ ***** и допълнителни разходи –
претоварване и изготвяне на транзит Т1 до DOVER, общо на стойност от 8159,78 лева с
включен ДДС.
2
Видно от представена в легализиран превод /л. 42-45 от делото/ заявка-договор-
46/23.11.2018 г., ответното дружество - товародател е възложило на ищеца – превозвач
международен превоз на стоки – 32 палета, 21230 кг вино, изпратени от трета страна и
пътуващи с транзит, с дата и място на товарене – 23.11.2018 г. в гр. София и
местоназначение – Обединеното кралство. Съгласно договора, ищецът се е задължил
да осъществи транспорта с камион номер *****/****** с вид на ремаркето – 13,60 м.
фургон и при срок на доставката - 27/28.11.2018 г. Страните са се договорили,
заплащането на превоза да се извърши в 30-дневен срок от получаване от ответника на
фактура и оригинал на ЧМР.
Съгласно заявка за транспорт 018357-BGGB-2 превозът е възложен от ищеца на
последващ превозвач - „****** *****“ ЕООД.
От представена от ищеца в легализиран превод ЧМР – международна
товарителница се установява, че стоката, предмет на процесния договор за превоз, е
пътувала по направление Грузия – Обединено кралство, като е приета от
последователния превозвач – „****** *****“ ЕООД с вписана забележка, относно
състоянието, и удостоверена с печат за получаване в местоназначението си на
28.11.2018 г.
Ищецът ангажира заверено копие от товарителница на куриер, в която е
удостоверено, че процесната фактура и ЧМР са получени от ответника на 14.12.2018 г.
По делото е изготвено заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице Т. С., прието без възражения на страните, което съдът кредити изцяло с
доверия, като безпристрастно и компетентно дадено. Експертът е заключил, че
процесната фактура е отразена в счетоводството на ответника – отчетена на 01.12.2018
г. и отчетена през м. декември 2018 г., заведена като задължение към доставчици, като
по същата е ползван данъчен кредит в размер на 1359,96 лева през м. декември 2018 г.
Посочено е още, че фактурата е отразена и в счетоводството на ищеца, което е водено
редовно, като се води дължима, както към датата на исковата молба, така и към датата
на изготвяне на заключението. Направено е изчисление на размера на дължимата
законна лихва за заявения от ищеца период от 14.01.2019 г. до 11.03.2019 г., като е
установено, че същата възлиза на сума в размер на 129,20 лева.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 288, вр. чл.
372, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ вр. CMR Конвенцията и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Сделките, сключени между страните, са търговски, тъй като отговарят на
изискванията на чл. 286, ал. 1 от ТЗ - сключени са от търговци и са свързани с
упражняваното от тях занятие. Съгласно чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на
сделката е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.
По аргумент от противното и с оглед уредбата на чл. 318 и сл. от ТЗ, за сключения
между страните договор за превоз не се предвижда форма за действителност.
Процесните правоотношения попадат в обхвата на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, доколкото съгласно чл. 1 на § 1,
същата се прилага към всеки договор за превоз по шосе, когато мястото за приемане на
стоката за превоз и мястото на нейното доставяне се намират в две различни държави,
от които най-малко едната е ратифицирала конвенцията. В случая място на приемане
на стоката за превоз и мястото на доставянето се намират в две различни държави –
договарящи страни по Конвенцията.
Съдът приема, че съществуването на договорно правоотношение между
страните с предмет- извършване на превоз на стоки, се установява безспорно от
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, а именно: заявка
за извършване на международен транспорт, международна товарителница, фактура №
3
**********/30.11.2018 г. и неоспореното заключение на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза. Изброените доказателства установяват наличието на
облигационно правоотношение, възникнало от договор за международен превоз,
сключен между страните, в рамките на което ищецът е изпълнил задължението за
извършване на международния превоз. Наличието на облигационното правоотношение
се установява на първо място от представената по делото процесна фактура №
**********/30.11.2018 г. Същата съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 6, ал. 1
от Закона за счетоводството /ЗСч/, като подписът на съставителят е заменен с цифров
идентификатор, съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗСч. От приетата по делото и неоспорена от
ответника съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е
осчетоводил процесната фактура, като е отразил същата в задълженията към
доставчици и счетоводните отчети и за нея е ползван и данъчен кредит през м.
декември 2018 г. Счетоводното отразяване на вземането по фактурата, следващо датата
на издаването и ползването на данъчен кредит по нея от ответника представляват
безспорно признание от негова страна, както на сключения с ищеца договор, така и
признание за изпълнение от страна на ищеца на договорните му задължения по
правоотношението. При това положение не следва да се обсъждат възраженията на
ответника за напълно, неточни или некачествено изпълнение на ищеца. В този смисъл
е и константната съдебна практика: Решение № 46/27.03.2009 г. по т.дело № 454/2008 г.
на ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т.дело № 593/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, Решение
№ 109/07.09.2011 г. по т.дело № 465/ 2010 г. на ІІ ТО и Решение № 20 от 25.03.2013 г.
по т.д. № 206/2012 г. на І ТО на ВКС.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че от
съвкупната преценка на доказателствата по делото безспорно се установява наличието
на облигационно правоотношение между страните и изпълнението на задължението на
ищеца по него - за извършване на възложения му международен превоз.
Съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или
на друга покана за плащане. В процесния случай, срокът за плащане по издадената
фактура е установен от страните с клаузите на договор-заявка-46, като са предвидили
30-дневен срок от датата на получаване на счетоводния документ, ведно с оригинал на
международната товарителница от ответното дружество на посочен адрес в гр. Бургас.
Видно от обратна разписка, съдържаща се в товарителница на „Тип Топ Куриер“ АД /л.
19 от делото по описа на СРС/, фактурата и CMR товарителницата са получени на
заявения адрес на ответника на 14.12.2018 г. Независимо от оспорванията на ответника
за отсъствие на представителство за лицето, получило документите, по делото не бяха
представени доказателства за незабавно противопоставяне по смисъла на чл. 301 от ТЗ.
Напротив, съгласно заключението на експертизата, фактурата е осчетоводена от
ответника и по нея е ползван данъчен кредит за същия месец декември 2018 г. При
това положение, съдът намира за доказано редовното връчване на първичния
счетоводен документ, ведно с товарителницата, на ответника на заявената от ищеца
дата – 14.12.2018 г. При приложение на договорения срок за доброволно плащане,
вземането по процесната фактура е падежирало и е станало изискуемо на 14.01.2019 г.
Въз основа на горните съображения съдът приема претенцията на ищеца за
основателна и доказана в посочения в исковата молба размер 8159,78 лева, предвид
което и следва да бъде уважена в цялост. Уважаването на претенцията предпоставя
уважаване и на акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва от датата на
настъпване на изискуемостта и изпадане на ответника в забава – 14.01.2019 г. до
11.03.2019 г., която съгласно изчисленията на вещото лице по делото съответства по
размер на заявените 129,20 лева. Като последица от уважаване на главната претенция
следва присъждането и на поисканата законна лихва върху главницата, начиная датата
4
на завеждане на иска до окончателното изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се
явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2440,50 лева
включващи заплатена държавна такса – 382 лева, заплатено възнаграждение за един
адвокат – 890 лева, депозит за изготвяне на експертиза – 400 лева, както и разноски в
производство по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. № 12207/2019 г. по описа на
СРС, II г.о. /съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 по т.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС/ – 40 лева държавна такса, 620 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и такси по Тарифата на ЧСИ за образуване на изпълнително дело, въз
основа на издадената в полза на ищеца обезпечителна заповед, и налагане на запори –
108,50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: с. ********, представлявано от управителя – М.Х.Г., на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 288, вр. чл. 372, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/ вр. Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. *********, представлявано от управителя И.Н.И., сумата от 8159,78
/осем хиляди, сто петдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева с вкл.
ДДС, представляваща дължимо превозно възнаграждение по сключен договор за
международен автомобилен превоз на товари по заявка-договор-46/23.11.2018 г. и
CMR международна товарителница, издадена в Тбилиси на 08.11.2018 г., за която сума
е издадена фактура № **********/30.11.2018 г. от ищцовото към ответното дружество;
както и сумата от 129,20 /сто двадесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.01.2019 г. до
11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 8159,78 лева, считано от
датата на завеждане на иска – 12.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: с. ********, представлявано от управителя – М.Х.Г., да заплати на
„******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
представлявано от управителя И.Н.И., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 2440,50 /две хиляди, четиристотин и четиридесет лева и петдесет стотинки/
лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: **** **** **** **** ******, BIC: ********, титуляр: „******“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас, в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5