№ 3857
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110165818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, в първа фаза по допускане на
делбата.
Образувано е искова молба, уточнена с молба от 24.10.2024 г., подадена от „С.
И.“ ООД против И. В. Г., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл.
34, ал. 1 ЗС.
С отговора на исковата молба, ведно с молба-уточнение с вх. №
289643/17.10.2023 г., ответницата И. В. Г. е поискала в делбената маса да бъде включен
и друг имот, поради което е предявила иск по чл. 34, ал. 1 ЗС срещу ищеца и Д. Г. С..
С Протоколно определение от 15.03.2024 г. съдът е констатирал, че Д. Г. С.
следва да бъде конституиран като страна в настоящото производство.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
съгласно Нотариален акт № 161/14.07.2008 г., том I, рег. № 13542, дело № 137/2008 г.,
е собственик на 79,884 % идеални части от подземен паркинг – гараж /маневрено хале/
с площ от 98,32 кв.м., състоящ се от четири места за паркиране и място за маневри,
при съседи – от три страни калкан, мазе № 1, гаражна клетка № 1, стълбище и
проходен подемник, заедно с 4,719 % идеални части от общите части на сградата,
построена в недвижим имот, находящ се в гр. С., район „С.“, ул. „С.“ № 1,
представляващ УПИ № VI-7, кв. 44 по плана на гр. С., местност “ГГЦ – зона В-17“, с
площ от 236 кв.м. Твърди, че съгласно посочения нотариален акт, ответницата била
собственик на останалите 20,116 % идеални части от същия имот. Отбелязва, че с
нотариалния акт било разпределено ползването на паркоместата между
съсобствениците. Сочи, че въз основа на проект, одобрен със Заповед № РД-09-
40/03.12.2014 г. на гл. арх. на район „С.“, паркоместата били преустроени в
самостоятелни подземни гаражни клетки с отделни идентификатори, както следва: 1/
СОС с идентификатор 68134.512.563.1.27 с площ от 12,89 кв.м. ; 2/ СОС с
1
идентификатор 68134.512.563.1.28 с площ от 13,12 кв.м.; 3/ СОС с идентификатор
68134.512.563.1.29, с площ от 72,28 кв.м. След обособяването на самостоятелните
подземни гаражни клетки и издаването на разрешението за ползване на сградата, през
2016 г., подземна гаражна клетка № 1 с идентификатор 68134.512.563.1.26 била
продадена на трето лице. Твърди, че въпреки че зоната за маневри била погрешно
нанесена в кадастъра като самостоятелен обект с идентификатор 68134.512.563.1.29,
същата представлявала обща част предвид естеството й на маневрено хале,
обслужващо двете съсобствени между страните подземни гаражни клетки, както и
гаражната клетка, собственост на трето лице. В тази връзка, счита че посоченият обект
не подлежи на делба. Моли съда да допусне и извърши делба върху процесните имоти,
представляващи СОС с идентификатор 68134.512.563.1.27, със застроена площ от
12,89 кв.м., и СОС с идентификатор 68134.512.563.1.28, със застроена площ от 13,12
кв.м., при квоти – 79,884 % идеални части от имота за „С. И.“ ООД и 20,116 %
идеални части за ответницата. Сочи, че предвид наличието на два самостоятелни
обекта, делбата следвало да бъде извършена чрез възлагане в дял на всеки от
съсобствениците на отделен обект при извършване на парично уравнение на двата
дяла съобразно идеалните части на всеки съсобственик и пазарната цена на имотите.
Поддържа, че при съобразяване на характеристиките на СОС с идентификатор
68134.512.563.1.29, с площ от 72,28 кв.м., представляващ маневрено хале, същият
следвало да остане в съсобственост, тъй като имал обслужващо предназначение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба. Сочи,
че процесният подземен паркинг на сградата бил направен по начин, по който в цялото
помещение било възможно да паркират свободно само два автомобила. Твърди, че
самостоятелният гараж с идентификатор 68134.512.563.1.26, собственост на Д. С., се
„запушвал“ ако имало паркирали автомобили в гаражните клетки с идентификатор
68134.512.563.1.27 и идентификатор 68134.512.563.1.28. Сочи, че на 04.10.2012 г. с
Нотариален акт за спогодба № 18, том II, рег. № 5644 по дело № 205/2012 г., с който
бил удължен срокът за погасяване на правото на строеж, учредено в полза на
ищцовото дружество, същата си запазила правото върху 20,116 % идеални части от
подземния паркинг – гараж, при разпределено ползване на място за паркиране № 1, с
площ от 13,20 кв.м. Счита, че ищецът следва да докаже правото си на собственост по
отношение на заявените за делба обекти, доколкото същите не били предмет на
учреденото в негова полза право на строеж. Твърди, че на 11.11.2016 г. ищцовото
дружество продало на Д. Г. С. гаражна клетка с идентификатор 68134.512.563.1.26,
както и 23,286 % идеални части от „подземния паркинг и зона за маневри“, като в
договорът не било уточнено от кой точно имот се прехвърляли тези идеални части –
дали от подземния гараж и маневреното хале преди изменението на инвестиционния
проект от ищцовото дружество или от СОС с идентификатор 68134.512.563.1.29.
Навежда доводи относно необходимостта от участието в производството и на Д. С., в
случай че бъде установено, че същият разполагал с право на собственост на 23,286 %
идеални части от подземния гараж. Поддържа, че са налице основания за подялба и на
трите съсобствени имота, като оспорва изключването от делбената маса на СОС с
идентификатор 68134.512.563.1.29 при твърденията на ищеца, че същият имал
характеристиките на обща част. Ответницата счита, че в настоящия случай
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 348 ГПК, като се противопоставя на
искането на ищеца за парично уравняване на дяловете. Моли съда да включи в
делбената маса и маневреното хале с идентификатор 68134.512.563.1.29. Претендира
да й бъде поставено в дял едно паркомясто със свободен достъп, съгласно уговореното
в нотариалните актове за учредяване на правото на строеж в полза на ищцовото
2
дружество.
Ответникът Д. Г. С. не е взел писмено становище по предявените искове. В
проведено открито съдебно заседание от 25.10.2024 г. е изложил съображения, че
изпитва затруднения при функционалното ползване на СОС с идентификатор
68134.512.563.1.26.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С оглед характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки
един от съделителите е да докаже изгодните за него факти и в двете фази на
производството. Тъй като всеки от съделителите е ищец по своя иск и ответник по
иска за делба на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните следва да
докаже качеството си на съсобственик на имота, предмет на делбата, съответно
размера на притежавания дял.
Като писмено доказателство по делото е представен Нотариален акт за
учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти
№ 161, том I, рег. № 13542, дело № 137/2008 г., съгласно който на 14.07.2008 г. в полза
на приобретателя „С. И.“ ЕООД било учредено право на строеж върху УПИ № VI-7,
кв. 44, по плана на гр. С., местност „ГГЦ – зона Б-17“, с площ от 236 кв.м., за
построяване на предвидената съгласно влязъл в сила ПУП жилищна сграда, съгласно
идеен архитектурен проект, съгласуван с главния архитект на Столична община, район
„С.“ на 03.06.2008 г., с РЗП от 1014,17 кв.м. От съдържанието на акта се установява, че
И. В. Г., в качеството й на собственик на ½ идеална част от описание имот, получава в
изключителна собственост правото на строеж върху обект – подземно паркомясто № 1,
находящо се в подземен паркинг в сутеренния етаж на сградата на кота -3,40, с площ
от 13,20 кв.м., заедно с 20,116% идеални части от общите части на подземния паркинг.
Съгласно уговореното между страните, приобретателят „С. И.“ ЕООД придобил в
изключителна собственост подземно паркомясто № 2, с площ от 12,91 кв.м., заедно с
19,674 % идеални части от подземния паркинг и зона за маневри, представляващи
11,58 кв.м.; подземно паркомясто № 3, с площ от 11,47 кв.м., заедно с 17,479 %
идеални части от подземния паркинг и зона за маневри, представляващи 10,29 кв.м.;
подземно паркомясто № 4, с площ от 12,76 кв.м., заедно с 19,445 % идеални части от
подземния паркинг и зона за маневри, представляващи 11,45 кв.м.; подземна гаражна
клетка № 1, с площ от 15,28 кв.м., заедно с 23,286 % идеални части от подземния
паркинг и зона за маневри, представляващи 13,71 кв.м.
От изложеното се налага извод, че извън разпределените в изключителна
собственост между страните права на строеж върху обекти, представляващи подземни
паркоместа и подземни гаражни клетки, се установява съсобственост по отношение на
зоната за паркиране в подземния паркинг, при квоти от 20,116 % идеални части за И.
В. Г. и 79,884 % идеални части за „С. И.“ ЕООД.
По делото е представено Разрешение за ползване с изх. № ДИ-07-С-
153/13.08.2015 г., издадено от арх. Юлия Дъбова, съгласно което се разрешава
ползването на строеж – „Жилищна сграда с подземни и партерни гаражи с
апартаменти (11 бр. + 2 бр. мезоните), 2 броя подземни паркоместа и 3 броя подземни
гаражни клетки, надземни – 4 броя гаражи за 6 автомобила и 2 открити паркоместа,
находящ се в УПИ VI-7, кв. 44, с идентификатор 68134.512.563.1, с административен
адрес: гр. С., ул. „С.“ № 1, район „С.“.
Като писмено доказателство е представен и Нотариален акт за покупко-
3
продажба на недвижим имот № 100, том I, рег. № 13901, дело № 92/2016 г., съгласно
който на 11.11.2016 г. продавачът „С. И.“ ЕООД продава на купувача Д. Г. С. подземна
гаражна клетка № 1, с площ от 15,28 кв.м., заедно със съответните 1,433 % идеални
части от общите части на сградата без подземния паркинг, както и 23,286 % идеални
части от подземния паркинг и зона за маневри.
Не е спорно в отношенията между страните, че с оглед извършено
преустройство, одобрено със Заповед № РД-09-40/03.12.2024 г. на гл. арх. на район
„С.“, в подземния паркинг на сградата са обособени самостоятелни обекти на
собственост, както следва: СОС с идентификатор 68134.512.563.1.26, СОС с
идентификатор 68134.512.563.1.27, СОС с идентификатор 68134.512.563.1.28 и СОС с
идентификатор 68134.512.563.1.29.
По делото е представен препис от схема № 15-557094/23.05.2022 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.512.563.1.29, видно от която
съседните СОС на същия етаж, представляващ подземен паркинг, са с идентификатори
68134.512.563.1.27, 68134.512.563.1.28 и 68134.512.563.1.26.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че схемата на
обектите на подземния паркинг не отговаря на одобрения инвестиционен проект от
2014 г., препис от който е представен по делото, съгласно който на територията на
подземния паркинг следва да бъдат налице две паркоместа, маневрена площ и три на
брой подземни гаражни клетки. Видно от инвестиционния проект от 2014 г. е, че на
територията на СОС с идентификатор 68134.512.563.1.29 следва да бъдат обособени
две паркоместа, заедно със зона за маневриране. Следва да бъде съобразено, че в
открито съдебно заседание на 25.10.2024 г. вещото лице е уточнило, че СОС с
идентификатор 68134.512.563.1.29 не представлява самостоятелен обект, защото през
него се влиза до гаражните клетки, като в случай, че в посочения обект бъдат
паркирани коли не би било възможно да се достигне до останалите три гаражни
клетки, съответно да се извърши маневра. Експертът е уточнил, че в хипотеза, при
която на територията на СОС с идентификатор 68134.512.563.1.29 бъдат обособени
две паркоместа, така както било зададено в инвестиционния проект, никой не би могъл
да достъпи останалите обекти, представляващи гаражни клетки. Вещото лице е
посочило, че инвестиционните проекти от 2012 г. и 2014 г. са невъзможни за
изпълнение с оглед функционалното предназначение на гаражните клетки с
идентификатори 68134.512.563.1.27, 68134.512.563.1.28 и 68134.512.563.1.26.
С оглед така направеното уточнение от вещото лице, че процесното подземно
пространство позволява откъм функционалност и предназначение в него да бъдат
разположени единствено гаражни клетки с идентификатори, завършващи на 1.26, 1.27
и 1.28, следва че обект с идентификатор 1.29 макар и нанесен на кадастралната схема с
абревиатура „СОС“, всъщност не представлява самостоятелен обект, като предвид
функционалното му предназначение може да се третира единствено като маневрено
хале, тъй като ако в този обект има паркирала кола, същата би препятствала
възможността за достъп до останалите гаражни клетки - № 1.26, № 1.27 и № 1.28, от
което се налага извод, че обект с идентификатор 1.29 не е гаражна клетка, не може да
се използва за паркиране на кола, а единствено за маневриране и осигуряване на
достъп до останалите гаражни клетки.
От данните в приетата по делото допълнителна техническа експертиза се
установява, че обект с идентификатор 1.29 представлява входяща маневрена площ, под
формата на буква „Г“, част от подземния гараж, от която следва да преминават
4
автомобили към гаражни клетки 1.27, 1.28 и 1.26. Експертът е посочил, че при
паркиране на автомобил в обекта с идентификатор 1.29 ще бъде възпрепятстван
достъпа до останалите гаражни клетки. По отношение на гаражните клетки с
идентификатор 1.27 и 1.28 вещото лице е уточнило, че в действителност същите са
маломерни, като в тях могат да паркират мини коли с дължина до 3,5 м.
Следва да се отбележи, че съгласно представеното по делото Разрешение за
ползване /л. 99 от делото/ в процесната жилищна сграда е разрешено ползването на 2
броя подземни паркоместа и и 3 броя подземни гаражни клетки, ведно с другите
изредени в него надземни и открити обекти – гаражи, паркоместа, асансьор.
Вещото лице изрично е отбелязало в о.с.з от 25.10.2024г. /л. 161 от делото/ че
„в одобрените инвестиционни проекти, както в този от 2012г., така и в този от 2014г.
фигурират гаражни клетки с идентификатори № 26, № 27, № 28, а № 29 е маневрено
хале. Заявило е че е въпреки, че е записано № 29 като „СОС“, всъщност това хале не
представлява самостоятелен обект, защото през него се влиза в тези гаражни клетки“
Както се посочи съгласно представеното по делото Разрешение за ползване в
подземната част на процесната жилищна сграда е разрешено ползването на 2 броя
подземни паркоместа и и 3 броя подземни гаражни клетки, а вещото лице изясни, че
по двата одобрени инвестиционни проекти – от 2012г. и 2014г. въпросните 3 броя
гаражни клетки, са тези с номера 26, 27 и 28 .
Следва да се отбележи, че Разрешението за ползване е индивидиуален
административен акт, като съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.2 от ГПК съдът се произнася
инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на
съдебен контрол и не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове,освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото,която не е
била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Разрешенията
за ползване се издават от определени лица по установен ред и конкретно за всяка
постройка.Разрешението за строеж е административен акт,което поражда предвидени в закона
правни последици и подлежи на зачитане от всички правни субекти
В случая с разрешението за ползване, представен на л. 99 от делото е разрешено
ползването на три броя подземни гаражни клетки, а това са ,както уточни вещото лице
в о..з. от 25.10.2024г. гаражни клетки с номера 26, 27 и 28.
Обектът, нанесен в кадастралната схема като СОС под № 29 както уточни
вещото лице не представлява гаражна клетка, а маневрено хале.
Следва да бъде съобразено, че съгласно Решение № 195 от 30.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 1279/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова, предмет на
съдебна делба може да бъде само годен обект на правото на собственост.
Предвид обстоятелството, че към датата на издаване на Разрешение за строеж
№ 58/29.08.2012 г. на сградата, в която са изградени процесните гаражни клетки с
идентификатори 1.27 и 1.28 не са били установени изисквания за проектиране на
минималната дължина и ширина на гаражните клетки, каквито са налице в чл. 42, в
сила от 06.04.2023 г., от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии,
следва че посочените гаражни клетки представляват самостоятелно обособени обекти
на правото на собственост, които подлежат на делба, доколкото не са изградени в
противоречие с нормативните изисквания.
Според чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
5
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните
линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или
по предназначение служи за общо ползуване. Съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС, общите части
не може да се делят.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства
се налага извод, че СОС с идентификатор 68134.512.563.1.29 представлява „маневрена
зона“, съответно има характеристиките на обща по естеството си част, тъй като
отговаря на горното определение на закона – целта й с оглед естеството й е да
обслужва обособените в подземното ниво гаражи, тъй като ползването на отделните
обекти на собственост по предназначението е невъзможна без нея. Общата по
естеството си част не може да променя предназначението си независимо от
назоваването й като СОС, тъй като разпоредбата на чл. 38 ЗС има императивен
характер.
В практиката на ВКС се приема, че разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК
регламентира специфичен способ за обективно съединяване на искове в делбения
процес с включване в делбената маса на нови недвижими имоти, съсобствени между
страните по делото. В хипотеза, когато изхожда от ответник по иска, молбата по чл.
341 ал.2 ГПК е аналогична на такава за предявяване на насрещен иск. В тази връзка,
следва че по отношение на процесния обект с идентификатор 68134.512.563.1.29 е
налице неделима съсобственост, предвид характера му на обща част, поради което
предявеният иск по чл. 34, ал. 1 ЗС от И. Г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Според Решение № 303 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5179/2013 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов, в исковите съдебни производства,
включително в тези за съдебна делба, данните от кадастъра имат значение основно за
индивидуализиране на недвижимия имот (чл. 49б ЗКИР). Доказателствената сила на
данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния статут и
вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената сила на
документите, в които данните се съдържат, които удостоверяват основанието за
придобиване на тези права (чл. 52 и чл. 44 ЗКИР). Затова и в исковите съдебни
производства изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават
на преценка на документи, от които се установява годен придобивен способ, когато
такива документи се сочат и представят като доказателства от страните. При
оспорване на доказателствата, съдържащи данни от кадастъра и имотния регистър за
вещни права, те се преценяват от съда както останалите доказателства и съвкупно с
тях, могат да бъдат проверявани чрез назначени от съда технически експертизи с вещи
лица с подходящи специални знания, при което съдът може да приеме за установено,
че някои данни са неверни и да установи верните. В тези случаи преценката, която
съдът извършва на придобивните способи въз основа на представените доказателства,
е същата, каквато е предвидено да извършва с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР при
разрешаването на споровете за материално право, в случаите, когато непълнотите и
грешките в одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри са свързани с
такива спорове.
При съвкупна преценка на данните, установени в експертизата, приложените по
делото инвестиционните проекти, както и Нотариален акт за учредяване на право на
6
строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти № 161, том I, рег. №
13542, дело № 137/2008 г., се установява, че СОС с идентификатори
68134.512.563.1.27 и 68134.512.563.1.28 са придобити от ищеца в изключителна
собственост след преобразуване на правото му на строеж в право на собственост.
Въпросното правно на строеж е учредено с Нотариален акт за учредяване на
право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти № 161, том I,
рег. № 13542, дело № 137/2008 г. Не е спорно в отношенията между страните, че
учреденото в полза на ищеца право на строеж е реализирано, съответно правото на
строеж върху посочените обекти се е преобразувало в право на индивидуална
собственост върху изградените обекти. Ето защо настоящият съдебен състав, счита че
посочените обекти се притежават в изключителна собственост от ищеца, поради което
не е налице съсобственост, подлежаща на делба. В тази връзка, предявения от ищеца
иск по чл. 34, ал. 1 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 9 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди ищеца „С. И.“ ООД да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лв., представляваща
държавна такса за отхвърления иск за допускане на съдебна делба.
Предвид неоснователността на предявения от ответницата И. Г. иск за делба на
СОС с идентификатор 68134.512.563.1.29, същата следва да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 50 лв., представляваща държавна такса за
отхвърления иск за допускане на съдебна делба.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. И.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „И. С.“ № 66а, срещу И. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. „В.“ № 67, вх. „А“, конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, с който
ищецът претендира да бъдат допуснати до делба самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.512.563.1.27 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.512.563.1.28, находящи се в подземен паркинг, в сутеренния етаж на кота -3.40,
на сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор 68134.512.563.1, с
административен адрес: гр. С., район „С.“, ул. „С.“ № 1, при квоти, както следва:
79,884 % идеални части за „С. И.“ ООД и 20,116 % идеални части за И. В. Г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.“ №
67, вх. „А“, срещу „С. И.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „И. С.“ № 66а, и Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.“ № 67, вх. „Б“,
ет. 1, ап. 13, конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, с който ищцата
претендира да бъде допуснат до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.512.563.1.29, находящ се в подземен паркинг, в сутеренния етаж на кота -3.40,
7
на сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор 68134.512.563.1, с
административен адрес: гр. С., район „С.“, ул. „С.“ № 1, при квоти, както следва:
56,598 % идеални части за „С. И.“ ООД, 20,116 % идеални части за И. В. Г. и 23,286%
идеални части за Д. Г. С., като неоснователен.
ОСЪЖДА „С. И.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „И. С.“ № 66а, на основание т. 9 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
от 100 лв., представляваща държавна такса за отхвърления иск за допускане на съдебна
делба.
ОСЪЖДА И. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.“ № 67, вх. „А“, на
основание т. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лв., представляваща
държавна такса за отхвърления иск за допускане на съдебна делба.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8