Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 7
……...……………...…. 15.02.2013 Година ………….….. Град
Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд …..…..….………..…..………... първи състав На шестнадесети
януари………….…………….… Година две хиляди и тринадесета
В публичното съдебно заседание в
следния състав:
Председател: П. ПЕТРУНОВ
Секретар С.Х.
…………………..……..........................................………....
разгледа докладваното от съдията …………......……………. П.
ПЕТРУНОВ
Административно дело № 420 по описа за
2012 година.
Производството е
по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от П.Х.Б. против Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 20007/05.04.2005 год,
издадена от Началник на сектор „ПП” – КАТ към РДВР Стара Загора /сега Областна
дирекция на МВР гр. Стара Загора/, с която е наредено изземване на
свидетелството му за управление на МПС. С
жалбата се оспорват предпоставките за това изземване, като жалбоподателят поддържа,
че не е получавал наказателните постановления, посочени от органа като основание
за отнемане на контролните му точки като обуславящи задължението му да върне
свидетелството си за управление. Наред с това се позовава на института на
погасителната давност. От съда се иска да отмени посочената заповед като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата Началник на сектор „Пътна
полиция” при Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, редовно призован, не е
представляван и не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице, имащо правен интерес
от оспорването и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От представените по делото доказателства, съдържащи се в
административната преписка по издаването на заповедта, съдът намира за
установено следното.
С оспорената Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки 20007/05.04.2005 год, по отношение на Б. е разпоредено изземване
на свидетелството му за управление на МПС на основание чл.171 т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/. От фактическа страна, в заповедта се излага,
че той не е изпълнил задължението си по
чл. 157 ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за правоуправление, след като
е изгубил правоспособност при отнети всички контролни точки от контролния
талон, с изброени 7 броя наказателни постановления. Административният орган се позовава на
следните наказателния постановления: НП №6983 от 2002 г., НП №455 и №6380 от
2003 г., НП №№411, 575, 13884 и 207 от 2004 г., с които твърди, че на водача са били отнети
всички контролни точки, следствие на което е загубата на правоспособност и
задължението му да върне свидетелството си за управление на МПС. Като нарушена
е посочена разпоредбата на чл. 157 ал.4 от ЗДвП, във връзка с което на
основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН е разпоредена принудителната
административна мярка.
По делото са представени и приети като доказателства
общо 6 от седемте изброени НП. От отбелязванията върху тях и съгласно
удостовереното с писмо вх. № 48 от 08.01.2013 г. на органа, с НП № 6380 от
04.11.2003 г., влязло в сила на
19.11.2003 г., на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, с НП № 455 от
20.02.2003 г., влязло в сила на
13.03.2003 г., са отнети 6 к.т., с НП
№ 207 от 27.12.2004 г., влязло в сила на 02.02.2005 г., са отнети 12 к.т; с НП
№ 6983 от 02.12.2002 г., влязло в сила на 04.01.2003 г., са отнети 4 к.т, с НП 411 от 23.08.2004 г., влязло в
сила на 17.12.2004 г., са отнети 4 к.т. и с НП 575 от 15.10.2004 г., влязло в
сила на 02.02.2005 г., на жалбоподателя са отнети още 4 к.т или общо 36
контролни точки. Общият брой на отнетите контролни точки се установява от посочените,приети
като доказателства по делото заверени копия на наказателни постановления. По делото
не е представено и прието като доказателство надлежно заверено от
административния орган копие на НП 13884 от 18.10.2004 г., което е сред посочените
в обжалваната заповед, като основаващо отнемането на всички контролни точки.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорената заповед е издадена от материално
компетентния административен орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 172 ал.1 от ЗДвП в редакцията, действала към датата на
издаване на оспорената заповед (ДВ бр.43 / 2002 г.), принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 4 (каквато е процесната) се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая заповедта е
издадена от Началника на сектор „ПП – КАТ” при РДВР Стара Загора /сега Областна
дирекция на МВР гр. Стара Загора/, който, като ръководител на службата за
контрол относно безопасността на движението по пътищата, е компетентен по
смисъла на закона да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т.4
от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на която се
основава оспорената заповед, принудителната административна мярка
"изземване на свидетелството за управление" се прилага по отношение
на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, която разпоредба
гласи: "Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на Министерството на вътрешните работи". Следователно,
за да бъде наложена ПАМ на посоченото правно основание, е необходимо кумулативното
наличие на две материалноправни предпоставки: да са отнети всички контролни
точки и водачът да не е изпълнил доброволно законоустановеното си задължение да
върне свидетелството за управление на МПС. Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП при
издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен
талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен
брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Следователно контролни
точки се получават при издаване на свидетелство и това е юридическия факт който
обуславя отнемането и първоначалния момент, от който могат да бъдат отнемани от
лицето при определени нарушения. В приложимата Наредба №
I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат (отм.) е определен максимален размер от 39
контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните
нарушения. Съгласно чл. 4 от тази Наредба
контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление.
Видно от справката от 10.10.2012г за нарушител от
региона, направена от Сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора, последно
издаденото на жалбоподателя Б. свидетелство за управление е с № *********/
02.01.2002 г. със срок до 02.01.2012 г. Следователно, считано от 02.1.2002г,
когато е издадено свидетелството за управление на Б., същият е разполагал с
максималния брой точки – 39. След тази
дата, към датата на издаване на оспорената пред съда заповед са влезли в сила
наказателни постановления НП № 6380 от 04.11.2003 г., НП № 455
от 20.02.2003 г., НП № 207 от 27.12.2004 г.; НП 6983 от 02.12.2002 г.; НП
411/23.08.2004 г.; и НП 575 от 15.10.2004 г. , с които му се отнемат общо 36
контролни точки, т.е. от максималния брой - 39 к.т. са останали 3 контролни
точки. По делото не се доказа отнемането и на тези три контролни точки. Не е представено
от една страна надлежно заверено от административния орган копие на НП 13884/
18.10.2004 г., основаващо обжалваната заповед. Освен това, доколкото в представената
справка се сочи, че с него се отнемат 2 контролни точки, то при сумирането им с
отнетите с горепосочените НП /36/, не би се стигнало до надвишаване на
предвидения от законодателя общ брой контролни точки – 39.
Следователно изложените в административния акт
фактически основания, изразяващи се в загуба от водача на всички контролни
точки от контролния талон, не се потвърждават от събраните доказателства. По
делото не се доказа, че към датата на издаване на оспорената заповед, по
отношение на Б. е възниквало задължение да върне свидетелството си за
управление. От изложеното следва, че не са били налице материалноправните
предпоставки на чл. 171 т.4 от ЗДвП за разпореденото изземване на свидетелството
за управление.
Без значение за законосъобразността на оспорената ПАМ
са твърденията за изтичане на погасителна давност по отношение на административните
наказания, наложени с изброените в акта НП. Изпълнението на наложените с влезли
в сила НП административни наказания е неотносимо към заповедта по чл.171 т.4 от ЗДвП. Самото отнемане на контролните точки не съставлява
административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Заповедта
за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без
санкционни последици. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на
съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна
отговорност. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ
индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това
институтът на погасителната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН или
абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими.
С оглед
гореизложените съображения оспорената заповед за прилагане на принудителни
административни мерки 20007/05.04.2005 год. на Началник на сектор „ПП” – КАТ
към РДВР Стара Загора, като постановена в противоречие с материалния закон се
явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 20007/05.04.2005 год, издадена от Началник на сектор
„ПП” – КАТ към РДВР Стара Загора (сега Областна дирекция на МВР гр. Стара
Загора), като незаконосъобразна по жалбата на П.Х.Б., ЕГН ********** от гр.
Стара Загора.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: