Р Е Ш Е Н
И Е №
гр. Добрич, 08.07.2010 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, шести състав, в открито съдебно заседание на пети
юли, две хиляди и десета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
при участието на секретаря Д.Д.,*** по описа на съда
за 2009год., докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е за делба във фазата по допускането.
Образувано по искова молба с вх.№
14977/22.07.2009г. по описа на ДчРС и допълнителна молба вх.№
16168/11.08.2009г., с които от В.И.К. с ЕГН **********, Н.Г.Н. с ЕГН **********
и И.Г.Н. с ЕГН **********, всички чрез адв. Н.В. срещу И.М.М. с ЕГН **********,
Т.Д.Г. с ЕГН **********, Й.Д.М. с ЕГН **********, Т.Т.Н. с ЕГН ********** и Д.Т.Н.
с ЕГН ********** е предявен иск за делба на поземлен имот-дворно място,
находящо се в кв.Р. на гр.Д., ул.”...”№..., представляващо УПИ ... по
действащия ПУП-ПРЗ на ЖК”..., с площ от ..кв.м., ведно с построените в имота четири сгради,
съответно с идентификатори ...; .....; .......; .......
В обстоятелствената част на исковата
молба се излагат доводи, че страните са наследници на Н.М.К., б.ж. на гр.Д... 1000кв.м. от имота съделителите притежавали въз основа на
нотариален акт, а разликата до пълната площ на парцела станала съсобствена въз
основа на давност и наследство. Настоява
се делба при законните квоти.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, с който
принципно не оспорват наличието на съсобственост в заявените за делба имоти. Не се оспорва, че по време на брака на Н.К. и
Т.К., двамата придобили имота по ул.”...”№... с площ от 1257кв.м. Настоява се
прекратяване на съсобствеността при
законните квоти.
С протоколно определение от 14.12.2009г. като главна страна- съделител е конституирана Община гр. Д.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът община
Д. заявява самостоятелни права върху 257кв.м., представляващи ид.част от целия
заявен за делба поземлен имот. За правата си в съсобствеността представя АОС № .../....г.,
вписан под № ..., том .../...г. на .... В отговора се излагат твърдения, че Общината
е придобила правото на собственост върху 257кв.м. от имота на осн. пар.42 от ПР
на ЗОС и законосъобразното актуване на имота на осн.чл.56 ал.1 от ЗОС. При
действието на регулационния план за имота от 1955година парцел .... бил с площ от 1260кв.м., а имот ... участвал в
парцел ..... с 990кв.м. До имот ..., на границата с имот ... съществувал тупик с обща квадратура 280кв.м.
Именно този тупик влязъл в имот ... /нов
.../ с последващите изменения на плана през 1999г., което увеличило и площта на
имота до 1257кв.м. Наследниците на Н.К. закупили само 1000кв.м. и в настоящото
производство претендирали неоснователно да са станали собственици на целия
имот. Настоява се делбата да се извърши между първоначалните страни и Общината,
при отчитане участието на последната с 257кв.м. в съсобствеността на поземления
имот.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Първоначалните
страни, по реда на чл.193 от ГПК оспорват на АОС № ../..г., представен от
допълнително конституирания ответник, като сочат, че е съставен за нуждите на
производството и не отговаря на действителното правно положение.
Добричкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
С договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт№ ..., том .., дело ../..г. на РС Т., Н.М.К. закупил
дворно място от 1000кв.м., представляващо парцел ... кв... по плана на с.Р., Т..
Не се спори от страните по делото, че
имота е придобит през времетраене брака на Н.К. и Т.Г.К..
По делото са събрани гласни доказателства
чрез изслушване на свидетелите С.И.А., без родство и В.В. К., роднина по
сватовство на съделителката Й.М..
Двамата
свидетели еднопосочно сочат, че познават имота, предмет на делото, като „имота
на дядо Н.”. Свидетелят С.А., син на прехвърлителя по нот.акт№ ., том ..., дело
./...г. на РС Т., сочи, че баща му продал имота на Н.К., след което последния
го оградил първоначално с телена мрежа. Свидетелите сочат, че впоследствие в
мястото била изградена къщата и от 1957г. до смъртта си Н. и Т.К. обработвали мястото. След смъртта им
наследниците им продължили ползването, като първоначално малкият им син Т. главно пребивавал в имота, а в
последствие- семейството на съделителката Й.М.- „Д.”. Свидетелите не знаят през
имота на Н.К. да е минавал път.
С протокол от 22.01.1962г.,
подписан между С.В. и Н.К., Н.К. предоставил 300лв. -цена на 150кв.м. „свободно
място, което ......остава съгласно регулационен план” в мястото на Н.К..
Недьо Митев Колев починал на
03.12.1980г. и оставил наследници- преживяла съпруга Т. К. и трима сина- Д.Н. М.
с ЕГН **********, Г.Н. К. с ЕГН **********, Т.Н.М. с ЕГН **********. В този
смисъл –удостоверение за наследници ..28.01.2009г. на общ.Д..
Т.К. починала на 06.04.1995г. и
оставила наследници- тримата си сина от Н.К. /у-ние за наследници .../28.01.2009г.
на община Д./.
Д.Н.М.с ЕГН ********** починал
на 04.02.2004г. и оставил наследници И.М.М. с ЕГН **********/съпруга/ и Т.Д.Г.
с ЕГН **********/дъщеря/, съгласно представеното у-ние за наследници .../28.01.2009г.
на община Добрич.
Г.Н. К. с ЕГН ********** починал на 29.11.1997г. и
съгласно представеното удостоверение за наследници призовани да го наследят са В.И.К.
с ЕГН **********, Н.Г.Н. с ЕГН ********** и И.Г.Н. с ЕГН **********.
Съделителите Й.Д.М. с ЕГН **********,
Т.Т.Н. с ЕГН ********** и Д.Т.Н. с ЕГН ********** наследили починалия на
29.03.1999г. Т.Н. М., видно от записванията в у-ние за наследници №../28.01.2009г.
на община Д..
Видно от скица на поземлен
имот№../25.06.2009г. на СГКК гр.Д. процесния поземлени мот е заснет с
идентификатор.... по КК на гр.Д.. В имота са заснети постройки, както следва:
под №1- еднофамилна жилищна сграда на един етаж
с площ от 82кв.м., под №2 еднофамилна жилищна сграда с площ от 38кв.м.,
под №3- селскостопанска сграда със
застроена площ от 30кв.м и под № 4-селскостопанска сграда със застроена площ от
5кв.м.
Съгласно удостоверение №УТС ../13.07.2009г.
на община гр.Д. жилищна сграда от основното застрояване с площ от 82кв.м. и
сграда от допълващо застрояване с площ от 38кв.м. са търпими строежи по смисъла
на пар.16 ал.1 от ЗУТ.
За изграждането на жилищната
сграда в имота, обект на основното му застрояване е изготвена проектосметна
документация.
По делото са изготвени две
съдебно-технически експертизи от лица със специални познания, неоспорени от
страните по делото. Установено от вещите лица, е че при покупката на процесния
имот през 1957година е действал кадастралния и регулационен план на с.Р. изработен през 1955година. По
този план процесния имот е планоснет под № .., посочен в жълт контур на
прилож.№1 по СТЕ от 24.06.2010г. През имот пл... по регулационния план
преминава улица и и за него са отредени парцели ..., ....., ... в кв... и
парцел ... в кв.... По разписен лист имота е записан на И.С.А..
Между южната граница на имот
пл.№.. и северната граница на имот пл.№ . е планоснет път за преминаване към
вътрешен имот с пл.№ .., записан в разписния лист на името на С.В..
Парцел .. в кв... включва част от имот пл...,
попадаща южно от улицата и по-голяма
част от пътя, посочен в кафяв контур на прил.1.
След извършени изчисления вещото лице установява, че пл..
у,частва в парцел .. с 990кв.м., като разликата до пълната площ на парцела –
1254кв.м. включва участие на пътя, водещ към вътрешен имот пл....
Пътят между имоти пл... и .е
планоснет само по кадастър, а не се отрежда по регулация като улица-тупик,
поради което не се предвдижда отчуждаване от имоти за улица. По дворищната
регулация, с проектиране на парцел .., отреден за имот пл№., кв..., по-голямата
част от площта на пътя попада в парцела. При прилагане на дворищната регулация
и трасиране на място на парцела се затваря този път.
Вторият кадастрален и
регулационен план на кв.Р. е одобрен със заповед №../04.02.1973година. По този
план за процесния имот е приложена
уличната и дворищната регулация от предходния регулационен план. Планоснет е с
пл.№ .., като е отреден парцел ... кв.... По разписен лист към плана имота е
записан на Н.М.К..
Имот пл... е с граници и с площ на парцел ..., кв... по
предходния план, т.е пътя остава в кадастралните грници на имота. Уличната
регулация сече малка част от северозападната част на имота и парцел ...-.. е с
площ от 1249кв.м.
Следващия регулационен и
кадастрален план за кв.Р. е от 1980г., като за имот пл.... е отреден вече
парцел ..., кв....Уличната и дворищната регулация са проектирани по предходни
план от 1973 година.
Със заповед ../02.06.1989г. е одобрен следващия
кадастрален и регулационен план, като за имот пл.№ .. е отреден парцел ..., кв....
С проектираната улична регулация се предвижда отчуждаване в северозападната
част на имота, но тази улична регулация не е проведена, видно от следващия и
сега действащ ЗРП на кв.Р.
Последният и сега действащ ЗРП
на ж.к”Р. гр.Д. е приет с решение .. от
Протокол №. от 26.05.2004г. на ОС гр.Д., като процесния имот е вече с пл.№ ..
за който е отреден парцел.., кв.... Уличната и дворищната регулация са
проектирани по имотните граници с изключение на малко скосяване в югоизточната
част на имота.
Регистрираният по първия
кадастрален път между имоти пл.№ .. и .. и включен в отредения парцел.., кв... остава
в кадастралните граници на процесния имот по всички планове. В община Д. няма
данни за предвидено и проведено отчуждаване в процесния имот за улица, път или
друго мероприятие по действащите регулационни планове на ж.к”...
По кадастралната карта за землището на гр.Д. одобрена със Заповед№
РД-../12.05.2005г. процесния имот е заснет с идентификатор.....
С оглед така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Първоначалните страни в производството
релевират като основание за твърдяната съсобственост наследствено
правоприемство от Н.К. и неговата съпруга Т.К.. Твърденията са, че по време на
брака си последните придобили процесния имот, въз основа на сделка и давностно
владение за разликата над закупените 1000кв.м. до пълната площ на парцела.
Между първоначалните страни не е налице спор, че наследодателите им упражнявали
спокойно и непрекъснато владение върху целия парцел от момента на закупуването
през 1957 година до смъртта си. В тази
връзка са представени и гласни доказателства, чрез показанията на двама
свидетели, непосредствени съседи и очевидци на обособяването и ползването на
процесния имот.
Спорния
момент в производството се свежда до отговора на въпроса дали по-късно
конституирания ответник- община Добрич има права в съсобствеността, съответни
на площта на включения в парцел .. кв.... път-тупик с регулационния план от
1955година. Изводът по този въпрос
обуславя и основателността на твърдението на първоначалните страни за изтекла в полза на наследодателите им придобивна
давност с оглед забраната за придобиване на имоти- общинска и държавна
собственост, при редакцията на текста на чл.86 от ЗС в периода от 1956 до
1996г.
Следва да се отбележи, че оспорването
по реда на чл.193 от ГПК на констатациите в представения АОС № ../22.10.2009г. е особено производство, развиващо се в
рамките на процеса. Доказателствена тежест
в производството по оспорване истинността на документ /
чл.193, ал. 3 от ГПК/ в конкретния случай лежи върху страната на която
документът се противопоставя за да се обори презумпцията за истинност. От приетите по делото
експертни заключения се установява, че липсват предвиждания на одобрените ЗРП на кв.. през
1955, 1973, 1980, 1989 и 2004 година, съгласно които върху съществуващия към 1955
година тупик да се прокара улица. В община Д.няма данни за предвидено и
проведено отчуждаване в процесния имот за улица, път или друго мероприятие за
обществени нужди. Напротив в разписния лист към плана от 1955 година планоснетия път за преминаване към вътрешен
имот с пл.№ ... е записан на името на С..В..
Именно между С.В. и Н.К. е станало разплащане на 22.01.1962година, съгласно
протокол, подписан в пълномощничеството на с.Р. за „свободно място, което ......остава съгласно
регулационен план” в мястото на Н.К..
В хода на производството не се
доказаха противопоставими права от страна на ответника община Д., тъй като представеният по делото акт за общинска собственост не би могъл да
легитимира сам по себе си безспорно община Д.
като собственик на процесния поземлен имот, ако в състезателното исково
производство по повод възникналия спор за принадлежността на правото на
собственост не е проведено успешно доказване на факта, че имота е придобит по
някой от способите по чл. 34 от ЗОС. Съгласно тази норма Общината придобива право на собственост
и ограничени вещни права чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закон.
В чл.2
ал.1 от същия нормативен акт лимитативно са определени вещите и имотите
общинска собственост: 1. имотите и вещите, определени със закон; 2. имотите и
вещите, предоставени в собственост на общината със закон 3. имотите, чиято
собственост е възстановена на общината при условия и по ред, определени със
закон;4. имотите и вещите, дарени или завещани на общината;5. имотите и вещите,
придобити от общината с доброволен труд и/или с парични средства на
населението;6. имотите и вещите, придобити от общината при ликвидацията на
търговски дружества с общинско участие;7. имотите и вещите, придобити от
общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
§ 42 на
ПЗР към ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 96 от
Именно
разпоредбата на § 42 ПЗР на ЗИД на
ЗОС е вписана като основание на което е
актуван процесният имот като частна общинска собственост. Това е способ за придобиване
на собственост екс леге, т.е по силата на закона, стига в производството да се
установят предпоставките, визирани в текста- че се касае за имот, отреден за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове, както и, че имотът е бил частна
държавна собственост.
Съгласно
закона за общинската собственост и правилника за прилагането му се съставят
актове за общинска собственост за имоти в строителните граници на населените
места по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Особено важно изискване
е към акта за общинска собственост на недвижими имот да се прилагат
документите, установяващи собствеността на общината. За целта към АОС се
прилагат специално изработени досиета, съдържащи всички документи за
собствеността. Както и такива, удостоверяващи промяната в собствеността и
ползването на имота. Законът забранява досиетата на АОС да бъдат унищожавани
дори и след отписването на имота от актовите книги.
В настоящото съдебно производство не са
ангажирани доказателства по отношение придобиването на имота от ответника
община Добрич, тъй като съгласно разпоредбата на чл.5,
ал.3 от ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, като
същият има доказателствена сила за правото на собственост само доколкото в него
е посочено годно придобивно основание, по силата на което имотът е преминал в
патримониума на общината, но не и когато вместо основание е посочен не факт, а
само правна норма. Липсват доказателства претендираната идеална част да е била държавна
собственост, при което съдът намира, че процесните 257 кв.м. неправилно са
актувани от общинската администрация. Оспорването по реда на чл.193 от ГПК на представения АОС
е успешно проведено.
Съгласно
нормата на чл. 64 от ЗОС неправилно актуваните
имоти като общински се отписват от актовите книги със заповед на кмета, като след
влизане в сила на съдебния акт по възникнал спор, кмета не може да постанови
отказ и е длъжен да деактува имота. В противен случай носи наказателна
отговорност за неизпълнение на съдебно решение/чл.296 от НК.
Относно твърденията
на първоначалните страни, че техните наследодатели са пълни собственици на
процесния парцел, а не само на закупените през 1957 година 1000кв.мв. са представени доказателства в няколко
насоки.
Представения протокол от22.01.1962г. по своето
естество би могъл да се квалифицира като акт, с който съседите- Н.К. и С.В. са
уредили регулационни сметки, след провеждане на регулационните предвиждания на
плана от 1955година. С този план, имотът на С.В. .... добил излаз на улица от
към изток, а пътят който му служил за подход бил затворен и изцяло „придаден” в
мястото на Н.К.. За това последния платил уравнение.
Доколкото обаче липсват
категорични доказателства, тъй като въпросът за собствеността на С.В. по
кадастралната основа на с.... не е разглеждан в хода на производството, следва
да се обсъди и твърдението на наследниците на Н.К. за изтекла в тяхна полза
придобивна давност върху частта, представляваща разликата над закупеното от
праводателя им до пълната площ на парцела. Възприетите по делото гласни
доказателства са в насока, че Н.К. оградил имота и че през него не е установен
да е съществувал път-тупик. Свободно се придвижвал в целия имот и границите на
имота не са променяни през годините.
При тези показания, които съдът
кредитира изцяло, тъй като са възпроизведени от непосредствени очевидци, се
налага извода, че бившия тупик бил затворен и това станало най-късно през
1962година /по време на съставяне на протокола/. След затварянето мястото е
приобщено към имота на Н.К. с трайна ограда и границата не е променяна и до момента. При тези фактически
констатации може да се направи извод, че Н.
и Т.К. започнали от 1962 година да упражняват съвладение върху целия
парцел. Обработвали двора, застроили го със сгради на допълващо застрояване.
Необходимият по закон минимум време-10години съгласно чл. 79 ЗС, действащ към този период изтекъл през 1972 година, без
някой от съседите да смущавал владението на К..
При наличието на непрекъснато
несъмнено, продължително, спокойно и явно владение Н.К. и Т.К. изцяло своили
парцела, с оглед на което последните се легитимират като негови единствени
собственици. По силата на приращението, изградените в имота четири постройки
станали собствени на собствениците на земята.
С оглед
гореизложеното, следва да се приеме, че съсобствеността върху процесния имот,
след смъртта на общите наследодатели Н. и Т.К. се разпределила, съобразно
правилото на чл.5 ал.1 от ЗН между техните низходящи, т.е за всеки по 1/3
ид.част. След смъртта на наследниците от първи ред в правата им встъпили
техните наследници- първоначалните страни в производството. В този смисъл са представените удостоверения за
наследници /л.8.9.10/, неоспорени в хода на производството. При съобразяване
правилата на наследяването по закон всеки от тях се легитимира като собственик
при следните квоти: В.И.К. с ЕГН **********- */36ид.ч.; Н.Г.Н. с ЕГН **********-
*/36ид.ч.; И.Г.Н. с ЕГН **********- */36ид.ч.; И.М.М. с ЕГН **********- */36ид.части;
Т.Д.Г. с ЕГН **********- */36 ид.части; Й.Д.М. с ЕГН **********- */36ид.части; Т.Т.Н.
с ЕГН **********- */36ид.части и Д.Т.Н.
с ЕГН **********- */36ид.части.
От представената по делото проекто- сметна документация, както и видно от удостоверение №УТС ../13.07.2009г.
на община гр.Д. жилищна сграда от основното застрояване с площ от 82кв.м. с
идентификатор .... и сграда от допълващо застрояване с площ от 38кв.м. с идентификатор
... са търпими строежи по смисъла на пар.16 ал.1 от ЗУТ.
За останалите две постройки в
имота общинските власти не са удостоверили наличието на предпоставките за
търпимост. Липсват и строителни книжа за изграждането им. Последните следва да се квалифицират като незаконни строежи по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ, съгласно
който незаконни са строежи, изградени в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план и без строителни книжа, без
съгласувани инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж и при съществени
отклонения от съгласувания инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и
4 от Закона за устройство на територията. До обнародването на ЗУТ по
начало се допускаше делба на незаконни строежи. С публикуването на ЗУТ/ДВ,
бр.1/02.01.2001г/ беше приета и преходната разпоредба на пар.16, която влезе в
сила още с публикуването на закона. Според тази разпоредба бяха предвидени изрично три случая, при които незаконните
строежи, допустими по действащите градоустройствени планове или по правилата и
нормативите на ЗУТ, не подлежаха на премахване. В
първата си редакция ЗУТ, влязъл в сила на 31.ІІІ.2001 г., включи чл. 226, който
практически изключи приложението на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ и откри възможност
за узаконяване на недекларираните незаконни строежи.
За разлика от извършването на сделките, при които се изискваше от страните да
представят доказателства за търпимостта на строежите, при предявяването на иск
за делба на незаконен строеж – самостоятелен обект, достатъчно беше строежът да
не е освидетелстван за събаряне, за да се допусне и извърши делбата. След
влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ /ДВ, бр.
65/22.VІІ.2003 г./ бе отменен чл. 226 ЗУТ и се създаде преходната разпоредба на
§ 184. Последната в 12 алинеи уреди подробно възможността извършените до
влизане в сила на закона незаконни строежи да бъдат
узаконени по искане на собственика им, ако са допустими по разпоредбите,
които са действували по времето, когато са извършени или по действуващите
разпоредби. По такъв начин се възстанови действието на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ
и това даде отражение и върху делбите на незаконни строежи. Допустимостта на
тези делби вече е обусловена от това – налице ли са предпоставките на § 16 от
ПР на ЗУТ.
В
случая, видно от становището на община Добрич, допълнителните постройки не
отговарят на изискванията на пар. 16 от ПР на ЗУТ и не представляват търпими обекти, т.е
такива, които не подлежат на премахване, въпреки, че са незаконни. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че допълнително заявените за делба от
ответника построики с №3 и4 по КК не
подлежат на делба и искът по отношение на тях следва да бъде отхвърлен.
С оглед така изложените доводи, при
установената налична съсобственост, делба следва да се допусне за поземления
имот -дворно
място, находящо се в кв.Р..на гр.Д., ул.”....”№.., представляващо УПИ .. по
действащия ПУП-ПРЗ на ЖК”..”, с площ от 1261кв.м., имот с идентификатор ...ведно
с построените в имота две жилищни сгради, съответно с идентификатори ... и ..,
между съделители с квоти: В.И.К. с ЕГН **********- */36ид.ч.; Н.Г.Н. с ЕГН **********-
*/36ид.ч.; И.Г.Н. с ЕГН **********- */36ид.ч.; И.М.М. с ЕГН **********- */36ид.части;
Т.Д.Г. с ЕГН **********- */36 ид.части; Й.Д.М. с ЕГН **********- */36ид.части; Т.Т.Н.
с ЕГН **********- */36ид.части и Д.Т.Н.
с ЕГН **********- */36ид.части.
По
отношение на ответника община Добрич искът за делба следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен.
Водим от
горното Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание чл. 34 от ЗС, във вр. с чл.69 от ЗН на поземления имот -дворно място, находящо се в
кв.Р. на гр.Д., ул.”..”№..., представляващо УПИ ... по действащия ПУП-ПРЗ на
ЖК”..., с площ от 1261кв.м., имот с идентификатор ..... по КК на гр.Д., ведно с
построените в имота две жилищни сгради, съответно с идентификатори.....с площ
от 82кв.м. и .... с площ от 38кв.м., между съделители с квоти: В.И.К. с ЕГН **********-
*/36ид.ч.; Н.Г.Н. с ЕГН **********- */36ид.ч.; И.Г.Н. с ЕГН **********- */36ид.ч.;
И.М.М. с ЕГН **********- */36ид.части; Т.Д.Г. с ЕГН **********- */36 ид.части; Й.Д.М.
с ЕГН **********- */36ид.части; Т.Т.Н. с ЕГН **********- */36ид.части и Д.Т.Н. с ЕГН **********- */36ид.части., като
ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на сгради с идентификатори ..... и .......
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от В.И.К. с ЕГН **********, Н.Г.Н. с ЕГН ********** и И.Г.Н. с ЕГН ********** ***
иск за делба поземления имот -дворно място, находящо се в кв.Р..на гр.Д., ул.”.....”№...,
представляващо УПИ..... по действащия ПУП-ПРЗ на ЖК”...”, с площ от 1261кв.м., имот
с идентификатор...., ведно с построените в имота две жилищни сгради, съответно
с идентификатори ...... и ...........
Решението
подлежи на
обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :