Р Е
Ш Е Н
И Е № 338
гр. Бургас, 23.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на седемнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Стойка Вълкова като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско
дело № 455 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявен
иск от А.М.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл.**, ет.*,
ап.**, против Д.О.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № **, „Джи
Ти Ди Транс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Перущица“ № 12А, представлявано от управителя Диян Огнянов Иванов
и „Лари 8181“ ЕООД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Перущица“ № 12А, представлявано от управителя Диян Огнянов Иванов за
постановяване на решение, с което да бъде прието по отношение на ответниците,
че дължат солидарно на ищеца сумата от 308 000 лева, представляваща задължение
по запис на заповед от 08.03.2016г. с падеж на плащане 01.06.2017г., за което вземане
са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №2065/04.06.2018г. и
изпълнителен лист №1950/05.06.2018г. по ч.гр.д.№4077/2018г. по описа на БРС,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК 31.05.2018г. до окончателното плащане. Претендират се и
направените в хода на заповедното производство разноски в размер на 6 160лв.,
както и извършените по настоящото дело.
Ищецът твърди в исковата молба, че
първият ответник е издал на 08.03.2016г. запис на заповед, по силата, на който
безусловно и неотменимо, без протест и разноски, без възражения, такси и
удръжки се задължил да заплати на А.М.К. сумата от 308 000 лева, платима
на падеж 01.06.2017г. в гр. Бургас. Ценната книга била авалирана от ответниците
„Джи Ти Ди Транс“ ООД и „Лари 8181“ ЕООД, които поели отговорност за заплащане
на задължението по нея, при условията, при което било поето от издателя ѝ.
Заявява се, че след като плащане на
сумата по записа на заповед от страна на ответниците не било направено, ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и
такава била изготвена от Районен съд гр.Бургас по ч.гр.д № 4077/2018г. Съгласно
издадената заповед за незабавно изпълнение № 2065/ 04.06.2018г. и изпълнителен
лист 1950/05.06.2018г., ответниците трябвало да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 308 000 лева, представляваща главница по записа на заповед, ведно със
законната лихва. Длъжниците подали възражение пред заповедния съд, което
обстоятелство породило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск.
В отговора си ответникът И., чрез назначения
особен представител, заявява че записът на заповед не следва да се разглежда
откъснато от каузалните отношения между страните, наличието или липсата, на
които, според процесуалния му представител, следвало да бъдат установени от
ищеца. Твърдения за съществуването на конкретна каузална сделка, в която се
съдържа основанието за разместване на благата не са изложени.
Твърди се също така, че ищецът не е
доказал предаване на претендираната сума, а издаденият запис на заповед имал за
цел обогатяване на ищеца за сметка на ответника.
В допълнителната искова молба ищецът
уточнява, че предметът на претенцията се определя от правното му твърдение за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане. Такова вземане в хипотезата
на чл.417 т.10 ГПК е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Уточнява в тази връзка, че вземането по записа на заповед произтича от
абстрактната сделка, основанието на която е извън съдържанието на документа.
Каузалността не е елемент от състава и съдържанието на записа на заповед, като
процесната сума се претендира на основание ценната книга, материализираща
вземането, признато от заповедния съд.
В представения допълнителен отговор на
допълнителната искова молба от ответника И. се заявява, че във възражението,
подадено срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът оспорил, подписите
си, поставени под ценната книга. Направено е искане да бъдат приобщени като
доказателства по делото материалите по две прокурорски преписки, в които се
излагали факти и обстоятелства във връзка с отношенията между страните по повод
на процесния запис на заповед.
Отговори от ответниците търговски
дружества не са постъпили.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
На
08.03.2016г. в гр.Бургас, първият ответник Д.О.И.
издал запис на заповед, в която ценна книга декларирал безусловно поемането на
задължение за заплащане на сумата от 308 000 лева на А.М.К.. Записът на заповед бил платим на определен ден –
01.06.2017г., в гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.72, ет.6, ап.35. Като авалисти по ефекта се подписали двамата ответници
търговски дружества, като „Джи Ти Ди Транс“ООД
– на лицевата му страна, а „Лари 8181“ ЕООД – на гърба на
ценната книга, които авалирали записа при условията, при които е издаден. Посоченият документ не е бил предявен на издателя и на лицата
поели менителнично поръчителство по ценната книга за плащане. На 31.05.2018г.,
след като плащане не последвало, ищецът подал в Районен съд гр.Бургас заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. По образуваното частно
гражданско дело №4077/2018г. по описа на БРС в полза на ищеца били издадени заповед
за изпълнение №2065/ 04.06.2018г. и изпълнителен лист №1950/05.06.2018г. за сумите,
предмет на настоящата искова претенция, а именно: 308 000 лева, представляваща дължимо
вземане по запис на заповед от 08.03.2016г., с издател Д.О.И. и авалисти „Джи
Ти Ди Транс“ ООД и „Лари 8181“ ЕООД, с падеж на
плащане 01.06.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 31.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 6
160 лева, представляващи направени съдебни разноски за заплатена държавна такса.
Възраженията
на ответника И. за липсата на основание за издаване на записа на заповед
предвид липсата на каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден,
както и че не е получавал претендираната сума от ищеца, по съществото си
представляват общи възражения за недължимост на сумата, предмет на иска и не
сочат на конкретно каузално отношение, във връзка с което да е издаден записът
на заповед.
Според
задължителните указания в т.17 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, предмет на производството по чл.422 ал.1 ГПК при
предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на
който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417 т.9 ГПК
(сегашна т.10 след измененията на ГПК с ДВ бр.102 от 2017г.), е съществуването
на вземането, основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна
правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън
съдържанието на документа. С оглед на това в производството по чл.422 ал.1 ГПК
ищецът-кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на
запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект –
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. Когато ответникът-длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване
на вземането, ищецът-кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със
записа на заповед задължение и да доказва възникването на съществуването на
каузалното правоотношение между него и издателя по повод или във връзка с което
е издаден записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение като
причина за издаването на записа на заповед е необходимо в случай на обвързаност
на записа на заповед с каузалното правоотношение, от което длъжникът черпи
релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на
заповед.
Както
вече се каза, по делото не се сочи конкретно каузално отношение, във връзка с
което да е издаден записът на заповед. Общото възражение за липса на кауза за
издаването на записа на заповед, изключва спор между страните относно самото
каузално правоотношение. Предвид това, предметът на делото е основан на
менителничния ефект на записа на заповед от 08.03.2016г.
В настоящия случай ищецът основава
вземането си срещу ответниците именно на менителничния ефект. Записът на
заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят безусловно
обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Записът на заповед е
ценна книга, материализираща права и е доказателство за вземането. Вземането по
запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън
съдържанието на документа. Основанието за издаване на запис на заповед не е
елемент от съдържанието на волеизявлението за плащане. Документ, който съдържа
посочените в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити, представлява запис на
заповед и е годен да породи задължението по него. При извършването на
преценката за наличието на всички задължителни, съгласно закона, реквизити на ценната
книга, настоящият състав достига до извода, че записът на заповед е валиден и е
годен да породи посоченото в него задължение. Документът съдържа всички необходими
елементи и е подписан от ответника. В този
смисъл е изричното изявление на особения представител в съдебно заседание на
17.07.2019г., че ответникът е автор на процесния запис на заповед.
С оглед факта, че записът на заповед е с
падеж на определен ден, не е необходимо същият да е предявен за плащане. Предвид настъпилия падеж вземането е изискуемо и подлежи на
изпълнение, в който смисъл е постановеното в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от
28.12.2005 г. по тълк. д. № 1 / 2004 г. на Върховен касационен съд, ОСТК. Доколкото в настоящия случай ответникът не е доказал общото
си възражение, нито е доказал погасяване на вземането чрез плащане или друг предвиден
от закона способ, следва извода, че вземането съществува. Съдът приема, че
ценната книга, на която ищецът основава вземането си е редовна от външна страна
и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
издателя.
От
представения по делото документ запис на заповед от 08.03.2016г. е видно и че
ответниците „Джи Ти Ди Транс“ ООД и „Лари 8181“ ЕООД, чрез законния си
представител- първия ответник, са се задължили по записа като авалисти, в
предписаната от закона форма, при условията при които е издаден, т.е. отговарят
по същия начин като издателя. Солидарно задължените менителнични поръчители също
не са доказали погасяване на вземането чрез плащане или друг предвиден от
закона способ за изпълнение. Ето защо, следва да се приеме, че е налице
неудовлетворено парично притезание в размер на исковата сума в полза на ищеца и
в тежест на ответниците, като солидарни длъжници.
По
изложените съображения съдът намира, че претенцията е изцяло основателна и
доказана и следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на Д.О.И.,
ЕГН **********, „ДЖИ ТИ ДИ ТРАНС“ ООД, ЕИК ********* и „ЛАРИ 8181“ ЕООД, ЕИК,
*********, при условията на солидарност наличието на вземане срещу тях в полза
на А.М.К., ЕГН **********, в размер на 308 000 лева, представляваща главница по
запис на заповед от 08.03.2016г., издаден за същата сума, с падеж на плащане
01.06.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение в съда - 31.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане.
С
оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищеца А.М.К. направените
в настоящото производство разноски в размер на 12 160 лв. /дванадесет хиляди
сто и шестдесет лева/, от които 6 160 лева държавна такса, 1 000 лева
адвокатски хонорар и 5 000 лева депозит за възнаграждение на особен
представител, като последната сума следва да се възложи единствено в тежест на
първия ответник, за представителството на когото е направен посоченият разход.
Ответниците
трябва да заплатят и направените от ищеца разноски по частно гражданско дело № 4077/2018г.
по описа на Районен съд гр. Бургас в размер на 6160 лв. /шест хиляди сто и
шестдесет лева/ за държавна такса.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.О.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № **, „ДЖИ ТИ ДИ ТРАНС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Перущица“ № 12А, представлявано от управителя Диян Огнянов Иванов и „ЛАРИ 8181“
ЕООД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Перущица“ № 12А, представлявано от управителя Диян Огнянов Иванов, че дължат
при условията на солидарност на А.М.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Б., ж.к. „Л.“, бл.**, ет.*, ап.**, сумата от 308 000 /триста и осем
хиляди/ лева, представляваща главница по запис на заповед от 08.03.2016г., с
падеж на плащане 01.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
в съда - 31.05.2018г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА
Д.О.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № **, „ДЖИ ТИ ДИ ТРАНС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Перущица“ № 12А, представлявано от управителя Диян Огнянов Иванов и „ЛАРИ
8181“ ЕООД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Перущица“ № 12А, представлявано от управителя Диян Огнянов Иванов солидарно да заплатят
на А.М.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл.**, ет.*, ап.** направените в настоящото производство разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 7 160
лв./седем хиляди сто и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА
Д.О.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № **, да заплати на А.М.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл.**, ет.*, ап.** направените в настоящото производство разноски за възнаграждение на особен
представител в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/.
ОСЪЖДА Д.О.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № **, „ДЖИ ТИ ДИ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Перущица“ № 12А, представлявано от Д.О.И. и
„ЛАРИ 8181“ ЕООД, ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Перущица“ № 12А, представлявано от Д.О.И. солидарно да заплатят
на А.М.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл.**, ет.*, ап.**
направените по частно гражданско дело № 4077/2018г. по описа на Районен съд гр. Бургас
разноски в размер на 6 160 лв. /шест хиляди сто и шестдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския апелативен съд.
Съдия: