Р
Е Ш Е Н И Е № 260147
Гр.Хасково, 26.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд, първи въззивен граждански състав в
съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар : П.Д.
след като разгледа докладваното от съдия Серафимова
в.гр.д.
№ 46 по описа за 2021 г.,за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С
Решение №260161/28.10.2020г. по гр.д. №2718/2019г., Районен съд-Хасково е приел
за установено по отношение на Н.С.Н., че дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано
от управителя неизпълнени парични
задължения за плащане на ВиКуслуги, предоставени за негов имот на адрес в гр.***,
ул.***, за който на негово име е била открита партида с номер *** или ***, а
именно – за главница сумата от общо 678 лв., включваща, както следва: - по
фактура № **********/30.09.2016 г. за периода 22.08.2016 г.- 20.09.2016 г., за
10 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС - сумата от 30 лв., с краен срок за
плащане 30.10.2016 г.; - по фактура № **********/31.10.2016 г. за периода
20.09.2016 г.- 20.10.2016 г., за 15 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС- сумата
от 45 лв., с краен срок за плащане 30.11.2016 г.; - по фактура №
**********/30.11.2016 г. за периода 20.10.2016 г. - 22.11.2016 г., за 20 куб.м.
вода, на обща стойност с ДДС- сумата от 60 лв., с краен срок за плащане
30.12.2016 г.; - по фактура № **********/30.12.2016 г. за периода 22.11.2016 г.
- 22.12.2016 г., за 22 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС- сумата от 66 лв., с
краен срок за плащане 29.01.2017 г.; - по фактура № **********/31.01.2017 г. за
периода 22.12.2016 г. - 23.01.2017 г., за 47 куб.м. вода, на обща стойност с
ДДС-сумата от 141 лв., с краен срок за плащане 02.03.2017 г.; - по фактура №
**********/28.02.2017 г. за периода 23.01.2017 г. - 22.02.2017 г., за 24 куб.м.
вода, на обща стойност с ДДС- сумата от 72 лв., с краен срок за плащане
30.03.2017 г.; - по фактура № **********/31.03.2017 г. за периода 22.02.2017 г.
- 21.03.2017 г., за 43 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-сумата от 129 лв., с
краен срок за плащане 30.04.2017 г.; -
по фактура № **********/28.04.2017 г. за периода 21.03.2017 г. - 20.04.2017 г.,
за 45 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-сумата от 135 лв., с краен срок за
плащане 28.05.2017 г.,
ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
27.06.2019 г. до окончателното изплащане; както и обезщетение за забава в общ
размер от 153,42 лв., изчислено за периода от 31.10.2016 г. до 25.06.2019 г.
върху всяка от главниците по осемте фактури поотделно и за съответните периоди
на забава и за които суми е издадена
заповед № 830 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
02.07.2019 г. по ч.гр.дело № 1709/2019 г. на РС- Хасково.
Недоволен от така постановеното решение е
останал въззивникът Н.С.Н.,който чрез пълномощника си го обжалва, с оплакване за неправилност и
незаконосъобразност, и постановяване на решението в нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения
във връзка с представения от ищеца така наречен карнет, който според ищеца по
делото доказвал потребените количества вода, въпреки че в този карнет не се
съдържал подпис на потребителя на водата, нито пък било подписано от
представител на страната.В направения анализ на доказателствата по делото се
поддържа становището,че представения
карнет не установявал доставянето на отразените в него количества вода за
потребление, тъй като по никакъв начин по делото не било установено доставяне
на такова количество вода. Изложени са и съображения за неправилни изводи на съда при
анализа на доказателствата. Счита, че постановеното решение на РС - Хасково
следва да бъде отменено изцяло и вместо
него да се постанови ново по съществото
на спора, с което изцяло да се отхвърли предявения установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК
е депозиран писмен отговор на подадената
въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.***, чрез процесуалния му представител, с който се
оспорва жалбата и се излагат съображения за нейната неоснователност.Прави се
искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково.Прави
се възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по
чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в
процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е
процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност, настоящият състав на възивния съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира възприета от първоинстанционния съд фактическа
обстановка за безспорно установена
и кореспондираща със събраните доказателства.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба
доводи, съдът намира за необходимо да
обсъди следното:
Производството пред Районен
съд- Хасково е образувано въз основа на искова молба подадена от „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД ,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя против Н.С.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.
В исковата молба се твърди,че на
27.06.2019г. ищецът подал срещу ответника заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, за сумата от 678 лв.- главница, представляваща стойността на
незаплатени доставени услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация,пречистване на
водите и други дейности, за периода 30.09.2016 г. - 28.04.2017 г. и за сумата от 153,42 лв.- обезщетение за забава
от 31.10.2016 г. до 25.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, както и за
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.Образувано било ч.гр.дело № 1709/2019 г. по което Районен
съд- Хасково издал заповед за изпълнение
срещу длъжника срещу която заповед в срока по чл.414 от ГПК длъжникът подал
възражение.
Искът е за установяване съществуването на вземането на
ищеца против ответника като собственик
на водоснабден
имот, находящ се на адреса му. Твърди се че в това му качество и по партида № ***,
ответникът е бил потребител на ВиК услуги, по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.Потребители,на
основание чл.3 ал.1 от Наредбата
били собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Ответникът бил потребител на ВиК услуги за битови нужди, на
основание наредбата, като продажбата и на услугите се осъществявала от ищеца при публично известни
Общи условия /ОУ/за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени от КЕВР, влезли в
сила един месец след публикуването им в един местен и един централен ежедневник, без да
е необходимо приемането им от потребителите - чл.8 от Наредбата и чл.6 ал.1 т.5
от ЗРВКУ.Исковата претенция произтичала от съществуващото между страните облигационно правоотношение и въз основа на посочените ОУ.Ищецът предоставил на
ответника услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други
дейности за посочените му имот и партида, за периода
30.09.2016 г. - 28.04.2017 г.,и въпреки че ищецът изпълнил точно своите
задължения, ответникът не му заплатил изцяло и в срок стойността на
предоставените му услуги, за които ищецът
в посочения период му издал 8 броя фактури,за всеки месец, на обща стойност от 678 лв.- за
главница и 153,42 лв. -за обезщетение за
забава, всичко общо - 831,42 лв., изцяло неизплатено.
Фактурите били съставени в съответствие с нормативните изисквания и предвид
настъпването на падежа на всяко задължение, вземанията на ищеца против
ответника били ликвидни и изскуеми,
като ответникът не ги погасил в уговорения срок, поради което му било начислено и
обезщетение за забава.Ищецът
претендира съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи
гореописаните суми за главница и обезщетение
за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Възразява, че размерът на
процесиите вземания можел да се определи единствено въз основа на клаузите на самия
договор, а не въз основа на допълнителни данни изходящи от ищеца. Липсвали първичните
документи, въз основа на които били издадени фактурите,а същевременно, ищецът
твърдял, че неплащането на услугите е основанието за предявяване на иска, като за
техния реален размер липсвали както твърдения, така и доказателства.
Представените фактури не доказвали потребени именно от ответника услуги, а само
остойностявали показатели на това потребление. Процесното жилище отдавна не било собственост на ответника
и той не знаел кога е било отчитано количеството на потребените услуги. Претендираните количества
вода били значителни за едно жилище и то в
зимен сезон, още повече, че семейството на ответника се състояло от самия него.
Претендираните услуги ответникът не
можел и нямало как да потреби, при което не можел да има отношения с ищеца. Още повече, че той работел
и през деня нямало никой в жилището му, за да се изконсумира такова
голямо количество вода.По изложените в отговора на исковата молба съображения, ответникът
иска прекратяване на производството по
делото в частта на претендираното обезщетение за забава, като
процесуално недопустимо. Алтернативно се иска отхвърляне на предявените искове
изцяло, като претендира и направените по делото разноски.
Като писмени
доказателства по делото са приети Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр.***,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ- 09 от 11.08.2014 г., т. 47, чиито съответно относими
към настоящия правен спор части - съдът ще коментира по-долу в настоящите си
мотиви. Приети са като писмени доказателства и издадените от ищеца на името на ответника 8 броя фактури с кл.код ***, по
партида № *** за обект на адрес в гр.*** - ежемесечни фактури за последователни едномесечни периоди от
време, без служебно начислявани количества
вода,както следва: фактура № **********/30.09.2016 г. за сумата от 30
лв. за 10 куб.м. вода;фактура №
**********/31.10.2016 г. за сумата от 45 лв. за 15 куб.м. вода;фактура №
**********/30.11.2016 г. за сумата от 60 лв. за 20 куб.м. вода;фактура №
**********/30.12.2016 г. за сумата от 66 лв. за 22 куб.м. вода;фактура №
**********/31.01.2017 г. за сумата от 141 лв. за 47 куб.м. вода;фактура №
**********/28.02.2017 г. за сумата от 72 лв. за 24 куб.м. вода;фактура №
**********/31.03.2017 г. за сумата от 129 лв. за 43 куб.м. вода; и фактура №
**********/28.04.2017 г. за сумата от 135 лв. за 45 куб.м. вода.Във фактурите са посочени крайните срокове за плащането им - на 30-я ден
от издаването на всяка от тях. Общото задължение по фактурите възлиза на сумата
от общо 678 лв.По делото е прието като писмено доказателство и копие от карнет за показанията на водомера с №
***, партида ***, на името на
ответника за обект находящ се в гр.*** с брой живущи на адреса – двама, за общия отчетен период по тях
22.08.2016 г. - 20.04.2017 г.Посочените
във фактурите количества вода са посочени и в
карнета, съответно срещу датите:
20.09.2016 г., 21.10.2016 г, 22.11.2016 г., 13.12.2016 г., 24.01.2017 г.,
20.02.2017 г., 23.03,2017 г. и
19.04.2017 г. /на която последна дата е направено отбелязване - продаден/, за което в крайна колона, озаглавена „подпис"
са положени подписи на всеки ред.
Видно от заключението на назначената съдебно - графологична експертиза подписите, положени в
карнета на
горепосочените осем дати, не са изпълнени от ответника.
Видно от удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца
с изх. № ГРАОН2-***/25.11.2019 г., издадено от Община Хасково ответникът е
неженен и няма деца, Според справка по данни за физическо/ юридическо лице за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба вписвания- Хасково за периода от 01.01.2013 г. до 10.01.2020
г. по персонална партида № ***, на името на ответника, издадена от Агенция по вписванията последният е закупил процесния имот на 13.05.2015 г. и го е
е продал на 05.05.2017 г.
Видно
от заключението на назначената комплексна сьдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза за процесния имот при ищеца е била открита партида за
ответника на 20.06.2016
г., с номер № ***, относно водоснабдяването и канализацията на имота, като се сочи и средството за
търговско измерване по партидата със съответния му номер на холендъра. На 07.07.2017 г. по
подадено до ищеца заявление от нов собственик на имота, за същия била открита нова партида с № ***.За
процесния период от 30.09.2016 г. - 30.04.2017
г. са били отчетени от инкасатора
показания на водомера в карнети срещу подпис количества вода, а именно - горепосочените, като е посочено, че на
дата 24.01.2017 г. е бил установен теч
на вода от тоалетно казанче, за което предупредил абонатът. Всичко общо
226 куб.м. била доставената и консумирана
вода, което съвпадало с изчислените количества вода по процесиите осем фактури на обща стойност от 678
лв. с ДДС. За посочения период водомерът за имота е бил технически изправен, като нямало
служебни начисления. Посоченото потребено количество вода е било отчетено от инкасатор по показанията на водомера,
отчитащ доставената вода от ищеца на
абоната - ответникът, и записано в карнети. Процесиите отчетени количества вода били остойностени правилно по цените, определени от
ДКЕВР, и по методиката за това. При проверка в счетоводството на ищеца
се е установило, че сумите по процесиите
фактури не са били заплатени от ответника, като същите били осчетоводени през
съответния месец, за който се отнасят. Така дължимото по процесиите осем
фактури в общ размер от 678 лв.
оставало неплатено, както и дължимото обезщетение за забава в общ размер на 153,42 лв.
При така установените по делото факти и обстоятелства,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК. Искът
е за установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника като собственик на водоснабден имот, находящ се
на адреса му. В това му качество и видно от партида № ***, ответникът е бил
потребител на ВиК услуги, по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.Потребители,на основание чл.3 ал.1 от Наредбата са собствениците и лицата, на
които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Искът е
допустим, като подаден в законоустановения за това в
чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна страна.Разгледан по същество искът е
основателен.
Безспорно
е установено по делото,че ищецът е „ВиК
оператор", по смисъла на чл.198 ал.1 от Закона за водите, и като такъв
предоставя ВиКуслуги срещу заплащане на територията на гр.***, където се намира и процесния имот, на ул.***.От доказателствата по делото се установява,че през
процесния период на отчитане на
водата 22.08.2016 г. - 20.04.2017 г. ответникът е собственик на имота. Видно от представената от самия него справка в Агенцията по вписванията
се установява, че той е закупил имота
на 13.05.2015 г., а го е продал на 05.05.2017 г. Видно от заключението на
комплексната експертиза за същия имот при ищеца е била открита партида за ответника с номер № ***,
относно водоснабдяването и канализацията на имота, като на 07.07.2016 г. г. по
подадено до ищеца заявление от нов собственик на имота, за същия била открита
нова партида. Съгласно чл.3,ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/,
потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; и собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост /т.2/. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ОУ на
оператора.С оглед изложеното, следва да
се приеме, че ответникът
има качеството на потребител на
предоставяните от ищеца ВиК услуги за процесния собствен му имот, за което при ищеца на негово име е била открита партида с номер *** относно водоснабдяването и
канализацията на имота
с посочено СТИ - водомер
със съответния му номер на холендъра.
Между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при ОУ за получаване на
ВиК услуги, по силата на чл.8 ал.1 от Наредба№ 4, като за възникването на това
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между
страните.С факта на
присъединяване към водопроводната система на ищеца потребителят е
обвързан от ОУ на дружеството. ОУ са влезнали в сила, като според ал.4
от същия текст, аналогичен на чл.71 ал.2 от ОУ, в срок от 30 дни след влизането им в сила
потребителите,които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното предприятие
заявление, в което да предложат различни условия. По делото няма твърдения, нито са установени данни, че ответникът е упражнил
правото си на възражение срещу ОУ,поради което следва да се приеме,че между
страните по делото през процесния
период от време
е налице облигационно отношение
по продажба на водоснабдителни
и канализационни услуги за питейно-битови нужди, с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 и ОУ.Основното задължение на ищеца, като ВиК- оператор по това
правоотношение е - да снабдява
потребителите с вода с питейни качества при равни условия,
с икономически обосновани
разходи за доставката й до имотите
им, което задължение се съдържа и в чл.7 т.1 от ОУ, както и
задължението му да отвежда и/или пречиства
отпадъчните води – 42,ал.1 т.1 от Наредба № 4. Видно от
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че
ищецът е изпълнявал това си основно задължение за водоснабдения процесния имот на ответника.Изразходваните количества
питейна вода се отчитат
по водомер,монтиран на
водопроводното отклонение от
ВиК оператора и/или
в имотите на потребителите, в
тяхно или на
техен представител присъствие,
който с подписа
си удостоверява съответствието
на показанията с данните в отчета /чл.22 и чл.23 ал.4 от ОУ, вр.чл.32 ал.1 от Наредба № 4/.В конкретния случай въз
основа на събраните писмени
доказателства
/фактури и карнет/ и от заключението
на комплексната експертиза се установява, че за процесния период 22.08.2016 г. - 20.04.2017 г. са били отчетени от
инкасатора показания на водомера в
карнети срещу подпис на следните количества вода: 20.09.2016 г. - 10 куб.м.,21.10.2016 г. - 15 куб.м., 22.11.2016 г. - 20
куб.м., 13.12.2016 г. - 22 куб.м., 24.01.2017 г. - 47куб.м., 20.02.2017 г. - 24 куб.м., 23.03.2017 г. -
43 куб.м. и 19.04.2017 г. - 45 куб.м., всичко общо 226 куб.м. доставена и консумирана вода,което съвпада с изчислените
количества вода по процесиите осем
фактури на обща стойност от 678 лв., с ДДС.
Относно размера на задължението
следва да бъдат взети предвид
данните за отчета
на потреблението
в процесния имот, съдържащи се в карнетния лист, имащ качеството на частен
свидетелстващ документ, който се ползва
с формална доказателствена сила по отношение на подписалата го страна.За удостоверителната сила на карнетния лист не
е налице изрично условие, подписът да е положен от титуляра на партидата, а е
възможно тава да бъде направено от лице находящо се на адреса, което се намира там в
момента на извършване на отчета. В последния случай, не е необходимо изрично
упълномощаване на подписалото от името на абоната лице, тъй като не се касае за
извършване на правни действия, а за потвърждаване на фактическите констатации
на инкасатора относно показанията на водомера. Нещо повече, както се посочи, изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, в присъствието
на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието
на показанията с данните в отчета /чл.22 и чл.23 ал.4 от ОУ, вр. чл.32
ал.1 от Наредба № 4/. В същия този
карнет е отразено, че на адреса живеят двама души, което обстоятелство не бе оспорено от ответника и което
е независимо от факта, че той е неженен. В този смисъл, обстоятелството, че
карнетният лист за процесния период не е бил подписан от ответника лично, само по себе си не е
достатъчно за отхвърлянето на предявения иск. Същевременно, за посочения период водомерът за имота е бил технически
изправен, като е нямало служебни
начисления. Процесните отчетени количества вода са били остойностени правилно по цените, определени от ДКЕВР, и по
методиката за това; но са останали незаплатени
от ответника на ищеца. По отношение на ответното възражение, че отчетените количества вода били прекомерни и невъзможно било
реалното им потребление, експертизата
посочи, че в карнета на дата 24.01.2017 г. е бил установен теч на вода от тоалетно казанче, за което предупредил абонатът.
Това е датата на първото голямо количество
вода от 47 куб.м., след което приблизително в такъв обем са и количествата, отчетени през март и април. В този смисъл, установява
се, както причината за тези завишени стойности,
както и бездействието на ответника като абонат, да отстрани повредата в имота си, която не е в тежест на ищцовото дружество. От
това си бездействие, ответникът не може да черпи права в настоящото производство.С оглед изложеното, съдът
намира предявения главен иск за основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло, като се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца за главница сумата от общо 678 лв., включваща неизплатени
задължения по следните фактури : фактура № **********/30.09.2016 г. за периода
22.08.2016 г. - 20.09.2016 г., за 10 куб.м.
вода, на обща стойност с ДДС - сумата от 30 лв., с краен срок за плащане
30.10.2016 г.;по фактура №
**********/31.10.2016 г. за периода 20.09.2016 г. - 20.10.2016 г., за 15куб.м. вода, на обща стойност с ДДС- сумата от 45
лв., с краен срок за плащане 30.11.2016 г.;по фактура № **********/30.11.2016 г. за периода 20.10.2016 г. -
22.11.2016 г., за 20куб.м. вода, на
обща стойност с ДДС- сумата от 60 лв., с краен срок за плащане 30.12.2016 г.;по фактура № **********/30.12.2016 г. за периода
22.11.2016 г. - 22.12.2016 г., за 22куб.м.
вода, на обща стойност с ДДС- сумата от 66 лв., с краен срок за плащане
29.01.2017 г.;по фактура №
**********/31.01.2017 г. за периода 22.12.2016 г. - 23.01.2017 г., за 47куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-сумата от 141
лв., с краен срок за плащане 02.03.2017 г.;по фактура № **********/28.02.2017 г. за периода 23.01.2017 г. -
22.02.2017 г., за 24куб.м. вода, на
обща стойност с ДДС- сумата от 72 лв., с краен срок за плащане 30.03.2017 г.; по фактура № **********/31.03.2017 г. за периода
22.02.2017 г. - 21.03.2017 г., за 43куб.м.
вода, на обща стойност с ДДС-сумата от 129 лв., с краен срок за плащане
30.04.2017 г.;по фактура №
**********/28.04.2017 г. за периода 21.03.2017 г. - 20.04.2017 г., за 45куб.м. вода, на обща стойност с ДДС-сумата от 135
лв., с краен срок за плащане 28.05.2017 г.;ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението -27.06.2019
г. до окончателното изплащане. Относно акцесорния иск, според чл.33 ал.2 от ОУ,
потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК- услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен и на основание
чл.84 ал.1 от ЗЗД, длъжникът изпада
в забава след изтичането му. Плащане, както се посочи в случая липсва, при което ответникът е изпаднал в
забава и то на сочените от ищеца дати. Според чл.40 ал.1 изр.2 от
Наредба № 4 и чл.44 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
ВиК-оператора и обезщетение в размер на законната лихва по чл.86
ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка
на оператора.
Поради съвпадане на
изводите на двете съдебни
инстанции обжалваното решение като правилно
ще следва да се потвърди.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260161/28.10.2020г. на Районен съд-Хасково по гр.д. №2718/2019г., по описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.
.