Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 22.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 01.07.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 109 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Д.С. против Наказателно постановление № 20-0274-001559/07.01.2021 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София, с което за нарушение на:

·        чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.;

·        чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.;

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление или алтернативно намаляване размера на наложените наказания до законоустановения минимум.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

Въззивният съд изцяло споделя възприетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка.

На 06.11.2020 г. около 10.50 часа в общ. Ихтиман по третокласен път № 8223, при проверка за спазване правилата на Закона за движението по пътищата свид. В. – полицейски инспектор при РУ – Ихтиман било установено, че жалбоподателят управлява товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № *********, без да е заплатил наказанието глоба, наложено с НП № 20-0274-000331 от 15.04.2020 г., влязло в сила на 26.10.2020 г., като при проверката не представил свидетелство за регистрация на МПС. Проверката била извършена в присъствието на свидетелите Г. – полицейски служител при РУ – Ихтиман и Г. – познат на жалбоподателя.  

Въз основа на горните констатации свид. В. в качеството на полицейски инспектор при РУ – Ихтиман съставил срещу жалбоподателя Акт № 1562 за установяване на административно нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН при същата фактическа обстановка от началника на РУ - Ихтиман е издадено обжалваното в производството Наказателно постановление № 20-0274-001559/07.01.2021 г., с което за нарушение на:

·        чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.;

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя (частично), показанията на свидетелите В., Г., Г., АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност.

Показанията на свид. В., Г., Г. са логични и непротиворечиви. Те разкриват всички обстоятелства около процесната полицейска проверка, като са взаимно допълващи се, доколкото всеки то тях излага различни факти, които си спомня. Те намират пълна подкрепа в изготвения АУАН. При това положение следва да бъдат кредитирани в цялост.

Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, че е представил свидетелство за регистрация на МПС I част, тъй като не носел свидетелство за регистрация II част. Твърдението е категорично оборено от показанията на свид. В., Г., Г. и обективираното в АУАН, с оглед което следва да се приеме за защитна версия.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние. Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложената заповед. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.

Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП:

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

От обективна страна на 06.11.2020 г. около 10.50 часа в общ. Ихтиман по третокласен път № 8223, в качеството на водач на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № *********, не е носил свидетелство за регистрация на МПС.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че предприема управление на МПС без свидетелството за управление на МПС и пряко целял това.

Поради изложеното жалбоподателят правилно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

По вида и размера на наказанието:

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП с наказанието, предвидено в същата разпоредба – глоба съобразно абсолютно определения размер от 10 лв. В този смисъл искането за намаляване размера на наложеното наказание е неоснователно и НП в тази част следва да бъде потвърдено.

Относно нарушението на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП:

Като е наложил на основание чл. 185 от ЗДвП наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП административнонаказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

Управлението на МПС с незаплатено наказание глоба, срокът за доброволно изпълнение на което е изтекъл, не представлява административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП предвижда, че наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.

Същата не въвежда правило за поведение за наказания, а единствено установява срока за доброволно изпълнение на наложеното наказание глоба. След изтичането му същото подлежи на принудително изпълнение по предвидения от закона ред.

В подобен смисъл са и мотивите на Решение № от 23.03.2021 г. по к.д. № 11/2020 г. на Конституционния съд, в което е посочено, че в разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП е предвидено, че наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронния фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Тази разпоредба определя срока, в който лицето разполага с възможност доброволно да плати наложената му глоба, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Предоставеният от закона срок се отнася единствено за доброволно плащане. След изтичане на едномесечния срок, ако лицето не е платило глобата, може да се пристъпи към принудително събиране на публичното вземане, в което длъжникът разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален закон. […] Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите.

В този смисъл е и съдебната практика, съгласно която систематичното и логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като са изчерпателно изброени санкционните норми, в нея не се предвижда наказание, налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления. Неплащането в срок на наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици - невъзможност да си възстанови евентуални отнети му контролни точки /чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, предприемане на мерки за принудително събиране на публичното държавно вземане (вж. Решение № 64 от 24.02.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 34/2020 г., Решение № 22 от 7.02.2020 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 9/2020 г.).

Поради изложеното в тази част наказателното постановление подлежи на отмяна в тази част.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0274-001559/07.01.2021 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София, в частта, с която за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на И.Д.С., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0274-001559/07.01.2021 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: