Решение по дело №7834/2018 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 25.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Габриела Лазарова

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 7 834..... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Б.Д.Д., с която обжалва решение от 03.02.2018 г., постановено по гр.д. № 47 085/13 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал действителната воля на страните, съгласно договора и анекса към него и приложимото законодателство, вследствие на което е направил грешни изводи. Твърди, че по въпроса за предсрочната изискуемост има постановено тълкувателно решение, но в Б. не се прилага англосанксонската система на съдебния прецедент, а правилното тълкуване и прилагане на материалноправните норми. В тази връзка твърди, че съдът е следвало да съобрази, че в ТР хипотезата е разглеждана общо, биз да са налице конкретни разпоредби в договора по отношение на предсрочната изискуемост, докато в конкретния случай такива са налице. Твърди, че страните са уговорили автоматична предсрочна изискуемост. Твърди, че при морфемния анализ на думите и морфологичния разбор на изреченията в разпоредбите на чл.13.1, чл.13.2 и чл.14 от договора се установява, че след изтичането на 60 дни кредита става автоматично предсрочно изискуем, като за пристъпването към изпълнение не следва да се уведомява кредитора.  Твърди, че недопустимо е да се приема за достигнало съобщение, което не е получено от адресата. Твърди, че съдът неправилно прилага и тълкува разпоредбата на чл.12,т.7 от договора, след като същата е отменена с разпоредбата на т.14 от анекса.  В тази връзка твърди, че съдът е следвало да тълкува волята на страните, а не да прилага автоматично разясненията дадени с тълкувателното решение.  Твърди, че съдът неправилно не е разгледал направеното възражение относно начислените лихви върху непадежиралите вноски. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят исковете, като неоснователни и недоказани, като претендира и разноски в производството.

                         С допълнение към въззивната жалба въззивникът твърди, че решението е недопустимо, неправилно и  постановено при нарушение на материални и процесуални разпоредби. Твърди, че не са се осъществили изискванията на закона, за да се приеме, че вземането е станало изискуемо.В тази връзка твърди, че нито при подаването на заявлението, нито в исковото производство са представени писмени доказателства за обявяването на предсрочната изискуемост, каквото е изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Твърди, че след като това не е сторено, то по отношение на длъжника и поръчителя не са настъпили последиците на предсрочната изискуемост. Твърди, че в договора съществуват клаузи, които поставят кредитополучателя и поръчителя в неравноправно положение, тъй като за банката съществува възможност за едностранна промяна на лихвения процент. Твърди, че банката не е уведомила длъжника за предсрочната изискуемост, поради което началния момент за срока по чл.147 от ЗЗД е този. В становище въззивника твърди, че съдът не е обсъдил наличието на неравноправни клаузи, каквото задължение има служебно да проверява договорите за такива. Твърди, че неравноправни клаузи са на чл.4.1 и чл.10.1 от договора за банков кредит от 21.01.2008 г., чл.1.1, чл.2, чл.3, чл.3.1 и чл.3.2 от анекс №1. В тази връзка твърди, че същите са неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП. В тях не са посочени условията, при които банката може да променя едностранно лихвения процент. Твърди, че същите са неравноправни, тъй като не са индивидуално уговорени, по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП.  Твърди, че с анекса е договорено капитализиране на лихвата, което по същество е забранено от закона. Ето защо моли съда да произнесе по отношение на неравноправността на тези клаузи. Твърди, че банката не е имала основание да променя лихвения процент, поради което погасителните вноски за завишени и същият е плащал повече от дължимото. Твърди, че не е уведомяван за предсрочната изискуемост. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и да отхвърли претенциите, като претендира и разноски.

                        Ответникът по въззивната жалба „Р.Б.“ ЕАД редовно уведомен оспорва жалбата.  Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди. Твърди, че възражението за липса на предсрочна изискуемост е неоснователно, а отговорността на поръчителя се погасява в случаите, когато към момента на подаване на заявлението е изтекла предвидената в чл.147 от ЗЗД давност. Твърди, че по делото е безспорно установено, че договора за кредит е обявен за предсрочно изискуем с писма от 13.11.2012 г.  Ето защо моли съда да потвърди решението, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните такива от ответника.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение от 03.02.2018 г., постановено по гр.д. № 47 085/13 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, че съдът е признал за установено в отношенията между страните по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД, предявени отР./Б./“ ЕАД срещу Б.Д.Д., че Б.Д.Д. дължи наР./Б./“ ЕАД сумата в размер на 10 116.60 лева, представляваща главница, дължима по договор за банков кредит от 21.01.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 02.10.2009 г. и Анекс № 1 от 10.12.2010 г., сключен междуР./Б./“ ЕАД като кредитодател и И.З.В., като кредитополучател и Б.Д.Д., като поръчител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 2 895.62 лева, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 10.03.2011 г. до 26.11.2012 г., сумата в размер на 979.33 лева, представляваща наказателна лихва, за периода от 10.03.2011 г. до 14.03.2013 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 11 500 по описа на СРС, 59 състав за 2013 г.; осъдил е Б.Д.Д. да заплати наР./Б./“ ЕАД, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски, сторени в заповедното производство в размер 808.83 лева и е осъдил Б.Д.Д. да заплати наР./Б./“ ЕАД, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски, сторени в исковото производство в размер 990.66 лева.

               Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че между банката от една страна и И.З.В., като кредитополучател и Б.Д.Д., като поръчител от друга страна е сключен договор за кредит от 21.01.2008 г., по силата на който ищеца отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 10 112.50 лева. Видно от така сключения договор и анекс, кредитът е следвало да бъде погасен с една изравнителна вноска в размер на 32.09 лева, дължима на 10.12.2010 г. и 119 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 180.58 лева, дължими на 10-то число от месеца, считано от 10.01.2011 г. до 10.11.2020 г., с приложена годишна лихва, съгласно чл. 3 от анекс от 10.10.2010 г.  

               Не се спори между страните, че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя, както и по отношение на факта, че не са заплащани месечните вноски по кредита в периода от 10.03.2011 г. до 10.11.2012 г., както и че ответникът е уводемен за предсрочна изискуемост на 27.11.2012 г.

               Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза, на кредитополучателя е преведена сума в размер на 10 112.50 лева, като вземанията на ищеца за периода от 21.01.2008 г. до датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда са в размер на 10 116.60 лева - главница; 2 895.62 лева за възнаградителна лихва и 979. 83 лева изискуема наказателна лихва., като размерът на просрочените задължения по пера е както следва:          просрочени главници – 791.18 лева; предсрочно изискуема главница 9325.42 лева; просрочени редовни лихви – 2 822.76 лева; редовна лихва, начислена върху предсрочно изискуема главница – 72.86 лева; наказателна лихва върху просрочена главница – 236.54 лева и наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница. В заключението си вещото лице е отразило, че с анекс № 1 от 10.12.2010 г. към договора за банков кредит извършена капитализация на просрочени задължения и наказателна надбавка с общ размер на 1 298.77 лева, в това число: просрочена главница в размер на 326.57 лева; просрочена лихва в размер на 939.73 лева и наказателна надбавка върху просрочена главница за периода от 10.05.2010 г. до 09.12.2010 г. в размер на 32.47 лева, като след сторниране на сумата на капитализираните лихви с анекс от 10.12.2010 г. в размер на 1 298.77 лева от главницата в размер на 10 240.68 лева, остатъчната главница е в размер на 8 941.91 лева. В заключението си , вещото лице твърди, че с анекс № 1/10.12.2010 г. от банката е извършено погасяване, както следва: на главница в размер на 124.11 лева; на възнаградителна лихва в размер на 442.64 лева и на наказателна лихва в размер на 21.75 лева, като след извършеното изчисление на погасителните вноски за главницата за периода след 10.12.2010 г. без капитализиране на задълженията и тяхното намаляване с платените суми в общ размер на 145.86 лева, остатъкът от главницата е в размер на 8 795.95 лева, като след извършеното изчисление на погасителните вноски за възнаградителна лихва за периода след 10.12.2010 г. без капитализиране на задълженията и тяхното намаляване и платените суми в общ размер на 442.64 лева, неизплатеният остатъкът е в размер на 9 410.79 лева.

               От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 от Т3,вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и иск по чл. 86 от ЗЗД.

            С атакуваното решение от 03.02.2018 г., постановено по гр.д. № 47 085/13 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, че съдът е признал за установено в отношенията между страните по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД, предявени отР./Б./“ ЕАД срещу Б.Д.Д., че Б.Д.Д. дължи наР./Б./“ ЕАД сумата в размер на 10 116.60 лева, представляваща главница, дължима по договор за банков кредит от 21.01.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 02.10.2009 г. и Анекс № 1 от 10.12.2010 г., сключен междуР./Б./“ ЕАД като кредитодател и И.З.В., като кредитополучател и Б.Д.Д., като поръчител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 2 895.62 лева, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 10.03.2011 г. до 26.11.2012 г., сумата в размер на 979.33 лева, представляваща наказателна лихва, за периода от 10.03.2011 г. до 14.03.2013 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 11 500 по описа на СРС, 59 състав за 2013 г.; осъдил е Б.Д.Д. да заплати наР./Б./“ ЕАД, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски, сторени в заповедното производство в размер 808.83 лева и е осъдил Б.Д.Д. да заплати наР./Б./“ ЕАД, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски, сторени в исковото производство в размер 990.66 лева.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно.

            Релевираните в жалбата основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с обявяването (настъпването) на предсрочната изискуемост и в тази връзка се оспорват изводите на съда по отношение на достигането на съобщението до кредитополучателя, както и изтичането на срока по чл.147 от ЗЗД. Инвокирани са и доводи, че в договора и анекса са налице неравноправни клаузи на  чл.4.1 и чл.10.1 от договора за банков кредит от 21.01.2008 г., чл.1.1, чл.2, чл.3, чл.3.1 и чл.3.2 от анекс №1, а съдът не е изпълнил задължението си служебно да се произнесе, както и че съдът не се произнесъл по направеното възражение по отношение на начислената лихва върху непадежиралите вноски. Така релевираните възражения съдът намира за частично основателни.

    Спорно пред настоящата инстанция, както и пред първоинстанционния съд е тълкуването на договора между страните, както и момента на настъпване на предсрочната изискуемост. Трайната практика на съдилищата приема, че начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. За да се извърши тази преценка, следва да се съобразят фактите по делото и въз основа на тях да се извърши тълкуване на договорните клаузи. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. Видно от неоспорения договор за кредит страните са уговорили всички уведомления и изявления да бъдат направени в писчена форма и ще се считат получени от кредотопулучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска служба с обратна разписка или с телеграма, достигнат до адреса, посочен в договора или в уведомлението за промяната на същия. От доказателствата по делото се установява, че банката е избрала да изпрати съобщението чрез куриерска служба, като изпратеното е върнато с отметка получателят отсъства. В този случай, когато кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка (куриерска служба), съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата. Общите правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Тълкуването на клаузата съобразно чл. 20 ЗЗД води до извод, че страните не са обвързали опита за доставка на съобщението на непроменен адрес на фактическото му получаване. Съобразно удостоверителното изявление на служителя на куриерската служба се установява осъществяването на един неуспешен опит за връчване на пощенска пратка, при които са предприети от пощенския служител предписаните в чл. 5, ал. 3 на Общите условия, приети с решение № 581/27.10.2010 г., действия. Следователно длъжникът не е получил изявлението на своя съдоговорител и не са настъпили последиците на обявена от кредитора предсрочна изискуемост.

    С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че към момента на издаване на заявлението не е настъпила предрсочната изискуемост, поради което дължими са само тези вноски с настъпил падеж. Видно от доказателствата по делото, както и от обстоятелствената част на исковата молба ищецът не е предявил иск (осъдителен или установителен) по отношение на длъжника. Когато в договор е уговорено, че обезпечено с поръчителство задължение към кредитора (главното задължение по смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД) ще се погасява на отделни погасителни вноски с различни, последователни падежи, то несъмнено погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това ясно следва и изводът, че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява поръчителството и за него съдът следи служебно - т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. - преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение. При това положение е очевидно, че не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна вноска, респ. - не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили.

С оглед на така възприетото от практиката следва да се приеме, че поръчителството е прекратено за всички вноски с падеж до 10.12.2018 г., предвид липсата на предявен срещу длъжника иск. С оглед на което предявеният иск следва да се отхвърли. Поръчителството не е прекратено по отношение на вноските с настъпил падеж от 10.12.2018 г. до датата на формиране на силата на присъдено нещо. В тежест на ищеца е да установи техния размер. Същият не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което в тази част следва да се приеме, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

    С оглед на изложеното, съдът намира, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови решение, с което предявените искове следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани. Атакуваното решение следва да се отмени и в частта, в която съдът е присъдил разноски на ищеца, предвид изхода на спора.

    По отношение на направените изявления за разноски съдът намира, че такива се дължат на въззивника. Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 285.22 лв., представляваща размера на внесената държавна такса, както и сумата от 950 лв., представляваща разноски за един адвокат пред настоящата инстанция, предвид направеното възражение за прекомерност.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТМЕНЯ изцяло решение от 03.02.2018 г., постановено по гр.д. № 47 085/13 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р./Б./“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Б.Д.Д., ЕГН ********** *** обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 от Т3,вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и иск по чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Б.Д.Д. дължи на „Р./Б./“ ЕАД сумата в размер на 10 116.60 лева /десет хиляди сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща главница, дължима по договор за банков кредит от 21.01.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 02.10.2009 г. и Анекс № 1 от 10.12.2010 г., сключен между „Р./Б./“ ЕАД като кредитодател и И.З.В., като кредитополучател и Б.Д.Д., като поръчител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 2 895,62 лева /две хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 10.03.2011г. до 26.11.2012г., сумата в размер на 979,33 лева /деветстотин седемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща наказателна лихва, за периода от 10.03.2011г. до 14.03.2013г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.04.2013г. по ч.гр.д. № 11500 по описа на СРС, 59 състав з 2013 г., като неоснователни и недоказани.

 

 

                        ОСЪЖДА „Р./Б./“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от 285.22 (двеста осемдесет и пет лв. и двадесет и две ст.) лв., представляваща размера на внесената държавна такса, както и сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лв., представляваща разноски за един адвокат, на основание чл.78 от ГПК.

           Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

            Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                  2.