Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../…..……07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева, като
разгледа докладваното от съдията Атанасов,
въззивно търговско дело №470 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ”Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК Застраховане”” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Света София”
№7, ет.5, представлявано заедно от А.П.Л.и Р.К.Д., действащи чрез адв.Т.С., с
адрес: ***, против Решение №670/13.02.2020г. постановено по гр.д.№12074/2019г.
по описа на Районен съд Варна, в частта, с която са уважени предявените от С.В.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис №90, чрез адв.Р.Х.,
против жалбоподателя, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане въззивника да заплати на въззиваемата сумата от
4000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания, в резултат от получени травми и преживян емоционален шок при ПТП,
настъпило на 18.11.2018г., по вина на водача на МПС ”***”, с рег.№***,
застрахован при ответника по Договор за застраховка ”Гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица №BG/23/118000258525 от 30.01.2018г., със
срок на действие, покриващ датата на ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението
и сумата от 102.89лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба, от които 80.90лв. за направени разходи за
медицински прегледи и 21.99лв., съставляващи разликата между получаваното
трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
за периода 21.11.2018г.-27.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-30.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се
излага, че в атакуваната му част, решението на РС Варна е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд е
извършил непълен и превратен анализ на събраните по делото доказателствата, в
резултат от което неправилно и незаконосъобразно, е възприел, че са налице
изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че събраните по
делото доказателства установяват участието на ищцата като пострадало лице в
процесното ПТП. Поддържа се, че наличието на транспортен документ в държание на
ищцата, не е годно да установи, че същата е имала качеството на пътник в
застрахованото МПС към момента на процесното ПТП. Поддържа се още, че
отразените, в приобщената по делото медицинска документация, травми на ищцата,
е възможно да са получени при други обстоятелства, което е видно от заключението
на вещото лице по СМЕ. Сочи се, че опровергаването на твърденията на ищцата за
това, че към момента на ПТП е била с поставен предпазен колан и че след ПТП
пътниците са оставени няколко часа в студ и сняг, поставя под съмнение
достоверността и на останалите ѝ твърдения. Сочи се, че в съставеният за
процесното ПТП Протокол №1536957 от 19.11.2018г., който като официален документ
се ползва с материална доказателствена сила, не са отразени пострадали лица.
Твърди се, че липсата на пострадали при ПТП, се установява и от обективните и
безпристрастни показания на водача на застрахования автобус. Ето защо се
поддържа, че застрахователят правилно и законосъобразно, е отказал изплащане на
обезщетение на основание чл.496, ал.2, т.2, б.”б” от КЗ, респективно че предявените
искове са неоснователни, тъй като не е установен елемент от фактическия състав
на непозволеното увреждане, необходим за ангажиране на отговорността на
ответника, а именно причинна връзка между вредата и противоправното поведение
на деликвента. В условията на евентуалност, ако се приеме, че ищцата е
претърпяла травми от процесното ПТП, се оспорват изводите на съдът за
характера, интензитета и времетраенето на понесените неимуществени вреди,
съответно за размер на дължимото обезщетение Сочи се, че понесените от ищцата
травматични увреждания по своята същност са леки, като понастоящем същата е в
добро общо състояние и без оплаквания. Сочи се, че за появяването у ищцата на
симптоми на посттравматичен стрес, е допринесло самоволното ѝ
непредприемане на назначените психотерапевтична подкрепа и медикаментозно
лечение. Сочи се още, че провеждането на предписаното на ищцата лечение, би
скъсило периода на дезадаптация и би омекотило установените фобийни симптоми,
симптомите на посттравматичен стрес и кошмарните съновидения. Ето защо се
поддържа, че не следва да се ангажира отговорността на застрахователя за
неимуществените вреди, настъпили в резултат от неадекватно проведено лечение,
въпреки наличните препоръки от специалист и за последвалото задълбочаване на симптомите,
поради неспазване на тези препоръки. Поддържа се още, че процесният инцидент не
е нарушил съществено нормалния житейски ритъм на ищцата и не е повлиял на
възможността ѝ да води активен живот, поради което определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди, се явява несъобразено с критериите,
обективирани в чл.52 от ЗЗД, със съдебната практика и с установените данни за
степента и характера на получените травми, както и с обществените представи за
справедливост. На следващо място се оспорват изводите на съдът за основателност
на иска за заплащане на имуществени вреди-разходи за лечение, като се твърди,
че представеният от ищцата касов бон от 19.11.2018г., не може да бъде отнесен
към нито един от приложените амбулаторни листи за извършени прегледи. Твърди се
още, че касовият бон от 23.11.2018г., няма връзка с ПТП и евентуално претърпени
от него вреди, тъй като посочената в разходно-оправдателния документ услуга ”П.
психол.изследв.”, не е ползвана от ищцата. С оглед липсата на причинно-следствена
връзка между претърпените вреди и процесното ПТП, се оспорва дължимостта
ѝ на обезщетение за имуществени вреди под формата на неполучено нетно
трудово възнаграждение в размер от 21.99лв. На последно място се оспорват
изводите на съдът относно началната дата на забавата на застрахователя. Сочи
се, че в случая по реда на чл.106, ал.3 от КЗ от увреденото лице, е изискан
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който да удостовери връзка на
уврежданията на ищцата и процесният инцидент и тъй като такъв не е представен,
застрахователят не е изпаднал в забава. Евентуално, се твърди, че дори да се
приеме, че увреденото лице, е представило всички необходими доказателства със
застрахователната си претенция от 15.02.2019г., то застрахователят дължи лихва,
едва след изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ от 15 работни дни, т.е. от
11.03.2019г. В заключение се моли въззивният съд да постанови решение, с което
да отмени първоинстанционното такова, в частта с която са уважени предявените
искове или в условията на евентуалност да бъде намален размерът на
обезщетението за неимуществени вреди при отчитане на действително претърпените
болки и страдания, техния характер и продължителност. Претендират се
съдебно-деловодните разноски.
В срока по чл.263
от ГПК от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на
атакуваното решение. Оспорват се доводите на жалбоподателя за недоказаност на
фактическият състава на деликта и за отсъствие на причинно-следствена връзка
между уврежданията на ищцата и инцидента. На следващо място, се оспорват
доводите на жалбоподателят за завишеност на присъдените обезщетения, като са
развити подробни съображения. Моли се за оставяне в сила на първоинстанционното
решение и за присъждане на деловодни разноски.
В открито съдебно
заседание въззивника, чрез пълномощник поддържа жалбата си. Претендира
разноски.
Въззиваемата, чрез процесуалният
си представител оспорва въззивната жалба. С писмени бележки доразвива
съображения за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски.
За да се произнесе
по въззивната жалба, съдът съобрази следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на “ЗАД
“ОЗК Застраховане““ АД, за заплати на С.В.Н. сумата от 5000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат от получени травми и преживян емоционален шок при ПТП,
настъпило на 18.11.2018г., по вина на водача на МПС ”***”, с рег.№***,
застрахован при ответника по Договор за застраховка ”Гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица №BG/23/118000258525 от 30.01.2018г., със
срок на действие, покриващ датата на ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 230.90лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди под формата на претърпяна загуба, от които 110.90лв. за направени разходи
за медицински прегледи и 120лв., съставляващи разликата между получаваното
трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
за периода 21.11.2018г.-27.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се
сочи, че на 18.11.2018г., ищцата е пътувала с автобус
по пътя София-Варна, когато по вина на водача на автобуса “***“, с рег.№***, е
настъпило ПТП, тъй като шофьора се движил с несъобразена с пътните условия и
релефа на пътя скорост, при снеговалеж и заснежена пътна настилка, и при
извършване на ляв завой е загубил контрол над автобуса, напускайки пътното платно
в дясно, като по този начин е наклонил автобуса в крайпътна канавка. Сочи
се, че непосредствено преди инцидента ищцата била
унесена в дрямка и се сепнала от рязката маневра на водача. Твърди се,
че в първоначалния шок пътничката, при опита си да
слезе от седалката, ищцата е откопчала предпазния си колан и в резултата от
наклона, под който се е намирало превозното средство, изпаднала в посока
пътеката между седалките и се ударила в срещуположната седалка. Твърди
се, че в суматохата всички пътници, започнали да
напускат автобуса през счупен прозорец, тъй като от посока на багажника на
автобуса започнал да излиза пушек. Поддържа се, че след като се отдалечила от автобуса, уплашена от случката
ищцата изпаднала в шок и загубила ориентация. Твърди се, че следващите няколко часа ищцата прекарала навън при
неблагоприятни метеорологични условия и при наличие на допълнителна опасност от
инцидент с някое от преминаващите моторни превозни средства. Сочи се, че ищцата не разполагала с информация, какво предстои и дали
и по какъв начин пътуването ѝ до гр.Варна ще се осъществи, като едва след
полунощ тя се качила в друг автобус изпълняващ
пътуване в посока София-Варна. Поддържа се, че предизвиканите от удара на ищцата в седалката на автобуса,
силни болки по тялото, я мотивирали да потърси лекарска помощ, респективно да
посети Отделение “Съдебна медицина“ при МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД. Сочи
се, че там били установени наранявания по предната
повърхност на дясната длан, по предната повърхност на двете коленни области и
по дясната подбедрица. Твърди се, че в
продължителен период след инцидента и понастоящем ищцата изпитва ужас от
преживяното, като състоянието ѝ се характеризира с кошмари и депресивни
моменти, предизвикани от мисълта, че е сама на открити пространства сред природата
или футболни игрища. Поддържа се, че след
инцидента отказвала да шофира личното си МПС и се затворила в себе си, като
ограничила социалните си контакти. Сочи се, че превозното средство,
управлявано от виновния водач е застраховано при ответния застраховател по
застраховка “Гражданска отговорност”, към когото ищцата е предявила претенция
за изплащане на обезщетение със заявление, изпратено на 14.02.2019г., което и
понастоящем не е дало резултат.
С постъпилият
отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на иска,
като същия се оспорва по основание и размер. Признава се наличието на валидно
правоотношение за автобус ”***”, с рег.№*** по договор “Гражданска
отговорност”, който е действал към датата на процесното ПТП. Оспорват се
твърденията на ищцата, че е увредена в резултата от процесното ПТП и относно
вида, интензитета и продължителността на претърпените травми съответно болки и
страдания, както и наличието на причинно-следствена връзка между инцидента и
претърпените травми. Поддържа се, че претендираният размер на обезщетение е
изключително завишен като са развити подробни съображения. Поддържа се още, че
поведението на ищцата, е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като същата се е возила без поставен предпазен колан. се Оспорва се претенцията
за имуществени вреди като се сочи, че не са доказани претендираните разходите
за медицински прегледи. Поддържа се, че тъй като ищцата е здравно осигурена, е
могла да ползва покрити от общественото осигуряване здравни услуги, съответно
изборът ѝ да заплати допълнителни средства не може да се възложи в тежест
на застрахователя. Оспорва се разходите са направени за преглед на увреждания,
които имат връзка с процесното ПТП, както и че ищцата е претърпяла вреди от
неполучено трудово възнаграждение. Оспорват се акцесорните претенции за
обезщетение за забава, поради неоснователността на главната и защото ответникът
не би поставен в забава. Моли се за отхвърляне на предявеният иск, или в
условията на евентуалност за редуциране на размера на обезщетението.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Въззивната жалба, инициирала
настоящото произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на
въззивника-ответник в първоинстанционното производство, съставляват оспорване
на изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките за
присъждане на застрахователно обезщетение и касателно неговият размер. Така
направените оспорвания, не съставляват новонаведени възражения или фактически
твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
С оглед разпоредба
на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск, срещу застрахователя,
по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно
съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка
“Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат;
както и вида и размера на претърпените вреди.
Не е спорно по
делото, че на 18.11.2018г. по пътя София-Варна в участък попадащ на територията
на общ.Севлиево, е настъпило ПТП, по вина на водача на автобус ”***”, с рег.№С
2047, което МПС към този момент е било застрахован при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. Не се
спори, че ищцата е поискала от ответното дружество да ѝ бъде заплатено
обезщетение за вредите претърпени в резултат от инцидента, както и че
понастоящем такова не е заплатено.
Първият от спорните
въпроси е дали ищцата е пътувала с процесният автобус, респективно дали е
пострадала при процесното ПТП. След съвкупен анализ на събраният по делото
доказателствен материал, съставът на въззивният съд намира, че отговорът на
този въпрос е положителен. Кореспондиращото си съдържание на приобщените по
делото писмени доказателства, в това число Билет за пътуване №4371308 от
18.01.2018г. и медицинската документация, и заключенията на СМЕ, СПЕ и САТЕ,
относно механизма на причиняване на констатираните и описани по-горе травми у
ищцата непосредствено, след датата на процесното ПТП, както и показанията на
свидетелката Н., водят до еднозначният извод, че ищцата е участвала в
инцидента, в качеството на пътник в застрахованият автобус, като въпросните
травми, са настъпили именно в резултат от катастрофата.
Възраженията на
жалбоподателя, че притежанието на билет за автобус, не доказва ползването на
услугата и че липсата на отразяване на самоличността на ищцата в съставеният за
инцидента констативен Протокол №1536957 от 19.11.2018г. за ПТП, водят до
извода, че посочените по-горе увреждания не са резултат от процесното ПТП, са
неоснователни. На първо място билетът за пътуване, съставлява ценна книга на
преносител, която по силата на чл.38 от ЗАв. до доказване на противното,
удостоверява превоз. В случая ищцата е държател на въпросният билет, като от събраните
по делото доказателства, не само че не се оборва горепосочената презумпцията,
напротив както вече се посочи установява се, че същата има качеството на
пътник, сключил договор за превоз със собственика на застрахованото МПС. На
следващо място вярно е, че протокола за ПТП, съставлява официален документ,
който установява с обвързваща сила, че отразените в него факти, са се
осъществили, но това не означава, че определени факти, които не са отразени в
него, не са се осъществили. Невписването на ищцата в протокола за ПТП, не
изключва възможността същата да е участник в инцидента, още повече, че в
протокола, се вписват лицата, които според субективната преценка на изготвящият
го полицейски служител, са възприети като пострадали. В случая, предвид
относително слабо забележимите физически травми на ищцата, е обяснимо защо тя
не вписана в протокола за ПТП като пострадало лице. Ето защо не може да бъде
споделен извода на ответникът, че след като ищцата не е вписана в констативният
протокол, то тя не е участник в инцидента. В заключение следва да се посочи, че
увреждането на ищцата в следствие от процесният инцидент, може да се установява
с всички допустими доказателствени средства, което и е сторено с
горекоментираните доказателства.
Доводите на
застрахователят, че показанията на свидетелят Иван Тодоров Коцев водят до
извода, че ищцата не е пострадала, в резултат от процесното ПТП, се
опровергават от събраните по делото доказателства. Това е така с оглед факта,
че свидетелят не отрича участието на ищцата в процесният инцидент, а сочи че
към него момент никои от пасажерите не се е оплакал на пристигналите на мястото
на произшествието екипи на спешна помощ. Въпросното обстоятелство обаче не
изключва възможността ищцата да е почувствала неразположение в по-късен момент-след
отминаване на първоначалният шок от инцидента, съответно да е потърсила
медицинска помощ. От друга страна от заключенията СМЕ и САТЕ, еднозначно се
установява, че травмите на ищцата отговарят да са получени при произшествие с
автобус, при което увреденото лице е било с поставен предпазен колан. В този
смисъл недостоверни, се явяват показанията на свидетелят Коцев, че в процесният
автобус не е имало монтирани предпазни колани, тъй като влизат в противоречие с
останалите доказателства по делото.
С оглед
гореизложеното, се налага извода, че ищцата има качеството на увредено в лице в
резултат от процесното ПТП и като такова тя има право на застрахователно
обезщетение.
Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателят, че размерът на присъденото обезщетение, е
завишен и не е съобразен с претърпените вреди. Видно е от медицинската
документация и от заключението на СМЕ, че ищцата е претърпяла контузия на дясна
предмишница, дясна длан, дясна гръдна половина, на двете коленни области и
двете подбедрици, които са обусловили болки с продължителност от около 10-15
дни, през който период, те безспорно са влияли негативно на житейският ѝ
ритъм. От заключението на СПЕ и показанията на свидетелката Н., се установява,
че ищцата е понесла негативни промени в психичното здраве, като непосредствено
след инцидента състоянието ѝ е отговаряло на остра стресова реакция.
Впоследствие ищцата е развила разстройство в адаптацията с елементи на
посттравматично стресово разстройство, като се е затворила в себе си, изпитвала
страх да пътува с автобус, преди пътуване са се възобновявали кошмарни сънища с
пресъздаване на елементи от ПТП-то. Острия период на проявление на това
състояние е шест месеца, след което е последвало значително подобрение. От
друга страна, според вещото лице за продължителния посттравматичен стрес, е
допринесло непредприемането на продължителна психотерапевтична подкрепа и на
медикаментозно лечение за овладяване на симптомите. Последното обстоятелството,
а имено че ищцата е избрала да не използва психотропни медикаменти, респективно
да не поема риска да се излага на възможната проява
на странични ефекти при употребата им, не може да се тълкува в нейна вреда.
По изложените
съображения, като съобрази възрастта на ищцата, броя и вида на уврежданията, и
периода, през който същите са предизвиквали негативни психически и физически
преживявания, както и остатъчния дискомфорт при пътуване с автобус, съдът
счита, че за репариране на претърпените от пострадалата неимуществени вреди, е
необходима сума не по-малка от 4000лв.
Доводите на
жалбоподателят за недоказаност на присъденото обезщетение за имуществени вреди,
се опровергават от събраните по делото доказателства. От заключението на вещото
лице по СМЕ се установява, че разходите обективирани в представените от ищцата
касов бон за рентгеново изследване в размер на 5.90лв., касов бон за медицинска
услуга от 19.11.2018г. на стойност 40лв. и касов бон за проведено психологично
изследване на стойност от 35лв., са относими към проведеното от същата лечение.
Ето защо ищцата следва да бъде репарирана за направените разходи за
преодоляване на последиците от процесното ПТП в посочените размери, или с
общата сума от 80.90лв.
Оплакванията на
жалбоподателят, че не е установена причинно-следствена връзка между твърдените
имуществени вреди, под формата на неполучено нетно трудово възнаграждение и
процесното ПТП, са несъстоятелни. От неоспореното заключение на ССч.Е, се
установява, че ищцата е ползвала отпуск по болест през периода от 20.11.2018г.
до 27.11.2018г., който според заключението на СМЕ е наложен от предприето
лечение на травматичните увреждания от произшествието. Ето защо в полза на
ищцата, се полага установената от вещото лице по ССч.Е разликата между трудово
възнаграждение, което би могла да реализира и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност, чиито нетен размер възлиза на 21.99лв.
Оплакванията на жалбоподателят, че не дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение, считано от 15.02.2019г., защото не е поставен в забава, тъй като увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал. 3 от КЗ, са неоснователни. Варно е, че съгласно чл.497, ал.1 от КЗ лихва за забава се дължи, ако застрахователя не е определил и изплатил в срок обезщетение, считано от по-ранната от двете дати-от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или от изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 от КЗ за установяване на основанието и размера на претендираното застрахователно обезщетение. В разглежданият казус, в отговор на предявена претенция от ищцата, придружена с констативен протокол за ПТП и медицинска документация, по реда на чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят е поискал от същата да представи констативен протокол с пострадали лица, от който да е видно увреждането ѝ в следствие от процесното ПТП. Така отправеното искане по съществото си представлява злоупотреба с права от страна на застрахователя, тъй като на практика от една страна поставя неизпълнимо изискване, с оглед факта, че въпросният документ не съществува към датата на предявяване на претенцията. Същевременно издаването на исканият от застрахователят протокол, освен че не е компетентността на ищцата и не тя определя неговото съдържание, се подчинява на строги правила, които не позволяват последващото коригиране на документа. От друга страна искането е и необосновано, доколкото съобразно разпоредбата на чл.107, ал.1 от КЗ застрахователят разполага със самостоятелна възможност да си набави документите, ако ги счита за нужни. Независимо от изложеното, в случая въззивникът дължи мораторна лихва от момента на сезирането му от пострадалото лице, тъй като отговаря за забавата на застрахования, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователят от отговорността на делинквента. Съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка “Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, включително чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. По делото липсват данни за уведомяване на застрахователя от застрахования, поради което следва извода, че меродавна е датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, подадена на 14.02.2019г., чрез куриерска пратка. В резултат, от което застрахователят дължи лихва за забава, считано от денят следващ посочената дата, а именно от 15.02.2019г.
В обобщение
въззивният състав на съдът приема, че като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед направеното искане, в полза на въззиваемата, се дължат
деловодни разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на
510лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№670/13.02.2020г. постановено
по гр.д.№12074/2019г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен
иска на С.В.Н., за осъждане застрахователя да ѝ заплати сумата от
4000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат от ПТП, настъпило на 18.11.2018г., по вина на водача на МПС ”***”, с
рег.№***, застрахован при ответника по Договор за застраховка ”Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 102.89лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба-30.07.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
В останалата част
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество
“ОЗК Застраховане““ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“
№7, ет.5, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., да заплати на С.В.Н., с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
510лв., представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.