№ 153
гр. Момчилград, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100487 по описа за 2021 година
Производството е по предявена искова молба с правно основание чл.124 от ГПК вр.чл.537
ал.2 от ГПК.
В исковата молба на З. С. М., и Р. С. М., предявена чрез пълномощник - адв.Б.М. от
АК- Кърджали, срещу К. ЕФТ. М. и ЕМ. ЕФТ. К., се твърди, че те - ищците както и
ответниците, техни племенници са наследници на общ наследодател - баща им и техен
дядо- С.М. М., бивш жител на с.Старово, общ.Кирково, починал на 03.02.2004г. /съгл.
Удостоверение за наследници № 65/02.09.2021г. на км.с.Фотиново, общ. Кирково/. По
силата на това наследствено правоприемство и давностно владение всичките те са били
съсобственици на недвижим имот, а именно: Неурегулиран поземлен имот с площ 3030
кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Старово, ЕКАТТЕ ***** /шестдесет и
осем хиляди деветстотин петдесет и три/, общ.Кирково, обл.Кърджали, ведно с построените
в имота: 1. Двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 122,00 кв. м.,
състояща се от две стаи на приземния етаж/, от четири стаи, коридор, баня с тоалетна и
тераса на втория етаж и от четири стаи, коридор, баня с тоалетна и и три тераси на третия
етаж; 2. Едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ 97,00 кв. м.; 3. Масивен
гараж със застроена площ 29,00 кв.м. и 4. Масивен гараж със застроена площ 31,00 кв.м.,
при граници на НУПИ: изток - улица; запад - дере; север - улица; юг - имот на Рамадан
Емин.
За описаните имоти наследодателят им е притежавал документи за собственост, а
именно: Строително разрешение от 24.10.1975г., Разрешение за строеж №1/28 от
21.12.1987г. за основен ремонт, и др. Ищците заявяват, че притежават по наследство по 1/3
ид.ч., респ. 2/3 от целия имот, а ответниците по 1/6, респ. 1/3 от останалата част от имота. И
това било така, защото ответниците са внуци на починалия им баща, и преки наследници на
техният брат А.С. М. с ЕГН- **********, починал на 01.03.2019г., който е син и наследник
на починалия им баща, който е техен общ наследодател. След смъртта на общият им
наследодател, починал през 2004г., те- ищците стопанисвали и обработвали описаните по-
горе имоти. Като такива повече от 30 години са осъществявали непрекъснато,
необезпокоявано и несмущавано от никой, в това число и от ответниците, владението и
1
ползването на този имот в пълен обем. През цялото това време са полагали грижи за имота,
поддържали и стопанисвали този имот като свой.
Ищците твърдят, че още през 1976г., те, заедно с общия им наследодател-баща си
С.М. М., построили къщата, а в последствие и едноетажна масивна стопанска сграда и два
гаража, описани в нотариалния акт. Когато кандидатствали за разрешителното за строеж на
къщата, в документа /строително разрешение от 24.10.1975г./ бил вписан и той- З.С. М./ Т.С.
М./, за да може да построят къща на два етажа, защото по онова време се разрешаваше на
семейство по един етаж. В последствие през 1987г. построили и двата гаража, за което са
били изготвени и съответните проекти и финансови сметки на името на З.С. М.. През
годините, те, заедно с баща си поддържали оградата на целия имот, посадили овощни
дръвчета, за които се грижили непрекъснато, спокойно, несмущавано и неоспорвано от
никой. През цялото това време, и до настоящия момент, ответниците, които са внуци на
нашия общ наследодател, живеели в Република Турция.
Ищците твърдят, също са живели в Турция, но периодично и постоянно, почти всяка
година се прибирали в България и отсядали в бащината си къща. Техният починал брат А.С.
М., който е баща на ответниците, преди да почине живеел в бащината им къща, но те с
другия си брат, редовно му изпращали пари за ремонти и поддръжка на бащиния им имот.
Голяма част от парите, които му изпращали, той харчел за алкохол, вместо за ремонт и
поддръжка на имота. Неговите деца-ответниците, никога и по никакъв начин не са се
включвали нито в поддръжката, нито са живели в с.Старово, общ.Кирково, нито пък са
владяли имота. Затова, с изненада миналата година-2020г. разбрали, че ответниците са се
снабдили с нот.акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност- нот.акт
№184, том II, рег.№2484, дело №370 от 2020г. съставен от нотариус А.Узунов, рег.№694. На
същата дата-23.12.2020г. ответника К. ЕФТ. М. е прехвърлил своята 1/2 ид.ч. на своята
сестра ЕМ. ЕФТ. К. другия ответник, чрез дарение, видно от нот.акт №185, том II, рег.
№2485, дело №371 от 2020г. съставен от нотариус А.Узунов, рег.№694.
Ищците твърдят, че двамата ответници никога не са своели и владеели имота, затова
се противопоставяли на право им на собственост, придобито по давност и наследство върху
целия имот. Същите са наследници на своя починал баща и техен брат А.С. М., който по
наследство притежавал 1/3 от процесния имот, т.е. по 1/6 за всеки един от ответниците, като
негови наследници. Същите никога не са упражнявали фактическа власт за себе си, т.е. да
владеят имота нито лично, нито чрез друго лице. Това владение следва да е било и явно, и
няма доказателства то да е било оповестявано по някакъв начин спрямо тях- ищците или пък
към когото и да е ДРУГ.
Предвид изложеното ищците считат, че към датата на признаването им за
собственици по давност и наследство на целия имот- 23.12.2020год. спрямо тях не са били
налице предпоставките на чл.79 от ЗС и тези двама ответници не са собственици на
процесния имот на основание изтекла придобивна давност. Ето защо и предвид
обстоятелството, че ответниците не са собственици на имота, то и не следвало да се зачита
нотариалния акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, както и
нотариалния акт за дарение.
Ищците заявява, че след като ответниците не са собственици на процесния имот, то
2
единия от тях К. ЕФТ. М. на 23.12.2020год. не е могъл да прехвърли собствеността на
втория ответник ЕМ. ЕФТ. К.. Предвид това ищците считат, че е оборена доказателствената
сила на нотариалния акт, в който е обективирано дарението между двамата ответници, тъй
като било установено, че титулярът е дарен от несобственик и не можел да се легитимира
като собственик на процесния имот. Считат, че като законна последица от уважаването на
иска за собственост на ищците спрямо недвижимия имот, предмет на настоящия спор,
основание чл.537ал.2 от ГПК следвало да бъде отменен издаденият в полза на ответниците
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание чл.587ал.2 от ГПК- №
148, том II, рег. № 2484, дело № 370 от 2020год. и нот. акт за дарение №185, том II, рег.
№2485, дело №371 от 2020г. и двата по описа на Нотариус № 694 по регистъра на
Нотариалната камара, действащ в съдебен район гр.Момчилград. Според ищците и двата
нотариални акта са били издадени в нарушение на закона, и снабдявайки се процесиите
нотариални акта, ответниците са елиминирали всички останали законни наследници. Считат,
че в случая за тях- ищците са налице както обективния елемент- осъществено владение,
което е непрекъснато, явно, спокойно, несъмнено и постоянно, така и субективния елемент -
намерението за своене на имота, без прекъсване владението, дори и след снабдяване от
страна на ответниците с нотариален акт. По този начин всеки един от тях е придобил
правото на собственост върху имота, като за нас тях- ищците, като синове на общия ни
наследодател - по 1/3 ид.ч., а за ответниците по 1/6 ид.ч. от останалата 1/3 ид.ч. от процесния
имот, съобразно квотите си от наследството.
Поради факта, че ответниците по настоящия иск не желаели да постигнат
извънсъдебно разрешаване на спора и доброволно да разрешат спора съобразно
притежаваните и от тях идеални части, за тях е налице правен интерес да предявят
настоящия иск с правно основание чл.124 ал.2 и чл.537 ал.2 от ГПК.
С оглед на гореизложеното искат съдът да постанови решение, с което Да признае за
установено по отношение на К. ЕФТ. М., ЕГН:**********, с адрес: **********, и ЕМ. ЕФТ.
К., с ЕГН **********, с адрес: с.Старово, ул. ********, общ. Кирково, обл.Кърджали, че З.
С. М., ЕГН: **********, от с. Старово, ул.********, общ. Кирково, обл. Кърджали е
собственик на 1/3 ид.ч., и Р. С. М., с ЕГН: **********, от гр. Джебел, ул.Тракия 1, общ.
Джебел, обл. Кърджали е собственик на 1/3 ид.ч., всеки един от тях на основание наследство
и изтекла придобивна давност на недвижими имоти, намиращи се в с.Старово, ул.Извън
регулация 22, общ.Кирково, обл.Кърджали, а именно: Неурегулиран поземлен имот с площ
3030 кв. м., находящ се в урбанизираната територия на с. Старово, ЕКАТТЕ *****
/шестдесет и осем хиляди деветстотин петдесет и три/, общ. Кирково, обл. Кърджали, ведно
с построените в имота: 1. Двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ
122,00 кв. м., състояща се от две стаи на приземния етаж/, от четири стаи, коридор, баня с
тоалетна и тераса на втория етаж и от четири стаи, коридор, баня с тоалетна и и три тераси
на третия етаж; 2. Едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ 97,00 кв. м.; 3.
Масивен гараж със застроена площ 29,00 /двадесет и девет/ кв. м. и 4.Масивен гараж със
застроена площ 31,00 кв. м., при граници на НУПИ: изток - улица; запад - дере; север -
улица; юг - имот на Рамадан Емин, както и да се ОТМЕНИ на основание чл.537 ал.2 от ГПК
нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност на основание
чл.587, ал.2 от ГПК № 184, том II, рег. № 2484, дело № 370/2020 год. на Нотариус А. Узунов,
№694 при нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при РС Момчилград, с
вх. Рег.№ 2164, акт №4, том 10, д.
1786/23.12.2020г. в частта до размера на притежаваните от нас идеални части от описания
недвижим имот, а именно: по 1/3 ид. ч. за всеки един от нас ищците, относно описания по-
горе имот и да се ОТМЕНИ на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за дарение на
недвижими имоти на основание чл.587, ал.2 от ГПК № 185, том II, рег. № 2485, дело №
371/2020 год. на Нотариус А. Узунов, №694 при нотариалната камара, вписан в Службата по
вписванията при РС Момчилград, с вх. Рег.№ 2165, акт №5, том 10, д.1787/23.12.2020г.,
относно описания по- горе имот. Претендират разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалният си представител- адв.Б.М.,
3
поддържат исковата молба така, както е предявена по изложените в съдебно заседание
подробни съображения, както и подробно развити в представената писмена защита.
Ответниците К. ЕФТ. М. и ЕМ. ЕФТ. К., представлявани от адв.Д.Х. от АК-
Кърджали, оспорват така предявения иск в своя писмен отговор по чл.131 от ГПК. Не
оспорват, че всички са наследници на С.М. М., ЕГН **********, починал на 03.02.2004г., но
това наследяване не се отнасяло за имота, предмет на исковата молба /посочен по-горе/.
Твърдят, че тези имоти били собственост на баща им А.С. М., ЕГН ********** до смъртта
му на 01.03.2019г., след което, те приели наследството на баща си и на 23.12.2020г. се
снабдихме с Н.а. за собственост на недвижими имоти придобити по давност № 184, том II,
рег. № 2484, дело № 370 от 23.12.2020г. по описа на нотариус Атанас Узунов. Затова
считали, че не отговаряло на истината твърдението, че след смъртта на Сали ищците са
стопанисвали и обработвали тези имоти. Процесиите имота са били стопанисвани,
поддържани и владяни от страна на баща им и никой друг през целия ими съзнателен живот-
до неговата смърт на 01.03.2019г., след което те ги придобили по наследство и продължили
владението на процесиите имоти. Никой друг не е осъществявал фактическа власт и не е
завземал процесиите имоти. Единствено баща ими в продължение на около 30 години
непрекъснато, необезпокоявано живеел и ползвал тези имоти изцяло като свои, като е
полагал необходимите грижи за тях. През всички тези години С.М. М. /до неговата смърт на
03.02.2004г./ и З. С. М. живеели в Р.Турция, а Р. С. М.- първоначално в гр. Джебел, а
впоследствие в гр.София и Кралство Белгия. Никога не са виждали и чували същите тези
хора да са ползвали или да са отсядали в посочените имоти, нито пък да са спомогнали за
поддръжката на същите с каквото и да било, включително с пари. През последните около 30
години - до смъртта на баща им, последният винаги е осъществявал фактическа власт и е
владял имотите за себе си непрекъснатото, необезпокоявано, спокойно и явно, като ги е
поддържал и заплащал дължимите за тях данъци, с които действия е обективирал и
демонстрирал господството, собствеността си над процесиите имоти, което ние
продължихме след неговата смърт.
Освен изложеното твърдението на ищците, че баща им /нашият дядо/ С.М. М. е
притежават документ за собственност не отговаря на истината, а и такъв не е представен по
делото. Искат предявената от тях искова молба да бъде отхвърлена като неоснователна
изцяло. Претендират разноски. В съдебно заседание, представлявани от адв.Д.Х. оспорват
исковата претенция по изложените в отговора и в писмената защита доводи.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното;
От Удостоверение за наследници № 65/02.09.2021г. на км.с.Старово, общ. Кирково, е
видно, че ищците З. С. М., и Р. С. М., и оветниците К. ЕФТ. М. и ЕМ. ЕФТ. К., са
наследници на бившият жител на село Старово, общ.Кирково- С.М.М. баща на ищците и
дядо на ответниците, починал на 03.02.2004г. /Акт за смърт № 0039/ 20.04.2015г., издаден от
общ.Кирково. От същото удостоверение е видно, че съпругата на починалото лице Ф.А. М. е
починала на 28.07.2014г., а наследодателят на ответниците- А.С. М. е починал на
01.03.2019г. /братът на ищците- а именно А.С. М. е оставил като свои наследници
ответниците по настоящото производство, спрямо които е насочен искът по чл.124 вр.чл.537
ал.2 от ГПК- предмет на настоящото производство/.
4
Представени са два броя удостоверения за идентичност на имена- №№ 1067 и 1068/
16.09.2021г. на общ.Кирково, с които се установява, че З. С. М. е носел и имената Т.С.ЕВ
М., а С.М.М. баща на ищците и дядо на ответниците, е носел имената С.М.ОВ М. и С.М. М..
Като доказателства са приложени процесиите нот.актове, а именно; нот.акт за
собственост на недвижими имоти, с който ответниците са признати за собственици по
давност на процесиите имоти- Нот.акт №184, том II, рег.№2484, дело №370 от 2020г. на
нот.Н.Узунов, и издаденият на 23.12.2020г. нот.акт, с който ответникът К. ЕФТ. М. е
прехвърлил своята 1/2 ид.ч. на своята сестра ЕМ. ЕФТ. К. другия ответник, чрез дарение-
Нот.акт №185, том II, рег.№2485, дело №371 от 2020г. на нотариус А.Узунов.
Ищецът е приложил разписка от 26.03.2019г. за заплатена сума на ЕВН България
Електроснабдяване, както и 2 бр. приложения към фактури от 30.11.2018г. и 31.01.2019г., от
които се установява, че А.С. М.-наследодател на ответниците е клиент на ЕВН България
Електроснабдяване, с съответен клиентски номер за обект, жилищна сграда в с.Старово,
общ.Кирково.
Като доказателства са приложени копие на Строително разрешение от 24.10.1975г.,
Разрешение за строеж №1/28 от 21.12.1987г. за основен ремонт, приходна квитанция от
23.10.1974г; финансова сметка за жилищна сграда в с.Старово от 120 кв.м.; финансова
сметка на гараж, от които е видно, че на единият от ищците /З. С. М., респ.Т.С. М./, и
общият наследодател на страните- С.М. М. е дадено разрешение за построят двуетажна къща
в с.Старово, общ.Кирково, както и гаражи, като в в част от цитираните документи
/строително разрешение от 1975г., както и финансова сметка за строеж на жилищна сграда
фигурират двете имена- на ищеца З.М. и общият им наследодател/, а в финансова сметка за
гараж- само името на ищеца З.М..
Ответниците са представили удостоверение за наследници от 11.01.2021г., изд. от
кмс.Старово, от което е видно, че са наследници на А.С. М.- починал на 01.03.2019г. С 2 бр.
приходни квитанции от 14.12.2020г. се установява, че ответниците на посочената дата са
заплатили по сметка на община Кирково местни данъци и такси за имот, находящ се в
с.Старово, общ.Кирково, извън регулация № 22 за периода от 2015г. до 2020г. в посочените
размери. Като доказателство е приложено геодезическо заснемане на НУПИ, находящ се в
с.Старово, общ.Кирково, като в към същото са приложени обяснителна записка, ведно със
скици- проекти на имота и намиращите се в него сгради- описани и посочени подробно-
заверено на 11.12.2020г.
По делото е приложена преписка по издаване на Н.а. № 184, том 2, нот. дело № 370/
2020г. на нотариус Н.УЗУНОВ, от която е видно, че ответниците К. ЕФТ. М. и ЕМ. ЕФТ. К.,
са били признати за собственици по наследство и давностно владение на процесният
недв.имот- ОПИСАН ПО-ГОРЕ, в исковата молба- по 1/2 ид.част от същият имот.
Към преписката са приложени 1/ Молба- декларация от отв. ЕМ. ЕФТ. К. за
признаване право на собственост върху процесният имот по давностно владение, чрез
извършване на обстоятелствена проверка на основание чл.587 ал.2 от ГПК за наличие на
обстоятелствата по чл.79 от ЗС /в която на гърба е удостоверено, че имотът не е актуван
като общинска собственост, както и че имотът деклариран от отв.Е.К. и отв.К.М., и е
записан на името на същите на 14.12.2020г./; 3/ Геодезическо заснемане- съдържаща
обясянителна записка на процесният имот /неурегулиран поземлен имот и постройките
5
върху него- описани по-горе/; Скица на имот с площ от 3 030 кв.м., находящ се в
урбанизираната територия на село Старовок, общ.Киркомо- със съответни имотни граници,
в която е отразено, че собственик на имота е А.С. М., като в тези документи са отразени
наличните в имота 4 сгради- описаните по- горе; 4/ Удостоверение за данъчна оценка от
14.12.2020г. - в което имотът е записан на името на ответниците, с посочени идеални части
за всеки от тях, а именно- Уг ид.части от процесният имот /от посочените поземлен имот и
постройките върху същият/. Към нот. преписка са приложени удостоверения за идентичност
на имена, и за наследници, както и декларации и пълномощни, касаещи ответниците, част от
които са обсъдени по-горе.
От цитираната нотариална преписка е видно, че при съставянето на горния
нотариален акт са били разпитани трима свидетели- описаните във протокола за разпит от
23.12.2020г., които заявили, че познават молителите- ответници по настоящото
производство, както и техният баща А. М., който е живял в селото /Старово/ и същият
притежавал недвижим имот в селото- дворно място от около 3 дка, с построени в него
двуетажна къща от 120 кв.м. застроена площ, селско стопанска сграда с площ от 100 кв.м.; и
2 гаража с площ от 30 кв.м. всеки. Ответниците ги имали имотите в наследство от своят
баща А., , който починал миналата година и ги притежавали от 20 години, и само те
ползвали сградите и ги свояли, и само тяхното семейство е живяло в къщата и само те са
ползвали дворното място като собствено. Те се грижели за сградите и правели ремонтите и
не са чували някой да оспорва собствеността им за тези имоти. Знаели и границите на
имотите.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, нотаруис УЗУНОВ е издал
постановление на 23.12.2020г., с което е признал ответниците по делото за собственици по
давностно владение и наследство на съответни идеални части от процесният имот- описан
по-горе- на 1/2 ид.части всеки от тях, и издал Н.а. № 184, том 2, рег.№ 2484, н.д. № 370.
Като доказателства са приложени удостоверения, издадени от ОДМВР- Кърджали за
регистрираните пътувания на ответниците, което съдът не обсъжда, поради записаната в
същите непълнота на данните, дължаща се на обстоятелството, че Р.България е член на ЕС
от 01.01.2007г., и съгласно европейското законодателство гражданите имат правото
свободно да се движат в рамките на общността и проверката на техните пътувания, респ.
записванията за същите са непълни.
В качеството на свидетели са разпитани посочени от ищците и ответниците лица,
както следва; Н.Х., М.Щ., Ф.Д., О.А. от чиито показания се установява, че страните по
делото са роднини, като ищците са братя, а ответниците- деца на брат ищците. От
показанията на свидетелите се установява, че имота е наследствен /от бащата на ищците и
дядото на ответниците/, като къщата и помощните постройки са построени от общият им
наследодател, като ищците, ведно с общият наследодател след 1989г. са заминали за Турция,
а в къщата се ползвала от техният брат, наследодател на ответниците. В същото време
свидетелите сочат,, че ищците се връщали по няколко пъти в България, и давали съответни
средства за ремонт и поддръжка на къщата, като средствата са били давани на техният брат,
който ползвал къщата. При връщанията си в страната, и в селото, ищците не са оставали в
къщата, която се е ползвала само от техният брат- наследодател на ответниците.
Свидетелите са категорични, че ответниците не са ползвали къщата и целият имот, това се
правело от техният баща. В показанията си свидетелите не правят твърдения, че бащата на
ответниците е извършвал някакви ремонтни дейности, същият е ползвал къщата, но не и да
6
е ремонтирал къщата /само един от свидетелите твърди за ремонт, без да конкретизира кога
и какъв ремонт е направен/ или да е ползвал двора. Родителите на ищците, респ. бабата и
дядото на ответниците са починали в Турция, а наследодателят на ответниците е починал в
селото. Свидетелите не са чували тримата братя да имат спорове за имотите, но имотите
през последните 20 години се ползвали от А. /наследодателят на ответниците/. Свидетелите
знаят, че А. има деца, но не ги познавали и не са ги виждали в селото и не са ги виждали и
на погребението на А.- само един от свидетелите твърди, че ги е виждал на няколко пъти в
селото. Не знаят за спорове между братята за имотите, но двама от свидетелите сочат, че
имота го държал като свой и бил казал, че като умре имотът ще е за сина му.
При така събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът изгради становището си, както следва;
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен
и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен изцяло.
От цитираните по-горе доказателства, се установява, че ищците, и починалият им
брат А. САЛ И М. /наследодател на ответниците- техен баща/, са били наследници на
починалите си родители С.М. М.- починал през 2004г. и Ф.А. М.- починала през 2014г.
Установи се по делото, че общите наследодатели на ищците по делото, в т.ч. с
участието на ищците са изградили процесиите постройки в процесното дворно място, като в
къщата са израснали и живели както ищците, така и техният брат- наследодателят на
ответниците, като през 1989г. ищците и родителите им се изселили в Турция и са заживяли
там за постоянно- където живеят и към настоящият момент. Установи се по делото, че
наследодателите им са починали, като бащата е починал през 2004г., а майката- през 2014г.,
и в къщата е останал да живее братът на ищците- А. /наследодател на ответниците/ сам без
семейство. А. е починал през 2019г. По делото се установи, че строителните разрешения за
двуетажната къща издадени на името на общият наследодател на страните и на на единият
от ищците, и строителството е реализирано от тях, както и с помощта на останалите братя на
ищеца. Установи се, че гаражите са реализирани от единият от ищците. По делото се
установи, че след 1989г. ищците, ведно с родителите си се изселили в Турция, като в
последните 20-тина години в къщата се ползвала основно от наследодателя на ответниците,
но не се установи същият да е извършил основни ремонтни дейности по къщата. Спор няма,
че къщата се ползвала само от наследодателя на ответниците до неговата смърт, но ищците
също са посещавали селото и се интересували от имотите, като дори са давали пари за
ремонт на къщата. Не се установи самите ответници да са ползвали къщата или другите
процесии имоти, дори не се установи с една категоричност да са посещавали същите.
Всички свидетели сочат, че ищците са посещавали родното си населено място, и
бащината къща, и то именно като собственици на същата, а не като гости, и се интересували
от имотите си с даването на пари за ремонти. По делото се установи, че братът на ищците,
като ползвател на имота, е плащал съответни битови сметки- за ел.енергия, и е бил клиент
на съответното електроразпределително дружество. По делото се установи, че същият не е
заплащал дължимите местни данъци и такси за битови отпадъци, това е сторено от
ответниците дни преди да се снабдят с констативен нот.акт, като са заплатени наведнъж
данъците и таксите за периода от 2015г. до 2020г. Сиреч, не се установи с една
категоричност наследодателят на ответниците да е полагал грижи за къщата и за останалите
процесии имоти като собственик. Действително, последният е живял в описаната по-горе
къща в последните 20-тина години, но се установи, че не са полагани грижи по
стопанисването и поддържането на имота, каквито бил положил някой който свои имота.
С други думи, не се установи по делото наследодателят на ответниците да е
придобил по давност целият имот: Придобивната давност, като способ за придобиване на
право на собственост не действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а
е необходимо позоваване от владелеца, за да настъпи ефекта на давността, която не се
прилага служебно. Това позоваване може да се извърши чрез предявяване на собственически
7
иск, с възражение срещу такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост,
издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение.
За да се признае на едно физическо лице правото на собственост по отношение на
един изцяло или отчасти чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че
претендиращият не собственик следва да е упражнявал в период по- дълъг от 10 години
фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение не владеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което
безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за
себе си. При все, че се касае за съсобствен между няколко лица имот, за да се придобие по
давност идеална част от него от един от съсобствениците следва да се докаже не само
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително владение, но и промяна в
намерението на съсобственика да държи вещта, като своя собствена, тъй като във
вътрешните отношения между съсобствениците се счита, че те са държатели на чуждите
идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка. Промяната в намерението трябва
да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни действия, които да станат
достояние на останалите съсобственици, респективно съсобственик и да показват
несъмнено, че съсобственикът, който упражнява фактическата власт отрича техните,
респективно неговото право върху вещта и я държи за себе си.
Това, че само наследодателят на ответниците е живял след 1990г. в имота и се е
грижил за него, и плащал консумираната ел.енергия /но не е плащал данъци, такси, не е
правил ремонти/ не е равнозначно на горното и не може да се приравни на своенето на
вещта. Това може да бъде основание само за предявяване на облигационни претенции между
съсобствениците във връзка със задължението им да участват в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си /чл.ЗЗ ал.З от ЗС/. Безспорно от събраните по делото
пред настоящата инстанция писмени и гласни доказателства е установено, че
наследодателят на ищците и на ответниците- баща на първите и дядо на вторите, е придобил
правото на собственост върху процесният недвижим имот, ведно със съпругата си, след като
им било учредено правото да го построят в собственият си имот /което е било реализирано/.
В същото време се установи със една категоричност държането на наследодателя на
ответниците над имота, че е продължило повече от 10 години и то е било постоянно,
спокойно, явно, непрекъснато, но липсват доказателства, които да водят до извода, че това е
несъмнително владение и то с намерение да го свои. Не е установен субективният елемент -
намерението за своене на имота. Както се посочи по-горе, последните 20 години
наследодателят на ответниците /който е брат на ищците/ живял в имота, но това не води до
придобиването на същият от него по давност, а още по-малко ответниците да са придобили
имота по давност.
Както и по-горе се посочи, положените грижи за имота- каквито и не са установени,
ремонтите по същите- каквито не се доказаха, и постоянното живеене в имота, не могат да
бъдат приети за деклариране на намерението на ищеца за своене на имота. Не е и такова и
подадената административна декларация по ЗМДТ в териториалната администрация на
НАП от ответниците- това е сторено непосредствено преди започване на нотариалното
производство през м.декември 2020г. Следва да се посочи, че дори да се приеме наличие на
упражнявана от бащата на ответниците фактическа власт върху процесният имот, същата е
била упражнявана без намерение за придобиване на собствеността по давност. В случая
установените в разпоредбите на чл.чл. 69 и 83 от ЗС презумпции са оборени. Следователно
по делото е установено наследодателят на ответниците е упражнявал фактическата власт
8
върху имота само на собствената си идеална част и е бил държател на идеалните части на
останалите съсобственици /наследници, в.т.ч. и на ищците/. За да се признае на едно
физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или
изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС установява, че
претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период- по-дълъг от
10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне и
без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на
собственика на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е., че упражнява
собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС са налице по отношение на претендиращия
собствеността владелец в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса,
правопораждащото собствеността позоваване на изтекла придобивна давност може да бъде
уважено. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл.79
ал.1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност
следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
Всичко изложено дотук води до извод, че правопорождащото собствеността изтекла
придобивна давност като недоказано не може да бъде уважено, респ. поради неосъществен
фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС, наследодателят на ответниците /респ. и самите
ответници/ не са придобили собствеността на процесният имот по давност. Това води до
извода, че ответниците са собственик само на своят наследствен дял а именно на 1/3
ид.части, а всеки един от тях е собственик на 1/6 ид.част от процесният имот.
Изводът при това положение следва, че искът по чл.124 ал.1 от ГПК е доказан- всеки
един от ищците е собственик на 1/3 ид.част от описаният по-горе имот, поради и което
следва да се уважи така предявеният установителен иск.
По отношение на иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК, следва да се каже, че
същият е аксесорен, като трайната практика на съдилищата е насока, че при предявен иск за
собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка
за определен имот, отменяването на нотариалния акт по е последица от уважаването на иска
и то се постановява от съда даже и да не е направено изрично искане за това. В конкретният
случай, предвид основателността на главният иск, то уважи и искането за отмяна на нот.акт
№ 184, том 2, рег.№ 2484, н.д. № 370/ 2020г. на нот.Ат.Узунов, тъй като са налице
предпоставките на чл.537 ал.2 от ГПК, до размера на 2/3 ид.части от имота.
Следва също така да се отмени и нот.акт за дарение № 185, том 2, рег.№ 2485, н.д. №
371/ 2020г. на нот.Ат.Узунов, тъй като са налице предпоставките на чл.537 ал.2 от ГПК, до
размера на 2/3 ид.части от имота, и това е така защото е извършено разпореждане с имот от
несобственик.
При този изход на делото ответниците солидарно следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците направените от последните разноски по делото, възлизащи на общо на 2
050 лева- от които 2 000 лева адвокатски хонорар /или по 1 000 лева на всеки от ищците по
делото/ и 50 лева държавна такса- и по 25 лева за всеки ищец.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. ЕФТ. М. с ЕГН- **********, и ЕМ.
ЕФТ. К. с ЕГН- **********, че З. С. М. с ЕГН- **********, е собственик на 1/3 ид.ч., и Р. С. М. с
ЕГН- **********, е собственик на 1/3 ид.ч., всеки един от тях, на основание наследство и изтекла
придобивна давност на недвижими имоти, намиращи се в с.Старово, ул.Извън регулация 22,
общ.Кирково, обл.Кърджали, а именно: Неурегулиран поземлен имот с площ 3030 кв.м.,
находящ се в урбанизираната територия на с. Старово, ЕКАТТЕ *****, общ.Кирково,
обл.Кърджали, ведно с построените в имота: 1. Двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със
9
застроена площ 122,00 кв. м., състояща се от две стаи на приземния етаж/, от четири стаи, коридор,
баня с тоалетна и тераса на втория етаж и от четири стаи, коридор, баня с тоалетна и и три тераси
на третия етаж; 2. Едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ 97,00 кв. м.; 3.
Масивен гараж със застроена площ 29,00 /двадесет и девет/ кв. м. и 4.Масивен гараж със застроена
площ 31,00 кв. м., при граници на НУПИ: изток - улица; запад - дере; север - улица; юг - имот на
Рамадан Емин.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижими
имоти придобити по давност на основание чл.587 ал.2 от ГПК № 184, том II, рег. № 2484, дело №
370/2020 год. на Нотариус А. Узунов, №694 при нотариалната камара, вписан в Службата по
вписванията при РС Момчилград, с вх. Рег.№ 2164, акт №4, том 10, д. 1786/23.12.2020г. в частта до
размера на притежаваните от ищците- З. С. М. с ЕГН- **********, и Р. С. М. с ЕГН- **********,
идеални части от описания недвижим имот, а именно: по 1/3 ид. ч. за всеки един от ищците,
относно описания по-горе имот.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален акт за дарение на недвижими
имоти на основание чл.587, ал.2 от ГПК № 185, том II, рег. № 2485, дело № 371/2020 год. на
Нотариус А. Узунов, №694 при нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при РС
Момчилград, с вх. Рег.№ 2165, акт №5, том 10, д. 1787/23.12.2020г., в частта до размера на
притежаваните от ищците З. С. М. с ЕГН- **********, и Р. С. М. с ЕГН- **********, идеални
части от описания недвижим имот, а именно до размер на 2/3 идеални части от описания по- горе
имот. Претендират разноски.
ОСЪЖДА К. ЕФТ. М. с ЕГН- **********, и ЕМ. ЕФТ. К. с ЕГН- **********,
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на З. С. М. с ЕГН- **********, и Р. С. М. с ЕГН- **********,
направените от последните деловодни разноски в общ размер на 2 050 лева / или по 1 025 лева за
всеки от ищците/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
страните, пред Окръжен съд- Кърджали.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10